Решение по дело №110/2025 на Административен съд - Видин

Делото е образувано по жалба с правно основание чл.63в от ЗАНН, във връзка с гл.ХІІ от АПК, подадена от ЕТ „Калин Орела-И. Крумов”, ЕИК *********, с адрес: [населено място], [жк], [адрес], представлявано от управителя И. Й. К., чрез пълн. адв. К. К. от АК-Видин, съд. адрес: [населено място], [улица], офис 17, против решение № 67/06.03.2025 г., постановено по АНД № 1710/2024 г. по описа на Районен съд Видин, с което е потвърдено Наказателно постановление (НП) № 01013/08.10.2024 г. на директор на Областна дирекция по безопасност на храните-Видин, с което на касатора ЕТ „Калин Орела-И. Крумов” е наложено административно наказание „имуществена санкция” в размер на 4000,00 лева, на основание чл.131, ал.2, вр. с чл.131, ал.1, т.4 от Закона за храните (ЗХ), за извършено административно нарушение по чл.10, вр. с чл.9, ал.1, вр. с ал.2, т.1 от Наредба № 14/09.12.2021 г. за хигиената на храните, вр. с т.1, букви „б”, „в”, „г”, „д” и „е” от Глава II, т.1 и 2 от Глава I на Приложение II от Регламент (ЕО) № 852/2004 на ЕП и на Съвета от 29.04.2004 г.

В жалбата се развиват подробни съображения, че решението на ВРС е незаконосъобразно и необосновано, като постановено при липса на конкретни мотиви и непроизнасяне по изложените твърдения във въззивната жалба против НП.

Иска се от съда да отмени обжалваното решение, както и потвърденото с него наказателно постановление.

Ответникът по касация, редовно уведомен, чрез процесуален представител депозира писмено становище по касационната жалба, с която моли същата да бъде отхвърлена, като неоснователна и недоказана. Претендира присъждане на разноски за процесуално представителство в производството.

Представителят на Окръжна прокуратура Видин дава становище, че жалбата е неоснователна.

Съдът, като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства в рамките на посочените от касатора касационни основания и при служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон, намира следното: касационната жалба е допустима. Подадена е в срока по чл.211 от АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от оспорването, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

Разгледана по същество, касационната жалба е основателна.

По делото е установена следната фактическа обстановка: при извършена проверка на обект цех за безалкохолни напитки, стопанисван от касатора, на 24.06.2024 г. било установено, че хигиената в цеха не отговаря на изискванията за хранителен обект.

За установеното от проверката бил съставен констативен протокол, както и акт за установяване на административно нарушение (АУАН) № 0082/28.06.2024 г., неприложен към преписката.

С обжалваното решение съдът приел, че е доказано осъществяването от обективна страна състава на административното нарушение, от събраните по делото писмени и гласни доказателства, между които липсват противоречия. Посочил, че АУАН и НП са съставени в рамките на нормативно установените срокове, от компетентни органи, като актът е съставен в присъствието на свидетел и на представителя на дружеството (макар че в случая уличеното като нарушител лице е едноличен търговец, а не търговско дружество). В решението се посочва и че съдът не констатирал нарушение на разпоредбите на чл.42 от ЗАНН, относно описанието на нарушението, както и че в АУАН е направено пълно описание на същото, и на нарушените разпоредби. Приел същото и по отношение процесното НП. Посочил, че не възприема за основателно възражението за несъставомерност на деянието, а наказанието е съобразено със степента на обществена опасност на деянието и е определено в рамките на предвиденото по закон. Посочил и че нарушението не представлява маловажен случай, без да излага мотиви.

След като обсъди доводите на страните и атакуваното първоинстанционно решение настоящият съдебен състав намира, че оспорения акт е постановен при липса на конкретни мотиви и при необсъждане на твърденията и доводите на жалбоподателя. При мотивиране на фактическите и правни изводи на съда същият е следвало да се произнесе по доводите и възраженията на страните, както и да обсъди събраните по делото доказателства и да обоснове приемането или изключването им от доказателствения материал. Постановеният диспозитив на решението трябва да отговаря на изложените мотиви.

Обжалваното решение не отговаря на императивно установените процесуални изисквания за постановяването му. В решението на съда не са изложени конкретни правни доводи, съображения или изводи, както и обсъждане на доказателствата и доводите на страните, обосноваващи направените от съда изводи, като напълно липсва и каква е възприетата от съда фактическа обстановка на процесното нарушение. Напротив, видно от съдържанието на решението направените правни изводи са бланкетни, а фактическа обстановка не е изложена. Не е взето отношение по направените твърдения в жалбата, инициирала въззивното производство, както и развитите в съдебно заседание доводи на защитата. Липсва обсъждане на вида и размера на наложеното наказание, както и конкретни мотиви относно приложимостта на чл.28 от ЗАНН, предвид изложените твърдения за маловажност на процесното нарушение.

Изложеното налага извода, че съдът не е изложил мотиви в резултат на самостоятелна преценка на всички доказателствата по делото и на доводите на страните за конкретното нарушение. Липсата на формирани фактически и правни изводи по събраните доказателства опорочава съдебното решение и е основание за неговата отмяна. Съдът не е взел отношение по нито едни от наведените в жалбата доводи с излагане на конкретни мотиви. Действително съдът може да възприеме фактическите обстоятелства и доводи на едната страна, но следва да изложи съображенията си за това и да изложи своите мотиви относно основателност или неоснователност на възраженията на другата страна. Съобразно разпоредбата на чл.339, ал.2 от НПК, във връзка с чл.84 от ЗАНН, когато въззивната инстанция потвърди присъдата (респ. НП в случая) следва да посочи основанията, поради които не приема доводите, изложени в подкрепа на жалбата. Липсата на такова произнасяне съобразно константната съдебна практика е равнозначно на липса на мотиви.

Предвид гореизложеното Административен съд Видин приема, че решението на Районен съд Видин е неправилно, като постановено при допуснато съществено нарушение на процесуални правила по смисъла на чл.348, ал.3, т.2, предложение „първо” от НПК, според който текст нарушението на процесуални правила е съществено, когато решението няма мотиви. Съдът има задължение да разкрие обективната истина и да събере и анализира всички необходими доказателства за установяване на релевантните обстоятелства за решаване на спора, като решението му следва да е основано на обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото, като се ръководи от закона. В този смисъл са разпоредбите на чл.13 и чл.14 от НПК. Като е изложил формални мотиви, съдът е постановил решение в нарушение на принципа, предвиден в чл.14 от НПК. Касационната жалба е основателна. Обжалваното решение е постановено в нарушение на чл.348, ал.1, т.2 от НПК. Същото е неправилно и следва да бъде отменено, на основание чл.221, ал.2 от АПК, а делото следва да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд, на основание чл.222, ал.2, т.1 от АПК.

При повторното разглеждане съдът, след анализ на събраните по делото доказателства, следва да опише възприетата от него конкретна фактическа обстановка, като обсъди изцяло законосъобразността на обжалваното НП, като се съобрази с разпоредбата на чл.339 от НПК, във връзка с чл.84 от ЗАНН и обсъди всички твърдения и възражения на страните във връзка с предмета на процесния спор. Предвид обстоятелството, че към преписката не е приложен АУАН, инициирал административнонаказателното производство, същият следва да бъде изискан и приложен по делото.

На основание чл.226, ал.3 от АПК, при новото разглеждане на делото първоинстанционният съд следва да се произнесе и по въпроса за разноските за водене на делото пред Административен съд Видин.

Воден от горните мотиви и на основание чл.63в от ЗАНН, във връзка с чл.208 и следващите от АПК, Административен съд Видин

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ решение № 67/06.03.2025 г., постановено по АНД № 1710/2024 г. по описа на Районен съд Видин, с което е потвърдено наказателно постановление № 01013/08.10.2024 г. на директор на Областна дирекция по безопасност на храните-Видин.

ВРЪЩА делото на Районен съд Видин за ново разглеждане от друг съдебен състав, при спазване на дадените в мотивите на настоящето решение указания по тълкуване и прилагане на закона.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване или протест.