№ 3800
гр. София, 14.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 167 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и четвърти февруари през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:КРИСТИЯН Р. ТРЕНДАФИЛОВ
при участието на секретаря АЛБЕНА Н. КИТАНОВА
като разгледа докладваното от КРИСТИЯН Р. ТРЕНДАФИЛОВ Гражданско
дело № 20221110120314 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 422 ГПК.
Образувано е по искова молба, подадена от „Първа инвестиционна банка“ АД, чрез
юрк. С., срещу Д. В. В., с която са предявени обективно кумулативно съединени
положителни установителни искове, както следва: 1/ с правно основание чл. 430, ал. 1 ТЗ вр.
чл. 79, ал. 1 ЗЗД за установяване съществуването на вземане за плащане на сумата от 2000
лв. - главница по Договора за кредит, ведно със законната лихва от 18.11.2020г. – датата на
подаване на заявлението по чл. 417 ГПК, до изплащане на вземането; 2/ с правно основание
чл. 430, ал. 2 ТЗ вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД за установяване съществуването на вземане за плащане
на сумата 6114.95 лв. - договорна възнаградителна лихва за периода от 19.11.2010г. до
09.11.2020г.; 3/ с правно основание чл. 92 ЗЗД за установяване съществуването на вземане за
плащане на сумата 2659,27 лв. – наказателна лихва за периода от 07.12.2010 г. до 19.07.2015
г.; 4/ с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД вр. чл. 82 ЗЗД за установяване
съществуването на вземане за сумата от 39 лв. - годишна такса за поддръжка; 5/ с правно
основание чл. 309а, ал. 1 от ТЗ за установяване съществуването на вземане за плащане на
сумата 60 лв. – разноски за връчване на покана за предсрочна изискуемост; 6/ с правно
основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за установяване съществуването на вземане за плащане на
сумата 4.44 лв. - мораторна лихва за периода от 10.11.2020г. до 17.11.2020г., за които суми е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК от 08.01.2021 г. по
ч.гр.д. № 57159/2020 г. по описа на СРС, ГО, 167 състав.
Ищецът извежда съдебно предявените субективни права при твърденията, че на
08.11.2007г. сключил с ответника Договор за издаване на револвираща международна
кредитна карта с чип и предоставяне на овърдрафт по разплащателна сметка № НОМЕР по
силата на който му предоставил банков кредит – овърдрафт в размер на 2 000 лв., изцяло
усвоен от длъжника в периода 29.11.2007 г. – 19.11.2010 г., срещу задължението на
ответника да погасява задълженията по усвоения кредит в уговорения срок. Поддържа, че
съгласно т. 7 от договора, при непогасяване на пълния размер на дебитното салдо при
условията на договора, титулярът следвало да заплати на банката след изтичане на първите
1
3 отчетни периода годишна лихва в размер, както следва: а/ 16% за дебитни салда,
формирани в резултат от ПОС трансакции; б/ 18% за всички останали дебитни салда по
сметката. Срокът на договора се удължавал автоматично всеки път за нов едногодишен
период при условие, че никоя от страните не е уведомила другата за прекратяване.
Ответникът не изпълнил задълженията си за плащане в срок на задълженията по договора,
поради което на 10.11.2020г. кредитът бил обявен за предсрочно изискуем, при условията на
Раздел XIII, т. 13.1 вр. т. 13.1.1 от Общите условия. За дължимите суми по ч.гр.д. №
57159/2020г., СРС, 167 с-в, в полза на ищеца срещу ответника била издадена Заповед за
незабавно изпълнение въз основа на документ по чл.417 ГПК и изпълнителен лист за
предявеното в произвдоството парично вземане към 17.11.2020г. в общ размер от 10 877.66
лв., от които: 2000 лв. - главница по Договора за кредит, ведно със законната лихва от
18.11.2020г. – датата на подаване на заявлението по чл. 417 ГПК, до изплащане на
вземането; 6114.95 лв. - договорна възнаградителна лихва за периода от 19.11.2010г. до
09.11.2020г.; 4.44 лв. мораторна лихва за периода от 10.11.2020г. до 17.11.2020г.; 2659,27 лв.
– наказателна лихва за периода от 07.12.2010 г. до 19.07.2015 г.; 39 лв. - годишна такса за
поддръжка; 60 лв. – разноски за връчване на покана за предсрочна изискуемост, ведно с
разноските за производството. Интерес от установителния иск е обоснован от депозираното
от длъжника в срока по чл.414 ГПК възражение. Ето защо моли съда да уважи предявените
искове. Претендира присъждането на разноски за заповедното и исковото производство.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът, чрез адв. П., е подал отговор на исковата молба, с
който оспорва предявените искове. Не оспорва, че на 08.11.2007 г. между ищеца и ответника
бил сключен договор за банков кредит – овърдрафт в размер на 2000 лв., като срокът на
ползване на кредита бил до 08.11.2009 г. Поддържа, че съгласно договора при непогасяване
в срок на задължението титулярът дължал на банката годишен лихвен процент в размер на
16% за извършване на безналични плащания на ПОС терминал и 18% за всички останали
транзакции. При неплащане на месечна погасителна вноска или надвишаване на разрешения
кредитен лимит банката начислявала наказателна лихва в размер на договорения лихвен
процент с надбавка от 12%. Поддържа, че от изложеното в исковата молба било видно, че
ответникът заплащал редовно погасителните вноски по картата до месец октомври 2010 г.
Твърди, че вземането на ищеца се претендирало на основание неравноправни клаузи в
договор с потребител. На следващо място, в договора не се конкретизирало какво точно се
включвало в размер на месечната вноска като части то главница, лихва, разноски. Липсвала
и информация за възможностите за промяна на лихвения процент и начина на определянето
му. При това положение следвало да се направи извод, че липсвало индивидуално
договаряне на процесните клаузи, свързани с лихвите по кредита и били приложими
клаузите на чл. 146, ал. 1 ЗЗП. Отделно от гореизложеното, сключеният между страните
договор не отговарял на условията на чл. 11 ЗПК, тъй като съдържащата се в него
информация относно начина на изчисляване на месечните вноски, лихвени проценти,
последици от просрочие и пр. била обща, неразбираема и с нея не се конкретизирало какво
точно се включва в размера на месечната вноска. Предвид изложеното счита, че
разпоредбите на чл. 4, 7, 8 и 9 от процесния договор били недействителни на основание чл.
22 ЗПК. На следващо място твърди, че кредиторът не можел да се позове на предсрочна
изискуемост, доколкото вземането било падежирало в цялост и относно всички вноски, а
освен това нямало доказателства поканата да е била връчена лично на ответника. Релевира и
възражение за погасяване по давност на вземанията на банката-ищец. Ето защо моли съда да
отхвърли предявените искове. Претендира разноски.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и
съобразно чл. 235 ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи и
възраженията на ответника, намира от фактическа и правна страна следното:
По предявения главен иск с правно основание чл. 430, ал. 1 ТЗ вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД при
разпределение на доказателствената тежест съгласно чл. 154 ГПК, в тежест на ищеца е да
2
докаже по делото пълно и главно, че сключеният с ответника договор е със съдържанието,
посочено в исковата молба, факта на предоставяне на кредитополучателя сумата по кредита,
размера на непогасените суми, които претендира, както и факта, че е уведомил ответника за
упражняване на правото да обяви кредита за предсрочно изискуем.
По делото са обявявени за безспорни и ненуждаещи се от доказване обстоятелствата,
че: на 08.11.2007г. между страните е бил сключен Договор за издаване на револвираща
международна кредитна карта с чип и предоставяне на овърдрафт по разплащателна сметка
№ НОМЕР по силата на който ищецът предоставил на ответника банков кредит – овърдрафт
в размер на 2 000 лв., изцяло усвоен от длъжника в периода 29.11.2007 г. – 19.11.2010 г.
Съгласно чл. 3 от договора, срокът за ползване на овърдрафта е до 08.11.2009 г., като
същият се подновява автоматично при условията и по реда, предвидени в Общите условия
на банката за издаване и ползване на револвиращи международни кредитни карти с чип.
Съгласно чл. 4 от договора, кредитополучателят се задължава да погасява предоставения
овърдрафт с сроковете и по начина, договорени в Общите условия. Съгласно чл. 6 от
договора за ползвания овърдрафт, титулярът ползва гратисен период от 45 дни. В случай, че
до датата на падежа титулярът погаси изцяло дебитното салдо по картовата си
разплащателна сметка, формирано до края на последния отчетен период, банката не
начислява лихва върху дебитното салдо. Съгласно чл. 7 от договора при непогасяване до
датата на падежа на пълния размер на дебитното салдо, формирано до края на последния
отчетен период, титулярът заплаща на банката, след изтичане на първите три отчетни
периода, годишен лихвен процент: а/ за извършване на безналични плащания на ПОС
терминал – 16%; б/ за всички останали трансакции – 18 %. Съгласно чл. 8 от договора, при
неплащане на месечна погасителна вноска или надвишение на разрешения кредитен лимит,
банката начислява наказателна лихва в размер на договорния лихвен процент с надбавка от
12 %. Съгласно чл. 16. 1 от Общите условия на Първа инвестиционна банка АД за издаване
и ползване на револвиращи международни кредитни карти с чип Mastercard и Visa, на 20-то
число на всеки месец (ако е неработен ден – на следващия работен ден) банката изготвя и
изпраща на титуляра писмена или електронна форма на отчет по сметката, съдържащ
извлечение по всяка от издадените по сметката кредитни карти за изтеклия отчетен период и
за дължимите суми за извършени операции с картите, както и дължимите лихви, такси и
комисионни.
Съгласно чл. 17 от Общите условия на Първа инвестиционна банка АД за издаване и
ползване на револвиращи международни кредитни карти с чип Mastercard и Visa, титулярът
има право да оспори данните за регистрираните разходи, съдържащи се в месечното
извлечение, като изпрати писмените си възражения в срок от 30 дни от датата на издаване
на извлечението, като в случай, че данните в извлечението не бъдат оспорени в срок, се
счита, че те са одобрени от титуляра. Съгласно чл. 18 от Общите условия на Първа
инвестиционна банка АД за издаване и ползване на револвиращи международни кредитни
карти с чип Mastercard и Visa, титулярът се задължава всеки месец до падежа или на
следващия работен ден, ако падежът е в неработен ден, да внася по сметката минималната
погасителна вноска, посочена в извлечението, като обстоятелството, че титулярът не е
получил извлечението, не го освобождава от задължението да внесе в срок до падежа
минималната погасителна вноска.
На 03.09.2020 г. от ответникът е получил покана за доброволно погасяване на сумите,
дължими по процесното договорно правоотношение.
По делото е изслушано заключение на вещо лице по допусната, изготвена, приета и
неоспорена от страните съдебно-счетоводна експертиза, което съдът кредитира като ясно,
обосновано и компетентно изготвено. От заключението на изслушаната и приета по делото
ССчЕ се установява, че: усвоените в периода 29.11.2007 г. – 19.11.2010 г.суми от ищеца по
процесния договор от 2007 г. са в размер на 7065,48 лв.; в периода 15.01.2008 г. – 11.11.2010
3
г. от ищеца са извършвани плащания по процесния кредит в размер на 5065,48 лв., като
непогасени са останали следните суми: 2000 лв. – главница, 6104,95 лв. – договорна лихва,
2659,27 лв. – непогасена наказателна лихва към 19.07.2015 г., 4,44 лв. – законна лихва за
периода 10.11.2020 г. – 17.11.2020 г., 39 лв. – годишна такса за поддръжка и обслужване,
60,00 лв. – разноски за връчване на покана за предсрочна изискуемост.
Изложените от името на ответника възражения за недействителност на отделни клаузи
от процесния Договор за издаване на револвираща международна кредитна карта с чип и
предоставяне на овърдрафт по разплащателна сметка № НОМЕР/08.11.2007г., поради
противоречието им с посочени в отговора на исковата молба разпоредби на Закона за
потребителския кредит, съдът намира за неоснователни, доколкото процесния договор е
сключен преди приемането на Закон за потребителския кредит (в сила от 12.05.2010 г.), като
същевременно не се установяват и твърдените от ответника пороци на посочените клаузи в
процесния договор, които са действителни и не са нищожни. Лихвите са уговорени в
абсолютен фиксиран размер, посочен ясно в договора в процентно изражение, поради което
липсва необходимост от уговаряне на компоненти и методика за тяхното изменение.
Същевременно уговорените в чл. 7 и чл. 8 от договора лихвени проценти, съответстват на
трикратния размер на законната лихва на годишна база и като се вземе предвид вида на
кредита, неговият размер, и липса на обезпечение, не се явяват в противоречие с добрите
нрави, нито е налице очевидна нееквивалентност между размера на предоставената главница
и този на уговорените в полза на кредитора лихви, дължими в хипотезите по чл. 7 и чл. 8 от
процесния договор.
Предвид всичко изложено по-горе, съдът намира, че в производството се установи, че
в тежест на ответника Д. В. В. съществува изискуемо парично задължение по Договор за
издаване на револвираща международна кредитна карта с чип и предоставяне на овърдрафт
по разплащателна сметка № НОМЕР/08.11.2007г.
В тази връзка, съдът намира, че следва да разгледа релевираното от ответника
възражение за погасяване по давност на претенциите на ищеца.
Съгласно чл. 114, ал. 1 от ЗЗД, давността тече от момента, в който вземането е
изискуемо. Ето защо следва да се съобрази, че задължението, поето от ответника, е да внася
вноски за погасяване на задължението по Договор за издаване на револвираща
международна кредитна карта с чип и предоставяне на овърдрафт по разплащателна сметка
№ НОМЕР/08.11.2007г. и следователно давността тече отделно за всяка вноска, от датата, на
която плащането й е било дължимо по отношение на заемодателя, т.е от падежа на всяка
вноска. В този смисъл е и константната практика, обективирана в Решение № 90/31.03.2014
г. по гр. д. № 6629/2013 г. на ВКС, ІV г. о., Решение № 196/22.06.2016 г. по гр. д. № 956/2016
г. на ВКС, ІV г. о. Същевременно по делото се установи, че ответникът периодично е внасял
суми, в изпълнение на задълженията си по Договор за издаване на револвираща
международна кредитна карта с чип и предоставяне на овърдрафт по разплащателна сметка
№ НОМЕР/08.11.2007г., с които плащания и по аргумент от разпоредбата на чл. 116, б. "а"
ЗЗД, давността следва да се счита за прекъсната, доколкото същите представляват признание
от длъжника, относно дължимостта на сумите по процесния договор за издаване на кредитна
карта.
От заключението на вещото лице по приетата в производството съдебно-счетоводна
експертиза се установи, че последната дата, на която кредитополучателят е усвоил суми по
процесния Договор за издаване на револвираща международна кредитна карта с чип и
предоставяне на овърдрафт по разплащателна сметка № НОМЕР/08.11.2007г., е 19.11.2010
г., на която дата е усвоена сума в размер на 0,35 лева, като не са ангажирани каквито и да
било доказателства, че след тази дата от ответника са усвоявани суми по процесния Договор
за издаване на револвираща международна кредитна карта с чип и предоставяне на
овърдрафт.
4
Както се посочи по-горе, съгласно чл. 16. 1 от Общите условия на Първа
инвестиционна банка АД за издаване и ползване на револвиращи международни кредитни
карти с чип Mastercard и Visa, на 20-то число на всеки месец (ако е неработен ден – на
следващия работен ден) банката изготвя и изпраща на титуляра писмена или електронна
форма на отчет по сметката, съдържащ извлечение по всяка от издадените по сметката
кредитни карти за изтеклия отчетен период и за дължимите суми за извършени операции с
картите, както и дължимите лихви, такси и комисионни. Съгласно чл. 17 от Общите условия
на Първа инвестиционна банка АД за издаване и ползване на револвиращи международни
кредитни карти с чип Mastercard и Visa, титулярът има право да оспори данните за
регистрираните разходи, съдържащи се в месечното извлечение, като изпрати писмените си
възражения в срок от 30 дни от датата на издаване на извлечението, като в случай, че
данните в извлечението не бъдат оспорени в срок, се счита, че те са одобрени от титуляра,
като същевременно разпоредбата на чл. 18 от Общите условия на Първа инвестиционна
банка АД за издаване и ползване на револвиращи международни кредитни карти с чип
Mastercard и Visa, предвижда, че титулярът се задължава всеки месец до падежа или на
следващия работен ден, ако падежът е в неработен ден, да внася по сметката минималната
погасителна вноска, посочена в извлечението, като обстоятелството, че титулярът не е
получил извлечението, не го освобождава от задължението да внесе в срок до падежа
минималната погасителна вноска.
При съвкупния анализ на цитираните по-горе разпоредби от Общите условия на
Първа инвестиционна банка АД за издаване и ползване на револвиращи международни
кредитни карти с чип Mastercard и Visa, касаещи настъпване изискуемостта на вземанията
по процесния Договор за издаване на револвираща международна кредитна карта с чип и
предоставяне на овърдрафт по разплащателна сметка № НОМЕР/08.11.2007г., съдът намира,
че най-късният момент на настъпване на изискуемостта на задължението на
кредитополучателя за връщане на заетата по договора сума е с изтичането на 30-дневния
срок за възражение, считано от датата на издаване на месечното извлечение (т. е. считано от
20 число на всеки месец – а ако е неработен ден, считано от следващия работен ден).
Допълнителен довод в този смисъл е и обстоятелството, че ежемесечно са начислявани
лихви по чл. 7 и чл. 8 от договора, които са обвързани от неизпълнение на задължението по
месечното извлечение на уговорения по договора падеж (т. е. и ищецът признава –
посредством отразените в счетоводството му обстоятелства – настъпване на падеж на
процесните задължения за главница, обвързан от датата на издаване на месечните
извлечения и изтичане на съответния срок за подаване на възражение от
кредитополучателя).
Установи се по делото, че последната дата, на която кредитополучателят е усвоил
суми по процесния договор е 19.11.2010 г., на която дата е усвоена сума в размер на 0,35
лева. Следователно изискуемостта за връщане на главницата, чиято дължимост се установи
в настоящото производство, е настъпила най-късно на 21.01.2011 г., от който момент е
започнал да тече петгодишен давностен срок, който е изтекъл на 21.01.2016 г. (доколкото по
делото не са ангажирани доказателства за реализиране на обстоятелства, които да са довели
до спиране, респективно, прекъсване течението на давностния срок). Само за пълнота следва
да се посочи, че уговореното в чл. 3 от договора автоматично подновяване на срока на
договора не е факт, който води до спиране или прекъсване на погасителната давност по
смисъла на чл. 115 и чл. 116 ЗЗД. Заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.
410 ГПК е депозирано в съда на 18.11.2020 г., т.е. възражението за погасяване по давност на
претенцията за главница се явява основателно, доколкото общата петгодишна погасителна
давност за вземането за главница е била изтекла към този момент.
С оглед достигането до извод за неоснователност на иска за главното вземане,
неоснователни се явяват и останалите искове за акцесорните вземания.
5
Предвид изложеното предявените искове са неоснователни и следва да бъдат
отхвърлени.
Относно разноските в производството:
При този изход от спора, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, право на разноски има
единствено ответникът. В съответствие със задължителните тълкувателни разяснения на
Тълкувателно решение № 4/2013 г. на ВКС, ОСГТК, т. 12, съдът следва да се произнесе и по
разпределението на отговорността за разноски в заповедното и исковото производство.
Ответникът е представил доказателства за направени разноски, както следва: 660 лв. с
ДДС за адвокатско възнаграждение за заповедното производство; 1680 лв. с ДДС за
адвокатско възнаграждение в исковото производство, които са надлежно заплатени, видно
от представените по делото писмени доказателства, както и 15 лв. – държавна такса за
подадената частна жалба в заповедното производство, т.е. общо 2355 лв.
Така мотивиран, настоящият състав на Софийски районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените по реда на чл. 422 ГПК от „Първа инвестиционна банка”
АД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление – АДРЕС, срещу Д. В. В., ЕГН
**********, с адрес: АДРЕС, обективно кумулативно съединени положителни
установителни искове, както следва: 1/ с правно основание чл. 430, ал. 1 ТЗ вр. чл. 79, ал. 1
ЗЗД за установяване съществуването на вземане за плащане на сумата от 2000 лв. - главница
по Договора за кредит, ведно със законната лихва от 18.11.2020г. – датата на подаване на
заявлението по чл. 417 ГПК, до изплащане на вземането; 2/ с правно основание чл. 430, ал. 2
ТЗ вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД за установяване съществуването на вземане за плащане на сумата
6114,95 лв. - договорна възнаградителна лихва за периода от 19.11.2010г. до 09.11.2020г.; 3/
с правно основание чл. 92 ЗЗД за установяване съществуването на вземане за плащане на
сумата 2659,27 лв. – наказателна лихва за периода от 07.12.2010 г. до 19.07.2015 г.; 4/ с
правно основание чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД вр. чл. 82 ЗЗД за установяване съществуването
на вземане за сумата от 39 лв. - годишна такса за поддръжка; 5/ с правно основание чл.
309а, ал. 1 от ТЗ за установяване съществуването на вземане за плащане на сумата 60 лв. –
разноски за връчване на покана за предсрочна изискуемост; 6/ с правно основание чл. 86, ал.
1 от ЗЗД за установяване съществуването на вземане за плащане на сумата 4,44 лв. -
мораторна лихва за периода от 10.11.2020г. до 17.11.2020г., за които суми е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК от 08.01.2021 г. по ч.гр.д. №
57159/2020 г. по описа на СРС, ГО, 167 състав.
ОСЪЖДА „Първа инвестиционна банка” АД, ЕИК ********, със седалище и адрес на
управление – АДРЕС, да заплати на Д. В. В., ЕГН **********, с адрес: АДРЕС, на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 2355 лв., представляваща разноски за исковото и
заповедното производство пред СРС.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6