О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

 

Номер                                              Година 14.09.2017                         Град Стара Загора  

Старозагорски районен съд                                            Петнадесети граждански състав

В закрито заседание в следния състав

 

                                                                                                  Председател: Олга Златева

 

 

като разгледа докладваното от съдия Златева

гражданско дело номер 4158 по описа за 2017 година.

 

            Предявен е иск от „МОДЕРНИ СТРАТЕГИИ И ЗНАНИЯ” ООД - гр.София против „УМБАЛ ПРОФ.Д-Р СТОЯН КИРКОВИЧ” АД– гр. Стара Загора.

            В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от ответника.  

            Съдът намира, че следва да се приемат като доказателства по делото представените документи. Следва да се приложи към делото ч.гр.д.№2665/2017г. по описа на РС Стара Загора. Следва да се укаже на страните, че спорът е възможно да бъде решен чрез медиация или друг способ за доброволното му уреждане; че неявяването на някоя от страните, която е редовно призована, не е пречка за разглеждането на делото; че при неподаване в срок на писмен отговор, респ. невземане на становище по отговора, и неявяване в съдебно заседание, без да е направено искане за разглеждане на делото в отсъствие на страната, насрещната страна може да поиска постановяване на неприсъствено решение или прекратяване на делото, както и присъждане на разноските; че с писмена молба могат да заявят желание да ползват правна помощ при необходимост и право на това.

         Воден от горното и на основание чл.140, вр. чл.157 от ГПК, съдът

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

            ПРИЕМА като доказателства по делото: заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК №1803/17.05.2017г., договор №201303210900/21.03.2013г., фактура №**********/01.04.2013г., фактура №**********/02.01.2014г., състояние на вземанията по контрагенти към 05.05.2017г., справка от Търговски регистър.

            ПРИЛАГА към делото ч.гр.д.№2665/2017г. по описа на РС Стара Загора.

СЪОБЩАВА на страните проект за доклад по делото: 

Производството е образувано по искова молба от „МОДЕРНИ СТРАТЕГИИ И ЗНАНИЯ” ООД гр.София против „УМБАЛ ПРОФ.Д-Р СТОЯН КИРКОВИЧ” АД– гр. Стара Загора. Ищецът твърди, че на 21.03.2013 г. е сключил с ответника договор № 201303210900, по силата на който му било възложено срещу заплащане да разработи финансово икономически анализ по Схема за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ BG161Р0001/1.1-08/2010 - „Подкрепа за реконструкция, обновяване и оборудване на държавни лечебни и здравни заведения в градските агломерации от Приоритетна ос 1: „Устойчиво и интегрирано градско развитие", Операция 1.1: „Социална инфраструктура", Компонент 1 „Подкрепа за ранна диагностика на онкологични заболявания в държавни лечебни заведения, управлявани от Министерство на здравеопазването" в рамките на Оперативна програма „Регионално развитие" 2007 - 2013 г. към Управляващия орган на ОПРР." Ищецът приел и изпълнил възложената поръчка изцяло, качествено и в срок. Изпълнението било прието от възложителя без забележки, за което бил подписан приемо-предавателен протокол на 28.03.2013 г. Съгласно чл. 6 от раздел III на горепосочения договор, страните уговорили общата стойност на възнаграждението на изпълнителя в размер от 15 000 лева без ДДС или 18 000 лева с включен ДДС, като възложителят се е задължил да го плати на две вноски и по следния начин: 50 % от договорената цена, платими в 5-дневен срок след регистрация на проектния формуляр в системата на УО на ОПРР; 50 % от договорената цена, платими в 5-дневен срок след публикуване на решение за класиране на проектни предложения и одобрение на проектното предложение на възложителя. В изпълнение на договореностите между страните и изискванията на Закона за счетоводството, ищецът издал надлежни фактури за дължимите му плащания, а именно: фактура № 168/01.04.2013 г. на стойност 9 000 лв. с вкл. ДДС и фактура №176/02.01.2014 г. на стойност 9 000 лв. с вкл. ДДС. Фактурите били приети от възложителя без възражения и били вписани в счетоводните му книги. Въпреки добре свършената работа от страна на ищеца, одобреното проектно предложение и подписания на 28.08.2013г. договор за финансиране на проекта /според съобщения в медиите и информация на сайта на ОПРР/, до момента на предявяване на заявлението по чл. 410 от ГПК, ответникът все още не бил изплатил последното дължимо плащане по договора, а именно фактура №176/02.01.2014 г. на стойност 9 000 лева с вкл. ДДС. Имайки предвид, че възложителят приел без забележки изпълнението на възложената работа, въз основа сключен договор за финансиране на проектното предложение и осчетоводил връчените му фактури, то на основание чл. 258 от ЗЗД и чл. 6, ал. 2 от договора, считано от 02.01.2014 г. ответникът бил задължен да изплати на ищеца, без изрична покана, сумата по фактура №176/02.01.2014 г. в размер на 9 000 лв. с вкл. ДДС. Имено заради липсата на доброволно плащане и въпреки многократно проведените разговори, ищецът бил принуден да предяви претенциите пред съда по реда на чл. 410 от ГПК, като било образувано частно гражданско дело №2665/2017 г. и издадена Заповед №1803/17.05.2017г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, за следните непогасени задължения: 9 000 лева - главница по фактура №176/02.01.2014 г.; 3 073. 64 лева - мораторна лихва за периода от 02.01.2014 г. до 11.05.2017 година; законна лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението за образуване на заповедното производство- 15.05.2017 г. до окончателното и изплащане; 241. 47 лева - държавна такса и 900 лева - адвокатско възнаграждение. Подтикнат от осъществените съдебни действия и след датата на връчването му на Заповедта за изпълнение, длъжникът на 02.06.2017 г. направил възражение срещу заповедта на основание чл. 414 от ГПК. Ето защо за ищеца бил налице правен и морален интерес да предяви настоящия иск към датата на завеждане на Заявлението за издаване на заповедта за изпълнение по чл. 410 от ГПК за безспорно вземане от УМБАЛ „ПРОФ. Д-Р СТОЯН КИРКОВИЧ" АД ГР. СТАРА ЗАГОРА, представляващо 9 000 - главница по фактура, 3 073. 64 лв. - мораторна лихва за периода от 02.01.2014 г. до 11.05.2017 г., ведно с дължимата законна лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението за образуване на заповедното производство до пълното плащане на всички дължими суми и дължимите разноски в пълен размер, тъй като ответникът с поведението си дал повод за образуване на заповедното производство, и впоследствие да докаже, че ответникът все още не е изплатил изцяло задълженията си.

Моли се съдът да постанови решение, с което да признае за безспорно, че към 11.05.2017 г. вземането на ищеца към ответника е било: 1/ 9 000 лева - главница по фактура №176/02.01.2014 г. и 2/ 3 073. 64 лева - мораторна лихва за периода от 02.01.2014 г. до 11.05.2017 г., ведно със законна лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението за образуване на заповедното производство - 15.05.2017 г. до пълното и изплащане. Претендира разноски.

В сръка по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от ответника, с който исковете се оспорват изцяло по основание и размер. Оспорва се твърдението на ищеца, че вземането по процесната фактура е изискуемо, поради уговореното в чл.6, ал.2 т.2 от договора. Самият ищец признавал, че срокът за заплащане на претендираната сума е уреден в чл.6, ал.2, от договора. В чл.6, ал.2, т.2 от договора изрично било уговорено между страните, че окончателното плащане е платимо в 5-дневен срок след публикуване на решение за класиране на проектни предложения и одобрение на проектното предложение на възложителя/ответник по делото. Тъй като липсвало публикувано решение за класиране на проектното предложение, както и за неговото одобрение, то не бил настъпил началният момент, от който да започне да тече срокът по чл.6, ал.2, т.2 от договора и съответно не бил настъпил падеж за плащане на окончателната сума по договора. Следователно вземането не било изискуемо и не било дължимо заплащане на претендираната сума. Тъй като главното вземане не било изискуемо, то и не било дължимо заплащане на обезщетение за забавено плащане. Дори и да била дължима лихва за забава, то тя не била в този размер и за този период. Прави се възражение за погасяване по давност на лихвата за забава за периода от 02.01.2014г. до 11.05.2014г. Прави възражение за прекомерност на адвокатския хонорар в заповедното и настоящото производство, като, в случай, че съдът приеме, че се дължи заплащането му, то същото да бъде намалено до минималния размер, определен по правилата на Наредба №1 от 09.06.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Претендират се разноски.

От изложените в исковата молба обстоятелства се налага изводът, че съдът е сезиран с искове по чл. 422 ал. 1 от ГПК, вр. с чл. 266 от ЗЗД и вр. с чл. 86 от ЗЗД, за признаване за установено по отношение на ответника, че същият дължи на ищеца сумите, за които е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.№ 2665/2017г. по описа на Старозагорския районен съд.

Тежестта да се докажат фактите, от които произтича вземането се носи от ищеца, т.е. ищецът следва да докаже претенциите си изцяло по основание и размер, че е сключен процесният договор между страните, параметрите на договора, че е изправна страна по договора, падежът на задължението за заплащане, както и претенцията си за лихва за забава по основание и размер.

Ответникът следва да провежда насрещно доказване, да докаже твърденията в отговора си в негов интерес, както и направените с отговора възражения.

УКАЗВА  на страните, че спорът е възможно да бъде решен чрез медиация или друг способ за доброволното му уреждане; че неявяването на някоя от страните, която е редовно призована, не е пречка за разглеждането на делото; че при неподаване в срок на писмен отговор, респ. невземане на становище по отговора, и неявяване в съдебно заседание, без да е направено искане за разглеждане на делото в отсъствие на страната, насрещната страна може да поиска постановяване на неприсъствено решение или прекратяване на делото, както и присъждане на разноските; че с писмена молба могат да заявят желание да ползват правна помощ при необходимост и право на това.

УКАЗВА на страните, че приключването на делото със спогодба е основание за определяне на държавна такса в половин размер -чл.78. ал.9 от ГПК.

ВНАСЯ делото в открито съдебно заседание и НАСРОЧВА същото за 18.10.2017 г. от 15.00ч., за която дата да се призоват страните.

ДА СЕ ВРЪЧИ на страните препис от определението, а на ищеца –и препис от отговора на исковата молба.

 

            Определението не подлежи на обжалване.

 

 

                                                                           РАЙОНЕН СЪДИЯ: