Р Е Ш Е Н И Е
№……..…/...….08.2020г.
гр.Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в
публично съдебно заседание на единадесети август през две хиляди и двадесета
година, в състав:
СЪДИЯ: ГАЛИНА ЧАВДАРОВА
при
секретар Мая Иванова,
като
разгледа докладваното от съдията
търговско дело № 1969 по описа за 2019г.,
за
да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба, подадена от УП БЪЛГАРИЯ 3 ЕООД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр.София, р-н Триадица, пл.Позитано №2,
ет.5, против „ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр.Варна, р-н Владислав Варненчик, ВАРНА
ТАУЪРС - Г, бул.Владислав Варненчик №258, с която са предявени искове с правно основание чл. 79, ал. 1 и чл.86 ЗЗД за осъждане на ответника да му заплати сумата от 189994,12лв., представляваща дължима, но незаплатена цена за произведена
и доставена електрическа енергия от възобновяем източник – ВяЕЦ за м. Декември
2016г., за която е издадена Фактура № **********/31.12.2016г., както и
сумата от 54464,92лв, представляваща обезщетение за забава за периода
01.02.17г. до 02.12.19г., ведно със законната лихва върху главницата от датата
на подаване на исковата молба – 02.12.19г. до окончателното изплащане на задължението.
В исковата молба се
твърди, че ищецът е собственик на вятърна електроцентрала, която е присъединена
към електроразпр.мрежа на основание договор за присъединяване
№ДУА-562/08.10.2007-3079/10.10.2007-4036-ВГ-08.09.08, сключен на 14.11.08г.
между ищеца и Е.ОН България Мрежи АД.
Твърди, че ищецът е сключил Договор за изкупуване на електрическа енергия №
94/06.08.2009г. с „ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ“ АД, по силата на който последният се е
задължил да изкупува ежемесечно, на база издадени от производителя фактури,
произведената електрическа енергия на преференциална цена, определена от ДКЕВР
с Решение № Ц-10/30.03.2011г. Твърди, че с Решение №Ц-10/30.03.11г. е въведена
нова преференциална цена за изкупуване на ел.енергия, която се прилагала трайно
в отношенията между страните. Излага, че с оглед изменение на разпоредбата на
чл. 31, ал. 5 ЗЕВИ с Решение № СП-1/31.07.15г. на КЕВР било установено нетно
специфично производство на ел. енергия, въз основа на което са били определени
преференциални цени за изкупуване на енергията, произвеждана от ВЕИ, като било
установено нетно специфично производство 2000 kWh при цена 188,29лв/ MWh.,
без ДДС, за ВяЕЦ, работещи до 2250ч. и 2300 kWh при цена
172,95лв/ MWh, без ДДС, за ВяЕЦ, работещи над
2250ч. Сочи, че през м.Декември 2016г. ищецът произвел ел.енергия в размер на
966,15 мWh, за което издал фактура
№**********/31.12.16г. на стойност 215442,31лв с ДДС, като за 810,97 мWh
префер.цена била по т.8 на Решение Ц-10, а за 155,17 мWh-
префер.цена по т.9 от Решението. Счита, че ако произведената от ВяЕЦ ел.енергия
надвиши 2250 ефективни годишни часове работа, то тя следвало да се изкупува по
т.8 от Решение Ц-10 за количествата до достигане на 2250, и по т.9 за
количествата между 2250 и 2300 , а горницата – по цена на излишък на балансиращ
пазар. Излага доводи, че предвид отмяната на Решение СП-1 в частта по т.1.7 с Решение по адм.д.№5284/18г.на ВАС, то не
следвало да бъде прилагано, както и не следвало да се зачита и последващо
приетото Решение СП-5. Твърди, че ответникът следвало да заплати количеството
ел.енергия до 15 работни дни след получаване на фактурата. Твърди, че срокът за заплащане е
изтекъл като към момента незаплатената сума възлизала на 189994,12лв. Намира
отказът на ответника да изпълни задължението си, обосновавайки го с позицията
на НЕК, за неправилен, тъй като за ответника не съществували договорни или
законод.причини да прилагал друг механизъм за заплащане извън вече приетия в
отношенията между страните. Излага се, че ответната страна била в забава и
дължала обезщетение за това в размер на 54464,92лв. С допълнителната искова
молба оспорва възраженията в отговора, като твърди, че поведението на НЕК не
може да дерогира задълженията на ответника по договора за изкупуване, и именно
последният се явявал неизправна страна по договора.
В срока по чл.367,
ал.1 от ГПК ответникът „ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Варна, р-н Владислав Варненчик,ВАРНА
ТАУЪРС - Г, бул.Владислав Варненчик №258, е депозирал писмен отговор, с който оспорва предявените искове
по основание и размер. Не оспорва факта на сключен между страните договор за
изкупуване на ел.енергия. Счита, че приложимата цена за ел.енергията до размера
на нетното специфично производство е преференц.цена , определена с Решение № Ц-10/30.03.2011г., а за
количеството ел.енергия, надхвърлящо нетното специфично производство приложима
се явява цената за излишък на балансиращия пазар. Твърди, че с оглед становище
на НЕК ЕАД, на когото ответникът продавал изкупените количества ел.енергия,
относно приложимата цена при изкупуването, ответникът заплащал произведената
ел.енергия над нетното специфично производство по цена за излишък. Намира за
неправилно твърдението на ищеца за приложимост последователно на две
преференциални цени към една и съща ВяЕЦ. Счита, че като е заплатил по цена за
излишък на баланс.пазар процесните количества ел.енергия , е изпълнил точно
задължението си. В допълнителният отговор
оспорва твърденията в допълн.искова молба.
Конституираното на
страната на ответника трето лице – помагач НАЦИОНАЛНА ЕЛЕКТРИЧЕСКА КОМПАНИЯ
ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.София, р-н Оборище, ул. Триадица №8, изразява
становище за неоснователност на предявените искове.
Съдът,
като обсъди събраните по делото доказателства, становищата и доводите на
страните, съгласно разпоредбата на чл. 12 ГПК, намира за установено от
фактическа страна следното:
По делото не е спорно, че ищецът е производител на ел.енергия от възобновяем
източник - вятърна електроцентрала с обща инсталирана мощност 3000 kW, която е присъединена към електроразпр.мрежа на основание
договор за присъединяване №ДУА-562/08.10.2007-3079/10.10.2007-4036-ВГ-08.09.08,
сключен на 14.11.08г. между ищеца и Е.ОН България Мрежи АД.
Не се спори още, че по силата на
Договор за изкупуване на ел.енергия, сключен между страните по делото,
ответникът се е задължил да изкупува произведената от ищеца електрическа
енергия за срок от 15г. В чл.18, ал.3 от договора е определена цената, по която
ще се продава ел.енергия, определена с Решение №Ц-04/30.03.09г. а именно –
189лв/ мWh, като в ал.4 е посочено, че при
достигане на 2250 пълни ефективни годишни часове за следващите такива цената е
172лв/Мвч. Съгласно чл.18, ал.2 от договора в случай, че с решение на
комп.орган преференциалната цена за изкупуване бъде променена, то тя се прилага
между страните от датата на влизане в сила на решението, без да е необходимо
подписване на допълн.споразумение.
За безспорно между
страните е приет и факта, че процесната ВяЕЦ е достигнала нетно специфично производство
от 2000квт към м.12.16г., като до достигане на НСП ищецът е продавал ел.енергия
по преференц.цена по т.8 от Решение Ц-10/30.03.11г. на КЕВР.
Представена е по делото фактура
№10000000120/31.12.2016г. , изд. от ищеца, за произведена ел.енергия за
м.12.16г. от 966,15 мWh на стойност 215442,31лв. По делото няма спор, че ответникът
е заплатил на ищеца сумата от 8832,91лв без ДДС за произведеното след достигане
на НСП количество ел.енергия.
При
така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:
Предявени са обективно съединени искове с правно
основание чл.79,
ал.1 и чл.86 ЗЗД.
По делото няма спор, че ищецът е производител на ел.енергия от възобновяем
източник - вятърна електроцентрала с обща инсталирана мощност 3000 kW, която е присъединена към електроразпр.мрежа, както и че
ответникът в качеството си на краен снабдител е задължен да изкупува
произведената от първия ел.енергия по преференциални цени, които се
определят от КЕВР. Процесното правоотношение, макар и нормативно предвидено на
договорна основа, се развива на пазар, където договорната свобода е ограничена
с административен режим, въведен с норми от императивен характер. Съответно
цените, на които производителите продават ел.енергия на общ.доставчик и/или
общ.снабдители не подлежат на договаряне, а на регулиране от КЕВР-чл.30, ал.1,
т.1 ЗЕ.
Между страните няма спор, че по
отношение на конкретното правоотношение за спорния период относими се явяват
преференциалните цени, предмет на Решение Ц-10/30.03.11г.
Съгласно действащият към момента на сключване на процесния договор
Закон за възобновяемите и алтернативните енергийни източници и биогоривата
/отм/, произведената от ищеца ел.енергия следва да се изкупува по
преференциални цени, формирани от 80 на сто от средната продажна цена за
предходната календарна година на обществените или крайните снабдители и
добавка, определена от ДКЕВР по критерии в зависимост от вида на първичния
енергиен източник (чл. 16 и 21 от ЗВАЕИБ). С новия Закон за енергията от
възобновяеми източници /обн. ДВ бр.35 от 3.05.2011г./, §7 от ПЗР е предвидено съхранение на отношенията с досегашните производители, като
е запазено действието на дългосрочните договори за изкупуване на електрическата
енергия от възобновяеми източници по преференциална цена за изкупуване,
действаща към датата на влизане в сила на закона. Съгласно измененията
на чл.31, ал.5 от ЗЕВИ, в сила от 01.01.14г., на преференциални цени се
изкупува само количеството ел.енергия до размера на определената средногодишна
продължителност на работа съгласно решението на ДКЕВР за определяне на цена на
конкр.производител, а за горницата – по утвърдената от ДКЕВР цена, по която
общ.доставчик продава ел.енергия на крайните снабдители и
електроразпред.дружества. С последващо изменение на чл.31, ал.5 от ЗЕВИ, в сила
от 24.07.15г., е предвидено, че по преференциални цени ще се изкупува само
количеството ел.енергия до размера на нетното специфично производство на
ел.енергия, въз основа на което са определени преференциални цени в съответните
решения на КЕВР, а за количествата, надхвърлящи това производство – по цена за
излишък на балансиращия пазар. Посочената разпоредба на общо основание намира
приложение както към бъдещи производители , така и към тези, които вече имат
сключени дългосрочни договори, доколкото ЗИД на ЗЕВИ не съдържа норми,
изключващи действието му от определени заварени правоотношения. Въведеното
редуциране на количеството ел.енергия, изкупувано по преференциални цени, е
обвързано с нетното специфично производство, съгласно решението на КЕВР, въз
основа на което те са определени. С оглед на това и в изпълнение на §17 от ПЗР
на ЗИД на ЗЕ с Решение №СП-1/31.07.15г. на КЕВР е определено нетното специфично
производство на ел. енергия, въз основа на което са определени преференциалните
цени в Решение № Ц-10/30.03.11г.,
а именно: т. 1.7. – 2000 kWh, при определената цена – 188,29лв./МВтч, без ДДС, за
вятърни ел. централи, работещи до 2250 часа и т. 1.8. – 2300 kWh,
при определената цена 172,95лв./МВтч, без ДДС, за вятърни ел.централи работещи
над 2250 часа. По делото не е налице спор, че с влязло в сила Решение
№1115/28.01.19г. по адм.д.№5284/18г. на ВАС е оставено в сила решение №
1177/23.02.18г. по адм.д.№ 8522/15г. на АС София-град в частта му, в която е
отменено решение №СП-1/31.07.15г. на КЕВР по т.1.7.
Същевременно с Решение №
СП-5/28.03.19г. на КЕВР е установено считано от 31.07.2015г. нетно специфично
производство на ел.енергия в размер на 2000 kWh, въз основа на което е определена преференциална цена за
вятърни електрически централи работещи до 2250ч. по т.8 от Решение № Ц-10/30.03.11г. на КЕВР вр. с Решение №Ц-13/28.06.06г. Това решение е
породило своето действие съгл. чл.13, ал.9 ЗЕ към датата на приключване на устните състезания по делото, поради което
и следва да бъде съобразено съгласно нормата на чл.235, ал.3 ГПК. Действително
според разпоредбата на чл.17, ал.2 ГПК съдът следва да се произнесе инцидентно по
валидността на административните актове независимо от това дали подлежат на
съдебен контрол, а по законосъобразността им, само когато такъв акт се противопоставя
на страна по делото, която не е участвала в административното производство по
издаването и обжалването му, като това произнасяне е само в мотивите на
решението доколкото е във връзка с гражданскоправният спор, поставен за
разглеждане, при наличие на правен интерес от това оспорване. В конкретният
случай обаче ищецът не е обосновал предприетото от него оспорване на действителността
на адм.акт с конкретни твърдения в тази връзка, нито правен интерес от това.
Доводът за неприложимост на Решение СП-5 , поради това, че не е влязъл в сила,
сам по себе си не съставлява обосноваване на недействителност на акта, предвид
и разпоредената от закона предварителна
изпълняемост на решенията на регулатора.
С оглед клаузите на сключения договор
за изкупуване на ел.енергия, в частност тези, регламентиращи договорената цена,
се установява постигнато съгласие между страните за относимостта към
конкретната ВяЕЦ на т.8 от Решение № Ц-10/30.03.11г.,
касаещо централи, работещи до 2250часа. Ищецът не твърди в исковата молба, нито
ангажира доказателства за поставянето на енергийния обект съобразно ресурса на
първичния енергиен източник в другата ценова категория ВяЕЦ, работещи над
2250часа на годишна база, в който случай преференциалната цена би била
определена на 172,95лв/Мвтч. Предвид това нетното специфично производство за
процесната ВяЕЦ като ценообразуващ елемент е 2000 kWh.
С оглед на гореизложеното
по преференциални цени подлежи на изкупуване част от произведената ел.енергия
за м.12.16г. / тази до достигане на НСП/, а останалото произведено количество
за същия месец подлежи на изкупуване по цени за излишък на балансирания пазар. Този извод е в
съответствие с относимите за периода разпоредби на чл.31, ал.5 от ЗЕВИ и
Решение № СП-5/28.03.19г. на КЕВР относно прилагането на посочената разпоредба
към централите от съотв.вид.
Между страните няма спор, че
ответникът е заплатил количествата ел.енергия, надхвърлящи НСП, за процесния
период по цена за излишък, нито е налице спор относно размера на дължимата цена
за излишък.
С оглед на
така изложеното съдът намира, че предявеният иск се
явява неоснователен и следва да бъде отхвърлен. Изходът на спора по главния иск
обуславя извод за неоснователност на акцесорната претенция за присъждане на
обезщетение за забава.
Предвид
изхода на спора и на основание чл. 78, ал.3 ГПК в полза на ответника следва да се присъдят
направените по делото разноски съобразно отхвърлената част от исковете. В тази връзка следва да се разгледа и
релевираното от страна на ищеца
възражение за прекомерност на заплатеното адв.възнаграждение. Разпоредбата на
чл.78, ал.5 ГПК предвижда възможност за съда по искане на насрещната страна да
присъди по-нисък размер на адв.възнаграждение, но не по-малко от минималния
такъв, в случай, когато заплатеното от страната възнаграждение за адвокат се
явява прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на
делото. В конкр.случай предвид цената
на исковете съгласно чл.7, ал.2, т.5
от наредбата минималния размер на адвокатското възнаграждение е 6419,18лв без ДДС / или
7703,01лв с ДДС/.
Съгласно представените доказателства по делото договореният размер на
адв.възнаграждение е 7704лв
с ДДС, т.е. около минимума предвиден с Наредбата, като
съгласно §2а от същата наредба е начислен и дължимия се ДДС. При тези данни
съдът намира, че така договореното адв.възнаграждение не се явява прекомерно
завишено, поради което и не следва да бъде намалявано на основание чл.
78, ал. 5 ГПК.
Ето защо в полза на ищеца следва да се присъдят разноски в размер на 7704лв.
Мотивиран
от гореизложеното, съдът
Р Е Ш
И :
ОТХВЪРЛЯ
предявените от УП БЪЛГАРИЯ 3 ЕООД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр.София, р-н Триадица, пл.Позитано №2,
ет.5, против „ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр.Варна, р-н Владислав Варненчик, ВАРНА
ТАУЪРС - Г, бул.Владислав Варненчик № 258, искове с правно основание чл.79, ал.1 и чл.86 ЗЗД за осъждане на
ответника да му заплати сумата
от 189994,12лв., представляваща дължима, но незаплатена цена за произведена и
доставена електрическа енергия от възобновяем източник – ВяЕЦ за м. Декември
2016г., за която е издадена Фактура № **********/31.12.2016г., както и
сумата от 54464,92лв, представляваща обезщетение за забава за периода
01.02.17г. до 02.12.19г., ведно със законната лихва върху главницата от датата
на подаване на исковата молба – 02.12.19г. до окончателното изплащане на задължението, като неоснователни.
ОСЪЖДА
УП
БЪЛГАРИЯ 3 ЕООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр.София, р-н
Триадица, пл.Позитано №2, ет.5, ДА ЗАПЛАТИ на „ЕНЕРГО-ПРО
ПРОДАЖБИ” АД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр.Варна, р-н
Владислав Варненчик, ВАРНА ТАУЪРС - Г, бул.Владислав Варненчик № 258, сумата от 7704лв. /седем хиляди седемстотин и
четири лева/, представляваща направените по делото разноски, на основание
чл.78, ал.3 ГПК.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на
НАЦИОНАЛНА ЕЛЕКТРИЧЕСКА КОМПАНИЯ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр.София,
р-н Оборище, ул. Триадица №8, в качеството на трето лице помагач
на страната на ответника „ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ” АД, ЕИК *********, на основание
чл. 220 във вр. с чл.219, ал.1 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Варненски
апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН СЪД: