Р Е
Ш Е Н
И Е
№ …
гр. София, 15.01.2020 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, ІІ-д въззивен състав, в публичното
заседание на шести декември две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР МАЗГАЛОВ
ЧЛЕНОВЕ: СИЛВАНА ГЪЛЪБОВА
Мл.с. ДЕСИСЛАВА ЙОРДАНОВА
при
секретаря Илияна Коцева, като разгледа докладваното от съдията Гълъбова гр.д. №1159 по описа на СГС за 2019 г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 –
273 ГПК.
Образувано е по въззивна
жалба на ответника ЗК „Л.И.“ АД срещу решение, постановено в о.с.з., проведено
на 04.10.2018 г. по гр.д. №17965/2018 г. на Софийския районен съд, 78 състав, с
което жалбоподателят е осъден по реда на чл.237 ГПК да заплати на ЗАД „Б.В.И.Г.“
на основание чл.411 КЗ сумата от 702,96 лв., ведно със законната лихва, считано
от датата на подаване на исковата молба – 16.03.2018 г. до окончателното
изплащане на сумата, както и разноски по делото.
В жалбата се твърди, че решението на
СРС е неправилно, незаконосъобразно и необосновано, постановено в нарушение на
материалния закон и процесуалните правила. Сочи, че първоинстанционният
съд неправилно е приел, че предявеният регресен иск е
основателен, тъй като процесното обезщетение е
изплатено изцяло на 04.06.2018 г. Предвид изложеното, жалбоподателят моли въззивния съд да отмени изцяло обжалваното решение и да
отхвърли предявения иск. Претендира разноски.
Въззиваемата страна ЗАД „Б.В.И.Г.“ в срока за отговор по чл.263 ал.1 ГПК
оспорва жалбата и моли първоинстанционното решение да
бъде потвърдено. Претендира разноски.
Съдът, като обсъди доводите във въззивната
жалба относно атакувания съдебен акт и събраните по делото доказателства,
достигна до следните фактически и правни изводи:
Жалбата е подадена в срок и е допустима, а разгледана по
същество е частично основателна.
Предмет на разглеждане в настоящото производство е
осъдителен иск с правно основание чл.411 КЗ вр. чл.45 ЗЗД за сумата от 702,96 лв., представляваща изплатено застрахователно
обезщетение по застраховка „Каско Стандарт” за
пътно-транспортно произшествие, настъпило на 20.02.2017 г. в гр. София, ведно
със законната лихва, считано от
датата на депозиране на исковата молба до окончателното плащане.
В срока за отговор по чл.131 ГПК ответникът не е оспорил
предявения иск, като е въвел твърдения, че претенцията по процесната
щета е одобрена, както и че не е дал повод за завеждане на делото. С последващи молби ответникът е направил изявление и е представил
доказателства за заплащане на процесното обезщетение.
С постановеното по делото решение първоинстанционният
съд е приел, че са налице предпоставките на чл.237 ГПК – постановил е решение
при признание на иска и е уважил изцяло предявения иск.
Когато
ответникът признае иска, ищецът може да поиска съдът да постанови решение при
условията на чл.237 ГПК. В този случай съдът прекратява съдебното дирене и се
произнася с решение, като e достатъчно да укаже в мотивите, че решението се
основава на признание на иска – чл.237 ал.2 ГПК. Това решение е обжалваемо. При направен довод в жалбата, въззивният съд е длъжен да се произнесе дали е направено
признание на иска и съответно дали са били налице предпоставките за
постановяване на решение по реда на чл.237 ГПК. Ако съдът установи, че
ответникът не е признал иска, той следва да отстрани допуснатото процесуално
нарушение на първата инстанция и да се произнесе с решение по общия ред -
чл.235 ГПК /решение №51/16.04.2015 г. по гр.д. №5299/2014 г. на I ГО на ВКС/.
Въззивният съд намира, че не
са били налице предпоставките на чл.237 ГПК, поради липса на направено валидно
признание на иска.
Признанието на иска
като процесуално действие съдържа винаги заявление на ответника, че правното
твърдение на ищеца, заявено с иска, отговаря на действителното правно положение
/претендираното от ищеца право съществува или
отричаното от ищеца право не съществува/; признанието на иска води поради това
до съвпадане на правните твърдения на двете страни пред съда. Изявленията на
ответника, направени в отговора по чл.131 ГПК и в последващите
становища, не представляват по съществото си признание на иска, доколкото са
налице твърдения за неоснователност на предявения иск, поради извършено
плащане.
Поради изложеното,
не са налице предпоставки за постановяване на решение по реда на чл.237 ал.1 ГПК - при признание на иска. Поради това, решението следва да бъде постановено
по общия ред.
С плащането на
застрахователно обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахования
срещу причинителя на вредата или срещу лицето, застраховало неговата гражданска
отговорност. За възникване на регресното вземане е
необходимо да се установят следните факти: да е сключен договор за имуществено
застраховане, в срока на застрахователното покритие на който и вследствие
виновно и противоправно поведение на водач на МПС,
чиято гражданска отговорност е застрахована при ответника, да е настъпило
събитие, за което застрахователят носи риска, като в изпълнение на договорното
си задължение застрахователят да е изплатил на застрахования застрахователното
обезщетение.
По делото не е спорно
наличието на валидно застрахователно правоотношение по застраховка „Каско Стандарт“ между ищеца и собственика на л.а.
„Фолксваген Пасат“ с рег. № РВ 9517 КР.
Ответникът не
оспорва, че към датата на процесното ПТП е бил
застраховател по застраховка „Гражданска отговорност” за л.а. „Мазда 6” с рег. № ******.
Не е спорно и
настъпването на соченото ПТП, осъществено на 20.02.2017 г. по вина на водача на
л.а. „Фолксваген Пасат“.
Не е спорно и че
ищецът е заплатил по банков път по сметка на собственика на увредения автомобил
застрахователно обезщетение по процесната щета в
размер на сумата от 677,96 лв., както и че обезщетените от ищеца вреди са в
причинна връзка с реализираното ПТП.
Застрахователят е
репарирал вредите на застрахования изцяло, като е изпълнил договорното си
задължение, и в негова полза е възникнало вземане срещу застрахователя на лицето, причинило вредата.
С изходящо от ищеца
писмено доказателство – Регресна покана, изх.
№Л-02967/06.06.2017 г. се установява, че последният е
поканил ответното дружество да възстанови доброволно на ищеца изплатеното
обезщетение. Поканата е получена от ответника на 08.06.2017 г., видно от
представеното известие за доставяне.
Страните
не спорят, че ответното дружество е заплатило на ищеца изплатеното на увредения
обезщетение на 04.06.2018 г., което плащане обаче е станало след датата на
депозиране на исковата молба.
При
тези данни, съдът намира, че предявеният иск се явява неоснователен и като
такъв следва да бъде отхвърлен изцяло.
На ищеца обаче се
дължи законната лихва върху процесната главница за
периода от датата на предявяване на иска - 16.03.2018 г. до датата на плащането
– 04.06.2018 г., която лихва е в размер на сумата от 15,82 лв.
Поради
изложеното, обжалваното решение следва да бъде отменено в частта, в която
предявеният иск с правно основание чл.411 КЗ е уважен, ведно със законната
лихва от датата на депозиране на исковата молба до окончателното изплащане, и
вместо него да бъде постановено друго, с което предявеният иск бъде отхвърлен,
като на ищеца бъде присъдена законната лихва за посочените по-горе период и
размер. В останалата част, в която на ищеца са присъдени разноски, решението
следва да бъде потвърдено, тъй като ответникът е дал повод за завеждане на
делото – плащането е извършено след датата на депозиране на исковата молба.
С
оглед изхода на делото и направеното искане, на въззивника
на основание чл.78 ал.1 и ал.8 ГПК следва да се присъдят разноски във въззивното производство в размер на сумата от 25,00 лв.,
представляваща държавна такса и сумата от 100,000 лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение.
Воден от гореизложеното, съдът
Р Е
Ш И:
ОТМЕНЯ решение №501543/04.10.2018 г., постановено по гр.д. №17965/2018 г. по описа на СРС,
ГО, 78 състав, в
частта, в
която ЗК „Л.И.“ АД, ЕИК ******, седалище и адрес на управление:***,
е осъдено да заплати на ЗАД „Б.В.И.Г.“, ЕИК ******, седалище и адрес на
управление:***, пл. „******, на основание чл.411 ГПК сумата от 702,96 лв., ведно със законната лихва, считано от
датата на подаване на исковата молба – 16.03.2018 г. до окончателното изплащане
на сумата, и вместо него постановява:
ОТХВЪРЛЯ предявения от ЗАД „Б.В.И.Г.“, ЕИК ******, седалище и адрес на
управление:***, пл. „******, срещу ЗК „Л.И.“ АД, ЕИК ******, седалище
и адрес на управление:***, иск с правно основание чл.411 КЗ вр.
чл.45 ЗЗД за заплащане на сумата от 702,96 лв., представляваща изплатено застрахователно
обезщетение по застраховка „Каско Стандарт” за
пътно-транспортно произшествие, настъпило на 20.02.2017 г. в гр. София.
ОСЪЖДА ЗК „Л.И.“ АД, ЕИК ******, седалище и адрес на
управление:***, да заплати на ЗАД „Б.В.И.Г.“, ЕИК ******, седалище и
адрес на управление:***, пл. „******, сумата от 15,82 лв.,
представляваща законна лихва върху главницата от 702,96 лв. за периода
16.03.2018 г. - 04.06.2018 г.
ПОТВЪРЖДАВА решението в
останалата част.
ОСЪЖДА ЗАД „Б.В.И.Г.“, ЕИК
******, седалище и адрес на управление:***, пл. „******, да заплати на ЗК
„Л.И.“ АД, ЕИК ******, седалище и адрес на управление:***, на основание
чл.78 ал.1 и ал.8 ПК сумата от 125,00 лв., представляваща разноски във въззивното производство.
РЕШЕНИЕТО
не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.