№ 101
гр. София, 07.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО II ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично
заседание на първи ноември през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Иван Коев
Членове:Стефан Милев
Любомир Игнатов
при участието на секретаря Мариела П. Миланова
като разгледа докладваното от Любомир Игнатов Въззивно наказателно дело
от частен характер № 20211100603497 по описа за 2021 година
Производството е по реда на глава XXI от Наказателнопроцесуалния
кодекс (НПК).
Образувано е въз основа на постъпила въззивна жалба от тъжителя МЛ.
С. К., ЕГН **********, адрес град София, ж. к. ****, чрез упълномощения
представител адвокат П.А., адрес град Самоков, ул. „****, кантора № 10,
срещу присъда № 20136512, постановена на 10. 06. 2021 г. от Софийския
районен съд, Наказателно отделение, 99-и състав, по н. ч. х. дело № 16568 по
описа на съда за 2020 г.
С обжалваната присъда подсъдимата П.Е.-Ж. Н., родена на **** г. в
град София, българка, българска гражданка, неосъждана, неомъжена, работи
като служител на летище София, със средно образование, постоянен адрес
град София, ж. к. „Младост“ 2, бл. **** и настоящ адрес град София, ж. к.
****, с ЕГН ********** е призната за невиновна в това, че на 01. 09. 2020 г.,
13. 10. 2020 г., 10. 11. 2020 г. о 24. 11. 2020 г. в град София, при условията на
продължавано престъпление с четири отделни деяния, осъществяващи състав
на едно и също престъпление, извършени през непродължителен период, при
една и съща обстановка и при еднородност на вината, при което
последващите се явяват от обективна и субективна страна продължение на
предшестващите, като родител – майка на малолетната Е.М.К., ЕГН
**********, е осуетила изпълнението на съдебно решение № 270421/04. 11.
2019 г., постановено по гр. дело № 18002/2019 г. по описа на Софийския
1
районен съд, III гражданско отделение, 89-и състав, влязло в сила на 04. 11.
2019 г., относно определения режим на лични контакти на бащата МЛ. С. К.,
ЕГН **********, с детето, с което съдебно решение се определял режим на
лични отношения между бащата и детето, а именно: всяка четна седмица за
времето от 18, 00 часá във вторник с преспиване до 08, 00 часá в сряда
сутринта, като бащата се задължава да го взема и връща от адреса му по
местоживеене или от друго място след уговорка с майката (детска градина,
училище или друго уговорено място), като не го е предала на бащата МЛ. С.
К. и деянията са извършени както следва:
1. на 01. 09. 2020 г., в град София, като родител – майка на малолетната
Е.М.К., ЕГН **********, е осуетила изпълнението на съдебно решение
№ 270421/04. 11. 2019 г., постановено по гр. дело № 18002/2019 г. по
описа на Софийския районен съд, III гражданско отделение, 89-и състав,
влязло в сила на 04. 11. 2019 г., относно определения режим за лични
контакти на бащата МЛ. С. К., ЕГН **********, с детето, с което
съдебно решение се определял режим на лични отношения между
бащата и детето, а именно: всяка четна седмица за времето от 18, 00 часá
във вторник с преспиване до 08, 00 часá в сряда сутринта, като не го е
предала на бащата МЛ. С. К.;
2. на 13. 10. 2020 г., в град София, като родител – майка на малолетната
Е.М.К., ЕГН **********, е осуетила изпълнението на съдебно решение
№ 270421/04. 11. 2019 г., постановено по гр. дело № 18002/2019 г. по
описа на Софийския районен съд, III гражданско отделение, 89-и състав,
влязло в сила на 04. 11. 2019 г., относно определения режим за лични
контакти на бащата МЛ. С. К., ЕГН **********, с детето, с което
съдебно решение се определял режим на лични отношения между
бащата и детето, а именно: всяка четна седмица за времето от 18, 00 часá
във вторник с преспиване до 08, 00 часá в сряда сутринта, като не го е
предала на бащата МЛ. С. К.;
3. на 10. 11 . 2020 г., в град София, като родител – майка на малолетната
Е.М.К., ЕГН **********, е осуетила изпълнението на съдебно решение
№ 270421/04. 11. 2019 г., постановено по гр. дело № 18002/2019 г. по
описа на Софийския районен съд, III гражданско отделение, 89-и състав,
влязло в сила на 04. 11. 2019 г., относно определения режим за лични
контакти на бащата МЛ. С. К., ЕГН **********, с детето, с което
съдебно решение се определял режим на лични отношения между
бащата и детето, а именно: всяка четна седмица за времето от 18, 00 часá
във вторник с преспиване до 08, 00 часá в сряда сутринта, като не го е
предала на бащата МЛ. С. К.;
2
4. на 24. 11. 2020 г., в град София, като родител – майка на малолетната
Е.М.К., ЕГН **********, е осуетила изпълнението на съдебно решение
№ 270421/04. 11. 2019 г., постановено по гр. дело № 18002/2019 г. по
описа на Софийския районен съд, III гражданско отделение, 89-и състав,
влязло в сила на 04. 11. 2019 г., относно определения режим за лични
контакти на бащата МЛ. С. К., ЕГН **********, с детето, с което
съдебно решение се определял режим на лични отношения между
бащата и детето, а именно: всяка четна седмица за времето от 18, 00 часá
във вторник с преспиване до 08, 00 часá в сряда сутринта, като не го е
предала на бащата МЛ. С. К.,
поради което и на основание чл. 304 НПК във връзка с чл. 9, ал. 2 от
Наказателния кодекс (НК) е оправдана по повдигнатото обвинение за
извършено престъпление по чл. 182, ал. 2 във връзка с чл. 26, ал. 1 НК.
Въззивната жалба съдържа доводи, че установената от
първоинстанционния съд фактическа обстановка не съответства на събраните
в хода на съдебното следствие доказателства. В частност се позовава на
постановление на Софийската районна прокуратура от 30. 11. 2020 г., според
което подсъдимата е предупредена, че трябва да спазва съдебното решение,
определящо режим на лични отношения; на протокол за предупреждение от
18. 09. 2020 г., с който се указва да спазва „стриктно“ определния режим; и
на свидетелските показания, според които на 01. 09. 2020 г. в 18, 00 часá
майката не е изпълнила съдебното решение, като не е предала детето. Оспорва
се изводът на първоинстанционния съд, че е маловажно, че бащата не е
осъществил контакт с детето на 01. 09. 2020 г., тъй като в останалите седмици
от месец септември е бил осъществявал срещи. Този извод се приема за
необоснован, защото почива само на нарисуван календар, на който са
отбелязани някакви дати. Допълва се, че твърдяната престъпна дейност не е
маловажна поради системното осъществяване. Развива доводи относно
деянието и неговата обществена опасност. Относно датата 13. 10. 2020 г.
въззивният жалбоподател се позовава на постановление на Софийската
районна прокуратура от 03. 11. 2020 г., в което била описана подробно
фактическата обстановка и се прави извод за данни за престъпление по чл.
182, ал. 2 НК. За датата 24. 11. 2020 г. се позовава на свидетелските показания
и на извадка от кореспонденция между тъжителя и подсъдимата. Оспорва
извода на районния съд, че не е налице умисъл от субективна страна, като
отново се позовава на гласните доказателства. Прави заключение, че
вътрешното убеждение на първоинстанционния съд по чл. 14 НПК е
формирано на основата на неправилен и недобросъвестен анализ на
събраните по делото доказателствени материали както поотделно, така и в
тяхната съвкупност, както и че въпросният анализ е неточен, нелогичен и
непълен. Твърди, че оправдателната присъда би подсилила чувството за
безнаказаност на майката, което се потвърждавало от действията . Иска от
въззивния съд да отмени обжалваната присъда като неправилна и
3
незаконосъобразна, постановена при допуснато съществено нарушение на
мтериалния закон, и да постанови нова присъда.
С допълнение към въззивната жалба, постъпило преди съдебното
заседание пред въззивния съд, тъжителят твърди, че мотивите към
обжалваната присъда са противоречиви. Заявява, че съгласно дадените от
подсъдимата обяснения тя не си спомня къде е била на 13. 10. 2020 г. и на 10.
11. 2020 г. около 18, 00 часá, а според представени от нея писмени
доказателства на посочените дати и час тя била вкъщи. Позовава се на
съдебно решение, произнесено по молба по Закона за защита от домашното
насилие (ЗЗДН), според което тъжителят правилно е отивал да вземе детето
си на съответните дати. Отново оспорва извода на първоинстанционния съд
относно липсата на умисъл, който се основавал само на график, изготвен от
подсъдимата. На следващо място изтъква, че районният съд приема
съдебното решение за определянето на режима на лични отношения за
неясно, а от друга страна споделя мнението на подсъдимата, че е уговорен
режим относно вторници в четни седмици от месеца, а не четни седмици от
годината, без да обсъди обстоятелството, че до септември 2020 г. и двамата
родители изпълнявали решението за режим на лични отношения във
вторниците на четните седмици от годината. Намира, че свидетелските
показания на А.П. не следва да се кредитират заради родството с
подсъдимата. Оспорва извода на първостепенния съд, че на датите 13. 10.
2020 г. и 24. 11. 2020 г. П.Н. не е предала детето, тъй като е била на работа, а
бабата на детето не го е предала и това не може да се вмени като
наказателна отговорност. Излага доводи, че след като подсъдимата е била на
работа, то тя е трябвало да изпълни и да не осуетява изпълнението на
решението, дори и чрез свой сродник. Прави критичен анализ на мотивите
относно датата 24. 11. 2020 г. Аргументира, че не е налице малозначителност
на деянието, във връзка с което прави подробен анализ на състава на
престъплението по чл. 182, ал. 2 НК. Твърди, че за посочените месеци четните
седмици годината съвпадат с четните седмици от съответните месеци.
Приема, че с постановяването на оправдателната присъда не са били
постигнати целите по чл. 36 НК, като подсъдимата продължава да не
изпълнява или да осуетява изпълнението на съдебното решение за личен
режим. Позовава се на висшия интерес на детето.
С определение по чл. 327 НПК въззивният съд е оставил без уважение
направените с въззивната жалба доказателствени искания, като е преценил, че
те не са необходими за разкриването на обективната истина.
Страните по делото и повереникът на тъжителя, редовно призовани, не
се явяват в откритото съдебно заседание пред въззивния съд.
След като прецени по вътрешно убеждение събраните по делото
доказателствени материали и изложеното във въззивната жалба и
допълнението към нея, Софийският градски съд направи следните
изводи.
4
Въззивната жалба е постъпила в законоустановения срок и отговаря на
изискванията на чл. 320 НПК, поради което е допустима. Разгледана по
същество, тя е неоснователна.
От събраните доказателствени материали се установява, че тъжителят и
подсъдимата са родители на малолетната Е.М.К., ЕГН ********** (детето). С
решение, постановено на 04. 11. 2019 г. от Софийския районен съд,
Гражданско отделение, 89-и състав, по гр. дело № 18002 по описа за 2019 г.,
на основание чл. 127, ал. 1 от Семейния кодекс било утвърдено постигнато
между тях споразумение. С утвърденото споразумение родителските права и
задължения, а също така и местоживеенето на детето, били предоставени на
подсъдимата. Освен това бил определен и подробно описан режим на лични
отношения на детето с тъжителя. Според утвърденото споразумение
тъжителят има право да вижда и взема при себе си детето всяка нечетна
събота и неделя в месеца, с преспиване, след навършването на тригодишна
възраст на детето, както и „всяка четна седмица за времето от 18, 00 часá
вторник с преспиване до 08, 00 часá сряда сутринта, като бащата се
задължава да го взема и връща от адреса по местоживеене или от друго място
след уговорка с майката (детска градина, училище или друго уговорено
място)“. Освен това е бил определен режим на лични отношения на тъжителя
с детето и в дните на официални и лични празници, както и ваканции. Също
така утвърденото споразумение предвижда, че ако определеният режим не
може да се осъществи поради заболяване на детето, то същият следва да се
реализира след оздравяване на детето наред с първоначално определения
режим. Съдебното решение е влязло в законна сила на 04. 11. 2019 г. и между
страните няма спор, че е било изпълнявано до началото на 2020 г.
След това тъжителят съобщил на подсъдимата, че утвърденото от съда
споразумение не е било тълкувано правилно и че всъщност в текста пишело,
че трябвало да се гледат четните годишни седмици. Подсъдимата се
консултирала с юристи, които я уверили, че режимът, който е бил спазван
дотогава, е в съответствие със съдебната практика.
Съгласно обстоятелствената част на тъжбата подсъдимата осуетила
изпълнението на решението, като не предала детето на тъжителя на адреса по
местоживеенето с детето както следва: на 01. 09. 2020 г. в 18, 00 часá, на 13.
10. 2020 г., на 10. 11. 2020 г. и на 24. 11. 2020 г. Въззивният съд констатира,
че датата 01. 09. 2020 г. е вторник, нечетна (първа) седмица от съответния
месец и четна (тридесет и шеста) седмица от годината; датата 13. 10. 2020 г. е
вторник, нечетна (трета) седмица от месеца и четна (четиридесет и втора)
седмица от годината; датата 10. 11. 2020 г. е вторник, нечетна (трета, защото
първата седмица от този месец е завършила на 01. 11. 2020 г., неделя)
седмица от месеца и четна (четиридесет и шеста) седмица от годината; и
датата 24. 11. 2020 г. е вторник, нечетна (пета) седмица от месеца и четна
(четиридесет и осма) седмица от годината.
Отделно от това въззивният съд констатира, че до април 2020 г. четните
5
седмици от годината съвпадат с четните седмици от съответните месеци.
На първата от инкриминираните дати, 01. 09. 2020 г., не се установява
тъжителят да е посетил местоживеенето на детето (град София, ж. к. ****).
На втората инкриминирана дата, 13. 10. 2020 г., подсъдимата била на работа
от 11, 00 часá до 19, 00 часá. През това време детето било гледано на адреса
на местоживеенето от свидетелката А.П.П., майка на подсъдимата. Тъжителят
посетил адреса заедно със свидетеля К.Ц.С.. Тъжителят обаче не успял да се
свърже с подсъдимата. Тогава той се обадил на телефон 112, на място
пристигнал автопатрул на 08 РУ – СДВР, полицейските служители постояли
около десет минути, никой не отворил входната врата и в крайна сметка
всички си тръгнали. На третата инкриминирана дата, 10. 11. 2020 г.,
подсъдимата работила, като приключила нощна смяна в 07, 00 часá, след
което се прибрала на адреса на местоживеенето с детето. Около 18, 00 часá
адресът бил посетен от тъжителя заедно със свидетеля К.Ц.С.. Понеже детето
отсъствало, тъжителят отново се обадил на телефон 112 и на място
пристигнал автопатрул. След известно време от входа излязъл живущ, при
което тъжителят и полицейските служители се качили до жилището на
подсъдимата. Полицейските служители съставили на основание чл. 65, ал. 1 и
ал. 2 от ЗМВР протоколи за предупреждение както на подсъдимата, така и на
тъжителя. Детето не било предадено и тъжителят си тръгнал. На четвъртата и
последна инкриминирана дата, 24. 11. 2020 г., подсъдимата била на работа от
11, 00 часá до 19, 00 часá. През това време детето било гледано на адреса на
местоживеене от свидетелката А.П.П.. Около 18, 00 часá тъжителят изпратил
текстови съобщения на подсъдимата чрез „Вайбър“, като я попитал защо
детето не е долу и дали отново отказва да изпълни съдебното решение.
Подсъдимата отговорила с текстови съобщения, че причината е същата, както
на 10. 11., а също така и че не отказва да изпълни съдебното решение.
Възприетата от първостепенния съд фактическа обстановка е правилно
установена въз основа на пълен и обективен анализ на събраните по делото
относими и необходими доказателства. Самите доказателства първата
инстанция е обсъдила подробно както поотделно, така и в съвкупност.
Въззивният съд се солидаризира с възприетата от първостепенния съд
фактическа обстановка, като въз основа на собствена преценка на
доказателствените материали формира и някои фактически изводи, които
допълват тези на първата инстанция без да им противоречат.
Така възприетата от първостепенния и от въззивния съд фактическа
обстановка произтича от събраните по делото доказателствени материали:
заверен препис от постановено на 04. 11. 2019 г. от Софийския районен съд,
Гражданско отделение, 89-и състав, по гр. дело № 18002 по описа за 2019 г.;
свидетелските показания на свидетелите М.О.Г., К.Ц.С. и А.П.П.; обясненията
на подсъдимата; две служебни бележки, издадени от изпълнителния директор
на „ЛЕТИЩЕ СОФИЯ“ ЕАД; разпечатки от електронна кореспонденция;
заверени преписи от два протокола за предупреждение; и календар с график.
6
Въззивният съд приема направените с въззивната жалба и допълнението
към нея доводи срещу анализа на доказателствата, проведен от
първостепенния съд, за неоснователни. Приложените по делото три
прокурорски постановления (постановление за отказ от образуване на
наказателно производство от 03. 11. 2020 г., постановено по пр. пр. № 43549
по описа на СРП за 2020 г.; постановление за отказ от образуване на
наказателно производство от 26. 11. 2020 г., постановено по пр. пр. № 46829
по описа на СРП за 2020 г.; и постановление за отказ да се образува
наказателно производство от 30. 11. 2020 г., постановено по пр. пр. № 46718
по описа на СРП за 2020 г.) и събраните по съответните прокурорски
преписки данни не могат да бъдат ползвани като доказателствени материали
по настоящото производство, което има отделен, самостоятелен предмет.
Преценката на прокурора в две от трите изброени постановления, че в
съответните преписки се съдържали данни за престъпление по чл. 182, ал. 2
НК, не обвързва наказателния съд и не може да въздейства върху
формирането на вътрешното му убеждение въз основа на закона и на
събраните в настоящото наказателно дело доказателствени материали.
Отделен въпрос е, че между преценката на прокурора за наличие на „данни за
престъпление“ по смисъла на чл. 207, ал. 1 НПК, и тази на наказателния съд,
че „обвинението е доказано по несъмнен начин“ по смисъла на чл. 303, ал. 2
НПК, има качествена разлика. По сходен начин стои въпросът и с решението
на гражданския съд, постановено по реда на ЗЗДН. Преценката, направена от
гражданския съд в това производство и въз основа на представените в
рамките му данни, не обвързва наказателния съд.
Не могат да бъдат споделени и развитите с въззивната жалба и
допълнението към нея доводи във връзка с преценката на доказателствата.
Календарите с отбелязвания (л. 26 – 41 от първоинстанционното дело),
приобщени по реда на чл. 283 НПК, съдържат данни, които са относими към
предмета на делото, следователно са доказателства по смисъла на чл. 104
НПК. Тяхната доказателствена стойност не може да бъде предварително
определена, а следва да се установи при преценката им в съвкупност с всички
останали доказателства. В дадения случай при преценката им в съвкупност с
данните от заверения препис от съдебното решение по чл. 127, ал. 1 от
Семейния кодекс, обясненията на подсъдимата, показанията на свидетелите и
разпечатките от електронна кореспонденция, те следва да се приемат като
индиция, че между подсъдимата и тъжителя е бил налице спор относно
тълкуването на утвърденото от гражданския съд споразумение. Фактическите
и правните изводи на първостепенния съд, противно на твърдяното с
въззивната жалба и допълнението към нея, не се основават само и единствено
на календарите с отбелязвания. Всъщност данните от календарите с
отбелязвания са споменати от първата инстанция само на едно място, съвсем
накратко и като допълнителен довод при обсъждането на доказателствата (на
шеста страница от мотивите). Основно значение за проведената от районния
съд доказателствена анализа всъщност са имали гласните доказателствени
7
средства. Първостепенният съд е кредитирал както обясненията на
подсъдимата, така и показанията на свидетелите, включително на посочените
от тъжителя свидетели. Между тях не се откриват съществени противоречия.
Макар и свидетелката А.П. да е майка на подсъдимата, в случая нейните
показания следва да бъде изцяло кредитирани. Изложените в тях
обстоятелства, че свидетелката гледа и се грижи за детето когато подсъдимата
работи, са житейски логични. Освен това тази свидетелка е дала показания, че
входната врата на жилищния блок се заключва и домофонната уредба не
функционира, които напълно съответстват на показанията на свидетеля К.С..
Според последните входната врата е трябвало да бъде отворена от живущ в
сградата, за да може тъжителят да влезе в жилищния блок заедно с
полицейските служители. Не се открива твърдяното с допълнението към
въззивната жалба противоречие с останалите доказателствени материали
относно предаването на детето. Действително, според А.П. детето е било
предавано на тъжителя, когато той е позвънявал на входната врата на
жилището. От друга страна, запитана конкретно за инкриминираните дати,
свидетелката е дала показания, че тъжителят не е звънял на вратата.
Следователно показанията , че детето му е било предавано след като
тъжителят е позвънявал на входната врата, не се отнасят към
инкриминираните дати. Правилно са кредитирани и обясненията на
подсъдимата въпреки двойствената им природа на доказателствено средство и
средство за осъществяване на правото на защита, защото те също намират
подкрепа в останалите доказателствени материали (относно домофонната
система, относно спора за тълкуването на утвърденото от съда споразумение
и относно посещението на тъжителя на адреса на местоживеене на детето с
двама полицейски служители). Твърдяното с допълнението към въззивната
жалба противоречие в мотивите на първостепенния съд не е налице.
Подсъдимата действително е заявила, че не си спомня дали е била на работа
на 13. 10. 2020 г. и на 10. 11. 2020 г., което е обичайно с оглед на
естественото функциониране на човешката памет. В случая избледняването
на спомените се преодолява чрез представените от нея писмени
доказателства, според които на 13. 10. 2020 г. тя е била на работа (дневна
смяна), а на 09. 11. 2020 г. – 10. 11. 2020 г. е била също на работа, но нощна
смяна. Не става въпрос за отношение на противоречие между
доказателствените материали, а за отношение на взаимно допълване.
Първостепенният съд освен това внимателно и прецизно е преценил
свидетелските показания на М.О.Г. и К.Ц.С., разграничавайки
непосредствените им възприятия от споделеното с тях от тъжителя.
В производствата по наказателни дела от частен характер параметрите
на обвинението се очертават с тъжбата. Предмет на доказване са само
претендираните с нея факти и обстоятелства, доколкото те биха могли да
осъществяват състав на престъпление. В разглеждания случай тъжителят е
насочил тъжбата само срещу подсъдимата, не и срещу А.П.. Подсъдимата не
може да носи наказателна отговорност за чужди действия или бездействия,
8
защото наказателната отговорност е лична (чл. 35, ал. 1 НК). В този смисъл
правилно първата инстанция е отбелязала, че поведението на А.П. не може да
бъде вменено във вина на подсъдимата. Освен липса на повдигнато обвинение
срещу А.П., в обстоятелствената част на тъжбата липсват и твърдения за
предполагаемо посредствено извършителство на престъплението по чл. 182,
ал. 2 НК от подсъдимата чрез А.П., като тъжителят не се е възползвал от
възможността да измени обвинението по реда на чл. 287, ал. 6 НПК в
съответния срок в първоинстанционното производство.
В обобщение, въззивният съд намира, че първата инстанция не е
допуснала нарушения при анализата и преценката на доказателствените
материали. Въз основа на тях правилно е установила фактическата обстановка
в съответствие с изискванията на чл. 14, ал. 1 НПК. Несъгласието на страната
с така установената фактическа обстановка само по себе си не може да
обуслови неправилност на присъдата.
При така възприетата фактическа обстановка въззивният съд прави
следните правни изводи.
Нормата на чл. 182, ал. 2 НК има за обект на защита обществените
отношения в рамките на семействата. Подсъдимата има специалното качество
„родител“, поради което е годен субект на това престъпление. От обективна
страна изпълнителното деяние се изразява било в неизпълнение на съдебно
решение относно лични контакти с дете (бездействие), било в осуетяването на
изпълнението му (действие). Дори и деецът да не може да изпълни решението
с непосредствени лични действия поради обстоятелства, свързани например с
полагането на труд, той следва да обезпечи изпълнението на решението по
друг начин. За да е налице неизпълнение или осуетяване на изпълнението на
съдебното решение от обективна страна, нужно е преди това да се установи
съдържанието на съдебния акт и по какъв конкретен начин според него следва
да бъдат осъществявани личните контакти с детето. В дадения случай се
установява неяснота в съдържанието на решение № 270421/04. 11. 2019 г.,
постановено по гр. дело № 18002/2019 г. по описа на Софийския районен съд,
III гражданско отделение, 89-и състав, или, по-точно, установява се неяснота
в съдържанието на утвърденото с това съдебно решение споразумение между
родителите. Формата на неяснотата е двусмислие: неясно е дали с израза
„всяка четна седмица за времето от 18, 00 часá вторник с преспиване до 08,
00 часá сряда сутринта“ страните по утвърденото от съда споразумение са
имали предвид всяка четна седмица от месеца или са имали предвид всяка
четна седмица от годината. При това положение първостепенният съд е
пристъпил към тълкуване и е обосновал извода, че вложеният от страните и
утвърден от гражданския съд смисъл е „всяка четна седмица“ от месеца.
Несъстоятелно с допълнението на въззивната жалба се твърди противоречие в
мотивите на първата инстанция, понеже първо се констатирала неяснота, а
сетне се възприемало тълкуването на подсъдимата, макар и по делото да
имало данни, че до септември 2020 г. и двамата родители са изпълнявали
решението. Всъщност по делото има данни, че до началото на 2020 г., месец
9
април, двамата родители са изпълнявали решението. Дотогава обаче четните
седмици от годината са съвпадали с четните седмици от съответните месеци.
От друга страна, в периода на инкриминираните дати вече е налице
разминаване.
Първостепенният съд обосновано е стигнал до съответния тълкувателен
извод, като се е аргументирал с предходната уговорка в споразумението,
която гласи „всяка нечетна събота и неделя в месеца“ и е ясна. Освен това се е
позовал на трайната практика на гражданските съдилища. За разлика от
първата инстанция, въззивният съд приема, че допуснатата от страните
неяснота не може да бъде еднозначно преодоляна с тълкувателните методи.
Това е така, защото е възможно те целенасочено да са пропуснали
уточнението „от месеца“ в неясната уговорка. Казано иначе, възможно е и
тълкуване по аргумент от противното, че след като в неясната уговорка не са
уточнили „от месеца“, така както са го уточнили в предходната ясна уговорка,
то страните са имали предвид четните седмици от годината. Освен това
въззивният съд намира, че практиката на гражданските съдилища по чл. 127
от Семейния кодекс не е трайна. В едни решения се борави с понятието четни
седмици „от месеца“ (решение от 17. 10. 2014 г. на Софийския районен съд по
гр. дело № 12428/2013 г., 81-ви състав), докато в други се използва изразът
нечетни седмици „от годината“ (решение № 396071 на Софийския районен
съд от 27. 04. 2018 г. по гр. дело № 7633/2018 г., 83-ти състав).
Независимо от различието в крайните резултати от тълкувателната
дейност на първостепенния и на въззивния съд, крайният извод на първата
инстанция за обективна несъставомерност на твърдените с тъжбата деяния е
правилен. След като остава неясно дали подсъдимата е следвало да изпълни
решението на гражданския съд и да се въздържа от осуетяването на
изпълнението му в четните седмици от месеца или в четните седмици от
годината, то не се установява и тя да е била длъжна да предаде детето на
тъжителя на инкриминираните с тъжбата дати. В допълнение към този извод
въззивният съд споделя и фактическите констатации на първата инстанция, че
по делото не се установява по несъмнен начин тъжителят да е посетил на
място местоживеенето на детето на две от инкриминираните дати (01. 09.
2020 г. и 24. 11. 2020 г.), доколкото за тях свидетелите не излагат
непосредствени възприятия и изпращането на текстови съобщения чрез
„Вайбър“ не води до еднозначен извод, че тъжителят се е намирал на адреса
при изпращането им. Тези констатации също обуславят извод за обективна
несъставомерност по отношение на съответните две инкриминирани дати.
Предвид допуснатата неяснота в утвърденото от гражданския съд
споразумение, а и с оглед на събраните по делото доказателства (преди
всичко обясненията на подсъдимата и разпечатките от електронна
кореспонденция), по делото се установява липсата на умисъл у подсъдимата.
Бездействията на инкриминираните дати са били без съзнанието, че по този
начин не изпълнява съдебното решение. При това положение въззивният съд
споделя и извода на районния съд за субективна несъставомерност на
10
описаните в тъжбата деяния, ако субективната съставомерност може изобщо
да се обсъжда при констатирана обективна несъставомерност.
Като последен довод първата инстанция е използвала и чл. 9, ал. 2 НК.
Въпросният текст може да намери приложение само когато деянията, за които
е повдигнато обвинение, осъществяват състав на престъпление от обективна и
субективна страна. Следователно първостепенният съд е обосновал
приложението на чл. 9, ал. 2 НК само като допълнителен довод с оглед на
инстанционния контрол и предвид възможността въззивният съд да достигне
до различни изводи относно обективната и субективната съставомерност на
деянията. Доколкото обаче въззивната инстанция изцяло споделя съответните
изводи на контролирания съд, потребността да се обсъжда хипотетичната
приложимост на чл. 9, ал. 2 НК отпада. Все пак, за да бъде даден отговор на
всички доводи, направени с въззивната жалба и допълнението към нея,
въззивният съд следва да посочи, че по делото действително има данни за
изпълнение на съдебното решение на дати, различни от инкриминираните. Те
се извличат от показанията на свидетелката А.П., които вече бяха обсъдени и
за чието кредитиране вече бяха изложени доводи. При това положение
мнението на първата инстанция за приложението на чл. 9, ал. 2 НК би могло
да бъде споделено, макар и само хипотетично.
По всички изложени съображения въззивният съд приема, че първата
инстанция правилно и законосъобразно е признала подсъдимата за невиновна
и я е оправдала по повдигнатото обвинение.
Няма данни подсъдимата да е направила разноски в настоящото
въззивно производство, поради което такива не следва да бъдат присъждани.
Така мотивиран и на основание чл. 338 във връзка с чл. 334, т. 6 НПК,
Софийският градски съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА присъда № 20136512, постановена на 10. 06. 2021 г.
от Софийския районен съд, Наказателно отделение, 99-и състав, по н. ч. х.
дело № 16568 по описа на съда за 2020 г.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11