Р Е Ш Е Н И Е
№ 21 28.02.2020 год. гр. Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаският апелативен съд, гражданско отделение
на дванадесети февруари две хиляди и двадесета година
в открито заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:СЪБИНА ХРИСТОВА
ЧЛЕНОВЕ: КАЛИНА ПЕНЕВА
ДОБРИН КЮЧУКОВ
секретар Пенка Шивачева,
като разгледа докладваното от съдия Калина Пенева
в.т.дело номер 15 по описа за 2020 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.258 и сл. от Гражданския процесуален кодекс.
Постъпила е въззивна жалба от „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО ЕВРОИНС“ АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес за управление: гр. София, п.к. 1592, бул. „Христофор Колумб“ № 43, чрез процесуални представители адв. Г. К. и Х. Х., срещу решение № 369/15.10.2019 год. по т.д. №199/2019 год. по описа на Бургаския окръжен съд, с което е осъдено „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО ЕВРОИНС“ АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес за управление: гр. София, п.к. 1592, бул. „Христофор Колумб“ № 43 да заплати на А. М. К., с ЕГН **********, действаща чрез своята майка и законен представител Т. Р. Д.-К., с ЕГН ********** и двете с адрес: гр. Б., ж. к. „Б. М.“, бл. *, вх. *, ет. * и със съдебен адрес: гр. Б., бул. „С. С.“ № **, вх. *, ет. *, адв. Д. Р., сумата от 50 000 /петдесет хиляди/ лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди-болки и страдания в резултат на смъртта на нейния дядо Р. М. Д., който е загинал като водач на МПС в пътно-транспортно произшествие, случило се на 11.08.2017 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 11.08.2017г. до окончателното и заплащане. Осъдено е „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО ЕВРОИНС“ АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес за управление: гр. София, п.к. 1592, бул. „Христофор Колумб“ № 43 да заплати на В. М. К., с ЕГН ********** действаща чрез своята майка и законен представител Т. Р. Д.-К. , с ЕГН ********** и двете с адрес: гр. Б., ж. к. „Б. М.“, бл. *, вх. *, ет. * и със съдебен адрес: гр. Б., бул. „С. С.“ № **, вх. *, ет. *, адв. Д. Р., сумата от 50 000 /петдесет хиляди/ лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди-болки и страдания в резултат на смъртта на нейния дядо Р. М. Д., който е загинал като водач на МПС в пътно-транспортно произшествие, случило се на 11.08.2017 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 11.08.2017 г. до окончателното и заплащане. Осъдено е „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО ЕВРОИНС“ АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес за управление: гр. София, п.к. 1592, бул. „Христофор Колумб“ № 43 да заплати на А. М. К., с ЕГН ********** и В. М. К., с ЕГН **********, действащи чрез своята майка и законен представител Т. Р. Д.-К., с ЕГН **********, всички с адрес: гр. Б., ж.к. „Б. М.“, бл. *, вх. *, ет. * и със съдебен адрес: гр. Б., бул. „С. С.“ № **, вх. *, ет. *, адв. Д. Р., сумата от 3 800 /три хиляди и осемстотин/ лева, представляваща направените по делото съдебно-деловодни разноски.
Във въззивната жалба се твърди, че обжалваното решение е неправилно като необосновано. Твърди се, че съдът не е преценил правилно поотделно и в тяхната съвкупност доказателствата по делото, и е формирал правни изводи в противоречие с материалния и процесуалния закон. Твърди се, че по делото не е доказано наличието на особена близост между дядото и внучките, различна от обичайната за българската народопсихология, която да е предпоставка за получаване на обезщетение от внучките на починалото лице. Изложени са съображения, че твърдяната особена близост не е осъзнавана от децата като такава. Твърди се, че не са установени конкретни житейски обстоятелства, които да сочат, че смъртта на дядото е причина за значителни болки и страдания, надхвърлящи обичайните, изживени от внучките. Оспорени са изводите на съда, че внучките и дядото са споделяли общо домакинство и са изградили изключително силна и емоционална връзка извън обичайната връзка дядо – внук. Твърди се, че на възрастта на която са били към момента на смъртта на дядото, внучките са нямали представа за фаталните последици и не са възприемали смъртта като доминиращ фактор. Твърди се, че духовната и морална опора на децата е бил бащата, а не дядото. Оспорени са изводите на окръжния съд във връзка с възможността за директно приложение на чл.9 от Директива/103/ЕО, като от една страна се сочи, че само регламентите имат пряко приложение и приоритет пред националното право, а от друга се твърди, че отсъства каквато и да е необходимост от директно прилагане на чл.9 от цитираната директива, тъй като тя е надлежно транспонирана с разпоредбата на чл.266 на КЗ/отм./, сегашен чл.492 от КЗ. Сочи се, че правото на ЕС определя и гарантира задължението за покриване на вреди по застраховка „Гражданска отговорност“ чрез определяне на минимални застрахователни суми при сключване на застраховката, а националното законодателство въвежда принципите за определяне на съответстващото конкретно обезщетение. Твърди се, че държавите-членки на ЕС са свободни да определят в рамките на режима на гражданска отговорност подлежащите на поправяне вреди и обхвата на конкретното обезщетение за тези вреди. Сочи се, че следва да се прави разлика между размера на конкретното застрахователно обезщетение и минималната застрахователна сума, поради което българското национално право не противоречи на правото на ЕС и не се налага прякото приложение на директивата. Твърди се, че чл.493а от КЗ няма отношение към минималната застрахователна сума, а към размера на конкретното обезщетение, което щом е в рамките на минималната застрахователна сума е законосъобразно и съответно на директивата. Твърди се, че директивата говори за минимална застрахователна сума, която е определена с чл.492 от КЗ и тази норма не е нарушена от застрахователя при определяне на максималните граници за конкретно обезщетение, тъй като договорът не е сключен за по-малка застрахователна сума от предвидената в закона и европейската директива, но какви ще са конкретните размери на обезщетенията е въпрос на национално право и доказване. Сочи се, че до приемането на цялостна методика за определяне на размерите на обезщетенията приложим е пар.96 от ПЗР на ЗИДКЗ, където обезщетението за претърпените неимуществени вреди на лицата по чл.493а, ал.4 се определя в размер до 5000 лв. Направено е искане за отмяна на обжалваното решение, за постановяване на друго, с което предявените искове да бъдат отхвърлени, евентуално – за намаляване на размерите на обезщетенията, както и за присъждане на разноските по делото. Не са направени доказателствени искания.
В срока по чл.263 от ГПК не е постъпил отговор от насрещните страни А. М. К., с ЕГН **********, В. М. К., с ЕГН ********** – и двете малолетни към момента, действащи чрез своята майка и законен представител Т. Р. Д.-К.
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 от ГПК от легитимирани лица – процесуални представители на ответника по делото, срещу акт на съда, който подлежи на въззивно обжалване и е ДОПУСТИМА.
С обжалваното решение Бургаският окръжен съд се е произнесъл по обективно и субективно съединени искове с правни основания чл. 432, ал. 1 във вр. чл. 493, ал. 1, т. 1, във вр. 493а, ал. 4 от Кодекса за застраховането във вр. чл. 52 от Закона за задълженията и договорите и чл. 86, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите.
В проведеното открито съдебно заседание страните поддържат изразените становища, не сочат нови доказателства.
Призованата на осн. чл.15, ал.6 от Закона за закрила на детето Дирекция „Социално подпомагане“ - Бургас не е изразила становище по спора.
Бургаският апелативен съд, като взе предвид изложеното по-горе и събраните по делото доказателства, намира от фактическа и правна страна следното:
Малолетните ищци А. М. К., ЕГН ********** и В. М. К., ЕГН **********, чрез своята майка и законен представител ТАНЯ Р. Д.-К., ЕГН ********** – всички от гр. Б., чрез процесуален представител адв. Д. Р. са предявили искове срещу ответника „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО ЕВРОИНС“ АД-София, с ЕИК *********, за осъждането на ответника да заплати на всяка от тях сумата от 50 000 лева-обезщетение за претърпени неимуществени вреди от смъртта на техния дядо Р. М. Д. поч. на 11.08.2017 год. при ПТП на същата дата, причинено по вина на водач на МПС застрахован при ответника по застраховка “Гражданска отговорност“, ведно със законната лихва върху сумите считано от 11.08.2017г. до окончателното им изплащане. Твърди се, че в резултат на смъртта на техния дядо, с когото ищците са били в дълбока емоционална връзка, те са преживели и продължават да преживяват душевни болки и страдания, за чието обезщетяване ответникът следва да бъде осъден да им заплати претендираните суми. Ищците поддържат предявените искове, ангажират доказателства, молят за уважаването им и за присъждане на разноските по делото.
Ответникът не оспорва допустимостта на исковете, но ги оспорва по основание и размер. Изложени са възражения, че не е налице твърдяната особено близка връзка, тъй като липсват доказателства за отношения различни от обичайните за нашата страна между дядо и внучки, и за недоказаност на вредите, поради което е направено искане за цялостно отхвърляне на исковете. Евентуално е направено искане за размера на обезщетенията да бъдат взети предвид ограниченията съгласно чл.493а, ал.2 от КЗ вр. § 96. (1) от ЗАКОН за изменение и допълнение на Кодекса за застраховането (ДВ, бр. 101 от 2018 г., в сила от 7.12.2018 г.), съгласно които до влизането в сила на наредбата за утвърждаване на методиката по чл. 493а, ал. 2, обезщетението за претърпените неимуществени вреди на лицата по чл. 493а, ал. 4 се определя в размер до 5000 лв. Направено е и възражение за съпричиняване от страна на починалото лице, тъй като към момента на ПТП същият е бил без предпазен колан. Поискано е присъждане на съдебните разноски, ангажирани са доказателства.
При проверка по чл.269 от ГПК се установи, че решението по спора е постановено от законен съдебен първоинстанционен състав, в съответната форма, при наличие на задължителните реквизити и е валидно.
Решението е допустимо, като постановено по допустим иск за който се установи, че е предявен след като е изпълнена задължителната процедура по чл.498 от Кодекса за застраховането за доброволно уреждане на спора със застрахователя, който предвижда задължение на увреденото лице при настъпване на застрахователното събитие да предяви претенцията си първо пред застрахователя. Иск по чл.432 от КЗ срещу застрахователя може да бъде предявен, ако той не е платил в срока по чл. 496 от КЗ, откаже да плати обезщетение или ако увреденото лице не е съгласно с размера на определеното или изплатеното обезщетение.
Видно от приложеното уведомление изх. № 19800/1/07.12.2018 год. изпратено от застрахователя до процесуалния представител на ищците по делото, по заявената претенция за изплащане на застрахователно обезщетение с рег. №19800/15.11.2018 год., ответникът в срока по чл.496, ал.1 от КЗ е отказал да заплати такова на ищците, поради което по исковата им молба подадена на 15.01.2019 год.- след отказа на ответника, съдът е надлежно сезиран.
Съгласно приетото с т.1 от Тълкувателно решение №1/21.06.2018 год. по ТД №1/2016 год. на ОСНГТК на ВКС процесуалната легитимация на ищците за предявяване на исковете произтича от твърденията им в исковата молба и материалната легитимация призната с тълкувателното решение, да получат обезщетение за неимуществените вреди в резултат на причинената смърт на техния дядо, при доказването на определени обстоятелства.
От събраните по делото доказателства се установява следната фактическа обстановка:
От представеното удостоверение за наследници и удостоверенията за раждане на ищците се установява, че Р. М. Д. ЕГН ********** – дядо на ищците по майчина линия от тяхната майка Т. Р. Д.-К. - дъщеря, е починал на **.**.**** год.
С присъда № 48/13.11.2018 год. по НОХД №460/2018 год. на ОС-Стара Загора, влязла в сила на 28.11.2018 год. А. Р. Л. род. на **.**.**** год. е признат за виновен в това, че на 11.08.2017 год. на републикански път 1-6, в землището на общ. Мъглиж, обл. Стара Загора, в участъка между с. Ветрен, общ. Мъглиж, гр. Николаево, на километър 344+500, при управление на МПС-товарен автомобил марка „Дачия“, модел „Докер“, с рег. № С* нарушил чл.43, ал.1,т.1 от ЗДвП и чл.42, ал.1, т.2 от ЗДвП, чл.42, ал.2, т.2 от ЗДвП, чл.42, ал.2, т.3 от ЗДвП и чл.21, ал.1 от ЗДвП, като по непредпазливост причинил смъртта на Р. М. Д., род. на **.**.**** год., поради което и на осн. чл.343, ал.1, б.“в“, вр. чл.342, ал.1, предл.3 от НК, вр. чл.373, ал.2 от НПК, вр. чл.58а, ал.1 от НК е осъден на лишаване от свобода за срок от две години, чието изпълнение е отложено за срок от четири години, както и е лишен от право да управлява МПС за срок от три години, считано от влизане в сила на присъдата.
Прието е за безспорно установено, че причинителят на смъртта на дядото на ищците е застрахован по валидна застраховка “Гражданска отговорност“ на автомобилистите, при ответника по делото.
По делото е разпитана свидетелката Д. – баба на ищците /съпруга на пострадалото лице/, сочи, че от раждането на децата тя и съпругът й са били постоянно с децата-„почти са ги изгледали“. Свидетелката сочи, че децата са родени в гр. П. и първоначално всички са живели заедно в гр. П. Съпругът на свидетелката се занимавал с частен бизнес-имал магазин за грънци в гр. П., но през 2014 год. отворил такъв магазин в и гр. П. За периода 2014 год. - 2016 год. съпругът на свидетелката живеел с тях в П., но един ден през седмицата пътувал до Б. за да наглежда работниците. През 2016 год. свидетелката, съпругът й, дъщеря й, и двете внучки се преместили в гр. Б., тъй като бизнесът на съпруга на свидетелката вече бил в гр. Б. В Б. живели всички заедно в едно домакинство в наета квартира. Съпругът на дъщерята отдавна отсъствал - заминал в чужбина за да си търси работа. Преместването на всички в гр. Б. се наложило и заради болестта на дъщерята /Т. - майка на ищците/ - множествена склероза, което изисквало осигуряването на постоянна помощ от страна на бабата и дядото. Тя получавала единствено пенсия по болест, а нейният съпруг обикалял да си търси работа в чужбина - бил в А., в Г., в Ч. Това наложило постоянното присъствие на свидетелката и съпругът й до дъщерята и внуците. Свидетелката сочи, че съпругът й изпълнявал ролята на мъжа в семейството на дъщерята. Той бил глава на семейството, опора за нея и нейните деца. Когато се налагало тя да отиде на лекар я водел баща й. С удоволствие помагал и в грижите за децата, защото ги обичал и те го обичали. Водел и вземал децата от градина, общувал с тях, глезел ги, купувал им неща от магазините, прекарвал много от свободното си време с тях - разхождал ги, водел ги на събор, на пикник, на цирк. Дядото купувал храна за децата, а когато започнали да ходят на училище той ги водел както на училище, така и на частни уроци – по български, математика, а през цялото лято на 2016 год. – на уроци по английски. Дядото намерил учителите и плащал за уроците. Децата понесли тежко неговата загубата. Преди инцидента те събирали пари за рождения му ден. След 11.08.- смъртта на дядото, децата на 16.08.- на рождения му ден, отишли при баба си и оставили парите на масата, казвайки, че са за подарък за дядо. Децата били много стресирани след инцидента. В. си намалила успеха в училище. Помежду си децата говорели колко им липсва дядо им като тяхна опора и защита, защото вече няма кой да им помага по начина, по който го е правел той. Били притеснени, че като го няма дядо, няма кой да плаща и за частните уроци. Голямата внучка В. в рамките на година посещавала психолог, но и до момента децата не са преживели загубата на дядо си, чувстват неговата липса и постоянно говорят за него. Малката внучка като сядат на масата слага прибори и за дядо си, казва, че говори с него, че го вижда и той ще дойде.
По делото е разпитана свидетелката А. – без родство със страните, работела в магазина в гр. П. за периода от 2015 год. –2017 год. познава семейството и знае какви са били отношенията на дядото с внучките, защото те непрекъснато идвали в магазина през ваканциите и през другото време. Дядото водел голямата на училище, а малката на градина. Свидетелката има внучка на възрастта на В. Тя и Т. – майка на момичетата, станали приятелки и често излизали с децата в парка. През ваканциите дядото водел децата на плаж, по магазините, в детски кътове, на кино. Често се налагало да помага и с пари на дъщеря си. Свидетелката знае, че Т. има проблеми със здравето. Баща й помагал, когато трябвало Т. да бъде в болница. Свидетелката сочи, че отношенията между децата и техният дядо са били много близки. Децата много го обичали и са показвали обичта си като се гушкали в него и го целували. Той също много ги обичал. Децата трудно приели смъртта на дядо си. Малката казвала, че дядо им се е превърнал в птичка и е с тях. Голямата също много тежко понесла загубата-наложило се да посещава психолог. Свидетелката и децата подготвяли изненада за дядото на рождения му ден-16 август, но той починал на 11.08. След смъртта на дядото магазинът в гр. П. преустановил работа, но свидетелката продължила да поддържа контакти с майката на децата Т. Свидетелката сочи, че при всяка среща между нея и децата те говорят за дядо си – къде би ги завел, какво биха направили заедно. Според свидетелката и към момента децата не са преодолели загубата. Свидетелката знае, че Т. има съпруг, който работи в чужбина и не се връща често. Сочи, че в магазина е имало възможност за нощувка. Дядото е оставал да нощува и там в периода 2015-2017 год. Знае, че семейството на Т. живее в гр. Б., като свидетелката няколко пъти е посещавала жилище в к-с “Б. М.“.
По делото е приета съдебно-психологична експертиза /СПЕ/ извършена от вещо лице П. Д. по въпроса за психологичното и емоционално състояние на децата и степента на справянето им с болката от загубата на техния дядо. След проведено психологическо изследване на децата и майката, на базата на консултативно-информационни интервюта и специални стандартизирани методи и техники вещото лице сочи, че интелектуалното и когнитивно развитие на децата А. и В. е съответно на нормата за възрастта. Непосредствена последица от смъртта на дядото е преживян силен стрес. Те изпитват страх за живота на близките си - най-вече за този на майка си. Променил се е начинът им на живот, появило се е чувство на несигурност и незащитеност. Изпитват страх, тревожност и безпокойство. Нарушена е способността им за адаптация към ежедневните изисквания на социалната среда и социалните умения. При В. се наблюдава затваряне и проблеми с общуването. Мобилизацията след стресовото събитие се затруднява от това, че личностите им са в процес на оформяне, характеризиращи се с физиологична и емоционална незрялост. При децата е налице дистрес, те не могат да се дистанцират от случилото се и да го преработят. Вещото лице сочи, че при неправилна трансформация на загубата на близък човек децата израстват недоверчиви, трудно споделят чувства и преживявания, оформят се като затворени в себе си индивиди, а контактите се изграждат на базата на недоверието. Появилото се съмнение може да доведе до поведенчески и обучителни затруднения. В съдебно заседание вещото лице уточнява, че при по-малкото дете преодоляването на стреса е още по-трудно и травмата е още по-голяма, тъй като то не може да излезе от капсулацията, в която се намира.
По делото е приета съдебна-автотехническа експертиза /САтЕ/извършена от вещо лице Г., от която се установява, че в управляваното към момента на ПТП от Р. М. Д. МПС-Опел „Астра“ са били монтирани триточкови инерционни колани на предните седалки, които при рязко спиране на автомобила блокират и придържат тялото на пътниците към седалките. Имайки предвид механизма на ПТП вещото лице е посочило, че както при поставен, така и при непоставен предпазен колан, фаталният изход за пострадалия при конкретното стечение на обстоятелствата е било невъзможно да се избегне. Вследствие на сблъсъка със сборна скорост от 120 км/ч е получен много силен удар на пострадалия в гръдната област, при което тялото е било запратено с огромна сила напред е и влязло в ударно съприкосновение с волана и арматурното табло. И при поставен предпазен колан тялото не би могло да понесе удара със сборна скорост 120 км/ч.
Както пред окръжния съд, така и пред настоящия съд страните спорят по въпроса дали от събраните по делото доказателства се установява изискуемата по т.1 от Тълкувателно решение №1/21.06.2018 год. по ТД №1/2016 год. на ОСНГТК на ВКС особено близка връзка на ищците с починалия техен дядо, което е една от предпоставките за уважаване на предявените искове. Спори се и по твърденията на ищците за интензитета на преживените от тях болки и страдания. Не се спори за наличието на останалите предпоставки по чл. 423 от КЗ, вр. чл.493, ал. 1, т. 2 от КЗ, вр. чл.45 от ЗЗД, предвиждащи възможност на увреденото лице за пряк иск срещу застрахователя по застраховка "Гражданска отговорност“ и отговорността на последния за причинените от застрахования на трети лица неимуществените вреди вследствие на телесно увреждане или смърт при притежаването или използването на моторно превозно средство по време на движение или престой.
По спорните въпроси, съдът дава вяра на свидетелските показания на разпитаните по делото свидетели, които са непротиворечиви и взаимно се допълват, почиват на лични възприятия, и не са оборени от останалите доказателства по делото. Като обективни, безпристрастни, неоспорени и необорени съдът цени и заключенията на вещите лица.
Съдът прецени доказателствата поотделно и в тяхната съвкупност, като прави следните изводи:
От заключението на вещото лице по СПЕ и от свидетелските показания на разпитаните по делото свидетели съдът намира за установено, че в случая отношенията между дядото и неговите внучки са извън рамките на обичайните за степента на родствена връзка. Налице е изградена трайна и дълбока емоционална връзка между дядото и неговите внучки.станови се по делото, че тези отношения се характеризират с по-голяма от обичайната привързаност, обич, подкрепа и грижа. Действително в българския бит бабата и дядото често присъстват в живота на внуците си. Наблюдава се, фамилии състоящи се от няколко поколения да живеят заедно и да имат едни домакинства. В случая обаче обичайните отношения са надградени. Това до голяма степен е било предизвикано от заболяването на майката и трайното отсъствие на бащата, което е довело до невъзможността майката да се справи сама с родителските задължения. Децата са имали нужда от допълнителна финансова, морална и духовна подкрепа, която им е била предоставена от техния дядо. За ищците дядото е станал „третият родител“, който освен, че е покривал материалните им нужди, е участвал активно при отглеждането им осигурявайки условия за цялостното им развитие във възпитателен, образователен и социален план. Присъствието на дядото в живота на децата е било и необходимо, тъй като дефицитът от трайното отсъствие на фигурата на бащата е трябвало да бъде преодолян. Грижата и помощта от страна на дядото спрямо неговите внучки е била осъществявана постоянно, с желание и любов, при осъзнаване и цялостно покриване на техните нужди, което е рефлектирало върху чувствата и емоциите на децата. Те са възприели дядото като постоянно присъствие и особено важна фигура в техния живот, изцяло подкрепяща и откликваща на техните потребности и желания. Изпитвали са към него дълбоки и трайни чувства на обич и привързаност извън обичайните, тъй като той е бил тяхната най-голяма опора в живота.
Съдът не споделя формалния подход на въззивника при анализа на фактите относно това дали и кога ищците и техният дядо са живели в едно домакинство. Показателно за степента на тяхната близост е, че физически и духовно дядото постоянно е присъствал в живота на децата от раждането им до момента на неговата смърт, а не дали и колко често е нощувал извън дома. По делото е установено, че каквито и да са били ангажиментите на дядото във връзка с неговия бизнес, те не са му попречили да оказва както необходимата, така и допълнителна помощ при грижата за децата. Дядото е направил нужното децата да не бъдат лишени от нищо необходимо. Осигурил е и възможност децата да получат допълнителни знания и умения, като е финансирал частните им уроци, и посещенията им на обучения по английски език.
Неоснователно е възражението на въззивника, че възрастта на децата към момента на смъртта на техния дядо – съответно на 11 год. и на 4 год. обуславя невъзможност за осъзнаване на връзката, която са имали с дядото и на последиците от неговата смърт. Събраните по делото доказателства сочат, че и двете деца са имали изградена връзка с дядото, характеризираща се с особеностите посочени по-горе и са осъзнали и осъзнават физическата и духовна загуба след неговата смърт. От заключението на вещото лице по приетата СПЕ става ясно, че В. е имала реално осъзнаване на ситуацията за смъртта, което е провокирало у нея болка, страх, страдание, безпомощност. Тя все още не може да приеме загубата. След инцидента се е затворила в себе си, което е наложило работа с психолог. Макар да не е осъзнавала реално ситуацията със смъртта като явление, при А. е осъзната загубата на близкия човек - неин дядо, което е довело до обърканост, неефективност, дисбаланс на мисли и емоции, страх от загубата на близки хора. Вещото лице по приетата СПЕ сочи, че и при двете деца в резултат на смъртта на дядото и към момента не е намалял интензитетът на негативните емоции. Те са в етап на „затъване“, характеризиращ се с физическа и психическа възбуда, нарушена способност за ефективно справяне с проблемите, тревожност, депресивност, плач при спомен с дядото. В подкрепа на заключението на вещото лице са свидетелските показания, които сочат че със смъртта на дядото децата са загубили значителната опора, която са имали в негово лице. Липсата на дядото е била изключително осезаема за децата, тъй като е променила техния обичаен бит, те са били лишени от възможността за ежедневното общуване с него, от неговата любов и постоянна грижа. Децата са тъгували и продължават да тъгуват за дядо си. След смъртта на дядо си по-голямата внучка е преживяла силна емоционална промяна наложила посещението на психолог, но все още не е преодоляла дистреса, а малкото дете продължава да очаква, че дядо й съществува някъде – твърди, че го вижда и говори с него, слага прибори за него на масата, вярва, че се е превърнал в птичка и ще дойде при тях.
Всичко изложено по-горе сочи, че децата са осъзнали трагичната същност на смъртта на дядо си. За тях смъртта на дядото е предизвикала силен стрес, страх, тревожност и безпокойство, които са изпитвали и продължават да изпитват.
Предвид горното съдът намира за установена особено близката и дълбока емоционална връзка между ищците и техния дядо, като намира за установени и твърденията им за действително претърпени продължителни болки и страдания, представляващи неимуществени вреди, за чиято обезвреда следва да бъде ангажирана отговорността на ответника.
Горното, ведно с безспорните обстоятелства сочи, че исковете по чл.432, ал.1 от КЗ, вр. чл.45 от ЗЗД са доказани по основание.
Съгласно разпоредбата на чл.52 от ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. Понятието „справедливост“ не е абстрактно понятие-ППВС № 4 / 23.12.1968 год. То е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид от съда при определяне на размера на обезщетението. В съответствие с чл.51 от ЗЗД на обезщетение подлежат всички вреди, които са настъпили или ще настъпят като пряка и непосредствена последица на непозволеното увреждане.
При определяне на размера на обезщетенията съдът отчита описаните по-горе вид и характер на преживените от ищците неимуществени вреди – силен стрес, духовни болки и страдания, продължаващи и към настоящия момент. Съдът отчита обстоятелството, че е причинена смъртта на възрастен човек - на 60 год. към момента на ПТП, който макар и да е присъствал постоянно в живота на децата, все пак не е изместил и заличил родителската роля на майката и бащата на децата. Освен от родителите и дядото, децата са получавали любов и подкрепа и от друг човек - тяхната баба, от чиито свидетелски показания става ясно, че те са изградили и с нея силна емоционална връзка. Съдът намира, че любящата среда, в която се намират децата след смъртта на дядото, до голяма степен ще спомогне с времето за намаляване на интензивността на техните душевни болки и страдания. Също така младата възраст на децата е предпоставка с израстването, от дистанцията на времето, те да успеят да се абстрахират от стресовия фактор.
Икономически условия в страната към момента на настъпване на увреждащото действие и към настоящия момент, сочат средна работна заплата под 1000 лв. месечно. Лимитът на застрахователна отговорност общо за вредите към момента на ПТП е до 10 000 000 лв. /чл.492, т.1 от КЗ/.
Предвид изложеното по-горе настоящият съд намира че справедлив размер на обезщетенията за неимуществени вреди за всяко едно от децата е сумата от 20 000 лв. При съблюдаване и на принципа за недопускане на неоснователно обогатяване съдът намира, че обезщетения в тези размери в адекватна степен компенсират причинените на ищците неимуществени вреди, съобразно конкретно установените обстоятелства.
Съгласно разпоредбата на чл.492 от КЗ в редакцията на нормата към 11.08.2017 год. за всяко моторно превозно средство, което се намира на територията на Република България и което не е спряно от движение, е необходимо да има сключена задължителната застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите за следната минимална застрахователна сума (лимит на отговорност): 1. за неимуществени и имуществени вреди вследствие на телесно увреждане или смърт – 10 000 000 лв. за всяко събитие, независимо от броя на пострадалите лица; 2. за вреди на имущество (вещи) – 2 000 000 лв. за всяко събитие, независимо от броя на увредените лица. Съгласно разпоредбата на чл.493а, ал.4 от КЗ, когато по изключение друго лице, извън лицата по ал. 3, претърпи неимуществени вреди вследствие на смъртта на пострадалото лице, тъй като е създало трайна и дълбока емоционална връзка с починалия, причиняваща му продължителни болки и страдания, които е справедливо да бъдат обезщетени, размерът на обезщетението се определя съгласно методиката, утвърдена с наредбата по ал. 2. Съгласно § 96, ал.1 от ЗАКОН за изменение и допълнение на Кодекса за застраховането (ДВ, бр. 101 от 2018 г., в сила от 7.12.2018 г.), до влизането в сила на наредбата за утвърждаване на методиката по чл. 493а, ал. 2, обезщетението за претърпените неимуществени вреди на лицата по чл. 493а, ал. 4 се определя в размер до 5000 лв.
И пред настоящия съд е спорен въпроса дали при определяне на размера на обезщетенията на ищците съдът е обвързан от ограниченията на отговорността на застрахователя по § 96, ал.1 от ЗАКОН за изменение и допълнение на Кодекса за застраховането (ДВ, бр. 101 от 2018 г., в сила от 7.12.2018 г.). Съдът намира за неоснователно становището на въззивника, че при определяне на размерите на обезщетенията е обвързан от тези ограничения. Ограничения по § 96, ал.1 от ЗАКОН за изменение и допълнение на Кодекса за застраховането (ДВ, бр. 101 от 2018 г., в сила от 7.12.2018 г.) противоречат на Европейското право и в частност на 9, ал.1 от Директива 2009/103/ЕО, който посочва, че минималните застрахователни суми по тази разпоредба, не могат да бъдат ограничавани от държавите-членки под тези лимити. Неоснователно е възражението относно липсата на възможност тази разпоредба на Европейското право да бъде приложена директно от съда. Съдът на ЕС допуска изключения от принципа, че директивата поражда действие само когато е транспонирана, като счита, че директивата, може да произведе директно някои ефекти, когато: транспонирането в националното законодателство не е извършено или е направено неправилно, разпоредбите на директивата са безусловни и достатъчно ясни и точни, разпоредбите на директивата дават права на физически лица. С въвеждането в националното законодателство на лимити на отговорността на застрахователя под тези определени с чл.9, ал.1 от Директива 2009/103/ЕО, разпоредбата на националното право влиза в противоречие с безусловни и достатъчно ясни разпоредби на Европейското право. Ето защо е налице изключение, при което директивата може да бъде пряко приложена от съда. Поради приоритета на Европейското право пред националното, съдът не следва да прилага нормата на § 96, ал.1 относно въведеното ограничение за максимален размер на обезщетението на увредените лица, тъй като този максимален размер е под минималния размер на отговорността на застрахователя по чл.9, ал.1 от Директивата.
Когато се отрича възможността увредени лица /по смисъла на чл.478, ал.2/ да могат да получат обезщетение в по-висок размер от посочен в закона лимит и той е под минималния размер на отговорността на застрахователя по чл.9, ал.1 от Директивата, понятието застрахователно обезщетение“ и понятието „минимална застрахователна сума“ имат един и същ смисъл, а възраженията на въззивника за противното са неоснователни. Цитираното от окръжния съд решение на СЕС е относимо в случая, то е в подкрепа на изложеното по-горе и е задължително за съдилищата. С т. 2 от Решение на Съда (втори състав) от 24 октомври 2013 година по дело C-277/12 (Vitālijs Drozdovs срещу Baltikums AAS) , е прието, че Член 3, параграф 1 от Директива 72/166 и член 1, параграфи 1 и 2 от Втора директива 84/5 трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба, съгласно която задължителната застраховка „Гражданска отговорност" при използването на моторни превозни средства покрива обезщетението за неимуществени вреди, дължимо съгласно националната правна уредба на гражданската отговорност за смъртта на близки членове на семейството, настъпила при пътнотранспортно произшествие, само до определена максимална сума, която е по-малка от посочените в член 1, параграф 2 от Втора директива 84/5.
Макар във въззивната жалба да не са изложени възражения относно твърдяното пред окръжния съд съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалото лице поради непоставен обезопасителен колан, следва да се посочи, че по делото се установи, че не е налице съпричиняване, което да е основание за намаляване на размера на дължимите обезщетения. Заключението на вещото лице по приетата САтЕ категорично сочи, че смъртта на пострадалото лице би настъпила и при поставен обезопасителен колан, тъй като тялото не би могло да понесе удара със сборна скорост 120 км/ч. По делото не се установи поведение на пострадалото лице, което в пряка причинно-следствена връзка да е допринесло за настъпилите вредоносни последици. За да е налице принос на пострадалия към щетата, е необходимо не само извършваните от последния действия да нарушават предписаните от ЗДвП и ППЗДвП правила за поведение, но и нарушенията да са в пряка причинна връзка с настъпилия вредоносен резултат, т.е. последният да е тяхно следствие. В този смисъл са изискванията на ППВС 17/1963 год., ППВС 4/1975 год., както и Решение № 206 от 12.03.2010 г. на ВКС по т. д. № 35/2009 г., II т. о., ТК, Решение № 98 от 24.06.2013 г. на ВКС по т. д. № 596/2012 г., II т. о., ТК, Решение № 54 от 22.05.2012 г. на ВКС по т. д. № 316/2011 г., II т. о., ТК, Решение № 66 от 1.06.2017 г. на ВКС по т. д. № 650/2016 г., I т. о., ТК и др.
Горното сочи, че предявените искове са частично основателни и следва да бъдат уважени до размерите от по 20 000 лв. за всяка от ищците, а в останалата част до претендираните размери от по 50 000 лв. претенциите са неоснователни и следва да бъдат отхвърлени.
Върху дължимите обезщетения от по 20 000 лв. следва да бъде присъдена законна лихва, която по правилата на 429, ал.3 от КЗ и ангажираните по делото доказателства е дължима от застрахователя, считано от датата на предявяване на застрахователните претенции от увредените лица. /В този смисъл е Решение №128/04.02.2020 г. по т.д. №2466/2018 год. на ВКС,1 т.о./ Ищците са увредени лица по смисъла на чл.478, ал.2 от КЗ. Техните претенции пред застрахователя са предявени на 15.11.2018 год. /л.18/ поради което законните лихви върху обезщетенията са дължими считано от 15.11.2018 год., до окончателното изплащане на сумите. Специалните норми на КЗ, които дерогират общите норми по ЗЗД, не предвиждат отговорност на застрахователя за законни лихви спрямо увредените лица преди установената по делото дата по чл.429, ал.3 от КЗ. Ето защо претенциите за законни лихви извън приетото от настоящия съд са неоснователни и следва да бъдат отхвърлени.
В частите, в които изводите на настоящата инстанция съвпадат с изводите на окръжния съд обжалваното решение е правилно и следва да бъде потвърдено – за осъждане на ответника да заплати на ищците обезщетения от по 20 000 лв., ведно със законните лихви върху сумите считано от 15.11.2018 год. до окончателното им изплащане.
В частите, с които изводите на настоящата инстанция не съвпадат с изводите на окръжния съд, обжалваното решение е неправилно като постановено при неправилна преценка на релевантните обстоятелства и следва да бъде отменено, като спорът бъде решен по същество с отхвърляне на претенциите на ищците за сумите над 20 000 лв. до претендираните размери от 50 000 лв. – т.е. за сумите от по 30 000 лв., ведно със за законните лихви, считано от 11.08.2017 год. до окончателното им изплащане. Следва да бъдат отхвърлени и претенциите за присъждане на законни лихви върху дължимите размери от по 20 000 лв. за периода от 11.08.2017 год. до 14.11.2018 год.
Горното налага отмяна на решението и в частта за присъдените разноски, при ново разпределение на разноските съгласно посочения изход от делото.
При общ размер на доказано направените съдебни разноски за заплатено адвокатско възнаграждение за двете инстанции от 7600 лв., съобразно уважената част от исковете, в полза на ищците са дължими разноски общо в размер на 3040 лв. за двете съдебни инстанции, които следва да бъдат възложени в тежест на ответника. Възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение може да бъде валидно направено до приключване на делото в съдебно заседание, поради което съдът не е обвързан за произнасяне по възражението на въззивника по чл.78, ал.5 от ГПК направено едва с писмената защита.
При общ размер на доказано направените съдебни разноски за двете съдебни инстанции от 4930 лв., съобразно отхвърлените части от исковете, в полза на ответника са дължими разноски общо в размер на 2940 лв. за двете съдебни инстанции, които следва да бъдат възложени в тежест на ищците.
Пропускът на окръжния съд за присъждане в тежест на ответника на дължимата държавна такса и разноски на осн. чл.78, ал.6 от ГПК, върху уважените размери от исковете, следва да бъде преодолян от настоящия съд, поради което ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на Бургаския апелативен съд държавна такса от общо 1600 лв. - за първоинстанционното разглеждане на делото и сумата от 226 лв. - съответната част от разноските заплатени от бюджета на съда за възнаграждения на вещи лица.
Мотивиран от горното, Бургаският апелативен съд,
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение № 369/15.10.2019 год. по т.д. №199/2019 год. по описа на Бургаския окръжен съд, В ЧАСТИТЕ, С КОИТО:
-е осъдено „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО ЕВРОИНС“ АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес за управление: гр. София, п.к. 1592, бул. „Христофор Колумб“ № 43 да заплати на А. М. К., с ЕГН **********, действаща чрез своята майка и законен представител Т. Р. Д.-К., с ЕГН ********** и двете с адрес: гр. Б., ж. к. „Б. М.“, бл. *, вх. *, ет. * и със съдебен адрес: гр. Б., бул. „С. С.“ № **, вх. *, ет. *, адв. Д. Р., сумата над 20 000 лв./двадесет хиляди лева/ до 50 000 лв. /петдесет хиляди лева/, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди-болки и страдания в резултат на смъртта на нейния дядо Р. М. Д., който е загинал като водач на МПС в пътно-транспортно произшествие, случило се на **.**.**** г., ведно със законна лихва върху сумата над 20 000 лв./двадесет хиляди лева/ до 50 000 лв. /петдесет хиляди лева/, считано от 11.08.2017г. до окончателното и изплащане и е присъдена законната лихва върху сумата от 20 000 лв., /като част от сумата от 50 000 лв./, считано от 11.08.2017г. до 14.11.2018г.
- е осъдено е „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО ЕВРОИНС“ АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес за управление: гр. София, п.к. 1592, бул. „Христофор Колумб“ № 43 да заплати на В. М. К., с ЕГН ********** действаща чрез своята майка и законен представител Т. Р. Д.-К., с ЕГН ********** и двете с адрес: гр. Б., ж. к. „Б. М.“, бл. *, вх. *, ет. * и със съдебен адрес: гр. Б., бул. „С. С.“ № **, вх. *, ет. *, адв. Д. Р., сумата над 20 000 лв./двадесет хиляди лева/ до 50 000 лв. /петдесет хиляди лева/, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди-болки и страдания в резултат на смъртта на нейния дядо Р. М. Д., който е загинал като водач на МПС в пътно-транспортно произшествие, случило се на 11.08.2017г. ведно със законна лихва върху сумата над 20 000 лв./двадесет хиляди лева/ до 50 000 лв. /петдесет хиляди лева/,считано от 11.08.2017г. до окончателното и изплащане и е присъдена законната лихва върху сумата от 20 000 лв., /като част от сумата от 50 000 лв./, считано от 11.08.2017г. до 14.11.2018г.
-е осъдено е „З“ АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес за управление: гр. С., п.к. 1592, бул. „Христофор Колумб“ № 43 да заплати на А. М. К., с ЕГН ********** и В. М. К., с ЕГН **********, действащи чрез своята майка и законен представител Т. Р. Д.-К., с ЕГН **********, всички с адрес: гр. Б., ж.к. „Б. М.“, бл. *, вх. *, ет. * и със съдебен адрес: гр. Б., бул. „С. С.“ № **, вх. *, ет. *, адв. Д. Р., сумата от 3 800 лв./три хиляди и осемстотин/ лева, представляваща направените по делото съдебно-деловодни разноски.
ВМЕСТО РЕШЕНИЕТО В ОТМЕНЕНИТЕ ЧАСТИ ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ иска на А. М. К., с ЕГН **********, действаща чрез своята майка и законен представител Т. Р. Д.-К., с ЕГН ********** и двете с адрес: гр. Б., ж. к. „Б. М.“, бл. *, вх. *, ет. * и със съдебен адрес: гр. Б., бул. „С. С.“ № **, вх. *, ет. *, адв. Д. Р., за осъждане на „З“ АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес за управление: гр. С., п.к.1592, бул. „Х“№ 43, да и заплати сумата над 20 000 лв./двадесет хиляди лева/ до 50 000 лв. /петдесет хиляди лева/ – т.е. сумата от 30 000 лв./тридесет хиляди лева/, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди-болки и страдания в резултат на смъртта на нейния дядо Р. М. Д., който е загинал като водач на МПС в пътно-транспортно произшествие, случило се на 11.08.2017г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 11.08.2017 год. до окончателното и изплащане.
ОТХВЪРЛЯ иска на В. М. К., с ЕГН ********** действаща чрез своята майка и законен представител Т. Р. Д.-К., с ЕГН ********** и двете с адрес: гр. Б., ж. к. „Б. М.“, бл. *, вх. *, ет. * и със съдебен адрес: гр. Б., бул. „С. С.“ № **, вх. *, ет. *, адв. Д. Р., за осъждане на „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО ЕВРОИНС“ АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес за управление: гр. София, п.к. 1592, бул. „Христофор Колумб“ № 43, да и заплати сумата над 20 000 лв./двадесет хиляди лева/ до 50 000 /петдесет хиляди лева/ – т.е. сумата от 30 000 лв./тридесет хиляди лева/, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди-болки и страдания в резултат на смъртта на нейния дядо Р. М. Д., който е загинал като водач на МПС в пътно-транспортно произшествие, случило се на 11.08.2017г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 11.08.2017 год. до окончателното и изплащане.
ОТХВЪРЛЯ претенциите за законни лихви върху дължимите суми от по 20 000 лв. /като част от претенциите от по 50 000 лв./, за периода от 11.08.2017 год. до 14.11.2018 год.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 369/15.10.2019 год. по т.д. №199/2019 год. по описа на Бургаския окръжен съд, В ОСТАНАЛИТЕ ЧАСТИ, С КОИТО:
-е осъдено „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО ЕВРОИНС“ АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес за управление: гр. София, п.к. 1592, бул. „Христофор Колумб“ № 43 да заплати на А. М. К., с ЕГН **********, действаща чрез своята майка и законен представител Т. Р. Д.-К., с ЕГН ********** и двете с адрес: гр. Б., ж. к. „Б. М.“, бл. *, вх. *, ет. * и със съдебен адрес: гр. Б., бул. „С. С.“ № **, вх. *, ет. *, адв. Д. Р., сумата от 20 000 лв. /двадесет хиляди лева/ представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди-болки и страдания в резултат на смъртта на нейния дядо Р. М. Д., който е загинал като водач на МПС в пътно-транспортно произшествие, случило се на 11.08.2017г., ведно със законна лихва върху главницата от 20 000 лв./двадесет хиляди лева/ считано от 15.11.2018 год. до окончателното изплащане на сумата.
- е осъдено е „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО ЕВРОИНС“ АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес за управление: гр. София, п.к. 1592, бул. „Христофор Колумб“ № 43 да заплати на В. М. К., с ЕГН ********** действаща чрез своята майка и законен представител Т. Р. Д.-К., с ЕГН ********** и двете с адрес: гр. Б., ж. к. „Б. М.“, бл. *, вх. *, ет. * и със съдебен адрес: гр. Б., бул. „С. С.“ № **, вх. *, ет. *, адв. Д. Р., сумата от 20 000 лв./двадесет хиляди лева/ представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди-болки и страдания в резултат на смъртта на нейния дядо Р. М. Д., който е загинал като водач на МПС в пътно-транспортно произшествие, случило се на 11.08.2017г., ведно със законна лихва върху главницата от 20 000 лв./двадесет хиляди лева/ считано от 15.11.2018 год. до окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО ЕВРОИНС“ АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес за управление: гр. София, п.к. 1592, бул. „Христофор Колумб“ № 43 да заплати на А. М. К., с ЕГН ********** и В. М. К., с ЕГН **********, действащи чрез своята майка и законен представител Т. Р. Д.-К., с ЕГН **********, всички с адрес: гр. Б., ж.к. „Б. М.“, бл. *, вх. *, ет. * и със съдебен адрес: гр. Б., бул. „С. С.“ № **, вх. *, ет. *, адв. Д. Р., сумата от 3040 лв. /три хиляди и четиридесет лева/, представляваща направените по делото съдебно-деловодни разноски за двете съдебни инстанции съобразно уважената част от исковете.
ОСЪЖДА А. М. К., с ЕГН ********** и В. М. К., с ЕГН **********, действащи чрез своята майка и законен представител Т. Р. Д.-К., с ЕГН **********, всички с адрес: гр. Б., ж.к. „Б. М.“, бл. *, вх. *, ет. * и със съдебен адрес: гр. Б., бул. „С. С.“ № **, вх. *, ет. *, адв. Д. Р. да заплатят на „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО ЕВРОИНС“ АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес за управление: гр. София, п.к. 1592, бул. „Христофор Колумб“ № 43 сумата от 2940 лв. /две хиляди деветстотин и четиридесет лева/, представляваща направените по делото съдебно-деловодни разноски за двете съдебни инстанции съобразно отхвърлената част от исковете.
ОСЪЖДА „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО ЕВРОИНС“ АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес за управление: гр. София, п.к. 1592, бул. „Христофор Колумб“ № 43 да заплати по сметка на Бургаския апелативен съд държавна такса дължима за първата инстанция, върху уважените размери на исковете, общо в размер на 1600 лв. / хиляда и шестстотин лева/ и сумата от 226 лв. /двеста двадесет и шест лева/ – съответната част от разноските заплатени от бюджета на съда за възнаграждения на вещи лица.
Решението може да бъде обжалвано пред Върховния касационен съд с касационна жалба, в едномесечен срок от връчването на препис от него на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.