Р Е
Ш Е Н
И Е
N282
гр.Русе, 27.07.2020 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
РУСЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД ГРАЖДАНСКА
КОЛЕГИЯ
в
публичното заседание
на седемнадесети юли през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ
ВЕЛКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ГАЛИНА МАГАРДИЧИЯН
БОЯН ВОЙКОВ,
мл. съдия
при секретаря НЕДЯЛКА НЕДЕЛЧЕВА и в присъствието
на прокурора
като разгледа докладваното
от съдията ВЕЛКОВА В. гр. дело N325 по описа за 2020
година, за да се произнесе,
съобрази следното:
Производството е по чл.258 и сл. от ГПК.
Постъпила е въззивна жалба от Б.М.С. *** против решение №427/
11.03.2020 г., постановено по гр.д. № 4521/ 2019 г. на Русенския районен съд, с
което са отхвърлени предявените от него против И.Й.Г. иск за сумата в размер на
9000 лв., получена
без основание, и иск за сумата в размер
на 1170 лв.- обезщетение за забава за периода 12.04.2018 г.- 23.07.2019 г.
Твърди се, че решението е неправилно като постановено при допуснати съществени
процесуални нарушения и неправилно приложение на материалния закон по
съображенията, изложени в жалбата. Претендира отмяна на решението и
постановяване на ново, с което предявените искове бъдат уважени. Претендира и
направените разноски.
Ответницата по жалбата И.Й.Г.
счита жалбата за неоснователна по съображенията, изложени в отговора по чл.263
от ГПК. Иска обжалваното решение да бъде потвърдено като правилно. Претендира
направените разноски за производството.
След преценка на доводите
на страните, доказателствата по делото и съобразно правомощията си,
визирани в чл.269 от ГПК, въззивният съд приема
следното:
Жалбата е подадена от
надлежна страна в законоустановения срок и срещу
подлежащ на съдебен контрол акт, поради което е допустима.
Разгледана по същество
жалбата е основателна.
Производството по делото е образувано
по предявените от жалбоподателя против И.Й.Г. обективно кумулативно съединени иск за неоснователно
обогатяване с правно основание чл.55, ал.1 от ЗЗД и иск за заплащане на обезщетение за забава с правно основание чл.86 от с.з.
От събраните в първоинстанционното производство доказателства е установено, че страните се запознали
през 2015 г. по интернет и започнали връзка. От м. Юли 2017 г. същите
заживели на семейни начала в гр.Кубрат, където ответницата по жалбата започнала работа от 01.10.2017 г. Фактическото съжителство между
страните продължило до м. Февруари 2018 г. Ответницата по жалбата напуснала дома на жалбоподателя
и заживяла на квартира в гр.Кубрат.
Установено е също,
че с нотариален акт за покупко- продажба– вх. № 15738 от 21.06.2017 г. , акт № 196, т.ХХХVI, дело №
7859/2017 г. на СВ- Варна жалбоподателят е прехвърлил правото на собственост
върху собствен недвижим имот на Г. Д. Ч., който заплатил продажната цена в размер на
15 330 лв., чрез превод по банковата сметка на И.Й.Г..
Начинът на плащане по
договора за покупко- продажба е изрично уговорен в
нотариалния акт и сумата изцяло е преведена по банковата сметка на И.Г.. Безспорно е по делото, че като
причина за превеждане на продажната
цена по банковата
сметка на И. Г., жалбоподателят е посочил, че върху
неговата сметка имало наложен запор.
Безспорно
е също, че страните се разбрали
ответницата да предоставя суми на жалбоподателя при поискване. Същият е признал, че ответницата
по жалбата му е предала сума в общ размер на 6330 лв.
Ответницата по жалбата е направила
възражение, че е върната изцяло получената сума, в подкрепа на което
същата е представила извлечение от банковата
си сметка и е ангажирала
показанията на св.Н. П.- нейна майка.
С обжалваното
решение първоинстанционният
съд е отхвърлил предявените искове по съображения, че жалбоподателят не е доказал неоснователно
обогатяване от страна на ответницата
като не е установил липса на основание за
получаване на сумата в размер на 15 330 лв., както и увеличаване
на имуществото й за негова сметка.
Обжалваното решение е валидно и допустимо. Същото е неправилно като
постановено при съществени процесуални нарушения и неправилно приложение на материалния
закон.
Жалбоподателят е предявил иск за
неоснователно обогатяване с
правно основание чл.55,
ал.1 от ЗЗД.
Съгласно разпоредбата на чл.55, ал.1 от ЗЗД всеки, който
е получил нещо
без основание или с оглед на
неосъществено или отпаднало основание, е длъжен да го
върне.
В задължителната и трайно установената съдебна практика /вж. ППВС №1/28.05.1979 г. / се приема, че чл. 55, ал. 1 ЗЗД регламентира три фактически състава. Според първия подлежи на връщане полученото при начална липса на основание. Според втория подлежи на връщане даденото с оглед на бъдещо основание, което не е могло да бъде осъществено. Според третия подлежи на връщане даденото с основание, което е отпаднало с обратна сила.
Предвид наведените фактически твърдения и заявеният петитум правилно първоинстанционният съд е приел, че
жалбоподателят- ищец в първоинстанционното производство основава претенцията си на първата
правно регламентирана хипотеза- връщане
на полученото при
начална липса на основание.
За да бъде уважен предявеният иск в тежест на жалбоподателя и ищец е да установи елементите от фактическия състав на чл.55, ал.1, пр.1 от ЗЗД, а именно: предаване, съответно получаване, на нещо при начална липса на основание. Начална липса на основание е налице, когато още при самото получаване липсва основание за преминаване на блага от имуществото на едно лице в имуществото на друго.
По делото е установено по безспорен и категоричен начин, че на 21.06.2017 г. жалбоподателят е сключил договор за покупко-
продажба на притежаван от него
недвижим имот като продажната цена е била заплатена от продавача
чрез превод по банковата сметка
на ответницата по жалбата. На същият
ден по банковата
й сметка сумата е получена, което
е установено както с нейните признания, така и от представеното извлечение от
банковата й сметка.
Жалбоподателят е установил фактите, за които носи доказателствена тежест. Сумата от продажбата на имота е била получена от ответницата без наличие на основание за това, поради което вместо в патримониума на жалбоподателя тази сума е преминала в патримониума на ответницата по жалбата. Ответницата не е навела доводи и съответно не е релевирала доказателства, които да установяват наличието на основание за получаване на сумата, което дава основание да се приеме, че получаването на сумата е при начална липса на основание по смисъла н ачл.55, ал.1, пр.1 от ЗЗД.
Безспорно е, че страните са били близките си отношения- имали
са връзка, която впоследствие е преминала във фактическо съжителство. Установените близки отношения между тях са в
основата по постигнатото съгласие
по нейната сметка на бъде
преведена продажната цена, като при
нужда ще предава на жалбоподателя
части от тази сума. Безспорно е и обстоятелството,
че ответницата е предала на жалбоподателя
сума в общ размер на 6330 лв.
В доказателствена тежест
на ответницата е установи предаването на останалата част от получената от нея
сума. Същата е навела възражения, че
сумата е върната, но от събраните по делото доказателства не може да се
обоснове такъв извод.
И.Г. е навела възражения, че е върнала цялата сума
в кратък интервал от време като я е изтеглила на части и я е предавала на
жалбоподателя, свидетел на което е била нейната майка. Тези нейни твърдения не
са доказани, а напротив оборват се от представеното от нея банково извлечение
от сметката й. От последното е видно, че са извършвани тегления на суми на
22.06.2017 г.- в размер на 2000 лв., на 23.06.2017 г.- в размер на 1000 лв., на
26.06.2017 г.- в размер на 1000 лв., които тегления са от АТМ в гр.Кубрат.
Тези факти са в противоречие с
показанията на св. П.- майка на ответницата по жалбата. Свидетелката сочи, че дъщеря
й е теглила сумите от банкомат близо до дома им и ги е предавала на
жалбоподателя. Показанията на тази свидетелка са много общи и противоречиви, но
установеното от нея е в противоречие на твърденията на жалбоподателката.
От банковото извлечение се установява също, че с
картата са извършвани плащания на ПОС- терминал в хипермаркети, а на 05.07.2017
г. е извършен вътрешнобанков превод в полза на С. Б. М.. Тези факти са изцяло в
противоречие с твърденията на ответницата по жалбата, изложени в отговора на
исковата молба.
Въз основа на банковото извлечение и показанията
на св.П. не може да се обоснове извод, че И.Г. е върната получената от нея без
основание сума. Няма доказателства за връщане на сумата и след получаване на
нотариалната покана от жалбоподателя.
Доводите на ответницата, че жалбоподателят не е
работел и е погасявал задължения към кредитни институции с предадените от нея
суми са недоказани, поради което и неоснователни. Липсват доказателства
задълженията на жалбоподателя към трети лица да са погасявани със средства от
продажната цена, получена от ответницата по жалбата, поради което не може да
бъде споделена тезата й.
Изложеното дава основание да се приеме, че ответницата дължи нейното връщане в претендирания размер от 9000 лв., поради което предявеният
иск се явява основателен.
Искът за заплащане на обезщетение за забава с
правно основание чл.86 от ЗЗД се намира в положение на акцесорност
и следва основателността на главния. На 12.04.2018 г. ответницата е поканена да
върне дължимата от нея сума, от който момент същата е в забава и дължи
обезщетение за процесния период. След извършване на
математически пресмятания, съдът установи, че размера на дължимото обезщетение за
възлиза на 1170 лв., поради което искът следва да бъде уважен изцяло.
Обжалваното решение като неправилно следва да бъде
отменено, като вместо него се постанови ново, с което исковете се уважат
изцяло.
С оглед изхода от спора и на основание чл.78 от ГПК разноските за производството са в тежест на ответницата по жалбата. Същата
следва да заплати на жалбоподателя направените от него разноски в размер на 1860
лв. за първоинстанционното производство и 203.40 лв.-
за въззивното производство или общо 2063.40 лв.
По изложените
съображения Русенският окръжен съд
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ изцяло решение №427/ 11.03.2020 г., постановено по гр.д.
№ 4521/ 2019 г. на Русенския районен съд и ВМЕСТО него
ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА И.Й.Г., ЕГН ********** *** да заплати на Б.М.С., ЕГН **********
*** размер на 9 000 лв., получена от нея без основание, ведно със
законната лихва, считано от 23.07.2019 г. до окончателното плащане, сумата в
размер на 1170 лв., представляваща обезщетение за забава за периода 12.04.2018
г.- 23.07.2019 г., както и сумата в размер на 2063.40 лв. разноски за двете инстанции.
Решението може
да се обжалва пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: