Определение по дело №15/2019 на Окръжен съд - Търговище

Номер на акта: 235
Дата: 2 август 2019 г.
Съдия: Мариана Николаева Иванова
Дело: 20193500900015
Тип на делото: Търговско дело
Дата на образуване: 27 февруари 2019 г.

Съдържание на акта Свали акта

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

                                                    02.08.2019 г.                                        гр.Т.

 

ТЪРГОВИЩКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД                                                                   ІІІ състав

На втори август                                                                                              2019 година В закрито заседание в състав:

                                                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИАНА ИВАНОВА

Като разгледа докладваното от Председателя

Т.д.н. № 15  по описа на съда за 2019 година

за да се произнесе, взе пред вид следното:

 

            Производството е по чл.638 ал.3 от Търговския закон.

            Пред съда по несъстоятелността е постъпила молба вх. № 2700 от „Банка ДСК“ АД гр. София, чрез пълномощник адв. Д.Ц. от САК, с приложеното по делото пълномощно, в качеството на ипотекарен кредитор на длъжника в производството по несъстоятелност „Б.2002“ ООД гр. Т., обективираща искане на осн.чл.628 ал. 3 от ТЗ да бъде разрешено от съда по несъстоятелността продължаването на изпълнителните действия по отношение на ипотекирания в полза на банката недвижим имот- апартамент в гр. Варна и движими вещи, с местоположение в бензиностанция кв. Аспарухово, Варна, собственост на длъжника – имущество, върху което е насочено принудително изпълнение по изп.дело  № **********2975/2018г. на ЧСИ Х.Г., рег. № 892 на КЧСИ.

            Кредиторът твърди, че е обезпечен кредитор на длъжника, с вземане- незаплатено задължение по  Договор за кредит от 29.04.2015г. и Анекси, за което е издаден ИЛ и заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК по ч.гр.д. № 13807/2018г. на ВРС. Преди постановяване на Решение от 04.07.2019 г. по настоящото дело, с което е открито производство по Нс на длъжника, по негова молба на 23.11.2018г. е образувано посоченото изпълнително дело. На 12.04.2019г. е извършен опис на апартамента, на 22.04.2019г.- на движимите вещи. Първата продан на апартамента, обявена за протичане от 17.05.-17.06.2019г. е обявена за нестанала, банката е депозирала молба от 24.06.19г. – за насрочване на втора продан. Съгласно удостоверение на ЧСИ към 15.07.2019г. вземането на банката по изп.дело е в общ размер 144 687,21лв.

            В качеството си на обезпечен кредитор, предприел индивидуално принудително изпълнение, счита че е налице хипотезата на чл. 638 ал. 3 от ТЗ твърдейки, че е налице опасност от увреждането на правата и законните му интереси като обезпечен кредитор по подробно изложени съображения: Изпълняваното вземане за главница е лихвоносно /произтича от договор за банков кредит/, като върху същото продължават да текат лихви. Видно от удостоверението на ЧСИ законната лихва върху главницата, начислена за периода от 13.09.2018 г.-10.07.2019г. е 10 135,33 лв., което означава, че размерът на вземанията на банката спрямо длъжника ежедневно нараства, с което нараства и вероятността общият размер на вземанията да надхвърли стойността на ипотекираното и заложеното имущество, т.е. това имущество да не стигне за пълното покриване на всички обезпечени вземания на банката, ако принудителното изпълнение върху имуществото се отложи за неопределено време в рамките на производството по несъстоятелност. Твърди, че състоянието, както на движимите, така и на недвижимите вещи е изключително лошо, като същото се влошава с всеки изминал ден, което неминуемо води до намаляване на тяхната стойност. По този начин вземането на банката може да се окаже несъбираемо в пълния му размер. Следователно, интересът на банката да получи пълно удовлетворяване на вземанията си ще бъде съществено накърнен, ако не продължи индивидуалното изпълнение върху обезпеченото имущество, за което е образувано изп.д. № 20188920402975 по описа на ЧСИ Х.В.Г., с per. № 892 на КЧСИ. Не е без значение и обстоятелството, че банката е предприела надлежни действия за реализиране на обезпечението в рамките на индивидуалното принудително изпълнение, но то е било неуспешно до момента на постановяването на решението по чл. 632, ал.1 от ТЗ, като в това производство са направени съответни разноски.

            След като се запозна с молбата и представените към нея и по делото доказателства съдът намира следното:

            С решение от 04.07.2019г., постановено по делото, е ОБЯВЕНА неплатежоспособността на „Б.2002” ООД, ЕИК Б.2002, гр. Т., на осн.чл.630 ал.1 във вр. с чл. 608 от ТЗ, с НАЧАЛНА ДАТА на неплатежоспособността- 02.10.2018г. и е открито производство по несъстоятелност на длъжника, назначен е временен синдик, насрочено е първо събрание на кредиторите.

            Съгласно чл. 638 ал. 3 от ТЗ преценката за допустимостта на продължаването/възобновяването на спряното изпълнително производство е възложена на съда по несъстоятелността. Същата се извършва чрез проверка за наличието на предпоставките по чл. 638 ал. 3 ТЗ - образувано преди датата на решението за откриване на производство по несъстоятелност индивидуално изпълнително производство срещу длъжника, взискател по което е обезпечен кредитор, в хода на производството да е предприето действие по реализация на обезпечението, както и да е налице опасност от увреждане на интересите на кредитора. С оглед естеството им, част от установените критерии са обективни, но преценката за наличието на опасност от увреждане на интересите на кредитора се основава изцяло на преценката на съда, въз основа на наведените в молбата фактически и правни твърдения.

            Легитимирано да поиска продължаване на изпълнителното производство по този ред е всяко лице, което установи пред съда по несъстоятелността качеството си на обезпечен кредитор – наличието на неудовлетворено вземане от длъжника в определен размер, обезпечаването на това вземане, както и образуването на изпълнително производство за реализация на обезпечението преди датата на решението за откриване на производство по несъстоятелност.

            Разпоредбата на чл. 638, ал. 3 ТЗ не съдържа изрично изискване молбата за продължаване на изпълнителното производство да бъде депозирана от кредитор с прието вземане. Горното обосновава извода, че активно легитимирано да поиска възобновяване на изпълнителното производство е всяко лице, което установи кредиторовото си качество, независимо дали вземането му е прието в производството по несъстоятелност (предвид етапа на настоящото производство по несъстоятелност).

            Безспорно от доказателствата се установява, че първите две изисквания са налице – изп.дело е образувано през 2018 г., преди датата на решението за откриване на производство по несъстоятелност на длъжника (04.07.2019г.), взискателят е обезпечен кредитор – учредил ипотека върху недв.имот, собственост на длъжника (видно от представените нот.актове № 139/29.04.2015 и № 140/29.04.2015г.)  и представени доказателства за особен залог на дв.вещи. Предприети са действия по реализация на обезпечението  в индивидуалното изпълнение.

            Представени са протоколи за опис – на 12.04.2019г. е извършен опис на апартамента, на 22.04.2019г.- на движими вещи. Приложено е уведомление от 18.06.2019г. от ЧСИ , с което „Банка ДСК“ ЕАД е уведомена че публичната продан обявена за протичане от 17.05.2019 г. до 17.06.2009г. е обявена за нестаналата поради липса на наддавателни предложения и неявяване на наддавачи. Приложена е молба от 24.06.19г. от банката до ЧСИ за насрочване на втора продан и извършване публична продан на дв.вещи. Представено е удостоверение от ЧСИ относно размера на задължението към 16.07.2019г.

            Предвид изложеното, съдът намира, че са налице основанията на чл. 638 ал. 3 от ТЗ за разрешаване продължаване изпълнителните действия по цитирането изп.дело – както обективните затова предпоставки, обсъдени по-горе, така и третата предпоставка – опасност от увреждане интересите на кредитора, ако индивидуалното изпълнение върху ипотекирания имот не бъде продължено. Такава опасност съществува предвид следното: Основният интерес на кредитора е да получи първоначално дължимата от длъжника престация в максимално кратък срок при сторени минимални разноски Производството по несъстоятелност е в твърде ранна фаза, след постановено решение за откриването му, проведено Първо събрание на кредиторите. В същото време образуваното изпълнително производство, са предприети изпълнителни действия по извършване на публична продан, Банката е направила съответни разходи в това производство – за образуване, за изследване на имущественото състояние, за опис и насрочване на публичната продан, за оценка на имота и др. Въпросните изпълнявани вземания за главници са лихвоносни, като произтичащи от договори за банков кредит и върху същите продължават да текат лихви, т.е. размерът на задължението на длъжника към банката продължава да нараства и предвид значителния размер на главниците, би могло да се окаже, че вземането на банката не би могло да бъде удовлетворено в цялост и неясно кога във времето, въпреки че банката в качеството си на ипотекарен кредитор в производството по несъстоятелност е първа по ред при продажба на това имущество.

Законът не въвежда легална дефиниция на понятието „интерес“ на кредитора. Едновременно с това интересът не е дефиниран като правен, поради което съдържанието на понятието следва да бъде изведено в светлината на икономическите му отношения с длъжника. Основният интерес на кредитора е да получи първоначално дължимата от длъжника престация в максимално кратък срок при сторени минимални разноски. Нормалното развитие на договорните отношения предполага изправност на длъжника, който следва да изпълни задължението си (в случая парично) точно във времево, количествено и качествено отношение. Едновременно с това кредиторът не може да бъде задължен да получи нещо различно от първоначално уговореното във времево и количествено отношение. Образуването на изпълнително производство за събиране на вземането предполага неизправност на длъжника - във времево, количествено или в качествено отношение, което по необходимост налага извършването на разноски от кредитора както за снабдяване с изпълнителен лист (в рамките на исково или заповедно производство), така и за образуването на изпълнителното производство. В този случай събирането на вземането, което е обезпечено, зависи изцяло от инициативата на кредитора.

 В контекста на образувано производство по несъстоятелност неизправността на длъжника е следствие от състоянието му на неплатежоспособност. Предвид натрупаните множество задължения и спецификата на производството, което се води от синдика под надзора на съда по несъстоятелността при участието на множество кредитори, събирането на вземането е поставено вън от инициативата на кредитора. Горното обосновава неговия икономически интерес от реализиране на вземането във вече образуваното индивидуално изпълнително производство. Интересът се извлича както от принципа за процесуална икономия, забраняващ извършването на множество процесуални действия, които водят до един и същи правен резултат, така и от необходимостта от извършване на разходи в производството по несъстоятелност. Дублирането на процесуалните действия противоречи на принципа на процесуална икономия, а влагането на допълнителни средства за събиране на вземането злепоставя икономическия му интерес, тъй като е възможно същото да не бъде удовлетворено в пълен размер.

В конкретния случай, от така представеното удостоверение от ЧСИ се установява, че към 15.07.2019г. задължението на длъжника възлиза на 144 687.21 лв. По делото не са постъпили суми за погасяване на задълженията.

Съдът намира, че следва бъде съобразено и друго обстоятелство, а именно, че се касае за имущество, което не е свързано с търговската дейност на длъжника и евентуалното му осребряване извън производството по несъстоятелност не би осуетило/довело до невъзможност приемане на мерки за оздравително производство.

Предвид изложеното, съдът намира, че са налице основанията за разрешаване на индивидуалното принудително изпълнение по отношение на недв.имот – апартамент в гр. Варна.

Неоснователно се явява искането по отношение на движимите вещи –от една страна, сам кредиторът в производството по изп.д. с молбата за образуване е поискал опис, запор и продан само за движимите вещи, представляваща преносима модулна бензиностанция/газстанция, от друга – видно от извършения опис на движимите вещи, част от тях са предмет на особен залог в ЦРОЗ не само в полза на молителя, но и на други две банки.

На осн.т.6 от ТР № 1 от 03.12.2018г. на ВКС по т.д. № 1/2017 г. на ОСТК определението не подлежи на обжалване.

Водим от горното и на осн.чл. 638 л. 3 от ТЗ, съдът

 

                                                О П Р Е Д Е Л И:

 

РАЗРЕШАВА на осн.чл. 683 ал. 3 от ТЗ продължаването на изпълнителните действия по изп.д. №. № 20188920402975 по описа на ЧСИ Х.В.Г., с per. № 892 на КЧСИ, В ЧАСТТА, в която е ЗАПОЧНАЛО изпълнение срещу имущество, част от масата на несъстоятелността на "Б.2002" ООД, в полза на взискателя "Банка ДСК" ЕАД, а именно:

АПАРТАМЕНТ №  14 /четиринадесет/, представляващ самостоятелен обект с идентификатор № 10135.3515.1856.1.14 / едно, нула, едно, три . пет, три, пет, едно, пет, едно. осем, пет, шест, едно, едно, четири/, находящ се в гр. адрес(тридесет и осем), на етаж 2 /втори/, със застроена площ от 36.19 /тридесет и шест цяло и деветнадесет стотни/ кв. м., състоящ се от: входно антре, две стаи, кухня и сервизно помещение, стар идентификатор 10135.3515.313.1.14 /едно, нула, едно, три, пет, три, пет, едно, пет, три, едно. три, едно, едно, четири/, при граници по предходен документ за собственост: апартамент №15 а, коридор, коридор и ресторант „Девня“, и съседни самостоятелни обекти по схема: на същия етаж - 10135.3515.1856.1.124, под обекта - 10135.3515.1856.1.6, и над обекта - 10135.3515.1856.1.21 и 10135.3515.1856.1.22, ведно с прилежащото му избено помещение № 14 /четиринадесет/, с площ от 2.05 / две цяло и пет стотни/ квадратни метра, при граници на избеното помещение по предходен документ за собственост: коридор, изба №13, изба №15, както и 0.7065 % /нула цяло седем хиляди и шестдесет и пет десетохилядни процента/ идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху държавно дворно място, като самостоятелния обект се намира в сграда №1 /едно/, разположена в поземлен имот с идентификатор 10135.3515.1856 /едно. нула, едно, три, пет, три, пет, едно, пет, едно осем, пет, шест/ по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със заповед № рд-18-64/16.05.2008г. на изпълнителния директор на АГКК, който имот е

ИПОТЕКИРАН В ПОЛЗА НА "Банка ДСК" ЕАД с Нотариален акт за договорна ипотека на недвижими имоти 139 от 29.04.2015 г., ххххххх.г., по описа на нотариус Ж.Т., рег. №214 на нк, район на действие - рс-гр. Варна, вписан в Служба по вписванията - гр. Варна с дв. вх. рег. № 9349/29.04.2015 г.,ххххххххи Нотариален акт за договорна ипотека на недвижими имоти № 140 от 29.04.2015 г., ххххххххпо описа на нотариус Ж.Т., рег. № 214 на НК, район на действие - PC-гр. Варна, вписан в Служба по вписванията - гр. Варна с дв. вх. рег. № 9365/29.04.2015 г., ххххххххОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на банката в останалата му част – относно движимите вещи.

Определението не подлежи на обжалване.

 

                                                                        Председател: