Решение по дело №966/2022 на Районен съд - Сливен

Номер на акта: 30
Дата: 26 януари 2023 г.
Съдия: Иван Манчев Димитров
Дело: 20222230200966
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 24 август 2022 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 30
гр. Сливен, 26.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, I СЪСТАВ, в публично заседание на
десети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Иван М. Димитров
при участието на секретаря Росица Н. Стоянова
като разгледа докладваното от Иван М. Димитров Административно
наказателно дело № 20222230200966 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 59 – чл. 63д от ЗАНН.
Постъпила е жалба от Г. К. К. срещу НП № 2251 от 07.05.2021 г. на
Директор ОД МВР - Сливен, с което на основание чл. 209а, ал.1 от ЗЗ й е
наложено административно наказание глоба в размер на 300 лв., за
нарушение на чл. 209а, ал.1 от ЗЗ. Иска НП да бъде отменено.
В с.з. жалбоподателката, редовно призована се явява лично, иска НП да
бъде отменено.
В с.з. въззиваемата страна – наказващият орган, не изпраща
представител. По делото е постъпило писмено становище, с което се иска НП
да бъде потвърдено като законосъобразно.
Съдът като съобрази събраните по делото гласни и писмени
доказателства – поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установена
следната фактическа обстановка:
На 21.04.2021 г., около 13:15 часа полицейските служители от РУ-
Сливен св.И. В. и св.Й. Т. извършили проверка в игрална зала „Еф Бет“,
намираща се в гр.Сливен, бул. „Стефан Самболов“, във връзка с
контролиране спазването на противоепидемичните мерки в страната.
Полицаите видели, че лицето Г. К. К. се намира в игралната зала и
установили, че е нарушила противоепидемични мерки по чл. 63, ал. 4 от ЗЗ,
1
т.I.7, въведени със Заповед РД 01-51/26.01.2021 г. на МЗ, като е била без
поставено защитно средство от изброените в Заповедта - защитна маска за
лице или друго средство покриващо устата и носа.
За извършеното нарушение на жалбоподателката на 21.04.2021 г. й бил
съставен АУАН № 866234/21.04.2021 г., с който констатираното било
квалифицирано като нарушение по чл. 209а, ал.1 от ЗЗ. Актът бил предявен
на жалбоподателката, която след като се запознала със съдържанието му е
отразила, че няма възражения.
На основание така съставения АУАН е издадено и обжалваното НП №
2251/07.05.2021 г. от Директор на ОД МВР - Сливен.
Горната фактическа обстановка се установява по несъмнен начин от
представените и събрани по делото писмени и гласни доказателства и
доказателствени средства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност.
Съдът даде вяра на АУАН № 866234/21.04.2021 г. и НП №
2251/07.05.2021 г. Кредитира показанията на разпитаните по делото
актосъставител И. В. и свидетел Й. Т..
Въз основа на така приетото за установено от фактическа страна съдът
направи следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима-подадена е в рамките на
преклузивния срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН от надлежна страна /лице, което е
санкционирано/. Разгледана по същество, тя е неоснователна.
НП е обосновано, тъй като приетата в него за установена фактическа
обстановка се подкрепя със събраните по делото гласни и писмени
доказателства и доказателствени средства. АУАН е съставен при спазване
изискванията на чл. 40 и следващите от ЗАНН и съдържа изискуемите по чл.
42 от с. з. реквизити. Административно-наказателната преписка е изпратена
на компетентния наказващ орган, който се е произнесъл в рамките на срока по
чл. 34, ал. 3 от ЗАНН и при спазване на правилата на чл. 52 и следващите от
с.з., а НП съдържа всички изброени от Закона реквизити. В административно-
наказателното производство не е допуснато незаконосъобразно или
неправилно приложение на материалния закон.
Административнонаказващият орган след като е преценил събраните по
делото писмени и гласни доказателства, е направил извода, че соченото
2
административно нарушение, неговото авторство, както и вината на
нарушителя са доказани.
Настоящият съдебен състав не споделя становището на
жалбоподателката, че в НП са допуснати съществени процесуални
нарушения, които водили до отмяна на НП. В случая нарушението е ясно
описано – неносене на защитна маска за лице или друго средство покриващо
устата и носа на посочените дата, час на обществено място в нарушение на
забраната, въведена от МЗ на основание чл. 209а от ЗЗ, съгласно която
разпоредба който наруши или не изпълни въведени от министъра на
здравеопазването или от директор на регионална здравна инспекция
противоепидемични мерки по чл. 63, ал. 4 или 7 и чл. 63а, ал. 1 или 2, освен
ако деянието не съставлява престъпление, се наказва с глоба от 300 до 1000
лв., а при повторно нарушение – от 1000 до 2000 лв.
В тази връзка е неоснователно възражението на жалбоподателката за
неизяснена фактическа обстановка, тъй като същата присъствала в игралната
зала, според нея, на частно парти с бонус една игра по избор и била
предвидена консумация на храни и напитки. Според посочената Заповед
№РД-01-51/26.01.2021 г. на Министъра на здравеопазването с т. I.7 е въведено
задължение за „Всички лица, когато се намират в закрити обществени места,
в т. ч. транспортни средства за обществен превоз, лечебни и здравни
заведения, аптеки, оптики, национални центрове по проблемите на
общественото здраве, административни учреждения и други места, които се
обслужват или имат достъп гражданите, железопътни гари и автогари,
летища, метростанции, търговски обекти, църкви, манастири, храмове, музеи
и други, са длъжни да имат поставена защитна маска за лице за
еднократна или многократна, която се използва съгласно препоръките в
приложение №3“. В т. I.9 на описаната по - горе заповед на Министъра на
здравеопазването са посочени изрично изключенията от задължението по т.
I.7 и т. I.8, а именно такова се допуска за: а) клиентите в местата за хранене и
в питейните заведения, когато се допускат посещенията в тях; б)
спортуващите на открито и закрито за времето на физическата дейност; в)
участниците в конгресно - конферентни мероприятия, брифинги,
пресконференции и семинари по време на изказване (лекция, презентация и
др.) при спазване на физическа дистанция от 1,5 метра от останалите
участници; г) участниците (водещи и гости) в телевизионни предавания при
3
спазване на физическа дистанция от 1,5 метра от останалите участници; д)
децата до 6 годишна възраст. Видно от представеното от АНО и прието като
доказателство по делото Писмо с изх.№ 2400-615(1)/31.03.2021 г. от Община
Сливен (л.28 от делото), игрална зала „Еф Бет“ не попада в категоризацията
на организатори на хазартни игри с обекти гр.Сливен, които имат издадена
категоризация по см. на чл.124 от Закона за туризма като заведение за
хранене и развлечения. Доколкото и според т. I.10 от Заповедта „обществени“
са местата, които са достъпни за гражданите и/или са предназначени за
обществено ползване, безспорно игрална зала „Еф Бет“ има това качество на
обект. Всичко това води до извода, че не е налице изключение за закритото
общественото място, в което се е намирала жалбоподателката и където не е
задължително поставянето на защитна маска. Като в настоящия случай в
посочената Заповед не са разграничени посещенията и въведените забрани на
обществено място при организиране на събирания от частен характер, т.е
забрана за неносене на маска важи при всички посочени случай. Обяснението,
че посещението на жалбоподателката касае частно парти с бонус една игра по
избор и била предвидена консумация на храни и напитки, съдът приема като
опит за оневиняване на нарушителите.
По несъмнен начин е установено нарушение на тази заповед, като е
посочено точно в какво се изразява това нарушение и противоправното
поведение е установено безспорно от обективна и субективна страна. В
случая с въвеждането на процесното задължение за носене на защитна маска
или друго средство покриващо устата и носа на закрити обществени места,
каквото безспорно е игрална зала „Еф Бет“, находяща се в гр. Сливен на
бул.“Стефан Стамболов“.
Настоящият съд намира, че не са налице основания за прилагане на
чл. 28 от ЗАНН. За да е деянието такова, то следва от него да не са настъпили
никакви вредни последици или неговата обществена опасност да е
незначителна. Едно деяние представлява маловажен случай, когато степента
на засягане на охраняваните от закона обществени отношения е много ниска.
Преценката дали дадено деяние следва да се квалифицира, като маловажно е
строго индивидуална. Преценящият орган следва да изхожда освен от
накърнените обществени отношения, така също и от личността на дееца, на
пострадалия, както и от сферата на самите обществени отношения, които се
4
засягат. Необходимо е да се изследват и начина на извършване на деянието,
мотивите и подбудите водили дееца при извършването му, не на последно
място и отзвука който деянието има в обществото. В процесния случай
извършеното от жалбоподателката не е такова. Както самата тя потвърждава в
жалбата си, в заведението освен нея е имало още лица, въпреки което с риск
за собственото си и за тяхното здраве е нарушила изискванията на Закона за
здравето. Нарушението е извършено в условията на обявена извънредна
епидемична обстановка, при
епидемичното разпространение на заразна болест „Ковид 19“, която е
потенциален риск за живота и здравето на гражданите.
Ето защо административно-наказващият орган след като се е запознал
с фактите и обстоятелствата правилно е вменил във вина нарушението на
жалбоподателката.
Ръководен от гореизложеното, съдът:



РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА НП № 2251 от 07.05.2021 г. на Директор ОД МВР -
Сливен, с което на Г. К. К. с ЕГН ********** от гр.С., ж.к.„С.т.З. бл. вх. ет. е
наложено административно наказание ГЛОБА в размер на 300 лв., на осн. чл.
209а, ал. 1 от ЗЗ, като ПРАВИЛНО и ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд – гр. Сливен в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Сливен: _______________________
5