№ 5175
гр. София, 30.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 42 СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети декември през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:ГЕРГАНА В. КИРОВА
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА В. КИРОВА Гражданско дело №
20211110152318 по описа за 2021 година
Предявен е иск с правно основание чл.49 от ЗЗД от Г.И. П. - С.,ЕГН
**********,с адрес [адрес],против [ЮЛ],ЕИК [ЕИК],с адрес
[адрес],представлявана от к. Й. Ф.,с искане за осъждане на ответника да
заплати сумата от 5000 лева ( след допуснато изменение по чл.214 от ГПК )
обезщетение за неимуществени вреди ведно със законната лихва,считано от
датата на увреждането до окончателното изплащане на вземането.
Ищцата твърди,че на 10.09.2020 г. се разхождала заедно със съпруга си
по [адрес] като в района между номера [номер] и [номер] се спънала в
ръждясала ламарина,при което получила дълбока прорезна рана на крака.
Ищцата сочи,че се обадила на тел.112 и на мястото дошли медицински екип и
служители от МВР,раната била почистена и обработена и била поставена
инжекция против тетанус. В исковата молба се сочи,че ищцата изпитвала
сериозни болки и страдания,а възстановителният период продължил около
един месец. В исковата молба се твърди,че шахтата е тип отводнителна,но
вместо да изпълнява своите функции е покрита с материали,които
застрашават здравето на минувачите и създават опасности. Твърди се,че
ответникът отговаря за поддържането на общинските пътища и тротоарите,но
е допуснато бездействие и не е осигурена безопасност на пешеходците.
Ищцата моли съда да уважи исковата претенция.
Ответната страна [ЮЛ] оспорва исковата претенция като неоснователна
и недоказана като твърди,че не е доказано наличието на необезопасена
отводнителна шахта,твърди се,че общината не отговаря за възникналите
вреди,формулирано е възражение за съпричиняване,както и възражение за
прекомерност на иска по размер. Ответникът моли съда да отхвърли исковата
претенция.
Софийският районен съд,първо гражданско отделение,42 състав,като
обсъди представените по делото доказателства,поотделно и в тяхната
1
съвкупност, при спазване изискванията на чл.235 от ГПК,приема за
установено следното :
Представен е фиш за спешна медицинска помощ от 10.09.2020 г.,както
и болничен лист за временна неработоспособност.
В хода на производството са събрани гласни доказателства – от разпита
на свидетелката С.,дъщеря на ищцата,за инцидента с нейната майка
разбрала,когато баща й се обадил,за да предупреди,че с майка й ще закъснеят
и казал,че по време на разходка по [адрес] майка й е наранила крака си.
Свидетелката С. е казала,че на следващата сутрин майка й била унила,дясното
й ходило било превързано. Според свидетелката С. майка си останала вкъщи
за около две седмици,през което време свидетелката и нейната сестра се
справяли с домакинските задължения,тъй като в този период майка й едва се
придвижвала,както и имала нужда от помощ за тоалета си. От показанията на
свидетелката С. се установява,че докато си била вкъщи нейната майка
приемала обезболяващи,а след като се върнала на работа не можела да работи
със същата интензивност,както преди. Свидетелката С. е казала,че нейната
майка се променила след инцидента,станала по-напрегната,вече се изморява
бързо по време на разходки. Разпитана в съдебно заседание,свидетелката С. е
казала,че нейната майка си е чупила крака,но свидетелката не си спомня дали
е било преди или след този инцидент. Според показанията на свидетелката А.
- С. за инцидента разбрала от ищцата,която й обяснила,че по време на
разходка по [адрес] заедно със своя съпруг ищцата срязала десния си крак на
ламарина,което наложило да я превържат,както и да поставят инжекция
против тетанус. Свидетелката А. - С. е видяла ищцата няколко дни след
инцидента,когато я посетила в дома й и видяла,че кракът е превързан,а
дъщерите й носели нещата,от които има нужда,а на работа ищцата се върнала
около две седмици след инцидента. Според показанията на свидетелката А. -
С. ищцата се притеснявала от това,че близките й трябва да се грижат за
нея,била уморена,но и озадачена,че такова нещо може да се случи на оживен
столичен булевард. От показанията на свидетелката А. - С. се установява,че
ищцата изпитвала проблем при продължително ходене,на свидетелката е
известно,че ищцата е счупила крака си около половин година по-
рано.Разпитан в съдебно заседание,свидетелят С.,съпруг на ищцата е казал,че
на 10.09.2020 г. след 18 часа тръгнали да се разхождат по [адрес],при което
пресекли [адрес] и някъде при номер [номер]-[номер] свидетелят вървял
малко по-напред,а съпругата му вляво от него,когато тя внезапно изохкала и
свидетелят видял,че нейният крак е наранен при петата и тече кръв. След
обаждането на тел.112 се наложило да изчакат известно време,докато дойде
линейка и медицинската сестра да обработи раната,но се оказало,че трябва да
бъде направена инжекция против тетанус. Според свидетеля С. той не успял
да намери такава инжекция в поне три аптеки,поради което заедно с
медицинския екип отишли до [болница]. Свидетелят С. описва шахтата като
отводнителна шахта,чиято цел е отвеждане на водата при валеж,но върху
шахтата е поставена ламарина,която е плътна и е била ръждясала като
вероятната причина е да не попадат боклуци и листа в шахтата,но ламарината
не е закрепена и при спъването на съпругата му се изместила диагонално. От
показанията на свидетеля С. се установява,че в първите дни след инцидента
ищцата трудно можела да стъпва на крака,имала нужда от помощ,за да се
2
движи дори вътре в апартамента,а около две седмици не е ходила на работа.
Според свидетеля С. съпругата му се притеснила,защото всички грижи за
домакинството трябва да бъдат поети от него и от децата,а и защото
пропуснала откриването на учебната година като в първите месец и половина
до два съпругата му нямала желание да общува с хора,а с приятели започнали
да се срещат някъде през м.декември.
При така установената фактическа обстановка съдът достигна до
следните правни изводи :
Уважаването на иск с правно основание чл.49 от ЗЗД е обусловено от
провеждането на доказване,че са възникнали вреди,вредите са пряка и
непосредствена последица от действия или бездействия по повод на
работа,възложена от ответника. С иска по чл.49 от ЗЗД се цели ангажиране на
обективната отговорност на възложителя за възникналите вреди при или по
повод на възложената работа. Софийският районен съд приема,че е
доказано,че на ищцата П. - С. е причинено травматично увреждане,в която
насока по делото са представени писмени доказателства,както и са събрани
гласни доказателства като е настъпило нараняване на десния крайник в
областта на петата,което е наложило обработване на раната. Настъпването на
травматично увреждане,което е предизвикало необходимост да бъде
поставена инжекция против тетанус,както и е предизвикало болки и
страдания с особен интензитет в първите две седмици,съпоставено с
ограниченията,които ищцата е следвало да търпи в ежедневието си,както и
притеснението,че натоварва своите съпруг и дъщери и със своите
задължения,позволяват на съда да приеме,че е доказана първата изискуема
предпоставка за уважаване на иска,а именно доказано е,че са настъпили
вреди. За да бъде уважена исковата претенция по чл.49 от ЗЗД,тези вреди
следва да се дължат на действия или бездействия по повод на работа на
ответника по начин,по който вредите не биха настъпили,ако липсваха тези
действия или бездействия. Съдът приема,че е доказано съществуването на
причинна връзка между вредите и действия/бездействия,за които ответната
община отговаря. За да счете,че е доказано наличието на причинна
връзка,съдът отчете,че травматичното увреждане е настъпило при порязване
петата на десния крак на ищцата П. - С.,докато се движи в пешеходната зона
по [адрес],а порязването е станало на ламарина,поставена върху отводнителна
шахта,без да е стабилно закрепена,в която насока съдът кредитира
показанията на свидетеля С. като очевидец на инцидента,а и тези показанията
кореспондират с вида на травматичното увреждане,както и същият механизъм
на настъпване на увреждането е описан във фиша за спешна медицинска
помощ. Това означава,че са налице предпоставки за ангажиране
отговорността на ответната община. Една от хипотезите,когато може да бъде
ангажирана отговорността по чл.49 от ЗЗД е когато възложителят е допуснал
бездействие при положение,че е длъжен да предприеме определени действия.
Настоящата съдебна инстанция приема,че за ответната община съществува
задължение да осигурява поддържането на тротоарите по начин,по който не
се създават опасности за преминаващите минувачи. Съгласно чл.30,ал.4 от
Закона за пътищата,за изграждането,ремонтирането и други
дейности,свързани с безопасността на движението по тротоарите,отговаря
съответната община,а и това нейно задължение произтича от общото
3
задължение,регламентирано в Закона за общинската собственост,че общината
управлява общинските имоти по начин,който е насочен в полза на
обществото. Наличието на законово задължение за осигуряване състоянието
на тротоара във вид,който не застрашава здравето на гражданите,съпоставено
със събраните гласни доказателства относно наличието на ламарина върху
отводнителна шахта,причинила порезна рана на десния крайник на
ищцата,означава,че отговорността на ответната страна следва да бъде
ангажирана,а искът се явява доказан по основание. Съдът приема,че
доколкото ответната страна не ангажира доказателства,от които да може да
бъде възприето,че ищцата П. - С. с поведението си е допринесла за
възникване на вредоносния резултат,че възражението за съпричиняване се
явява неоснователно. В хипотезата,когато е предявен иск за обезвреда на
неимуществени вреди,които вреди не подлежат на конкретна количествена
оценка,съдът определя размера на обезщетението по справедливост при
съобразяване критериите,установени съгласно чл.52 от ЗЗД. Софийският
районен съд приема,че искът подлежи на уважаване за сумата от 2000 лева,а
за разликата до пълния претендиран размер от 5000 лева исковата претенция
подлежи на отхвърляне. За да счете,че искът е основателен и доказан по
размер за сумата от 2000 лева,съдът отчете вида на травматичното
увреждане,което е ограничило възможността за движение с долен
крайник,като за период от около две седмици ищцата не е ходила на
работа,взе предвид болките и страданията вследствие на травматичното
увреждане,както и психологичното отражение,което случилото се е оставило
в съзнанието на ищцата,но при отчитане продължителността на
възстановителния период и настъпилото възстановяване,счита,че искът в
частта за разликата над 2000 лева до претендирания размер от 5000 лева
подлежи на отхвърляне. Съдът,съобразявайки правилото на чл.84,ал.3 от ЗЗД
намира,че законна лихва върху уважената част от иска следва да бъде
присъдена,считано от 10.09.2020 г.
При този изход на делото съдът приема,че в полза на ищцата следва да
бъдат присъдени 380 лева съдебноделоводни разноски и заплатено адвокатско
възнаграждение,а в полза на ответника – 100 лева юрисконсултско
възнаграждение като съдът възприема доводът на ответника за прекомерност
на адвокатското възнаграждение в частта за разликата над 750 лева до 1000
лева при отчитане цената на иска,фактическата и правна сложност на казуса и
разглеждането му в рамките на едно съдебно заседание.
Водим от гореизложеното, Софийският районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА [ЮЛ],ЕИК [ЕИК],с адрес [адрес],представлявана от к. Й. Ф.
да заплати на основание чл.49 от ЗЗД на Г.И. П. - С.,ЕГН **********,с адрес
[адрес],сумата от 2000 ( две хиляди ) лева обезщетение за неимуществени
вреди,ведно със законната лихва върху главницата,считано от датата на
увреждането – на 10.09.2020 г. до окончателното изплащане на
вземането,като отхвърля иска,предявен от Г.И. П. - С. против [ЮЛ] в частта
за разликата над 2000 лева до пълния претендиран размер от 5000 лева.
4
ОСЪЖДА [ЮЛ],ЕИК [ЕИК],с адрес [адрес],представлявана от к. Й. Ф.
да заплати на основание чл.81 от ГПК,вр.чл.78,ал.1 от ГПК на Г.И. П. -
С.,ЕГН **********,с адрес [адрес],сумата от 380 (триста и осемдесет ) лева
сторени съдебноделоводни разноски и заплатено адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА Г.И. П. - С.,ЕГН **********,с адрес [адрес] да заплати на
основание чл.81 от ГПК,вр.чл.78,ал.3 от ГПК на [ЮЛ],ЕИК [ЕИК],с адрес
[адрес],представлявана от к. Й. Ф., сумата от 100 ( сто ) лева юрисконсултско
възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийски
градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5