МОТИВИ ПО
НОХД № 251/ 2017 г. по описа на РС Чирпан
Обвинението
е против подсъдимата Р.Ш.Ш.
– 20г., родена на ***г***. С постоянен адрес:***, българска гражданка, със
средно образование, безработна,
неомъжена – живуща на семейни начала, неосъждана, ЕГН: ********** по чл. 194,
ал. 1 от НК,за това, че на 20.02.2017г. в гр. Чирпан, обл. Стара Загора, е
отнела чужди движими вещи: мобилен телефон марка „iPhone 6 16GB Silver“ на
стойност 497,25лв, 1 бр. стъклен
протектор за мобилен телефон марка „iPhone 6 16GB Silver“, 1 бр. СИМ карта
предназначена за мобилен телефон марка „iPhone 6 16GB Silver“, издадена от
„Виваком“ ЕАД на стойност 9,90лв - всички вещи на обща стойност 507,15лв от
владението на Д.Х. Д, без нейно съгласие, с намерение противозаконно да ги
присвои.
Производството се разгледа по реда на глава ХХVІІ от НПК, в частност по
реда на чл. 371 т. 2 от НПК.
Подсъдимата се признава за виновна
по предявеното й обвинение. Относно вида и размера на наказанието, подсъдимата,
чрез процесуалния си представител моли съда да приложи нормата на чл.58а, ал4
от НК и да наложи на подсъдимата наказание пробация.
Представителят на обвинителната
власт моли съда да наложи на подсъдимата наказание при приложението на чл.66, ал1 от НК , алтернативно предлага на
съда да приложи разпоредбата на чл. 55 ал.1 т.2 б. Б предл.1 от НК и определи на подсъдимата наказание пробация, като се наложат двете задължителни мерки по
чл. 42а ал.2, т.1 и т.2 от НК.
В хода на наказателното производство и
на основание чл. 84 и сл. от НПК, съдът прие за
съвместно разглеждане в наказателния процес предявения от Д. Х. Д., действаща
със съгласието на своята майка и законен представител К. И.Д граждански иск за
сумата в размер на 507,15лв., представляваща обезщетение за претърпени от Д.Х. Д
имуществени вреди, ведно със законната лихва считано от 20.02.2017г. като
конституира същата като граждански ищец в настоящото НОХД № 251/2017г. по описа
на РС Чирпан.
Представителя на РП взема становище по предявения
граждански иск, като заявява че същият е основателен и доказан, поради което и
следва да бъде уважен.
Защитникът на подсъдимите също счита, че иска следва
да бъде уважен.
От събраните по делото и приобщени
към доказателствения материал по реда на чл. 373, ал. 1 от НПК доказателства,
събрани в хода на досъдебното и съдебното производство: протоколи за разпит на обвиняем, декларация за СМИС, справка
за съдимост № 220/04.05.2017г., характеристична справка, протоколи за разпит на
свидетели, СОЕ, квитанция от куриерска фирма ЕКОНТ и Гаранционна карта,
разпореждане по ЧНД № 135/2017г на ЧРС по чл. 159а от НПК, разпореждане по ЧНД
№ 137/2017г на ЧРС по чл. 159а от НПК, писмо от Теленор до РП Чирпан, писмо от
Мобилтел ЕАД до РП Чирпан, разпореждане по ЧНД № 136/2017г на ЧРС по чл. 159а
от НПК и справка за съдимост № 324/03.07.2017г. на РС Чирпан, както и от
направените от подсъдимата самопризнания, съдът приема за установена следната фактическа обстановка:
Подсъдимата Р.Ш.Ш. не е осъждана за извършени
престъпления, същата живее в гр. Чирпан.
На дата 20.02.2017г. подсъдимата Р.Ш.Ш. и свидетелят А.
А. А., с когото съжителствала на семейни начала, в сутрешните часове на деня
отвели детето си в МБАЛ гр. Чирпан. На излизане от болничното заведение решили
да наемат таксиметров автомобил. Наетият автомобил бил управляван от свидетеля Н.
Т. Н.. Подсъдимата седнала на задната седалка на автомобила. На седалката
намерила и взела в себе си мобилен телефон марка „iPhone 6
16GB Silver“. Телефонът
бил собственост на свидетелката Д.Х. ***, която малко преди това използвала
същото такси. Подсъдимата отнесла телефона в дома си, извадила и изгорила СИМ
картата намерена в него, като същевременно поставила своя СИМ карта.
Впоследствие се разпоредила с мобилния апарат, като го продала на своя близка.
Междувременно свидетелката Д. Д сигнализирала РУ
Чирпан за установената липса на мобилния си телефон.
В резултат на проведените оперативно – издирвателни
мероприятия от РУ – Чирпан Р.Ш.Ш. била установена като извършител на деянието.
Стойността на отнетите от подсъдимата Ш. вещи, собственост на свидетелката Д, видно от заключението по
назначената и изготвена стоково-оценъчна експертиза възлиза общо на 507,15 лв.
По описания начин от обективна и субективна страна
подсъдимата Ш. е осъществил по отношение имуществото на свидетелката Д на 20.02.2017г. престъпния
състав на чл. 194, ал. 1 от НК – като е отнела чужди движими вещи: мобилен
телефон марка „iPhone 6 16GB Silver“ на стойност 497,25лв, 1 бр. стъклен протектор за мобилен телефон
марка „iPhone 6 16GB Silver“, 1 бр. СИМ
карта предназначена за мобилен телефон
марка „iPhone 6 16GB Silver“, издадена
от „Виваком“ ЕАД на стойност 9,90лв - всички вещи на обща стойност 507,15лв от
владението на Д.Х. Д, без нейно съгласие, с намерение противозаконно да ги
присвои,по който текст и съдът я признава за виновна.
От субективна страна престъпното
деяние е извършено от подсъдимата при пряк умисъл, тъй като е съзнавала
обществено- опасния характер на деянието, предвиждала е и е искал настъпването
на обществено- опасните последици от престъпното деяние.
Съдът след като анализира действията
на подсъдимата счита, че същата изцяло е съзнавала противоправния характер на
деянието, а именно,че извършва кражба и съзнателно се е стремила точно към този
резултат (действа рационално, а не емоционално). Взема телефона, изважда и
хвърля, намиращата се в него карта. Слага своя карта и ползва телефона след
което се разпорежда с него.
Съдът счита, че
следва да се разграничи престъпното деяние по чл.207 от Нк с това по
чл.194,ал.1 от НК.Съгласно нормата на чл.207,ал.1 от НК който намери чужда
движима вещ и в продължение на една седмица не съобщи за нея на собственика, на
властта или на този, който я е загубил, се наказва с глоба от сто до триста
лева. Вярно е, че
загубената вещ не може да бъде предмет на кражба. Това е така защото, когато
владелецът е загубил вещта, той се е лишил от владението върху нея. В тези случаи
при присвояването на такава вещ липсва един от елементите на обективния състав
на престъплението кражба - отнемане на владението на вещта и тогава деянието ще
попадне в хипотезата на чл. 207 НК.
Когато обаче е установено, че вещта не е загубена, а забравена, още повече и
когато дееца добре съзнава чия собственост е тя и я отнеме, което по делото е
безспорно доказано и страните не го оспорват, то деянието му във всички случаи следва да
бъде квалифицирано по чл. 194 НК,
а не като такова по чл. 207 НК.
В тази насока е Постановление на Пленума № 6/71 г. (изм. с ППВС № 7/87 г.), раздел II, т. 1 в което
Върховният съд е дал задължителни за съдилищата указания относно
"загубена" или "забравена" вещ и правилната квалификация на
деянието, с което деецът я отнема с намерение да я присвои.Забравените вещи в превозно транспортно
средство, в чакалня или други обществени заведения не следва да се считат за
загубени вещи. В тези случаи лицето, което е забравило вещта, не е прекъснало
владението си, тъй като не е лишено от възможността да упражни фактическа власт
върху нея. Отнемането на такава вещ с намерение да бъде присвоена е кражба.
По разбиране на настоящия състав в
конкретния случай не би могло да се твърди, че става въпрос за маловажен случай,
тъй като предмета на престъплението има стойностно изражение над определената
за страната минимална работна заплата и деянието е с обществена опасност
типична за съответния вид престъпление.
При определяне вида и размера на
наказанието, съдът се съобрази с двата основни принципа на наказателно-
правната ни система, а именно принципа на законоустановеност и принципа на
индивидуализация на наложеното наказание.
Съгласно първият принцип на
наказателно- правната ни система в специалния текст на чл. 194 ал. 1 от НК се
предвижда наказание лишаване от свобода до 8 години. Съгласно нормата на чл.
39, ал.1 от НК минималния размер на наказанието лишаване от свобода е 3 месеца.
При индивидуализация на наложеното
наказание, съдът се съобрази с обществената опасност на деянието и дееца,
мотивите за извършване на престъплението, степента и формата на вината, както и
всички смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства по смисъла на Закона.
Като смекчаващи вината
обстоятелства, съдът взе предвид, ниския размер на предмета на престъплението,
чистото съдебно минало на подсъдимата, тежкото й материално- битово положение,
съдействието й на органите на ДП и съдебното производство, добрите и
характеристични данни. Отегчаващи вината обстоятелства по делото не се установиха.
Предвид тези обстоятелства, съдът счита, че на
подсъдимата следва да бъде наложено наказание при наличието на многобройни
смекчаващи отговорността обстоятелства при условията на 55, ал. 1, т.2, б.. „ б
„ , предложение 1 от НК поради което й наложи наказание „Пробация” при
следните пробационни мерки:
- по чл. 42а, ал. 2, т. 1 от НК –
задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от 10/ десет/ месеца с
периодичност на полагане на подписи при пробационен служител или друго
определено от него длъжностно лице три пъти седмично;
- по чл. 42а, ал. 2, т. 2 от НК –
задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от 10 / десет/ месеца.
Съдът счита, че така определеното и наложено на
подсъдимия наказание ще постигне целите на наказанието визирани в чл. 36, ал. 1
от НК, при строго съблюдаване на нормата на ал. 2 на чл. 36 от НК.
ОТНОСНО ПРЕДЯВЕНИЯ ГРАЖДАНСКИ ИСК.
Съгласно нормата на чл. 45 от ЗЗД
всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму.
Безспорно в конкретния случай се установи, че в
резултат на извършеното от подсъдимата Ш. престъпно деяние в патримониума на
гражданския ищец Д.Х. Д са настъпили имуществени вреди,
които възлизат на 507,15 лв. и които не са
възстановени.
Водим от горното съдът счита, че следва да уважи
предявения граждански иск и да осъди подсъдимата Ш. с п. а. и ЕГН да заплати на
Д.Х.
Д, действаща със съгласието на своята майка и законен представител К. И.Д
сумата в размер на 507, 15лв. / петстотин и седем лева и петнадесет ст./,
представляваща обезщетение за претърпени от гражданския ищец имуществени вреди,
ведно със законната лихва, считано от 20.02.2017г. до окончателното изплащане
на сумата.
Причините за извършване на
престъпното деяние се коренят в желанието на подсъдимата да се облагодетелства
по лек и престъпен начин, както и в ниската й правна култура.
Предвид гореизложеното и на основание чл.189, ал. 3 от НПК съдът счита,че
следва да възложи направените по делото разноски върху подсъдимата.
Предвид гореизложените си мотиви съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ