РЕШЕНИЕ
гр.С., 16.04.2014г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, І ГО, 21-ти с-в, в открито
заседание на двадесет и седми март две хиляди и четиринадесета година, в
състав:
Съдия Вергиния
Мичева-Русева
при секретаря В.И. като разгледа
докладваното от съдията гр. д. № 2659 по описа за 2008 година и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Ищецът С.В.С. е предявил пет обективно
съединени иска срещу Сдружение „Съюз на българските художници”, ЖСК „ Б.Х.” и З.К.В. както
следва:
1. Иск за признаване за установено по отношение на
ответника Сдружение
„Съюз на българските художници”, че С.С. е придобил собствеността върху процесния апартамент №**, находящ се в гр. С., ул.”Т.
К.” №*, бл.*, вх.”*”, ет.*, със застроена площ от 158, 09 кв.м., състоящ се от
пет стаи, кухня, баня, клозет, мокро помещение, дрешник, преддверие, коридори и
три балкона, с граници: от юг и запад - двор, от изток
-стълбище и двор, от север - ап. №55, отдолу - ап. - 46,
отгоре - ап.**, заедно с мазе №9 със с. площ от 5, 77 кв.м., заедно със
съответните идеални части от сградата и от дворното място, съставляващо парцел
V от кв133д по плана
на гр. С., м. „К.С. - Плавателен
канал” ведно с правото на строеж чрез давностно
владение, продължило повече от 10 години от 30.09.1995 до 01.10.2005г.
2. Иск за признаване
за установено по отношение на ищеца,
че ответникът ЖСК „Б.Х.” не е придобила собствеността
върху процесния апартамент №47, находящ се в гр. С., ул.”Т.К.” №*, бл.*, вх.”*”,
ет.*, със застроена площ от 158, 09 кв.м., състоящ се от пет стаи, кухня, баня,
клозет, мокро помещение, дрешник, преддверие, коридори и три балкона, с граници:
от юг и запад - двор, от изток - стълбище и двор, от север - ап. №55, отдолу -
ап. - 46, отгоре - ап.48, заедно с мазе №9 със с. площ от 5, 77 кв.м., заедно
със съответните идеални части, от сградата и от дворното място, съставляващо
парцел V от кв133д
по плана на гр. С., м. „К.С. - Плавателен канал”, нито по силата на валидно
учредено право на строеж, нито по приращение чрез транслативните сделки за
прехвърляне собствеността върху идеални части от терена, нито по давност.
3. Иск за признаване за установяване спрямо ответниците ЖСК „Б.Х.” и З.К.В., че
решенията на Общото събрание на кооперацията за приемането на З.К.В.
за член-кооператор и за разпределянето на процесния апартамент на него, взети на
09.11.1999г. са нищожни, като противоречащи на императивни законови норми -
чл.1, ал.1, чл.11, ал.1 във връзка с чл.ЗО, ал.2 от ЗЖСК и на устава на
кооперацията - за твърдения член-кооператор З.В.
не е било налице свободно собствено
жилище и не е имало собственост към тази дата в полза на кооперацията .
4. Иск за признаване за
установено срещу З.К.В.,
че последният не е станал член-кооператор на ЖСК „Б.Х.”,
респективно не му е разпределен процесния апартамент №47, тъй като този
апартамент не е бил собствен на ЖСК и той не може да придобие собствеността
върху него след прекратяване на кооперацията по законния ред, тъй като тя не е
собственик на посочения апартамент.
5. Иск при условията на евентуалност,
ако не бъдат уважени първите четири иска, за осъждане солидарно тримата
ответника да заплатят на ищеца стойността на извършените от него подобрения и
разходи за апартамент №47, описан по – горе, изчислено към датата на съдебното
заседание в размер на 100 000лв., ведно с лихвата за забава върху тази
сума от датата на исковата молба до окончателното й изплащане.
В исковата
молба ищецът твърди, че на 21.04.1992г. е сключен договор за продажба на готов
строителен обект със строителна фирма „МБ” СД С.. На 20.04.1994г. е сключен
допълнителен договор за конкретизиране предмета на продажбата, а с анекс от
30.09.1995г. правата и задълженията по този договор са прехвърлени на ищеца. От
тази дата ищецът твърди, че е получил владението върху жилището. Същото било
без довършително работи, които той извършил със съзнанието на собственик на
имота. През 2008г. се е снабдил с констативен нотариален акт за собственост
върху имота. Счита, че ответниците оспорват правото му на собственост върху този
имот. През 1997г. ЖСК „ Б.Х.” е предявила положителен установителен иск
против правоприемника на „МБ” СД – „З. Б.” ООД за признаване за установено, че ЖСК
е собственик на 8500/20599 ид.ч. от парцел V, кв.133д по плана на гр.С., м.К.С.-плавателен
канал и толкова ид.ч. от застроените в западната част на парцела 10 жилищни
блока, като ищецът е искал на основание чл.108 от ЗС строителната фирма да бъде
осъдена да предаде имота. По делото са били предявени и насрещни искови
претенции. Първоинстанционният съд е уважил установителния иск, като е
отхвърлил ревандикационния иск. Решението е било потвърдено от въззивната
инстанция. Пред ВКС през 2001г. ЖСК е извършило отказ от исковете, поради което
постановените съдебни решения били обезсилени, а съдебното производство-прекратено.
Отделно от това, ответникът З.В. е предявил срещу трето лице Р.В.В. на
основание чл.38а от ЗЖСК да предаде владението върху същия апартамент №47. Искът
е уважен и решението е влязло в сила на 10.07.2007г. Твърди, че той е
собственик на имота, а не Р.В.. Счита, че ответникът ЖСК не е собственик на
апартамента по приращение, тъй като сградата е била изградена през 1993г.,
преди ЖСК да придобие собствеността върху земята през 1994г. Счита, че
праводателят на ЖСК, първият ответник не е бил собственик на земята и
следователно не е могъл да прехвърли вещни права на втория ответника по двете
сделки от 1994г. През 1991г. процесния апартамент №47 бил разпределен на третия
ответник З.В.. Счита, че това решение за разпределение е нищожно, тъй като ЖСК
не е бил собственик на земята и на апартамента. Сочи, че всички подобрения в
имота са извършени от него, поради което моли съда, в случай че не възприеме за
основателни установителните искове по п.1 до п.4, то да осъди ответниците да заплатят
подобренията в имота. Твърди, че те са знаели за подобренията в имота и не са
се противопоставили. Претендира направените по делото разноски.
Ответникът Сдружение „Съюз
на българските художници” оспорва допустимостта и основателността
на предявените искове. Счита, че ищецът няма правен интерес от предявените
установителни искове. Счита, че ищецът не може да придобие процесния апартамент
по давност поради забраната на чл.31 ал.3 от ЗК. По основателността на
исковете, сочи, че е бил собственик на недвижимите имоти и надлежно се е разпоредило
с тях в полза на ЖСК. Счита претенцията за равностойността на извършени в
апартамента подобрения за недоказана, а
по отношение на него за неоснователна. Сочи, че между него и ищеца липсва правоотношение
и не може да отговаря за вреди.
Ответникът ЖСК „Б.Х.” оспорва
допустимостта и основателността на исковете. Сочи, че ищецът не може да атакува
нотариални актове № 183 и 184 от 1994г., тъй като не е страна по същите. Той не е член на ЖСК, поради което не може да
атакува влезли в сила решения на ЖСК. Счита, че апартамента не може да бъде
придобит по давност поради забраната на чл.31 ал.3 от ЗК. Счита, че ЖСК е
придобила собствеността върху земята и сградите на основание чл.92 от ЗС.
Оспорва твърдението, че през 1994г. сградата била изградена в груб строеж, като
твърди че и досега не е въведена в експлоатация. Договорът за строителство е
развален през 1995г. и строителната фирма е осъдена да заплати на ЖСК
обезщетение по влязло в сила съдебно решение. Счита паричната солидарна
претенция за неоснователна. Оспорва твърдението на ищеца, че ищецът живее в
имота от 1995г. и досега. Твърди, че по воденото дело срещу Р.В., на която
ищецът е зет, св.А.В. е заявил, че само те имат ключ от апартамента и те живеят
в него. Освен това самият ищец не живее в България и не ползва жилището.
Ответникът З.К.В. оспорва исковете,
като твърди, че всички разходи по проектирането и строителството са извършени
от ЖСК, а не от ищеца. Ако ищецът е измествал стени или изграждал нови, това е
станало без съгласието на собственик и без одобрени проекти, поради което не му
се държат никакви суми за подобрения. Твърди, че ищецът е завел това дело, за
да спре изпълнителното производство по опразване на жилището, водено от този
ответник срещу тъща му Р.В..
От събраните по делото доказателства се установява
следното:
Със заповед № 1552 от 31.08.1963 г. е одобрен регулационния план на местността
“К.С. - Плавателен канал”, а
със заповед № 165 от
На
03.02.1992г. строителна фирма „МБ” СД е сключила договор с Р. В.В., по който
строителната фирма се е задължила да включи В. в ЖСК за ап.**[2] в бл.*, ет.* с площ от 175 кв.м. , мазе №3 и
гараж. Строителят се е задължил да снабди В. с нотариален акт след завършване
на строителството на ЖСК и подписване на акт 16. На 20.04.1993г. СД „МБ Б.” и Р.В.
са сключили договор за изграждане и продажба на гараж.
По делото е
представен протокол от 30.09.1995г., подписан от „Б.” ЕООД, Р.В. и ищеца С.С.
съгласно който, „Б.” изразява съгласието си като страна по договори от
03.02.1992г., споразумение от 16.06.94г. и анекс към договор от 03.02.1992г. Р.В.
да бъде заместена от С.С.. Записано е, че владението върху апартамент №** в бл.*, вх.*, ет.* със застроена площ от
158,09кв.м. заедно с мазе №9, се предава на С.С.. Посочените споразумение от
16.06.94г. и анекс към договор от 03.02.1992г. не са представени по делото.
През 1999г.
З.В., настоящ ответнику е предявил пред СРС иск срещу Р.В. с правно основание
чл.38а от ЗЖСК за предаване държането върху процесния апартамент №47 ведно с
мазе №9. С решение от 31.03.2004г. по образуваното гр.д.№ 5572/99г. СРС е
отхвърлил иска на В.. В мотивите на решението е посочено, че през 1994-5г.
ответницата и съпругът й са се снабдили с ключ за процесния апартамент по
силата на договор сключен с „Б.” ЕООД и оттогава живеят в него. С решение от
23.01.2006г. по гр.д.№ 2896/2004г. на СГС решението е оставено в сила. По жалба
на З.В. това решение е било обект на касационна проверка от ВКС. С решение
№577/10.07.2007г. по гр.д.№ 727/2006г. на ВКС, ІІ г.о. въззивното решение е отменено , като ВКС се е произнесъл по
същество като е уважил предявения иск по чл.38а от ЗЖСК и е осъдил Р.В. да предаде на З.В. владението върху
процесния апартамент №47 ведно с мазе №9 и ид.ч. от сградата и дворното
място. Недоволна от решението на ВКС Р.В.
е поискала пред 5 членен състав на ВКС отмяна на решението на ВКС от
10.07.2007г. по гр.д.№ 727/2006г. поради наличието на нови писмени доказателства.
Видно от мотивите на решение №158/09.05.2008г. по гр.д.№ 811/2007г. на 5
членния състав на ВКС молителката В. е представила нот.акт №
65/08.04.2008г. като е твърдяла с този
акт трето на спора лице е придобило правото на собственост върху имота по
давност. ВКС е оставил молбата за отмяна по реда на чл.231 ал.1 б.а от ГПК
(отм.) като неоснователна.
На
08.04.2008г. ищецът С.С. се е снабдил с констативен нотариален акт по
обстоятелствена проверка за придобиване на процесния апартамент №47 , ведно с
мазе №9 и два гаража 32 и 33 по давност - нот.акт № 65, т.ІV, рег. 5799 дело №
146/2008г. на Нотариус И.Н., СРС.
Не се спори, а и от удостоверение № 94-Р-28
от 19.11.2004 г. на СО, р."Триадица"
е видно, че бившият административен адрес “К.С. - Плавателен канал”, кв.133-д, парцел І
за ЖСК е идентичен с адрес гр.С., жк. Гоце Делчев, а жилищен блок 5 попада в днешния бл.259.
С протокол
от 08.04.2000г. ОС на ЖСК е взело решение процесния апартамент №47 да се
разпредели в собственост на З.В..
Във връзка
с направеното от ответника В. оспорване на протокол от 30.09.1995г. като
антидатиран и откритото производство по чл.193 от ГПК, по делото е назначена и
изслушана съдебна експертиза за техническо изследване на документ – процесния
протокол от 30.09.1995г. Вещото лице дава заключение , че не е възможно да се
определи кога е съставен оспорения протокол и дали датата 30.09.1995г. е достоверна.
Според експерта подписите са автентични , положени са от лицата, които се сочат
за техни автори.
Назначената
по делото СТЕ с в.л. инж.С. е установила, че в дневната на ап.47 е изградена
допълнителна преградна стена, която в оригиналния план липсва. Други отклонения
от одобрения архитектурен план експертизата не е установила. Вследствие на
извършените подобрения цената на апартамента се е увеличила към 1996/97г. с
3 050 000лв., а към датата на изготвяне на експертизата
(04.03.2013г.) – с 41 000лв.
Тъй като
ищецът е оспорил тази експертиза по делото е назначена нова СТЕ със същите
задачи. Експертът инж.Н. дава заключение, че в следствие на извършените в имота
подобрения цената му се е увеличила съответно към 1996-97г. с
3 247 560 деноминирани лв., а към 2013г. с 48 216лв. Стойността
на грубия строеж към 2013г. възлиза на 78 668лв.
По делото
са разпитани две групи свидетели - на ищеца и на ответниците.
Св.Стойчева,
живуща в ап.48 установява, че нейния апартамент е съседен на ап.47 – на долния
етаж. Познава ищеца и твърди, че заедно са правили довършителните работи по
апартаментите през края на пролетта на 1995г. Знае, че ищецът е закупил
апартамента от строителя. Поради грешка апартаментът бил купен на името на
тъщата на С. и той се чудел как да оправи тази грешка. Не е чувала за спорове
за апартамента, но знае, че ответникът З. е разбил апартамента на ищеца през
2008г. Сочи, че в момента С. не живее в България, но когато е в България
участва в мероприятия на входа. След 1999г. С. пътувал до Франция често, там
живеел със семейството си. Списъците за ток са на името на тъста на С.. Когато
тъстът е идвал на събрания на етажните собственици казвал, че не може да вземе становище,
трябвало да се консултира със С. и жена му, тъй като апартамента бил техен.
Св.Трифонов,
приятел на ищеца, установява, че ищецът е закупил процесното жилище преди 20
години, през 1995г. Ищецът започнал основен ремонт и свидетелят му помагал да
превозва строителни материали с неговото ремарке, а в последствие и мебели.
Ищецът му се оплаквал 3-4 години след като купил имота, че друго лице е
предявило претенции върху имота.
Св.Татяна И.
живее в съседен блок. Установява, че строежът на жилищната сграда е приключил
през 1994-95г. През 1995г. С. и съпругата му Юлия й казали, че са си купили
жилището и са го платили в техни пари. Платили са го на зелено. Живели там
когато децата им били малки, след това заминали за Париж. Те извършили и
допълнителните работи в жилището – паркет, плочки, обзавеждане. През 2009г.
споменали на свидетелката, че имали дела заради това жилище. В края на миналата
зима Светослав им отворил вратата, когато отишли на гости (показанията са
дадени на 20.02.2014г.). В началото Р.В. живяла в този апартамент.
Св.К. установява,
че ищецът и съпругата му живеят в апартамента от 1994-95г. Знае, че С. е
закупил имота, направил ремонт. Свидетелят знае, че този апартамент е на ищеца.
Не познава родителите на съпругата на ищеца.
Св.М.,
живуща в ап.30 – разположен във вх.В, съседен на вх.Г, в който се намира ап.47
, установява, че живее в жилището от 1998-99г. Знае, че в ап.47 от 1999г. е
живеела Р.В.. На вратата на ап.47 имало табелка с надпис „сем.В.”. Не познава и
не е чувала за С.С.. Не е виждала този апартамент да свети, някой да влиза или
излиза от него.
Св.Н., член-кооператор,
установява, че до 1998-99г. е имало охрана и достъпът до блока е бил спрян.
През 2000г. тя влезнала в своето жилище. По него време вече имало хора, които
живеели в жилищата си. Те били закупили жилищата си от строителя. След като се
нанесли член -кооператорите започнали да проверяват кой живее в отделните
жилища, тъй като много хора не могли да влезнат в жилището си. Свидетелката не
си спомня да е виждала ищеца. Знае, че Р.В. е живяла във вх.Г, тъй като се
познавали по повод общи мероприятия. На вратата на ап.47 имало табелка с надпис
„В.”.
Св.И., член
кооператор, си спомня че на едно от общите събрания на кооперацията се
докладвало, че Р.В. е заела ап.47. Свидетелят живее във същия вход и не познава
ищеца. Виждал е на вратата табелка с името „В.”. Свидетелят живее в блока от
2004г. До 1999г. е имало заграждения в блока и не е влизал. Виждал е хора да
живеят там преди огражданията. Имало ограда и охрана.
Установено
е, че Р.В. и А.В. са родители на съпругата на ищеца, респ. негови тъща и тъст.
За пълнота на изложението следва да се посочи,
че във връзка с апартаментите в ЖСК има множество висящи дела по имуществени
спорове между член-кооператори и лица, закупили от строителя апартаменти в
ЖСК.
Въз основа
на така възприетата фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:
По
допустимостта на предявените искове ВКС вече се е произнесъл, поради което не
се налага преповтаряне на съображенията досежно правния интерес на ищеца да
предяви исковете си. Не се налага и обсъждане възражения на ответниците досежно
този интерес.
По
съществото на спора.
Правото на
собственост на ЖСК върху парцела и сградите е било вече обект на преценка на
няколко съдебни състави, вкл. и на ВКС. Независимо от това настоящият състав
следва да изложи своето разбиране върху фактите като направи съответните правни
изводи.
Установено
е, че отреждането на парцела, върху който е построен процесния апартамент е
извършено за нуждите на СБХ ТФ – за осъществяване на мероприятие по ЗПИНМ
(отм.). С влизането в сила на плана и отреждането на имота по реда на чл.42
ал.3 от закона се придобива собствеността върху имота, а завземането му – със
заплащане на обезщетението на правоимащите. СБХ е заплатил обезщетение на собствениците
и се е снабдил с нот.акт № 162/75г. с който се легитимира като собственик на
имота. През 1994г. ЖСК е придобила собствеността чрез възмездна и безвъзмездна
сделка , сключена между нея и СБХ. В полза на ЖСК няма валидно отстъпено право
на строеж върху процесната сграда, тъй като съгласно действащия към 1989г. текст
на чл.15 във вр. с чл.13 от ЗС отстъпването на право на строеж върху държавна или
общинска земя става със заповед на председателя на ИК на ОбНС и сключване на договор,
а не с решение на ИК на ОбНС, каквото има представено по делото. Въз основа на
прехвърлителните сделки обективирани в нот.акт №№ 183 и 184 от 1994г. ЖСК е
станал собственик на 8500/20595 ид.ч. от парцел V от кв.133д по плана на С., м.
К.С.-плавателен канал. Върху парцела вече е била изградена сградата, в която се е намирал процесния
апартамент. По силата на приращението – чл.92 от ЗС ЖСК е станала собственик и
на постройката, тъй като в нотариалните актове не е предвидено, че СБХ запазва
постройките. Като съсобственик на сградата, то ЖСК може да извърши и
разпределение на обектите в тази сграда в полза на член-кооператорите.
Съгласно
формираната нова константна практика на ВКС чрез решения по чл.290 от ГПК
разпоредбата на чл.31 ал.3 от ЗК (отм.) в сила до 01.01.2000г., съгласно която
не може да се придобива по давност вещ, която е собственост на кооперация, не
намира приложение към имотите, придобити от ЖСК, тъй като целта, средствата за
постигането й, функционирането и прекратяването на ЖСК са уредени отделно в
специален закон , който дерогира приложението на ЗК. В този см. напр. решение
№527/16.06.2010г. по гр.д.№ 1136/09г. на ВКС, І г.о. Следователно е допустимо ищецът да се позовава на придобивна
давност по отношение на процесния апартамент №47.
На следващо
място следва да се отбележи, че строителната фирма не е била собственик на
процесния апартамент №47. Този апартамент дори не е бил измежду изрично
уговорените имоти, които ЖСК е поела задължението да предостави на строителя
след приключване на строителството на сградите. Строителната фирма е сключила
предварителен договор с Р.В. за този имот при яснота, че същият е отреден за
член-кооператор (такъв договор обаче не е представен по делото).
Събраните
по делото доказателства не обуславят извода за доказаност на фактическия състав
на чл.79 ал.1 от ЗС, а именно за пряко и пълно доказване на явно,
необезпокоявано и непрекъснато владение на ищеца на процесния имот с намерение
за своене за повече от 10 години.
През 1994г.
апартаментът е бил изграден в „груб строеж”. Това се установява както от
съставено по – късно удостоверение по чл.181 от ЗТСУ, така и от събраните
писмени и гласни доказателствени средства- кореспонденция между ЖСК и
строителната фирма, свидетелските показания. Този апартамент е бил предвиден за
разпределение на член-кооператор, но вместо това строителят се е разпоредил с
него. Спорен по делото е въпроса кой се е настанил в този апартамент. За този
апартамент №47 няма писмен договор за продажба сключен между строителя и Р.В.. Представеният по делото протокол
от 30.09.1995г. следва да се цени като писмено доказателство, тъй като
оспорването му досежно датата на съставянето му не е успешно проведено от
ответника В.. Този документ обаче следва да се преценява с оглед на всички
обстоятелство по делото. Протоколът представлява частен документ по см. на
чл.180 от ГПК, съставен от представител на строителя, Р.В. и Светослав С..
Същият представлява доказателство само дотолкова доколкото изявленията, които
се съдържат в него са направени от тези три лица. Тъй като този документ не е
заверен и съдържанието му не е възпроизведено в официален документ, то този
документ няма достоверна дата за трети лица, съгласно чл.181 от ГПК.
Следователно този документ не установява по делото, че на 30.09.1995г. ищецът е
влязъл във владение на имота, така както е вписано в него. Въз основа на
свидетелските показания и данните, изложени в мотивите на съдебните решения по
делото, водено от ответника В. срещу Р.В. по чл.38а от ЗЖСК съдът приема, че
през 1995г. Р.В. и семейството й са се настанили в процесния имот. Това е заявено от самата нея и от съпругът й
в качеството му на свидетел пред районния съд. Това се установява и от
показанията на свидетелите М., Н. и И.. Обстоятелството, че на входната врата
на апартамента е имало табелка с името на сем.В. е показателно за
манифестираното от тях държане на тази имот. Св.Н. си спомня, че през 1999г.
когато забраната за обитаване на сградата отпаднала група член-кооператори
започнали да проверяват настанили се в апартаментите лица и установили, че в
ап.47 живее Р.В.. Св. И. споделя, че на Общо събраните на член кооператорите е
било докладвано, че в ап.47 се е настанила Р.В.. Именно поради това
манифестирано пред трети лица държане на имота от Р.В. ответникът В. е предявил
срещу нея иск по чл.38а от ЗЖСК. Показанията на свидетелите, водени от ищеца,
че ищецът закупил имота, направил основен ремонт и заживял в него със
семейството си , са в противоречие с останалите събрани по делото доказателства, поради което съдът
не може да ги кредитира. Но дори и тези
свидетелите посочват ,че Р.В. е живяла първоначално в това жилище, а сметките
за тока са на името на нейния съпруг. Не е ясно откога ищецът е започнал да
владее жилището като свое. През 1999г.
ответникът В. е завел иск срещу Р.В. за освобождаване на имота, което
обстоятелство е било известно на ищеца като неин зет. Едва след постановяване
на осъдителното решение на ВКС от 10.07.2007г. по гр.д.№ 727/2006г. срещу Р.В. ищецът се е снабдил с констативен акт за
собственост на апартамента, който документ Р.В. е ползвала като ново
доказателство към молбата си по чл.231 от ГПК (отм.) до ВКС. Въпреки че
владелческият иск е бил предявен от ответника В. срещу Р.В. и съдебното решение
постановено по този иск не обвързва ищеца, то тази претенция отблъсква неговата
воля да свои имота като свой. Не може да се приеме, че за ищеца е текла
придобивна давност по време на висящото съдебно производство между неговата
тъща и ответника В.. Искът по чл.38а от ЗЖСК е специален владелчески иск, предоставен на
член-кооператорите за защита на владението върху определените им обекти, когато
е нарушено или отнето от трети лица. За успешното провеждане на иска в тежест
на ищеца е да
установи, че е член-кооператор
на ЖСК и че
ответнъкт държи този имот. С влязло в сила решение на ВКС през 2007г. е
установено по владелчески иск предявен през 1999г., че Р.В. владее апартамент
№47. До 2008г. ищецът не е владял явно и
необезпокоявано от никого този имот в продължение на 10 години. Той не е станал
собственик на ап.47.
По
предявения отрицателен установителен иск
по чл.124 ал.1 от ГПК за
установяване по отношение на ответника Сдружение „Съюз на българските художници” правото на
собственост на ищеца , на основание давностно владение, упражнявано в периода
30.09.1995г.- 01.10.2005г., върху процесния
апартамент № 47. С
оглед на възприетото по -горе разбиране, че ищецът не е станал собственик на
апартамента по давност, то този иск следва да се отхъврли като неоснователен.
Вторият отрицателен установителен
иск по чл.124 ал.1 от ГПК за установяване по
отношение на ищеца, че ответникът ЖСК
„Б.Х.” не е придобила собствеността
върху този апартамент по силата на валидна правна
сделка , нито по приращение , нито по давност е също неоснователен
и следва да се отхвърли. ЖСК е придобила валидно собствеността върху земята,
върху която е построена сградата, в която се намира процесния апартамент и по
силата на приращението е придобила и собствеността върху апартамента. Дали ЖСК
е индивидуален собственик или съсобственик ведно с общината е ирелеватно за
отговора на поставения от ищеца въпрос.
И тъй като ЖСК е собственик или
съсобственик по отношение на процесното жилище, то ОС на ЖСК има право да го
разпредели на член-кооператор. В този смисъл решенията на ОС на ЖСК по приемане
на ответника В. за член-кооператор и разпределянето на апартамент 47 на този
ответник са валидни и са произвели своите правни последици. Не е налице
разпореждане с чужд имот. Въпреки че
през 1990г. общината не е учредила валидно право на строеж на ЖСК върху
парцела, то през 1994г. ЖСК е придобила в собственост както земята , така и
сградите върху нея, вкл. и процесния апартамент. ЖСК
се образува за снабдяване на членовете си с обекти на собственост – жилища,
ателиета, гаражи и т.н. Тя е юридическо лице и
правото на собственост възниква първоначално в нейния патримониум, а
член-кооператорите имат само членствено правоотношение с нея. С окончателният
разделителен протокол се определя цената на жилищата, процента от общите части
и се извършва окончателното разпределение
на обектите от построената от ЖСК сграда, но въз основа на този протокол не се
придобива право на собственост за член-кооператорите. (така ТР № 44 от 05.06.1975г. на ОСГК). Собственик остава ЖСК. Правото
на собственост от член-кооператор за определения му от Общото събрание обект се придобива с издаването на констативен нот. акт по
чл. 35 ал.2 от ЗЖСК (ТР №
44/05.06.1977г. на ОСГК). От този момент
ЖСК губи правото на собственост върху обекта и той преминава в собственост на
член-кооператора независимо дали ЖСК ще се прекрати, т.е. дали всички
член-кооператори ще се снабдят с документ за собственост, съгласно чл. 35 ал.3
от ЗЖСК. Окончателен разделителен е
приет от ОС на ЖСК едва през 2000г. (вж. протокол от 08.04.2000г., л.65 от
делото), когато ЖСК е собственик на земята и построените върху нея обекти. По
делото не е представен сочения от ищеца протокол от 09.11.1999г. на ОС на ЖСК за
който се твърди, че е нищожен. При
липсата на такъв документ, съдът не може да се произнесе по неговата
валидност. Ищецът не доказа претенцията си, поради което иска за установяване
спрямо ответниците ЖСК „ Б.Х.” и З.К.В., че
решенията на Общото събрание на първия ответник за приемането на З.К.В. за
кооператор и за разпределяне на процесното жилище на ответника
З.К.В., са нищожни, поради
противоречие със закона - чл .1 ал.1 , чл.11 ал.1 вр. с чл.30
ал.2 от ЗЖСК и на Устава на ЖСК , тъй като не е било налице
свободно собствено жилище и не е имало собственост към тази дата в полза на
кооперацията – е неоснователен и следва да се отхвърли.
Ответникът В. е член - кооператор на ЖСК ”Б.Х.”. Това се установява както от протокол от
09.11.19991г., така и от протокол от 08.04.2000г. на ОС на ЖСК. Въпреки, че ЖСК
не е имала валидно учреден право на строеж върху земята през 1990г., то за
планираните за строеж сгради, които е следвало да задоволят жилищните нужди на
член-кооператорите е била одобрена строителна линия, бил е утвърден
архитектурен план за изграждане на помещенията. Били са предвидени за
изграждане определен брой апартаменти като през 1991г. ОС на ЖСК е разпределило
тези бъдещи постройки между член-кооператорите. За ответника В. е бил отреден
процесния апартамент №47, който е бил свободен. Кооперацията е собственик на
построената сграда след окончателното завършване на строежа до снабдяването на
всички член кооператори с нотариални актове. Налице е валидно членствено
правоотношение между ЖСК и ответника В.. Член кооператорът става собственик
върху изградено от ЖСК жилище едва след като бъде снабден с нотариален акт. Към
момента собственик на ап.47 е ЖСК. След като снабди всички член-кооператори с
нот.актове ЖСК ще престане да съществува по право. Искът за признаване за
установено по отношение на третия ответник З.К.В., че
той не е станал член - кооператор на ЖСК ”Б.Х.”, респективно,
че не му е разпределен този апартамент, тъй като той не е бил собствен на ЖСК е
неоснователен и следва да се отхвърли.
По предявения иск по чл.59 от ЗЗД.
Ищецът не може да бъде определен като
владелец или държател по см. на чл.69 - чл.73 от ЗС. Ето защо неговата
претенция следва да се квалифицира като иск за неоснователно обогатяване по
чл.59 от ЗЗД.
От изслушаните СТЕ се установи, че в
процесния апартамент са извършени подобрения. Този имот е бил завършен от строителя само до „груб
строеж”, т.е. бил е необитаем. Към настоящия момент той е обитаем. От
извършените в имота довършителни работи се е обогатил собственика на същия
(ЖСК) без основание и съгласно чл.59 от ЗЗД дължи това с което се е обогатил до
размера на обедняването. Съдът счита, че ищецът не установи по един несъмнен и
категоричен начин чрез пълно и главно доказване, че той е извършил ремонтните
работи в апартамента. Липсват писмени доказателства, че ищецът е закупил вложените
в имота материали, че той е заплатил на трети лица, които са извършили описаните
от него СМР, или че той лично ги е извършил. В заключението на втората СТЕ е
отразено, че разходът по някои пера е удостоверен с фактура, но такива фактури
не са представени по делото. Съдът е в невъзможност да установи , че именно
ищецът е направил подобренията в имота и именно на него собственика на същия
дължи репариране на разходите. Тази парична претенция като недоказана следва да
се отхвърли.
По разноските.
С оглед неоснователността на исковете
на ищеца не се следват разноски по делото.
СБХ претендира разноски, но не
представя доказателства за такива. Ответниците
ЖСК и З.В. претендират за разноски. Адв.М. чрез преупълномощения адв.И.
представя списък с разноски, който не е оспорен от процесуалния представител на
ищцовата страна (адв. Б. оспорва представянето на такъв списък от
преупълномощен адвокат, но не и размера на адвокатското възнаграждение). С
оглед неоснователността на предявените искове, на основание чл.78 ал.3 от ГПК
ищецът дължи на ответниците направените от тях разноски. Видно от договора за
правна помощ (л.155 от делото) адвокатския хонорар на адв.М. е заплатен от ЖСК
и именно на него ищецът следва
да бъде осъден да възстанови разноските. Възнаграждението по СТЕ също е
заплатено от ЖСК.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен иска на С.В.С., ЕГН **********
за признаване за установено по отношение на ответника Сдружение „Съюз на българските
художници”, че С.С. е придобил
собствеността върху процесния апартамент №**, находящ се в гр. С., ул.”Т.К.” №*, бл.*,
вх.”*”, ет.*, със застроена площ от 158, 09 кв.м., състоящ се от пет стаи,
кухня, баня, клозет, мокро помещение, дрешник, преддверие, коридори и три
балкона, с граници: от юг и запад - двор, от изток -стълбище
и двор, от север - ап. №55, отдолу - ап. - 46, отгоре - ап.48, заедно с мазе №9
със с. площ от 5, 77 кв.м., заедно със съответните идеални части от сградата и
от дворното място, съставляващо парцел V от квЛЗЗд по плана на гр. С., м. „К.С.
- Плавателен
канал” ведно с правото на строеж чрез давностно
владение, продължило повече от 10 години от 30.09.1995 до 01.10.2005г.
ОТХВЪРЛЯ
като неоснователен иска на С.В.С., ЕГН ********** срещу
ЖСК „Б.Х.” за признаване за установено, че ответникът ЖСК „Б.Х.”
не е придобила собствеността върху процесния
апартамент №47, находящ се в гр. С., ул.”Т.К.” №*, бл.*, вх.”*”, ет.*, със
застроена площ от 158, 09 кв.м., състоящ се от пет стаи, кухня, баня, клозет,
мокро помещение, дрешник, преддверие, коридори и три балкона, с граници: от юг
и запад - двор, от изток - стълбище и двор, от север - ап. №55, отдолу - ап. -
46, отгоре - ап.48, заедно с мазе №9 със с. площ от 5, 77 кв.м., заедно със
съответните идеални части, от сградата и от дворното място, съставляващо парцел
V от кв133д по плана
на гр. С., м. „К.С. - Плавателен канал”, нито по силата на валидно учредено
право на строеж, нито по приращение чрез транслативните сделки за прехвърляне
собствеността върху идеални части от терена, нито по давност.
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен иска на С.В.С., ЕГН **********
срещу ЖСК „Б.Х.” и З.К.В., за признаване за установено, че
решенията на Общото събрание на кооперацията за приемането на З.К.В.
за член-кооператор и за разпределянето на процесния апартамент на него, взети
на 09.11.1999г. са нищожни, като противоречащи на императивни законови норми -
чл.1 ал.1, чл.11 ал.1 във връзка с чл.30
ал.2 от
ЗЖСК и на устава на кооперацията - за твърдения член-кооператор З.В. не е било налице
свободно собствено жилище и не
е имало собственост към тази дата в полза на кооперацията .
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен иска на С.В.С., ЕГН **********
срещу З.К.В., за признаване за
установено, че З.К.В. не е станал
член-кооператор на ЖСК „Б.Х.”, респективно не му е разпределен процесния
апартамент №47, тъй като
този апартамент не е бил собствен на ЖСК и той не може да придобие
собствеността върху него след прекратяване на кооперацията по законния ред, тъй
като тя не е собственик на посочения апартамент.
ОТХВЪРЛЯ
като неоснователен иска на С.В.С., ЕГН ********** солидарно срещу ЖСК „Б.Х.”, Съюза на българските художници и З.В. за заплащане на сумата от
100 000лв., представляваща стойността на
извършените подобрения и разходи за процесния апартамент №47, изчислени към датата на съдебното решение, ведно със законната лихва върху тази сума от
предявяваване на исковата молба до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА С.В.С.,
ЕГН ********** да заплати на ЖСК „Б.Х.” сумата от 5300лв. разноски пред тази инстанция.
ОТХВЪРЛЯ исканията на ищеца и на ответника
Съюз на българските
художници за
присъждане на разноски.
Решението
подлежи на въззивно обжалване пред Софийски апелативен съд в 2 седмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия: