№ 174
гр. Ботевград, 20.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БОТЕВГРАД, VIII-МИ ГР. СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Светослав Ив. Иванов
при участието на секретаря НАДЯ В. ЧЕРНЕВА
като разгледа докладваното от Светослав Ив. Иванов Гражданско дело №
20241810102411 по описа за 2024 година
Производството е по чл. 235 и сл. ГПК.
Образувано е по редовна и допустима искова молба (ИМ) на Д. И. Д., ЕГН:
**********, АДРЕС, срещу „ФИРМА“ ЕАД, ЕИК: *********, и „ФИРМАТ“ ЕООД, ЕИК:
№, двете дружества с адрес: гр. АДРЕС, с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, във вр. с
чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7-12, т. 20, чл. 12, ал. 1, т. 7-9 ЗПК.
В ИМ на Д. И. Д. се твърди, че: На 22.11.2024 г. бил сключен Договор за кредит №
3081056 между него като кредитополучател и „ФИРМА“ ЕАД като кредитодател за сумата
от 2 100 лв. при ГЛП от 50.69 % и ГПР от 62.29 %, всичко дължимо на 24 равни месечни
вноски, който бил нищожен на основание чл. 22, във вр. с чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, тъй като в
ГПР не бил включено възнаграждението за поръчителство, дължимо на „ФИРМАТ“ ЕООД.
На същ. д. Д. като доверител е сключил договор за предоставяне на поръчителство с
„ФИРМАТ“ ЕООД като довереник. Договорът за кредит и договорът за поръчителство били
нищожни на основание чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7-12, т. 20, чл. 12, ал. 1, т. 7-9 ЗПК. С
оглед на изложеното Д. И. Д. моли БРС да обяви за нищожни процесните договори за
кредит и за поръчителство. Претендират се и съдебно-деловодни разноски.
В отговора на исковата молба (ОИМ) на „ФИРМАТ“ ЕООД се заявява, че
процесният договор за поръчителство бил валиден, а искът на Д. – неоснователен. Доводите
за това били: (1) Възнаграждението за поръчителство не следвало да се включва в ГПР на
кредита. (2) „ФИРМА“ ЕАД не било уведомено дори за поръчителството. (3) Не била
налице заблуждаваща практика при сключването на този договор. (4) Обстоятелството, че
двете дружества били свързани, не водело до нищожност на договора. Моли БРС да
отхвърли предявения иск. Претендират се и разноски; възразява се срещу претенцията за
разноски по чл. 38, ал. 2 ЗАдв, респ. при условията на евентуалност моли съдът да присъди
минимално възнаграждение на ищеца.
В ОИМ на „ФИРМА“ ЕАД се релевират доводи, че договорът за кредит бил валиден,
тъй като в него не следвало да се включва възнаграждението за поръчителство; поради това
1
че ищецът сам взел решение да сключи договора с „ФИРМАТ“ ЕООД. Моли БРС да
отхвърли предявения иск. Претендират се и разноски; възразява се срещу претенцията за
разноски по чл. 38, ал. 2 ЗАдв, респ. при условията на евентуалност моли съдът да присъди
минимално възнаграждение на ищеца.
След като взе предвид установените по делото доказателства, посредством събраните
доказателствени средства, и обсъди исканията, доводите и възраженията на страните,
съгласно правилата на чл. 235, ал. 2-3 ГПК, Ботевградският районен съд намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
По фактите:
На 22.11.2024 г. бил сключен Договор за кредит № 3081056/22.11.2024 г. между него
като кредитополучател и „ФИРМА“ ЕАД като кредитодател за сумата от 2 100 лв. при ГЛП
от 50.69 % и ГПР от 62.29 %, всичко дължимо на 24 равни месечни вноски; или всичко
3 413.66 лв. В ГПР не бил включено възнаграждението за поръчителство, дължимо на
„ФИРМАТ“ ЕООД, в размер на. На същ. д. Д. като доверител е сключил договор за
предоставяне на поръчителство от 22.11.2024 г. с „ФИРМАТ“ ЕООД като довереник срещу
възнаграждение от 2 100 лв.
По правото:
БРС намира, че е сезиран с установителен иск (УИ) на Д. И. Д. срещу „ФИРМА“
ЕАД, с който се иска от съда да приеме за установено по отношение на ЕАД, че договорът за
кредит е нищожен на основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, във вр. с чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т.
7-12, т. 20, чл. 12, ал. 1, т. 7-9 ЗПК; и УИ срещу „ФИРМАТ“ ЕООД, с който се иска от съда
да приеме за установено по отношение на ЕООД, че договорът за поръчителство е нищожен
на основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, във вр. с чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7-12, т. 20, чл. 12,
ал. 1, т. 7-9 ЗПК. Ответните дружества възразяват срещу всеки предявените срещу тях
искове.
По делото не са наведени факти, за които съществува установено от закона
предположение (презумпция) по смисъла на чл. 154, ал. 2 ГПК, нито пък неподлежащи на
доказване факти по смисъла на чл. 155, във вр. с чл. 146, ал. 1, т. 4 ГПК (общоизвестни или
служебно известни факти). На основание чл. 146, ал. 1, т. 5, във вр. с ал. 2 ГПК съдът указва
на страните, че всяка от тях е длъжна да установи фактите, на които основава своите искания
и възражения, като в противен случай съдът ще ги счете за недоказани, т. е. за ненастъпили,
съгласно чл. 154, ал. 1 ГПК. По силата на чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК съдът указва на страните,
всички факти са безспорни, поради което спорът се концентрира върху правото. Това
означава, че всяка от страните трябва обоснова правните си доводите в полза на
не/действителността на договора за кредит и за поръчителство.
Видно от представените по делото доказателства е, че ответното дружество
„ФИРМА“ ЕАД е небанкова финансова институция, по смисъла на чл. 3, ал. 2 ЗКИ, поради
което може да отпуска заеми със средства, които не са набавени чрез публично привличане
на влогове или други възстановими средства и това го определя като кредитор по смисъла
на чл. 9, ал. 4 от ЗПК. От друга страна, Д. И. Д. по делото има качеството на „потребител“
по смисъла на § 13 т. 1 ДР на ЗЗП. В този смисъл сключения между страните договор е
потребителски, поради което следва да отговаря на изискванията на чл. 143-148 ЗЗП.
С характеристика на потребителски договор е и сключения между ищцата и
ответника „ФИРМАТ“ ЕООД договор за поръчителство, който в случая се явява акцесорен
на предоставения Договор за кредит № 3081056/22.11.2024 г., поради което следва да се
приеме, че действието на Договора за поръчителство е обусловено от валидно сключеното
главно правоотношение. В този смисъл двата договора следва да бъдат разгледани
съвместно, още повече, че „ФИРМА“ ЕАД е едноличен собственик на капитала на
„ФИРМАТ“ ЕООД и това обстоятелство е ноторно, поради което е очевидно, че ответниците
по делото в качеството на кредитодател и поръчител са свързани лица.
Кредиторът не е включил възнаграждението по договора за поръчителство към ГПР
2
по договора за кредит, като по този начин заобикаля разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК,
според която ГПР по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя –
настоящи или бъдещи – лихви, други преки или косвени разходи, комисионни,
възнаграждения от всякакъв вид, включително дължими на посредниците за сключване на
договора, изразени като ГПР от общия размер на предоставения кредит.
В § 1, т. 1 от Допълнителните разпоредби на ЗПК е предвидено, че: „Общ разход по
кредита за потребителя“ са всички разходи по кредита, включително лихви, комисионни,
такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко
свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които
потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с
договора за кредит и по-специално застрахователните премии в случаите, когато
сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита или в
случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи
и условия. Общият разход по кредита за потребителя не включва нотариалните такси“.
Изложеното сочи, че в ГПР е необходимо да бъдат посочени всички разходи, които
длъжника следва да заплати, а не да бъде поставен в положение да тълкува клаузите на
договора и да преценява кои суми точно ще дължи. В конкретния случай е посочено, че ГПР
е 64.29 %, но от съдържанието на договора не може да се изведе извод за кои точно разходи
става въпрос и по какъв начин е формиран ГПР. Още повече, че при наличието на
задължение за потребителя да заплати и възнаграждението за поръчителство, същото
несъмнено има характеристика на твърдо уговорен разход, поради което е следвало да бъде
включено изначално при формирането на ГПР. С така уговорената клауза за заплащане на
възнаграждение на поръчителя, върху потребителя се възлага заплащането на допълнително
възнаграждение за ползвания финансов ресурс, за който, ако би имал необходимата
информация чрез включването му в разходите по кредита, то той би могъл да има ясна и
точна информация относно размера на месечната си вноска и избор дали да сключи договора
за кредит при тези условия.
Констатираните обстоятелства несъмнено поставят потребителя в неравностойно
положение спрямо кредитора, доколкото не е имал ясна и точна информация за
оскъпяването на отпуснатия му кредит и сочат на очевидно противоречие с чл. 3, §1 и чл. 4
от Директива 93/13/ЕИО. Посочването по този начин на ГПР в процесния договор на
практика прави невъзможно да се проверят индивидуалните компоненти които го формират
и дали са в съответствие с разпоредбата на чл. 19, ал. 1 ЗПК. С посочената правна норма,
законодателят цели да предостави на потребителя максимално точна и ясна информация за
разходите, които дължи във връзка с отпуснатия му кредит, за да бъде информиран по
разбираем начин дали следва да сключи договора при предоставените му условия.
Гореизложеното сочи, че за да е спазена и разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК,
то е необходимо в договора да е посочено не само цифрово какъв годишен процент от общия
размер на предоставения кредит представлява ГПР, но по недвусмислен начин да бъдат
посочени и всички разходи, които кредитополучателят ще следва да извърши и които са
отчетени при формиране на ГПР.
Така приетото от настоящия състав сочи, че процесния договор за кредит съдържа
явно несъответствие досежно действителния и отразения в него ГПР и включените в него
разходи, поради което договорът е недействителен на основание чл. 22 от ЗПК, от което
следва, че искът следва да бъде уважен като основателен.
Предвид извода за основателност на предявения иск за установяване на нищожността
на договора за кредит, се явява основателен УИ за нищожност на договора за поръчителство
поради противоречие с добрите нрави. Накърняването на добрите нрави предполага едната
страна по договора да се възползва от неблагоприятното положение на страната, с която
договаря. В случая, както бе посочено и по-горе несъмнено е, че кредитополучателят
поемайки задължение да заплати на ответника „ФИРМАТ“ ЕООД възнаграждение по
договора за поръчителство с цел обезпечаване на сключения договор за кредит е поел
задължение по неравноправна клауза и в качеството на потребител не дължи и уговореното
възнаграждение по договора за поръчителство, тъй като подобна клауза не поражда
облигационна връзка между страните. Без сключването на договора за кредит, ищецът не би
имал интерес от сключването на договора за поръчителство, тъй като със сключването му
той не получава никаква престация от другата страна, поради което същия се явява
нищожен, като противоречащ на добрите нрави. Обезпечението обслужва единствено
интересите на кредитора по договора за заем. Макар и именувано като заплащане на
3
възнаграждение по договора за поръчителство по своята същност тази сума е една
допълнителна печалба за кредитора, и то в размер близък до размера на главницата, с която
сума кредиторът несъмнено ще получи допълнителна печалба за сметка на потребителя. В
този смисъл договорът за поръчителство е нищожен на основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД поради
противоречие със закона – чл. 19, ал. 4 от ЗПК и с добрите нрави – чл. 143, ал. 1 и чл. 146, ал.
1 от ЗЗП и следва да бъде прогласена неговата нищожност.
По разноските:
При този изход на делото право на разноски има адв. Л. К. Б., гр. София, ул.
„Триадица“ № 5б, ет. 3, офис 311, съгласно чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв в размер на 480 лв., която
сума се дължи разделно от двете дружества, като всяко от тях дължи по 240 лв.
Възражението, че не били налице предпоставките по чл. 38, ал. 1, т. 2 от същ. з., съдът
намира за неоснователно, тъй като процесния договор за адвокатска помощ доказва именно
това. Ищецът претендира вземане за държавна такса като разноски и искането му е
основателно (чл. 78, ал. 1 ГПК), поради което „ФИРМА“ ЕАД следва да му плати сумата от
136.54 лв., а „ФИРМАТ“ ЕАД – 56 лв.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 235 ГПК, Ботевградският районен
съд
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по иск по чл. 124, ал. 1 ГПК на Д. И. Д., ЕГН:
**********, АДРЕС, срещу „ФИРМА“ ЕАД, ЕИК: *********, гр. АДРЕС, че Договор за
кредит № 3081056/22.11.2024 г. между Д. И. Д. като кредитополучател и „ФИРМА“ ЕАД
като кредитодател е нищожен на основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, във вр. с чл. 10, ал. 1, чл.
11, ал. 1, т. 7-12, т. 20, чл. 12, ал. 1, т. 7-9 ЗПК.
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по иск по чл. 124, ал. 1 ГПК на Д. И. Д., ЕГН:
**********, АДРЕС, срещу „ФИРМАТ“ ЕООД, ЕИК: №, гр. АДРЕС, че Договор за
предоставяне на поръчителство от 22.11.2024 г. е нищожен на основание чл. 26, ал. 1, пр. 1
ЗЗД, във вр. с чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7-12, т. 20, чл. 12, ал. 1, т. 7-9 ЗПК.
ОСЪЖДА „ФИРМА“ ЕАД да плати на Д. И. Д. сумата от 136 (сто тридесет и шест)
лева и 54 лв. за държавна такса в процеса (чл. 78, ал. 1 ГПК).
ОСЪЖДА „ФИРМАТ“ ЕООД да плати на Д. И. Д. сумата от 56 (петдесет и шест) лева
за държавна такса в процеса (чл. 78, ал. 1 ГПК).
ОСЪЖДА „ФИРМА“ ЕАД да плати на адв. Л. К. Б., гр. София, ул. „Триадица“ № 5б,
ет. 3, офис 311 сумата от 240 (двеста и четиридесет) лева за адвокатско възнаграждение по
чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв.
ОСЪЖДА „ФИРМАТ“ ЕООД да плати на адв. Л. К. Б., гр. София, ул. „Триадица“ №
5б, ет. 3, офис 311 сумата от 240 (двеста и четиридесет) лева за адвокатско възнаграждение
по чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв.
Решението подлежи на обжалване пред Софийския окръжен съд в двуседмичен срок
от получаване на съобщението.
Съдия при Районен съд – Ботевград: _______________________
4