Р     Е     Ш     Е     Н     И     Е

 

Номер               Година  2015, 19.06.            Град  ПЛОВДИВ

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ПЛОВДИВСКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – Първо отделение, ІІІ състав

 

   на 19.05.2015 година

 

в публично заседание в следния състав :

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ КОМСАЛОВА

Секретар: Д.К.

 

като разгледа докладваното от СЪДИЯ ТАНЯ КОМСАЛОВА адм. дело номер 3515 по описа за 2014 година и като обсъди :

 

Производство пред първа инстанция.

Образувано е по жалба на Д.А.Д.,***, подадена чрез адв.А.П., със съд.адрес ***, против Заповед № А-2577 от 02.12.2014г. на Кмета на Об­щина Асеновград, с която на основание чл.134 ал.2 т.4 и чл.129 ал.2 от ЗУТ е одобрено изменение на ПУП – ПР /плана за регулация/ за УПИ ІХ-288 и УПИ VІІІ-287, кв.29 по регулационния план на гр.Асеновград, съгласно  между УПИ ІІ-344а и УПИ ІІІ-344 съгласно нанесените зачерквания с червен цвят, линия, щрихи и над­писи със зелен цвят на приложения проект. Твърди се, че в случая изменението е сторено без да е на лице основанието по чл.134 ал.2 т.4 от ЗУТ, без да е взето съгласието на собственика на УПИ VІІІ-287, при несъобразяване площите на имо­тите по влязлата в сила КК на гр.Асеновград, при несъобразяване с влязлото в си­ла съдебно Решение, постановено по иска с правно основание чл.109 от ЗС, както и че със същото изменение се стига до нарушаване изискването за отстояние на основното застрояване в имота на жалбоподателката до страничната регулацион­на линия. Предвид изложеното и допълнително развитите съображения в тази връзка в представената писмена защита се настоява за отмяна на заповедта като неправилна и незаконосъобразна. Претендитар се сторените в процеса разноски.

Ответникът – Кметът на Община Асеновград, чрез процесуалния си предс­тавител П.К. – началник на отдел “Правен” в Дирекция “Правно нормира­не” при Община Пловдив, в качеството й на лице с юридическо образование, ос­порва жалбата, счита административният акт за правилен и законосъобразен. Поддържа се тезата, че в случая безспорно е на лице явна фактическа грешка по смисъла на чл.134 ал.2 т.4 от ЗУТ, което е наложило изменението на действащия за имотите ПУП, съгласно и приетото по делото заключение на вещото лице; спазени са изцяло административно производствените правила по издаването й; искът с правно основание чл.109 от ЗС и наличието или не на грешка в одобре­ната КК на гр.Асеновград в случая е ирелевантно; в случая не е било необходимо съгласието на носителите на право на собственост по отношение на засегнатия от измението УПИ VІІІ-287 доколкото правното основание по чл.134 ал.2 т.4 от ЗУТ не предвижда такова; изискванията за отстояние на сградата на основното заст­рояване в имота на оспорващата до страничната регулационна линия не са били спазени още към момента на осъществяване на строежа и неговото надстрояване в последствие, поради което не стореното изменение ще има за последица нес­пазване на законовото изискване, което също е безспорно установено посредст­вом приетото по делото заключение на вещото лице. Подробни съображения са развити в представеното по делото становище на Кмета на Община Асеновград и в депозираната от процесуалния му представител писмена защита. Предвид изло­женото се счита, че актът като постановен от компетентен орган, при спазени ад­министративно производствени правила за това, при доказано наличие на възп­риетите фактически основания и правилно приложение на материалния закон, е правилен и законосъобразен, поради което и жалбата следва да бъде отхвърлена като неоснователна. Претендира се разноски под формата на дължимото юрис­консултско възнаграждение.

Заинтересованата страна Г.А. се явява лично по дело и оспорва изцяло жалбата, настоява за постановяване на “точно” решение.

Останалите заинтересовани страни – Р.Г., Н. М., М.П., Н.П., не се явяват и не вземат становище по жалбата.

Административен съд – Пловдив, след като се запозна с материалите по делото, след като обсъди релевираните с жалбата основания, доводите на стра­ните в съдебно заседание, прецени събраните по делото доказателства по реда на чл.235 от ГПК във вр. с чл.144 от АПК, и служебно, на основание чл.168 ал.1 от АПК, провери изцяло законосъобразността на обжалвания акт, намира следното от фактическа и правна страна:

Жалбата като насочена против акт, подлежащ на съдебен контрол, в пред­видения за това срок /актът е съобщен на Д. на 09.12.2014г., л.42, а жал­бата е подадена директно в съда на 29.12.2014г./ и от заинтересовано по смисъла на чл.131 ал.1 във вр. с ал.2 т.1 от ЗУТ, съдът възприема като процесуално ДО­ПУСТИМА.

Разгледана по същество същата е НЕОСНОВАТЕЛНА.  

Административното производство е започнало с подаването на заявление вх.№ 94-Р-32(3) от 23.09.2013г. при Община Асеновград, с което С.А., Р.Г., Г.А. и Н.М.в качеството им на соб­ственици на УПИ ІХ-288 от кв.29 по плана на гр.Асеновград, са поискали да им бъ­де издадено предписание за избработване на проект за изменение на ПУП – пла­на за регулация за УИП ІХ-288 и УПИ VІІІ-287, кв.29, по плана на гр.Асеновград, по което е дадено положително становище от гл.архитект на Община Асеновград.

Последвало е издаването на мотивирано Предписание № А-2153 от 10.10. 2013г. на Кмета на Община Асеновград /л.68/, с което на основание чл.134 ал.2 т. 4 от ЗУТ и чл.135 ал.3 от ЗУТ е разрешено изработването на проект за изменение на ПУП - ПР за УПИ ІХ-288 и УПИ VІІІ-287, кв.29, по регулационния план на гр. Асеновград, като със същото е дадена възможност на заявителите в процеса на изготвяне на проекта за изменение на ПУП – ПР за двата имота да докажат нали­чието на допусната в действащия ПУП явна фактическа грешка по смисъла на чл. 134 ал.2 т.4 от ЗУТ.

Проектът за ПУП е внесен за одобрение със Заявление вх. № 94-6-150 от 11.03.2014г. от посочените по-горе лица, след което е “оттеглен за корекции”, и наново внесен на 20.06.2014г. /л.62 и сл./, изготвен е от правоспособен за целта спе­ци­­­алист-инж.Стойчев, притежаващ пълна проектантска правоспособност/л.90/.

Част от проекта е и Заснемане за ПУП – ПР, а именно геодезическо за­с­не­мане на ПИ с идентификатор № 511.84 по КТ на гр.Асеновград, вкл. и на общата му граница с ПИ с идентификатор № 511.79 /собственост на оспорващата/, както и Комбинирана скица на границите на урегулирани поземлени имоти – а именно та­зи между УПИ VІІІ-287 и УПИ ІХ-288, кв.29 по одобрения със Заповед № А-19 от 1992г. регулационен план на гр.Асеновград, съответно ПИ № 511.79 и ПИ № 511. 84 по одобрената със № Заповед № 300-5-52 от 08.07.2004г. на Изпълнителния Директор на АГКК – гр.София, КК на гр.Асеновград, и геодезическото заснемане на границата с нанесени дворищно регулационна линия по регулационните плано­ве от 1959г. и 1973г. /л.98/., изготвени от инж.Стойчев, вписан също така и  регис­търа на лицата, правос­по­собни да извършват дейности по кадастъра със Заповед № 076 от 17.04.2001г. /л.99/.

Съобразно обяснителната записка към Проекта – част Геодезия, при сторе­ното геодезическо заснемане са използвани извадка от действащата кадастрална карта и точки от работната геодезическа основа в района, като преките измерва­ния са извършени по полярен метод на заснемане с тотална станция и са използ­вани точки от РГО с №№№ 48, 51 и 233. В процеса на обработка на данните е ус­тановено, че са на лице известни отклонения от кадастралната карта, като в гра­фичната част на проекта за изменение на ПУП – ПР е ползвана цифровата извад­ка от действащата КК, а резултатите от преките измервания са ползвани за техни­ческата част на обяснителната записка към проекта за ПУП – ПР /л.64/.

Последвало е обявяване на проекта по реда на чл.128 ал.3 от ЗУТ /л.61/, като в срока по ал.5 на същата правна норма пос­тъпило възражение от за­ин­те­ре­со­ва­ното лице – Д.Д. /л.59/, включително с допълнителна молба след предоставената й възможност за това Д. е представила на Общинс­ката Администрация цитираните в същото Геодезическо заснемане на имота и влязлото в сила на 22.11.2013г. Решение № 470 от 05.11.2012г., постановено по гр.дело № 733/2012г. по описа на Районен съд – Асеновград /л.46 и сл./ /л.52/.

Проектът ведно с постъпилото възражение на основание чл.128 ал.7 от ЗУТ са разгледани от ЕСУТ при Община Асеновград, като с Решение по т.16, взето с протокол № 46 от 04.11.2014г. е прието, че установената от приложените към про­екта документи промяна на регулационните граници между процесните имоти из­вършена със КРП от 1992г., спрямо положението й в предходен план от 1973г., не се дължи на придаване на части от единия имот към другия по силата на предхо­ден план; установено е, че тя не се дължи и на установяване нови придаваеми места с действащия регулационен план от 1992г., както и липсват други основа­ния за изменението на регулационната граница между двамата имота с плана от 1992г., в резултат на което е формиран и крайният извод, че изменението на регу­лацията с плана от 1992г. между процесните два имота се дължи на явна факти­ческа грешка, която е прието че е отстранена с предложения за одобрения проект за изменение на ПУП – ПР. Като неоснователно е отхвър­ле­но възражението на Д. – прието е, че представения съдебен акт по иска по чл.109 от ЗС няма отношения и не формира сила на пресъдено нещо по отношение на имотните и регулационните граници, грешките в КК се отстраняват по друг ред, и не на пос­ледно място е прието, че в случая не е било необходимо съгласието и на Д. за исканото изменение доколкото е на лице хипотезата на чл.134 ал.2 т.4 от ЗУТ, а не тази на чл.134 ал.2 т.6 от същия закон. Съответно възражението е отхвърлено като неоснователно, ка­то със същото решение е предложено на кмета на Община Асеновград да издаде за­повед за одобряване на предложения проект за изменение.

Последвало е издаването на процесната Заповед № А-2577 от 02.12.2014г. на Кмета на Об­щина Асеновград, с която на основание чл.134 ал.2 т.4 и чл.129 ал. 2 от ЗУТ е одобрено изменение на ПУП – ПР /плана за регулация/ за УПИ ІХ-288 и УПИ VІІІ-287, кв.29 по регулационния план на гр.Асеновград, съгласно  между УПИ ІІ-344а и УПИ ІІІ-344 съгласно нанесените зачерквания с червен цвят, линия, щрихи и над­писи със зелен цвят на приложения проект.

При така описаната фактическа обстановка, съдът намира производството за проведено при липсата на съществени нарушения на процесуалните правила, а оспорената заповед за издадена от компетентен орган, предвид разпоредбата на чл.129, ал.2 от ЗУТ, според която кметът на общината одобрява проекти за ПУП в обхват до 3 квартала, какъвто е настоящият, като същата е и мотивирана, чрез излагане на подробни съображения от фактическа и правна страна, вкл. и чрез препращането към изложените съображения в цитираното Решение по т.16, обективирано с Протокол № 46 от 04.11.2014г. ЕСУТ при Община Асеновград.

На следващо място съдът приема и че атакувания индивидуален админист­ративен акт е издаден и при правилно приложение на материалния закон поради следните съображения.

Възприетото от административния орган правно основание за изменение на ПУП – ПР в частта му относно двата имота е това по чл.134 ал.2 т.4 от ЗУТ, съгласно която правна норма “Влезлите в сила подробни устройствени планове могат да се изменят, освен на основание по ал. 1, и когато планът съдържа явна фактическа грешка, която има значение за неговите предвиждания”

Съдебната практика, при липсата на легално определение на това понятие в ЗУТ, приема, че по смисъла на чл.134 ал.2 т.4 от ЗУТ явна фактическа грешка във влезлия в сила ПУП е налице не при формирането, а при погрешното доку­ментиране на вече формираната воля на административния орган относно пред­вижданията на плана.

С приетото по делото заключение на в.л. Я.Р. по допусната СТЕ, което се кредитира изцяло от съда, като обосновано, обективно дадено и съответно събрания по делото доказателствен материал, а и като неоспорено от никоя от страните във фактическите си установявания и сторените експертни из­води, всъщност безспорно се установява, че първият одобрен за имотите ПУП е този по Заповед № 1373/21.03.1959г., последващият такъв е този по Заповед № 459/27.06.1973г., като действащия към настоящият момент ПУП е одобрен със За­повед № А-19 / 28.01.1992г. /тези факти не са спорни между страните/.

След като подробно е изследвало отразяването на спорната регулационна граница между имотите, вещото лице е дало експертен извод, че действително липсва пълна идентичност между регулационната граница по плана от 1959г. и този от 1973г., но същото разминаване е в границите на допустимата грешка, как­то и че очевидно е че по плана от 1992г. същата тази граница е изместена към УПИ ІХ-288, идентичен с ПИ № 511.84, като по този начин е завишено лицето на УПИ VІІІ-287, идентичен с ПИ № 511.79 /собственост на жалбоподателката/, от­делно от това страничната регулационна линия в участъка между двете жилищни сгради в двата спорни имота вече не е успоредна на фасадите им /както това е по плановете от 1959г. и 1973г., включително и съобразно документите по проекта за надстройката на сградата в имота на жалбоподателката/. Отделно от това вещото лице е категорично и че по никой от предходните планове отстоянието между сградата на основното застрояване в имота на Д. и страничната регула­ционна линия към ПИ № 511.84 не е било 3,00 м или повече, както това е отразе­но в плана от 1992г. Тези съображения са дали повод на вещото лице да приеме, че в плана от 1992г. е на лице грешка.

Или в обобщение се следва извода, че в случая безспорно е установено не­съответствие на нанесената регулационна граница между двата имота по дейст­ващия РП от 1992г., с регулация от 1973г., последната съответна на приложената регулация от 1949г., без да са налични по делото доказателства за основанието за тази промяна. Едновременно с това липсват данни за формирана воля у адми­нистративния орган при одобряване на права през 1992г. за отчуждаване по ре­гулация /промяна на регулационната граница между процесните УПИ/, а още по-малко за уреждане на сметки по регулация.

Въз основа на така изложеното съдът обуславя крайния си извод от фак­ти­ческа страна, че в действащия РП от 1992г. е била допусната грешка в графична­та част на плана, като регулационната граница между УПИ ІХ-288 и УПИ VІІІ-287 е била изчертана погрешно.

Поради което и следва да се приеме, че волята на административния орган е погрешно обективирана, посредством графичното отразяване в плана на промя­на в местоположението на регулационната граница между УПИ ІХ-288 и УПИ VІІІ-287, което покрива фактическия състав на нормата на чл.134 ал.2 т.4 от ЗУТ, и обосновава необходимостта от изменение на ПУП.

На практика с издадената заповед допуснатата при изработването на РП от 1992г. техническа грешка в графичната част на плана се отстранява.

Същественото в случая е, че съобразно приложената към заключението комбинирана скица /приложение № 4/ с предложения проект за изменение на ПУП – ПР е възстановява местоположението на регулационната граница между двата имота, съгласно данните от плановете от 1959г. и 1973г., както и на практика съ­щата следва и границата между двата имота по представените по административ­ната преписка геодезически заснемания и от Д., и от собствениците на ПИ 511.84 /последните идентични според експертните изводи на вещото лице/. Действително са на лице каза се известни отклонения /така и таблицата на л.112 , част от заключението на вещото лице/, но същите са в границите на допустимата грешка, като от друга страна местоположението на същата дадено в спорния про­ект е изцяло в полза на жалбоподателката, спрямо местоположението по плано­вете от 1959г. и 1973г., включително и в частта относно отстоянието на сградата на основното застрояване в имота на Д. до спорната регулационна гра­ница, лицето на УПИ VІІІ-287, и площ на имота – площта на ПИ № 511.79 по дан­ните от КК е 507 кв.м., по документ за собственост е 513 кв.м., включително и съг­ласно предложеното изменение на ПУП – ПР е 513 кв.м. /така заключението на вещото лице/   

В този смисъл изцяло неоснователни се явяват възраженията в жалбата, че от една страна е било необходимо съгласието и на Д. във връзка с иска­ното изменение – не сме изправени пред хипотезата на чл.134 ал.2 т.6 от ЗУТ, като и че с процесното изменение се нарушават изискванията за отстояния на сградите на основното застрояване до страничните регулационни линии /каза се та­кова е фактическото положение още към момента на построяване на сградата, а и в последствие при издаване разрешението за нейното надстрояване/.

С дадените по делото свидетелски показания всъщност не може да се прие­ме, че се установяват релевантни за спора факти, при положение че съдът не кре­дитира същите в частта им относно това, че при изграждането й масивната ограда между двата имота /от която към настоящия момент са налични само основи/ е била осъществена от наследодателите на Д. изцяло в техния имот – сви­детелят не разполага със специални знания, съобразно които да даде на практика експертен извод къде точно следва да бъде трасирана тази граница. Още повече че липсват строителни книжа за изграждането й, а по изследваните от вещото ли­це планове същата тази ограда в плана от 1973г. е отразена като изпълнена изця­ло в и имот І-1416 /идентичен на УПИ ІХ-288, съответно на ПИ № 511.84 по КК, което е разрез с дадените показания/, по дадената строителна линия за гаража в УПИ ІХ-288 е дадена като изпълнена изцяло в УПИ VІІІ-287 /което на практика не отговаря на действащия план/, съответно по плана от 1992г. е дадена като изпъл­нена поравно и в двата имота, като очевидно местоположението й в графичната част по плана от 1992г. не отговаря дори на фактическото местоположение на ог­радата включително и съобразна заключението на вещото лице и представените от страните геодезически заснемания.

Несъотносими към настоящия правен спор са влязлято в сила съдебно Ре­шение с което отхвърлен искът по чл.109 от ЗС предявен от собствениците на УПИ ІХ-288 срещу Д., доколкото същият не формира сила на пресъдено нещо досежно вярната регулационна граница между двата имота, нито вкл. фор­мира такава с оглед конкретно наведените основания и петитум, по отношение на вярната имотна граница между същите.

На следващо място дали в одобрената КК на гр.Асеновград е допусната грешка или при отразяване на имотните граници, също е ирелевантно в случая, доколкото производството по отстраняване на непълноти и грешки по ЗКИР е от­делно и независимо такова.

С оглед на изложеното и поради липсата на други установени служебно по реда на чл.168 ал.1 вр. с чл.146 от АПК основания за незаконосъобразност на об­жалваната заповед, съдът намери жалбата за неоснователна.

На основание чл.143 ал.4 от АПК и съгласно разрешението дадено с Тъл­кува­телно решение № 3 от 13.05.2010 г. по тълк. д. № 5/2009 г. на Върховен ад­минист­ративен съд, при своевременно на­правено искане за присъждане на раз­носки и осъществено процесуално предста­вителство за ответника, оспорващата следва да бъде осъдена да заплати на Община Асеновград разноски по делото, под формата на дължимото се юрисконсулско възнаграждение, определено по прави­лото на чл.8 ал.2 т.1 от Наредба № 1 от 09.07. 2004 г. за минималните размери на адвокатски­те възнаграждения в размер на 600 лева.

Водим от горното, съдът:

 

Р   Е   Ш   И

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Д.А.Д.,***, подадена чрез адв.А.П., със съд.адрес ***, против Заповед № А-2577 от 02.12.2014г. на Кмета на Об­щина Асеновград, с която на основание чл.134 ал.2 т.4 и чл.129 ал.2 от ЗУТ е одобрено изменение на ПУП – ПР /плана за регулация/ за УПИ ІХ-288 и УПИ VІІІ-287, кв.29 по регулационния план на гр.Асеновград, съгласно  между УПИ ІІ-344а и УПИ ІІІ-344 съгласно нанесените зачерквания с червен цвят, линия, щрихи и над­писи със зелен цвят на приложения проект, като НЕОСНОВАТЕЛНА.

ОСЪЖДА Д.А.Д.,***, да заплати на Община Асеновград, сумата от 600 /шестстотин/ лева юрисконсултско възнаграждение.

 

 

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния Административен съд на РБългария в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

 

 

                             АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: