Решение по дело №860/2010 на Районен съд - Велинград

 

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

№     347                                          Година 2010, 11 ноември                              град Велинград

 

В    И М Е Т О   Н А    Н А Р О Д А

 

 

ВЕЛИНГРАДСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД                                           . . . . . състав

на  единадесети ноември  през две хиляди и десета година в публично  заседание  в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕТЯ ГЕОРГИЕВА

 

Секретар:М.Д.

Прокурор:

като разгледа  докладваното от съдията Георгиева

гражд.дело               № 860    по описа за 2010   година  съобрази, че:

 

        Производството е по Глава втора “Производство за налагане на мерки за защита от домашното насилие” от Закона за защита от домашното насилие.

С молбата си  А.К.А. с ЕГН ********** *** п р о т и в  К.А.А. с ЕГН ********** и М.А.А. с ЕГН ********** ***, в която твърди, че е син на  ответниците. Твърди, че имал здравословни проблеми и съди същите за издръжка по гр.дело №75/2010 г. Сочи, че на 19.05.2010 г. е допуснато обезпечение и от тогава срещу него започнал икономически и психически тормоз с обидни думи и закани, че ще го убият и че няма да получи нищо, като това последно се случило на 27.06.2010 г. около 21.00 часа. Ответниците многократно заявили, че ще разгласяват неистини за него и щели да го „довършат”. Твърди, че на 28.06.2010 г. подал  молба до РУ на МВР Велинград, за да търси издръжка, тъй като свършил запаса за лекарства и за да не бъде убит.С молбата си ИСКА да бъдат наложени мерки за защита по чл.5, ал.1, т.3, т.5 и т.5 от ЗЗДН и глоба на нарушителите.

          Ответниците  оспорват молбата, като твърдят, че изложеното в нея не отговаря на истината.Не представя доказателства.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните по свое убеждение прие следното:

МОЛБАТА е допустима.

Същата е подадена в едномесечния срок по  чл. 10, ал.1 от ЗЗДН от акта на домашно насилие от молителя, който е пострадало лице по смисъла на чл.3 от ЗЗДН и за него възниква възможността да предяви молбата за защита срещу ответниците, които са негови родители.Ето защо молбата е допустима, като подадена в законоустановения срок и от легитимирано лице съгласно изискванията на чл.3, т.4 и чл.4, ал.1 от ЗЗДН.

Разгледана по същество молбата е неоснователна по следните съображения:Със ЗЗДН се предоставя защита на лицата, пострадали от домашно насилие, което съгласно чл.2 от с.закон е  всеки акт на физическо, сексуално, психическо, емоционално или икономическо насилие, както и опитът за такова насилие, принудителното ограничаване на личния живот, личната свобода и личните права, извършени спрямо лица, които се намират в родствена връзка, които са или са били в семейна връзка или във фактическо съпружеско съжителство.Видно от удостоверения за родствени връзки №71, №72 и №73  изд. на 20.07.2010 г., молителят е син на ответниците.Това се установява и от приложеното с преписка с вх.№7745/10 г. на РУП Велинград удостоверение за раждане изд. на *** г., от което е видно, че молителят е роден на *** г.

С  декларация по чл.9, ал.3 от ЗЗДН от 08.07.2010 г. молителят декларира, че изложеното в молбата му (по чл.8 т.1 от с.з.)  за извършен акт на домашно насилие е истина. В тази декларация не се съдържа твърдение за извършен акт на дом.насилие, нито той е конкретизиран, не е посочено времето, мястото и конкретното действие, с което той е осъществен. Поради това съдът намира, че на тази декларация не следва да се даде вяра и да й се признае доказателствена сила по смисъла на чл.13, ал.3, във връзка с чл.9, ал.3  от ЗЗДН.Още повече, че доказателствената й сила се опровергава от събраните други – множество  гласни и писмени доказателства, по делото, от които се установява, че такъв акт на домашно насилие не е извършван от ответниците.От приложените преписка с вх.№7745/01.07.2010 г. на РУП Велинград и постановление по преписка с вх.№ 961/2010 г. на РП Велинград е видно, че молителят е подавал жалби с оплаквания, че ответниците не му заплащат издръжка, с което бездействие му упражняват домашно насилие. Представените медиц.направление от 17.10.2010 г.и протокол от 25.10.2010 г. установяват оплаквания и проведени медицински прегледи, но не и наличието на заболяване, което да се отразява на трудоспособността на молителя. Амб.лист от 24.02.2010 г., както  и посочените медицински документи, представени с писмената защита от 04.11.2010 г., не установяват заболяване, което да не позволява на молителя да се труди и реализира доходи, напротив от гласните доказателства се установява, че той е физически здрав и не е нуждаещ се от лечение човек, нито от чужда помощ за да се грижи за себе си. Въпреки това ответниците често били принуждавани от него да му дадат пари, под предлог че се нуждае от лечение и лекарства, като в същото време той си закупувал цигари и др.Това, че молителят не работел дразнело ответниците и те отказвали да му дават пари. Баща му казвал, че ще го изгони и от вкъщи. В такива случаи молителят се ядосвал и заплашвай с побой родителите си, дори имало случай, в който ударил майка си ответницата М.А..От показанията на свид.М. и К. се установява още, че ответницата му готвела, той постоянно бил при тях на първия етаж на жилищната сграда, в която живеят и дори доста често те му давали пари както за лекарства, така и за дневните разноски, макар че били финансово затруднени и имали дъщеря, която е студентка.Когато му отказвали- молителят започвал да звъни на тел.112, да подава жалби до различни инстанции и да ги обвинява, че му упражняват тормоз. Съдът дава вяра на показанията на разпитаните по делото свидетели М. и К., тъй като същите имат непосредствени впечатления от действията на молителя и на ответниците, показанията им са последователни и пълни, абсолютно подкрепящи се и кореспондират със събраните по делото писмени доказателства. За това че молителят се жалвал до различни инстанции, свидетелства и свид.И., който в служебното си качество е разглеждал жалби на молителя, които били доста на брой, без да може да уточни точния им предмет.

При тези данни, от правна страна съдът счита че:Съгласно разпоредбата на чл.139 от СК право на издръжка има лице, което е неработоспособно и не може да се издържа от имуществото си, като такава може да търси от лицата по чл.140 от СК.Ако молителят смята, че има такова право – следва да предяви правата си по гражданскоправен ред и едва след успешното провеждане на такъв иск, да претендира заплащането й, вкл. и по предвидения за това ред за принудително изпълнение.Реализирането на едно субективно право по съдебен ред зависи от неговия носител- така че от неупражняването му от молителя, той не може да извлича за себе си изгодни последици и да иска „изпълнение” на насрещно задължение директно от лицата, които смята че му дължат издръжка, като ангажира отговорността им по специалния закон - ЗЗДН.Така или иначе, неизплащането на издръжка-дори и когато се дължи, не е акт на домашно насилие по см. на чл.2 от ЗЗДН.Не се установиха от множеството събрани по делото доказателства да са извършени и другите действия, описани в молбата – напротив установи се, че ответниците нито за заплашвали, че ще го убият и „довършат”, нито са разгласявали неистини за него.Установи се, че те са били принуждавани да му дават пари за разноските му, в т.число и цигари както чрез физически действия, така и чрез подаването на множество жалби, оплаквания и сигнали срещу тях, за чиято неоснователност има произнасяния на компетентната Районна прокуратура Велинград с постановления по пр.преп. вх.№1206/2010 от 30.09.2010 г. и по пр.преп. вх.№961/2010 г. от 14.07.2010 г. 

 С оглед на горното, съдът намира, че описаните в молбата по чл.8, ал.1 от ЗЗДН действия на ответниците не съставляват акт на домашно насилие по смисъла на чл.2 от ЗЗНД спрямо молителя.Ето защо не са налице предпоставките на закона   за постановяване на  мерки по чл.5, т.3, т.5 и т.6 от ЗЗДН, като молбата на молителя в същия смисъл следва да се отхвърли.

Като последица от отхвърляне на молбата и на основание чл. 11, ал.3 от ЗЗДН  държавната такса в размер на 25 лв. и  т а к с а в размер на 5 лв. за служебното издаване на изпълнителен лист следва да се възложат на молителката.

Водим от изложеното, ВЕЛИНГРАДСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД

 

Р       Е       Ш     И :

 

          ОТХВЪРЛЯ молбата на А.К.А. с ЕГН ********** ***  п р о т и в  К.А.А. с ЕГН **********  и М.А.А. с ЕГН********** ***   като ОТКАЗВА ДА ИЗДАДЕ заповед за защита и налагане на мярка по чл.5, ал.1, т.3, т.5 и т.6  от Закона за защита от домашното насилие спрямо А.К.А., с посочен ЕГН и адрес.

ОСЪЖДА А.К.А., с посочени ЕГН и адрес, да заплати на Държавата по бюджета на съдебната власт  т а к с а  в размер на 25 лв.   +  т а к с а   в размер на 5 /пет/ лева за служебното издаване на изпълнителен лист

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд гр.Пазарджик в 7-дневен срок от връчването му на страните.

 Препис от решението  да се връчи  на страните.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: