Р
Е Ш
Е Н И Е
№ 174
Гр.Кубрат, 10.10.2019 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Кубратският
районен съд в публично заседание на десети септември, две хиляди и деветнадесета година,
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Албена Великова
при секретаря Вера
Димова като разгледа докладваното
от съдията гражданско дело № 195 по описа на РСКт за 2019 год., за да се произнесе
взе предвид следното:
Производство с правно основание чл. 50 от ЗЗД във вр.
с чл.45 във вр. с чл.52 от ЗЗД.
Ищцата С.С.Ю., ЕГН ********** *** чрез
пълномощник адв. Петко Дечев от АК-Шумен твърди, че
работи като санитар в ОП „Социални услуги“ ДСП гр. Кубрат от около 10 години.
Във връзка с изпълнение на трудовите задължения, разписани в длъжностната й
характеристика, сред които и разнос на храна по
домовете, на 05.12.2018 г. заедно с шофьора на автомобила за разнос – З.Ш.Н. *** в селото отишли към дома на баба С. и
тъй като възрастната жена не била пред къщата, Ю. започнала да я вика по име.
Старицата не чувала, поради което ищцата влязла в двора и се насочила към
постройката, която знаела, че обитава баба С.. В този момент кучето на ответниците порода „Кангал“ се
нахвърлило върху ищцата и започнало да я хапе, при което виковете й били чути
от възрастната жена, тя отворила вратата на стаята си и дръпнала Ю. вътре.
Шофьорът видял случилото се, обадил се на ответницата, която пристигнала и
затворила кучето в колибата. Ищцата и шофьорът се прибрали в службата, Ю. взела
дрехите си и посетила ЦСМП гр. Кубрат, където почистили и обработили раните й.
След това била приета на лечение в МБАЛ „Медика“ гр. Русе, където я оперирали,
а впоследствие била изготвена схема за поставяне на противобясна
ваксина „Верораб“. На 10.12.2018 г. посетила съдебен
лекар, който я освидетелствал и издал СМУ № 9266/10.12.2018 г., в което описал
установените травматични увреждания. В резултат от изживения стрес получила
световъртеж, тилно главоболие, гадене, поради което била лекувана за времето от
15.01.2019 г. до 19.01.2019 г. в неврологично отделение на кубратската
болница. Поради изложеното моли съда да постанови решение, с което осъди Д.Ю.М. и Х.А.М. да й заплатят обезщетение за
причинени неимуществени вреди в резултат на инцидента на 05.12.2018 г.в размер
на 5 000 лева, ведно със законната лихва от датата на деянието до
окончателното плащане; обезщетение за причинени имуществени вреди в размер на
270.24 лева, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба
в съда, като претендира и направените по делото разноски.
В съдебно заседание ищцата чрез процесуалния си представител поддържа
исковата молба и пледира за уважаване на предявените искове в пълен
размер.
Ответниците Д.Ю.М., ЕГН **********
и Х.А.М., ЕГН **********, и двамата с постоянен адрес *** чрез пълномощник адв. Мариета Димитрова от АК-Разград депозират писмен
отговор, с който заявяват становище за допустимост, но неоснователност на
исковите претенции. Твърдят, че ищцата съобразно задълженията си е следвало да
достави храна до дома на възрастната жена, а не да влиза в дома й. Заявяват, че
инцидента е настъпил в най-крайната част на имота им, където се намира
постройката, обитавана от баба С. и до която се стига след преминаване на втора
врата, затворена с метално резе и оградена, с поставена табела „Не влизай лошо куче“.
Поради това твърдят, че инцидентът е настъпил по изключителната вина на ищцата
и молят съда да бъдат освободени от отговорност. В условията на евентуалност
правят възражение за съпричиняване от страна на
ищцата на вредоносния резултат в съотношение 90% за нея, поради което молят
съдът да уважи иска за неимуществени вреди много под заявения размер. Оспорват
твърдението, че заболяването на ищцата в началото на 2019 г. е последица от
инцидента с кучето, както и претенцията за имуществени вреди.
В съдебно заседание се явява лично само ответницата. Пълномощникът им
поддържа изцяло отговора на исковата молба и моли за отхвърляне на исковите
претенции.
Съобразявайки становищата на страните, събраните по делото доказателства по
вътрешно убеждение и приложимия закон, съдът прие за установено от фактическа
страна, следното:
Не е спорно между страните, че ищцата от няколко години работи като санитар
в Общинско предприятие „Социални услуги – Домашен социален патронаж“ – Кубрат.
Не е спорен и факта, че сред служебните й задължения са разнос
на храна по домовете в населените места на територията на общината, поддържане
на хигиената в жилищата на потребителите на социална услуга, закупуване на
хранителни продукти и др.
От около две години ищцата разнасяла храна в село *****. В селото сред
потребителите на тази социална услуга била и св. С.М..*** заедно със своите син
и снаха, конституирани като ответници по делото, като
възрастната жена обитавала стая зад основната постройка, с отделен вход. Близо
до обитаваните от св.М. стаи ответниците отглеждали
повече от шест години куче порода „Кангал“, което
обичайно било вързано. Кучето било голямо и ищцата споделяла на баба С., че то
е много страшно.
Обикновено св. М. очаквала пристигането на храната на улицата пред дома си,
като е имало и случаи, когато ищцата или шофьорът са оставяли храната в стаята
на бабата, преминавайки последователно през първата входна врата за жилището на
ответниците и след това през друга врата, от където
се отивало към стаята на възрастната жена.
На 05.12.2018 год. както всеки работен ден С.Ю. заедно със св.З.Н. – шофьор
на служебния автомобил малко преди обяд пристигнали в село ***** на ул. „Васил
Левски“. Ищцата взела храната, както и чантата със зелени ябълки, които баба С.
поръчала, и тъй като възрастната жена не била на улицата, Ю. викнала по име,
след което влязла в двора на ответниците и се
насочила към помещенията на св. М.. Когато отворила втората входна врата върху
нея се нахвърлило кучето на ответниците, като било
изправено на задните си крака. Ищцата се развикала, шофьорът, който чакал на
улицата чул виковете и видял как кучето е нападнало колежката му, слязъл и се
затичал да й помогне, но тъй като било заледено и хлъзгаво паднал. През това
време виковете на С. били възприети от баба С., която отворила вратата на
стаята си и издърпала ищцата вътре. През това време до оградата се приближил
св. З. Н., но бабата му казала да не влиза в двора, тъй като кучето може да го
нападне, и го помолила да отиде да извика снаха й. Последната била на гости при
майка си, свидетелят я взел и докарал до жилището й, след което ответницата
прибрала кучето в дървената колиба. Ищцата била видимо уплашена, стресирана, с
кръв по лицето, св.Н. и предложил да я закара до Спешна помощ, но тя се обадила
на сина си да я изчака в Кубрат на работното й място. За кратко колежката й св.
Е.К. я видяла и възприела, че С. е с окървавено лице и разстроена.
Ищцата посетила ЦСМП в Кубрат, където обработили раните й и я насочили към
МБАЛ „Медика“ гр. Русе. Приета била същия ден – 05.12.2018 г., последвала веднага
операция продължила половин час, а на 07.12.2018 год. била изписана. Била
консултирана с инфекционист, който изготвил схема за
поставяне на противобясна ваксина „Верораб“. Издаден бил болничен лист поради временна
нетрудоспособност за 33 дни. На 10.12.2018 год. била освидетелствана от съдебен
лекар, който издал СМУ № 9266/2018 год. Впоследствие за времето от 15.01.2019
год. до 19.01.2019 год. била на лечение в Неврологично отделение на МБАЛ –
Кубрат, тъй като получила световъртеж, главоболие и била в отпуск поради
временна нетрудоспособност до 08.02.2019 год.
По делото е извършена СМЕ, която дава заключение, че С.Ю. в резултат на
инцидента с кучето е получила разкъсно-контузна рана на носа, наложила оперативно лечение; разкъсно-контузна рана на челото, наложила оперативно
лечение; разкъсно-контузна рана на горната устна; кръвонасядане на клепачите на лявото око; повърхностно
нараняване и кръвонасядане на дясно рамо и мишница; кръвонасядания и охлузвания на дясна предмишница;
кръвонасядания в дясна седалищна област. Описаните
увреждания са резултат на действието на твърди ръбести предмети и могат да
бъдат получени при инцидент на 05.12.2018 год. по начин описан в исковата молба
и предварителните сведения на съдебномедицинското удостоверение, а именно при
ухапвания от куче по лицето и по десен горен крайник и седалището през дрехи.
Според експерта при такива увреждания, каквито са установени при Ю., обикновено
ако не са налице усложнения, основният възстановителен процес продължава около
три-четири седмици, след което в областта на раните остават раневи
белези, които обикновено търпят бавна еволюция, но остават за цял живот. Вещото
лице твърди, че поставената окончателна диагноза „Световъртеж от централен
произход.Ункоартроза“ след пролежаването в НО на МБАЛ
– Кубрат е свързана с дегенеративни промени в шийния
отдел на гръбначния стълб и не може да има връзка с инцидента на 05.12.2018
год.
По жалба на пострадалата е била образувана прокурорска преписка № 736/2018
год. по описа на Районна прокуратура – Кубрат, приключила с отказ да се
образува наказателно производство, тъй като липсват данни за извършено
престъпление.
От показанията на разпитаните свидетели Н. и А. К. се установява, че в
задълженията на санитарките попада изискването да посещават потребителите на
социалната услуга в жилищата им, като дори да разполагат с ключ, за да влязат в
жилищата им, за да оставят храната, както и допълнително поръчани лекарства или
продукти, а също и да се осведомят за състоянието им, тъй като болшинството са
възрастни и трудно подвижни хора, някои и самотно живеещи.
От показанията на свидетелите Н., Д.
и Ю. се установява, че ответниците са посещавали
семейството на пострадалата, изразявали готовност да обезщетят ищцата.
Съдът кредитира изцяло показанията на свидетелите Н., Е. К., А. К., тъй
като същите нямат родствени връзки със страните, възпроизвеждат факти, които са
възприели лично и непосредствено, под страх от наказателна отговорност и
показанията им кореспондират с писмените доказателства по делото –
съдебно-медицинско удостоверение и СМЕ.
Съдът не дава вяра на показанията на св. Н. Р., че не е имало уговорка да
се оставя храната в жилището на баба С.. Същата е посещавала този дом само като
е замествала ищцата, когато тя е била в отпуск по болест, а това е вече след
инцидента, когато храната била оставяна в специално пригодена за това торба.
Нейните показания се опровергават и от показанията на св. Н., който лично е
влизал да оставя храна на баба С.. С оглед на това съдът не дава вяра и на
показанията на св. М., че не е давала разрешение на ищцата да влиза в дома й,
както и че тя никога не е влизала там.
Съдът дава вяра и на показанията на св. Ю., съпруг на ищцата, относно преживяните от нея болки и страдания, тъй като същият е
сред най-близките хора в обкръжението й, който има преки и непосредствени
впечатления за състоянието й и тези негови показания намират опора в
изготвената СМЕ.
Установената фактическа обстановка, налага следните правни изводи:
Съгласно разпоредбата на чл.
50 от ЗЗД, за вредите, произхождащи от каквито и да било вещи,
отговарят солидарно собственикът и лицето, под чийто надзор се намира вещта.
Ако вредите са причинени от животно, тези лица отговарят и когато животното е
избягало или се е изгубило.
В настоящия случай с оглед събраните по делото доказателства съдът намира,
че се е осъществил съставът на непозволеното увреждане и ищцата е претърпяла
неимуществени и имуществени вреди от кучето, собственост на ответниците.
От събраните по делото доказателства се установи, че на 05.12.2018 година С.Ю.
е била ухапана от кучето, отглеждано в двора на ответниците.
Установи се, че в резултат на ухапването са й причинени разкъсно-контузна рана на носа, наложила оперативно лечение; разкъсно-контузна рана на челото, наложила оперативно
лечение; разкъсно-контузна рана на горната устна; кръвонасядане на клепачите на лявото око; повърхностно
нараняване и кръвонасядане на дясно рамо и мишница; кръвонасядания и охлузвания на дясна предмишница;
кръвонасядания в дясна седалищна област, които са
довели до разстройство на здравето, неопасно за живота. Доколкото отговорността
по чл.
50 от ЗЗД е безвиновна, ирелевантно е възражението на ответниците,
че кучето е добре обгрижвано и не е със зъл нрав.
Тези възражения са ирелевантни за ангажиране на
отговорността на собственика на кучето, респ. лицето, под чийто надзор се
намира кучето.
Относно собствеността на кучето и пасивната легитимация по предявения иск няма
спор между страните. От една страна ответниците
признават, че кучето е тяхна собственост. От друга страна не е необходима
каквато и да била регистрация на кучето, както е в настоящия случай, за да
възникне спрямо него право на собственост в полза на определен правен субект.
Животните, респ. домашните любимци, са движими вещи и за придобиването им
законът не е предвидил форма за доказване. Установяването на правото на
собственост върху движими вещи се крепи на поредица от презумпции – че този,
който държи, вероятно владее, а който владее, вероятно е собственик. От
събраните по делото доказателства безспорно се установи, че кучето е било
отглеждано в двора на ответниците, те са се грижели
за него, следователно са упражнявали владение върху него, поради което двамата
са негови собственици.
Предвид изложеното съдът приема предявения иск за установен по основание, а
относно неговия размер намира следното:
Съгласно чл.
52 ЗЗД, обезщетение за неимуществени вреди се определя от съда
по справедливост. В случая трябва да се преценят претърпените физически болки
вследствие на увреждането, както и уплахата и стресът от случилото се. Видно от
показанията на св. Ю., че след инцидента съпругата му се е променила, станала е
нервна, не можела да преживее и преодолее стреса от случилото се. Ищцата е
получила множество увреждания, които
според експерта, изслушан в съдебно заседание, те добре отговорят да са от
ухапване и не отговарят да са от нокти. Касае се за разкъсване на тъкани и
затова са се получили рани, защото зъбите са разкъсали тъканите и няма как да
остане отпечатък. Наложили са се пластични операции, изрязани са били части от
кожата, за да се възстанови. Съдът взе предвид и обществено- икономическите
отношения в България и отражението им към размера на неимуществените вреди към м.
декември 2018 година, когато минималния
размер на работната заплата в страната е бил 510 лева. При определяне размера
на обезщетението, ръководейки се принципа за справедливост и преценявайки
характера на увреждането с оглед събраните по делото доказателства, причинените
болки и страдания, съдът намира, че претърпените от ищеца неимуществени вреди
следва да бъдат обезщетени в претендирания размер от
5 000 лева и съгласно разпоредбата на чл.
50 от ЗЗД тази сума следва да бъде заплатена от ответниците солидарно.
Претендира се с исковата молба и обезщетение за имуществени вреди в размер
на 270.24 лв. За доказването на извършени разходи във връзка с проведеното
лечение в резултат на инцидента са представени касов бон от 07.12.2018 год. в
размер на 11.60 лева заплатени при изписването на ищцата на касата на УМБАЛ
Медика и Ф-ра № **********/10.12.2018 год. за
издаване на СМУ за сумата 40 лв. Съдът намира, че до този размер от общо 51.60
лв. претенцията на ищцата е доказана по основание и размер.
По отношение претенцията за заплащане на сумата 23.20 лева за пролежаването
й в МБАЛ-Кубрат се установи от вещото лице, че лечението в НО на болницата не
касае влошаване на здравословното й състояние, получено в резултат на
ухапването. Поради което искането за присъждане на това обезщетение е
неоснователно.
По отношение претенцията за заплащане на разходвано гориво съобразно
представени по делото касови бонове, съдът намира същата основателна, но
недоказана. В тази насока следва да бъдат представени доказателства за вида на
автомобила, с който е пътувала ищцата и да се изчисли разхода на гориво
съобразно разходната му норма. Доказване в тази насока не е проведено, поради
което и тази претенция следва да се отхвърли.
Претенцията за обезвреда на причинените
имуществени вреди е основателна и доказана до размера 51.60 лв. и се дължи от
датата на подаване на исковата молба в съда – 22.02.2019 г., а в останалата част
до 270.24 лв. като неоснователна и
недоказана следва да се отхвърли.
По възраженито на ответниците
за съпричиняване:
Съпричиняването на вредата изисква
наличието на пряка причинна връзка между поведението на увредения и настъпилия
вредоносен резултат. Принос по смисъл на чл.
51, ал. 2 ЗЗД е налице винаги, когато увреденият с поведението си е
създал предпоставки за осъществяване на деликта и за
възникване на вредите или е улеснил механизма на увреждането, предизвиквайки по
тази начин самите вреди. Приносът може да се изрази в действие или бездействие.
Ответниците по делото не доказаха, че ищецът с
действия е довел до ухапване от кучето. Не се доказа тя да е предизвикала по
някакъв начин нападението на кучето. Предвид изложеното съдът намира
възражението за неоснователно, поради което и не намалява размера на
обезщетението.
Съгласно разпоредбата на чл. 84, ал. 3, при задължение от непозволено
увреждане длъжникът се смята в забава и без покана. Следователно, при
непозволено увреждане лихва се дължи от деня на увреждането. Лихвата, съгласно чл.
51, ал. 1 от ЗЗД е компенсаторна, а не мораторна и се дължи като допълнение на обезщетението от
деня на злополуката. Ответниците дължат обезщетението
в размер на 5 000 лева на ищцата заедно със законната лихва върху тази сума,
считано от деня на забавата, а именно на деня на увреждането 05.12.2018 година
до окончателното й изплащане.
На осн. чл.
78, ал. 1 от ГПК с оглед уважения размер на
иска съдът присъжда в полза на ищеца и в тежест на ответниците
част от направените от него разноски по делото до размера на 1054 лева от общо
направени разноски в размер на 1111 лева.
С оглед отхвърления размер на иска за имуществени вреди, на осн. чл.
78, ал. 3 от ГПК, съдът присъжда в полза на ответниците и в тежест на ищеца сумата от 51 лева от общо
направени разноски за 600 лева.
Доколкото ищцата при образуване на делото е внесла следващата се държавна
такса, съдът не дължи произнасяне по чл. 78, ал. 6 от ГПК.
Мотивиран така, Кубратският районен съд
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА Д.Ю.М., ЕГН ********** и Х.А.М., ЕГН **********, и двамата с
постоянен адрес *** да заплатят солидарно на С.С.Ю.,
ЕГН ********** *** сумата от 5 000 лева
(пет хиляди лева, нула стот.) за причинените й
неимуществени вреди в резултат на ухапване на куче, порода „Кангал“,
собственост на Д.Ю.М. и Х.А.М., ведно със законната лихва върху сумата, считано
от 05.12.2018 г. до окончателното й изплащане, сумата 51.60 лева (петдесет и един лева, шестдесет стот.)
обезщетение за причинените й имуществени вреди, ведно със законната лихва върху
тази сума считано от 22.02.2019 год., както и сумата от 1 054.00 лева (хиляда петдесет и четири лева, нула стот.) за направените разноски по делото съразмерно с
уважената част от исковете.
ОТХВЪРЛЯ иска за обезщетение за имуществени вреди над уважения размер от 51.60
лева до претендирания размер от 270.24 лева като неоснователен
и недоказан.
ОСЪЖДА С.С.Ю., ЕГН ********** *** да заплати на Д.Ю.М.,
ЕГН ********** и Х.А.М., ЕГН **********, и двамата с постоянен адрес *** сумата
от 51.00 лева (петдесет и един лева,
нула стот.) за направените от тях разноски по делото
съразмерно с отхвърлената част от исковете.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред
Окръжен съд –Разград в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
Председател: /П/ Ал. Великова