РЕШЕНИЕ
№ 313
гр. Варна, 26.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV А СЪСТАВ ГО, в публично заседание на
единадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Константин Д. И.
Членове:Николай Св. Стоянов
мл.с. Станислав М. А.
при участието на секретаря Марияна Ив. И.
като разгледа докладваното от мл.с. Станислав М. А. Въззивно гражданско
дело № 20243100500293 по описа за 2024 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и следващите от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба входящ № 499/03.01.2024 г. по описа на РС-Варна,
подадена от Н. Г. И., Ц. Б. Ц. и Г. Б. Ц., чрез общия им процесуален представител адв. А. Г.,
срещу Решение № 4146/19.12.2023 г., постановено по гр. д. № 15224/2022 г. по описа на РС-
Варна, 20-ти състав, в частта му с която съдът е: осъдил Н. Г. И. да заплати на Н. А. К., ЕГН
**********, сумата от 3000,00 лева, представляваща припадащата се на ответницата част, от
задължението на починалия наследодател - Б. Ц. И., по договор за заем от 20.12.2019 г. ,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на исковата
молба в съда - 17.11.2022 г., до окончателното плащане на задължението, на основание чл.
240, ал.1 от ЗЗД; осъдил Ц. Б. Ц. да заплати на Н. А. К. сумата от 1500,00 лева,
представляваща припадащата се на ответника част, от задължението на починалия
наследодател - Б. Ц. И., по договор за заем от 20.12.2019 г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда - 17.11.2022 г., до
окончателното плащане на задължението, на основание чл. 240, ал.1 от ЗЗД; осъдил Г. Б. Ц.
да заплати на Н. А. К. сумата от 1500,00 лева, представляваща припадащата се на ответника
част, от задължението на починалия наследодател - Б. Ц. И., по договор за заем от
20.12.2019 г. , ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране
на исковата молба в съда - 17.11.2022 г., до окончателното плащане на задължението, на
основание чл. 240, ал.1 от ЗЗД.
Въззивниците – Н. И., Ц. Ц. и Г. Ц. считат първоинстанционното решение в
обжалваната му част за неправилно и незаконосъобразно. Считат, че на 20.12.2019 г. между
наследодателя им Б. Ц. И., като заемател и Н. А. К., като заемодател, не е бил сключван
1
договор за заем за сумата от 9000 лева, тъй като по това време Н. К. е била извън България.
Считат, че не е бил осъществяван банков превод на вписаната в договора за заем заемна
сума от 9000 лева, от Н. К. на Б. И.. Считат, че въпросната сума от 9000 лева е била
преведена по банков път, от Н. К. на Н. И. не по договор за заем, а в изпълнение на
задължение за заплащане на цена по договор за покупко-продажба на недвижим имот от
28.06.2019г.
Въззивниците молят съда да отмени първоинстанционното решение в обжалваната му
част и да постанови друго, с което да отхвърли предявените срещу тях искове.
В срока по чл. 263 от ГПК насрещната страна – Н. А. К., чрез процесуалния си
представител адв. Т. Г. от АК-Варна, е подала отговор на въззивната жалба, с който
моли съда да остави без уважение въззивната жалба, като неоснователна и да
потвърди първоинстанционното решение, като правилно и законосъобразно.
В открито съдебно заседание въззивниците, чрез общия им процесуален представител
адв. А. Г., а Н. Г. И. и лично, поддържат въззивната жалба. Претендират се разноски
В открито съдебно заседание въззиваемата страна – Н. К., чрез процесуалните си
представители адв. Т. Г. и адв. Г. В., оспорва въззивната жалба, поддържа отговора на
въззивната жалба. Претендират се разноски. Прави възражение за прекомерност на размера
на адвокатското възнаграждение на насрещните страни.
Съдът, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството пред РС-Варна е образувано по предявени от Н. А. К., срещу Н. Г.
И., Ц. Б. Ц. и Г. Б. Ц., обективно-кумулативно и субективно съединени искове с правно
основание чл. 240, ал.1 от ЗЗД и чл. 92 от ЗЗД за осъждане на ответниците, в качеството им
на наследници по закон на починалия Б. Ц. И., да заплатят на ищцата припадащата се на
всеки част от задължението на общия им наследодател, по договор за заем от 20.12.2019 г.,
на обща стойност 9000 лева, , както следва: сумата от 6000,00 лева от Н. Г. И. и сумите от по
1500,00 лева от Ц. Б. Ц. и Г. Б. Ц., ведно със законната лихва върху главниците, считано от
датата на депозиране на исковата молба - 17.11.2022 г. до окончателното им изплащане,
както и договорна неустойка по чл. 6 от договор за заем, както следва: сумата от 300,00 лева
от Н. Г. И. и сумата от по 75,00 лева от Ц. Б. Ц. и Г. Б. Ц..
В условията на евентуалност на горния иск е предявен иск с правно основание чл.
240, ал.1 от ЗЗД, за осъждане на ответницата Н. Г. И. да заплати на ищцата сумата от
5000,00 лева, представляваща дължима сума по договор за заем от 23.12.2019 г. и сумата от
4000,00 лева, представляваща дължима сума по договор за заем от 23.12.2019 г.
В условията на евентуалност на горния иск е предявен иск с правно основание чл. 55,
ал.1, предл. 1 от ЗЗД за осъждане на ответницата Н. Г. И. да заплати на ищцата сумата от
9000,00 лева, представляваща сбор на платени без основание суми по банковата сметка на
ответницата на 23.12.2019 г.
В условията на евентуалност на горния иск е предявен иск с правно основание чл. 59
от ЗЗД, за осъждане на ответницата Н. Г. И. да заплати на ищцата сумата от 9000,00 лева, с
която се е обогатила неоснователно за сметка на ищцата посредством превод на визираната
сума по банковата сметка на ответницата на 23.12.2019 г. По всеки един от предявените в
условията на евентуалност искове се претендира законна лихва върху главницата, считано
от датата на депозиране на исковата молба в съда - 17.11.2022 г. до окончателното
изплащане на задължението.
Н. А. К. твърди, че ответниците - Н. Г. И., Ц. Б. Ц. и Г. Б. Ц. са наследници по закон -
преживяла съпруга и синове, на Б. Ц. И., ЕГН **********, починал на 08.11.2021 г., които
са приели наследството на своя наследодател. Н. А. К. твърди, че с Б. Ц. И. са сключили
писмен договор за заем на 20.12.2019 г., по силата на който тя се е задължила да му
предостави, като заем сумата от 9000,00 лева. Излага, че съгласно чл. 2, ал.1 от договора
заемната сума следвало да бъде преведена по банкова сметка на заемателя, но по настояване
на последния е превела сумата от 9000 лева на неговата съпруга Н. И. с превод от 4000,00
2
лева на 23.12.2019 г. и от 5000,00 лева на 23.12.2019 г. Падежът на заема бил на 13.12.2021
г., но ответниците не върнали сумата въпреки проведените разговори. Сочи, че в чл. 6 от
договора за заем е предвидено, че в случай на забава заемателят дължи неустойка в размер
на 5 % от заемната сума, т.е. 450,00 лева. По изложените съображения сочи, че на основание
чл. 240 от ЗЗД и чл. 92 от ЗЗД наследниците на заемателя, съобразно наследствените си
дялове дължат сумите от 6000,00 лв., съответно по 1500,00 лв. от главницата, както и сумата
от 300,00 лв., съответно по 75,00 лв. от неустойката.
В условията на евентуалност на горния иск, твърди, че е сключила два устни
договора за заем с ответницата Н. И. на 23.12.2019 г., за сумите от 4000,00 лева, и съответно
5000,00 лева, които превела по банковата й сметка. Излага, че заемите следвало да бъдат
върнати до 13.12.2020 г., но това не било сторено до момента.
В условията на евентуалност твърди, че ответницата Н. И. е получила без основание
по банковата си сметка сумата от общо 9000,00 лв. на 23.12.2019 г., поради което е налице
неоснователно обогатяване, обуславящо интереса от предявяване на евентуален осъдителен
иск с правно основание чл. 55, ал.1, предл.1 от ЗЗД.
В условията на евентуалност на горния иск, предявява иск с правно основание чл. 59
от ЗЗД за неоснователно обогатяване от страна на ответницата Н. И. с преведената сума от
9000,00 лв. за сметка на ищцата. По изложените съображения се моли за уважаване на
исковете.
В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК ответниците Н. Г. И., Ц. Б. Ц. и Г. Б. Ц., чрез общия
им процесуален представител адв. А. Г. са депозирали писмен отговор на исковата молба, с
който оспорват предявените срещу тях искове по основание и размер, а предявеният иск по
чл. 59 от ЗЗД считат недопустим. Оспорват наличието на сключен договор за заем между Н.
А. К. и Б. Ц. И.. Оспорват автентичността на положения от Б. Ц. И. в договора за заем
подпис. Твърдят, че към датата на сключване на договора - 20.12.2019 г. ищцата не е била в
страната. Оспорват предаването на заемната сума, както и твърдението, че по настояване на
наследодателя им сумата е била преведена по сметка на съпругата му. Считат, че не дължат
неустойка, защото не са поканени да заплатят процесните суми, на основание чл. 84, ал.1 от
ЗЗД, както и на основание чл. 83, ал.1 от ЗЗД, поради липса на информация за договор за
заем, за който не са уведомени от кредитора. Считат, че е недопустимо едновременното
търсене на реално изпълнение и обезщетение за неизпълнение. Считат клаузата за
неустойка, предвидена в чл. 6 от договора за заем за нищожна, тъй като излиза извън
присъщата й обезпечителна, обезщетителна и гаранционна функция, включително е
прекомерна, при липсата на претърпени вреди от ищеца и противоречи на добрите нрави -
на принципите на справедливостта и добросъвестността. Твърдят, че не са провеждали
разговори с Н. К., след смъртта на наследодателя им, както и че преводите от 4000,00 лева и
5000,00 лева, извършени на 23.12.2019 г. в действителност са преведени аванси по два
договора за покупко - продажба на недвижими имоти, съгласно договорки обективирани в т.
2 от нотариални актове № **, том ****, дело **** от 28.6.2019г. на СВ - Варна и № 19, том
*****, дело **** от 28.6.2019г. на СВ - Варна, сключени между Н. А. К. като управител и
съдружник в “Т.” ООД, ЕИК ********** и Б. и Н. И.и.
На следващо място се оспорва наличието на договори за заем между Н. К. и Н. И.,
като се сочи, че ищцата не е била в България на 23.12.2019 г. Сочи се, че от самите
платежни нареждания е видно, че сумите са дадени като аванс, а не по заем. Твърди се, че е
налице основание за плащането от 9000,00 лв., а именно аванс по договорите за покупко-
продажба от 28.06.2019 г., поради което не може да има и обедняване на ищцата. По
изложените съображения се моли за прекратяване на производството по чл. 59 от ЗЗД, както
и за отхвърляне на исковете.
В открито съдебно заседание пред РС-Варна, Н. А. К., чрез процесуалните си
представители адв. Т. Г. и адв. Г. В. поддържа исковата молба. Претендират се разноски.
В открито съдебно заседание пред РС-Варна, Н. Г. И., Ц. Б. Ц. и Г. Б. Ц., чрез общия
им процесуален представител адв. А. Г. оспорват предявените искове, молят да бъдат
3
отхвърлени. Претендират се разноски
Съдът, като взе предвид разпоредбите на закона, събраните по делото
доказателства и доводите на страните, приема за установено от фактическа страна
следното:
От представеното удостоверение за наследници изх. № 32390/30.09.2022 г. на Б. Ц. И.,
починал на 08.11.2021 г., става видно, че същият е оставил за свои законни наследници
ответниците - преживяла съпруга Н. Г. И. и синове Ц. Б. Ц. и Г. Б. Ц..
От писмен договор за паричен заем сключен на 20.12.2019 г. между Н. А. К., като
заемодател и Б. Ц. И., като заемател, подписан от страните, се установява, че на 20.12.2019
г. ищцата се е задължила да предаде на Б. Ц. И. сумата от 9000,00 лв, който от своя страна е
поел задължение да я върне ведно с годишна лихва в размер на 0,1 % от заемната сума до
13.12.2021 г. по банков път. В чл. 2, ал.1 и ал.3 от договора, страните са уговорили
предаването на заемната сума от заемодателя на заемателя да се извърши по банков път, в
срок от три дни от подписване на договора /до 23.12.2019г./. В чл. 6 е договорено, че в
случай на забавяне, на която и да е от страните, виновната страна дължи неустойка в размер
на 0,5 % за всеки просрочен ден, но не повече от 5 % от заемната сума. В чл. 7 от договора е
посочено, че условията на договора могат да бъдат променяни при наличие на съгласие на
страните, изразено в писмена форма.
От потвърждение за плащане по банков път от „П.К.Б.“, става видно, че Н. А. К., като
наредител, на 23.12.2019 г. от нейна лична банкова сметка, открита в банка „П.К.Б.“ ЕАД е
наредила да бъде преведена на Н. Г. И., по нейна лична банкова сметка открита към банка
„ДСК“ ЕАД сумата в размер на 4000,00 лв. , като основание за плащането е вписано
„плащане по договор, аванс“.
От извлечение по разплащателна сметка от 31.12.2019 г., от „Е.“, става видно, че на
23.12.2019 г. от сметка с титуляр Н. А. К. са преведени 5000,00 лв. по банкова сметка с
титуляр Н. Г. И., с вписано основание за плащането „плащане по договор, аванс“.
От Нотариален акт № 147, том 2, рег. № 6258, дело № 320/2019 г. на нотариус О.С.,
вписан под № 196 в регистъра на Нотариалната камара, става видно, че на 28.06.2019г г.,
Н. Г. И. и Б. Ц. И. са продали на „Т.“ ООД, ЕИК **********, представлявана от управителя
на дружеството – С.К.К., техни собствени недвижими имоти, придобити в условията на
семейна имуществена общност, находящи се в град Варна, ул. „М.“ № 2, в сграда изградена
на етап „груб строеж“ по смисъла на параграф 5, т. 46 от ДР на ЗУТ, както следва: кафе –
бар представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор № **************.1.3 по
КККР на град Варна, ведно с 44,64 кв.м. ид.ч. от ПИ № ************** по КККР на град
Варна, в който е разположена сградата. В т.2 от нотариалния акт е посочено, че уговорената
обща продажната цена на посочените имоти е в размер на 155000 евро, от която 150000 евро
е цената на самостоятелния обект, а 5 000 евро е цената на идеалните части от поземления
имот, която е платима както следва: 15000 евро капаро платено от купувача по сметка на Н.
Г. И., преди подписване на договора; 500 евро след подписване на договора по сметка на Н.
Г. И.; остатъкът от 139500 евро е договорено да се заплати чрез банков ипотечен кредит от
„П.К.Б. (България)“ ЕАД отпуснат с договор от 27.06.2019 г., както следва: 60000 евро в
срок до три работни дни по банков път, след вписване на нотариалния акт в Службата по
вписванията, вписване на законна ипотека върху продаваните имотите в полза на банка
„П.К.Б.“ ЕАД и издаване на удостоверение от Службата по вписванията, че в полза на
кредитора е вписана първа по ред ипотека върху самостоятелния обект в сграда и втора по
ред ипотека, след „Банка ДСК“ ЕАД по отношение на поземления имот и съответните
идеални части, както и че върху имотите няма вписани налице тежести в полза на трети
лица; останалите средства е договорено да се отпуснат, но да останат блокирани по сметка
на дружеството и да бъдат разблокирани при следните условия: 40000 евро по сметка на
продавачите в срок до десет дни от представяне на Акт образец № 15, както и писмено
удостоверение за тежести, но не по-късно от 20.12.2019 г., а сумата от 39500 евро ще бъде
разблокирана и ще бъде заплатена на продавачите по банков път в срок до 10 работни дни
след представяне на Акт образец № 16 за обекта. Представени са схема №15-551579-
4
20.06.2019г. на АГКК на продавания самостоятелен обект в сграда с идентификатор №
**************.1.3 по КККР на град Варна и скица на поземлен имот №
******************* г. на АГКК на поземлен имот с идентификатор № ************** по
КККР на град Варна. Представена е и вписана законна ипотека с рег. № ***, том 2, рег. №
6266/28.06.2019 г. за сумата от 139500 евро учредена в полза на „П.К.Б. (България)“ ЕАД.
От нотариален акт № ***, том 2, рег. № ****, дело № ***/****. на нотариус О.С.,
вписан под № 196 в регистъра на Нотариалната камара, става видно, че на 28.06.2019г г. Н.
Г. И. и Б. Ц. И. са продали на „Т.“ ООД, ЕИК **********, представлявана от управителя на
дружеството – С.К.К., техни собствени недвижими имоти, придобити в условията на
семейна имуществена общност, находящи се в град Варна, ул. „М.“ № 2, в сграда изградена
на етап „груб строеж“ по смисъла на параграф 5, т. 46 от ДР на ЗУТ, както следва:
апартамент № 1 с идентификатор № **************.1.1 по КККР на град Варна,
представляващ самостоятелен обект в сграда; ателие № 1 с идентификатор №
**************.1.5 по КККР на град Варна, представляващо самостоятелен обект в сграда;
34,19 кв.м. ид.ч. от ПИ **************, в който е разположена сградата, в която се намират
самостоятелните обекти, целият с площ от 448 кв. метра. В т.2 от нотариалния акт е
посочено, че уговорената обща продажната цена на посочените имоти е в размер на 123000
евро, от която 118000 евро е цената на самостоятелните обекти, а 5000 евро е цената на
идеалните части от поземления имот, платими както следва: 20000 евро капаро платено от
купувача по банкова сметка на Н. Г. И., преди подписване на договора; остатъкът от 103000
евро е договорено да се заплати чрез банков ипотечен кредит от „П.К.Б. (България)“ ЕАД
отпуснат с договор от 27.06.2019 г., както следва: 48000 евро в срок до три работни дни по
банков път след вписване на нотариалния акт, договорна ипотека върху имотите и издаване
на удостоверение от Службата по вписванията, че в полза на кредитора е вписана първа по
ред ипотека върху самостоятелните обекти в сграда и втора по ред върху поземления имот и
върху съответните ид.ч., както и че върху имотите не са налице тежести в полза на трети
лица; останалите средства е договорено да се отпуснат, но да останат блокирани по сметка
на дружеството и да бъдат разблокирани при следните условия: сумата в размер на 30000
евро ще бъде разблокирана и ще бъде заплатена по сметка на продавачите в срок до десет
дни от представяне на Акт образец № 15, както и писмено удостоверение за тежести, но не
по-късно от 20.12.2019 г., а сумата в размер на 25000 евро ще бъде разблокирана и ще бъде
заплатена по сметка на продавачите в срок до десет дни от представяне на Акт образец №
16.
Представени са схема №******************г. на АГКК на самостоятелен обект в
сграда с идентификатор № **************.1.1 по КККР на град Варна; схема
№*******************г. на АГКК на самостоятелен обект в сграда с идентификатор №
**************.1.5 по КККР на град Варна и скица на поземлен имот №
******************* г. на АГКК на поземлен имот с идентификатор № ************** по
КККР на град Варна.
Представена е и вписана законна ипотека вх. рег. № ****, том 2, рег. №
************** г. за сумата от 103000 евро учредена в позла на „П.К.Б. (България)“ ЕАД.
От представените дружествен договор на „Т.“ ООД от 13.02.2019 г., протокол от
общо събрание на дружеството от 29.01.2021 г. и договор за покупко-продажба на
дружествени дялове от 29.01.2021 г., става видно, че съдружници в дружеството са ищцата
Н. А. К., С.К.К., а считано от 29.01.2021 г. и В.Н.Я..
От писмо рег. № 365000-31665/02.06.2023 г. от ОД на МВР – Варна, става видно, че за
периода 28.06.2019 г. – 30.12.2019 г. по отношение на лицето Н. А. К. има регистрирани
излизания от Република България през ГКПП Аерогара - Варна на 01.09.2019 г. и на
10.12.2019 г., а на 23.11.2019 г. има регистрирано влизане в Република България през ГКПП
Аерогара Варна, като следва да се има предвид, че от 01.01.2007 г. Република България е
член на ЕС и съгласно Директива 2004/38/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 29
април 2004 г. относно правото на граждани на Съюза и на членовете на техните семейства
да се движат и да пребивават свободно на територията на държавите – членки, българските
5
граждани се проверяват на ГКПП по метода „преценка на риска“, в резултат на което дА.те
за пътуванията им в АИФ „Граничен контрол“ са непълни след тази дата.
От заключението на извършената съдебно-почеркова експертиза, което съдът цени,
като обективно, пълно и дадено от лице, притежаващо специални знания, се установява, че
подписът, положен за „заемател“ в Договор за паричен заем, от 20.12.2019 г. е изпълнен от
Б. Ц. И..
От показанията на разпитания по делото свидетел – С.К.К., съпруг на Н. А. К., водещ
други дела срещу Н. И., преценени по реда на чл. 172 от ГПК, се установява, че в края на м.
декември 2019г. Б. И. се е обадил на съпругата на свидетеля, когато с нея били в Германия,
като я помолил за паричен заем, защото на семейството му трябвали пари за да помогне на
сина си Ц.. Свидетелят заявява, че след обсъждане със съпругата си, тя е предоставила заем
към семейството на Б. и Н., за да им помогне те да помогнат на сина си. Били са направени
две вноски – едната на стойност 5000лв., а другата на стойност 4000лв, през няколко дни
през, декември месец. Банковата сметка на Б. И. е била запорирана, понеже е дължал пари на
общината, поради което той държал парите да се превеждат по сметката на съпругата му.
По-късно НАП са направили ревизия като физически лица на Б. и на Н.. На тази ревизия
съответно е трябвало да бъде представен договорът за заем. Понеже от НАП са искали да
знаят за какво е тази сума и на какво основание е била получена, екземплярът на
заемополучателя от договора за заем за тези 9000лв. е представен в НАП от Н. и Б. по
тяхната финансова ревизия. Свидетелят заявява, че между „Т.“ ЕООД и Н. и Б. И.и има
сключени договори за покупка на недвижими имоти, находящи се на ул. „М.“ в град Варна.
По посочените договори плащанията от „Т.“ ЕООД са извършвани единствено от банковата
сметка на дружествата по банковата сметка на Н. И..
Съдът не кредитира показанията на свидетеля С.К.К. в частта им, в която заявява, че
са били направени две вноски – едната на стойност 5000лв., а другата на стойност 4000лв,
през няколко дни, през декември месец, тъй като същите влизат в противоречие със
събраните писмени доказателства по делото – банкови платежни документи. От писмените
доказателства по делото – потвърждение за плащане от 23.12.2019 г. и от извлечение по
разплащателна сметка се установява, че Н. К. е извършила две плащания към Н. И.,
съответно на сумата от 4000 лева и на сумата от 5000 лева, като двете плащания са
извършени в един и същи ден – 23.12.2019 г.
От показанията на разпитания по делото свидетел В. Ц.а И. - сестра на Б. Ц., леля на
Ц. Ц. и Г. Ц., без дела със страните, преценени по реда на чл. 172 от ГПК се установява, че
свидетелката не познава Н. К.. Не й е известно, докато Б. Ц. е бил жив, той и Н. да са
взимали пари от Н. К.. Цялото строителство на сградата, находяща се на ул. „М.“ е било
ръководено от Б. И.. Не може да каже дали Ц. Ц. е имал проблеми със своето дете, като те
живеят в Италия, а детето е при приемни родители. Свидетелката заявява, че е била близка с
брат си Б. И., като й е известно, че по отношение на него е била извършвана ревизия от
НАП, но не й е известна причината за проверката от НАП.
При така установената фактическа обстановка, съдът направи следните правни
изводи:
Въззивната жалба, инициирала настоящото въззивно производство е подадена в срок,
от надлежно легитимирани страни, при наличието на правен интерес от обжалване, поради
което е допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Съгласно чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. По отношение на правилността на
първоинстанционния съдебен акт, въззивният съд е ограничен от посочените в жалбата
оплаквания, като съгласно указанията, дадени в т. 1 от ТР № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС,
служебно следи за приложението на императивни правни норми.
В обхвата на така посочените въззивни предели, ОС-Варна намира
първоинстанционното решение в обжалваната му част за валидно и допустимо, като
постановено от надлежен състав, в пределите на правораздавателната власт на съда, в
6
изискуемата форма и при наличието на всички положителни, респ. липса на отрицателни
процесуални предпоставки, обуславящи правото на иск и неговото надлежно упражняване.
1. По предявения от Н. А. К. срещу Н. Г. И., Ц. Б. Ц. и Г. Б. Ц., иск с правно
основание чл. 240, ал.1 от ЗЗД.
Съгласно разпоредбата на чл. 240 от ЗЗД, с договора за заем заемодателят предава в
собственост на заемателя пари или други заместими вещи, а заемателят се задължава да
върне заетата сума или вещи от същия вид, количество и качество. Договорът за заем е от
така наречените реални договори. Постигането на съгласие между страните не е достатъчно
условие, за да се приеме, че договорът е сключен. Необходимо е още парите или другите
заместими вещи да бъдат предадени на заемателя. Договорът за заем се счита за сключен
едва след реалното предаване на парите, съответно заместимите вещи. До този момент
постигнатото съгласие между страните за сключване на договора е само обещание за
сключването му. Договорът за заем по принцип е неформален договор и съгласието за
сключването му може да бъде изразено и в устна форма. Заемът е едностранен договор. По
него възникват задължения само за заемополучателя – да върне заетата парична сума, а ако е
получил в заем заместими вещи – да върне вещи от същия вид, количество и качество; да
плати уговорената лихва. За заемодателя задължения не възникват. Счита се, че предаването
на паричната сума, съответно на заместимите вещи, не е задължение по договора, а е
елемент от фактическия състав на сключването му.
За уважаване на иска по чл. 240 от ЗЗД, в тежест на ищеца по делото – Н. А. К. е да
докаже, в условията на пълно и главно доказване, наличието на валидно сключен договор за
заем между нея и Б. Ц. И., както и в точност предаване на сумата от 9000 лева в собственост
на заемателя – Б. Ц. И..
В настоящия случай е налице съвпадение на волята изразена между Н. А. К. – като
заемодател и Б. Ц. И. - като заемополучател, чийто израз е материализиран в писмен
документ наименован „договор за паричен заем“. Двете страни са се договорили сумата от
9000 лева да бъде предадена от заемодателя на заемателя в три дневен срок от подписване
на договора /20.12.2019г./ В точка 7 от договора изрично е уговорено, че условията на
договора могат да бъдат променяни при наличие на съгласие на страните, изразено в
писмена форма. Съгласно чл. 20 а от ЗЗД, договорите имат сила на закон за тези, които са ги
сключили. За предаването на заемната сума от 9000 лева от заемодателя Н. К. на
заемополучателя Б. И. липсват доказателства и същото остава недоказано по делото.
Предаването на паричната сума е част от фактическия състав на сключването на договора за
заем, определян в теорията и практиката, като реален договор. Налице са доказателства, че
процесната сума е преведена по банков път на съпругата на заемателя. С оглед недоказване
на обстоятелството по предаване на заемната сума от 9000 лева от заемодателя на
заемополучателя по договора за заем, същият остава недоказан и искът следва да бъде
отхвърлен.
С оглед различните изводи на ОС-Варна и РС-Варна, първоинстанционното решение
в обжалваната му част следва да бъде отменено.
На основание чл. 271, ал. 2 от ГПК, при отмяна на решението по главния иск се
възстановява висящността и по евентуално съединените с него искове, по които
първоинстанционният съд не се е произнесъл.
2. По предявения в условията на евентуалност иск – за осъждане на Н. И. да заплати
на Н. К. сумата в размер на 9000 лева, представляваща предоставени й в заем парични
средства, съответно в размер на 5000 лева и 4000 лева на 23.12.2019 г.
Както бе посочено договорът за заем по принцип е неформален договор и съгласието
за сключването му може да бъде изразено и в устна форма. Писмената форма може да
служи, като форма за доказване.
В настоящия случай, от писмените доказателства по делото – потвърждение за
плащане от 23.12.2019 г. и от извлечение по разплащателна сметка от същата дата се
7
установява, че Н. К. действително е извършила две плащания от нейните банкови сметки,
към банковата сметка на Н. И., съответно на сумите в размер на 5000 лева и 4000 лева –
общо 9000 лева. Двете плащания са извършени в един и същи ден – 23.12.2019 г. В
посочените банкови транзакции, като основание е посочено „плащане по договор, аванс“, от
което не може да се заключи, че плащанията са извършени в изпълнение на сключен
договор за заем. От показанията на разпитаните по делото свидетели Васила И. и Радослав
Яков се установи, че не им е известно семейството на Н. И. и Б. И. да са вземали заеми.
От друга страна показанията на свидетеля С.К.К., в частта им, в която същият
заявява, че съпругата му Н. К. е дала заем на семейството на Б. и Н. И.и, чрез извършване на
два банкови превода – единият на стойност 5000лв., а другия на стойност 4000лв, през
няколко дни, през декември месец, съдът счита за недостоверни, с оглед наличните писмени
доказателства по делото, които доказват, че плащанията са извършени в един и същи ден -
на 23.12.02019 г. Съдът не може да изгради вътрешното си убеждение въз основа на
показанията на свидетеля С.К., че преведените на два транша суми, съответно в размер на
5000 лева и в размер на 4000 лева, на 23.12.2019 г. от Н. К. на Н. И., с посочено основание
„плащане по договор, аванс“, представляват паричен заем, с оглед опровергаващите ги
писмени и гласни доказателства. С оглед недоказване на предаването на заемната сума от
9000 лева от заемодателя Н. К. на заемополучателя Н. И., на основание – сключен договор
за заем, искът остава недоказан и следва да бъде отхвърлен.
3. По предявения в условията на евентуалност иск – за осъждане на Н. И. да заплати
на Н. К. сумата в размер на 9000 лева, представляваща дадени й парични средства на
23.12.2019 г. без основание.
Съгласно разпоредбата на чл. 55 от ЗЗД, който е получил нещо без основание или с
оглед на неосъществено или отпаднало основание, е длъжен да го върне.
Искът по чл. 55, ал. 1 от ЗЗД е кондикционен и урежда три самостоятелни фактически
състава ("кондикции") като общото между тях е даването на нещо (в смисъл имуществена
облага) от един правен субект на друг, получаването от последния на тази имуществена
облага и отсъствието на основание за това получаване.
По смисъла на чл. 55, ал. 1 от ЗЗД получаването е фактическо действие, в резултат на
което получилият имуществена облага установява своята фактическа власт върху
полученото. Началната липса на основание за преминаването на блага от имуществото на
едно лице в имуществото на друго лице, ще е налице във всички случаи, когато не е налице
валиден юридически факт за получаване на определени имуществени блага.
За доказването на иска по чл. 55 от ЗЗД, в тежест на ищеца първоначално е да
установи единствено имущественото разместване /преминаването на блага от неговия
патримониум пряко в патримониума на ответника/, в който случай за ответника винаги
възниква доказателствената тежест за установяване наличие на правно основание /на
конкретно правоотношение/, оправдаващо имущественото разместване.
В настоящия случай от представено потвърждение за плащане по банков път от
„П.К.Б.“, става видно, че Н. А. К., като наредител, на 23.12.2019 г. от нейна лична банкова
сметка, открита в банка „П.К.Б.“ ЕАД е наредила да бъде преведена на Н. Г. И., по нейна
лична банкова сметка открита към банка „ДСК“ ЕАД сумата в размер на 4000,00 лв. , като
основание за плащането е вписано „плащане по договор, аванс“. От извлечение по
разплащателна сметка от 31.12.2019 г., от „Е.“, става видно, че на 23.12.2019 г. от сметка с
титуляр Н. А. К. са преведени 5000,00 лв. по банкова сметка с титуляр Н. Г. И., с вписано
основание за плащането „плащане по договор, аванс“. На 23.12.2019 г., с постъпването на
процесните суми в банковата сметка на Н. И., същата е установила фактическа власт върху
тях. Налице е получаване от Н. И. на имуществена облага в размер на 9000 лева, без
основание.
Възражението на ответниците, че процесните суми са получени в изпълнение на
задължение за заплащане на цена по договор за покупко-продажба на недвижим имот от
28.06.2019г. е неоснователно. От представените по делото нотариални актове от 28.06.2019
8
г. в които са обективирани договори за покупко-продажба на недвижими имоти между Н. Г.
И. и Б. Ц. И. – като продавачи и „Т.“ ЕООД, като купувач става видно, че плащанията са
изрично и подробно уговорени да бъдат извършени чрез платено на продавачите, към
момента на сключване на договорите капаро и чрез банков кредит, превеждан на части от
банка „П.К.Б.“ АД на продавачите. Предявеният иск с правно основание чл. 55, ал. 1 от ЗЗД,
за връщане на полученото без основание е основателен.
С разпоредбата на чл. 271, ал. 1, изречение второ от ГПК, законодателят е въвел
забрана за влошаване на положението на жалбоподателя, при липса на насрещна жалба. Ако
решението не е обжалвано от другата страна, положението на жалбоподателя не може да
бъде влошено с новото решение. Забраната се отнася, както до необжалваната част на
решението относно едно неделимо право, така и до необжалваните решения по някои от
обективно или субективно съединените искове. Само чрез насрещна въззивна жалба тази
част от решението, която не е обжалвана, може да стане предмет на въззивно разглеждане.
Тази забрана се отнася само за случаите, при които въззивният съд пристъпва към
разглеждане на спора по същество, след като е приел, че обжалваното решение е валидно и
допустимо.
В настоящия случай не е налице жалба срещу първоинстанционното решение от
страна на Н. А. К.. Налице е единствено въззивна жалба подадена от Н. Г. И., Ц. Б. Ц. и Г. Б.
Ц., чрез общия им процесуален представител адв. А. Г.. С оглед осъждането от
първоинстанционния съд на Н. И. да заплати на Н. А. К. сумата от 3000,00 лева,
представляваща припадащата се на ответницата част, от задължението на починалия
наследодател - Б. Ц. И., по договор за заем от 20.12.2019 г. , ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда - 17.11.2022 г., до
окончателното плащане на задължението, на основание чл. 240, ал.1 от ЗЗД, осъждане от
въззивния съд на Н. И. да заплати сума по – голяма от 3000 лева, макар и на друго правно
основание, би представлявало влошаване на положението на жалбоподателя по смисъла на
чл. 271, ал. 1, изр. второ от ГПК. Искът с правно основание чл. 55, ал. 1 от ГПК е предявен
само срещу Н. И. и същият е основателен до размер от 3000 лева, с оглед забраната за
влошаване положението на жалбоподателя регламентирана в разпоредбата на чл. 271, ал. 1,
изречение второ.
Крайните изводи на ОС-Варна и РС-Варна не съвпадат, с оглед на което
първоинстанционното решение в обжалваната му част следва да бъде отменено и вместо
него следва да бъде постановено друго решение, с което предявеният от Н. К. срещу Н. И.
иск с правно основание чл. 55, ал. 1 от ЗЗД да бъде уважен до размер от 3000 лева.
Доколкото не се е сбъднало вътрешнопроцесуалното условие за разглеждане на
предявения в условията на евентуалност иск с правно основание чл. 59 от ЗЗД, съдът не
следва да се произнася по него.
По разноските:
На възстановяване подлежат само действително сторени от страните по делото
разноски.
С оглед различните крайни изводи на двете инстанции, първоинстанционното
решение в частта му за разноските следва да бъде отменено. Съобразно изхода на делото
право на разноски имат и двете страни.
По първоинстанционното дело от страна на ответниците – Н. И., Ц. Ц. и Г. Ц. е
представен списък с разноски по чл. 80 от ГПК, съдържащ: адвокатско възнаграждение в
размер на 1200 лева и депозит за СГЕ – 300 лева, всичко общо в размер на 1500 лева. От
представен договор за правна защита и съдействие по първоинстанционното дело, сключен
между Н. И. и адв. А. Г., става видно, че уговореното между тях възнаграждение е в размер
на 1200 лева, от които са платени в брой 500 лева. Съгласно трайната съдебна практика,
отразеното плащане в брой в договора за правна защита и съдействие има характера на
разписка и доказва действително извършеното плащане. По делото не са представени други
9
доказателства за действително извършени плащания. С оглед направеното искане и
представените доказателства, Н. К. следва да бъде осъдена да заплати на Н. И. сумата от
266,67 лева, представляваща сторени разноски в производството пред РС-Варна.
По първоинстанционното дело от Н. А. К. е представен списък с разноските по чл. 80
от ГПК. От същият става видно, че тя е направила разноски за адвокатско възнаграждение в
размер на 1300 лева и разноски за платена държавна такса в размер на 378 лева. От
представения по делото договор за правна защита и съдействие сключен между Н. К. и адв.
Т. Г. е видно, че уговореното възнаграждение в размер на 1300 лева е платено изцяло и в
брой от Н. К.. С оглед липсата на доказателства за размера на платеното адвокатско
възнаграждение по всеки един от четирите иска, предявени от Н. К. срещу ответниците в
условията на евентуалност, съдът приема, че уговореното адвокатско възнаграждение от
1300 лева е съразмерно – по 325 лева за всеки един от четирите иска. С оглед изхода на
делото, направеното искане и доказателства, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, Н. И. следва
да бъде осъдена да заплати на Н. К. сумата в размер на 234,33 лева, представляваща сторени
разноски в производството пред РС-Варна.
Пред въззивното производство, съобразно изхода на делото се следват разноски и на
двете страни.
От Н. К. е представен списък с разноските по чл. 80 от ГПК от който става видно, че е
направила разноски пред ОС-Варна в размер на 600 лева за адвокатско възнаграждение,
платени в брой, което е видно от отразеното в представения договор за правна защита и
съдействие. В посочения договор не е посочено по кой от четирите предявени в условията
на евентуалност искове е платено на адвоката, за да я защитава, поради което съдът счита, че
уговореното адвокатско възнаграждение е съразмерно – по 150 лева за всеки един от
четирите искове. Следователно, съобразно уважената част от исковете, Н. И. следва да бъде
осъдена да заплати на Н. К. сумата в размер на 75 лева, представляваща сторени разноски в
производството пред ОС-Варна.
От Н. И. е представен списък с разноските по чл. 80 от ГПК от който става видно, че е
направила разноски пред ОС-Варна в размер на 1200 лева за адвокатско възнаграждение,
платени в брой, което е видно от отразеното в представения договор за правна защита и
съдействие и 120 лева – държавна такса. В посочения договор не е посочено по кой от
четирите предявени в условията на евентуалност искове е платено на адвоката за да я
защитава, поради което съдът счита, че уговореното адвокатско възнаграждение е
съразмерно – по 300 лева за всеки един от четирите искове. Следователно, съобразно
отхвърлената част от исковете, Н. К. следва да бъде осъдена да заплати на Н. И. сумата в
размер на 1155 лева, представляваща сторени разноски в производството пред ОС-Варна.
По отношение на направеното от страна на Н. К. възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение на насрещната страна, същото с оглед на фактическата и
правна сложност на делото, броя на предявените обективно и субективно съединени искове
и различната линия на защита осъществявана по тях е неоснователно.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 4146/19.12.2023 г., постановено по гр. д. № 15224/2022 г. по
описа на РС-Варна, 20-ти състав, в частта му с която съдът е: осъдил Н. Г. И. да заплати на
Н. А. К., ЕГН **********, сумата от 3000,00 лева /три хиляди лева/, представляваща
припадащата се на ответницата част, от задължението на починалия наследодател - Б. Ц. И.,
по договор за заем от 20.12.2019 г. , ведно със законната лихва върху главницата, считано от
датата на депозиране на исковата молба в съда - 17.11.2022 г., до окончателното плащане на
задължението, на основание чл. 240, ал.1 от ЗЗД; осъдил Ц. Б. Ц. да заплати на Н. А. К.
сумата от 1500,00 лева /хиляда и петстотин лева/, представляваща припадащата се на
10
ответника част, от задължението на починалия наследодател - Б. Ц. И., по договор за заем от
20.12.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране
на исковата молба в съда - 17.11.2022 г., до окончателното плащане на задължението, на
основание чл. 240, ал.1 от ЗЗД; осъдил Г. Б. Ц. да заплати на Н. А. К. сумата от 1500,00 лева
/хиляда и петстотин лева/, представляваща припадащата се на ответника част, от
задължението на починалия наследодател - Б. Ц. И., по договор за заем от 20.12.2019 г. ,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на исковата
молба в съда- 17.11.2022 г., до окончателното плащане на задължението, на основание чл.
240, ал.1 от ЗЗД; както и в частта му за разноските и вместо него постановява:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Н. А. К. срещу Н. Г. И. иск с правно основание чл. 240,
ал .1 от ЗЗД, за осъждане на ответницата да заплати на ищцата сумата в размер 3000,00 лева
/три хиляди лева/, представляваща припадащата се на ответницата част от задължението на
починалия наследодател - Б. Ц. И., по договор за заем от 20.12.2019 г. , ведно със законната
лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда -
17.11.2022 г., до окончателното плащане на задължението;
ОТХВЪРЛЯ предявения от Н. А. К. срещу Ц. Б. Ц. иск с правно основание чл. 240,
ал .1 от ЗЗД, за осъждане на ответника да заплати на ищцата сумата в размер на 1500,00 лева
/хиляда и петстотин лева/, представляваща припадащата се на ответника част от
задължението на починалия наследодател - Б. Ц. И., по договор за заем от 20.12.2019 г. ,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на исковата
молба в съда - 17.11.2022 г., до окончателното плащане на задължението;
ОТХВЪРЛЯ предявения от Н. А. К. срещу Г. Б. Ц. иск с правно основание чл. 240,
ал .1 от ЗЗД, за осъждане на ответника да заплати на ищцата сумата в размер на 1500,00 лева
/хиляда и петстотин лева/, представляваща припадащата се на ответника част от
задължението на починалия наследодател - Б. Ц. И., по договор за заем от 20.12.2019 г. ,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на исковата
молба в съда - 17.11.2022 г., до окончателното плащане на задължението;
ОТХВЪРЛЯ предявения от Н. А. К. срещу Н. Г. И. иск с правно основание чл. 240,
ал. 1 от ЗЗД, за осъждане на ответницата Н. Г. И. да заплати на ищцата Н. А. К. сумата в
размер на 5000 лева /пет хиляди лева/, представляваща дължима сума по сключен договор за
заем от 23.12.2019 г. и сумата в размер на 4000 лева /четири хиляди лева/, представляваща
дължима сума по сключен договор за заем от 23.12.2019 г., ведно със законната лихва върху
главниците, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда - 17.11.2022 г., до
окончателното плащане на задължението;
ОСЪЖДА Н. Г. И., ЕГН **********, да заплати на Н. А. К., ЕГН **********, сумата
в размер на 3000,00 лева /три хиляди лева/, представляваща получена на 23.12.2019 г. от Н.
Г. И. без основание сума, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
депозиране на исковата молба - 17.11.2022 г. до окончателното плащане на задължението, на
основание чл. 55, ал.1, предложение първо от ЗЗД, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над
присъдената сума от 3000,00 лева до пълния претендиран размер от 9000,00 лева /девет
хиляди лева/.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, Н. Г. И. да заплати на Н. А. К. сумата в
размер на 309,33 лева /триста и девет лева и тридесет и три стотинки/ представляваща
сторени пред двете инстанции съдебно деловодни разноски.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, Н. А. К. да заплати на Н. Г. И. сумата в
размер на 1421,67 лева /хиляда четиристотин двадесет и един лева и шестдесет и седем
стотинки/, представляваща сторени пред двете инстанции съдебно деловодни разноски.
Решението подлежи на обжалване пред Върховен касационен съд в едномесечен срок
от връчването му на страните при условията на чл. 280, ал. 1 от ГПК.
Председател: _______________________
11
Членове:
1._______________________
2._______________________
12