СГС
7-ми брачен състав
гр.д. 302/08 г.
Р Е
Ш Е Н
И Е
СОФИЯ, 08.06.09 г.
В И М
Е Т О Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, седми
брачен състав, в публично съдебно заседание, проведено на четвърти юни, две
хиляди и девета година в състав:
председател: М. А. Г., при участието на прокурор Н. и секретаря Т. В., като разгледа материалите по гр.д. 302/08 г. по описа на СГС, докладвано от съдия Г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Съдът е сезиран с иск с правно основание чл. 64, ал. 1, т.3, предл. 2 СК.
В исковата молба ищците Й.М. и Б.Н. утвърждават, че през 1995 г. осиновили двугодишното момиченце – ответник по делото Т.Б.Н. (представена на основание чл. 29, ал. 4 ГПК от особен представител адв. С.). Първоначално всички мнения на специалистите били, че детето е здраво, но поради институционното отглеждане, то ще проговори по-късно. Когато момиченцето било записано на училище, посъветвали родителите да го настанят в помощно училище. Детето се развивало със забавени темпове, не говорело и не контактувало с другите деца. В Александровска болница поставили диагнозата умствено изоставане. През 2002-2003 г. – състоянието се влошило, като Т. започнала да проявява агресия. Излизала сама от къщи и скитала по улиците. Посягала на родителите си. През 2005 г. агресията се засилила. Поведението й станало неадекватно, като Т. вече не могла да се обслужва сама и да полага грижи за себе си. Станало нужно някой от родителите на детето постоянно да се грижи за него.
Напрежението по отглеждането на момиченцето се отразило на здравословното състояние на родителите. Ищцата претърпяла мозъчен инсулт, а ищецът – инфаркт. Осиновителите се чувстват изчерпани и демотивирани да продължат да полагат усилия по отглеждането на Т.. Поради това молят съдът да приеме, че е налице дълбоко разстройство в отношенията между осиновителите и осиновената и да допусне прекратяване на осиновяването.
В съдебно заседание ищците поддържат иска и молят той да бъде уважен.
Представителят на детето – адв. С., пледира, че не е в интерес на детето да се прекрати осиновяването.
АСП РДСП Отдел Закрила на детето е на мнение, че прекратяването на осиновителната връзка ще задълбочи негативните прояви на осиновената, тъй като Т. е силно привързана към осиновителите.
Представителят на прокуратурата пледира за уважаване на исковата молба.
Въз основа събраните по делото
доказателства, обсъдени съобразно изискването на чл. 235 ГПК, съдът приема за
установено следното:
Видно от решение по гр.д. ****/94 г. по описа на СРС, на основание чл. 61 СК, е допуснато осиновяването на детето Т. от ищците по делото, като е постановено занапред детето да се нарича Т.Б.Н. .
Въз основа на това влязло в сила съдебно решение, СО е издала нов акт за раждане на детето, в който осиновителите са вписани като биологични родители.
Видно от експертно решение от 09.11.06 г., на детето е поставена диагноза “умерена умствена изостаналост”. Същата диагноза е засвидетелствана от епикриза № 144/16586, съставена в Александровска болница, детско-юношеска психиатрична клиника. Следваща епикриза доказва престоя на детето в психично лечебно заведение през м. февруари 07 г. Записано е, че детето е психомоторно неспокойно, не може да остане само, настоява да бъде с родителите си, не поддържа очен контакт, отговаря с едносрични отговори, има беден речников запас, отказва да изпълнява команди.
Представена е последваща (хронологично) епикриза, свидетелстваща за агресивно поведение на детето при нисък фрустрационен праг.
С експертно решение от 04.12.08 г. се установява тежка умствена изостаналост, с нарушение на поведението, изискващо внимание и лечение.
При явяване на детето пред съдебния състав, то отправя въпроса: “Къде е вампирът Ивчо?”, след което уточнява: ”моят дявол е Ивчо. Аз си имам личен дявол и искам той да ме вземе”. Детето започва да пее и да говори несвързано. На въпроса кои са неговите родители, то отговаря, че “татко й е дяволът Ивчо, че тя не обича майка си и баща си и иска Ивчо да я вземе”.
По делото е приета съдебно психиатрична експертиза, осъществена от в.л. д-р Е. В.Д. – М. То заключава, че при Т. има умерена към тежка степен умствена изостаналост със значително нарушение на поведението, изискващо внимание и лечение.
Медицинско свидетелство, на името на ищеца, потвърждава заявеното в исковата молба влошено негово здравословно състояние.
Представен е социален доклад, според който Т. няма желание да отговаря на поставените й въпроси. Говорът й е разкъсан и непоследователен, повтаря непрекъснато едни и същи фрази. Родителите, без основание – според социалния работник, са престанали да водят детето на училище, въпреки, че мнението на педагозите е, че детето подлежи на обучение. С оглед емоционалната привързаност на детето към родителите, становището на социалните служби е, че не е в интерес на детето да се прекъсне осиновяването. Подобно е становището на социалните служби в актуализиран социален доклад. Те предлагат на родителите ежедневна грижа за детето в дневен център за деца с умствено изоставане, но родителите считат, че не са в състояние да продължат грижите за детето.
Личните впечатления на съда от поведението на родителите в съдебната зала е, че са силно изнервени, проявяват словесна агресия към социалните служби и неопределено – към държавните органи, които не са оказали по-ранна подкрепа, въпреки търсенията на родителите.
Съответно на така установената фактическа обстановка съдът прави следните изводи:
За да е налице бланкетното изискване на чл. 64,ал. 1, т.3, пр. 2, не се изисква виновно поведение от страна на осиновителите или осиновения.
Наличието на демотивация на родителите да продължат да се грижат и отглеждат детето (под предтекста, че нямат сили за това), според настоящия състав, е обстоятелство, застрашаващо нормалното протичане на бита на детето. Има данни за отклоняване на осиновителите от дължимото и правилно – според психолозите и педагозите, поведение, свързано с прекъсване на обучителния процес на Т. в специализирано училище. Родителите не желаят подкрепата, която социалните служби им предлагат, като проявяват словесен реваншизъм към представителя на АСП, която, според тях, не се е отзовала в по-ранен момент (“По-рано къде бяхте? Трябваше да поискаме прекратяване на осиновяването, за да се сетите за нас”). В същото време съдът отчита тежкото състояние на детето (в което съдът лично се убеди), изискващо влагането от страна на отглеждащите го пълен материален и емоционален ресурс. Медицинското свидетелство за здравословното състояние на осиновителя изключва възможността да се предостави така необходимата грижа, а становище на съда е, че не е по силите на единствен родител (майката – за която няма доказателства за влошено здравословно състояние) да се справи с обгрижване на детето съобразно необходимостта му.
С оглед на това настоящият състав приема, че осиновяването следва да се прекрати.
С цел да не се задълбочи идентификационната криза на детето, което е в тийнейджърска възраст, съдът следва да постанови детето да продължи да носи получените при осиновяването имена.
Водим от разгърнатите съображения, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД:
Р Е Ш И
ПРЕКРАТЯВА на основание чл. 64, ал. 1, т. 3, пр. 2 допуснатото с решение по гр.д. ****/94 г. по описа ан СРС осиновяване на детето Т.Б. Н., ЕГН ********** от Й.Н.М., ЕГН ********** и Б.Д.Н., ЕГН **********,***. Б., ул. *** № **.
Постановява след прекратяване на осиновяването детето да продължи да носи получените при осиновяването имена.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок пред САС.
Екземпляр от влязлото в сила съдебно решение да се предаде на осиновителите след представяне на оригиналното удостоверение за раждането на осиновената, което, ведно с влязлото в сила съдебно решение да се изпрати на Органа по гражданско състояние по адреса на осиновителите за отбелязване на промените в регистрите на населението.
Съдия: