МОТИВИ по НОХД № 101/2018 г. на РС-Трявна
Повдигнато е и е внесено в съда
обвинение срещу И.А.Г.
за това, че на 29.05.2016 г.
в местността „Вареницата“, в землището на с. Черновърх, общ. Трявна, от хале на бившия кравекомплекс, в условията на опасен рецидив, е отнел чужда
движима вещ - 1 бр. заваръчен трансформатор /електрожен/, марка „Кракра“, модел
„Е-01У“, на стойност 320.00 лева, от владението на С.С.С.
***, без негово съгласие, с намерение противозаконно да го присвои -
престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 1 вр. чл. 194, ал.
1 вр. чл. 29, ал. 1, б.“А“ НК .
В съдебно заседание прокурорът поддържа
повдигнатото обвинение и иска
налагане на наказание лишаване от свобода в минимален размер, предвиден в закона, с прилагане на чл. 58а НК.
Служебният защитник на подсъдимия И.А.Г. - адв. Р. пледира за налагане на наказание лишаване от свобода
в
минимален размер, предвиден в закона, с прилагане на чл. 58а НК.
Подсъдимият И.А.Г. признава по реда на чл. 371, т.2 НПК фактите, описани в
обстоятелствената част на обвинителният акт и иска извършване на кумулация
с присъдата постановена в Р. Словения. В последната си дума
заявява, че съжалява за извършеното и моли да му бъде
наложено и минимално наказание.
Съдът, като прецени събраните по делото
доказателства, доводите и възраженията на страните по реда на чл. 372, ал.4 НПК
и чл. 14 НПК и чл. 18 НПК, намира за установено следното:
От фактическа страна:
Подсъдимият И.А.Г. е роден на ***
***, българин, български гражданин, неженен, с основно образование, осъждан, не
работи, ЕГН **********.
Свидетелят С.С.С. ***,
притежава недвижим имот, находящ се в бившия кравекомплекс, в местността „Вареницата“,
в землището на с. Черновръх, общ. Трявна. В този кравекомплекс св. С. притежава животновъден обект №
53650006, където отглежда крави и стопанисва няколко сгради - битовки и халета.
На 06.05.2016 год. подсъдимият Г. се върнал в Р. България от Кралство
Швеция, където бил работил като пастир на животни. На 08.05.2016 год. сутринта бил в дома на майка си в гр. Габрово,
ул.“Батак“ № 12 и мислел къде да отиде да си търси работа като пастир, тъй като
разбирал от това.
Разбрал, че в Тревненския регион има кравеферми и отишъл
в гр. Трявна.
Цял ден обикалял и разпитвал и вечерта около 18.30 часа
отишъл в кравефермата на св. С.С.С.. Последният по това време бил в дома си в гр. Трявна, където бил уведомен от
един от работниците си, че подсъдимият Г. е във фермата му и си търси работа.
Св. С. отишъл във фермата и след разговор с подсъдимия го наел на работа, като
му осигурил спане, баня и тоалетна в една битовка и
му закупил храна за вечерта за сумата от 11.30 лева. Св. С. наел подсъдимия, за да установи дали ще се справи с работата. Подсъдимият Г. работил във фермата на св. С. до 28.05.2016 год. Вечерта на 28.05.2016 год. подсъдимият бил в стаята си в битовката и преценил, че за труда, който върши, св. С. не
му плаща достатъчно. За компенсация решил да открадне електрожена от халето, да
го разбие на части и след това да отиде до гр. Габрово и да го продаде на пункт
за вторични суровини за пари, които да ползва за свои нужди. За целта около 03.30 часа на 29.05.2016 год., подсъдимият отишъл да види
другия работник - на име Стефан, дали се занимава с нещо. Последният се
занимавал с млякото от дневния добив. Подсъдимият му казал, че
не може да спи и излязъл.
Отишъл до халето с електрожена и проникнал вътре през
малък прозорец без стъкло, от задната страна на сградата. Взел и занесъл електрожена до входната врата, която отворил отвътре.
Изнесъл електрожена отвън, след което затворил вратата отвътре и излязъл
обратно навън през същия малък прозорец. Електроженът бил марка
„Кракра“, модел „Е - 01 У“. Впоследствие подсъдимият занесъл електрожена в битовката и с помощта на две брадви разцепил пластмасовия
му корпус, отделил двете намотки и разполовил кабелите на ръкохватката и замасяването. Сложил частите в един
черен полиетиленов чувал и тръгнал пеш за гр.
Габрово.
Около 07.00 часа, в района на ул.“Патриарх Евтимий“ № 1,
в кв. “Божковци“, в гр. Трявна, подсъдимият бил
забелязан и застигнат от дежурния автопатрулен екип
на РУ - Трявна в състав, свидетелите Р.Д.и П.С.., които извършвали обход на района. Последните установили самоличността му и извършеното от него деяние, за
което уведомили дежурния разследващ полицай.
Съгласно заключението на съдебно-оценителната експертиза,
стойността на електрожена /заваръчен трансформатор/, предмет на кражбата е
320.00 лева.
Подсъдимият Г. е осъждан многократно, като от значение за правната квалификация на
деянието е следното осъждане: по присъда № 802 от 30.11.2011 г., влязла в сила на 16.12.2011 г., по НОХД № 1157/2011 г. на РС
Габрово, с което на подсъдимия Г. за извършено в периода месец декември 2010 г. – 26.03.2011
г.
престъпление по чл. 196, ал.1, т.2 във вр. чл. 195, ал. 1, т. 3 и т. 4 предл.
второ във вр. чл. 194, ал. 1, вр.
чл. 29, ал. 1, б. „а“ вр. чл. 26, ал. 1 НК е наложено
наказание една
година лишаване от свобода. На основание чл. 25, ал. 1 вр. чл. 23, ал.1 НК на подсъдимия Г. е определено общо
наказание по присъда № 802 от 30.11.2011 г.
и по присъди по НОХД № 103/2011 г. по описа на РС Габрово, влязла в законна в
сила на 07.07.2011 г. и по НОХД № 1051/2010 г. по описа на РС Габрово, влязла в законна
сила на 11.10.2011 г., в размер на най-тежкото от тях, а именно една година
лишаване от свобода, което наказание да изтърпи при първоначален строг режим в
затвор или затворническо общежитие от закрит тип.
Видно
от свидетелството за съдимост подсъдимият Г. е изтърпял наказанието лишаване от
свобода по горецитираните присъди в затвора в гр.
Ловеч, откъдето е освободен на 06.06.2012 г.
По доказателствата:
Изложената по-горе фактическа
обстановка съдът прие за установена въз основа на самопризнанията на подсъдимия
И.А.Г., направени по реда на чл. 371, т.2 НПК, които
съгласно изискванията на чл. 372, ал.4 НПК се подкрепят от събраните на досъдебното производство доказателства -
показанията на свидетелите Р.Й.Д. и П.
А. С. , С.С.С., от заключението на
изготвената на досъдебното производство съдебно-оценителна експертиза (л.42-л.46 от досъдебното
производство), както и от писмените доказателства и доказателствени
средства.
В посочения доказателствен
материал липсват каквито и да било съществени противоречия - направените от
подсъдимия Г. пълни самопризнания се подкрепят изцяло от
свидетелските показания на пострадалия и останалите свидетелите и от писмените доказателства и доказателствени
средства.
Съдът намери, че горепосочените
доказателства, обсъдени в своята съвкупност и по отделно, категорично и без
съществени противоречия, установяват описаната фактическа обстановка в нейната
пълнота, поради което изцяло основа на тях своите фактически изводи.
По категоричен начин се доказва авторството на
деянието – от
самопризнанията на подсъдимия и показанията на свидетелите, П. А. С. и С.С.С.. Показанията на
свидетелите
са ясни, категорични, последователни и житейски
достоверни.
Стойността на вещта се установява въз основа на заключението на
съдебно-оценителната експертиза, дала оценка за пазарната стойност на вещта след приспадане на овехтяването.
От справка за съдимост се установява съдебното минало на подсъдимия.
По тези причини съдът намери, че категорично е
установено авторството на деянието и обстоятелствата около извършването му и
въз основа на възприетата фактическа обстановка трябва да изгради своите правни
изводи.
От правна страна:
При така изложената фактическа обстановка,
съдът счете, че подсъдимият И.А.Г. е осъществил от
обективна и субективна страна състава на престъплението по чл. 196, ал. 1, т. 1 вр.
чл. 194, ал. 1 вр. чл. 29, ал. 1, б.“А“ НК.
От обективна страна – на 29.05.2016 г.
в местността „Вареницата“, в землището на с. Черновърх, общ. Трявна, от хале на бившия кравекомплекс, подсъдимият Г. е отнел чужда движима вещ - 1 бр. заваръчен
трансформатор /електрожен/, марка „Кракра“, модел „Е-01У“, на стойност 320.00
лева, от владението на С.С.С. ***, без негово
съгласие, с намерение противозаконно да го присвои като деянието е извършено
при условията на опасен рецидив.
Деянието е довършено, тъй като в
конкретния случай, подсъдимият Г. е установил своя
трайна фактическа власт върху предмета на престъплението, като е придобил
възможността да се разпорежда с него по свое усмотрение.
Деянието е извършено при условията на опасен
рецидив по чл. 29, ал.1, б."а" НК, доколкото е извършено в рамките на
петгодишния срок по чл. 30 НК след
ефективното изтърпяване на наказанието по описаната във фактическата част присъда, с която
подсъдимият е бил осъден на лишаване от свобода за срок от една година и то за тежко умишлено престъпление от общ характер. Не са налице основания за
квалифициране на опасния рецидив като такъв и по чл. 29, ал.1, б."б" НК, доколкото между всички присъди, обосноваващи опасния рецидив, са налице
основания за групиране по реда на чл. 25, ал.1 НК вр.
чл. 23, ал.1 НК
и такова е извършено. Съобразно задължителното
тълкуване на закона, дадено с т.2, ал.4 от Раздел ІІ на ППВС № 2/1970 г. (изм.
и доп. с ППВС № 6/1983 г. и ППВС № 7/1987 г.) в този случай е налице едно
осъждане по смисъла на чл. 29, ал.1, б. "б" НК, макар наказанията да
са постановени по различни присъди.
От субективна страна -
подсъдимият Г. е действал при условията на пряк умисъл - като е
знаел, че отнема от владението на пострадалия С. чужда движима вещ, съзнавал е това обстоятелство и че то противоречи
на установените законови норми, както и че отнемането е въпреки волята на
пострадалия. Подсъдимият е имал намерение да присвои вещта и да се разпореди с нея като със своя, като е осъзнавал общественоопасният
характер на своето деяние, предвиждал е настъпването на общественоопасните
последици от него и е искал настъпването им - да присвои и да се разпореди с
предмета на престъплението.
По вида и размера на наказанието:
За престъплението по чл. 196, ал. 1, т. 1 НК в
законът е предвидено наказание лишаване от свобода от две до десет години и по преценка на съда конфискация на
до една втора от имуществото на виновния.
С оглед на конкретните обстоятелства по
настоящия случай съдът счете, че не са налице предпоставките за прилагане на
чл. 55, ал.1, т.1 НК и за определяне на наказание лишаване от свобода под
най-ниския размер, предвиден в закона. Не са налице нито многобройни смекчаващи
отговорността на подсъдимия Г. обстоятелства, нито
изключителни такива, като според настоящият съдебен състав определянето на
наказанието за подсъдимия И.А.Г. в рамките, посочени
в закона би отговаряло на целите на генералната и на специална превенция по чл.
36 НК и най-вече на данните за личността на подсъдимия - неговите предишни
осъждания, които не влияят на правната квалификация на деянието, за което се
съди по настоящото дело. Поради това определянето на наказанието в
рамките, посочени в закона, не би се явило несъразмерно тежко за извършеното от
подсъдимия Г. деяние и за неговата личност.
При определяне на наказанието в рамките по чл.
чл. 196, ал. 1, т. 1 НК вр. чл. 54 НК и като изходи
от една страна от множеството предишни осъждания на подсъдимия Г. за престъпления против собствеността, а от друга от ниската стойност на вещта, извършеното
самопризнание на досъдебното производство, изразеното съжаление за стореното и младата възраст на подсъдимия,
съдът прие, че наказанието трябва да се определи при превес на смекчаващите обстоятелство, в най-ниския размер,
предвиден в закона, за да се даде един последен
шанс на подсъдимия да поправи своето поведение. При тези обстоятелства съдът
наложи наказание от две години лишаване от свобода. Така определеното
наказание ще отговаря в най-пълна степен на изискванията на наказателната
репресия и на хуманизма на българското наказателно законодателство.
Императивната разпоредба на чл. 373, ал.2 НПК
изисква при определяне на наказанието при съкратено съдебно следствие по реда
на чл. 371, т.2 НПК да се приложи разпоредбата на чл. 58а, ал.1 НК - след
определяне на справедливото наказание при условията на чл. 54 НК да се направи
редукция с една трета. След направената редукция окончателното наказание, което
съдът наложи на подсъдимия Г. по настоящото дело
е една
година и четири месеца лишаване от свобода.
Съобразно разпоредбата на чл. 57, ал.2 ЗИНЗС съдът
определи първоначален строг режим на изтърпяване на наложеното наказание
лишаване от свобода,
поради обстоятелството, че подсъдимият се е укривал в хода на наказателното
производство, като въпреки наложената му на досъдебното производство
първоначална мярка за неотклонение „Подписка“ е напуснал страната, установил се
е трайно в чужбина, което е наложило досъдебното производство да бъде спряно,
като впоследствие е била издадена ЕЗА за привеждане на подсъдимия от Република
Словения в България.
На основание чл. 59, ал.1 НК съдът
приспадна времето, през което подсъдимият е бил задържан с
мярка за неотклонение "Задържане под стража", считано от 17.06.2018 г., както и на
основание чл. 59, ал.2 НК времето, през което същият е бил задържан от 14.06.2018 г., като един ден задържане се зачита за един ден лишаване от свобода.
Съдът като съобрази семейното и материалното
положение на подсъдимия Г. и стойността
на отнетото имущество, счете че следва да се възползва от правото си на
преценка, дадено от закона в чл. 196, ал.2 НК и не наложи на подсъдимия И.А.Г. по-лекото наказание, предвидено като кумулативно в
санкционната част на наказателноправната норма -
конфискация на до една втора от имуществото на виновния.
Съдът
намери, че към момента на постановяване на настоящата присъда няма достатъчно
данни за постановената такава в Р. Словения /кога е постановена и влязла в
сила, кога е извършено деянието, за което подсъдимият е бил признат за виновен,
каква част от наказанието е изтърпяна/ за да
има възможност да разсъждава на плоскостта за
групиране на наказания извършени в съвкупност по реда на чл. 25, ал. 1 и ал. 2,
във вр. чл. 23, ал. 1 НК. Няма пречка в последващо производство по реда на чл. 306 НПК да се реши въпроса за
възможността за групиране на наказанията.
По разноските:
На основание чл. 189, ал.3 от НПК съдът осъди
подсъдимия И.А.Г. да заплати по сметка на ОДМВР - Габрово направените по делото разноски в досъдебното производство в размер на 120.94 лв., както и държавна такса в размер на 5 лв. за служебно издаване на
изпълнителен лист.
По
веществените доказателства:
След влизане в сила на присъдата съдът постанови веществените
доказателства – 2
броя брадви, 2 броя кожени ремъци, 2 броя проводници и части от заваръчен
трансформатор /електрожен/, марка „Кракра”,
модел „Е-01У”, поставени в чувал, завързан с въже да бъдат върнати на техния собственик С.С.С..
По изложените съображения съдът постанови
своята присъда.
СЪДИЯ-ДОКЛАДЧИК: