№ 286
гр. Шумен, 09.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ШУМЕН, XIII-И СЪСТАВ, в публично заседание на
седми април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Калин Г. Колешански
при участието на секретаря Надежда Т. Йорданова
като разгледа докладваното от Калин Г. Колешански Гражданско дело №
20243630102295 по описа за 2024 година
Предявени искове, за съществуване на вземане с правно основание чл.
422, ал. 1 от ГПК.
Искова молба от „Инвестбанк“ АД, ЕИК : *********, с адрес за
призоваване – гр. София, бул. „България“ № 85, срещу Н. Д. Ц., ЕГН :
**********, с адрес – ***, с посочено правно основание чл. 422 ГПК и обща
цена от 1699,22 лева.
Ищецът сочи, че имал вземане срещу ответника за сумата от 1699,22
лева, представляваща 1531,47 лева главница – неплатени вноски по договор за
потребителски кредит № 8006-1493/27.05.2020г.; 23,75 лева лихва за забава, за
периода 01.05.2023г. – 01.11.2023г.; 144 лева такса за връчване на покана и
законна лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението до
окончателното плащане/02.11.2023г/. За така твърдяното вземане кредиторът,
по реда на чл. 410 ГПК поискал издаване на заповед за изпълнение по ЧГД №
2431/2023г., която била връчена по реда на чл. 47 от ГПК. Поради изложеното
ищецът претендира признаване за установено съществуването на описаните
вземания и осъждане на ответника да му заплати разноските в производствата.
В срока за отговор на исковата молба, ответникът подава отговор, чрез
особен представител. Счита исковете допустими и частично неоснователни.
Твърди недействителност на договора по смисъла на ЗПК и иска уважаване на
1
исковете до размера по чл. 23 от ЗПК.
В открито съдебно заседание страните редовно призовани, чрез
представители поддържат заявеното в исковата молба и отговора.
Така предявените искове са допустими, разгледани по същество са
основателни, само този за главницата и неоснователни, тези за лихви за
забава и такса за връчване, по следните съображения :
От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в
съвкупност, се установи следното:
По договор за кредит № 8006-1493 от 27.05.2020г., ищецът предоставил
на ответника сумата от 2500 лева. С анекс от 21.02.2021г. бил удължен с 16
месеца гратисния период, през който кредитополучателят не дължи плащания
по кредита. С покана, връчена на 29.09.2023г., банката обявила кредита за
предсрочно изискуем. Не се спори по размера на претендираните вземания.
Според заключението на СТЕ, в приложенията, съставляващи погасителен
план, именувани като Приложение 7 към договор за кредит и анекс 1 е
използван шрифт с наименование „Аrial“, размер 5pt. Заявлението по ЧГД №
2431/2023г. е постъпило в ШРС на 01.11.2023г..
Така установената фактическа обстановка, доведе до следните изводи :
За уважаване на предявените установителни искове, е необходимо да се
установи наличието на валидно правоотношение между страните (валиден
договор), задължение произтичащо от същото, за ответника да върне заетата
сума; предоставянето на заетата сума; забава на ответника и началната и дата,
от която се начислява лихва за забава и нейният размер.
Посочените не са налице, в настоящия случай, с оглед основателното
оспорване, по валидността на правоотношението, заявени от ответника.
Заключението на СТЕ сочи използван в съществен елемент на договора –
погасителен план, шрифт с размер 5pt, различен от използвания в текста на
договора и анекса – 12pt, което е достатъчно за недействителност на договора,
по смисъла на чл. 22, във вр. чл. 10, ал. 1 от ЗПК. Съобразно чл. 23 от ЗПК
ищецът може да получи само частта от неплатената чиста стойност на
кредита, като искът за главницата се уважи, в предявения размер, съответно
отхвърлят тези за лихвите и таксите по кредита/в предявените размери/.
Ищцовите твърдения, че по отношение на процесния договор са
2
неприложими разпоредбите на ЗПК, поради липса на уговорена
възнаградителна лихва, са несъстоятелни. Според чл. 4, ал. 1, т. 5 от ЗПК,
разпоредбите на закона не се прилагат за договори за кредит, по които не се
начисляват лихва или други разходи за потребителя. По договора
действително не е уговаряна възнаградителна лихва, но той и погасителните
планове, съдържат такса от 5,99 лева месечно, общ размер на такси и
комисионни от 311,40 лева и ГПР от 6,33%, което изключва възможността
разпоредбите на ЗПК да не се прилагат за него.
При посочения изход на спора ответникът следва да заплати на ищеца
сумата от 1025,89 лева разноски в производството, съразмерно уважената и
отхвърлена част от исковете, в настоящото производство и по ЧГД №
2431/2023г., по описа на ШРС, от общо извършени 1138,26 лева разноски, в
двете производства.
Водим от горното и на посочените основания, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, по отношение на Н. Д. Ц., ЕГН :
**********, с адрес – ***, че в полза на „Инвестбанк“ АД, ЕИК : *********, с
адрес за призоваване – гр. София, бул. „България“ № 85, срещу нея
съществува вземане за сумата от 1531,47 лева, представляваща главница по
договор за кредит № 8006-1493 от 27.05.2020г., в едно със законната лихва
върху главницата от 01.11.2023г., до окончателното плащане.
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Инвестбанк“ АД, ЕИК : *********, с
адрес за призоваване – гр. София, бул. „България“ № 85, срещу Н. Д. Ц., ЕГН :
**********, с адрес – ***, искове, с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, да
се признае за установено, съществуване на вземане срещу ответника за сумата
от 23,75 лева лихва за забава, за периода 01.05.2023г. – 01.11.2023г. и 144 лева
такса за връчване на покана, като неоснователни.
ОСЪЖДА Н. Д. Ц., ЕГН : **********, с адрес – ***, да заплати на
„Инвестбанк“ АД, ЕИК : *********, с адрес за призоваване – гр. София, бул.
„България“ № 85, сумата от 1025,89 лева разноски в настоящото производство
и по ЧГД № 2431/2023г., по описа на ШРС.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок, от връчването
3
му, пред Окръжен съд – гр. Шумен.
Съдия при Районен съд – Шумен: _______________________
4