№ 10
гр. гр.Н., 04.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – Н., IV-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на деветнадесети декември през две хиляди двадесет и втора година
в следния състав:
Председател:Н.Р.М.Б.
при участието на секретаря К.И.Л.
като разгледа докладваното от Н.Р.М.Б. Гражданско дело № 20222150100414
по описа за 2022 година
Производството по делото е образувано по повод исковата молба от „Т.Ф.С.“
АД, ЕИК ..............., със седалище и адрес на управление: гр. С., район „О.“, ул. „С.“, №
8, представлявано от Ю.С., против „................“ ЕООД, ЕИК ............., със седалище и
адрес на управление: с. К., общ. Н., обл. Бургас, ул. „...........а“ № 4, представлявано от
М. В. М., и М. В. М., ЕГН **********, с адрес: гр. П., ж.к. „Т.“ ..., вх. ........... В
исковата молба се сочи, че на 04.11.2019 г. ответното дружество „................“ ЕООД
издало в полза на ищцовото дружество „Т.Ф.С.“ АД запис на заповед, с който
безусловно и неотменимо се задължило да заплати на поемателя или на негова заповед
сумата от 12 000 /дванадесет хиляди/ лева. Падежът на плащане бил 04.12.2020 г.,
мястото на плащане- гр. С., с уговорка без протест и разноски. Записът на заповед бил
авалиран от М. В. М. на 04.11.2019 г. при същите условия. Сочи се, че след настъпване
на падежа, задължението за плащане на горепосочената сума не било изпълнено от
нито от един от ответниците. С оглед на това на 29.12.2020 г. ищцовото дружество
подало заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 417 от ГПК
срещу ответните страни за сумата от 11224,44 лева, представляваща частично вземане
от цялото вземане в размер на 12000 лева по горепосочения запис на заповед. По така
подаденото заявление било образувано ч.гр.д. № 1212/2020 г. по описа на Районен съд-
Н., по което била издадена заповед за изпълнение, срещу която „................“ ЕООД и М.
В. М. подали възражения. Гореизложеното мотивирало ищцовото дружество да поиска
от съда да постанови решение, с което да приеме за установено, че „................“ ЕООД и
М. В. М. имат парично задължение към „Т.Ф.С.“ АД, за сумата в размер на 11224,44
лева, представляващи частично вземане от цялото вземане в размер на 12000 лева по
горепосочения запис на заповед, ведно със законната лихва върху главницата, считано
от датата на подаване на заявлението до окончателното изплащане на вземането.
В срока по чл. 131, ал.1 от ГПК, по делото е постъпил писмен отговор на
исковата молба от ответните страни, с който се оспорват изцяло предявените искове,
като неоснователни и недоказани. Твърди се, че М. В. М. не е подписвала запис на
заповед от 04.11.2019г. за сумата от 12000 лева, нито като управител на „................“
ЕООД, нито като физическо лице- авалист. Сочи се, че ответниците не дължат
1
претендираната сума от ищцовото дружество. На основание чл. 193 от ГПК оспорват
истинността на записа на заповед от 04.11.2019г. за сумата от 12000 лева с падеж
04.12.2020г. по отношение на положените подписи за издател и авалист.
Съдът, като взе предвид исканията на страните, събрания по делото
доказателствен материал и като съобрази закона, намира за установено от фактическа и
правна страна следното:
Предявени са искове с правно основание чл. 422 от ГПК във вр. с чл. 535 и сл. от
ТЗ.
Твърди се от страна на ищецът, че на 04.11.2019 г. „................“ ЕООД, като
издател на запис на заповед, безусловно и неотменимо се е задължило да заплати на
„Т.Ф.С.“ АД, като поемател, сумата в размер на 12000 лева, с падеж на плащане-
04.12.2020 г., място на плащане- гр. С., с уговорка без протест и разноски. Записът на
заповед е авалиран от М. В. М. на 04.11.2019 г. при същите условия.
По повод извършено оспорване от страна на ответниците е изготвена съдебно-
графологична експертиза, от заключението по която се установява, че подписите в
записа на заповед срещу „за издателя“ и „за авалиста“ са положени със синя на цвят
химикална паста. Вещото лице е посочило, че от изследването на подписите, посочени
като обект на експертизата, се установило, че те се характеризират със средна степен
на обработеност, средна степен на свързаност, нечитаема транскрипция, съдържаща
комбинация от полуовални и дълговидни елементи, свързани с примковидни и
ъгловидни елементи- вертикален дълговиден елемент, преобладаваща дълговидно-
ъгловидна форма, смесена посока на движенията при подписване, лек десен наклон,
голям размер при подписване. Според вещото лице, при разделното изследване на
подписите- сравнителни образци на ответника М. се установило, че той се
характеризира с висока степен на обработеност, средна степен на свързаност,
преобладаваща дълговидно-примковидна форма, смесена посока на движение при
подписване, смесен наклон и среден размер и преобладаващи три варианта. Вещото
лице е констатирало, че при проведеното сравнително изследване между подписите са
се установили съществени различия в посочените общи графически признаци. Според
експерта подписите, положени за ответниците М. В. М. и „................“ ЕООД в записа
на заповед от 04.11.2019 г. се различават по транскрипция с подписите на М. В. М..
Вещото лице е заключило, че подписите са несравними и не е възможно да се отговори
дали същите са изпълнени от М. В. М.. Посочило е също, че в записа на заповед липсва
изписан ръкописен текст. В съдебно заседание вещото лице заяви, че положените в
записа на заповед подписи не са на М. М., тъй като са съвсем различни от ползвания
сравнителен материал.
С оглед на така изложеното съдът намира претенциите за неоснователни по
следните съображения:
Съгласно т. 17 от ТР № 4/18.06.2014 г. на ОСГТК на ВКС предмет на делото при
предявен установителен иск по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК в случай на издадена
заповед за изпълнение по реда на чл. 417, т. 9 от ГПК е съществуване на вземане,
основано на записа на заповед. Посочено е, че записът на заповед е ценна книга,
материализираща права, и доказателство за вземането. Съгласно разпоредбата на чл.
535 от ТЗ записът на заповед следва да бъде съставен в писмена форма и да съдържа
следните реквизити: наименованието „запис на заповед“ в текста на документа,
безусловно обещание да се плати определена сума пари, падеж, място на плащане,
името на лицето, на което или на заповедта на което трябва да се плати, дата и място на
издаването и подпис на издателя. В хипотезата на чл. 417, т. 9 от ГПК подлежащото на
изпълнение вземане въз основа на запис на заповед е вземането по редовен от външна
страна менителничен ефект. В случая вземането се основава единствено на запис на
заповед от 04.11.2019 г. От страните по делото не се наведоха твърдения за наличие на
каузално правоотношение, поради което съдът няма задължение да обсъжда дали е
налице основание извън съдържанието на документа. От приетата по делото съдебно-
2
графологична експертиза се установи, че подписите, положени за ответниците М. В. М.
и „................“ ЕООД в записа на заповед от 04.11.2019 г., и ползваните сравнителни
образци са различни до степен на несравнимост, като вещото лице заяви, че
изследваните подписи не са на М. М..
Съдът кредитира изцяло така изготвеното заключение, въз основа на което
следва да се приеме, че положените в записа на заповед подписи „за издателя“ и „за
авалиста“ не са на М. М.. Вещото лице е използвало сравнителен материал, взет не
само от самата М., но и в положените от нея подписи в заявления за издаване на
документи за самоличност, за получаване на паспорт и други документи, за които няма
спор, че са подписани от нея през различните години- 2006 г., 2009 г., 2018 г. Според
експертът няма признаци на сходство между ползваните за изследване сравнителни
образци и подписите, положени в записа на заповед. Същите били различни като начин
на изпълнение, наклон, транскрипция. Всичко това дава основание на съда да приеме,
че от страна на ответниците не са валидно поети задължения по процесния запис на
заповед, поради което и същите не следва да отговарят за търсените суми. Само при
валидно възникнал менителничен ефект може да се ангажира отговорността на
издателя, респективно авалиста му, което в случая не е налице.
С оглед гореизложеното, съдът намира, че предявените искове следва да бъде
отхвърлени.
От ответниците е направено искане за присъждане на разноски, което с оглед
резултата на делото е основателно. По делото са представени доказателства единствено
за заплащане на сумата от 200 лв.- депозит за вещо лице, поради което и следва
искането да бъде уважено в такъв размер. Доказателства за реално сторени разноски
няма и по заповедното производство.
Мотивиран от горното, Н.ският районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявеният от „Т.Ф.С.“ АД, ЕИК ..............., със седалище и адрес
на управление: гр. С., район „О.“, ул. „С.“ № 8, представлявано от Ю.С., против
„................“ ЕООД, ЕИК ............., със седалище и адрес на управление: с. К., общ. Н.,
обл. Бургас, ул. „...........а“, № 4, представлявано от М. В. М., и М. В. М., ЕГН
**********, с адрес: гр. П., ж.к. „Т.“ ..., вх. .........., иск за приемане на установено по
отношение на ответниците, че същите дължат на ищцовото дружество сумата в размер
на 11224,44 лева, представляващи частично вземане от цялото вземане в размер на
12000 лева по запис на заповед от 04.11.2019 г., с падеж на плащане 04.11.2020 г.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение, по повод на което е образувано
ч.гр.д. № 1212/2020 г. по описа на Районен съд- Н.- 29.12.2020 г., до окончателното
изплащане на вземането.
ОСЪЖДА „Т.Ф.С.“ АД, ЕИК ..............., със седалище и адрес на управление: гр.
С., район „О.“, ул. „С.“ № 8, представлявано от Ю.С., да заплати на „................“ ЕООД,
ЕИК ............., със седалище и адрес на управление: с. К., общ. Н., обл. Бургас, ул.
„...........а“, № 4, представлявано от М. В. М., и М. В. М., ЕГН **********, с адрес: гр.
П., ж.к. „Т.“ ..., вх. .........., сумата от 200 лв.- разноски за вещо лице.
Решението подлежи на обжалване с въвзивна жалба в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните, пред Окръжен съд- Бургас.
Съдия при Районен съд – Н.: _______________________
3