Решение по дело №49/2015 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

Производството е образувано по въззивна жалба на “. П. П.О. ЕИК *********, седалище и адрес на управление в Б., У.”Я.” №3. К. У,В.С, .1, А.С. и С. адрес за връчване на съобщенията: Б., У.”Т.А. №45, А.Л.С., против решение №3553/25.07.13г на РС-Разлог по Г.д.№1291/12г по описа на с.с., подадена по реда на чл.258 и сл ГПК.

С обжалваният акт са уважени исковите претенции по чл.403, ал.1 ГПК, при което в полза на ищеца са присъдени 20 000лв, представляващи част от причинените му имуществени вреди в размер общо на 60 000лв, ведно със законната лихва върху тази сума от предявяването до окончателното им изплащане;както и сумата от 4 320лв, представляваща платени от ищеца за охрана на недвижимия имот за периода 20.04.07г – 01.01.12г,ведно със законната лихва от предявяването до окончателното им изплащане, също и разноските поделото.Отделно ООД е осъдено да заплати по сметка на РРС държавна такса върху горните искове.

Недоволен от така постановеното решение е останал жалбоподателя, който го намира за незаконосъобразно, излагайки подробни съображения в тази насока.Поради това настоява за неговата отмяна и тяхното отхвърляне.

Ответната страна оспорва жалбата и поддържа атакувания първоинстанционен акт, като иска потвърждаването му, за което също излага подробни аргументи.

Съда след като прецени наведените от страните доводи, при съобразяване на акта, чиято отмяна се иска, закона и всички останали обстоятелства по делото, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По делото не се спори, че с определение №234/20.04.07г на РРС по ч.Г.д.№594/07г по описа на с.с., са обезпечени при условията на гаранция от 20 000лв бъдещи искове по чл.19, ал.3 ЗЗД и чл.265 ЗЗД на въззивното дружество срещу възиваемия, Ч. допускане „възбрана” върху следния имот: 1/4 идеална част от УПИ V, пл. №38 в кв.37 по плана на село Д, Община Р, одобрен със Заповед № 19-423/91г., целия имот с площ от 430. 00 кв.м., при съседи на имота по документ за собственост: И, И И, Х и улица, а по скица: УПИ VI-187, УПИ 1У-36, УПИ Х-37, УПИ 1Х-188 и улица, ЗАЕДНО със следния самостоятелен жилищен обект, разположен в находящата се в южната част на имота - КЪЩА А /двуфамилна жилищна сграда/, състояща се от два самостоятелни жилищни обекта, а именно: МЕЗОНЕТ №1А с разгъната застроена площ от 87.00 кв.м., с прилежащо към него подпокривно пространство, със следното разпределение: първи етаж на кота О, с площ от 37.74 кв.м., състоящ се от кухня с дневна, трапезария с камина, входно предверие, тоалетна с душ, стълби и тераса с барбекю: втори етаж на кота +2.80 м., с площ от 49.23 кв.м., състоящ се от: две спални, баня с тоалетна, стълби, входно предверие, килер и два балкона; подпокривно пространство на кота + 5.60 м., с площ от 41.57 кв.м., състоящо се от три килера, при съседи на мезонета: улица, мезонет А2 от жилищна сграда „А'; и двор от две страни, заедно със съответните идеални части от общите части на сградата.

По молба на ООД от 26.04.07г и приложен банков документ за внесената гаранция, съда е издал обезпечителна заповед №294/26.04.07г, с която е наложил горната мярка.

Безспорно е също, че обезпечените искове са предявени в срок и понастоящем същите са отхвърлени поради неоснователността им с влезли в сила съдебни актове, както следва: с решение №2260/17.05.10г на РС-Разлог по Г.д.№1040/07г по описа на с.с. е отхвърлен иска по чл.19, ал.3 ЗЗД, а с решение №124/21.06.12г по Г.д.№570/09г БОС, комуто е пратено делото като родово подсъдно, е отхвърлен и иска по чл.265 ЗЗД.

От материалите в приложените дела се установи, че иска по чл.19, ал.3 ЗЗД е оспорен от К. Ч. процесуалният му представител като неоснователен, настоявайки за неговото отхвърляне. Възразил е срещу материалноправната легитимация на въззивното О. поради несъобщаването му от цедента не е признал действието на цесионния договор от 26.10.06г, с който Р.МС.С, лично и като съдружници в „А”О. са прехвърлили на жалбоподателя правата си по предварителния договор от 14.07.06г, като е оспорил автентичността му(вж. становището на А.П в с.з. от 25.01.10г по Г.д.№1040/07г по описа на РРС).Последното в крайна сметка е довело до изключването му от доказателственият материал в с.з. от 26.03.10г по цитираното дело по настояване на процесуалният представител на К..

Отделно К. на 17.05.07г(вж. уведомително писмо с нотариална заверка на подписите от 07.05.07г) е развалил и предварителния договор за покупко-продажба от 14.07.06г, сключен от негова страна с Р.Ми С.С, лично и като съдружници в „А”ООД за изграждане и продажба на ред имоти, сред които и жилище мезонет №А1, срещу общата сума от 174 000 евро, без ДДС, чието плащане е подробно уговорено(вж. и декларацията на л.30 от Г.д.№11040/07г).

Видно от представения предварителен договор за продажба на недвижим имот от 11.09.07г, К. е поел задължението да продаде на П.Куик ¼ ид.ч. от УПИV,пл.№38, кв.37, ведно с мезонет 1А в къща А, подробно описани, за сумата от 130 000лв.Сключването на окончателен договор е уговорено да се извърши най-късно до 22.01.08г(т.2.1), като в т.2.4 продавача е декларирал наличието на процесната обезпечителна мярка „възбрана”, ангажирайки се до 18.01.08г да предприеме необходимите правни действия за заличаването й, вкл. Ч. използване и на платеното му капаро. С т.2.6 купувача се задължил да плати капаро в размер на 26 000лв, представляваща част от цената, като договора ще служи като разписка за плащането на сумата.Остатъка от цената, възлизащ на 104 000лв страните договорили да се изплати в деня на сключването на окончателния договор.При неизпълнение в срок поетите с горния договор задължения от продавача, последния дължи връщане на капарото от 26 000лв.

По делото са налице убедителни данни, че въззиваемия е настоявал за отмяна на обезпечението, но искането му е отхвърлено от първоинстанционният съд, потвърдено и от БОС(вж. определение №416/06.08.07г на РРС по ч.Г.д.№1112/07г и определението на БОС по в.ч.Г.д.№1062/07г).

Според разписката от 04.02.08гколев е върнал на П.К капарото от 26 000лв.

Установено е по категоричен начин, че въпросната гаранция с разпореждане от 15.11.12г на РРС е освободена по искане на О. въпреки противопоставянето на К. (вж. отбелязването върху молбата от 26.07.12г, приложена към Г.д.№594/07г по описа на РРС).

От заключението на вещото лице се установи, че стойността на мезонет 1А към 26.04.07г възлиза на 91 891лв, а към 07.11.12г – на 60 553лв.

Св.К сочи, че от май 2007г се е ангажирал към К. Ч. устна уговорка да охранява изградените от последния две къщи в с.Д.Д срещу 80лв месечно.За 2011г сочи че му е платил уговорената цена, като до 2012г твърди че получил общо 4 300лв срещу разписки, които признава че не е декларирал(вж. разписките на л.124-131). Въпреки че за 2012г К. не му е плащал, поради липса на възможности, свидетеля заявява, че продължавал да пази и понастоящем, макар и само едната къща, на „приятелски начала” с надеждата „когато той получи пари, ще ми изплати дължимите суми”.

В показанията на св.М, П и К. се съдържат данни за усилията на К. да продаде къщите за периода 2006г-2011г, описвайки пазарните цени на недвижимостите за този период, проявеният интерес към имотите му, вкл. и възбранения.В тази насока е и договора от 06.07.06г.

При така установеното съда направи следните правни изводи:

Жалбата е допустима и разгледана по същество е основателна.

Според разпоредбата на чл.403, ал.1 ГПК ако иска, по който е допуснато обезпечението бъде отхвърлен, ответника може да претендира от ищеца да му заплати причинените вследствие обезпечението вреди.

От материалите по делото се установи по категоричен начин обезпечаването на бъдещи искове - по чл.19, ал.3 ЗЗД и чл.265 ЗЗД – на въззивното дружество срещу въззиваемия, Ч. допускането и налагането при условията на гаранция от 20 000лв на твърдяната обезпечителна мярка „възбрана” върху 1/4 идеална част от УПИ V, пл. №38 в кв.37 по плана на село Д, Община Р, одобрен със Заповед № 19-423/91г., целия имот с площ от 430. 00 кв.м., при съседи на имота по документ за собственост: И К, И И Д, Х К и улица, а по скица: УПИ VI-187, УПИ 1У-36, УПИ Х-37, УПИ 1Х-188 и улица, ЗАЕДНО със следния самостоятелен жилищен обект, разположен в находящата се в южната част на имота - КЪЩА А /двуфамилна жилищна сграда/, състояща се от два самостоятелни жилищни обекта, а именно: МЕЗОНЕТ №1А с разгъната застроена площ от 87.00 кв.м., с прилежащо към него подпокривно пространство, със следното разпределение: първи етаж на кота О, с площ от 37.74 кв.м., състоящ се от кухня с дневна, трапезария с камина, входно предверие, тоалетна с душ, стълби и тераса с барбекю: втори етаж на кота +2.80 м., с площ от 49.23 кв.м., състоящ се от: две спални, баня с тоалетна, стълби, входно предверие, килер и два балкона; подпокривно пространство на кота + 5.60 м., с площ от 41.57 кв.м., състоящо се от три килера, при съседи на мезонета: улица, мезонет А2 от жилищна сграда „А'; и двор от две страни, заедно със съответните идеални части от общите части на сградата.

Видно от представените съдебни решения обезпечените искове са предявени в определеният срок и същите са отхвърлени в влезли в сила съдебни актове.С това първите предпоставки на цитираната норма са налице и липсват основания да се възприеме разбирането за злоупотреба с право, явяваща се повод за ангажиране отговорност извън хипотезите на чл.403 ГПК(вж.Р257/11г, ІV ГО и др.)

Не се установи обаче настъпването на описаните вреди в поддържаните размери от въззиваемия(ищец пред РС). Представеният предварителен договор от 11.09.07г, с който К. се е задължил към П.К да продаде ¼ ид.ч. от УПИ V,пл.№38,кв.37, ведно с къща А(двуфамилна жилищна сграда), състояща се от самостоятелни жилищни обекти, а именно: мезонет 1А в къща А за сумата от 130 000лв при подробно са описаните условия, начина на плащане, срокове за изпълнение и пр., и разписката от 04.02.08г за върнатото от ищеца на бъдещият купувач капаро от 26 000лв, не са в състояние да докажат както настъпването, така и размера на вредите.Касае се за частни свидетелстващи документи и датите на съставянето им не се ползват с формална доказателствена сила, заради което по арг. на чл.181, ал.1 ГПК са непротивопоставими на трето лице, каквото безспорно се явява въззивното дружество(вж.Р235/10г на ІІ ГО на ВКС и др.). В настоящият процес не се установи нито една от предпоставките от цитираната норма,за да се счетат датите на съставянето им за достоверни, като развитите в този смисъл доводи на възивиника се явяват основатлени.Този извод се обосновава от съпоставката им с останалия доказателствен материал. Показанията на св.Миков, Пенков и К. не са в състояния да подкрепят ищцовата теза по см. на чл.181, ал.2 ГПК, тъй като очертават предимно пазарната конюнктура през периода 2006-2011г. Доколко съдържат данни за преддоговорни отношения, то те са бегли, повърхностни и без конкретни данни за размера на размера на договаряните цени, респ. готовността за плащането им от купувачи.Освен това, забраната на чл.164, ал.1, т.3 ГПК и обстоятелството, че ищеца се основава само на предварителния договор от 11.09.07г и разписката от 04.02.08г, изключват показанията им като доказателствено средство за претърпените вреди в размер на 60 000лв, както и експертизата. В последната вещото лице се е ограничил да изследва единствено намалението на пазарните цени, без да установява конкретно пропуснатата полза на въззиваемия, поддържана прец целият процес.

По изложените съображения въззивния състав счита, че в случая не се доказаха пропуснати ползи за търсения период, тъй като не се установи К. обективно да е предприел описаните в исковата молба действия по продажбата на възбранения имот за сочената сума, и същата да е осуетена именно от обезпечителната мярка.Следователно, в случа липсват изискуемата реалност и сигурност за осъществяването на търсената облага, за да се приеме за неизбежно влизането й в патримониума на ищеца. Субективните очаквания на страната са ирелевантни.

Недоказани се явяват и претърпените загуби в размер на 4 320лв, произтичащи от платените суми от ищеца за охрана на процесния имот за периода 20.04.07г-01.011.12г, въпреки показанията на св.К и подписаните между тях разписки.По вече изложените съображения и разписките на л.124-131 не могат да се противопоставят на ООД. Що се отнася до показанията на св.К, преценявани по реда на чл.172 ГПК настоящият състав ги намира за тенденциозни. Изтъкнатите от последния приятелски отношения с К и очакването той да получи пари,с оглед издължаването към свидетеля, индицират заинтересоваността му от приключване на настоящият процес в полза на именно на ищеца.Оттук и недостоверността на показанията му, очевидно предназначени по-скоро към обслужване ищцовата теза, отколкото да отразят обективната действителност.

Отделно разминаването между твърденията му, че до 2012г е охранявал двете къщи, при положение че още 2007г ищеца прехвърли едната(вж. нотариални актове №№141/06г и 61/06г) допълнително разколебават достоверността на думите му. Изложените в тази връзка оплаквания се явяват основателни.

Нормата на чл.403 ГПК не презюмира вредите и причинно-следствената връзка, а изисква тяхното доказване на общо основание.

Анализа на обстоятелствата по спора преди, по време и след наложената възбрана обуславя изключване отговорността по чл.403 ГПК на ответното ООД и поради следното:

В поведението си правните субекти следва да съобразяват и не накърняват принципа за добросъвестност в гражданските правоотношения.Последния изисква страната да не упражнява права или да не предприема действия в противоречие с предхождащо си поведение(вж.Р714/81 на ВС и др.). Веднъж отказал продажбата на възбранения имот, противопоставяйки се активно на опитите на ответното ООД да го закупи, вкл. по С. ред и то след игнориране от РРС на възражението за прихващане на ООД(вж.с.з. от 17.02.10г по Г.д.№1040/07г), а също и извършеното преди това разваляне от К. на предварителния договор от 14.07.06г с Р.М и С.С, лично и като съдружници в „А”ООД(вж. полученото от последните на 17.05.07г уведомително писмо), претендирането на вреди Ч. настоящите претенции по-скоро накърняват възведения принцип, отколкото го съблюдава(вж.Р9/79, І ГО на ВС и др.).

В заключение е необходимо да се отбележи още,че в казус като настоящият по арг. на чл.83, ал.2 ЗЗД К. е бил длъжен да положи грижата на добър стопанин и да даде конкретно кредиторово съдействие, за да избегне понасянето и настъпването въобще на вреди или най-малкото ги намали, предприемайки съответните действия.В противен случай не му се дължи обезщетение(вж. разбирането на ВКС, изразено в Р1696/74г, І ГО; Оп.781/11г, І ГО и др.).Вместо да съобрази поведението си с цитираната норма и след като се счита за увреждан от възбраната да предприеме нужните стъпки за продажбата на имота(извън съдебни-аналогични например на извършеното с нотариалните актове №№141/06г и 61/06г или съдебни - Ч. признания на иск, на факти, спогодба и пр.), К. се е противопоставял активно не само на заведения срещу него иск по чл.19, ал.3 ЗЗД, но е развалил и предварителният договор от 14.07.06г с Р.М и С.С,лично и като съдружници в „А”ООД. Дори да се приеме, че разваляне е продиктувано от неизправността на бъдещите купувачи по предварителния договор, то недаването на срок за изпълнение на последните от негова страна, освен че подчертава отсъствието на грижата на добрия стопанин, поставя под въпрос въобще развалянето на облигационната връзка по предварителния договор от 14.07.06г предвид изискването на ал.1 от чл.87 ЗЗД и липсата на данни за предпоставките на ал.2 от същата норма. Ето защо инициираната от К. отмяна на обезпечителната мярка(вж. определение №416/06.08.07г на РРС по ч.Г.д.№1112/07г и определението на БОС по в.ч.Г.д.№1062/07г) не подкрепя тезата му. Очевидно горните действия на К. през един продължителен период от времетраенето на обезпечителната мярка индицират нежеланието му да се разпореди с имота си, което е неприемливо с оглед опитните правила и житейската логика в контекста на поддържаната от него теза в настоящият процес.

Неполагане грижата на добър стопанин от К. се обуславя и от факта, че наложената обезпечителна мярка „възбрана” макар да рефлектира негативно върху разпоредителната му власт не е равносилна на забрана за продажба. Несъблюдаването й води единствено до относителната й недействителност спрямо кредитора.От друга страна след възбраната К. продължава да е собственик на имота с потенциалната възможност, упражнявайки правомощията ползване и владение да реализира съответните плодове от него, с оглед компенсиране на твърдяното си увреждане.Игнорирането на тези възможности също е в разрез с правилото на чл.83, ал.2 ЗЗД.

По изложените съображения предявената като частична искова претенция за пропуснати ползи и тази за претърпени загуби, вследствие възбраната, не намират опора в закона. Ето защо атакувания акт ще следва да се отмени изцяло, като противоречащ на материалният и процесуалният закон, а исковете отхвърлят, като неоснователни.

В изложеното се съдържа отговор на всички останали доводи на страните, които са от значение за правилното решаване на повдигнатия спор.

На осн.чл.78, ал.3 ГПК въззиваемия дължи на въззивника направените по делото разноски пред двете инстанции, които според представените доказателства и списъка по чл.80 ГПК възлизат общо на 1 496лв.

Водим от горното Благоевградския окръжен съд

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯВА изцяло решение №3553/25.07.13г на РС-Разлог по Г.д.№1291/12г по описа на с.с., и вместо това ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ като НЕОСНОВАТЕЛНИ исковете на Л. Б. К., ЕГН *, Б., У.”К. А.”№1. В.А, срещу “. П. П.О. ЕИК , седалище и адрес на управление в Б., У.”Я.” №3. К. У,В.С, .1, А.С. и С. адрес за връчване на съобщенията: Б., У.”Т.А. №45, А.Л.С.,за заплащане на следните суми: сумата от 20 000лв, представляваща част от причинените вследствие на допуснато обезпечение на ищеца имуществени вреди общо в размер на 60 000. 00лв, както и сумата от 4 320лв, представляваща причинени вследствие на допуснато обезпечение на ищеца имуществени вреди, включваща платените от ищеца суми за охрана на недвижимия имот за периода от 20.04.2007г. до 01.01.2012г., ведно със законните лихви върху горните суми, считано от датата на предявяване на иска пред съда – 08. 11. 2012 год. до окончателното им изплащане, а също и разноските по делото.

ОСЪЖДА Л. Б. К., ЕГН *, да заплати на “. П. П.О. ЕИК , с посочени по-горе адреси, сумата от 1 496лв, представляващи направени по делото разноски пред двете инстанции.

Решението може да се обжалва в едномесечен срок, считано от връчването му на страните пред ВКС.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ