№ 1032
гр. София, 05.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Г СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и шести октомври през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Албена Александрова
Членове:Нели С. Маринова
Господин Ст. Тонев
при участието на секретаря Виктория Ив. Тодорова
като разгледа докладваното от Господин Ст. Тонев Въззивно гражданско
дело № 20211100510714 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258-273 ГПК.
С решение от 01.06.2021 г. СРС, 143 с-в, по гр. д. № 17615/2020 г. е
признал за установено по предявените от З. С. С. против "ЕОС М." ЕООД
искове с правно основание чл. 439, ал. 1 ГПК вр. чл. 124, ал. 1 ГПК, че
ищецът не дължи на ответника сумите, както следва: 16260,00 лв.,
представляваща главница по договор за потребителски кредит от 30.09.2011
г., 881,46 лв., представляваща договорна лихва за периода 30.10.2011 г. –
18.10.2012 г., 18,41 лв., представляваща наказателна лихва за периода
30.04.2012 г. – 18.10.2012 г., ведно със законната лихва върху главницата от
30.10.2012 г. до изплащане на вземането, за които на 05.11.2012 г. е бил
издаден изпълнителен лист по ч.гр.д. № 51523/2012 г., образувано по описа на
СРС, поради погасено по давност право на принудително изпълнение.
Срещу така постановеното решение е постъпила въззивна жалба от
ответника- "ЕОС М." ЕООД с оплаквания, че същото е неправилно и
необосновано. Въззивникът излага доводи, че кредиторът е предприел
действия по събиране на вземането си преди да изтече погасителната давност
и не е бездействал, като последното валидно изпълнително действие по
първото образувано изп.д. № 4497/2012 г. по описа на ЧСИ С.Я., рег. № 844
КЧСИ, било постъпилото на 05.01.2016 г. плащане вследствие на наложен
запор върху трудовото възнаграждение на длъжника. С постъпилото на
посочената дата плащане давността била прекъсната. След прехвърлянето на
вземането със сключения на 18.01.2016 г. договор въззивникът бил
конституиран като взискател по делото. Поради наличие на основание за
1
прекратяване изп.д. № 4497/2012 г. по описа на ЧСИ С.Я., рег. № 844 КЧСИ,
било прекратено и било образувано второ изп.д. № 2702/2019 г. от 25.11.2019
г. по описа на ЧСИ С.Я., рег. № 844 КЧСИ, като второто изп. д. било
образувано преди погасяването на вземането по давност. По изп.д. №
2702/2019 г. от 25.11.2019 г. по описа на ЧСИ С.Я., рег. № 844 КЧСИ, били
предприемани действия, с които да бъде прекъсната давността. Още с
молбата за образуване на изп.д. било поискано насрочването на опис на
движимите вещи на длъжника и извършването на справка в Регистъра на
банковите сметки и сейфове към БНБ. На 06.01.2020 г. от съдебния
изпълнител били изпратени запорни съобщения за налагане на запори на
банковите сметки на длъжника, както и за налагането на запор върху
трудовото му възнаграждение. В жалбата се излага, че искането за прилагане
на определен изпълнителен способ само по себе си било достатъчно за
прекъсване на давността, независимо дали действия по реализирането му са
предприети от съдебния изпълнител, или дали предприетото действие е дало
като резултат удовлетворяването на кредитора. Развиват се правни доводи да
неоснователност на иска. Моли се съдът да отмени обжалваното решение и да
отхвърли иска. Претендира разноски.
Ответникът по въззивната жалба- З. С. С., оспорва същата. Твърди, че
същата е неоснователна, тъй като обжалваното решение е правилно,
законосъбразно, обосновано и постановено без нарушение на
съдопроизводствените правила. Сочи, че съгласно даденото в т. 10 от ТР №
2/15 г. на ВКС по т. д. № 2/2013 г. на ОСГТК разяснение когато взискателят
не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на 2
години, изп.д. се прекратява на основание чл. 433, ал.1., т.8 ГПК. Прави
подробен анализ на правните последици от настъпилата перемпция и на
въпроса за прекъсването на давността в изпълнителния процес. Твърди, че
възражението на взискателя, че не можело да бъде санкциониран с обявяване
на вземането му за погасено по давност, поради безуспешност на поискания
изпълнителен способ, било преклудирано като направено за пръв път пред
въззивния съд. Излага, че съгласно даденото в ТР № 2/15 г. на ВКС по т. д. №
2/2013 г. на ОСГТК разяснение взискателят следвало да поиска повторение на
неуспешните изпълнителни способи или предприемането на нови. Твърди, че
след последното валидно изпълнително действие, предприето от ЧСИ по изп.
д. 4497/2012 г., довело до резултат – постъпване на суми от наложен запор на
05.01.2016 г., не се установявало в периода 05.01.2016 г. – 05.01.2021 г. да са
се осъществили факти, спиращи или прекъсващи давността. Цитира практика
на ВС и на ВКС по въпросите на приложението на давността. Твърди, че
искането до ЧСИ за извършване на справки и насрочване на опис на движими
вещи на длъжника, имплементирано в молбата за образуване на изп. д., не
довело до прекъсване на давността, защото опис не бил извършен, а искането
за справка и извършването й не прекъсвали давността. Във връзка с
твърденията за наложени запори върху трудовото възнаграждение и
банковите сметки на длъжника в рамките на второто изп.д. сочи, че
налагането на запор имало действие от връчването на съобщенията на третите
задължени лица, но доколкото тези изпълнителни способи не довели до
резултат, то следвало да се приеме, че те не са реализирани. Твърди, че
давността за вземането изтекла на 05.01.2021 г. Подробно излага, че с
прекратяването на производството по изп.д. № 4497/2012 г. с обратна сила се
2
заличили не само процесуалноправните, но и материалноправните последици
от образуването на това изпълнително производство. Твърди, че
прекратяването на изпълнителното производство имало за последица
заличаването на ефекта на прекъсване на давността от всички предприети
действия по принудително изпълнение. Цитира практика на ВКС. Моли съда
да потвърди обжалваното решение. Претендира разноски.
Съдът, като прецени становищата на страните и обсъди представените
по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна
следното:
Районният съд е бил сезиран с отрицателен установителен иск с правно
основание чл. 439, ал. 1 ГПК. Ищецът З. С. С. твърди, че срещу него е
образувано изпълнително дело № 2201284404044972012 г. по описа на ЧСИ
С.Я. с взискател "Ю.И Е.Д.Б." АД и длъжник З. С. С. на основание
изпълнителен лист от 05.11.2011 г., издаден по ч. гр. д. № 51523/2012 г. на
СРС. На 18.01.2016 г. взискателят прехвърлил вземането си на „ЕОС М.“
ЕООД, като цесионерът бил конституиран като взискател на мястото на
цедента. В началото на 2020 г. ЧСИ пристъпил към събиране на вземанията по
изпълнителния лист от 05.11.2012 г. чрез налагане на запор върху трудовото
възнаграждение на длъжника. Сочи, че изпълнителният лист бил издаден въз
основа на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК за следните суми: 16260,00
лв., представляваща главница по договор за потребителски кредит от
30.09.2011 г., 881,46 лв., представляваща договорна лихва за периода
30.10.2011 г. – 18.10.2012 г., 18,41 лв., представляваща наказателна лихва за
периода 30.04.2012 г. – 18.10.2012 г., ведно със законната лихва върху
главницата от 30.10.2012 г. до изплащане на вземането. Твърди, че
задължението му било погасено поради изтекла в периода 05.11.2012 г. –
05.11.2017 г. петгодишна давност. Сочи, че предмет на иска били три
отрицателни установителни иска с правно основание чл. 439, вр. чл. 124, ал. 1
ГПК за установяване, че правото на принудително изпълнение на паричното
вземане спрямо ищеца за сумата от 16260,00 лв., представляваща главница по
договор за потребителски кредит от 30.09.2011 г., за сумата от 881,46 лв.,
представляваща договорна лихва за периода 30.10.2011 г. – 18.10.2012 г.,
както и за сумата от 18,41 лв., представляваща наказателна лихва за периода
30.04.2012 г. – 18.10.2012 г., обективирано в процесния изп. лист се е
погасило по давност поради неупражняването му в петгодишен срок. Излага,
че правото на принудително изпълнение на вземанията за възнаградителна и
санкционна лихва се погасявало с изтичане на тригодишна давност. Твърди,
че най-късната известна дата, на която вземането за главница е станало
изискуемо е датата, на която кредиторът се е снабдил със заповед за
изпълнение по чл. 417 ГПК – 05.11.2012 г., като от тази дата до 05.11.2017 г.
течението на давността не било спирано или прекъсвано, поради което
правото на принудително изпълнение се погасило по давност. Иска уважаване
на иска и претендира разноски.
В срок е постъпил отговор на исковата молба от ответното дружество –
„ЕОС М.“ ЕООД. Ответникът твърди, че за сумата над 16260 лв.,
представляваща главница, искът бил недопустим, т.к. останалата част от
цената на иска била за акцесорни вземания, които не можели да бъдат
самостоятелен предмет на искова претенция. По съществото на спора излага,
3
че редовната молба за образуване на изп.д. прекъсвала давността, прекъсвали
я и предприемането на всеки изпълнителен способ и на всяко действие,
изграждащо съответния способ. Искането на взискателя за прилагане на
определен изпълнителен способ също било достатъчно за прекъсване на
давността, независимо дали действия по реализирането му са предприето от
съдебния изпълнител и дали предприетото действие е довело до
удовлетворяване на кредитора. Оспорва началния момент на течение на
давността, определен в исковата молба. Сочи, че изп. д. № 4497/2012 г. било
образувано на 18.11.2012 г., ПДИ била връчена на длъжника на 08.01.2013 г.,
заедно със съобщения за наложени запори върху банкови сметки и трудово
възнаграждение. Вследствие на наложения запор върху трудово
възнаграждение по делото постъпвали редовни удръжки за периода
16.04.2013 г. – 15.08.2014 г. На 28.10.2015 г. бил наложен отново запор на
трудово възнаграждение като имало постъпили по делото плащания на
20.11.2015 г. и на 05.01.2016 г. След прекратяване на изп.д. № 4497/2012 г. по
молба от 25.11.2019 г. било образувано второ изп. д. № 2702/2019 г. преди
изтичането на предвидения в закона петгодишен давностен период. Излага, че
прекратяването на изп. производство, ако не се дължи на несъществуване на
изпълняемото право, не заличавало ефекта на прекъсване на давността,
породен от образуването на изп. д., а от прекратяването започвала да тече
нова давност. Сочи, че към момента на образуване на първото изп.д. в сила е
било ППВС №3/18.11.1980 г., съгласно чиито постановки погасителната
давност на тече, докато трае изпълнителният процес относно принудителното
осъществяване на вземането. Твърди, че цитираното ППВС губело силата си
от отмяната му чрез даването от ВКС на ново разрешение на въпроса относно
давността по ЗЗД. Новото разрешение се прилагало от датата на обявяване на
ТР 2/2015г. – 26.06.2015 г. Сочи, че изтичането на погасителната давност не
водело до погасяване на самото вземане, а на възможността да бъде
принудително изпълнено. Иска производството да бъде прекратено в
недопустимата си част. Иска исковата претенция да бъде отхвърлена като
неоснователна. Претендира разноски.
С определение от 13.10.2020 г. първоинстанционният съд е отхвърлил
искането на ответника за прекратяване на производството поради
недопустимост за сумата над 16260 лв.
С решение от 01.06.2021 г. първоинстанционният съд изцяло е уважил
исковата претенция на З. С. С..
Изпълнително дело № 20128440404497 по описа на ЧСИ С.Я. е
образувано на 18.12.2012 г. по молба на "Ю.И Е.Д.Б." АД срещу З. С. С. въз
основа на изпълнителен лист от 05.11.2012 г. по ч. гр. д. № 51523/2012 г. на
СРС въз основа на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК за осъждане на
длъжника да заплати на Ю.И Е.Д.Б." АД сумите от 16260,00 лв.,
представляваща главница по договор за потребителски кредит от 30.09.2011
г., ведно със законната лихва върху главницата от 30.10.2012 г. до изплащане
на вземането, 881,46 лв., представляваща договорна лихва за периода
30.10.2011 г. – 18.10.2012 г., 18,41 лв., представляваща наказателна лихва за
периода 30.04.2012 г. – 18.10.2012 г., и 936,40 лв., представляваща разноски
по делото.
С молбата взискателят е поискал налагане на запор върху банковите
4
сметки на длъжника, както и запор върху трудовото му възнаграждение.
До „Банка ДСК“ ЕАД е изпратено запорно съобщение от 08.01.2013 г.,
върху което служител на банката е отбелязал на 10.01.2013 г., че длъжникът
С. не е клиент на банката и няма открити сметки и наети сейфове.
До „О.Б.Б.“ АД е изпратено запорно съобщение от 08.01.2013 г.,
получено от банката на 10.01.2013 г.
До „У.К.Б.“ АД е изпратено запорно съобщение от 08.01.2013 г.,
получено от банката на 10.01.2013 г. Върху съобщението е отбелязано от
служител на банката, че лицето не е клиент на „У.К.Б.“ АД.
До „Р. (Б.)“ АД е изпратено запорно съобщение от 08.01.2013 г.,
получено от банката на 10.01.2013 г. Върху съобщението е отбелязано от
служител на банката, че лицето не е клиент на „Р. (Б.)“ АД.
До „Ц.К.Б.а“ АД е изпратено запорно съобщение от 08.01.2013 г.,
получено от банката на 10.01.2013 г. Върху съобщението е отбелязано от
служител на банката, че лицето не е клиент на „Ц.К.Б.а“ АД.
До „ВИП С.“ ЕООД е изпратено запорно съобщение за налатане на
запор върху трудовото възнаграждение на С.. Съобщението е получено от
дружеството на 10.01.2013 г. и върху него е отбелязано, че лицето не е
служител на „ВИП С.“ ЕООД.
Уведомление до З.С., с което е поканен в двуседмичен срок от
10.01.2013 г. да се яви в канцеларията на ЧСИ Я. за получаване на призовка,
ПДИ, съобщение по дело № 20128440404497, заедно с приложените книжа, е
пуснато на 10.01.2013 г. в пощенската кутия на адрес: гр. София, ул .„*******
и е залепено на входа на същия адрес.
Покана за доброволно изпълнение е изпратена до длъжника на адрес:
гр. София, ул. „*******, но е отбелязано, че на 10.01.2013 г. не е връчена
редовно
Покана за доброволно изпълнение е връчена на длъжника на 09.03.2013
г.
До „ВИП С.“ ЕООД е изпратено запорно съобщение за налатане на
запор върху трудовото възнаграждение на С.. Съобщението е получено от
служител на дружеството на 29.03.2013 г.
На 10.05.2013 г. е извършено плащане от работодателя на длъжника С. –
ВИП С.“ ЕООД, по изп. д. 4497/2012 г. в размер на 107,13 лв. Плащания от
работодателя са извършени и на 10.06.2013 г., 10.07.2013 г., 12.08.2013 г.,
10.09.2013 г., 10.10.2013 г., 11.11.2013 г., 10.12.2013 г., 14.01.2014 г.,
11.02.2014 г., 10.03.2014 г., 14.04.2014 г., 16.05.2014 г., 19.06.2014 г.,
18.07.2014 г., 14.08.2014 г.
С уведомление от 19.08.2014 г. ЧСИ Я. е информиран от „ВИП С.“
ЕООД, че има заповед за прекратяване на трудовото правоотношение на З. С.
С. от 15.07.2014 г.
Изпратено е запорно съобщение изх. № 056362/28.10.2015 до „СОТ –
С.О.Т.“ ЕООД като трето задължено лице за налагане на запор върху
трудовото възнаграждение или всяко друго възнаграждение на длъжника С..
Запорното съобщение е получено от служител на работодателя на 30.10.2015
г. Със съобщение с изх. № 056363/28.10.2015 г. длъжникът С. е уведомен за
5
наложения запор върху възнаграждението му, получавано от „СОТ – С.О.Т.“
ЕООД. По така наложения запор са постъпили плащания от работодателя на
С. към ЧСИ Я. на 18.11.2015 г., 21.12.2015 г.
С молба от 11.03.2016 г. от „ЕОС М.“ ЕООД е поискано дружеството да
бъде конституирано като взискател на мястото на първоначалния взискател
по изп. д. 04497/2012 г. – „Ю.Б.“ АД.
На 04.10.2016 г. на входната врата на сграда на ул. „******* е залепено
уведомление до З.С.. На същата дата е направен неуспешен опит на С. да бъде
връчено съобщение за промяната на взискателя по изп. д № 04497/2012 г. – в
съобщението е посочено, че връчителят е открил живущи в сградата на ул.
„*******, които са декларирали, че не познават С., поради което било
залепено уведомление на входната врата на сградата.
До „О.Б.“ АД е изпратено запорно съобщение от 06.03.2018 г., получено
от банката на 07.03.2018 г.
До „Т.Б.И.“ АД е изпратено запорно съобщение от 06.03.2018 г.,
получено от банката на 07.03.2018 г.
До „Р. Б.“ ЕАД е изпратено запорно съобщение от 06.03.2018 г.,
получено от банката на 07.03.2018 г.
До „Ю.Б.“ АД е изпратено запорно съобщение от 06.03.2018 г.,
получено от банката на 07.03.2018 г.
От „Ю.Б.“ АД е получено съобщение Вх. № 012798/12.03.2018 г., с
което банката уведомява ЧСИ Я., че длъжникът С. има сметки в банката, по
които липсва авоар и върху които няма предишно наложени запори.
От „О.Б.“ АД е получено съобщение Вх. № 013393/14.03.2018г., с което
банката уведомява ЧСИ Я., че длъжникът С. има сметка в банката, по която
липсва авоар и върху която няма предишно наложени запори.
От „Инвестбанк“ АД е получено съобщение Вх. № 014773/21.03.2018г.,
с което банката уведомява ЧСИ Я., че длъжникът С. има сметка в банката, по
която липсва авоар и върху която няма предишно наложени запори.
От „Р. Б.“ ЕАД е получено съобщение Вх. № 015237/22.03.2018г., с
което банката уведомява ЧСИ Я., че длъжникът С. има сметка в банката, по
която липсва авоар и върху която няма претенции от трети лица.
С Молба от 31.01.2019 г. длъжникът е поискал да му бъдат
предоставени преписи от материали от изп.д. № 4497/2012 г. Върху молбата е
отбелязано, че исканите преписи са получени.
С Молба от 22.02.2019 г. взискателят – „ЕОС М.“ ЕООД е поискал изп.
д. № 4497/2012 г. да бъде прекратено на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК.
Върху същата молба е постановено разпореждане от 22.02.2019 г. за
прекратяване на посоченото изп. д.
От ЧСИ Я. е изпратено съобщение от 27.02.2019 г. до „СОТ – С.О.Т.“
ЕООД за вдигане на запора върху трудовото възнаграждение на С.. Няма
данни съобщението да е получено от дружеството.
Със Съобщение от 27.02.2019 г. до „Ю.Б.“ АД банката е уведомена за
вдигането на запора, наложен върху сметки, депозити, вложени вещи в
трезори, съдържание на касети и суми, предоставени за доверително
6
управление, на З.С.. Съобщението е получено от банката на 01.03.2019 г.
Със Съобщение от 27.02.2019 г. до „Р. Б.“ ЕАД банката е уведомена за
вдигането на запора, наложен върху сметки, депозити, вложени вещи в
трезори, съдържание на касети и суми, предоставени за доверително
управление, на З.С.. Съобщението е получено от банката на 01.03.2019 г.
Със Съобщение от 27.02.2019 г. до „Т.Б.И.“ АД банката е уведомена за
вдигането на запора, наложен върху сметки, депозити, вложени вещи в
трезори, съдържание на касети и суми, предоставени за доверително
управление, на З.С.. Съобщението е получено от банката на 01.03.2019 г.
Със Съобщение от 27.02.2019 г. до „О.Б.“ АД банката е уведомена за
вдигането на запора, наложен върху сметки, депозити, вложени вещи в
трезори, съдържание на касети и суми, предоставени за доверително
управление, на З.С.. Съобщението е получено от банката на 01.03.2019 г.
Със Съобщение от 27.02.2019 г. до „ЕОС М.“ ЕООД дружеството –
взискател е уведомено за прекратяването на изп. д. срещу З.С..
Със съобщение от 11.03.2019 г. „СОТ – С.О.Т.“ ЕООД е уведомило ЧСИ
Я., че трудовото правоотношение между длъжника С. и дружеството е
прекратено считано от 26.11.2015г.
С Молба Вх. № 054836/25.11.2019 г. по описа на ЧСИ Я. „ЕОС М.“
ЕООД е поискало да бъде образувано изпълнително дело срещу З. С. С. за
събиране на сумите, посочени в изпълнителен лист от 05.11.2012 г., издаден
въз основа на подлежаща заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК от 05.11.2012
г., по ч.гр.д. № 51523/2012 г. по описа на СРС, 65 състав. Със същата молба е
поискано да бъде изпратена ПДИ до длъжника, длъжникът да бъде уведомен
за цесията, да бъде насрочен опис на движими вещи на адреса на длъжника,
да бъде извършена справка в Регистъра на банковите сметки и сейфовете към
БНБ и да бъде уведомено дружеството за резултатите от справката, да бъде
прието уточнение за актуален размер на вземането към 06.11.2019 г. –
22295,38 лв., да бъде начислено юрисконсултско възнаграждение за
взискателя по изп. д., да бъдат начислени към дължимата сума и направените
от взискателя разноски в изп. д.
С разпореждане от 25.11.2019 г. ЧСИ Я. е разпоредил образуването на
изп. д. 20198440402702, извършването на справки и уведомявания,
налагането на запори съгласно справка в БНБ.
До длъжника е изпратено съобщение от 06.01.2020 г. за образуване на
изп. д. В съобщението е инкорпорирана ПДИ и съобщения за наложени
запори. Съобщението е получено от З.С. на 10.01.2020 г.
До „Р. Б.“ ЕАД е изпратено запорно съобщение от 06.01.2020 г.,
получено от банката на 10.01.2020 г.
До „Ю.Б.“ АД е изпратено запорно съобщение от 06.01.2020 г.,
получено от банката на 10.01.2020 г.
До „Т.Б.И.“ АД е изпратено запорно съобщение от 06.01.2020 г.,
получено от банката на 10.01.2020 г.
От „Ю.Б.“ АД е получено съобщение Вх. № 001852/15.01.2020 г., с
което банката уведомява ЧСИ Я., че длъжникът С. има сметки в банката, по
които липсва авоар и върху които има предишно наложени запори.
7
От „Инвестбанк“ АД е получено съобщение Вх. № 002121/16.01.2020 г.,
с което банката уведомява ЧСИ Я., че длъжникът С. има сметки в банката, по
които липсва авоар и върху които има предишно наложени запори.
От „Р. Б.“ ЕАД е получено съобщение Вх. № 002684/20.01.2020 г., с
което банката уведомява ЧСИ Я., че длъжникът С. има сметки в банката, по
които липсва авоар и върху които има предишно наложени запори.
Със съобщение вх. № 030456/06.10.2020 г. ЧСИ Я. е уведомен, че
„Ю.Б.“ АД упражнява едностранно правото си да закрие сметките, по които
има наложени запори.
На 12.05.2020 г. З. С. С. е подал искова молба до СРС, с която е
инициирано първоинстанционното производство по настоящия спор.
При така установената фактическа обстановка, настоящият състав
приема от правна страна следното:
Съдът е обвързан от фактическите твърдения на ищеца, които определят
търсената от него защита.
В исковата молба изрично е посочено, че периодът, през който се
твърди да е изтекла погасителната давност за задълженията на ищеца, е от
05.11.2012 г. до 05.11.2017 г., поради което само този период следва да бъде
предмет на изследване в настоящия процес.
Между 05.11.2012 г. и 05.11.2017 г. са извършени валидни
изпълнителни действия, които са прекъснали течението на давностния срок за
задълженията на ищеца - наложен е запор върху вземанията на ищеца към
„О.Б.Б.“ АД, като запорното съобщение е изпратено на 08.01.2013 г. и е
получено на 10.01.2013; върху трудовото възнаграждение на ищеца от „ВИП
С.“ ЕООД е наложен запор, по който са постъпвали плащания на 10.05.2013
г., 10.06.2013 г., 10.07.2013 г., 12.08.2013 г., 10.09.2013 г., 10.10.2013 г.,
11.11.2013 г., 10.12.2013 г., 14.01.2014 г., 11.02.2014 г., 10.03.2014 г.,
14.04.2014 г., 16.05.2014 г., 19.06.2014 г., 18.07.2014 г., 14.08.2014 г.; върху
трудовото възнаграждение на ищеца от „СОТ – С.О.Т.“ ЕООД е наложен
запор, по който са постъпвали плащания на 18.11.2015 г. и на 21.12.2015 г. С
оглед на изложеното следва да се приеме, че в очертания в исковата молба
период са извършвани множество действия, имащи за резултат прекъсването
на давността.
Настоящият състав е запознат с наличието на противоречива съдебна
практика по въпроса за продължителността на срока, с изтичането на който се
погасяват по давност вземания, за които има издадена и влязла в сила заповед
за изпълнение. Независимо обаче дали бъде възприето разбирането за 3-
годишна или 5-годишна погасителна давност, в разлеждания случай не може
да се възприеме тезата, че вземането е било погасено с изтичането на
давностен срок, т.к. между 05.11.2012 г. и 05.11.2017 г. не е изтекъл нито 3-
годишен, нито 5-годишен период, през който да не е прекъсвана давността с
извършването на валидни изпълнителни действия.
За пълнота на изложението, макар и настоящият състав да намира, че
съдът е обвързан от периода, посочен в исковата молба - 05.11.2012 г. -
05.11.2017 г., следва да се отбележи, че изводът на първоинстанционния съд,
че в периода 05.01.2016 г. – 05.01.2021 г. е изтекъл давностен срок, в резултат
на което правото на принудително изпълнение на процесното вземане е
8
погасено, не съответства на фактите, установени по делото, т.к. в същия
период са предприети валидни изпълнителни действия чрез налагането на
запори на длъжника-ищец по сметки в банки.
Поради изложените съображения процесните вземания не са погасени
по давност и искът е неоснователен.
Поради разминаване на крайните изводи на двете инстанции
обжалваното решение следва да се отмени, като вместо това се постанови
решение, с което искът по чл. 439 ГПК да се отхвърли като неоснователен.
С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК въззиваемата
следва да бъде осъдена да заплати на въззивника разноски за водене на делото
пред първа и въззивна инстанция. С отговора ни исковата молба е направено
искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 200 лв.
Във въззивното производство от въззивника се претендира сумата от 300 лв.
– юрисконсултско възнаграждение, и сумата от 343,20 лв. - разноски за
държавна такса. Настоящият състав, като съобрази разпоредбата на чл. 25 от
Наредбата за заплащането на правната помощ и като взе предвид
фактическата и правната сложност на делото и материалния интерес, намира,
че справедливият размер на юрисконсултското възнаграждение за всяка от
инстанциите е по 100 лв., поради което на въззивното дружество следва да се
присъдят общо 543,20 лв., от които 343,20 лв. – разноски за държавна такса,
100 лв. - юрисконсултското възнаграждение за първа инстанция, и 100 лв. -
юрисконсултското възнаграждение за въззивна инстанция.
Водим от горното съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение от 01.06.2021 г. на СРС, 143 с-в, по гр. д. №
17615/2020 г., ВМЕСТО КОЕТО ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ иска, предявен от З. С. С., ЕГН **********, и с адрес: гр.
Софи, ж.к. „К******* – втора част“, бл. *******, против „ЕОС М.“ ЕООД,
ЕИК *******, и със седалище и адрес на управление: гр. София, район
„Витоша“, ж.к. „Малинова долина“, ул. ******* - Казанджията“, иск с правно
основание чл. 439, ал. 1 ГПК за признаване за установено, че ищецът не
дължи на ответника сумите, както следва: 16260,00 лв., представляваща
главница по договор за потребителски кредит от 30.09.2011 г., 881,46 лв.,
представляваща договорна лихва за периода 30.10.2011 г. – 18.10.2012 г.,
18,41 лв., представляваща наказателна лихва за периода 30.04.2012 г. –
18.10.2012 г., ведно със законната лихва върху главницата от 30.10.2012 г. до
изплащане на вземането, за които на 05.11.2012 г. е бил издаден изпълнителен
лист по ч.гр.д. № 51523/2012 г., образувано по описа на СРС, поради
погасено по давност право на принудително изпълнение, като неоснователен.
ОСЪЖДА З. С. С., ЕГН **********, и с адрес: гр. Софи, ж.к.
„К******* – втора част“, бл. *******, да заплати на „ЕОС М.“ ЕООД, ЕИК
*******, и със седалище и адрес на управление: гр. София, район „Витоша“,
ж.к. „Малинова долина“, ул. ******* - Казанджията“ , сумата 543,20 лв.
/петстотин четиридесет и три лева и двадесет стотинки/ на основание чл. 78,
ал. 3 ГПК, вр. чл. 25 НЗПП.
9
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от
връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10