Р Е Ш Е Н И Е
№_________/________________,гр.Варна
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Административен съд – Варна, ІХ-ти
касационен състав
На двадесет и шести ноември две хиляди и двадесета
година
В публично заседание в
следния състав:
Председател: Мария Ганева
Членове: 1. Кремена Данаилова
2. М. Иванова-Даскалова
Секретар: Мая Вълева
Прокурор: Тони Томов
като разгледа докладваното от административния съдия М. Иванова-
Даскалова КНАХД №2410 по описа за 2020г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е образувано по касационна жалба на Областна
дирекция на МВР-Варна против Решение №260169/28.09.2020г. на Варненски районен
съд, постановено по НАХД №1878/2020г., с което е отменено НП №19-0460-000939/08.04.2020г.
на Началник група Пето РУ-Златни пясъци при ОД на МВР-Варна, с което на С.Г. ***
за нарушение на чл.103 от ЗДвП са наложени административно наказание „глоба“ в
размер на 50лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 1 месец, на
основание чл.175 ал.1 т.4 от ЗДвП.
В жалбата се твърди, че Решението е постановено
при нарушение на материалния закон. Оспорват като неправилен извода на ВРС, че НП
е издадено след изтичане на срока по чл.34, ал.3 от ЗАНН. Неправилно ВРС приел,
че акта не е бил предявен на нарушителя, тъй като на 05.11.2019г. той се
запознал с него и вписал възраженията си. Въпреки, че нарушението било
извършено на 28.06.2019г., а АУАН бил съставен на 23.09.2019г., считано от
датата на връчването му на извършителя - 05.11.2019г. следвало да се брои шестмесечния
срок за издаване на НП. Поради това издаването на 08.04.2020г. на конкретното
НП било преди да изтече преклузивния
шестмесечен срок в чл.34, ал.3 от ЗАНН. Молят Решението на ВРС да бъде
отменено и тъй като липсвало произнасяне по съществото на спора делото да бъде върнато
за ново разглеждане. Претендират присъждане на юрисконсултско възнаграждение за
две инстанции. В случай на уважаване на жалбата при предявена претенция за
присъждане на касатора на адвокатско възнаграждение над минималния размер, е
направено искане за определянето му на минимума от 100лв. по чл.7, ал.2, т.1 от
Наредба №1/09.07.2004г. в редакцията от 15.05.2020г. Същите съображения се
излагат и в депозираните преди съдебното заседание писмени бележки от
упълномощения юрисконсулт.
Ответникът С.Г. *** чрез процесуален
представител депозира писмени бележки със становище за неоснователност на
касационната жалба. Оспорват се доводите в нея и се твърди, че Решението на ВРС
е правилно и законосъобразно. Иска се жалбата да бъде отхвърлена, а Решението
на ВРС да бъде оставено в сила.
Представителят на Окръжна прокуратура–Варна
намира касационната жалба за неоснователна.
Касационната жалба е подадена в срока по
чл.211, ал.1 от АПК от надлежна страна и е процесуално допустима. Депозирана е
от ответната страна в производството пред ВРС – ОД на МВР- Варна, за която е
налице правен интерес и активна легитимация да оспори неблагоприятния за нея
съдебен акт.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Съгласно чл.63, ал.1 от ЗАНН въззивното решение подлежи на касационно
оспорване на основанията в чл.348 от НПК, като касационният съд обсъжда само
посочените в жалбата пороци на решението, а за неговата валидност, допустимост
и съответствие с материалния закон следи и служебно по аргумент от чл.218 от АПК. В жалбата се твърди неправилно приложение на закона, което е касационно
основание за отмяна по чл.348 ал.1 т.1 от НПК.
ВРС е постановил валидно и допустимо
решение.
Въз основа на правилна преценка на
събраните доказателства ВРС установил фактите и обстоятелствата свързани с
проверката, с установяването на нарушението и издаването на АУАН и НП. Не е
имало спор между страните и в съответствие с доказателствата е установено от
ВРС, че за извършеното на 28.06.2019г. от С.Г.С. нарушение на чл.103 от ЗДвП
изразяващо се в това, че при управление на собствения л.а."Ауди" с
рег. №В****НК в град Варна по главен път І-9 до ресторант „Каролина“ посока
центъра, на подаден сигнал от контролен орган със стоп палка не спрял в
най-дясната част на платното за движение, а продължил, му бил съставен АУАН
серия АА №322070 от 23.09.2019г. ВРС установил, че акта не е съставен в
присъствието на С. и му е предявен за запознаване и подпис на 05.11.2019г. Въз
основа на АУАН от 23.09.2019г. на 08.04.2020г. било издадено НП
№19-0460-000939, с което на основание чл.175 ал.1 т.4 от ЗДвП за нарушението на
С. са наложени 50лв. глоба и лишаване от право да управлява МПС за срок от 1
месец. ВРС установил, че от съставяне на акта до издаване на НП са изминали повече
от 6 месеца, поради което преценил като основателни оплакванията на
процесуалния представител на жалбоподателя за незаконосъобразност на НП поради
издаването му след изтичане на преклузивния срок по чл.34, ал.3 от ЗАНН. ВРС
постановил, че издаването на НП след изтичане на предвидените в чл.34 от ЗАНН
срокове е съществено нарушение на процесуалните правила, поради което отменил НП
№19-0460-000939/08.04.2020г. на Началник група Пето РУ-Златни пясъци при ОД на
МВР-Варна.
Неправилно в касационната жалба тези мотиви
се оспорват с твърдението, че 6-месечния срок по чл.34, ал.3 от ЗАНН следва да
се изчислява от датата на предявяване на АУАН, т.е. от 05.11.2019г. Съгласно чл.34,
ал.3 от ЗАНН образуваното административно наказателно производство се
прекратява, ако не е издадено наказателно постановление в шестмесечен срок от
съставянето на акта. Правилно ВРС е приложил тази законова норма, като изчислил
срока от датата на съставяне на акта за конкретното нарушение, а не от датата
на предявяването му на нарушителя. В случая няма данни и доказателства
административно-наказателното производство да е спирано на основание чл.43,
ал.6 от ЗАНН, поради което срока по чл.34, ал.3 от ЗАНН който започнал да тече на
23.09.2019г. е изтекъл на 23.03.2020г. Щом до тази
дата не е било издадено НП за конкретното нарушение, изтичането на 6-месечния
срок от съставяне на акта за него се явява пречка за законосъобразното
ангажиране на отговорността на извършителя му. Правилно е приложен чл.34, ал.3
от ЗАНН от въззивния съд, който преценил, че към момента на издаване на НП на 08.04.2020г.
възможността да бъде ангажирана отговорността на дееца и да му бъдат наложени
наказания за нарушението описано в съставения на 23.09.2019г. АУАН е била
преклудирана. Това е достатъчно за да
обоснове извода, че НП е неправилно и незаконосъобразно издадено и следва да
бъде отменено. С оглед на това не е налице неправилно приложение на закона,
което е касационното основание по чл.348, ал.1, т.1 от НПК за отмяна на
Решението на ВРС, поради което жалба срещу него следва да бъде отхвърлена, а то
се явява съдебен акт, който следва да бъде оставен в сила.
При този изход на спора, своевременно на
правеното искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение на касатора е
неоснователно. От ответника не е направено искане за присъждане на адвокатско
възнаграждение, поради което такова не следва да бъде присъждано.
Водим от това и на основание чл.221 ал.2 от АПК във вр. с чл.63 от ЗАНН, Съдът
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение №260169/28.09.2020г. постановено
по НАХД №1878/2020г. по описа на Районен съд - Варна.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.