Р Е Ш
Е Н И
Е
No 260003
гр. Ботевград, 13.02.2024 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Районен съд- Ботевград, V граждански състав в
публично заседание на четиринадесети юни през две хиляди и двадесет и втора
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ****
при участието на секретаря ****, като разгледа
докладваното от съдия **** гражданско дело No 487 по описа на съда за 2021 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са обективно и
субективно съединение искове с правна квалификация чл. 108 от Закона за
собствеността /ЗС/ и чл. 109 от ЗС, както и насрещен иск с правна квалификация
чл. 124, ал. 1 от ГПК.
Ищецът- А.И.К. *** твърди, че е собственик по наследство от ****,
б.ж. на с. Български извор, Община Тетевен, и делба на недвижим имот в гр.
Ботевград, а именно: Самостоятелен обект в сграда с идентификатор ****в гр.
Ботевград, по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със
Заповед No РД-18-49 от 14.10.2011 г. на Изпълнителния директор на АГКК, с
последно изменение на КККР, засягащо самостоятелния обект от 12.01.2021 г., с
адрес на имота: гр. Ботевград, ****, като самостоятелният обект се намира на
етаж 1 в сграда с идентификатор ****, с предназначение: Жилищна
сграда-еднофамилна, като сградата е разположена в поземлен имот с идентификатор
****, с предназначение на самостоятелния обект: Гараж в сграда, брой нива на
обекта: 1, посочена в документа площ: 21.85 кв.м., ниво: 1, съседни
самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж: няма, под обекта: няма, над
обекта: няма. Твърди, че на същото основание, както и на основание прехвърляне
на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане, е изключителен
собственик на Поземлен имот с идентификатор ****, в който е разположената
сградата с идентификатор ****, в която се намира горепосоченият недвижим имот -
гараж, както и на целия втори жилищен етаж от сградата, представляващ самостоятелен
обект в сграда с идентификатор ****.1, на другия гараж в сградата,
представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор ****.1, на целия
приземен гаражен етаж и на целия тавански етаж на сградата, както и на
подстълбищното пространство, находящо се на нивото на приземния етаж на
сградата.
Твърди,
че ответникът Б. до 1993 г. бил собственик единствено на първия жилищен етаж от
тази сграда, заедно с 1/4 ид.ч. от общите части на сградата, като този етаж е
прехвърлен от него на втората ответница – негова дъщеря. Излага, че преди
няколко години ответниците самоволно завзели неговият недвижим имот, а именно -
западният гараж, представляващ по КККР на гр. Ботевград Самостоятелен обект ****.2,
и го ползват и към настоящия момент, въпреки многократните му покани да му
предадат владението на гаража.
Излага,
че наред с това ответниците са преградили с шперплат и складирали дърва и върху
обособеното подстълбищно пространство на ниво приземен етаж, с площ от около 14
кв.м., при граници: стълбище, западен гараж, приземен гаражен етаж с мазе и
двор, което съгласно документите му за
собственост също е негова изключителна собственост, като по този начин са
затворили достъпа през това пространство до приземния гаражен етаж на сградата,
обособен като самостоятелно жилище с мазе, и до завзетия от тях западен гараж,
находящи се на кота приземен етаж. Поддържа, че с тези действия, ответниците са
му отнели владението върху неговите собствени
недвижими имоти- западния гараж и подстьлбищното пространство, и му пречат да
упражнява правото си на собственост в пълен обем, както и върху част от
притежаваните от него самостоятелни обекти в сградата - приземния етаж с
находящото се на това ниво мазе, препятствайки достъпа му до тях през
подстълбищното пространство, чрез преграждането му с шперплат и складирането на дървен материал върху същото.
Моли съда да постанови решение, с
което на основание чл. 108 от ЗС да признае за установено по отношение на
ответниците, че ищецът е собственик и ги осъди да му предадат владението на процесните
недвижими имоти:
1.
САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА с идентификатор ****в гр. Ботевград, по
кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед No РД-18-49
от 14.10.2011 г. на Изпълнителния директор на АГКК, с адрес на имота: гр.
Ботевград, ****, като самостоятелният обект се намира на етаж 1 в сграда с
идентификатор ****, с предназначение: Жилищна сграда-еднофамилна, като сградата
е разположена в поземлен имот с идентификатор ****, с предназначение на
самостоятелния обект: Гараж в сграда, брой нива на обекта: 1, посочена в
документа площ: 21.85 кв.м., ниво: 1, съседни самостоятелни обекти в сградата:
на същия етаж: няма, под обекта: няма, над обекта: няма.
2. ОБОСОБЕНА
РЕАЛНА ЧАСТ - ПОДСТЪЛБИЩНО ПРОСТРАНСТВО, с площ от около 14 кв.м., при граници:
стълбище, западен гараж, приземен жилищен етаж и двор, находяща се на приземния
етаж на приземния, а по КККР на гр. Ботевград - на първия етаж от сграда с
идентификатор ****, с предназначение: Жилищна сграда- еднофамилна, разположена
в поземлен имот с идентификатор **** по кадастралната карта и кадастралните
регистри на гр. Ботевград, Община Ботевград, Софийска област, одобрени със
Заповед No РД-18-49 от 14.10.2011 г. на Изпълнителния директор на АГКК, с адрес
на имота****, със съответните от това за конни последици,
както и
на основание чл. 109 от ЗС, да осъди ответниците да премахнат поставения от тях
шперплат и складирани дърва върху процесния недвижим имот - Обособена реална
част, представляваща подстълбищно пространство, с площ от около 14 кв.м., при
граници: стълбище, западен гараж, приземен жилищен етаж и двор, находяща се на
приземния етаж на приземния, а по КККР на гр. Ботевград - на първия етаж, от
сграда с идентификатор ****, с предназначение: Жилищна сграда-еднофамилна,
разположена в поземлен имот с идентификатор **** по кадастралната карта и
кадастралните регистри на гр. Ботевград, Община Ботевград, Софийска област,
одобрени със Заповед No РД-18-49 от 14.10.2011 г. на Изпълнителния директор на
АГКК, с адрес на имота****, със съответните от това законни последици. Претендира и направените по делото разноски.
Ответниците- В. Страхилов Б. и А.В.Б.,***, в
депозиран в срока по чл. 131 от ГПК писмен отговор чрез пълномощника си
изразяват становище за неоснователност на исковете и молят да бъдат отхвърлени
като такива. Оспорват твърденията на ищеца, че “самоволно са завзели” западен
гараж - самостоятелен обект в сграда с идентификатор ****в гр. Ботевград, с площ 21.85 кв.м. Твърдят, че от
24.03.1992 г. до края на 2004 г. отв. В.Б. ползва самостоятелен обект на
партера на жилищна сграда с адрес гр. Ботевград, ул. ****, в северната част на
сградата, с площ от 19.25 кв.м., като кафе-аператив със склад. Упражнявал е
фактическа власт върху имот без противопоставянето на ****, починал на
19.12.2016 г., който е наследодател на ищцата. Последният напуснал адреса на
жилищната сграда и заживял в друго населено място след 1987 г. и не се
интересувал от имота, нито е влизал в него до смъртта си, като не се е
противопоставял на ползването му от ответниците. Ответникът Б. владял и ползвал
имота като свой собствен, поддържал го в добро състояние, заплащал консумативи
за ползваната ел. енергия за обекта. Излагат, че след навършване на пълнолетие
през 2000 г. на отв. А.Б. – дъщеря на отв. В.Б., и която е собственик на първия
жилищен етаж в процесната сграда, започнала да ползва помещението като склад за
съхраняване на зимнина и др. вещи. След 2004 г. помещението се ползва
необезпокоявано от А.Б. като нейно собствено зимнично помещение към жилището й
на първия етаж в сградата. Поддържат, че нито ****от 1987 г. до смъртта му през
2016 г., нито ищцата след смъртта му е влизала в имота, нито се е
противопоставяла на това ползване.
Относно
подстълбищното пространство в жилищната сграда излагат, че от 2005 г. е част от
зимничното – складово самостоятелно помещение на партера и никога от изграждане
на жилищната сграда не се е ползвало нито от ****, нито от А.Б., включително не
е предявявал претенции към подстълбищното пространство, нито след 2016г. А.К.
до момента на подаване на исковата молба. Твърдят, че ответницата Б. упражнява
фактическа власт върху имота, находящ се на партера в северната част на
жилищната сграда на адрес гр. Ботевград, ул. **** необезпокоявано, постоянно,
спокойно, явно и несъмнено владение повече от десет години на основание
придобито право на собственост. Същата свои имота и подстълбищното
пространство, станало част от имота, като волята й е демонстрирана пред
съседите и собствениците на самостоятелни обекти в жилищната сграда. Фактически
е полагала грижи за имота, поддържала го е, като нито ищцата, нито трети лица
са има ли претенции по отношение на имота с включеното подстълбищно
пространство, които е владяла с ясно демонстрирано намерение за своене.
Фактически е владяла имота в северната част на жилищната сграда, партер,
граничещ с източен гараж, с площ от 19.25 кв. м., като неин необезпокоявано и
явно като складово - зимнично помещение, където е складирала свои движим вещи,
поддържала го е и явно е демонстрирала пред съседи и собственици на обекти в
жилищната сграда, че имотът е неин собствен, без да има противопоставяне от
ищцата или от трети лица.
По реда на чл. 211 от ГПК ответникът А.В.Б. предявява насрещен иск с правно основание чл. 124,
ал. 1 от ГПК срещу ищеца по
първоначалния иск А.К. за признаване за установено, че А.В.Б. е собственик на самостоятелен обект в сграда - гараж с идентификатор ****в
жилищна сграда еднофамилна с идентификатор *******, с площ от 21.85 кв. м., ниво 1 и граници: на същия етаж - гараж, над
обекта - жилищен етаж, под обекта – няма, и върху обособена реална част -
подстълбищно пространство с площ от около 14 кв. м., находящо се в приземен
етаж на жилищна сграда - еднофамилна с идентификатор ****, и двата имота с
административен адрес: гр. Ботевград, ***, на основание давностно владение по чл. 78 от ЗС,
упражнено непрекъснато, явно и необезпокоявано повече от десет години по
отношение на наследодателя на ищцата ****от 2004 г. до смъртта му през м.
декември 2016 г.
Ответникът по насрещния иск А.И.К.
в депозирания по реда на чл. 131 от ГПК писмен отговор оспорва иска като
недопустим и неоснователен. Твърди, че ищцата не е придобила правото на собственост върху имота
по давностно владение в периода от 2004 г. до 2016 г.
Излага,
че след прекратяването на брака между родителите на ищцата **** и ***, като
последната е и майка на отв. В.Б. и баба на отв. А.Б., със съдебна спогодба от
14.01.1987 г. по гр. д. No 253/1986 г. двамата си поделят собствеността върху
имота, като *** придобива в дял и става изключителен собственик на 1/2 ид. ч.
от дворното място, заедно с целия първи етаж от двуетажната жилищна сграда,
заедно с източния гараж, заедно с приземния етаж - целият БЕЗ подстълбищната
част, както и 1/2 ид. ч. от таванското помещение и 1/2 ид. ч. от общите части
на сградата, а **** получава в дял и става изключителен собственик на 1/2 ид.ч.
от дворното място, заедно с целия втори етаж от двуетажната жилищна сграда,
западния гараж, подстълбищното пространство, 1/2 ид. ч. от таванското помещение
и 1/2 ид. ч. от общите части на сградата.
С
Нотариален акт No 197/87 г. на БРС *** ***а дарява на сина си - отв. В.Б.
първият етаж от двуетажната сграда, ведно с 1/4 ид.ч. от сградата, а през 1995
г. прехвърля на дъщеря си - ищцата А.К., срещу задължение за издръжка и
гледане, останалата част от правото си на собственост върху имота - 1/2
ид.ч. от дворното място, заедно с
приземния етаж, източния гараж, 1/2 ид.ч. от таванския етаж и 1/4 ид.ч. от
общите части на сградата.
С
Нотариален акт No 19/94 г. на БРС отв. Б. продава на дъщеря си отв. Б. дарения
му от майка му имот - първият етаж от двуетажната сграда, ведно с 1/4 ид. ч. от
сградата, а през 1994 г. ****се снабдява с констативен НА за собственост за
притежаваната от него част от имота - 1/2 ид. ч. от дворното място, заедно с целия
втори етаж от двуетажната жилищна сграда, западния гараж, подстълбищното
пространство, 1/2 ид. ч. от таванското помещение и 1/2 ид. ч. от общите части
на сградата.
Сочи,
че действително през 1992 г. по молба на ответника по основния иск В.Б., ****,
който е бивш втори съпруг на неговата майка *** ***а, вече не живеел в гр.
Ботевград и не ползвал реално имота в Ботевград, вкл. процесния гараж, се
съгласил да му предостави безвъзмездно за ползване неговия собствен западен
гараж за извършването на търговска дейност, без каквито и да било уговорки и
условия, след което Б. започвал да ползва гаража за търговска дейност, и за
целта се снабдил с необходимите
документи за това. Ползването от страна на Б. на гаража като кафе през цялото
време е със знанието, че същият е на ***, и същото е с негово разрешение и
съгласие. Излага, че *** е декларирал гаража като свой собствени имот и именно
той, а не В.Б., нито А.Б., е заплащал данъците на същия в периода 2003 г. -
2016 г., а след това същите до настоящия момент са заплащани от ищцата А.К..
Поддържа, че никога в периода, в който ползва гаража за търговската си дейност,
Б. не е отричал правото на собственост върху същия на ****и никога не е
заявявал под каквато и да било форма претенции за собственост върху този гараж.
Излага, че и в периода, когато гаражът постепенно е превърнат в склад за
съхраняване на движими вещи - зимнина, багаж, ****е идвал често за семейни
празници или по други поводи в имота и е бил наясно, че гаражът му продължава
да се ползва от Б. и не е имал нищо против и не е искал владението върху имота
да му се връща, тъй като никога и пред никого, включително пред него, не е
ставало въпрос, че Б. или дъщеря му имат претенции към гаража като към свой
собствен имот и не признават правата му. Твърди, че ищцата по насрещния иск
също започнала да ползва гаража с ясното съзнание и със знанието, че той е собственост
на ****- бивш съпруг на нейната баба, който го е предоставил за ползване на
баща й. Поддържа, че от страна на ищцата по насрещния иск не е имало явна
демонстрация на намерение за своене на имота спрямо ****в посочения в насрещния
иск период, нито същата е извършила спрямо него действия, които недвусмислено
отричат правата му върху имотите, чиято външна проява да е достигнала до него.
Поради това последната не е придобила по давност собствеността върху процесиите
имоти, тъй като фактическата власт върху тях е установена от нейния баща по
допускане и уговорка със собственика на имота - ****, а именно установено е
първоначално държане, а не владение върху имота, и без впоследствие да е налице
„завладяване“ на имота от Б..
Съдът, след като прецени
събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намира за
установено следното:
Видно от заверено копие на
Протокол от съдебно заседание от 14.01.1987 г. по гр. д. No 253/1986 г. по описа на РС- Ботевград, на посочената дата
съдът е одобрил постигната между *** и **** спогодба за делба, по силата на
която *** е получила в дял 1/2 ид.ч. от Дворно място в гр. Ботевград,
представляващо урегулиран парцел V-1328 кв. 94 по плана на града с урегулирана
площ от 434 кв.м., заедно с първия жилищен етаж от построената в парцела
двуетажна двуфамилна жилищна сграда, заедно с източния гараж, заедно с
приземния етаж – целият без подстълбищната част, както и 1/2 ид.ч.от таванското
помещение с ползуване на източната част от същия, както и 1/2 ид.ч. от общите
части на сградата, а **** е получил в дял 1/2 ид.ч. от Дворно място в гр.
Ботевград, представляващо урегулиран парцел V-1328 кв. 94 по плана на града с
урегулирана площ от 434 кв.м., заедно с втория етаж от построената в парцела
двуетажна двуфамилна жилищна сграда, западния гараж, подстълбищното
пространство, 1/2 ид.ч.от таванското помещение с ползуване на западната част,
както и 1/2 ид.ч. от общите части на сградата.
С Нотариален акт за собственост
на недвижим имот, придобит по покупко-продажба и делба ***на нотариус при БРС,
на 20.05.1994 г. **** е признат за собственик по покупо-продажба и делба, на
следния недвижим имот: 1/2 ид.ч. от Дворно място, находящо се в гр. Ботевград, съставляващо
парцел V-1328 кв. 94 по плана на града с урегулирана площ от 434 кв.м., заедно
с Втори етаж от построената в парцела двуетажна двуфамилна жилищна сграда, Западния
гараж, Подстълбищното пространство, 1/2 ид.ч.от Таванското помещение с
ползуване на западната част, както и 1/2 ид.ч. от общите части на сградата.
От заверено копие на Нотариален акт No 197, том II,
дело No 927/1987 г. на районен съдия при РС- Ботевград се установява, че на 07.12.1987
г. между *** и В. Страхилов Б. е сключен
договор, по силата на който *** е дарила на сина си В. Страхилов Б.
следния свой недвижим имот: първи жилищен
етаж от построената в парцел V-1328 в кв. 94 по плана на гр. Ботевград с
урегулирана площ от 434 кв.м., двуетажна двуфамилна жилищна сграда, заедно с
1/4 ид.ч. от общите части на сградата.
Видно
от заверено копие на ***е сключен договор, по силата на който на В. Страхилов Б.
е продал на дъщеря си А.В.Б. следния свой собствен недвижим имот: Първият жилищен етаж от двуетажна двуфамилна
жилищна сграда, построената в парцел V-1328 в кв. 94 по плана на гр. Ботевград,
с урегулирана площ от 434 кв.м., заедно с 1/4 ид.ч. от общите части на
сградата.
Видно
от заверено копие на ***на 17.05.1995 г. между *** и А.И.К. е сключен договор, по силата на който *** е прехвърлила на дъщеря си А.И.К. следния свой недвижим
имот: 1/2 ид.ч. от парцел V-1328 в кв.
94 по плана на град Ботевград, с урегулирана площ от 434 кв.м., както и
Приземния гаражен етаж, заедно с Източния гараж /без западния гараж/, 1/2
ид.ч.от Тавански етаж с ползуване на източната реална част, както и 1/4 ид.ч.
от общите части на сградата, от построената в парцела двуетажна жилищна сграда
с гаражен етаж, срещу
поемане от страна на приобретателката на задължение за издръжка и гледане на
прехвърлителката докато е жива и при запазване правото на ползване на целия
прехвърлен имот докато е жива.
Видно от заверено копие на Удостоверение
за наследници от 07.08.2017 г. от кметство с. Български Извор, общ. Тетевен,
обл. Ловеч, **** е починал на 19.12.2016 г., като е оставил за свои е наследници
по закон преживяла съпруга – ******а, и дъщеря – ищцата А.И.К..
Видно от Договор за доброволна
делба на урегулирани имоти, Акт No 50, том IV, ОР No 3109/2017 г., с нотариална
заверка на подписи с рег. No 3109 от 28.12.2017 г. на нотариус с район на
действие РС- Тетевен, между ******а и А.И.К. е сключен договор за доброволна
делба, по силата на който А.И.К. е получила в дял и е станала собственик на
имоти, сред които следният: 1/2 ид.ч. от Поземлен имот с идентификатор **** по КККР на гр. Ботевград, с площ от 425 кв.м., номер
по предходен план: 1328, кв. 94, парцел V, ведно с целия Самостоятелен обект в
сграда с идентификатор
****.1 по КККР на гр. Ботевград, с
предназначение на самостоятелния обект: жилище, апартамент, площ: 120.05 кв.м.,
прилежащи части: 1/2 ид.ч. от общите части на сградата, 1/2 ид.ч. от Таванското
помещение, и Самостоятелен обект в сграда с идентификатор ****по КККР на гр. Ботевград, с предназначение на самостоятелния обект: Гараж в
сграда, площ: 21.85 кв.м., които самостоятелни обекти се намират в сграда No 1,
разположена в ПИ с идентификатор
**** по КККР на гр. Ботевград, а по
документ за собственост този имот описан като: 1/2 ид.ч. от дворно място, находящо
се в гр. Ботевград, съставляващо парцел V-1328 кв. 94 по плана на града с
урегулирана площ от 434 кв.м., заедно с Втори етаж от построената в парцела
двуетажна двуфамилна жилищна сграда, Западния гараж, Подстълбищното
пространство, 1/2 ид.ч.от Таванското помещение с ползуване на западната част,
както и 1/2 ид.ч. от общите части на сградата.
По делото безспорни между
страните са обстоятелствата, че в посочения в отговора на ответниците период
процесният гараж е използван от ответника В.Б. за извършването на търговска дейност, както и
впоследствие от неговата дъщеря – ответника А.Б. за склад.
По делото са представени и писмени
доказателства – заверени копия на Удостоверение от 03.12.2009 г. по ф.д. No
903/1990 г. от Софийски окръжен съд, Санитарно разрешение Nо 1134/254.03.1992
г. за пускане в експлоатация на хранителен обект, Ветеринарно-санитарно
разрешително No 70, Ветеринарно-санитарно разрешително No 72, Констативен
протокол от 08.02.2019 г. от “Чез Разпределение България” АД, във връзка с
експлоатацията на процесния гараж като търговски обект от ЕТ “Ани-0812-В.Б.”***
със собственик ответникът В. Страхилов Б..
По делото са събрани и гласни
доказателства чрез разпит на свидетелите ******а- майка на ищеца и на ответника
В.Б. и баба на ответника А.Б., ******а - втора съпруга на бащата на ищеца, ***–
съпруг на ищеца, и *** И., ***.
От показанията
на свид. *** ***а се установява, че къща, в която се намират процесните обекти,
е построена от нея и съпруга й ****. След развода им през 1985 г. си разделили
имота, като тя взела приземния етаж и първия етаж с гаража, а той взел втория
етаж с гаража до стълбите. В момента тя живее на приземния етаж в сградата. Сочи,
че около 5 години гаражите били без врати, неизмазали, но после синът й Веселен
Б., който й е син от друг брак, помолил ****да му даде да ползва неговия гараж
и заедно ги измазали. Уговорката им била Весил Б. да го ползва, докато се стегне
вторият етаж, и после да го освободи. Заявява, че това й го е казвал лично ****.
Сочи, че В. ползвал гаража до смъртта на Иван, двамата много се уважавали и
Иван искал да му помогне. Претенции за гаража В. имал след смъртта на Иван.
След смъртта на Иван втората му съпруга и ищцата, негова и на свидетеля ***а
дъщеря, разделили имотите му, като гаражът и втория етаж останали на дъщеря й. От
показанията й се установява, че през 2020 г. внучка й А.Б. се обадила по
телефона на дъщеря й и я попитала дали може да купи гаража от нея, като
последната отказала да й го продаде. Заявява, че тя лично е присъствала на този
разговор. Излага, че в момента гаражът се ползва от сина й В.Б.. Сочи, че в
момента, за да се влезе в приземния етаж на сградата, който етаж е прехвърлила
на дъщеря си, се минава през два двора, а не от главния вход, от който има
стълбище надолу, което отива направо в приземния етаж, защото В.Б. е сложил
шперплат там и затова не може да се влиза от главния вход, а тези, които живеят
на втория етаж, за да влязат на приземния етаж, където е и мазето, трябва до
обиколят два двора. Излага, че зад поставения от В.Б. шперплат има подстълбищно
пространство, което възнамерявали да ползват за котле за етажите, но той е
завзел и това пространство и го ползва за буркани, там изсипват и дърва. А.
няма достъп до това пространство и до гаража, въпреки че условието било след
като се оправи вторият етаж, гаражът да се освободи. Сочи, че както тя, така и
тези от втория етаж, нямат никакъв достъп до главния вход.
От показанията
на свид. *** ***а се установява, че с ****сключили брак през 1989 г., а се
познават от 1978 г., като от тогава са приятели с ответника В.Б. и жена му.
Сочи, че след развода на Иван с ***, той получил трети етаж и един гараж. От
показанията й се установява, че В. и жена му ползвали гаража с разрешението на
съпруга й Иван, като го били попитали дали може да го ползват. Веднъж искали да
го ползват за склад, после поискали да го ползват за заведение или магазин, и ****винаги
се съгласявал, защото той бил отгледал В. като негов син и го чувствал като
такъв. Двамата били в много добри отношения, както и тя самата. Сочи, че винаги
са се уважавали, те винаги ги почитали на празници, до 2016 г. Заявява, че
поради това и Иван не е искал наем от В., а се е съгласил да им го даде, докато
е възможно. През цялото време са били в най-добри взаимоотношения, винаги си
помагали. Излага, че след смъртта на Иван през 2016 г. до 2017 г. двете с А.
били съсобственици, а след декември 2017 г., когато си разделили имуществото,
етажът и гаражът останали за А., като нито те двете, нито А. след делбата са
претендирали, че ответниците ползват гаража, нито са им искали наем, тъй като
били много близки. А. не е предявявала претенции да освободят гаража до
момента, в който синът й се преместил да живее на третия етаж. Сочи, че тя е
плащала данъците за имота.
От показанията
на свид. ***се установява, че през 1994 г. с ответника В.Б. ходили да питат ****,
баща на съпругата на свидетеля, да ползват гаража му да направят кафе в него. ****се
съгласил с уговорката когато дойде време, да се освободи гаражът. В. започнал
да го ползва със съгласието на ****. До смъртта на Иван гаражът го ползвал В.Б..
Заведението работило 2-3 месеца, като месец и половина след началото свидетелят
Клечков оставил отв. В.Б. да си работи
сам, а след това последният го ползвал като склад за буркани и други вещи. Твърди,
че докато ****бил жив, не е имало спор за гаража, отношенията им били нормални,
не е имало претенции от страна на В. и А., че този гаража е техен. Едва когато преди
две години станал конфликт за покрива между съпругата му – ищеца по делото, и съпругата
на ответника, ищецът им казала да й освободят всичко и отношенията се развалили.
Сочи, че към момента гаражът се ползва от ответникът В.Б., а ищецът няма достъп
до гаража и до подстълбищното пространство. Излага, че в момента на вратата,
през която се влиза в приземния етаж от подстълбищното пространство, има сложен
шперплат, поставен от отв. Б., а от вътрешната страна са направени рафтове за
буркани и цялата тази площадка е заета от ответниците и ищецът няма достъп. Майката
на ищеца живее на приземния етаж. Твърди, че в момента, за да се стигне от
втория етаж до мазата, трябва да се обиколи цялата къща и през входа на майката
на ищеца и през още две спални. Заявява, че жена му му е казвала, че
племенницата им А.Б. я е питала дали може да й продаде гаража на тях, но тя й е
отказала като й е казала, че няма проблем да го ползват, но няма да го продаде.
От показанията на свидетелите ***,
съседи на имота, се установява, че ответникът В.Б. ползва процесния гараж, а именно
гаражът до стълбището. Свид. И. сочи, че в периода от 1994 г. до 1996 г. ползвал
гаражите като магазин и барче. В последствие се разболял и се отказал от този
бизнес, като останал да ползва единия гараж – този до стълбите, като мазе. Свид.
И. заявява, че до последно е смятала, че гаражът е на В., не е знаела, че е на
друг човек, като е мислила, че единият гараж е за първи етаж, а другия за
втория етаж.
От показанията на свид. ***, се
установява, че гаражът в дясно има врата, от която се влиза в подстълбищно
пространство, което е заградено с преграда от талашит и там ответниците си
държат буркани, зимнина. Талашитът го поставил В.Б. още когато държал барчето. Ако
го няма талашитът, може да се влезе до мазата на ***, която живее на приземния
етаж, а сега за нейния имот се влиза от друг вход, с вратница, но от главният
вход не може да се влезе при нея. Свид. Василева излага, че *** преписала целия
приземен етаж на А. и единия гараж, а като починал баща й, и другият гараж останал
за нея. Същата сочи, че ****, бащата на А., е отгледал В.. Били казали, че
единият гараж ще го дадат на В., а другият на А.. Заявява, че не е виждала А.
да влиза в гаража. Откакто баща й на А. починал, една-две години след това,
имало някакви разправии помежду им. Свидетелят *** на свой ред заявява, че В. е
ползвал единия гараж, като е логично всеки от двата етажа да си има по гараж,
но тя не се е интересувала кой гараж на кого е, нито В. й е казвал да е
собственик на някой от гаражите.
Съдът кредитира показанията на
свидетелите като непротиворечиви, логични и обективни, включително при отчитане
на близките родствените отношения на свидетелите *** ***а – с двете страни, и
на свидетелите *** ***а и ***– с ищеца, обуславящи тяхната заинтересовано от
изхода на спора, като показанията им кореспондират на останалите събрани по
делото доказателства и липсват такива, които да ги опровергават.
От изслушаното по делото
заключение по съдебно-техническа експертиза на вещото лице П.П., което съдът
приема като обективно и компетентно, в приложена скица към което вещото лице е
изчертало границите, размерите и входовете на самостоятелни обекти и помещения
на първия приземен етаж от сградата, в която се намират процесните обекти.
Съгласно заключението, етажът се състоя от следните самостоятелни обекти и
помещения, показани на схемата: 1. Самостоятелен обект гараж; 2. Самостоятелен
обект гараж; 3. Допълнително обособено подстълбищно помещение; 4. Вход, част от
стълбищната клетка; 5. Предверие; 6. Баня с тоалетна; 7. Складово помещение; 8.
Помещение, използвано за хол за живеене; 9. Помещение, ползвано за спална.
Процесното подстълбищно помещение, описано в НА No 19/1994 г. и Договор за
доброволна делба от 28.12.2017 г., е с площ 6.50 кв.м. и граничи с гараж No 2,
мазе No 7, дворно пространство и вход с No 4, които вещото лице е изчертално на
скицата към заключението, като същото е обозначено с No 3 и оцветено в червен
цвят. От заключените се установява, че с промяната на разпределението на първия
етаж, като е затворен вход за същия през главния вход с тухлена стена,
преграждаща най-долното стълбищно рамо между помещения с No 4 и 3, преградна тухлена стена на входа между
помещения с No 3 и 7 е възпрепятстван достъпа на помещенията на
приземния етаж и главния вход на сградата. Достъпът до помещение с No 3 се осъществява през гараж с No 2, като е отворен вход през стената на същите
помещения, а достъпът до останалите помещения се осъществява през външен вход в
стената на помещение No 5. При изслушване на
заключението в съдебно заседание вещото лице уточнява, че преградата от главния
вход от шперплат, а не стена, както е посочено в заключението.
При така установената фактическа
обстановка, съдът намира от правна страна следното:
По иска по чл. 108 от ЗС.
Разпоредбата на чл. 108 от ЗС
урежда възможността собственикът на една вещ или имот да го иска от всяко лице,
което го владее или държи, без да има правно основание за това. За да бъде
основателна тази претенция, ищецът трябва да докаже както правото си на
собственост, така и обстоятелството, че ответникът владее или държи имота, като
то трябва да е без правно основание.
По делото не е спорно между страните,
че процесните недвижими имоти, представляващи Самостоятелен обект в сграда с идентификатор ****по
КККР на гр. Ботевград, с предназначение на самостоятелния обект: Гараж в
сграда, и обособена реална част - подстълбищно пространство, с площ от 6.5
кв.м.
(съгласно приетото
по делото заключение на вещото по допуснатата съдебно-техническа експертиза),
находящи се в сграда с идентификатор ****, с предназначение: Жилищна
сграда-еднофамилна, разположена в поземлен имот с идентификатор **** по КККР на
гр. Ботевград, са били собственост на наследодателя на ищеца ****, б.ж. на с. Български извор, общ. Тетевен. Същото
се установява и от събраните по делото писмени доказателства – заверени копия
на съдебна делба от 14.01.1987 г. по гр. д. No 253/1986 г. и Нотариален акт за
собственост на недвижим имот, придобит по покупко-продажба и делба ***на
нотариус при БРС, легитимиращи го като собственик на процесните западен гараж и
подстълбищното пространство, а също така и на втория етаж от построената в урегулиран
парцел V-1328 кв. 94 по плана на гр. Ботевград двуетажна двуфамилна жилищна
сграда, както и 1/2 ид.ч. от дворното място, 1/2 ид.ч.от таванското помещение,
както и 1/2 ид.ч. от общите части на сградата.
Със смъртта **** през 2016 г.
правото на собственост на притежаваното от него имущество е преминало в
патримониума на наследниците му по закон - ищецът А.К., негова дъщеря, и *** ***а,
преживяла съпруга, като по силата на сключен между двете наследници договор за
доброволна делба на урегулирани имоти, Акт No 50, том IV, ОР No 3109/2017 г., с
нотариална заверка на подписи с рег. No 3109 от 28.12.2017 г. на нотариус с
район на действие РС- Тетевен, процесните имоти са получени в дял и
изключителна собственост на ищеца А.К..
За да оспорят правото на
собственост на ищеца, от страна на ответниците е противопоставено
правоизключващо правото й възражение, а именно придобиване на правото на собственост
от страна на ответника А.В.Б. на основание давностно владение, осъществено
приживе на наследодателя на ищеца – ****, и конкретно в периода от 2004 г. до
смъртта му през 2016 г. Съдът намира възражението за неоснователно.
Между страните по делото не е
спорно, че процесният западен гараж е използван от ответника Б. за извършването
на търговска дейност, както и впоследствие от неговата дъщеря, ответника А.Б.,
за склад – от 1992 г. до 2004 г. от отв. В.Б. и от 2004 г. от отв. А.Б..
Съгласно чл. 68 от ЗС владението
представлява упражняване на фактическа власт върху вещ, която владелецът държи,
лично или чрез другиго, като своя. Владелецът е добросъвестен и може да придобие
собствеността с кратката петгодишна давност на основание чл. 79, ал. 2 от ЗС,
когато владее вещта на правно основание, годно да го направи собственик, без да
знае, че праводателят му не е собственик или че предписаната от закона форма е
била опорочена – чл. 70, ал. 1 от ЗС. В случая ответниците се позовават по
същество на недобросъвестно владение, продължило повече от десет години, при
което за придобиване правото на собственост по давност е необходимо владението
му да е продължило минимум 10 години – чл. 79, ал. 1 от ЗС.
Съдът намира, че по делото не се
събраха доказателства за упражнявано от страна на ответниците владение на
процесните имоти и в частност на ответника А.Б.. От показанията на свидетелите ***
***а, *** ***а и ***по категоричен начин се установява, че ответникът В.
Бостанждиев, баща на ответника А.Б., е бил допуснат да ползва процесния гараж
от собственика ****, като уговорката им е била да го ползва, докато се оправи
вторият етаж на сградата и после да го освободи. Установява се също, че ****до
смъртта си е бил в много добри отношения с ответника В.Б. и семейството му,
имал е бащино отношение на към него, поради което му е предоставил ползването
на гаража безвъзмездно. Така посочените обстоятелства не се опровергават от
останалите събрани по делото доказателства, включително от показанията на
свидетелите на ответниците. Следователно, ответникът Бостанжиев е бил държател
на имота, като е упражнявал фактическата власт за неговия собственик ****, с
чието позволение е ползвал имота. Между собственика Иван Масърлев и държателя –
ответникът Б., са съществували ясни и безспорни отношения по повод имота, като
ответникът по никакъв начин не е отричал правото му на собственост и не е
извършил никакви действия, с които да минифестира променено намерение за
упражняваната от него фактическа власт - от държане на владение. Такива не се
извършвани и от страна на неговата дъщеря - ответникът А. ********. В хипотеза като процесната, при която
основанието, на което е придобита фактическата власт, признава правата на
собственика, за да се придобие по давност правото на собственост, е необходимо
държателят да предприеме едностранни действия, с които по явен и недвусмислен
начин да демонстрира промяна в намерението си – в такова за своене на имота
/interversio possessionis/, като тези действия следва да са доведени до
знанието на собственика. В случая по делото не се установи след първоначалното
допускане в имота със съгласието на собственика му ответникът В.Б., а
впоследствие неговата дъщеря, ответникът А.Б., да са манифестирали такава
промяна в намерените си да своят имота, а именно да го държат за себе си, която
да са довели до знанието на собственика ****. Поради това и ответникът Б. не се
явява владелец, а държател на имота, и следователно същата не е придобила
правото на собственост на заявеното от нея оригинерно придобивно основание –
чрез давностно владение по чл. 79, ал. 1 от ЗС.
Поради всичко изложено съдът
намира, че ищецът се явява собственик на процесните западен гараж и реална
част, представляваща подстълбищно пространство, на релевираното от нея правно
основание – наследство и делба, които ответниците владеят без правно основание,
поради което предявеният иск с правно основание чл. 108 от ЗС е основателен и
следва да бъде уважен.
По посочените съображения предявеният от ответника А.Б. насрещен иск с
правна квалификация чл. 124, ал. 1 от ГПК за признаването й за собственик на
процесните имоти на основание давностно владение по чл. 78 от ЗС, упражнено непрекъснато, явно и
необезпокоявано повече от десет години по отношение на наследодателя на ищцата ****от
2004 г. до смъртта му през м. декември 2016 г., се
явява неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
По иска по чл. 109 от ЗС.
Искът по чл. 109 от ЗС предоставя
защита на собственика на една вещ срещу всяко пряко или косвено неоснователно
въздействие, посегателство или вредно отражение на обекта на правото на
собственост, което може да накърнява, ограничава или смущава владението и да
пречи на допустимото пълноценно ползване на имота му. За да бъде успешно
проведен, ищецът трябва да докаже, че е собственик на веща, че по отношение на
нея му е създадена пречка да упражнява правото си на собственост, и че тази
пречка идва от лицето, срещу което е предявен искът. С него се цели да бъдат
премахнати всякакви пречки, които препятстват правата на собственика да ползва
имота си пълноценно. Тези пречки могат да бъдат както конкретни действия, така
и създадени трайни състояния. Пасивно легитимиран по негаторния иск може да
бъде както лицето, което с действията си пречи, съответно създава състояние,
което пречи на собственика да упражнява в пълен обем правото си на собственост,
така и лицето, което се ползва от така създаденото от друго лице състояние.
Това е така, тъй като с този иск се цели да бъде преустановено всяко
неоснователно въздействие върху вещта, което съставлява пречка за пълноценното
упражняване на правото на собственост, а не се цели да бъде санкционирано
лицето, което създава пречките. Самото въздействие може да има най-различни
проявни форми.
В конкретния казус безспорно се
установява, че ищецът е собственик на процесната обособена реална част, представляваща-
подстълбищно пространство, находящо се на приземния жилищен етаж от двуетажната
двуфамилна жилищна сграда. Не е спорно
обстоятелството, а същото се установява и от събраните по делото гласни
доказателства и заключение на вещото лице П. Пешева по приетата
съдебно-техническа експертиза, че ответникът В. Босанджиев е преградил с
поставен от него шперплат подстълбищното пространство, прекъсвайки достъпа от
главния вход на сградата към приземния етаж, като в така обособеното
пространство от страна на ответниците са складирани дърва. Посочените
обстоятелства не са и оспорени от ответниците. Наличието на посочената преграда
от шперплат и складирани дърва в процесната реална част създава пречка на
собственика на имота да упражнява пълноценно правото си на собственост, в
случая както на самата процесна реална част, така и на останалата част от
приземния етаж, също негова собственост. Предявеният иск по чл. 109 от ЗС
поради това се явява основателен и следва да бъде уважен, като ответниците
следва да бъдат осъдени да премахнат поставените от тях в процесния имот шперплат
и складирани дърва върху имота.
С оглед изхода на спора и
направеното искане от страна на ищеца за заплащане на направените по делото
разноски, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ответниците следва да му заплатя
такива в размер на 1710.00 лв., от които 100.00 лв. за държавна такса за
производството, 10.00 лв. за такса за вписване на исковата молба, 1300.00 лв.
за адвокатско възнаграждение и 300.00 лв. за възнаграждение на вещо лице. Съдът
намира за неоснователно възражението на ответника Б. по чл. 78, ал. 5 от ГПК за
прекомерност на адвокатското възнаграждение на пълномощника на ищеца. Съгласно разпоредбата
на чл. 7, ал. 2, т. 2 от приложимата Наредба Nо 1/2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения, за защита по граждански дела за една
инстанция при интерес от 1000 лв. до 5 000 лв., каквито са исковете по чл. 108
от ЗС и насрещният иск по чл. 124, ал. 1 от ЗС, и с оглед цената на тези
искове, то минималното адвокатско възнаграждение по всеки един от тях е 425.27
лв., или общо за двата 850.54 лв. По иска по чл. 109 от ЗС на основание чл. чл.
7, ал. 1, т. 4 от Наредба Nо 1/2004 г. минималното адвокатско възнаграждение е 600.00
лв., или общо за трите иска по делото минималното адвокатско възнаграждение е
1450.54 лв. Платеното и претендирано от ищеца адвокатско възнаграждение е в
размер на 1300.00 лв. се явява в по-нисък от посочения минимален размер, поради
което не би могло да бъде прекомерно. Предвид това и възражението на ответника
за прекомерност на адвокатското възнаграждение на пълномощника на ищеца е
неоснователно.
Воден от
горното, съдът
Р Е Ш
И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по
отношение на В. ****** Б., с ЕГН **********, и А.В.Б., с ЕГН **********,***,
че А.И.К., с ЕГН **********, с адрес: ***, е собственик на основание наследство
от ****, б.ж. на с. Български Извор, общ. Тетевен, и делба, на следните
недвижими имоти: 1. САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА с идентификатор ****в гр. Ботевград, по
кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед No РД-18-49
от 14.10.2011 г. на Изпълнителния директор на АГКК, с адрес на имота: гр.
Ботевград, *******, като
самостоятелният обект се намира на етаж 1 в сграда с идентификатор ****, с
предназначение: Жилищна сграда-еднофамилна, като сградата е разположена в
поземлен имот с идентификатор ****, с предназначение на самостоятелния обект:
Гараж в сграда, брой нива на обекта: 1, посочена в документа площ: 21.85 кв.м.,
ниво: 1, съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж: няма, под
обекта: няма, над обекта: няма; 2. ОБОСОБЕНА РЕАЛНА ЧАСТ - ПОДСТЪЛБИЩНО
ПРОСТРАНСТВО, при граници: стълбище, западен гараж, приземен жилищен етаж и
двор, находяща се на приземния етаж на сградата, а по КККР на гр. Ботевград -
на първия етаж от сграда с идентификатор ****, с предназначение: Жилищна
сграда- еднофамилна, разположена в поземлен имот с идентификатор **** по
кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Ботевград, Община
Ботевград, Софийска област, одобрени със Заповед No РД-18-49 от 14.10.2011 г.
на Изпълнителния директор на АГКК, с адрес на имота: гр. Ботевград, *********, която реална част е с площ от 6.50 кв.м., и която част е обозначена
с No 3 и оцветена в червен цвят на скицата, приложена към заключението на
вещото лице П.П. от 28.04.2022 г., която приподписана от настоящия съдебен
състав представлява неразделна част от решението, като на основание чл. 108 от ЗС ОСЪЖДА В. Страхилов Б. и А.В.Б. да предадат
на А.И.К. владението на гореописаните имоти.
ОСЪЖДА В. ******Б., с ЕГН **********, и А.В.Б., с ЕГН **********,***,
на основание чл. 109 от ЗС ДА ПРЕУСТАНОВЯТ НЕОСНОВАТЕЛНИТЕ СИ ДЕЙСТВИЯ, с които
пречат на А.И.К., с ЕГН **********, с адрес: ***, да упражнява правото си на
собственик по отношение на ОБОСОБЕНА РЕАЛНА ЧАСТ - ПОДСТЪЛБИЩНО ПРОСТРАНСТВО, при граници: стълбище,
западен гараж, приземен жилищен етаж и двор, находяща се на приземния етаж на
сградата, а по КККР на гр. Ботевград - на първия етаж от сграда с идентификатор
****, с предназначение: Жилищна сграда- еднофамилна, разположена в поземлен
имот с идентификатор **** по кадастралната карта и кадастралните регистри на
гр. Ботевград, Община Ботевград, Софийска област, одобрени със Заповед No
РД-18-49 от 14.10.2011 г. на Изпълнителния директор на АГКК, с адрес на имота:
гр. Ботевград, **********, която реална част е с площ от 6.50 кв.м., и
която част е обозначена с No 3 и оцветена в червен цвят на скицата, приложена
към заключението на вещото лице П.П. от 28.04.2022 г., която приподписана от
настоящия съдебен състав представлява неразделна част от решението, като ПРЕМАХНАТ поставените от тях шперплат и
складирани дърва върху гореописания имот.
ОТХВЪРЛЯ
предявения от В. Страхилов Б.,
с ЕГН **********, и А.В.Б., с ЕГН **********,***, срещу А.И.К., с ЕГН **********, с адрес: ***, по реда на чл. 211 от ГПК иск с правна квалификация чл. 124 от ГПК за признаване за установено правото й на собственост на
основание придобивна давност на следните недвижими имоти: 1. САМОСТОЯТЕЛЕН
ОБЕКТ В СГРАДА с идентификатор ****в гр. Ботевград, по кадастралната карта и
кадастралните регистри, одобрени със Заповед No РД-18-49 от 14.10.2011 г. на
Изпълнителния директор на АГКК, с адрес на имота: гр. Ботевград, *************, като самостоятелният обект се
намира на етаж 1 в сграда с идентификатор ****, с предназначение: Жилищна
сграда-еднофамилна, като сградата е разположена в поземлен имот с идентификатор
****, с предназначение на самостоятелния обект: Гараж в сграда, брой нива на
обекта: 1, посочена в документа площ: 21.85 кв.м., ниво: 1, съседни
самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж: няма, под обекта: няма, над
обекта: няма; 2. ОБОСОБЕНА РЕАЛНА ЧАСТ -
ПОДСТЪЛБИЩНО ПРОСТРАНСТВО, при граници: стълбище, западен гараж, приземен
жилищен етаж и двор, находяща се на приземния етаж на сградата, а по КККР на
гр. Ботевград - на първия етаж от сграда с идентификатор ****, с
предназначение: Жилищна сграда- еднофамилна, разположена в поземлен имот с
идентификатор **** по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Ботевград,
Община Ботевград, Софийска област, одобрени със Заповед No РД-18-49 от
14.10.2011 г. на Изпълнителния директор на АГКК, с адрес на имота: гр.
Ботевград, ул. “Цар Иван Шишман” No 12, която
реална част е с площ от 6.50 кв.м., и която част е обозначена с No 3 и
оцветена в червен цвят на скицата, приложена към заключението на вещото лице П.П.
от 28.04.2022 г., която приподписана от настоящия съдебен състав представлява
неразделна част от решението.
ОСЪЖДА В. Страхилов Б., с ЕГН **********,
и А.В.Б., с ЕГН **********,***, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК да заплатят на А.И.К., с ЕГН
**********, с адрес: ***, сумата от 1710.00 лв. /хиляда седемстотин и десет
лева/ за направените разноски по делото.
Решението може да се обжалва пред
Софийски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :