р е ш
е н и е
№
гр. ***,
04.12.2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
***СКИ РАЙОНЕН СЪД, VІІ – ми наказателен състав, в
публичното заседание на двадесет и четвърти октомври през две хиляди и осемнадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СВЕТОСЛАВА ЦОНЕВА
и при
секретаря ДАНИЕЛА ТОДОРОВА и в присъствието на
Прокурора
като разгледа докладваното от съдията ЦОНЕВА
НАХдело № 993 по описа за
2018 година, и за да се произнесе съобрази следното:
ПРОИЗВОДСТВО ПО РЕДА НА чл. 59
от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно
постановление № 17-0938-006479 от 22.12.2017 година на ***, с
което на А. С. М. ***, ЕГН ********** са наложени следните наказания: на
основание чл.178 ал. 2 във вр. чл. 178 ал. 1 т. 5 ЗДП – глоба в размер на 200
лева за извършено нарушение по чл. 25 ал. 1 ЗДП и на основание чл. 175 ал. 1 т.
5 ЗДП глоба в размер на 50 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от
1 месец за извършено нарушение по чл. 123 ал. 1 т. 3 б. Б ЗДП.
ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ редовно призован, не се
явява в съдебно заседание. Представлява се от адвокат М.Б., ПлАК. Последната
оспорва изцяло фактическите констатации на наказващият орган, както и
направените въз основа на тях правни изводи. Счита, че постановлението е
издадено в нарушение на процесуалния закон, а именно: нарушена е разпоредбата
на чл. 40 ал. 3 ЗАНН във връзка със съставянето на акта за административно
нарушение; нарушение на разпоредбата на чл. 40 т. 9 ЗАНН, на тази на чл. 42 т.5
и 9 ЗАНН и на чл. 57 ал. 1 т. 5 ЗАНН тъй като липсва пълно описание на
нарушението и на обстоятелствата при извършването му. На следващо място
процесуалният представител на жалбоподателя изтъква доводи за допуснати
нарушения на процесуалните правила, изразяващи се в противоречие между
цифровото изписване на състава на нарушението по чл. 123 ЗДП в акта и наказателното
постановление и в приложението впоследствие на санкционната норма на чл. 179
ал. 1 т. 5 ЗДП. Изтъква се и нарушение, произтичащо от липсата на проявена
активност от страна на наказващият орган да установи по несъмнен начин всички
спорни обстоятелства около извършването на нарушението и издаването на наказателно постановление
дълго след „констатирането“ му от „очевидци“, които разпитани в съдебно
заседание не установяват факта на извършено нарушение от доверителя и. По
изложените съображения моли съда да постанови решение, с което да отмени
наказателното постановление като неправилно и незаконосъобразно.
ОТВЕТНИКЪТ - редовно призован, не се представлява в съдебно заседание и не взема становище по
така депозираната жалба.
СЪДЪТ, като съобрази събраните по делото доказателства - поотделно и в
тяхната съвкупност, взе предвид изложеното в жалбата и становището на
жалбоподателят, намира за установено
следното:
ЖАЛБАТА е подадена в рамките на
преклузивният срок по чл. 59 ал. 2 от ЗАНН, в този смисъл се явява ДОПУСТИМА и
следва да бъде разгледана.
По ОСНОВАТЕЛНОСТТА на жалбата съдът съобрази следното:
Наказателното постановление е
издадено от компетентен по степен, място и материя орган. Видно от
приложената по делото в заверено ксерокс копие
Заповед № 8121з – 952 от 20.07.2017
година на Министъра на вътрешните работи е, че Началниците на сектор ПП - КАТ
при ОД на МВР са овластени да издават наказателни постановления за нарушения по
Закона за движение по пътищата.
На 24.11.2017 година П.М.Х. *** депозирала жалба в сектор Пътна полиция ***
за това, че на 23.11.2017 година в ***, водач на лек автомобил „***“ с рег. № ***
преминавайки покрай собственият й лек автомобил, паркиран на улицата го блъснал
като причинил щети, но напуснал произшествието. Като очевидци на станалото
посочила две лица – К.В.З. и К.Б.З..
На 13.12.2017 година в сградата на
сектор ПП при ОД на МВР *** на А. С. М. *** бил съставен акт за
установяване на административно нарушение за това, че на 23.11.2017 година в ***,
като водач на лек автомобил „***“ с рег. № *** движейки се в посока към ***,
преминавайки покрай паркирано пред *** друго моторно превозно средство лек автомобил *** с рег. № ***, не осигурил
достатъчно разстояние от същото и го ударил като причини материални щети. Тези
действия на водача били квалифицирани като нарушение по чл. 25 ал. 1 ЗДП. На М.
било вменено и нарушение по чл. 123 ал. 1 т. 3 б. В ЗДП, а именно като участник
в ПТП, в което няма съгласие между водачите напуснал ПТП без да уведоми
службите за контрол на МВР за случилото се.
След запознаване със съдържанието на акта за установяване на
административно нарушение жалбоподателят М. го подписал. Не отрекъл факта на
съприкосновение с другият лек автомобил но заявил, че към онзи момент по него нямало каквито и да сериозни щети, а
леко одраскване на бронята, поради което и не сигнализирал органите на КАТ,
нито проявил интерес да установи кой е собственика на паркираният автомобил,
покрай който преминал. На същата дата 13.12.2017 година, въз основа изложеното
в жалбата от Х. и дадените от страна на М. обяснения бил съставени протокол за настъпило на 23.11.2017 година
ПТП с участници лек автомобил „***“ с
рег. № *** с водач с жалбоподателя М. и лек автомобил *** с рег. № ***,
собственост на П.Х. ***, паркиран пред *** на улица „***“. Като механизъм на
произшествието било описана извършена от страна на М. маневра заобикаляне на
паркиран лек автомобил „***“ без да съобрази разстоянието до него, при което
настъпил удар и материални щети за последния в задната му лява част.
Впоследствие, на 22.12.2017 година било издадено и атакуваното наказателно
постановление, което санкционира жалбоподателя на основание чл.178 ал. 2 във вр.
чл. 178 ал. 1 т. 5 ЗДП – глоба в размер на 200 лева за извършено нарушение по
чл. 25 ал. 1 ЗДП и на основание чл. 175 ал. 1 т. 5 ЗДП глоба в размер на 50
лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 1 месец за извършено
нарушение по чл. 123 ал. 1 1 т. 3 б. Б ЗДП.
Горната фактическа
обстановка се установява по несъмнен начин от представените по делото писмени
доказателства: наказателно постановление № 17-0938-006479 от 22.12.2017 година
на ***; копие от протокол за ПТП № 1693608 от 13.12.2017 година; акт за
установяване на административно нарушение № 6479 от 13.12.2017 година на ***;
жалба от П.М.Х. с входящ № 316000-40864 от 24.11.2017 година; справка от
Регионална база – КАТ *** по регистрационен номер, подобен на ***; справка за
нарушител на името на жалбоподателя А. С. М.; Заповед № 8121з – 952 от
20.07.2017 година на Министъра на вътрешните работи.
В подкрепа на
горните обстоятелства са и събраните по делото гласни доказателства посредством
разпита на свидетелите А.Й. и М.Н., в качеството им на служители на сектор ПП
при ОД на МВР ***, на които било възложено извършването на проверка на
фактите по постъпилата от П.Х. жалба.
Същите установяват, че лично не са присъствали на извършване или установяване
на нарушението, а след като им била възложена преписката установили кой е
собственика на посоченият в жалбата лек автомобил „***“ с рег. № ***, издирили водача му към
23.11.2017 г и го призовали да се яви за съставяне на акт за установяване на
административно нарушение. Лично разговаряли с него, дори посетили и мястото на
произшествието от 23.11.2017 година. Паркираният все още там лек автомобил *** *** видимо бил с
множество щети, но въз основа на обясненото от очевидци приели, че същите са
резултат именно от поведението на водача М. на посочената в жалбата дата.
В хода на
въззивното производство са изслушани непосредствено и показанията на посочените
в жалбата лица като очевидци К.В.З. и К.Б.З., както и собственика на
пострадалия автомобил П.Х.. Последната установява, че била уведомена от своя
приятелка, че мъжът и видял друг автомобил да удря нейния, паркиран на до
тротоара пред *** където живее. На място
установила, че бронята била спукана, за което и подала жалба.
Свидетелят К.З.
посочва, че познава свидетелката П.Х. като своя съседка. Същият установява и това, че на 23.11.2017 година
той и други лица, в това число и свидетеля К.Б. играели карти в беседка,
разположена между ***,5 в квартал ***. Чул шум, обърнал се и видял лек
автомобил „ ***“ черен на цвят да преминава по улицата. Номерът му бил записан,
по – късно отишъл до автомобила на П.Х. и видял, че бронята му била леко „
чукната“. Съобщил на собственика за станалото.
Свидетелят К.З. на
свой ред установява, че докато играел
карти в беседката с други лица, в това число и К.З. дошло непознато лице и
оставило записан на лист номера на автомобил, предизвикал непосредствено преди
това ПТП. Свидетелят З. не бил видял настъпването на ПТП – то, нито възприел
номера на автомобила, който го причинил, не ходил да гледа и не знае какви били
щетите по автомобила на свидетелката П.Х. – негова съседка.
За обективното,
всестранно и пълно изясняване на фактическата обстановка по делото са изслушани
и показанията на свидетелите Ц.М. – майка на жалбоподателя и Н.К. – негов чичо.
Двамата установяват, че на 23.11.2017 година около 17-18ч пътували заедно с жалбоподателя в лек
автомобил „ ***“ с рег. № *** – собственост на съпругата на К.. Последният бил
предоставил автомобила на племенника си, който бил млад шофьор да покара.
Движейки се по улица „ ***“ в квартал „***“ в посока към ***, непосредствено
пред *** жалбоподателят намалил скоростта си на движение и почти спрял, за да
може да се размине с идваща насреща кола предвид паркираните от дясната страна
на платното до тротоара други автомобили. При тази маневра лекият автомобил,
управляван от жалбоподателят леко докоснал паркираният отдясно веднага след
завоя лек автомобил „ ***“. Свидетелят К. слязъл от автомобила, видял че нито
по неговият автомобил нито по другия има следи от нанесени щети и решил че няма
нужда да се уведомява КАТ за това. Ето защо казал на племенника си да се
премести от шофьорското място, седнал да шофира той и си заминали. След около
месец съпругата му като собственик на автомобила била потърсена от органите на
полицията и тогава К. лично ходил с тях да оглеждат соченият като пострадал лек
автомобил „ ***“ във връзка със станалото на 23.11.2017 година.
При така приетото за установено
от фактическа страна СЪДЪТ счита, че жалбата е ОСНОВАТЕЛНА по следните съображения:
Съдът намери, че в едната си част
– тази, в която на основание чл. 175 ал. 1 т. 5 ЗДП на жалбоподателя М. е наложена глоба в размер
на 50 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 1 месец за извършено
нарушение по чл. 123 ал. 1 т. 3 ЗДП, наказателното постановление е
издадено при съществени нарушения на
процесуалните правила. В този смисъл съдът прие за основателно възражение на
пълномощника че при издаването му е допуснато нарушение на разпоредбите на чл.
42 ал. 1 т. 5 ЗАНН и тази на чл. 57 ал. 1 т. 6 ЗАНН.
Разпоредбите на чл. 42 ал.І т. 5 ЗАНН и чл. 57 ал.І т. 6 ЗАНН установяват изискването и в акта за
административно нарушение и в наказателното постановление изчерпателно да бъдат
посочени нарушените законови разпоредби, което обуславя и правно единство между
цифровата квалификация на нарушението посочена в акта, и на тази посочена в
наказателното постановление. Процесуалните правила изискват и наличие на
съответствие както в горният смисъл, както
и такова между цифровото и словесното описание на нарушението в самото
наказателно постановление.
Видно от представеното по делото
наказателно постановление е, че същото посочва като нарушена от страна на жалбоподателя
императивната норма на чл. 123 ал. 1 т. 3 б. Б ЗДП, в акта за установяване на
административно нарушение е посочена разпоредбата на чл. 123 ал. 1 т. 3 б. В
ЗДП. Като словесно описание на нарушението
в АУАН е посочено „като участник в ПТП ПРИ КОЕТО НЯМА СЪГЛАСИЕ между
страните, напуска мястото на произшествието без да уведоми контролните органи“.
Наказателното постановление съдържа описание на следните действия на водача „ ПРИ
НАЛИЧИЕ НА СЪГЛАСИЕ относно обстоятелствата за ПТП не уведомява службите за
контрол за него“.
Следва да се посочи, че
разпоредбата на чл. 123 ЗДП установява ясно дефинирани едно от друго задължения
на всеки водач на МПС като участник в ПТП. Алинея първа т. 1 на същата разпоредба
установява задължението за всеки водач на пътно превозно средство, който е
участник в пътнотранспортно произшествие без да създава опасност за движението
по пътя, да спре, за да установи какви са последиците от произшествието.
Последващи хипотези съдържат
задълженията на водача при ПТП когато от същото има пострадали хора/ чл. 123
ал. 1 т. 2 ЗДП/ и такива когато при произшествието са причинени само
имуществени вреди/ чл. 123 ал. 1 т. 3 ЗДП/. И в този случай задълженията на
водачите са ясно дефинирани и посочени в букви а, б и в на законовият текст и поотделно нарушаването
им съставлява отделно административно нарушение.
В случай с акта да установяване
на административно нарушение на жалбоподателя е вменено нарушение по чл. 123
ал. 1 т. 3 б. В ЗДП, с наказателното постановление такова по чл. 123 ал. 1 т. 3
б . Б ЗДП.
Несъмнено, че с изписването и в
акта и в наказателното постановление на различни хипотези от разпоредбата на
чл. 123 ЗДП като нарушени от страна на жалбоподателя е нарушено единството на цифровата
квалификация и словесното изразяване на съответният състав на административно
нарушение. Така констатираното несъответствие между словесното описание на
извършеното нарушение и неговото цифрово изразяване в акта за административно
нарушение и последвалото го наказателно постановление съставлява съществено
нарушение на процесуалните правила, неотстранимо в хода на въззивното
производство. Същото затруднява в значителна степен правото на защита на
жалбоподателя като субект на административно наказателна отговорност.
Ето защо съдът прие, че в тази си част, с
която наказателното постановление санкционира жалбоподателя на основание чл.
175 ал. 1 т. 5 ЗДП с глоба в размер на 50 лева и лишаване от право да управлява
МПС за срок от 1 месец за извършено нарушение по чл. 123 ал. 1 т. 3 б. Б ЗДП е
неправилно и незаконосъобразно и следва да бъде отменено поради нарушение на
процесуалния закон.
По отношение на така наложеното
второ наказание на жалбоподателя, а именно глоба в размер на 200 лева за
извършено нарушение по чл. 25 ал. 1 ЗДП, съдът прие за установено следното:
Разпоредбата на чл. 25 ал. 1 ЗДП установява задълженията на
водачите на пътни превозни средства при извършването на маневри като заобикаляне на друго пътно превозно средство,
излизане от реда на паркираните превозни средства или да влизане между тях, отклоняване
надясно или наляво по платното за движение, в частност за да премине в друга
пътна лента, завиване надясно или наляво за навлизане по друг път или в
крайпътен имот. Водачът е длъжен преди да започне маневрата да се убеди, че
няма да създаде опасност за участниците в движението, които се движат след
него, преди него или минават покрай него, и да извърши маневрата, като се
съобразява с тяхното положение, посока и скорост на движение. Нарушаването на
тази разпоредба се санкционира от разпоредбата на чл. 175 ал. 1 и 2 ЗДП.
Събраните
в хода на делото гласни доказателства установяват по несъмнен начин, че
действително на посочената в акта за установяване на административно нарушение
дата – 23.11.2017 година, жалбоподателя се намирал в района на ***, разположен
в ж.к „***“ в град *** и управлявал лек автомобил „ ***“ с рег. № ***. В
подкрепа на този факт са показанията на свидетелите Ц.М. и Н.К.. Не се оспорва
и от жалбоподателя.
Безспорно
установено е и обстоятелството, че лек автомобил *** с рег. № *** е собственост
на П.Х. *** и към 23.11.2017 година се намирал паркиран на пътното платно до
тротоара пред *** в жилищен квартал „***“ в град ***. Този факт категорично
установяват приложените по делото писмени доказателства, както и показанията на
свидетелите П. Х., Р. З. и К.З., както и тези на Ц.М. и Н.К.. Всички свидетели
са единодушни за това, че автомобилът е бил паркиран на пътното платно, до
тротоара непосредствено след разположен в тази част на платното завой, което
затруднявало разминаването на останалите пътни превозни средства по него и
наложило жалбоподателя като водач на МПС да намали скоростта си на движение до
минимум. Приемайки този факт за безспорно установен съдът прие, че пряка предпоставка за настъпването на ПТП на
улица „ ***“ в град ***, в близост до *** е именно неправилното и в разрез с
разпоредбата на чл. 98 ал. 1 т. 1 ЗДП паркиране на лек автомобил „ *** *** с
рег. №***, собственост на П.Х..
Гласните доказателствата по делото установяват
по несъмнен начин, че жалбоподателя не е
осъществил която и да е от маневрите, изброени в разпоредбата на чл. 25 ал 1
ЗДП, на практика извършил преминаване покрай паркираният лек автомобил ***
с посочен по горе регистрационен номер.
В момента на това преминаване между управляваният от него автомобил и
паркираният настъпило съприкосновение, но действията на водача по никакъв начин
не са създали каквото и да е опасност за останалите участници в движението. Ето
защо съдът прие, че в случая не са осъществени обективните признаци от състава
на нарушение по чл. 25 ал. 1 ЗДП.
Досежно
констатациите, описани в акта и наказателното постановление за причинените на лек
автомобил „ *** *** с рег. №***, собственост на П.Х. материални щети съдът
обсъди събраните в хода на въззивното производство гласни и писмени
доказателства.
Показанията
на свидетелката п.Х. от една страна установяват, че на собственият и лек
автомобил било причинено спукване на броня. Свидетелят К.З. видял „ чукване“ на
бронята на автомобила, свидетелят З. не видял и не може да посочи вида и
размера на вредите. Всички те са единодушни в едно, а именно, че лек автомобил
„ *** *** с рег. №*** стоял дълго време паркиран на посоченото място и по него
имало следи и от други увреди.
Показанията
на полицейските служители Н. и Й. не могат и не установяват в конкретика вида и
размера на причинените материални щети. И двамата не са очевидци на настъпилото
ПТП, своите изводи изградили на базата на разказ от пострадалата, обяснения от
жалбоподателя и оглед на пострадалия автомобил около месец след твърдяната дата
на настъпване на ПТП. Съпоставяйки показанията на тези двама свидетели с
установените от свидетелите К.З. и К.З. факти, отчитайки
обстоятелството, че някаква „ щета“ е била установена около месец след посочената като дата на извършване на
нарушението дата 23.11.2017 година, съдът прие за недоказани твърденията на
наказващият орган за това, че именно поведението на жалбоподателя М. е причина
за настъпването на материална щета за автомобила, собственост на П.Х.. Още
повече, че и в хода на административното производство, така и в това на
въззивното такова не се установи нито вида на вредите, нито техния размер. В
наказателното постановление и акта за установяване на административно нарушение
декларативно е посочено „ причинил материални щети“, в съставеният протокол за
пътно транспортно произшествие липсва
конкретно описание за това при посоченият механизъм на настъпване на ПТП кому какви щети са причинени. Налице е
схематично отбелязване на вероятните точки на допир между двата автомобила
съответно за единият отпред вдясно и отзад вляво за другия, без да е възможно
да се установят действителните вид и размер на причинени щети.
Предвид
изложените съображения съдът намери, че при издаването на наказателното
постановление е нарушена и разпоредбата на чл. 52 ал. 4 ЗАНН а именно: преди да
се произнесе по преписката наказващият орган е трябвало да прецени в цялост
събраните доказателства, при наличие на спорни обстоятелства да проведе
допълнително разследване и едва тогава да издаде крайният си санкционен акт.
Съдът счита, че при така събраните до момента на издаване на постановлението
доказателства наказващият орган неправилно е интерпретирал фактите досежно
посоченото като първо извършено от страна на жалбоподателя нарушение – това по
чл. 25 ал. 1 ЗДП, при все че са били налице основания за приложението на друга
материално правна разпоредба на закона, а именно тази на чл. 5 ал. 1 ЗДП. Това
обаче е извън компетенциите на въззивната инстанция, а бидейки и нарушение на
материалния закон съставлява абсолютно основание за отмяна на наказателното
постановление.
Що се
отнася до възраженията на жалбоподателя за допуснато нарушение на чл. 40 ал. 1 ЗАНН при съставянето на акт за установяване на административно нарушение в
присъствието на лица, които нито са очевидци на същото, нито такива по
установяването му, съдът счете за основателно, което на свой ред налага
отмяната на наказателното постановление.
При така изложените съображения
съдът намери, че Наказателно постановление № 17-0938-006479 от 22.12.2017
година на ***, с което на А. С. М. ***, ЕГН ********** са наложени глоба в
размер на 200 лева за извършено нарушение по чл. 25 ал. 1 ЗДП и глоба в размер
на 50 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 1 месец за извършено
нарушение по чл. 123 ал. 1 т. 3 б. Б ЗДП
е НЕПРАВИЛНО И НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО и следва да бъде отменено.
Водим от горното и на основание чл. 63 ал.І от ЗАНН, СЪДЪТ
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯ Наказателно
постановление № 17-0938-006479 от 22.12.2017 година на ***, с което на А. С. М.
***, ЕГН ********** са наложени следните наказания: на основание чл.178 ал. 2
във вр. чл. 178 ал. 1 т. 5 ЗДП – глоба в размер на 200 лева за извършено
нарушение по чл. 25 ал. 1 ЗДП и на основание чл. 175 ал. 1 т. 5 ЗДП глоба в
размер на 50 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 1 месец за
извършено нарушение по чл. 123 ал. 1 т.
3 б. Б ЗДП.
Решението може да се обжалва в 14 дневен срок от съобщението до страните,
че е изготвено пред Административен съд – ***.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: