Р Е Ш Е Н
И Е
№….
гр. София, 22,04,2021г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, І 14 състав, в открито заседание на двадесет
и втори март през две хиляди двадесет и
първа година, в състав:
СЪДИЯ: МАРГАРИТА АПОСТОЛОВА
При участието на секретаря
Красимира Георгиева, като разгледа докладваното от съдия М. Апостолова, гр. дело №8900 по описа за 2019год.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 235 и сл. от ГПК.
Образувано е по
предявен от С.о. срещу „И.“ЕООД, иск с правно основание чл. 59, ал.1 от ЗЗД за
осъждане на ответника да заплати сумата от
43780,00лв., представляваща обезщетение за ползване без основание на
недвижим имот, за периода от 03,10,2016год. до 29,05,2018год., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 13.06.2019г. до окончателното
изплащане на вземането.
Релевират се факти, че ответникът
ползва описания имот без основание, поради което за С.о./СО/ е налице обедняване
от пропускане на възможността за ползване на имота, чрез реализиране на доход
от отдаването му под наем за релевирания период.
Излагат
се съображения, че с решение
№615/09,08,2011год. Министерски съвет на Република България предоставя
безвъзмездно за управление *** имот- Резерват за градинско парково изкуство „Парк на свободата“,
включително Д. с обща площ 32,9ха по АДС №42/18,03,1997год. Част от
територията-199кв.м. се намира в езерото
„Ариана“, в което е разположен преместваем обект с идентификатор 68134,109,50,1 по КККР, с
предназначение на обекта –сграда за обществено хранене, разположена въз основа
на разрешение за монтаж №56/16,08,2007год. от главния
архитект на С.о.. В този преместваем обект е
разположен ресторант „Старецът и морето“ като търговската дейност в него
се осъществява от „И.“ЕООД за релевирания период. Владението върху имота е предоставено
от „П.“ООД на осн.чл.3 от договор от 03,10,2016год.
за съвместна дейност. В същото време договор сключен между С.о. и П. ООД с №
РД-565-6/10,05,2006год. е изтекъл, доколкото е обвързан със срока на договор
РД-565-3/03,02,2006год., сключен между С.о. и Областната администрация на
Област София, то П. ООД е ползвало същия без основание. Поддържа да не е налице
основание за ползване на обекта като ответното дружество се е обогатило за
сметка на ищеца със спестения наем. Сочи
обезщетението за ползване на обекта да е в размер на 2189,00лв.-месечно.
Съобразно изложеното моли
исковата претенция да бъде уважена. Претендира разноски.
Ответникът-„И.“ЕООД,призован по
реда на чл.50, ал.2 от ГПК, в указания законоустановен срок по реда на чл. 131 от ГПК не излага становище по основателност
на исковата претенция. Със становище от 14,07,2020год. излага доводи за недопустимост
на исковата претенция, тъй като за релевирания период
е имало възникнало облигационно правоотношение с „П.“ООД, респективно между „П.“ООД
и С.о., претенция за неоснователно обогатяване е възможна само при липса на
друг иск за защита на ищеца. При условията на евентуалност сочи на неоснователност
на иска, тъй като не са налице елементите от фактическия състав на правната
норма-С.о. не е собственик на преместваемите
обекти, за които претендира обезщетение, находящи се на острова в езерото „Ариана“,
ответникът не е ползвал процесния обект за целия релевиран период. Поддържа
претендираното обезщетение да е неправилно определено, тъй като е изчислено за
ползване на сграда, а не на преместваем обект.
Съобразно изложеното е заявено становище за отхвърляне
на исковата претенция. Не претендира разноски.
При така
изложеното след като обсъди доказателствата
по делото и на
осн.чл.235 от ГПК, съдът приема за установено от
фактическа страна следното:
По делото е представен акт за изключителна държавна
собственост № 42/18,03,1997год., съставен за недвижим имот, представляващ Резерват
„Парк на свободата“, включително „Д.“ на осн.чл.18,
ал.1 от Конституцията на Република България във връзка с чл.69 от ЗДС и т.1 от
РМС№19/08,12,1988год., част от който е езеро Ариана, на острова на което е
разположен процесния недвижим имот, за който се твърди да е ползван от
ответника за релевирания
период.
На 03,02,2006г. между Областна администрация
на област София и С.о. е подписан договор с №РД-565-3/03,02,2006год./л. 30/,
по силата на който Областна администрация предоставя на С.о. за управление и съвместно ползване имот, представляващ езеро Ариана, със
срок от 5 години-чл. 2 чл.3 от договора. В чл.6 е предвидено, че С.о. се
задължава да реализира възстановяването
и реконструкцията на описания имот, съобразно одобрените проекти и разрешение
за строеж, за своя сметка и от името на областната администрация с избрани от С.о.
материали като общината има право без съгласуване с областната администрация да
избира подизпълнители за различните фази
от процеса-чл.7. На осн.чл.9 е предвидено общината да
има право да ползва имота като упражнява съпътстващи дейности, съобразно
основното му предназначение и получава приходи от тези дейности.
С анекс от 10,09,2010г. към горепосочения
договор /л.33/, е предвидено, че договорът влиза в сила от момента на въвеждане
в експлоатация на обекта и може да бъде изменян или допълван само по взаимно
съгласие изразено в писмена форма.
С договор №РД-565-6/10,05,2006год. С.о. възлага на „П.“ ЕООД възстановяване и
реконструкция на езеро Ариана, находящо
се в парк Борисова градина, гр.София, за
своя сметка и от името на областната администрация на област
София, съобразно одобрени проекти и разрешение за строеж. Съгласно чл.3, т.7
възложителят се е задължил да съгласува и одобри схема за разполагане на
съоръжения за извършване на съпътстващи
дейности. Съгласно чл.7 от договора изпълнителят има право да ползва обекта с грижата на добър
стопанин като упражнява съпътстващите дейности, съобразно основното
предназначение и действащото законодателство, както и да получава приходи от
тези дейности. Ползването на обекта е
при условията и срока на договор №РД-565-3/03,02,2006год.
Издадено е разрешение за монтаж №56/16,08,2007год., по силата на което
е разрешен монтаж на преместваем търговски съоръжения-тип бирария и
слънцезащитни тенти въз основа на схема
за разполагане одобрена от главния архитект на София от 20,07,2007год.
С решение № 483 от 28,07,2011 г. на
Столичния общински съвет е приет за
безвъзмездното управление процесния недвижим имот, като са взети допълнителни
решения във връзка с приемането на имота.
С решение на МС №615/09,08,2011г. е отнето,
поради отпаднала нужда, от Министерството на културата правото на управление
върху процесния имот и на осн.т.2 е предоставено за безвъзмездно управление *** приемане на
решение на СОС за придобиване
на правото на управление върху него.
С договор № РД11-00-0071/07,10,2011год.,
сключен между министерство на културата, Областна администрация и С.о.,
държавният имот е предоставен за безвъзмездно управление ***, което включва
правото на С.о. да го владее, ползва и
поддържа от името на държавата, за своя
сметка и на своя отговорност. В чл. 2, ал. 1 е предвидено, че договорът се
сключва за неопределен срок. В чл. 2, ал. 2 от договора е уговорено, че поражда
правното си действие в деня на предаване и приемане на държавния имот.
С договор от 03,10,2016год. „П.“ООД / първа
страна/ и И. ООД/втора страна/, е
постигнато съглашение за
съвместна дейност по силата на което, „П.“ООД предава на „И.“ООД владението
върху търговски обект-Бирария-рибен ресторант, както и прилежащите и обособени към търговския обект площи, предоставен за
стопанисване и управление по договор РД-565-6/10,05,2006год. за осъществяване
на дейностите по чл.1, ал.1, т.1,1 и т.1,2.
Предаването на обекта се извършва с
подписването на договора, като последния има сила на разписка –чл.4, ал.2 от
договора. В чл.5, ал.1 е посочено „П.“ООД да има право на ежемесечно
възнаграждение от реализираната печалба на „И.“ООД при и по повод на реалната експлоатация на обекта, дължимо в
размери и срокове, посочени в допълнително споразумение-конфиденциална част от
договора.
По делото е представено заключение на извършена
съдебно-техническа експертиза, съгласно което пазарният наем на обекта през
определения процесен период би бил 46705,00лв. като обща сума. Наемната
цена за 1 кв.м. е с левова равностойност
11,75кв.м. за преместваем обект с площ от 199кв.м. или 2335,00лв. месечен наем.
Други относими по делото
доказателства не са представени.
При така изложената фактическа
обстановка съдът достигна до следните правни изводи:
Съгласно чл. 59 ЗЗД всеки, който се е обогатил без основание за сметка
на другиго, дължи да му върне онова, с което се е обогатил до размера на
обедняването. Релевантните факти включени във фактическия състав на правната
норма включват обедняване на ищеца, обогатяване на ответника, връзка между
обедняването и обогатяването и липса на основание за имуществената
нееквивалентност. Правото на иск по чл. 59, ал.1 от ЗЗД възниква, когато ищецът
не разполага с друг иск за защита.
Цитираната правна възможност се предоставя на правоимащата
страна, тъй като ползването на имота препятства възможността собственикът/в
общата хипотеза/ да ползва или да отдава под наем имота и да реализира
имуществена облага. В конкретната хипотеза обедняването на ищеца се обосновава
с пропуснато увеличение на имуществото, чрез реализиран приход при отдаването
му под наем за релевирания период. Обогатяването на
ответника сочи да е под формата на спестени разходи за ползването на имота.
Не се спори между страните, че процесния обект е разположен върху терен
изключителна държавна собственост.
Установява се по делото имотът
да е предоставен за управление *** релевирания период
от 03,10,2016год. до 29,05,2018год. Предвид изложеното се обосновава извод ищецът да е процесуален субституент на Държавата
и процесуално легитимиран да претендира
обезщетение за лишаване от ползване на терена, публична държавна собственост,
тъй като на СО е предоставен за управление с правомощия за владеене, ползване и
поддръжка за собствена на ищеца сметка и
на негова отговорност. / чл.15, ал.2 от ЗДС/.
По отношение на обезщетението
за ползване на преместваем обект бирария-рибен ресторант, поставен с разрешение
за монтаж върху терена, съдът намира, че се касае до обезщетение за ползване на
движима вещ, доколкото се касае до преместваем търговски обект поставен по реда
на чл.56 от ЗУТ като не са налице данни за промяна на предназначението му.
Не е спорно между
страните, че за релевирания период фактическата власт върху имота е упражнявана
от ответника-„И.“ООД като за периода от 31,01,2017год. до 29,05,2018год. този
факт е приет за безспорен по реда на чл.146 от ГПК, а за периода от
03,10,2016год. до 30,01,2017год., с оглед уговореното по договор от
03,10,2016год. с „П.“ООД, в който е прието предаването на обекта да е извършено
с подписване на договора. Ирелевантно е дали в този период ответникът е
упражнявал търговска дейност и реализирал приходи от стопанисване на имота.
Доколкото на С.о.та е предоставено управлението върху
имота, респективно стопанисването на преместваемото
съоръжение, за което има издадено разрешение за монтаж, то същата е била лишена
от възможността да ползва терена, чрез отдаване под наем на преместваем обект и
реализиране на граждански плодове от него,
чрез отдаването му по договор за наем.
Поставянето на
търговското съоръжение е по време на действие на договор от 10,05,2006год., по
силата на който на „П.“ ЕООД е предоставена възможността да ползва обекта с
грижата на добър стопанин като упражнява съпътстващите дейности, сред които
съдът приема да е експлоатация на търговски обект –преместваемо
съоръжение, с оглед издаденото разрешение за поставяна-чл.7 от договора.
Цитираната договорна клауза, съдът приема да реализира характеристиката на
договор за послужване по смисъла на чл.243 от ЗЗД, със срок съобразно договор
от 03,02,2006год. Няма данни по делото кога е издадено разрешение за въвеждане
в експлоатация на обекта по договор от 03,02,2006год., от който започва да тече
5 годишния срок по договор от 10,05,2006год., но на осн.чл.155 от ГПК, съдът намира най-късно това да е 17,09,2007год.,
когато е извършено официално откриване на реконструираното езеро, което налага
извод, че срокът на договора е до м.09,2012год. Т.е. към датата на сключване на
договор от 03,10,2016год. с „И.“ООД,
„П.“ООД не е бил в договорно правоотношение със С.о. относно стопанисването на
процесния обект.
Въпреки това
предвид горните факти, съдът обосновава извод да не е възникнало обогатяване на
ответника за релевирания период. Характерът на
сключения договор от 03,10,2016год. сочи на възникнало наемно правоотношение,
по силата на което П. ООД, е предоставил
за временно възмездно ползване чужд обект на ответника срещу месечно
възнаграждение. За периода от 31,12,2017год., когато изтича срокът на договора
с ответника до 29,05,2018год., съдът намира ползването да е продължило със
знанието и без противопоставяне на П. ООД, поради което договорът за наем е
трансформиран в безсрочен съгласно чл.236, ал.1 от ЗЗД. За този период ответникът
е задължен да заплаща възнаграждение в определен процент съобразно реализираната печалба. Т.е. за същия не е
налице обогатяване чрез спестяване на разходи за ползване на обекта, а същият е
ползван въз основа на правно основание.
С оглед института
на неоснователно обогатяване настоящият състав намира да е налице обогатяване
за сметка на ищеца, но не от ответника,
а от заемателят –П. ООД, който е продължил ползването
на вещта, чрез трето лице след изтичане на договор за ползване от
10,05,2006год.
С оглед изложените
мотиви съдът намира да не е осъществен
фактическия състав на неоснователното обогатяване, поради което исковата претенция с пр.осн. чл. 59, ал.1 от ЗЗД е неоснователна.
По
разноските:
С оглед изхода от спора на основание чл. 78, ал. 3
от ГПК на ответника се дължат разноски, но не се претендират, поради което не
се присъждат.
Мотивиран от гореизложеното
Софийски градски съд
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявен от С.о., БУЛСТАТ
******, съдебен адрес *** срещу „И.“ЕООД, с ЕИК ******, със седалище и адрес ***
иск с пр.основание чл.59, ал.1 от ЗЗД за сумата от 43780,00лв., представляваща обезщетение за лишаване от ползване на
недвижим имот, съставляващ част от терен
с площ от 199кв.м. за експлоатация
на преместваем обект с идентификатор 68134.109.50.1, представляващ част
от резерват градинско –парково изкуство „Парк
на свободата“, за периода от
03,10,2016год. до 29,05,2018год., ведно със законната лихва върху тази сума
считано от датата на исковата молба 13,06,2019год. до окончателното изплащане
на вземането като неоснователен.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване пред Софийски апелативен
съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: