Р Е
Ш Е Н
И Е
№ .........
гр. В., 10.01.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 34-ти състав, в публично заседание на десети декември през две хиляди и
осемнадесета година, в състав
РАЙОНЕН СЪДИЯ: МАГДАЛЕНА
ДАВИДОВА
при секретаря Светлана Г., като
разгледа докладваното от съдията гр.д. № 73 по описа за 2017г., за да се
произнесе взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл.
34 ЗС.
В исковата молбата и уточнявщата такава, ищецът твърди, че страните се съсобственици на
процесния имот. Излага, че същият е придобит
от Т.С.С.с договор за продажба,
оформен в нотариален акт № ...
от 20.06.1911г. Същата се излага
да е оставила за наследници С.Б.А.и
Р.М.И.. С решение от 10.08.1948г. на Варненска комисия по чл. 11 от Закона за отчуждаване
на едрата градска собственост, по преписка вх. № 700, 2111 и 2112 от 1948г. е отчужден в полза на държавата
принадлежащия на С.Б.А.и Р.М.И. апартамент на втори /последен/ етаж над
партера, застроен на 187 кв.м. Излага, че в декларация към отчуждителната
преписка С.М.И. е декларирал, че е собственик на 1/3 ид.ч. от одържавения имот въз основа на завещание от неговите
баба и дядо Т. и М., каквото не е представено по отчуждителната
преписка, нито пък други титул за собственост. Имотът е реституиран на С.Б.А., Р.М.И.
и С.М.И., за което е издадено удостоверение № 21-А/16.03.1992г. от Община В..
Излага, че С.Б.А.е оставила за наследник по закон осиновената от нея Б.Б.А., която на 26.03.2014г. е съставила саморъчно
завещание, с което е завещала на ищеца цялото си имущество, включващо и
процесния имот. Излага, че праводателката на ищеца Б.Б.А. е наследник с равни права, включително и по силата на
завещание, заедно с рождения си брат С.М.И., на Р.М.И.. С оглед горното и твърди
да притежава 3/4 ид.ч. от процесния имот, а
останалата 1/4 ид.ч. принадлежи на С.М.И.. Моли съдът
да допусне и извърши делба на съсобствения между
страните недвижим имот, представляващ апартамент на втори етаж над партера,
застроен на 187 кв.м., находящ се в гр. В., ул. „А.П.“,
..., състоящ се от четири стаи, кухня и вестибюл, заемащ целия етаж, ведно с
27% ид.ч. от общите части на сградата и дворното
място, цялото от 436 кв.м., представляващо имот с идентификатор ............по
КККР на гр. В.. Отправеното е и искане за осъждане на ответниците да заплатят
обезщетение за ползването на имота в размер на 450 лева, на основание на
основание чл. 344, ал. 2 ГПК.
В срока по чл. 131 ГПК, ответниците Г.П.И.
и Р.С.И., депозират отговор на исковата молба, в който изразяват становище за
неоснователност на иска. Твърдят, че са изключителни собственици на имота на
основание давностно владение, тъй като същият е
владян само от техния праводател С.И., считано от
реституцията му от 16.03.1992г. и предаването му с констативен протокол от
18.05.1992г. и до днес. Праводателката на ищеца
излагат никога да не е живяла в имота, не го е ползвала или стопанисвала.
Същата не се е противопоставяла на владението на брат си. Оспорва се
саморъчното завещание от Б.А., като твърди че същото не е изготвено от нея и не
носи нейния подпис. Навежда възражения за унищожаемост
на завещателното разпореждане, като твърди завещателката да не е могла да разбира свойството и
значението на постъпките си, нито да ръководи действията си. Излага, че е
прекарала изключително мъчително последните една-две години от живота си.
Докато е имала сили, успявала само да отвори прозореца, от който дълго и силно
викала несвързано. Забравяла и не помнела лица и събития. Когато можела да
излиза вземала стоки от магазини без да ги плаща. Оспорва се и завещанието от Р.С.С€,
като твърди да не подписано от завещателя и да не е написано собственоръчно.
Липсва протокол за обявяването му, нито данни къде се съхранява. Оспорва се
искането за присъждане на обезщетение, като счита същото за неоснователно,
евентуално завишено по размер.
В срока по чл. 131 ГПК, ответниците Д.И.А.,
И.Г.П., А.Г.Н., Х.Н.К., С.Н.М., В.А.К., не депозират отговор на исковата молба
и не изразяват становище по иска.
С възражение вх. № .../09.08.2017г.,
ищецът И.П., чрез процесуалния му представител адв.
Ангелов заявява, че оспорва наведените в отговора на исковата молба твърдения
наследодателят на ответниците да е владял процесния имот изключително за себе
си. Твърди се, че до смъртта на Б.А., последната, заедно със С.И. са отдавали
процесния апартамент под наем, като последният договор е сключен през 2004г. и
съвместно са получавали наемите от същия. Твърди се, че едва след смъртта на А.,
С.И. е променил намерението си, като е започнал да получава цeлия наем от имота.
По отношение на оспореното саморъчно
завещание от Б.А. поддържа, че завещанието е било съставено и подписано
собственоръчно от завещателката. Оспорва твърденията,
че състоянието на А. не и е позволявало да завещава валидно. Оспорва, че праводателката му е била доминирана, контролирана и
подчинена от него. Тъкмо обратното, твърди А. де е имала доверие само на ищеца
и на неговите близки. Твърди се, че С.И. и самият ответник Р.И. са упражнявали
многогодишен системен натиск върху А. да прехвърли още приживе цялото си
имущество на брат й или на сина му. В резултат на това психическо въздействие
върху А. се твърди, че последната е живяла в стрес и страх, че роднините й ще
злоупотребят с нейното безсилие и ще я принудят да се разпореди с имуществото
си в тяхна полза, евентуално да й попречат да го управлява според собствената й
воля, като я лишат от личните й документи и книжа.
Твърди се на следващо място, че
решението на А. да се разпореди с имущественото си в полза на ищеца се е
формирало в годините, като преди процесното завещание
същата е депозирала предходно такова при нотариус И.М..
Що се отнася до завещанието от р.с.
твърди, че същото е било предмет на оспорване от страна на праводателя
на ответниците в производството по съдебна делба на друг съсобствен
имот. С оглед това и счита, че въпросът за действителността на завещанието не
подлежи на преразглеждане в настоящото производство.
По отношение на завещанието, на
което се позовават отвениците, счита че същото няма
белезите на завещание по смисъла на ЗН, действал към момента на съставянето му.
В този смисъл твърди, че завещанието не е датирано, не е подписано, имената на завещателката са непълни и съкратени, има зачерквания и
поправки, съдържа завещателни разпореждания за след
смъртта на заветниците, в това число и за след
смъртта на наследилите ги лице.
В съдебно
заседание ищецът лично и чрез процесуалния си представител поддържа исковата
претенция и депозираното възражение.
В съдебно
заседание ответниците Г.И. и Р.И., чрез процесуалния си представител, не
оспорват, че понастоящем фактическата власт върху имота се осъществява от тях,
като същият се отдава под наем. Оспорват факта, че съвместно С.И. и Б.А. са
отдавали имота под наем, както и факта, че е получавала наеми и се е грижила за
имота.
След съвкупна преценка на
доказателствата по делото, съдът прие за установено следното от фактическа и правна страна:
Видно от приложения на л. 10 от делото
нотариален акт № ..., че с договор за покупко-продажба от 20.06.1911г., Т. С. е
придобила собствеността върху празно място, находящо
се в гр. В., ул. „К.”, V участък, с площ от 250 кв.м., при съседи: Я.А., Н.Д., зап.полковник б., г. Х. Й., зап.полковник
С. ***.
Приобретателката Т. С. е починала на 27.07.1940г.,
като е оставила за наследници по закон С.С.С. –
съпруг, починал на 18.04.1941г. и дъщери с. С. А. и Р.С.С€ – удостоверение за
наследници л. 33 от делото. От своя страна С.С. е
оставил за наследници с. С. А. и Р.С.С€ – л. 34.
Приобщени към доказателствения
материал по делото /л. 226/ е оригинал на документ на двоен лист от тетр.. На първата страница на същия е възпроизведен
документ, именован „Тайно завещание“ от Т. Ст. С. и с
който същата завещава 1/3 ид.ч. от къщата си, находяща се на ул. „с. К.”, ..., на внука си С.М.И.. Няма
посочена дата на съставяне на документа, налице са зачерквания и поправки. На
втория лист от документ се съдържа тайно завещание от С.С.,
който завещава на внука си С.И. 1/3 ид.ч. от къщата
си, находяща се в гр. В., на ъгъла на ул. „Караджа“ и
ул. „с. Крили“, № 27 и 14.
От приложения на л. 225 от делото
оригинал на препис от протокол, се установява, че на 28.05.1941г. по молба на р.
М. И., по баща С. С. и в присъствието на четирима свидетели, е обявено
оставеното от Т. С. тайно завещание, съхранявано в плик, върху който е поставен
печат /неповреден/ и в състояние, описано в акта за пазенето му. Посочено е, че
съдържащото се в плика „Тайно завещание“ е написано саморъчно от завещателката с черно мастило, върху линирана хартия,
канцеларски формат, от която е изписана цялата първа страница и част от
втората, подписано е от завещателката в края на
текста и датирано в края на съдържанието и в края подписано. Възпроизведен е и
текста на завещанието, като Т. С. е завещала на внук си С.И. 1/3 ид.ч. от къщата си, находяща се в
гр. В., ул. „с. К.“, .... Посочено е, че след прочитане на завещанието, всеки
лист от същото е подписано от нотариуса и свидетелите, както и хартията, с
която е било обвито то, съставен е протокол подписан от молителката,
свидетелите и нотариуса.
С решение от 10.08.1948г. по преписка
вх. № 700, 2111 и 2112 на основание Закона за отчуждаване на едрата градска
покрита недвижима собственост е отчужден в полза на държавата следното
притежавано от с. С. А., Р.М.И. и С.М.И. жилище /апартамент/ на втори
/последен/ етаж над партера, със застроена площ от 187кв.м., състоящ се от
четири стаи, кухня и вестибюл, изграден в триетажна сграда, находяща
се в гр. Сталин, ул. „К.”, ..., парцел VІ от кв. 274, както и 26.7% ид.ч. от дворното място /л. 19-21/. За отчуждения имот е
съставен акт № 525 от 30.03.1050г. /л. 12/. Така отчуждения имот е възстановен
на наследниците на с. А. и р. И. на основание Закона за възстановяване на
собствеността върху одържавени недвижими имоти, видно от приложеното на л. 13
от делото удостоверение № 21-А от 16.03.1992г., който към датата на
възстановяването е с административен адрес гр. В., ул. „Ал. п.”, ....
В коментираното по-горе решение от
10.08.1948г. е посочено, че от къщата, в която се намира отчуждения апартамент,
не се отчуждава апартамент от едно жилище с три стаи и кухня на партера и
апартамент от едно жилище с три стаи и кухня на първи етаж /над партера/. Тези
две жилища са били предмет на делба между страните, което се установява от по гр.д.
№ 2267/1979г. От материалите по същото и приобщените към него дела се
установява следното:
На 20.09.1973г. Р.С.С€ е депозирала
пред Варненски районен съд искова молба, с която е сезирала съда с искане за прекратяване
на съществуващата между нея, Б.Б.А. и С.М.И. съсобстеност върху първи /партерен/ и втори /надпартерен/ етаж от къща, находяща
се в гр. В., ул. „п.“ 16. Посочено в исковата молба е, че ищцата р.с. и Б.А. са
наследници на Т. С. а С.И. се легитимира като съсобственик на 1/3 ид.ч. от имотите въз основа на завещание от Т. С..
С исковата молба р.с. е представила препис
от тайно завещание от Т. С. с текст идентичен на този в коментирания по-горе
протокол за обявяването му, като е посочено, че оригиналът на същото е приложен
по нотариално дело № 546/1941г.
С решение от 19.10.1973г., постановено
по гр.д. № 2886/1973г., е допусната делба 329/519 ид.ч.
от дворно място, цялото от 519 кв.м. на ул. „п.“, ..., на първи и втори етаж от
жилищната сграда, построена в същото дворно място, на таванските и избените
помещения между съсобствениците и при квоти: 1/3 ид.ч.
за Р.С.С€, 1/3 ид.ч. за Б.Б.А.
и 1/3 ид.ч. за С.М.И.. Посочено в мотивите на
решението е, че съсобствеността между страните е възникнала за р.с. и Б.А. по
наследяване на Т. С. а за С.И. – въз основа на завещание от С..
С решение от 22.12.1974г., постановено
по гр.д. № 2886/1973г., в дял на р.с. е поставено жилището на втори етаж от
сградата на ул. „п.“, ..., на С.М. – жилището на първи етаж, които лице са
осъдени да заплатят на Б.А. сума за уравняване на дяловете. Решението е
обезсилено с определение № 230/20.09.1974г.
Последващо въз основа на молба на р.с.,
производството за делба във фазата на извършването е възобновено, като с
решение от 19.04.1977г., постановено по гр.д. № 1485/1975г., по описа на ВРС, в
дял на С.И. е поставен първи етаж от жилищната сграда на ул. „п.“, ..., а на
наследниците на починалата в хода на процеса р.с. – втори етаж от същата
сграда. Присъдени са суми в полза на Б.А. за уравняване на дяловете.
По искова молба на Б.А. срещу С.И. и М.
с. е инициирано производство за делба на жилището, находящо
се втори етаж от жилищната сграда на ул. „п.“, ..., като А. е твърдяла да се
легитимира като собственик на ½ ид.ч. от
същото въз основа на завещание от Р.С.С€. Въз основа на същата е образувано
гр.д. № 346/1979г.
Към исковата молба е приложен препис
от тайно завещание от р.с., с което същата е завещала половината от цялото си
недвижимо и движимо имущество на рождената си дъщеря Б.А., осиновена от Борис А.
и с. А.. Отбелязано върху преписа е, че оригиналът на същото е приложен към
нотариално дело № 9034/1975г.
С влязло в сила решение от
26.09.1979г., постановено по гр.д. № 2267/1979г., приемайки че завещанието е
действително, като изцяло е написано от завещателката
/което е било безспорно между страните/, че в него няма поправки и зачерквания,
съдът е допуснал да се извърши делба на втори етаж от жилищната сграда в гр. В.,
ул. „п.“, ... между съсобствениците и при квоти: ½ ид.ч.
за Б.А. и по ¼ ид.ч. за М. С.И. и С.М. с..
Отчитайки така влезлите в сила
решения, с които завещателните разпореждания на Т. С.
и р.с. са зачетени, то и съдът намира, че за правоприемниците на Б.А. и С. с. е
преклудирана възможността да правят възражения за
недействителност на същите, черпени от липсата на реквизити по отношение на
завещанието, оставено от Т. Спасова /авторството на завещанието не е оспорено
от ищеца нито в депозираното възражение вх. № .../09.08.2017г., нито в
проведеното съдебно заседание на 12.03.2018г., в което е оспорено единствено
завещанието, оставено от С.С./, респ. авторството на
оставеното от р.с. завещание. Дори обаче горното да не бъде споделено, от
коментирания препис, изготвен от нотариус Ст. Константинов, се установи, че завещателното разпореждане е датирано и подписано. В тази
връзка следва да се отбележи, че представеното от ответниците тайно завещание
от Т. С. съдът приема, че съставлява чернова на обявеното завещание, при
удостовереното от нотариуса, че оригиналът на същото се съдържа в нотариално
дело № 546/1941г. и обективно не би могъл да бъде в държане на страната. Що се
отнася до въведените възражения от ответниците относно действителността на
завещанието, оставено от р.с. и в частност, оспореното авторство на
представеното по делото тайно завещание, следва да се подчертае, че в рамките
на производството по гр.д. № 346/1979г., последващо
образувано под № 2267/1979г., съпругът на р.с. е поддържал, че завещанието е
изготвено от завещателката. Очевидно същото е било
обявено, за което свидетелства и представеното по настоящото дело на л. 169
удостоверение, че във Варненски районен съд, нотариална служба, има обявено
саморъчно завещание № 9034/1975г.
В обобщение съдът намира, че към
датата на възстановяване на отчужденото жилище на втори /надпартерен/
етаж, съсобственици на същото са били Б.А. и С. с. при квоти, както следва:
½ ид.ч. за Б.А., придобити 1/3 ид.ч. по наследяване на с. А. /удостоверение за наследници
л. 36 от делото/ и 1/6 ид.ч. по завещание от р.с. и
½ ид.ч. за С.М. с., придобити по завещание от Т.
С. – 1/3 ид.ч. и 1/6 ид.ч.
по наследяване на р.с. /удостоверение за наследници, приложено на л. 35 от
делото, като съпругът на с.а е починал преди датата на възстановяване на
собствеността върху имота/.
В срока за отговор на исковата молба,
ответниците Г.П.И. и Р.С.И. са въвели възражение, че са изключителни
собственици на имота, като са придобили същия въз основа на давностно
владение, осъществявано в периода от реституцията му от 16.03.1992г. и
предаването му с констативен протокол от 18.05.1992г. от праводателя
им С.И., а след неговата смърт и към датата на предявяване на иска за делба от
самите ответници.
Във фактическия състав на придобивната
давност като способ за придобиване правото на собственост, се включват два
елемента: владение - фактическо упражняване на съдържанието на вещното право и
определен срок от време, през който се упражнява
фактическото съдържание на вещното право, определен с нормата на чл. 79 ЗС. В
чл. 69 ЗС е установена презумпция, съгласно която се предполага, че владелецът
държи вещта като своя, докато не се докаже, че я държи за другиго. Съгласно
дадените разяснения с тълкувателно решение № 1 от 06.08.2012г. по т.д.№
1/2012г. на ОСГК на ВКС, презумпцията на чл. 69 ЗС се прилага на общо основание
в отношенията между съсобствениците, когато съсобствеността им произтича от
юридически факт, различен от наследяването. В случаите, при които един от
съсобствениците е започнал да упражнява фактическа власт върху вещта на
основание, което изключва владението на останалите, намерението му за своене се предполага и е достатъчно да докаже, че е
упражнявал фактическа власт върху целия имот в срока по чл.79 ЗС. Когато обаче
съсобственикът е започнал да владее своята идеална част, но да държи вещта като
обща, то той е държател на идеалните части на останалите съсобственици и
презумпцията се счита за оборена. Независимо от какъв юридически факт произтича
съсобствеността, е възможно този от съсобствениците, който упражнява фактическа
власт върху чуждите идеални части, да превърне с едностранни действия държането
им във владение. Ако се позовава на придобивна
давност за чуждата идеална част, той трябва да докаже при спор за собственост,
че е извършил действия, с които е обективирал спрямо
останалите съсобственици намерението да владее техните идеални части за себе
си.
Или, в случая следва да се даде
отговор на въпроса дали наследодателят на ответниците, респ. последните,
владеят изключително за себе си целия процесен имот и от кога.
Видно от приложения на л. 77 от делото
констативен протокол, че на 18.05.1992г., възстановеният имот е предаден на
наследниците на с. А. и р. И. – Б.А. и С.И..
Към доказателствения
материал по делото са приобщени договори за наем, с които е отдаван за временно
и възмездно ползване апартамент, с адрес ул. „п.“, ..., ет. 3, както следва:
- договор за наем от 04.08.1994г.,
сключен между Красимир П. Николов, в качеството му на наемател и Б.Б.А. и С.М.И., в качеството им на наемодатели. Договорът е
подписан от сключилите го страни и е със срок една година, считано от
15.08.1994г. Уговорената наемна цена е 7500 лева месечно. На втората страница
на договора е оформена разписка за получени от наемодателите на 05.08.1994г.
сума от 50000 лева и на 8 август 40000лева. Последните факти са удостоверени с
подписите и на двамата наемодатели /л. 174/;
- договор за наем от 04.08.1995г.,
сключен между Красимир П. Николов, в качеството му на наемател и Б.Б.А. и С.М.И., в качеството им на наемодатели. Договорът е
безсрочен, като е предвидено 3-месечно предизвестие за прекратяването му. На
втората страница на договора са оформени разписки за получаване на наемната
цена, като най-късната от които е от 03.11.1998г. Факта на получаване на сумата
е удостоверяван с подписа на С.И. /л. 192/;
- договор за наем от 17.10.2004г.,
сключен между Б.Б.А. и С.М.И., в качеството им на
наемодатели. Договорът е сключен за срок от три години.
Приобщен към доказателствения
материал е и сключен на 07.08.1994г. от Б.А. и С.И. договор за ремонтни
дейности, с който същите, в качеството им на възложители са възложили на „Юнап“, гр. В., извършването на конкретно описани ремонтни
дейност в баня, коридор, кухня и четири стаи, без да е посочен административен
адрес на ремонтираните помещения /л. 175/.
За установяване на твърдяното давностно владение, респ. за опровергаваното му, ангажирани
по делото са гладни доказателства чрез разпит на свидетелите Кристина Сарабекян и Красимир П. Николов, водени от отвениците и с. Д. Демирова – водена от ищеца.
В показанията си свидетелят Николов
излага, че е имал сключен договор за наем със С.И., като на договора е имало
подпис и на Богданка. Наемът е плащал на С., като сочи да няма съхранен спомен
да е плащал на Богданка. В процесния имот е живял десет години, като за
платения от него наем е била издавана разписка, имало е списък, в който се
подписвал. Сочи, че при сключване на втория договор за наем Богданка не е
присъствала, като С.И. му казал, че сестра му подписала. Сочи, че с
първоначалната сума, която е платил бил извършен ремонт на покрива от С.И.. Не
е виждал Богданка в сградата, в която се намира процесния имот въобще.
Свидетелката Сарабекян
излага, че познава ответниците Р.И. и Г.И., като от десет години са наемали на праводателя им. Излага, че бащата на свидетелката е сключил
с дядо С. договор за наем, като на самото подписване на договора свидетелката
не е присъствала. Сочи, че баща й плащал наема на дядо С., като се е случвало
веднъж или два пъти лично тя да му го носи. В останалата част съдът не
коментира показанията на свидетелката, доколкото от една страна касаят факти и
обстоятелства извън тези, за които е допусната, а от друга – същите не
пресъздават възприети от нея лично факта, а нейни заключения, основани на
предположения.
Свидетелката с. Д. излага, че е
познавала А. от 10-12 години. Повод за запознанството им бил закупена от
свидетелката идеална част от собствен на А. имот. Знае, че последната има и
други имоти – къща в центъра и още един етаж от съседна къща, който дели с брат
си. Свидетелката сочи, че не е ходила на този етаж, но доколкото знае той е
отдаван под наем и наема се разделя между А. и брат й. Излага, че не е била
свидетел, но от И. знае, че няколко пъти той е вземал наема, тъй като е казвал
„арменеца пак даде наема“.
С оглед така събраните доказателства
съдът намира, че не се установи по несъмнен начин проявена от С.И. активност,
която по смисъл и съдържание да отрича владението на съсобственика Б.А. и тя да
е достигнала до нея. За такива действие не може да бъде приети обстоятелството на
кого е плащана наемната цена по договорите за наем, сключени с двамата
съсобственици, което пък от своя страна свидетелства, че самият И. е зачел
правата на А. и се е съобразил с тях. Действия по промяна на намерението не
могат да бъдат и извършваните ремонтни дейности, още по-малко такива по общите
части на сградата, в която И. притежава самостоятелен обект. Ето защо и с оглед
изявлението на процесуалния представител на ищеца, направено в депозираното
възражение от 09.08.2017г., следва да се приеме, че съсобственикът И. е
променил основанието на държането във владение след смъртта на А., т.е.
09.11.2014г., от която дата до депозиране на исковата молба в съда –
04.01.2017г. не е изтекъл предвидения в нормата на чл. 79, ал. 1 ЗС
десетгодишен срок. С оглед горното и възражението за придобиване на имота по
давност е неоснователно, поради което и следва да се приеме, че към датата на
смъртта на А., същата се е легитимирала като собственик на ½ ид.ч. от процесния имот.
Видно от приложения на л. 229 заверен
препис от саморъчно завещание от 26.03.2014г., че Б.Б.А.
е завещала цялото си притежавано от нея имущество на ищеца И.М.П.. Завещанието
е обявено с протокол от 31.05.2016г. на нотариус П.П.
/л. 17/.
В депозирания отговор на исковата
молба ответниците Г.И. и Р.И. са оспорили авторството на завещателното
разпореждане, търдейки същото да не е написано и
подписано от Б.А., поради което и в о.с.з. на 12.03.2018г. е открито
производство по реда на чл. 193 ГПК.
От заключението по допуснатата съдебно-почеркова експертиза, което съдът кредитира като
обективно дадено и неоспорено от страните се установява, че буквено-цифровият
ръкописен текст на завещанието, както и подписът поставен под него, са
изпълнени от Б.Б.А.. С оглед така даденото заключение
и възражението на ответниците за нищожност на завещателното
разпореждане по см. на чл. 42, б. „б“, вр. чл. 25,
ал. 1 ЗН, е неоснователно.
Следващото надлежно въведено в процеса
от ответниците И. възражение е завещателното
разпореждане да е унищожаемо, тъй като А. не е могла
да разбира свойството и значението на постъпките си, нито да ръководи
действията си.
Според нормата на чл. 43, ал. 1, б.
„а“ ЗН, завещателното разпореждане е унищожаемо, когато е направено от лице, което по време на
съставянето му не е било способно да завещава. Способността за завещаване е
регламентирана в нормата на чл. 13 ЗН, според която всяко лице, което е
навършило 18 години и което не е поставено под пълно запрещение поради
слабоумие и е способно да действа разумно, може да се разпорежда със своето
имущество за след смъртта си чрез завещание. В случая ответниците не твърдят
приживе А. да е била поставена под запрещение, поради което и на изследване
подлежи способността й да действа разумно. Неспособни да действат разумно са
лицата, които не са поставени под запрещение, но поради слабоумие, душевна
болест или друга причина са в състояние на невъзможност да разсъждават
нормално, липсва им здрав разум и не могат да ръководят постъпките си. Дали
състоянието е трайно или кратковременно е без значение, важното е да е
съществувало по време на изготвяне на завещанието.
От приложеното на л. 279 от делото
копие от медицинско свидетелство за смърт от 09.11.2014г. се установява, че
причина за настъпилата смърт на Б.А. е остра дихателна и сърдечна
недостатъчност, предизвикани от анемия, деменция. В
графа „Друго важно състояние, способсващо за
настъпването на смърт, които не са свързани с болестта или патологичното
състояние, довели до нея“ е посочено счупване на бедрената шийка.
От приложената на л. 280 от делото епикриза се установява, че на 27.09.2014г. Б.А. е хоспитализирана
в МБАЛ „С. А.-В.“, поради това, че на същата дата е паднала и е счупила
тазобедрената си става. Установеното счупване на бедрената шийка е лекувано
оперативно. Изписана е на 15.10.2014г.
От приложения на л. 275 амбулаторен
лист от 18.07.2012г., издаден от д-р А.Т. се установява, че Б.А. е страдала от
хипертонично сърце без /застой/ сърдечна недостатъчност и посттравматична коксартроза, двустрА.. По данни
на А. същата от години била с повишено кръвно налягане и постоянни болки в
двете тазобедрени стави.
Приобщено към доказателствения
материал по делото и пълномощно от Б.А. с нотариална заверка на подписа рег. №
5110 от 03.09.2014г. на помощник-нотариус Преслава П., с което А. е учредила
представителна власт на И.П. за пред различни институции.
Представени от ищеца са и молба от
18.05.2010г. от Б.А., адресирана до нотариус И.М., с която е отправено искане
за приемане на съхраняване саморъчното й завещание. Представена е и
съдебно-психиатрично освидетелстване от 19.05.2010г., в което д-р й. и Е.С.,
при освидетелстване на А. в амбулаторни условия са установили, че същата е
цялостно ориентирана, емоционално съответна, памет и интелект съответно на
възрастта, без патологични отклонения.
Депозираното пред нотариус Маджунова завещание е обявено с протокол от 14.03.2018г. по
молба на ответника И., като със същото А. е завещала на И.П. притежаван от
същата вилно място в гр. В., ж.к. „Б.“ /л. 221-222/.
Приобщени по делото са и представени
от всяка една от страните бележки от Б.А., като същите не са датирани /л.
182-184 и л. 313/.
Допусната по делото е
съдебно-психиатрична експертиза, в заключението по която вещото лице д-р К. К.
сочи, че не диагностицира интелектуален упадък към
26.03.2014г. при Б.А., чиито оценъчни способности и годност да се грижи за
своите работи не са нарушени. Липсва медицинска документация за приемане на
медикаменти към посочената дата. А. не е била със затруднения да разбира и да
ръководи действията си към момента на написване на завещанието, не е диагностициран интелектуален упадък. Експертът заключава,
че към 26.03.2014г. Апотоловска е могла да разбира
свойството, значението, целите и последиците и е могла да ръководи своите
действия.
В съдебно заседание вещо лице излага,
че причина за смъртта на А. е острата съдова и дихателна недостатъчност.
Посочената диагноза в съобщението за смърт „анемия“ е вследствие претърпяната
смяна на тазобедрената става. Една на трето място е посочено „деменция“, без обаче да е налице каквато и да е
конкретизация – с какъв срок е, от какъв вид е, като липсват каквито и да е
доказателства подкрепящи я. Експертът разяснява, че по своя ход деменцията може да настъпи галопиращо, до година, а може и
да е с едно бавно прогресиращо протичане в рамките на години – 10-15 години. В
случай, че няма остър инцидент, травма на главата, с кръвоизлеви,
хематоми, туморни и голям мозъчен инсулт, тогава деменцията
протича бавно. В началото може да се започне с леки нарушения на сегашното
поведение на лицето – да забравя коя е датата, кой е месеца, докато с течение
на времето започва да се разпада непосредствената му дейност. По делото липсват
каквито и да е данни за наличие на дементен характер
към процесната дата на съставяне на завещанието.
За установяване здравословното и
психично състояние на А. по делото са ангажирани от всяка от страните гласни
доказателства чрез разпит на свидетелите Валентин Асенов Давидов и р. И.
Панайотова - водени от ответниците И. и свидетелите П.П.,
Преслава С. П., с. Д.Д. и А.А.
Тотева – от ищеца И. П..
Свидетелят Валентин Давидов излага, че
познава от дете Б.А. и нейният брат С., без обаче да има впечатления от
отношенията брат-сестра. Излага, че всяка сутрин Богданка е излизала на
прозореца на жилището си, като минавайки край дома й
са разговаряли, купувал й хляб или други каквото е поискала. Тъй като в
последните години е спряла да му дава пари, свидетелят не предлагал да й купува
неща. От магазинерката разбрал, че Богданка имала натрупана сметка, която
свидетелят заявил, че не може да плати. Сочи, че в един момент прозорците й се
затворили, като свидетелят помислил, че нещо се е случило с нея. Веднъж
разговарял с Р. пред дома й, като чули А. да вика „И., И.“.
На зададения от свидетеля въпрос кой е този И., Р. отговорил „Не ми се
разказва“. Отново приказвайки си с Р. пред къщата, чул А. да вика искам си
хапчетата. Сочи, че през последната година от живота на А. не е общувал с нея.
Свидетелката р. Панайотова излага, че
е била приятелка на Б.А., като през период и с оглед естеството на трудовата им
ангажираност не са виждали. Когато свидетелката се пенсионирала /на 55 години,
а към момента на разпита й същата има навършени 91 години/ възстановили
отношенията си и се виждали често. Излага, че Богданка непрекъснато викала едно
и също, като например „Ти знаеш ли, че всичко това е на Р.“. Сочи, че четири
години преди да почине приятелката й, свидетелката ходила до дома й. Вратата
била заключена, били махнати стъклата, стоели само железата,
а от вътре А. викала „Отвори ми И., И.“. По нататък в
показанията си свидетелката заявява, че е чула тези викове годината преди А. да
почине. През 2014г. не е виждала Богданка. Излага, че една година преди смъртта
на Богданка, свидетелката решила, че няма да се виждат повече. По телефона се
чували, като Богданка й казвала, че няма пари и много пъти Р. и плащал на
бакалницата.
В показанията си свидетелят П.П. се установява, че Б.А. е посещавала нотариалната му
кантора като клиент, без да може да бъде категоричен за период. Излага да не му
е правило впечатление А. да е имала някакви отклонения от нормалното състояние.
Свидетелката Преслава П. излага, че
познава Б.А. като клиент на нотариалната кантора, тъй като е заверявала няколко
пъти пълномощни от същата. Винаги е била напълно адекватна, като свидетелката е
нямала каквито и да е колебание дали А. разбира какво подписва или не.
Свидетелката с. Демирова, както съдът
посочи по-горе, излага в показанията си, че е познавала Б.А. от пред 10-12
години, като за последно я е виждала в деня, в който си е счупила крака. За
този период от време сочи, че често са се виждали, като твърди А. да е била с
интересен събеседник, силно религиозна, четяла е притчи от библията, говорила
за мода, попълвала кръстословици.
Достоверността на показанията на
свидетелката се оспорени от ответниците И., като същите са представили
доказателства, че между С.И. и Демирова е бил налице спор по повод предявена
исковата претенция от И. за прогласяване на договора за покупко-продажба от
25.10.2010г. /нотариален акт л. 296 от делото/, сключен между А. и Демирова, по
която е образувано гр.д. № 2849/2015г., по описа на ВОС. Същото е прекратено с
влязло в законна сила определение от 29.07.2016г.
От показанията на свидетелката А.
Тотева се установява, че същата е била личен лекар на Б.А., като последната я е
посещавала само веднъж – когато се е записала. Свидетелката изльгь,
че при записване на нов пациент задължително го преглежда, за да разбере какво
е здравословното му състояние. Прегледала е А. и установила, че последната има
високо кръвно налягане. Сочи, че доколкото си спомня А. е нямала други
оплаквания, като й е споменала, че не приема никакви лекарства. По време на
прегледа е влязла във вербален контакт с пациентката, като няма спомен А. да се
е държала неадекватно, разговорът бил нормален.
Съвкупния анализ на коментираните
доказателства налагат извода, че към датата на съставяне на саморъчното
завещание 26.03.2014г. Б.А. е била в състояние да възприема и разбира правилно
фактите от ежедневието, да съзнава последиците от своите постъпки и правни
действия. От заключението по проведенета
съдебно-психиатрична експертиза се установи, че завещателката
не е страдала от психично или друго заболяване, което да е накърнило психичната
й годност, нито пък има данни към 26.03.2014г. за доказано дементно
състояние. В този смисъл са и показанията на свидетелката Преслава П., заверила
пълномощното от А. през м. 09.2014г. Не са от естество да разколебаят
достоверността на изнесеното от свидетелката П. показанията на водените от
ответниците свидетели. Така от една страна същите нямат преки впечатления от
поведението на завещателката през 2014г., а от друга
изнесеното от свидетеля Валентин Давидов на внася дори и съмнение в това
способна ли е била А. да проведе разумен разговор, да се ориентира от нуждите
си в ежедневието /след като му е поръчвала да и закупи необходими продукти от
близкия магазин/. Що се отнася до показанията на свидетелката й.а същите не се
подкрепят от останалите доказателствен материал,
събран по повод психчното здраве на завещателката, а и са вътрешно противоречиви – така от една
страна според свидетелката, А. само повтаряла едно и също нещо, а от друга след
проустановяване на срещите им същата е съумяла да
проведе разумен разговор, при който е ясно е посочила потребностите си. Не се
установи диагностицираните заболявания - хипертонично
сърце без /застой/ сърдечна недостатъчност и посттравматична коксартроза, двустрА. да са били
такива, даващи отражение на психичната й годност или да е приемала медикаменти,
водещи до това. Твърденията, че ищецът я е заключвал в дома й същото се
преценяват от съда като недоказания, а й същите не биха могли да бъдат отнесени
към наведеното основание за унищожаемост на завещателното разпореждане – липса на завещателна
дееспособност. Горното формира и извода на съда, че към датата на съставяне на
завещанието А. е била напълно способна да завещава, поради което и съставеното
от нея завещание не е унищожаемо на твърдяното
основание и е породило присъщите си правни действия и легитимиращо И.П. като
собственик ½ ид.ч. от процесния имот.
Останалата ½ ид.ч. от процесния имот, притежавана от С.И., след смъртта
на същия, настъпила на 17.03.2017г. е придобита от наследниците му по закон Г.П.И.
и Р.С.И., при права по ¼ ид.ч. за всеки от
тях.
В обобщение, делбата на процесния имот
следва да бъде допусната между И.М.П., Г.П.И. и Р.С.И. при посочените по-горе
квоти.
От делбата следва да бъдат изключени Д.И.А.,
И.Г.П., А.Г.Н., Х.Н.К., С.Н.М., Вярна А.К..
Що се касае до направеното от ищеца
искане по чл. 344, ал. 2 ГПК, налице са съвпадащи твърдения, изходящи от всяка
от страните по делото досежно осъществяваното от ответниците
Г.И. и Р.И. ползване върху делбения имот. Последното
обуславя и доказаност на първата предпоставка за
основателността на направеното искане, а именно: не всички съсобственици да
ползват делбения имот според правата си. И тъй като
чрез разпределението на ползването по реда на чл. 344, ал. 2 ГПК принципно не е
допустимо да се променя принудително осъществяваното до момента ползване, то имотът
следва да бъде предоставен за ползване от И., който следва да се осъдят да
заплащат на ищеца парично уравнение в размер на пазарния наем за имота. За
последния съдът цени заключението на назначената по делото СТЕ. Видно от същото
средната пазарна стойност на месечния наем е в размер на 400 лева или размерът
на дължимата за ползването сума е 200 лева – съобразно квотата на ищеца в
съсобствеността. Паричното уравнение следва да се постанови за заплащане от
ответниците, считано от влизане в сила на настоящото решение до окончателното
извършване на делбата.
По отношение на отправеното от съделителите искане за присъждане на разноски, съдът
намира, че на този етап от производството такива не следва да се присъждат в
полза на ищеца. При определяне на разноските в делбеното
производство следва да се спазва правилото на чл. 355 ГПК, предвиждащо че
страните заплащат разноските съобразно стойността на дяловете им, в който
смисъл са и указанията, дадени в Постановление № 7/28.11.1973 г. на Пленума на
ВС т. 9, а именно, че разноските по делбените дела се
определят съобразно стойността на дяловете при завършване на производството по
делбата. Категорична и последователна е практиката на ВКС /определение №
144/24.04.2012 год. по гр. д. № 70/2011 год., определение № 203/15.05.2011 год.
по гр. д. № 205/11 год./, че решението по първата фаза на делбата не финализира
процеса, поради което не се дължи и присъждане на разноски. Същата позиция е
застъпена и в редица решения на ВКС. Така например в решение № 3/6.02.2012 год.
по гр. д. № 189/2011 год., ВКС е постановил, че с оглед разпоредбата на чл. 355 ГПК в първа фаза на делбата страните не си дължат разноски, а
присъждането им се прави с решението по извършване на делбата във втора фаза. Затова и претенцията на страните за присъждане на
разноските не следва да се разглежда в това производство. В този смисъл е и
решение № 117/7.05.2012 год. по гр. д. № 1089/2011 год., на ВКС, че разноските
се определят по правилото на чл. 355 от ГПК с решението по извършване на делбата.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И :
ДОПУСКА да бъде извършена
съдебна делба на следния недвижим имот: АПАРТАМЕНТ на втори етаж над партера, застроен
на 187 кв.м., изграден в сграда с идентификатор 10135.1508.148.1, находяща се в гр. В., ул. „А.П.“, ..., състоящ се от четири
стаи, кухня и вестибюл, заемащ целия етаж, ведно с 27% ид.ч.
от общите части на сградата и дворното място, цялото от 436 кв.м.,
представляващо имот с идентификатор ............по КККР на гр. В., при граници
на дворното място: имоти с идентификатори ............, между съделитетелите и при квоти: ½ ид.ч. за И.М.П., ЕГН **********,***,
¼ ид.ч.
за Г.П.И., ЕГН **********,*** и ¼
ид.ч. за Р.С.И., ЕГН **********,***.
ИЗКЛЮЧВА
от делбата на горния
имот Д.И.А., ЕГН **********, с
адрес: ***, В.А.К., ЕГН ********** с
адрес *** 1, И.Г.П., ЕГН **********,
с адрес: ***, А.Г.Н., ЕГН **********,
с адрес: ***, Х.Н.К., ЕГН **********,
с адрес: *** и С.Н.М., ЕГН **********,
с адрес: ***.
ОСЪЖДА Г.П.И.,
ЕГН **********,*** да заплаща в
полза на съделителя И.М.П., ЕГН **********,***, сума в размер на 100.00 лева /сто лева/ месечно, за ползването на делбения имот, а именно апартамент на втори етаж над партера, застроен на 187
кв.м., находящ се в гр. В., ул. „А.П.“, ..., състоящ
се от четири стаи, кухня и вестибюл, заемащ целия етаж, ведно с 27% ид.ч. от общите части на сградата и дворното място, цялото
от 436 кв.м., представляващо имот с идентификатор ............по КККР на гр. В.,
считано от влизане на настоящото решение в сила до окончателното извършване на
делбата, на основание чл. 344, ал. 2 ГПК.
ОСЪЖДА Р.С.И.,
ЕГН **********,*** да заплаща в
полза на съделителя И.М.П., ЕГН **********,***, сума в размер на 100.00 лева /сто лева/ месечно, за ползването на делбения имот, а именно апартамент на втори етаж над партера, застроен на 187
кв.м., находящ се в гр. В., ул. „А.П.“, ..., състоящ
се от четири стаи, кухня и вестибюл, заемащ целия етаж, ведно с 27% ид.ч. от общите части на сградата и дворното място, цялото
от 436 кв.м., представляващо имот с идентификатор ............по КККР на гр. В.,
считано от влизане на настоящото решение в сила до окончателното извършване на
делбата, на основание чл. 344, ал. 2 ГПК.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване
с въззивна жалба пред Варненски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: