Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

№

 

гр.***,  03. 12. 2018 год.

 

***ският районен съд, тринадесети граждански състав, в публичното заседание на двадесети ноември  две хиляди и осемнадесета година в състав:

                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЗАМФИРОВА    

 при секретаря ЦЕЦКА СИМЕОНОВА   като разгледа докладваното от съдията СВЕТЛА ЗАМФИРОВА гр. д. № 9463, по описа за 2017 г, за да се произнесе, взе предвид:

 

Искове с правно основание  128, чл.224, чл. 225, чл. 226, чл. 334, чл. 357 от  КТ,  вр. чл. 310, ал.1, т. 1 от ГПК.

 

Делото е образувано по подадена искова молба  от Л.Е.В.,  ЕГН **********, с адрес ***,  против Х.  Д.  Т. ЕИК **, представлявано от управителя  ***, с адрес за призоваване гр.***, общ. ***, обл. ***, ***, по чл. 128, чл.224, чл. 225, чл. 226, чл. 334, чл. 357 от  КТ и  цена на иска по чл. 70, ал. 3 от ГПК . 

Ищецът моли по делото да бъде постановено решение, с което да се обяви Заповед № 82 / 10. 08. 2017 г,  издадена от  Х.Д.Т.  ***, с ЕИК**, в съответствие чл. 326, ал. 1 от КТ за прекратяване на трудово правоотношение с Л.Е.В., ЕГН**********, за неправилна и незаконосъобразна, издадена в нарушение на материалния закон, с решението да се признае прекратяването на трудово правоотношение на Л.Е.В., ЕГН ********** и наложеното уволнение с тази заповед от страна на работодателя Х.Д.Т.  ***, с ЕИК**, за незаконно,  да се постанови отмяна на прекратеното трудово правоотношение на Л.Е.В., ЕГН ********** с  Х.Д.Т. ***, с ЕИК**, и да възстанови Л.Е.В., ЕГН **********, на предишната работа,  с решението да се постанови поправка на основанието за уволнение, вписано в трудовата книжка и в други документи от трудовото досие. Моли и да бъде осъден Х.Д.Т. ***,  с ЕИК **, да изплати на Л.Е.В., ЕГН **********, обезщетение за времето, през което е останал без работа поради уволнението, както и да заплати на същия неизплатено отработеното и договорено трудово възнаграждение за периода 01. 07. 2017 г. до  05. 08. 2017 г. и неизплатен неизползван платен годишен отпуск за текущата календарна година пропорционално на времето, което се признава за трудов стаж и за неизползвания отпуск, отложен по реда на чл. 176 от КТ, правото за който не е погасено по давност до 05. 08. 2017 г, ведно със законната лихва върху тези суми от момента на завеждане на исковата молба до окончателното им изплащане, както и да бъде осъден Х.Д.Т. ***, с ЕИК**, да изплати на Л.Е.В. неимуществени вреди в размер на 1500 /хиляда и петстотин/ лева, ведно със законната лихва от датата на увреждането - 05. 08. 2017г, до окончателното  изплащане за причинените му от работодателя душевни болка, страдание и дискомфорт в резултат на несвоевременно прекратяване  трудовото правоотношение по съответния законов ред и неиздаване  необходимите документи по закон за това, както и за вписване на неверни данни в издадени документи от страна на работодателя във връзка с трудовия договор.

В срока по чл.131 от ГПК  е депозиран писмен отговор от ответната страна, в който се изразява становище, че предявените искове са неоснователни.  

В отговора се посочва следното:

Между ищеца и ответника е сключен трудов договор № 135 / 05. 05. 2017 г. Със заповед № 82 / 10. 08. 2017 г. е прекратен описаният трудов договор на основание чл.326, ал.1 от КТ по искане на работника. За прекратяване на трудовия договор ищецът е подал молба за прекратяване на същия, като не е отработил предвиденото предизвестие в трудовия му договор. Ищецът не е отработил уговореното предизвестие. Работникът е  следвало да отработи предизвестието в следния период от 11.08.2017г. до 11. 11. 2017 г. От изложеното е видно, че законосъобразно е прекратен трудовият договор на ищеца. За иска по чл. 344, ал. 1, т. 3,   вр.  с  чл. 225 от КТ, работникът следва да е останал без работа, поради извършеното уволнение. В настоящия случай,  работникът е сключил нов трудов договор, преди да му е прекратен настоящият с ответника по делото, със заплата по висока от тази,  уговорена с ответника. Следователно, работникът не е останал нито ден без работа и обезщетение не му се дължи. Предявен е иск за заплащане на трудово възнаграждение за периода 01. 07. 2017 г. до 05. 08. 201 7г,  ведно със законната лихва от завеждане на исковата молба до окончателното им изплащане. През посочения период на ищеца му          е изплатено дължимото трудово възнаграждение с разходни ордери с номера  № **********  от  03. 07. 2017 г.;  № ********** от 10. 07. 2017 г.; № ********** от 24. 07. 2017 г. и № ********** от 02.08.2017г. За времето от 01. 08. 2017 г. до 04. 08. 2017 г. ищецът е ползвал платения си годишен отпуск. Предявен е иск за заплащане на неползван платен годишен отпуск за текущата календарна година, ведно със законната лихва от завеждане на исковата молба до окончателното им изплащане. За времето от 01. 08. 2017 г. до 04. 08. 2017 г,  ищецът е ползвал платения си годишен отпуск. Предвид това,  не му се дължи обезщетение за неползван платен годишен отпуск. Ищецът е подал собственоръчно написана молба за ползване на платен годишен отпуск за времето от 01. 08 .2017 г. до  04. 08. 2017  г, който му е бил разрешен от Управителя със заповед № 25 / 01. 08. 2017 г. Предявен е иск с правно основание чл. 226,  ал.1 от КТ за сумата от 1 500 лева, ведно със законната лихва от дата 05. 08. 2017 г. до окончателното им изплащане. Трудовият  договор е прекратен своевременно и няма никакво забавяне.  За прекратяване на трудовия договор, ищецът е  подал  молба за прекратяване на същия, като не е отработил предвиденото предизвестие в трудовия му договор. Тази молба е подадена на 10.08.2017г. Със заповед № 82 / 10. 08. 2017 г, е прекратен описаният  трудов договор,  на основание чл.326, ал.1 от КТ,  по искане на работника, т.е  на същата дата е издадена заповедта за прекратяване  трудовия договор.

ИЩЕЦЪТ Л.Е.В., се  представлява от адв. Р.Х. ***, с пълномощно по делото.

За ОТВЕТНИКА Х.Д.Т. ***, редовно призован, се явява адв. В.Д. ***, с пълномощно по делото.

Въз основа на събраните доказателства по делото, съдът прави следните изводи:

Работодателят е длъжен в установените срокове да начислява във ведомости за заплати трудовите възнаграждения на работниците и служителите за положения от тях труд; да плаща уговореното трудово възнаграждение за извършената работа;  да издава при поискване от работника или служителя извлечение от ведомостите за заплати за изплатените или неизплатените трудови възнаграждения и обезщетения

При прекратяване на трудовото правоотношение работникът или служителят има право на парично обезщетение за неизползвания платен годишен отпуск за текущата календарна година пропорционално на времето, което се признава за трудов стаж, и за неизползвания отпуск, отложен по реда на чл. 176, правото за който не е погасено по давност.

При незаконно уволнение работникът или служителят има право на обезщетение от работодателя в размер на брутното му трудово възнаграждение за времето, през което е останал без работа поради това уволнение, но за не повече от 6 месеца.

  Работодателят и виновните длъжностни лица отговарят солидарно за вредите, причинени на работника или служителя поради: неиздаване или несвоевременно издаване на необходимите му документи, удостоверяващи факти, свързани с трудовото правоотношение;  вписване на неверни данни в издадените документи.

Освен в предвидените в този кодекс случаи,  трудовият договор за допълнителен труд (чл. 110, 111 и 114) и трудовият договор с условие за стажуване по чл. 233б, ал. 1 може да бъде прекратен от работника или служителя или от работодателя и с предизвестие от 15 дни.

Трудовият договор се прекратява писмено. Трудовият договор се прекратява:  при прекратяване с предизвестие - с изтичането на срока на предизвестието;  при неспазване на срока на предизвестието - с изтичането на съответната част от срока на предизвестието; при прекратяване без предизвестие - от момента на получаването на писменото изявление за прекратяването на договора.

Работодателят има задължението да изплати на работника дължимото възнаграждение и трудовото възнаграждение се изплаща на два пъти /авансово и окончателно/ през календарния месец, ако нищо не уговорено.

На основание чл. 224 от КТ, при прекратяване трудовото правоотношение, работникът или служителят има право на парично обезщетение за неизползвания платен годишен отпуск за текущата календарна година, пропорционално на времето, което се признава за трудов стаж и за неизползвания отпуск, отложен по реда на чл. 176, правото за който не е погасено по давност.

Трудови са споровете между работника или служителя и работодателя относно възникването, съществуването, изпълнението и прекратяването на трудовите правоотношения, както и споровете по изпълнението на колективните трудови договори и установяването на трудов стаж. Трудови са и споровете между избраните по реда на чл. 7, ал. 2 и чл. 7а представители на работниците и служителите и работодателя при нарушаване на правата им. Трудови са и споровете между работниците и служителите, изпратени от предприятие, което осигурява временна работа, и предприятието ползвател при нарушаване на правата им.

Трудови са и споровете между работниците или служителите, които са или са били командировани или изпратени на територията на Република България по чл. 121а, ал. 1, т. 2 и ал. 2, т. 2, и техния работодател в случаите, когато са претърпели вреди поради неспазване на условията на работа по чл. 121а, ал. 5, включително след прекратяването на трудовото правоотношение.

Съгласно  чл. 358  от  КТ: Исковете по трудови спорове се предявяват в следните срокове: едномесечен - по спорове за ограничена имуществена отговорност на работника или служителя, за отмяна на дисциплинарно наказание "забележка" и в случаите по чл. 357, ал. 2;  2 - месечен - по спорове за отмяна на дисциплинарно наказание "предупреждение за уволнение", изменение на мястото и характера на работата и прекратяване на трудовото правоотношение;  3 - годишен - по всички останали трудови спорове.

Сроковете по предходната алинея започват да текат:  за искове за отмяна на дисциплинарни наказания и за изменение на мястото и характера на работата - от деня, в който на работника или служителя е била връчена съответната заповед, а при искове относно прекратяване на трудовото правоотношение - от деня на прекратяването;за другите искове - от деня, в който правото, предмет на иска, е станало изискуемо или е могло да бъде упражнено. При парични вземания изискуемостта се смята настъпила в деня, в който по вземането е трябвало да се извърши плащане по надлежния ред.

Производството по трудови дела е безплатно за работниците и служителите. Те не плащат такси и разноски по производството, включително и за молбите за отмяна на влезли в сила решения по трудови дела.

Трудовите спорове се разглеждат от съдилищата. Те се разглеждат по реда на Гражданския процесуален кодекс, доколкото в този кодекс не е предвидено друго.

   Безспорно е, че между ищеца и ответника е имало трудово правоотношение по трудов договор  от  05.  05.  2017  г. с място на работа гр. ***, ***, с който  работодателят е възложил на  Л.Е.В. длъжността  ***-1.2 И ПОВЕЧЕ ТОНА, ***, в който двете страни са договорили срок на договора за неопределено време, срок за изпитване шест месеца в полза на работодателя, пълно работно време - 8 часа за работника, с договорено месечно трудово възнаграждение 460 лева с периодичност на изплащане до 31 - во число на месеца, следващ месеца на отработване и с допълнително възнаграждение за отработване и с допълнително възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит 0.60 % за всяка година трудов стаж при настоящия работодател  /за всяка година трудов стаж на същата, сходна или със същия характер работа, длъжност или професия/, с право работникът да има платен годишен отпуск в размер на 20 (двадесет) дни, сьгласно КТ и договорено едномесечно

На 05. 08. 2017 г. е уведомил своевременно управителя на дружеството  ***, че е предоставил за управление на  Л. В. МПС с техническа неизправност,  изразяваща се в откъснат от моста преден амортисьор, както и че счита за неоснователно  да се задължава  работникът да управлява неизправно МПС, създавайки риск и заплаха за живота му, както и  за останалите участници в движението.

На 05. 08. 2017 г,  Л.Е.В.  прибирайки се, след като е изпълнил  възложената работа, шофирайки товарен автомобил, цвят син /МПС/, преди входния портал на търговските складове, в които  Х.Д.Т.  *** осъществява своята дейност, с ръкомахане е спрян от управителя на дружеството ***. В следствие на проведен разговор между тях, са настъпили словесни пререкания. Управителят на дружеството  ***, му е заповядал и го е задължил да остави МПС в базата,  стопанисвана от Х.Д.Т. ***, както и му е забранил  да се явява на работа, да се появява в базата,  стопанисвана от  Х.Д.Т.  *** и да управлява МПС. Л.Е.В. счита, че не  е прекратил договора с работодателя, а управителят е изказал волеизявления, наподобяващи прекратяване без предизвестие.

Л.Е.В. е обжалвал в законовия срок, като неправилно и незаконосъобразно, прекратяването на трудовото му правоотношение с ответника,  обжалвал е, като неправилна и незаконосъобразна Заповед № 82 / 10. 08. 2017 г,  издадена от  Х.Д.Т.  ***,  с  ЕИК ** в съответствие чл. 326, ал.1 от КТ за прекратяване на трудово правоотношение с Л.Е.В., ЕГН **********  и е предявил  искове за признаване на уволнението с тази заповед за незаконно, иск за неговата отмяна, иск за възстановяване на предишната работа, иск за обезщетение за времето, през което е  останал без работа поради уволнението, иск за поправка на основанието за уволнение, вписано в трудовата книжка или в други документи, иск за изплащане на трудово възнаграждение за периода 01.07.2017 до 05.08.2017г. и за неизплатен неизползван платен годишен отпуск за текущата календарна година,  пропорционално на времето, което се признава за трудов стаж,  за неизползвания отпуск, отложен по реда на чл. 176, правото за който не е погасено по давност, както и иск за неимуществени вреди за вписване на неверни данни в издадени документи.

Оспорва съдържанието, дата и подписите на Заповед № 82 / 10. 08. 2017 г. за прекратяване на трудово правоотношение с Л.В. издадена от ******,  с ЕИК**, в съответствие чл.326,ал.1 от КТ.  Л.В. твърди, че такава заповед не му е връчвана и не е подписвал.

Съгласно Трудов договор  №  8100 / 07. 08. 2017г, сключен между  ***и Л.В., ищецът е постъпил на работа,  считано от 07.08.2017г.  На основание чл.225. от КТ за незаконното му уволнение предявява иск да му се присъди обезщетение от работодателя в размер на брутното му трудово възнаграждение за времето, през което е останал без работа, поради това уволнение.

Разпоредбата на чл.226  от КТ  гласи. ...(1) Работодателят и виновните длъжностни лица отговарят солидарно за вредите, причинени на работника или служителя поради:

1.     неиздаване или несвоевременно издаване на необходимите му документи, удостоверяващи факти, свързани с трудовото правоотношение;

2.     вписване на неверни данни в издадените документи

(3) Обезщетението по ал. 1 обхваща всички вреди, претърпени от работника или служителя, включително и неимуществените...."

Приложени са  като доказателства Заповед № 82 / 10. 08. 2017 г. за прекратяване на трудово правоотношение с Л.  В., издадена от  Х.Д.Т.  ***,  ЕИК**, в съответствие чл. 326, ал. 1 от КТ; Молба за напускане с дата 10. 08. 2017 г. от името на Л.Е.В. Трудов договор № 8100 / 07. 08. 2017 г. сключен между  ЛС - Комерс *** ЕИК 82412629 и Л.В. и др.

Съдът приема, че следва да бъде отменена  като неправилна и незаконосъобразна Заповед  № 82 / 10. 08. 2017 г,  издадена от  Х.Д.Т.  ***  с ЕИК **,  за прекратяване на трудово правоотношение с Л.Е.В., ЕГН **********, тъй като в нея не е посочена правилно длъжността. Видно от сключен трудов  договор  от  05.  05.  2017  г,   работодателят е назначил  Л.Е.В. длъжността  ***-1.2 И ПОВЕЧЕ ТОНА, ***, с място на работа гр. ***, ***.  В  Заповед  №  82 / 10. 08. 2017 г, издадена от  Х.Д.Т.  ***,  ЕИК**,  е посочено, че е прекратено  трудовото правоотношение с Л.  В. на длъжността ***.

          Съгласно заключението на вещото лице - графолог, оспорените подписи са положени   от ищеца, поради което не е проведено успешно оспорването на документите, които не   са неистински.

Л.Е.В. е обжалвал в законовия срок, като неправилно и незаконосъобразно прекратяването на трудовото му правоотношение с ответника,  обжалвал е, като неправилна и незаконосъобразна Заповед № 82 / 10. 08. 2017 г,  издадена от  Х.Д.Т.  ***,  с ЕИК ** в съответствие чл. 326, ал.1 от КТ за прекратяване на трудово правоотношение с Л.Е.В., ЕГН **********,  и е предявил искове за признаване на уволнението с тази заповед за незаконно, иск за неговата отмяна, иск за възстановяване на предишната работа,

Предявените искове от  Л.Е.В., ЕГН **********, с правно основание  чл. 344,  ал. 1,  т. 1, 2,  от КТ са основателни по основание  и следва да бъдат уважени.  Искът за незаконно уволнение, следва да се подаде в тригодишен срок от прекратяване  трудовия договор, съгласно чл. 358, ал. 1, т. 3 от КТ. Прекратяването на трудовия договор е станало на 10. 08. 2017 г. и от тогава тече срокът за предявяване на иск с правно основание чл. 344, ал. 1,  т. 1 от КТ. Към момента на подаване на този иск,  преклузивният срок не е изтекъл. 

Длъжностната характеристика на ищеца е приложена на стр . 60 от делото, в която е посочена  длъжността    ШОФЬОР,  ТОВАРЕН АВТОМОБИЛ – клас по НКП: 8 – МАШИННИ ОПЕРАТОРИ И МОТНТАЖНИЦИ, КОД ПО НКП : ***-1.2 И ПОВЕЧЕ ТОНА, 83322009, която се разминава с посочената в заповедта за уволнение ***.

Следва да бъде отменена, на основание чл. 344, ал.1, т. 1 от КТ,  като неправилна и незаконосъобразна Заповед  №  82  / 10. 08. 2017 г,  издадена от  Х.Д.Т.  ***,  с ЕИК **,  по  чл. 326, ал.1 от КТ за прекратяване на трудово правоотношение с Л.Е.В., ЕГН **********,***, тъй като неправилно е посочена длъжността ***, която не съответства на длъжностната му характеристика и трудовия договор.

Следва да бъде възстановен  на основание чл. 344, ал.1, т. 2 от КТ, Л.Е.  В., ЕГН **********,***,  на длъжността, заемана преди уволнението, *** - 1. 2 И ПОВЕЧЕ ТОНА, *** гр.*** при Х.Д.Т. ЕИК **, представлявано от управителя ***, с адрес за призоваване гр. ***, общ. ***, обл. ***, ***.

Предявеният  иск за заплащане на трудово възнаграждение за периода 01. 07. 2017 г. до 05. 08. 201 7г,  ведно със законната лихва от завеждане на исковата молба до окончателното им изплащане е неоснователен и недоказан, поради което следва да бъде отхвърлен, тъй като  през посочения период на ищеца му       е изплатено дължимото трудово възнаграждение с разходни ордери с номера  № **********  от  03. 07. 2017 г.;  № ********** от 10. 07. 2017 г.; № ********** от 24. 07. 2017 г. и № ********** от 02.08.2017г.

Предявеният  иск за заплащане платения  годишен отпуск за времето от  01.  08.  2017 г. до 04. 08. 2017 г  със законната лихва от завеждане на исковата молба до окончателното им изплащане е неоснователен и недоказан, поради което следва да бъде отхвърлен. За времето от 01. 08. 2017 г. до 04. 08. 2017 г,  ищецът е ползвал платения си годишен отпуск. Предвид това,  не му се дължи обезщетение за неползван платен годишен отпуск. Ищецът е подал собственоръчно написана молба за ползване на платен годишен отпуск за времето от 01. 08 .2017 г. до  04. 08. 2017  г, който му е бил разрешен от Управителя със заповед № 25 / 01. 08. 2017 г.

За причинените  душевни болка, страдание и дискомфорт в резултат на несвоевременно прекратяване  трудовото правоотношение по съответния законов ред и неиздаване на необходимите документи по закон за това, както и за вписване  неверни данни в издадени документи от страна на работодателя, във връзка с трудовия договор, с настоящата искова молба, на основание чл.226 от КТ, е предявен иск за неимуществени вреди в размер на 1500 /хиляда и петстотин/ лева, ведно със законната лихва от датата на увреждането - 05.08.2017г. до окончателното й изплащане. Предявеният  иск  с правно основание чл. 226,  ал.1 от КТ за сумата от 1 500 лева, ведно със законната лихва от дата 05. 08. 2017 г. до окончателното  изплащане е неоснователен, тъй като   не е доказано безспорно по делото да са причинени вреди на работника, поради което работодателят не носи отговорност и претенцията следва да бъде отхвърлена.

От доказателствата по делото  може да се обобщи, че предявеният иск по чл. 128, вр. 270, ал.3, от КТ, е неоснователен и недоказан, тъй като се установи от приетите заключения на вещите лица, че работникът е получил дължащото му се трудово възнаграждение лично, поради което претенцията следва да бъде отхвърлена.

Предявеният иск за обезщетение по чл. 224 от КТ, е неоснователен и недоказан, поради което следва да бъде отхвърлен, тъй като от приетите по делото експертизи е установено, че работникът е използвал полагащия му се отпуск.

Предявеният иск за обезщетение по чл. 225 от КТ, е неоснователен и недоказан, тъй като от доказателствата по делото се установява, че работникът е започнал нова работа и не е оставал нито ден без работа, поради което следва да бъде оставена без  уважение исковата претенция.

При този изход на делото, ответникът следва да заплати на РС - *** сумата в размер на  50 лв, представляваща държавна такса върху уважения иск и направените от съда разноски за вещи лица в размер на 200 лв.

                   Водим от горното, съдът

 

Р  Е  Ш  И  :

         

          ОТМЕНЯ,   на основание чл. 344, ал.1, т. 1 от КТ,  като неправилна и незаконосъобразна Заповед  №  82  / 10. 08. 2017 г,  издадена от  Х.Д.Т.  ***,  с ЕИК **,  представлявано от управителя ***, с адрес за призоваване гр.***, общ. ***, обл. ***, ***, за прекратяване на трудовото  правоотношение с Л.Е.В., ЕГН **********,***.

         

          ВЪЗСТАНОВЯВА, на основание чл. 344, ал.1, т. 2 от КТ, Л.Е.  В., ЕГН **********,***,  на длъжност ***-1.2 И ПОВЕЧЕ ТОНА, *** гр.*** при Х.Д.Т. ЕИК **, представлявано от управителя ***, с адрес за призоваване гр.***, общ. ***, обл. ***, ***, заемана преди уволнението.

          

          ОТХВЪРЛЯ, като неоснователен, предявения иск от Л.Е.В.,  ЕГН **********, с адрес ***,  против Х.  Д.  Т. ЕИК **, представлявано от управителя  ***, с адрес за призоваване гр.***, общ. ***, обл. ***, ***, с  правно основание чл. 128, вр.  чл. 270, ал. 3    от КТ.

         

          ОТХВЪРЛЯ, като неоснователен, предявения иск от Л.Е.В.,  ЕГН **********, с адрес ***,  против Х.  Д.  Т. ЕИК **, представлявано от управителя  ***, с адрес за призоваване гр.***, общ. ***, обл. ***, ***, с  правно основание чл. 224 от КТ.

 

ОТХВЪРЛЯ, като неоснователен, предявения иск от Л.Е.В.,  ЕГН **********, с адрес ***,  против Х.  Д.  Т. ЕИК **, представлявано от управителя  ***, с адрес за призоваване гр.***, общ. ***, обл. ***, ***, с  правно основание чл. 225 от КТ.

 

ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, Х.Д.Т. ЕИК **, представлявано от управителя ***, с адрес за призоваване гр.***, общ. ***, обл. ***, ***, ДА ЗАПЛАТИ в полза на  Районен съд *** сумата  в размер на  50 лв, представляваща държавна такса и направените от съда разноски за вещи лица в размер на 200 лв.

 

Решението подлежи на обжалване пред ***ския ОС в двуседмичен срок от съобщаването на страните, че е изготвено.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: