№ 1132
гр. Варна, 12.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Златина Ив. Кавърджикова
Членове:Константин Д. Иванов
Мая Недкова
при участието на секретаря Доника Здр. Христова
като разгледа докладваното от Златина Ив. Кавърджикова Въззивно
гражданско дело № 20233100501240 по описа за 2023 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по въззивна жалба вх. № 32910/03.05.2023г. от С. Р.
Р. ЕГН ********** от гр. К., Обл. Д., ул. „П.Р.С.“, № 30, чрез адв. Кр.С., против решение №
12144/13.04.2023г. по гр.д. № 13789/2022г. на ВРС, с което е изменен размера на месечната
издръжка, определена с Решение № 1031/14.03.2017г. по гр.д. № 12599/2016г. по описа на
ВРС, в полза на детето Н. С. Р., ЕГН ********** чрез неговата майка и законен
представител Е. К. С., ЕГН **********, двамата от гр. Варна, ж.к. „Вл. В.“ № 10, вх. 6, ет.8,
ап. 40 като е увеличен от 150.00 лева на 300.00 лева, с падеж 5-то число на месеца, за който
се дължи, ведно със законната лихва върху всяка закъсняла вноска, считано от датата на
подаване на исковата молба – 18.10.2022г. до настъпване на законно основание за изменение
или прекратяване, на основание чл.150 от СК; осъден е да заплати на Е. К. С., ЕГН
**********, с адрес: гр. Варна, ж.к. „Вл. В.“ № 10, вх. 6, ет.8, ап. 40 сумата от 600 лева,
представляваща направени по делото разноски и е осъден да заплати по сметка на
Варненски районен съд държавна такса в размер на 432.00 лева.
При положение, че съдът е приел, че реализира месечен доход , който не надвишава
минималната работна заплата за страната от 780.00лв., неправилно е приел, че е по
възможностите му да заплаща месечна издръжка от 300.00лв. за детето Н.. Детето няма
някакви специални нужди, които следва да бъдат задоволени. Когато има възможност
предоставя допълнителни средства, като е заплатил футболния лагер и е закупил телефон.
Не се събраха доказателства и за доходите на майката, но и тя е в трудоспособна възраст.
Плащането на издръжка от 300.00лв. месечно представлява особено затруднение за него.
Моли се обжалваното решение да бъде отменено за разликата над уважения размер на
200.00лв. до присъдените 300.00лв., ведно със законната лихва, считано от датата на
1
подаване на исковата молба-18.10.2022г.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил писмен отговор от Е. К. С. ЕГН
**********, като майка и законен представител на детето Н. С. Р. ЕГН **********, двамата
от гр. Варна, ж.к. „Вл. В.“ № 10, вх. 6, ет.8, ап. 40, чрез адв. Д.Г., в който изказва становище
за неоснователност на жалбата. Закупуването на тетрадки и учебни помагала се налага през
цялата учебна година. Освен месечната такса от 90.00лв. за тренировките по футбол, детето
се нуждае от водене и вземане четирикратно през седмицата на тренировки по футбол,
участие в турнири и футболно училище, за което са нужни допълнителни средства. Детето
има интереси към изучаване на чужди езици и са нужни средства за уроци. Бащата работи
целогодишно като рибар, с изключение на размножителния период, който е месец и
половина, но тогава се занимава с вадене на рапани, ремонтират се лодките. Той не издържа
други низходящи.
Моли се да бъде потвърдено първоинстанционното решение в обжалваната част.
ДСП-Варна не взема становище по въззивните жалби.
ВОС констатира следното:
Производството по делото е образувано по предявения от Н. С. Р. EHK **********,
чрез майка му и законен представинтел Е. К. С. ЕГН **********, двамата от гр. Варна, жк
„Вл.В.“, № 10, вх. 6, ет. 8, ап. 40, чрез адв. Д.Г., иск с правно осн. чл. 150 от СК, насочен
срещу бащата С. Р. Р. ЕГН ********** от гр. К., обл. Д., ул. „П.Р.С.“, № 30, за увеличаване
на присъдената с решение № 1031/14.03.2017г. по гр.д. № 12599/2016г. на 14-ти състав на
ВРС, в полза на детето месечна издръжка от 150,00 лв. на 300.00лв. месечно, считано от
датат на завеждане на иска в съда, ведно със законната лихва върху всяка закъсняла вноска,
до настъпване на законно основание за нейното изменение или прекратяване.
От определяне на предходния размер на издръжката са минали повече от пет години,
в който период момчето е преминало от детска в юношеска възраст. Към датата на подаване
на исковата молба е ученик в четвърти клас в ОУ „Св.П.Е.“-Варна. Потребностите му са
нараснали значително, включително за закупуване на учебници, помагала, облекло,
лекарства. Променени са и икономическите условия в страната. Детето има интерес към
английски, български език и математика. Налага се да взема допълнителни уроци, поради
което са нужни повече средства. Той тренира и футбол. Заплаща такси за тренировки и
състезания.
Бащата е в трудоспособна възраст. Работи в частния бизнес. Има лодка и възможност
да заплаща висок размер на издръжката за детето си. Разполага с движима и недвижима
собственост. Няма задължения към други низходящи.
Имайки предвид горепосочените обстоятелства, счита, че са налице условията на
чл.150 СК. Сезира съда с искане за уважаване на предявения иск. Претендира присъждане на
сторените по делото разноски..
В срока по чл. 131 от ГПК, ответникът С. Р. Р. ЕГН ********** от гр. К., обл. Д., ул.
„П.Р.С.“, № 30, чрез адв. Кр.С. е депозирал писмен отговор, в който изразява становище за
неоснователност на предявената искова претенция, като прекалено завишена, с оглед
неговите възможности. Оспорва твърденията в исковата молба, че работи в частния сектор
и има лодки. И недвижима собственост. Изкарва прехраната си като рибар, но не реализира
доходи в размер по-висок от минималния за страната. Не притежава недвижими имоти.
Счита, че може да се постигне споразумение за изменение на определената идръжка от
150.00лв. на 200.00лв., който размер е по възможностите му.
Моли да бъде постановено решение, с което да бъде отхвърлен иска за разликата над
200.00лв. до претендираните 300.00лв.
В писмено становище ДСП-Варна сочи, че е в интерес на детето Н. С. Р. ЕГН
**********, предвид възрастта му и икономическата обстановка в страната, да бъде
2
актуализиран размера на дължимата издръжка, който бащата е в съС.ие да изплаща и
предоставя реална мъзможност да се разчита от детето на нея.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства и становищата на
страните, намира за установено следното от фактическа страна:
Видно от удостоверение за раждане на детето Н. С. Р., р. 20.08.2012г., негови
родители са Е. К. С. и С. Р. Р..
От приложеното по първоинстанционното дело заверено копие от влязлото в сила
решение № 1031/14.03.2017г. по гр.д. № 12599/2016г. на 14-ти състав на ВРС се установява,
че родителските права по отношение на детето Н. С. Р. ЕГН ********** са предоставени на
майката Е. К. С. ЕГН **********, на бащата С. Р. Р. ЕГН ********** е определен режим
на лични отношения с детето. С. Р. Р. ЕГН ********** е осъден да заплаща на детето Н. С.
Р. ЕГН **********, чрез неговата майка и законен представител Е. К. С. ЕГН **********,
месечна издръжка в размер на 150.00лв., считано от 14.10.2016г., ведно със законната лихва
върху всяка закъсняла вноска.
Видно от служебна бележка № 28/04.10.2022г., изд. от ОУ „Св.П. Е.“-Варна, Н. С. Р.
е ученик в 4-ти клас през учебната 2022/2023г.
Според справка № 1559737/28.11.2022г. от АВ чрез отдалечен достъп по данни за
физически лица във всички Служби по вписванията, за периода от 01.01.1991г. до
28.11.2022г. за лицето с ЕГН ********** /т.е. С. Р. Р./ не са налични извършени вписвания,
отбелязвания или заличавания.
От справка в ТР е установено, че С. Р. Р. е едноличен собственик на „Р. 80“ ЕООД.
Пред ВРС са изслушани показанията на св. И.П.И.-баба на ищеца по майчина линия,
чиито показания цени с оглед разпоредбата на чл. 172 от ГПК, но като непосредствени и
убедителни.
Свидетелката сочи, че детето живее при майка си, а тя помага в отглеждането му.
Детето е отличен ученик. Иска да учи английски език, но на този етап го изучава сам и с
майка си. Ходи на тренировки по футбол от детската градина. Тренира 4 пъти седмично.
Месечната такса е 90.00лв. Ходи и на турнири. Участията в турнири се заплащат от
родителя. Около 200.00лв. се плаща за транспорт на турнирите и ако има лагер. От училище
организират лагери и той ходи, но последният път майка му не успяла да го прати, но за
напред смята, че ще се справят. Бащата дава два пъти по 100.00лв. в годината. На рождения
ден на детето не присъствал бащата. Майката го организирала и отпразнували на басеин, на
Ролбата. Имало почерпка. Бащата като реши, че е свободен, контактува с детето, но рядко.
Поначало момчето го търси, да отиде да се видят. Скоро бащата купил един телефон за сина
си. Платил и един лагер миналата година. Той е професионален рибар. Занимава се с улов на
калкан и рапани. Смята, че има добри доходи, защото съпругът й имал същата дейност и е
наясно. Не ловуват само в развъдния период, който е месец и нещо и тогава ремонтират
лодките.
Видно от разписка № 0200017787523903/30.01.2023г., майката Е. К. С. е заплатила на
ФК Г.П. месечна такса към клуба за Н. С. Р. в размер на 90.00лв.
С оглед установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:
В исковата си молба Н. С. Р., чрез майка си и законен представител е поискал да бъде
увеличена издръжката, дължима от бащата С. Р. Р. от 150.00лв. на 300.00лв., на осн. чл. 150
от СК. Първоинстанционният съд е изменил издръжката му както е поискано-от 150.00лв. на
3
300.00лв. Жалбата, депозирана от бащата касае горницата над 200.00лв. до присъдените
300.00лв.
Настоящият състав намира, че има промяна в обстоятелствата, при които е
определена издръжката за детето, дължима от бащата С. Р. Р. с решение № 1031/14.03.2017г.
по гр.д. № 12599/2016г. на 14-ти състав на ВРС в размер на 150.00лв. Тогава детето Н. е
било на почти 4 години и два месеца, а сега е на 11 години и два месеца. Изминали са вече 7
години от предходното определяне на издръжката. То е в ученическа възраст. Битовите и
социални нужди на детето са се увеличили и са се променили съпоставимо с напредване на
възрастта му и нарасналите потребности за физическото му, интелектуално и емоционално
развитие. Ноторно известно е, че икономическите условия в страната диктуват поС.но
увеличаващи се разходи за базови нужди- храна, облекло, транспорт, консумативи.
Показател за инфлационния индекс е ежегодната промяна на минималната работна заплата в
страната, която понастоящем е в размер на 780.00лв., а само след два месеца, от 01.01.2024г.
би била в размер на 933.00лв. Минималната издръжка, определена по реда на 142, ал. 2 от
СК в момента е в размер на 195.00лв., за която може да бъде прието, че би задоволила
нуждите на новородено, но не и на голямо дете-ученик в пети клас, което има потребност от
извънкласни занимания и да спортува. Предлаганият от бащата размер от 200.00лв. е към
този минимален определен от закона размер.
Не са ангажирани доказателствна за получаваните от родителите месечни доходи. Те
двамата са в работоспособна възраст и следва да бъде прието, че са в съС.ие да си
осигуряват месечни доходи поне в размер на минималната за страната работна заплата, като
бащата, според професията, която упражнява, може да реализира и по-висок месечен доход,
занимаващ се с улов на калкан и други черноморски риби, както и на рапани.
Съобразявайки нуждите на детето Д., възрастта и произтичащите от това обичайни
негови потребности, както и спортните му занимания, за които са необходими средства и
които нужди следва да бъдат задоволени, месечните доходи на двамата му родители,
липсата на заболявания, които биха им пречили или затруднявали възможността да полагат
труд, липсата на други низходящи, на които да дължат издръжка, но вземайки предвид
БЕЗУСЛОВНОТО задължение на родителите да издържат ненавършилите си пълнолетие
деца, задоволявайки потребностите им, дори преди своите собствени, както и минималния
към момента размер на издръжката, определен по реда на чл. 142, ал. 2 от ГПК, настоящият
състав намира, че за правилното отглеждане на детето Н. са необходими 550.00лв. месечно,
от които бащата поеме заплащането на сумата от 300.00лв., а сумата от 250.00лв. следва да
бъде възложена в тежест на майката, както е приел и ВРС. Приоритетното участие на
бащата се определя от това, че в тежест на майката е задоволяването на ежедневните нужди
и потребности на детето.
Неоснователни са оплакванията на въззивника, че при месечни доходи от 780.00лв.,
ако изплаща издръжка от 300.00лв. за сина си, това би го поставило под прага на бедността
от 504.00лв., определен за 2023г. Ако съдът измени дължимата от бащата издръжка в полза
на детето Н. от 150.00лв. на 200.00лв., както предлага бащата, то тогава детето би
получавало общ размер на издръжка, поставящ го под прага на бедността, което не
съответства на интереса му и не следва да се допуска.
Неоснователно е и оплакването, че съдът не е отчел, че ученическите пособия
представляват еднократен разход и обичайно се правят в началото на учеубната година.
Пособия и тетрадки се закупуват през цялата учебна година при необходимост и всеки път,
когато се изисква такива в процеса на обучение. Освен това съдът не може да възприеме
обещанието на бащата да заплаща половината от таксата за футбол, при несъгласие от
страна на законния представител на детето-неговата майка, защото едно такова обещание не
би било скрепено със съдебна санкция относно обещаният размер. Вярно, че няма
ангажирани доказателства по делото за месечните доходи на Е. К. С., но няма наведени
4
твърдения, още по-малко посочени и събрани такива, че са други и то в размер, надхвърлящ
минималната работна заплата за страната. Вярно, че размерът на издръжката зависи както от
нуждите на детето, така и от възможностите на родителя, но водещ е интересът на детето.
Нуждата на детето и нейното задоволяване е от първостепенно значение за родителите,
които са длъжни да си доставят месечни доходи, които им позволяват да откликват на
нуждите на децата.
Увеличеният размер на издръжката от 150.00лв. на 300.00лв. се дължи, считано от
датата на завеждане на иска в съда-18.10.2022г., ведно със законната лихва върху всяка
закъсняла вноска, с падеж пето число на месеца, за който се дължи до настъпване на
основание за нейното изменение или прекратяване.
Първоинстанционното решение следна да бъде потвърдено. Предвид това, не се
налага изменение на първоинстанционното решението в частта за разноските.
С оглед изхода на спора не се следват разноски в полза на въззивника. Той следва да
бъде осъден да заплати на осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК. на въззиваемия, чрез майка му и
законен представител Е. К. С. разноски за въззивната инстанция в размер на сумата от
600.00лв., представляваща заплатеното адвокатско възнаграждение, според представения
договор за правна защита и съдействие и списък по чл. 80 от ГПК на л. 27 и 28 по делото.
Неоснователно е възражението за прекомерност, т.к. заплатеното адвокатско възнаграждени
е в размера на минималното такова по чл. 21 от Наредба № 1/09.07.2004г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 12144/13.04.2023г. по гр.д. № 13789/2022г. на ВРС, с
което е изменен размера на месечната издръжка, определена с Решение № 1031/14.03.2017г.
по гр.д. № 12599/2016г. по описа на ВРС, в полза на детето Н. С. Р., ЕГН ********** чрез
неговата майка и законен представител Е. К. С., ЕГН **********, двамата от гр. Варна, ж.к.
„Вл. В.“ № 10, вх. 6, ет.8, ап. 40, дължима от бащата С. Р. Р. ЕГН ********** от гр. К., Обл.
Д., ул. „П.Р.С.“, № 30, като е увеличен от 150.00 лева на 300.00 лева, с падеж 5-то число на
месеца, за който се дължи, ведно със законната лихва върху всяка закъсняла вноска, считано
от датата на подаване на исковата молба – 18.10.2022г. до настъпване на законно основание
за изменение или прекратяване, за разликата над 200.00лв. до 300.00лв., на основание
чл.150 от СК; С. Р. Р. ЕГН ********** от гр. К., Обл. Д., ул. „П.Р.С.“, № 30 е осъден да
заплати на Е. К. С., ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, ж.к. „Вл. В.“ № 10, вх. 6, ет.8, ап. 40
сумата от 600.00 лева, представляваща направени по делото разноски и е осъден да заплати
по сметка на Варненски районен съд държавна такса в размер на 432.00 лева.
ОСЪЖДА С. Р. Р. ЕГН ********** от гр. К., Обл. Д., ул. „П.Р.С.“, № 30 да заплати
на Н. С. Р., ЕГН ********** чрез неговата майка и законен представител Е. К. С., ЕГН
**********, двамата от гр. Варна, ж.к. „Вл. В.“ № 10, вх. 6, ет.8, ап. разноски за въззивната
инстанция в размер на 600.00лв, на осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване, предвид разпоредбата на
чл. 280, ал. 3, т. 2, предл. 1 от ГПК.
Председател: _______________________
5
Членове:
1._______________________
2._______________________
6