Р
Е Ш Е
Н И Е №
260666
гр. Пловдив, 17.05.2021г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
ОКРЪЖЕН СЪД ПЛОВДИВ, гражданско отделение, IХ състав, в публично съдебно заседание на петнадесети април през две хиляди
двадесет и първа година, в състав:
Председател: Николинка Цветкова
Членове: Фаня Рабчева
Елена
Калпачка
при секретаря Пенка Георгиева
като разгледа докладваното от
съдия Калпачка въззивно гр. д. № 658 по описа на ПОС за 2021 г., за да
се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Производството е образувано по въззивна жалба на „Трепач“
ООД, ЕИК *********, чрез адв. Р., против Решение № 261756 от 17.12.2020 г., по
гр.дело № 3675 по описа на РС Пловдив за 2020 г., в частта му, с което са
отхвърлени предявените от него искове против „Евн България Електроснабдяване“ ЕАД, ЕИК *********, за
заплащане на сумата от 2 427,25 лв., заплатена за едностранно начислена
корекция на сметката за установено неизмерване, непълно и неточно измерване на
количество електрическа енергия за времето от 90 дни за периода от 20.05.2017г.
до 18.08.2017 г., за която сума е издадена фактура № ********** от 30.10.2019
г. както и сумата от 35,73 лв. лихва за забава по фактурата.
В жалбата се излагат доводи за неправилност на решението,
доколкото, с оглед отмяната на чл. 47 от ПИКЕЕ, липсва нормативен ред, по който
да се извърши корекция на начисленото количество ел.енергия при установена
хипотеза на промяна в схемата на свързване на измервателния уред, а нормативно
предвидена обективна отговорност за потребителя не е налице, поради
неизпълнение на законовата делегация по чл. 83, ал. 1, т. 6 от ЗЕ. Поради това
счита, че може да бъде извършена корекция само при доказано неправомерно
виновно поведение на потребителя, защото нормата на чл. 47 от ПИКЕЕ не може да
бъде заместена от разпоредби на Общите условия, тъй като правото нормативно да
регламентира реда и начина за преизчисляване на количеството електрическа
енергия е делегирано на Комисията за енергийно и водно регулиране. Поради това
счита, че не е предвидена нормативно обективна отговорност на потребителя и
доколкото не е установено неправомерно въздействие върху СТИ от негова страна,
не следва да заплаща ел.енергия, която е начислена след извършване на корекцията.
Моли решението да бъде отменено в обжалваната част, като
бъде постановено друго, с което да бъдат уважени изцяло исковите претенции и му
бъдат присъдени сторените разноски в първоинстанционното и въззивно
производство.
Не е подаден писмен отговор в срока по чл. 263 от ГПК. В
хода по същество, чрез юрисконсулт К., изразява становище за правилност и
законосъобразност на постановеното от районен съд решение, съобразено с
установената по делото фактическа обстановка и най-новата практика на ВКС. Претендира
разноски в производството за юрисконсултско възнаграждение.
Жалбата е подадена в срока по чл. 259 от ГПК, изхожда от
легитимирано лице – ищец в
първоинстанционното производство, останал недоволен от постановеното решение,
откъм съдържание е редовна, поради което и се явява допустима.
Окръжен съд Пловдив, като прецени събраните по делото
доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на
атакувания съдебен акт, приема следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се
произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в
обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в
жалбата.
Настоящият съдебен състав приема, че обжалваното
първоинстанционно решение е валидно и допустимо. Не е допуснато и нарушение на
императивни материални норми.
По отношение на правилността на решението, с оглед
оплакванията във въззивната жалба,
намира следното:
Производството по делото е образувано по предявен иск с
правно основание чл. 55, ал. 1, пр. първо от ЗЗД за осъждане на ответника да
заплати на ищеца сумата от 2 427.25 лв. заплатена за едностранно начислена
корекция на сметката за установено неизмерване, непълно и неточно измерване на
количество електрическа енергия за времето от 90 дни за периода от 20.05.2017г.
до 18.08.2017 г., за която сума е издадена фактура № 122009* от 30.10.2019г.,
сумата от 35.73 лв. лихва за забава по фактурата, както и 7 лв. за
възстановяване на прекъснато ел.захранване в обекта, находящ се в гр.Пловдив,
бул. „***. По отношение на последната сума не е обжалвано отхвърлителното
решение на РС Пловдив и същото е влязло в сила.
От фактическа страна се установява по делото, че с фактура
№ 1220097* от 30.10.2019 г., издадена от въззиваемия, е начислена сума в размер
на 2 427,25 лв. с ДДС, в следствие на установено неизмерване, непълно или
неточно измерване на количеството електрическа енергия.
Не се спори и пред настоящата инстанция по отношение на
качеството на потребител на ел. енергия на жалбоподателя за посочения обект в
издадената фактура, както и по отношение на факта на извършеното плащане на
фактурираната ел.енергия, ведно с лихва за забава, видно от представените
системни бонове.
Основание за начисляването на допълнително количество
електрическа енергия, за период от 90 дни, е приложения констативен протокол от
метрологична експертиза на средство за измерване № 947/08.07.2019 г. на
Български институт по метрология, който установява, че е осъществяван достъп до
вътрешността на електромера, като има изменение в електрическата схема –
извадени са куплунги на вторичните страни на втори и трети токови вериги. По
този начин са изменени техническите и метрологични характеристики на
електромера и преминаващата през него електрическа енергия се измерва с отклонение,
извън границите на допустимото, с посочено отклонение - 66,00 %.
Електромер с клиентски номер ***, ИТ № ****, е свален за
служебна експертиза, поради измерена грешка, от служители на
Електроразпределение Юг ЕАД, в отсъствие на представител на жалбоподателя, в
присъствие на двама свидетели, с нарушена пломба, което е описано в констативен
протокол № 371858 от 18.08.2017 г.
Представено е писмо от 30.10.2019 г. до „Трепач“ ООД, в
което се сочи, че ще бъде коригирана сметката за ел.енергия за периода от
20.05.2017 г. до 18.08.2017 г., за 90 дни. Приложена и е справка за коригиране на
сметката за електроенергия с + 66,67%. Няма данни същите да са изпращани на
жалбоподателя, съответно да са получени от него.
В исковата молба се твърди, че дружеството жалбоподател е
уведомено за направената корекция с посочената фактура, като въпреки
направеното възражение не е получил отговор за основанието, периода, единичната
стойност на електроенергията, чието заплащане се иска.
По въпроса за наличието на законово основание след
измененията на Закона за енергетиката, които са в сила от
17.07.2012г., за крайния снабдител на
електрическа енергия, едностранно да коригира сметката на клиент при доказано неточно отчитане на потребената
електрическа енергия, е формирана константна съдебна практика, с която се
приема, че след измененията в ЗЕ, обнародвани в „Държавен вестник“, бр.
54/2012г., вече съществува законово основание крайният снабдител да коригира
сметката на клиент при доказано неточно отчитане на потребената електрическа
енергия, ако е изпълнил задължението си по чл. 98 а, ал. 2, т. 6 от
ЗЕ за предвиждане в
общите условия на договорите на ред за уведомяване на клиента при извършване
на корекция на сметка, както
и ако са
приети правила по чл. 83, ал. 1, т. 6 от ЗЕ за измерване на количеството
електрическа енергия, регламентиращи принципите на измерване, начините и
местата за измерване, условията и реда
за тяхното обслужване, включително за установяване случаите на неизмерена,
неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия и за извършване на
корекция на сметките за предоставената
електрическа енергия.
Съгласно
разпоредбата на чл. 83, ал. 2 във
връзка с ал. 1, т. 6 от Закона за енергетиката, ДКЕВР приема
правила за измерване на количеството
електрическа енергия, които следва
да регламентират и условията и
реда за установяване случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно
измерена електрическа енергия. В
изпълнение на законовата делегация ДКЕВР е приела Правила за измерване на
количеството електрическа енергия, обнародвани в „Държавен
вестник“, бр. 98 от 12.11.2013г., поради което към периода на
начисляване на спорното задължение, е била налице регламентирана процедура в ЗЕ
и ПИКЕЕ /обн. ДВ, бр. 98 от 12.11.2013 г./, чиято цел е да създаде право на
продавача на електрическа енергия да прави корекции на сметки за минал период,
които са били отменени впоследствие с решение на ВАС, обнародвано в ДВ бр.97 от
2018 г. Общи условия, предвиждащи нарочен ред за уведомяване на потребителите
при извършване на едностранна корекция няма данни да са приети, като този
въпрос е посочен за безспорен в мотивите на районния съд при постановяване на
решението. Според чл. 28, ал. 1 от приетите Общи условия за продажба на ел.
енергия на „ЕВН България Електроснабдянате“ ЕАД, одобрени с решение № ОУ-013/10.05.2008г. /които общи
условия са публично известни/, електроснабдителното дружество въз основа на
представени от електроразпределителното дружество констативни протоколи, заедно
със справки за начислената енергия, изчислява и коригира сметките на клиента за
изминал период, а според ал. 2 в случаите по ал. 1, продавачът изготвя справка
за дължимите суми и в 7 - дневен срок уведомява клиента за сумите, които
последният дължи или ще му бъдат възстановени със следващото плащане. От
съдържанието на чл. 28, ал. 2 ОУ на ЕВН ЕС не може да се направи извод, че е
налице клауза, предвиждаща ред за уведомяване на клиента съобразно изискванията
на чл. 98 а, ал. 2, т. 6 от ЗЕ, а просто
повтаряне на предвиденото законово задължение.
След отмяната на чл. 41-44 и чл. 47 ПИКЕЕ с решение на
ВАС, обнародвано в ДВ бр.97 от 2018 г., липсва ред и предпоставки за извършване
на проверка за метрологичната, функционална и техническа изправност на СТИ,
както специални изисквания за установяване на случаите на неизмерена,
неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия. Следователно и правото
на ответника да преизчислява сметка на потребителя въз основа на констатациите
от извършената проверка следва да се отрече изцяло.
При това положение следва да се приеме, че правото на
ответника да коригира сметките на клиентите си, не се е породило, респ. в
тежест на ищеца не е възникнало задължение да заплаща на крайния снабдител
цената на неизмерената електрическа енергия, определена след извършена корекция
на сметката за минал период.
Въззивният съд намира, че констатираното формално
нарушение на процедурата е съществено и опорочава извършената от ЕВН България
Електроснабдяване ЕАД едностранна корекция до степен тя да не бъде годно
основание за дължимост на процесните суми. Както вече се спомена, с измененията
в ЗЕ и приемането на ПИКЕЕ, по законодателен път се въвежда основание за
обективна безвиновна отговорност на потребителите на електропреносни услуги. Безвиновната
отговорност е изключение в гражданското право и за да се гарантира балансът на
интересите в облигационното отношение, ПИКЕЕ предвижда спазването на строго
формална процедура при извършването на едностранна корекция на сметките. Всяко
нарушение на процедурата злепоставя интересите на по-слабата страна в
облигационното правоотношение и следва да се счита, че опорочава правото на
доставчика на едностранна корекция на сметките за минал период.
С оглед гореизложеното и предвид констатираните нарушения
следва да се счита, че извършената от ЕВН България Електроснабдяване ЕАД
едностранна корекция на сметката на ищеца е опорочена и не представлява годно
основание за получаване на процесните суми.
Дори да се приеме противното, че са приложими
разпоредбите на чл.48 до 51 от ПИКЕЕ, които са действали през исковия период и
са били отменени впоследствие с решение на ВАС, обнародвано в ДВ бр.97 от 2018
г. и ако е била непълнота в тези разпоредби, тя следва да бъде запълнена при
прилагане на правилото на чл.183 от ЗЗД и на общия принцип за недопускане на
неоснователно обогатяване, то следва да бъде доказано количеството реално
потребена и незаплатена електроенергия, което не е сторено в производството.
Предвид гореизложеното въззивната жалба се явява основателна
и следва да се отмени постановеното решение в обжалваната част, като вместо
него се постанови друго, с което изцяло да бъдат отхвърлени предявените искове.
С оглед изхода на делото пред въззивната инстанция на жалбоподателя
се дължат направените разноски за адвокатско възнаграждение и държавна такса за
настоящето производство в размер на посоченото в списъка по чл. 80 от ГПК –
349,40 лв., както и направените в първоинстанционното производство разноски,
съгласно представен списък по чл. 80 от ГПК, по съраззмерност на уважената част
от исковете, на осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК, в размер на 695,11 лв., или общо
сумата от 1044,51 лв.
На основание чл. 280, ал. 3 ГПК решението не подлежи на
касационно обжалване.
Предвид изложените съображения, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение № 261756 от 17.12.2020 г., по гр.дело №
3675 по описа на РС Пловдив за 2020 г., в частта му, с която са отхвърлени
предявените от „Трепач“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр.Пловдив, ж.к. „***против „Евн България електроснабдяване“ ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, ул. „Христо Г Данов“
№ 37 искове за заплащане на сумата от 2 427,25 лв. (две хиляди
четиристотин двадесет и седем лева и 25 ст.), заплатена за едностранно
начислена корекция на сметката за установено неизмерване, непълно и неточно
измерване на количество електрическа енергия за времето от 90 дни за периода от
20.05.2017г. до 18.08.2017 г., за която сума е издадена фактура № 12200** от
30.10.2019г. и сумата от 35,73 лв. (тридесет и пет лева и 73 ст.) лихва за
забава по фактурата, както и в частта за разноските, вместо което ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА „Евн България
Електроснабдяване“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. Пловдив, ул. „Христо Г. Данов“ № 37 да заплати на „Трепач“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр.Пловдив, ж.к*** ап.*, сумата от 2 427,25 лв. (две хиляди
четиристотин двадесет и седем лева и 25 ст.), заплатена за едностранно
начислена корекция на сметката за установено неизмерване, непълно и неточно
измерване на количество електрическа енергия за времето от 90 дни за периода от
20.05.2017г. до 18.08.2017 г., за която сума е издадена фактура № ********** от
30.10.2019г. сумата от 35,73 лв. (тридесет и пет лева и 73 ст.) лихва за забава
по фактура № 122009** от 30.10.2019г., както и сумата от 1044,51 лв. (хиляда
четиридесет и четири лева и петдесет и една стотинки) направени разноски в
производството.
В необжалваната част решението е влязло в законна сила.
Решението е окончателно и
не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: