Присъда по дело №99/2013 на Районен съд - Свиленград

П  Р  И  С  Ъ  Д  А

№

 

гр. Свиленград, 18.06.2013 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Свиленградският районен съд в открито съдебно заседание на осемнадесети юни две хиляди и тринадесета година в състав:

                Председател:  Калоян П.

    Съдебни заседатели:

1.      С.Т.

2.      Н.А.

 

при секретаря  Ц.Д.

при участието на прокурора М. Славова,

като разгледа докладваното от съдията НОХ дело № 99  по описа на съда за 2013 г. на основание НПК

 

П Р И С Ъ Д И:

 

ПРИЗНАВА Р.М.М. с ЕГН: **********, роден на *** г. в гр. Кърджали, с постоянен адрес ***, български и турски гражданин, със средно  образование, работи – шофьор, женен, осъждан, ЗА НЕВИНОВЕН по обвинението, че на 09.09.2012 г. през ГКПП „Капитан Андреево” – шосе, общ. Свиленград, обл. Хасково, като извършител в съучастие със З.Х.Ю. – български гражданин, е превел през границата на страната от Република Турция в Република България – чуждите граждани Х.М.Х. – 18-годишна и Х.С. Един Х. – 19-годишен и двамата сирийски граждани, без разрешение на надлежните органи на властта, като за превеждането е използвано моторно превозно средство – автобус марка „Мерцедес” с български рег. № К 3433 АС, собственост на „Босфор Туризъм” ЕООД, гр. Кърджали, поради което и на основание чл. 304 от НПК го ОПРАВДАВА по така повдигнатото му обвинение по чл. 280, ал. 2, т. 3 и т. 4, вр. с ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 от НК.

Присъдата може да се обжалва или протестира в 15-дневен срок пред ХОС, считано от днес.

              Районен съдия:

 

     Съдебни заседатели:

                                       1.

                                    

                                       2.

МОТИВИ: НОХД № 99/2013 г.

 

Подсъдимият Р.М.М. е обвинен в извършване на престъплениe по чл. 280, ал. 2, т. 3 и т. 4, вр. с ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 от НК, за това, че на 09.09.2012 г. през ГКПП „Капитан Андреево” – шосе, общ. Свиленград, обл. Хасково, като извършител в съучастие със З.Х.Ю. – български гражданин, е превел през границата на страната от Република Турция в Република България – чуждите граждани Х.М.Х. – 18-годишна и Х.С. Един Х. – 19-годишен и двамата сирийски граждани, без разрешение на надлежните органи на властта, като за превеждането е използвано моторно превозно средство – автобус марка „Мерцедес” с български рег. № К 3433 АС, собственост на „Босфор Туризъм” ЕООД, гр. Кърджали.

Районния прокурор поддържа внесеното обвинение.

В съдебно заседание подсъдимият не се признава за виновен. Дава обяснения, че не е знаел, че в управлявания от него автобус се намират лица, които нямат разрешение за влизане в Република България. Моли да бъде оправдан.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, по отделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

В началото на месец септември 2012 г. свидетелката Р., организирала групова екскурзия до Турция, като наела автобус на “Босфор Туризъм” ЕООД. Автобусът бил управляван от подсъдимия М., който бил син на собственика на “Босфор Туризъм” ЕООД. В туристическата група били около 40 души, като автобусът бил запълнен. Сред пътниците били и свидетелите В., В., Н., Н., К., Н.П., Р., С., С., П.П., П., С. и О.. Групата потеглила на 06.09.2012 г., посетила Истанбул и на 09.09.2012 г. потеглила към България. Трима от пътниците не се прибрали с автобуса и на връщане в него имало три свободни места. По план групата се отбила в гр. Одрин, където престояли около 1 час и продължили към границата. На излизане от Одрин, автобусът спрял и в него, от задната врата се качили трима пътници – осъденият свидетел Ю. и свидетелите Х. и Х. – сирийски граждани, които седнали на трите свободни места в автобуса намиращи се на левия ред седалки срещу задната врата. Свидетелите Х. и Х. седнали на две седалки един до друг, а свидетеля Ю. на седалка зад тях, до свидетелката П.. Преди да се качат свидетелката Р. минала през автобуса и поискала от пътниците да освободят трите свободни места, тъй като били заети с багаж.  Освен тримата свидетели на тази “спирка”, в автобуса, от предната му врата, се качил и брата на подсъдимия М. – С.М.. Автобуса продължил и около 18.30 – 19.00 часа пристигнал на границата при турския граничен пункт. След паспортния контрол автобусът продължил и спрял пред намиращия се в граничната зона турски свободен /безмитен/ магазин /търговски комплекс/. Свидетелката Р. съобщила на пътниците, че престоят ще бъде само 10 минути, което предизвикало недоволство сред някои от тях. Свидетелят Н.П. решил да остане в автобуса, но му било казано, че той ще се заключва, поради което и свидетеля отишъл в магазина. Подсъдимят, брат му  и свидетелките Р. и Р. също отишли в магазина. Когато след около 10 минути се върнали, някои от пътниците установили, че свидетелите Х. и Х. липсвали. На мястото си бил единствено свидетеля Ю.. Някои от пътниците сигнализирали на свидетелката Р., че Х. и Х. липсват, но тя без колебание отвърнала, че всички са тук и разпоредила на шофьора – подсъдимия М. да потегля. Последния потеглил, но веднага след това, на границата с България от турска страна автобусът бил засечен от лек автомобил с италианска регистрация, който навлязъл в платното за автобуси. Подсъдимият изразил недоволството си, при което шофьора на италианската кола му показал обиден жест със среден пръст. Подсъдимият слязъл от автобуса и отишъл да се разправя с шофьора на колата, при което последния изкарал пръчка като бейзболна бухалка и двамата се сбили. Намесили се брата на подсъдимия и свидетеля Ю. за да ги разтърват. На място пристигнала турска полиция и двамата шофьори били отведени за изясняване на случая. Забавили се около два часа, като двамата били помирени и освободени без да предявят един към друг обвинения. Междувременно свидетел на инцидента станал неизвестен гражданин с определено влияние, който съобщил на българските гранични власти и те били мотивирани да извършат проверка на автобуса. Когато автобуса пристигнал около 22.00 часа на българския Граничен контролно-пропускателен пункт “Капитан Андреево” – шосе, пътниците и шофьора слезли за паспортен контрол, който бил извършен от свидетелката В. – полицейски служител. На автобуса бил извършен физически контрол от свидетелката К., която не открила укрити лица.  Когато автобуса пристгнал, свидетелят И.Д.И., оперативен работник при гранична полиция на ГКПП “Капитан Андреево”, който бил уведомен от началника си за случая на турската граница, извикал подсъдимия за да му снеме обяснения, като му казал да вземе документите на автобуса. Подсъдимия взел документите и тъй като не говорил добре български, с него за да му превеждат отишли и свидетелките Р. и Р.. Дошъл и брат му С.М., който обяснил, че изпълнява функциите на втори шофьор на българска територия, като преди това изместил автобуса след линията на контрол до тоалетните на ГКПП /свидетелите Н., Н., В., П./ и там го оставил отворен. След като снел обясненията свидетеля И. съобщил на подсъдимия, че на автобуса ще бъде извършена щателна митническа проверка. Подсъдимият, брат му и свидетелките Р. и Р., а съшо и свидетеля И. излезли от помещението и отишли до автобуса. Подсъдимият и свидетелката Р. разпоредили на пътниците, които били извън него да се качат, като свидетелят И. посочва, че когато подсъдимия се качил около автобуса имало суматоха. Малко след като се качили, на пътниците била казано да слязат и в този момент подсъдимият се насочил бързо към задната врата, която не била отворена и пътниците слизали от предната. След малко подсъдимият казал на Р. да съобщи на пътниците да се качат отново, като задната врата също била отворена. Пътниците се качили и някои от тях видели двамата сирийци – свидетелите Х. и Х., които според тях били изчезнали на турския свободен магазин да седят на местата си. Автобусът тръгнал към гаража и пътниците от задните седалки и в частност свидетелката П., която седяла, до свидетеля Ю. и зад свидетелите Х. и Х., се развикала, питайки какви са тези хора и от къде са се появили в автобуса. Други пътници също възроптали. Подсъдимият вкарал автобуса в митническия гараж. Където той и пътниците слезли от автобуса. На място в гаража пристигнали свидетелите И.Д.И. и Насков – служители на гранична полиция, които разбрали от пътниците за присъствието в автобуса на свидетелите Х. и Х., качили се в него и ги задържали. На място били и свидетелите М. и Т. служители на Митница Свиленград, които обаче не запомнили с нищо извършената проверка на автобуса. В гаража свидетелката Н. изпаднала почти в истерия от умората и нагнетеното напрежение, при което подсъдимият, който вече знаел, че в автобусът има нелегални пътници и бил изпаднал в паника от очакваните последици я помолил да се успокои, казвайки й, че имал проблем. 

Освен двамата сирийци били задържани свидетелят Ю., подсъдимия, брат му и свидетелките Р. и Р..

Свидетелят И.И.И. провел оперативни беседи с всички около 40 пътници в автобуса, като част от тях, а именно свидетелите В., В., Н., Н., К., Н.П., Р., С., С., С. и О., подбрал за провеждане на разпит по образуваното бързо производство № 279/2012 г. на ГПУ – Свиленград.

 Свидетелят И.И.И., посочва, че бил провел оперативна беседа със сирийските граждани – свидетелите Х. и Х., които му съобщили, че в района на Одрин били укрити в автобуса от лице на име З. /свидетеля З.Ю./. Били укрити в моторното помещение, като многократно влизали и излизали и не били минали паспортен контрол.

От справка за съдимост на подсъдимия се установява, че е осъждан за прстъпление по чл. 234, ал. 1 НК на “Лишаване от свобода” за срок от 8 месеца, като изпълнението на наказанието е отложено за срок от 3 години, считано от 07.12.2011 г..

От характеристична справка не се установяват негативни данни, извън съдебното минало, а от характеристики от кмета на с. Бойно се установява, че  не е конфликтен.

От декларация за семейно и материално положение и имотно състояние, се установява, че подсъдимия е женен с едно дете, притежава апартамент и лек автомобил в съпружеска имуществена общност.

Тази фактическа обстановка се потвърди и прие от съда от доказателствата събрани в съдебното производство - обясненията на подсъдимия, показанията на свидетелите, материалите по досъдебното производство прочетени на основание чл. 283 НПК, показанията на свидетелите прочетени на основание чл. 281 НПК, изслушаните експертизи, приетите в съдебно заседание писмени доказателства.

Съдът кредитира с доверие показанията на свидетелите в частта съответстваща на гореустановеното и не ги кредитира в други части, съобразно конкретно изложеното по-долу.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира, че обвинението не е доказано по несъмнен начин, който да установи, че подсъдимият е извършил деянието, поради което следва да бъде признат за невиновен и оправдан.

Съображенията за този извод са следните:

По делото не се установи безсъмнено механизма на извършване на деянието, а от тук и участието на подсъдимия в него.

Трима са свидетелите, които категорично могат да дадат отговор на въпроса как точно са преведени сирийските граждани през границата на страната и това са самите сирийски граждани – свидетелите Х. и Х., и осъдения свидетел Ю..

Свидетелят Ю., така както и подсъдимия, има еднозначна линия на поведение, а именно дава показания, че сам е укривал сирийските граждани в автобуса и сам ги е извел от местата, в които ги е укривал, без знанието и участието на подсъдимия М., възползвайки се от случайно настъпили обстоятелства, които му позволили да стори това.

Що се отнася до свидетелите Х. и Х., техните показания прочетени на основание чл. 281 НПК, сами по себе си и в съвкупност с другите доказателства, поставиха повече въпроси и съмнения, отколкото яснота и установеност.

В своите показания /л. 116 от досъдебното производство/ свидетелят Х. сочи, че около 10 минути след като се качили в автобуса и седнали, автобусът спрял за пръв път и всички пътници слезли, но той и свидетелката Х. останали на местата си. 

Първият въпрос, който се поставя и на който няма отговор е защо двамата свидетели са останали на местата си? Някой указвал ли им е да стоят на място, при условие, че по делото не се установи по време на пътуването в автобуса двамата да са контактували с някой в него, включително с подсъдимия и свидетеля Ю.?

По фрапиращо обаче е следващото изявление на свидетеля. Той сочи, че след като автобусът спрял втори път и отново всички пътници слезли, при него и свидетелката Х. дошъл шофьора, който бил с тениска с къс ръкав, светла кожа и катинарче, може би ако го видел щял да го познае, “но - казва сидетеля – не съм сигурен през цялото време в автобуса беше тъмно и не се виждаше нищо”. 

Това изявление на свидетеля го уличава в откровена лъжа. По делото безспорно се установи, че към момента на преминаване на турския граничен контрол и към момента на пристигане и тръгване от турския свободен /безмитен/ магазин – около 18,30 – 19,30 часа е било още светло, греело е слънце /на 9 септември слънцето залязва около 19.40 часа плюс около 30 минути сумрак/. Няма как в автобуса да е било тъмно през цялото време, та свидетеля да не е видял със сигурност кой го укрива.

По интересна е следващата част от разпита. След като не е сигурен дали ще разпознае “шофьора”, който твърди, че го е укрил, свидетелят посочва, че заедно с шофьора, за който изведнъж уточнява, че бил с бяла тениска с къс ръкав  и къси светли панталони, били задържани на едно и също място от полицаите. Поставя се въпроса - като сте задържани на едно и също място с този, който твърдиш, че те е укрил, как така заявяваш, секунди преди това, че не си сигурен дали ще го разпознаеш? Поставя се въпроса - при това явно противоречие - дали действително “шофьора”, с който сте задържани е този, който ви е укрил?. Тези явни противоречия също поставят под съменние показанията на свидетеля относно участието на подсъдимия, поради което съдът не ги кредитира с доверие.

Интересната част от разпита не свършва до тук. 

Тези противоречиви и несигурни идентификационни показания свидетелят Х. дава в присъствието на подсъдимия М., който е буквално до него в съдебната зала.  

Поставя се въпроса как така свидетеля не разпознава в стоящия до него подсъдим М., този, който твърди, че го е укрил.

Едва когато разследващия полицай задава въпрос “Кой е шофьора?” свидетелят изведнъж, ненадейно с оглед на по-горните си показания, посочва подсъдимия М., разпознавайки го в съдебната зала измежду подсъдимия Ю. и адвокатите им. Такъв е подхода и при разпита на свидетелката Х.. Поставя се въпроса - когато е попитал “Кой е шофьора?”, дали разследващия полицай не е посочил с пръст или друг знак към този, който следва да бъде извършител на деянието и по този начин да е подсказал на свидетеля? Самия въпрос и начина на задаването му в контекста на разпита и на някой други доказателства, които ще бъдат обсъдени по - долу, сочат на основателно предположение, че това може да е сторено. Свидетелят обаче не може да бъде разпитан за да установи това конфузно обстоятелство.

По-нататък свидетелят Х. добавя и че видял ясно лицето на “шофьора”, когато ги изваждал от спалното помещение на автобуса /л. 117 от ДП/ - отново противоречие с първоначалните му изявления, а също и с твърдението, че при изваждането, в автобуса е било тъмно /л. 117 от ДП/ и обективния факт, че слънцето вече е било залязло. Тоест, когато в действителност е било светло в автобуса – свидетелят не е видял ясно “шофьора”, а когато фактически е било тъмно – го е видял?

След като свидетелят успешно идентифицира “шофьора”, той изведнъж си припомня, че при първото спиране на автобуса шофьорът дошъл и спуснал пердетата на автобуса. Отново обаче не се установява има ли ли са някакъв контакт с него тогава?

Да се върнем към механизма на извършване на деянието.

Свидетелят Х. посочва, че били укрити в ”машинното отделение”, там където е “мотора” в “моторното помещение”. Посочва, че тази дупка, където е мотора се намирала най-накрая в автобуса до последните четири места за сядане. Свидетелката Х. не сочи изрично за мотор, но посочва, че дупката е до последните четири места за сядане, което насочва именно към моторния отсек.

Видно от приетата и неоспорена комплексна автотехническа и съдебномедицинска експертиза свободния обем в моторния отсек не позволява в него да се вместят две лица, включително свити, както сочат свидетелите Х. и Х.. Освен това температурата на въздуха в този отсек при изгасен двигател и отворен горен капак е показала 49 градуса по Целзий при 25 градуса по Целзий на външния въздух. Температурата на колекторните тръби, които са под, основа на свободното пространство достига от 100 – до 220 градуса по Целций в зависимост от оборотите на двигателя, което също изключва възможността там да се вместят двама души и да престоят без наранявания или смърт. А автобуса се е движел на пълен ход от Одрин до турския свободен магазин, което предполага, че температурата на двигателя е достигнала оптималните си показатели.

В показанията си свидетелите не сочат да са подстилали нещо върху мотора, макар, че вещите лица, съобразно поставената задача, сочат и че това би довело до пожар.

При така установените факти се установи отново, че свидетелите и тук не са искрени или че не са правилно разбрани, но това няма как да се установи. 

Прокуратурата пледира, че под “моторното помещение” се разбирало не само отсека, в който фактически е двигателя, но и предходното сервизно помещение.

Именно на това помещение, незнайно защо с оглед твърденията на свидетелите, е извършен оглед на досъдебното производство /л. 14 – 18 от ДП/, като на фотоалбума изрично е обозначено със стрелка, за да не бъде сбъркано с находящото се зад него моторно помещение. По делото не бе изготвена експертиза дали двамата свидетели могат да влязат през отвора в помещението, като съдът при огледа прецени, че това е възможно.

Само, че ако приемем, че двамата са били в сервизното помещение се поставят нови въпроси, на които отговори могат да дадат само свидетелите Х. и Х. и поради това остават неизяснени.

Видно от фотоалбума към протокола за оглед, а същото фактическо положение се установи и при огледа на съда и на комплексната експертиза, в това помещение е пълно с бидони и туби, а в дясната си страна те са на стъпаловиден рафт. 

Поставят се въпросите - ако свидетелите са били в това помещение, защо Х. твърди, че са влезли при “мотора” “в машинното отделение” в “машинното помещение”?  Ако са били в сервизното помещение защо не сочат, че в него има туби и бидони, върху които фактически са лежали, както и структурната особеност на това помещение, която фактически им позволява да стоят със спуснати под наклон крака, а не свити както твърдят? Няма как и двамата да са вътре и да не са видели при влизането, а също усетили с телата си бидоните и тубите. Как така ще сбъркаш мотора с място за съхранение на бидони и туби? Защо и двамата свидетели твърдят, че капака е пред последните 4 седалки, а капака на сервизното помещение е между предпоследния ред седалки, като при вдигане на мокета на пода се вижда и задния по – голям капак на машинното отделение? Защо двамата свидетели не сочат, че е имало два капака? Този въпрос може да изглежда маловажен, но в контекста на противоречивите показания на свидетелите е важен контролен въпрос.

Още нещо съмнително виждане в разпита на свидетелката Х., поради което съдът не ги кредитира с доверие. Тя казва, че когато били отзад, било горещо и подсъдимият вдигнал капака за да влиза въздух. Само, че как ще вдигне капака на пътеката вътре в автобуса. Та нали всички пътници ще видят, че на пода има вдигнат капак, а някой от тях няма да могат да стигнат и до места си. А никой от пътниците не е видял на пода да има въобще капак, затварящ отвор, камо ли той да и бил отворен.

Поставя се и въпроса защо не е извършен динамичен разпит на място на двамата свидетели съчетан с оглед за да се изяснят тези неясноти. Показанията на свидетелите са снети два дни след огледа и раследващия полицай е следвало да установи, че е извършил оглед на сервизно помещение, а свидетелите сочат, че са били в моторното помещение.

И двамата свидетели посочват, че помещението, в което са влезли продължавало към средата на автобуса, но това също не е вярно, видно от огледите и заключението на вещото лице. Какво са имали предвид свидетелите? Дали въобще са били в някое от двете помещения или през цялото време са били в спалното помещение на автобуса или другаде, с оглед на показанията на някои свидетели, че сирийците са се появявали и изчезвали на няколко пъти. И на тези въпроси еднозначи отговори няма.

Във връзка с протокола за оглед от досъдебното производство прави впечатление, че в него не са описани вещите – бидони открити в сервизното помещение обект на огледа, но е описано намерено покривало тип чаршав на седалки 35 и 36, което разследващия орган е преценил, че е изцапано с “масло – машинно”. Това покривало не е иззето като веществено доказателство, но и не е фотографирано, видно от приложения фотоалбум. Защо тогава е било обект на оглед? Свидетелите не сочат да им е подстилано нещо.

В том II на досъдебното производство /л. 1 – л. 4/ се съдържа протокол за извършен оглед на веществено доказателствено средство – мобилен телефон, иззет на 10.09.2012 г. от свидетеля Ю., видно от Протокол за доброволно предаване /л. 57 от том I на ДП/, в който протокол за оглед е отразено, че в паметта на телефона е установен запис “Моят турски номер” – 05344036034.

В показанията си свидетеля Х. посочва, че в телефонния указател на телефона си именно с този номер записал свидетеля Ю.. Сочи, че телефона му блокирал и записите за извършени разговори били изтрити, но не и телефонният му указател.

Поставя се въпроса дали свидетеля може да запомни толкова точно чужд телефонен номер? А дали помни своя? Поставя се въпроса не е ли твърде удобно телефона му да блокира? Поставя се и най-вече въпроса - защо не е извършен оглед на телефона на свидетеля, за да се установи действително ли е записал телефона на свидетеля Ю. в своите контакти и действително ли телефонът му е блокирал?

Във връзка с телефоните се поставят и други въпроси: Защо не е установена турската сим карта на свидетеля Ю. – не е извършено претърсване и изземване от него и багажа му, а е бил задържан. Защо не са иззети телефоните и сим-картите на подсъдимия М. за да се установи комуникирал ли е със свидетеля Ю.? Това е от значение за да се установи предварителната уговорка, която се намеква от обвинението: Ю. бил чакал точно определен автобус; Преди още да спре в автобуса били освободени места за бъдещите трима пътници по искане на подсъдимия.

Във връзка с качеството на разследването прави впечатление, че са преснимани само идентификационните първи две страници на паспортите на сирийските граждани, без да са приобщени останалите страници, на които следва да са отразени граничните проверки, поради което е невъзможно да се проверят показанията на свидетелите, че липсвал изходящ от Турция печат. А същото е от значение и за проверка на показанията на свидетелите, че сирийците не са били проверени на турския ГКПП, независимо от това дали са слизали, доколкото е възможно да са представени за проверка само паспортите им. При наличие на документи, разследването се е задоволило да се позове само на свидетели.

Не може да не се обърне внимание и върху следното: Голяма част от прочетените показания на свидетелите Х. и Х. са еднакви /сравни показания на  свидетелката Х. от втора страница на 108 лист на ДП, последен абзац, до 4 абзац на л. 109 и показания на свидетеля Х. от втори /всъщност първи/ абзац от втора страница на лист 116 до втори абзац на лист 117.

Няма как две лица да употребяват едни и същи фрази, словосъчетания, текстове, освен ако не са ги научили наизуст с цел рецитал.

Еднаквостта на показанията компроментира напълно основното и единствено пряко доказателство на прокуратурата за контакти на подсъдимия със сирийските граждани.

Поставя се въпроса дали двамата свидетели не са се почуствали “притискани” от следствието, при условие и че са били обвиняеми за извършено престъпление, и не са решили да отговарят положително и според очакванията на обвинението на поставените им въпроси, с очакване да бъдат по благоприятно третирани. Този въпрос се поставя, както с оглед показанията на свидетелите Х. и Х., така и с оглед показанията на свидетелката С., а също показанията на другите свидетели.

Свидетелката С. посочва, че при разпита се чувствала притискана, сякаш тя е виновна за нещо, а дознателката сякаш искала да разбере нещо повече. 

Сами по себе си тези показания не би трябвало да значат нещо, но изведнъж виждаме прочетените на основание чл. 281 НПК показания на свидетелката О., в заключителната им част: “Аз разбрах защо шофьора е бил толкова нервен, защото явно е вършел престъпление, като е качил двамата сириеца без документи за България, както и останалите и И. и Фатма и дебелия мъж, който също беше арестуван. Сирийците през цялото време бяха в автобуса, но бяха скрити и когато казаха, че ще минава рентген автобуса шофьора ги извади, защото щяха да се видят и скрити отдолу.”

Почти идентични разсъждения виждаме и в показанията на свидетелката В., дадени на досъдебното производство и прочетени в съдебно заседание.

Тези показания явно показват, че на свидетелите са задавани конкретни, насочващи въпроси, които са им помогнали да достигнат до определени съждения, изводи за взаимовръзки между определени обстоятелства, пряко или непряко възприети от тях.

Свидетелите следва да бъдат разпитвани само за възприети факти, а не за свои разсъждения. 

Видно от прочетените на основание чл. 281 НПК показания на свидетелката С., тя също е разпитвана за разсъжденията си, относно виновността на подсъдимия за извършено престъпление.

 Извода от горното е, че свидетелите чрез некоректни въпроси са мотивирани да достигнат до определени изводи за взаимовръзки между определени обстоятелства, а доколкото това се установява от официалните им разпити, се задава въпроса дали то не е извършено и при предхождащите ги оперативни беседи.

Свидетелите са били в състояние на стрес от неочакваните и безпорно изнервящи обстоятелства по пътуването – свадата на турската граница, която ги забавила около 2 часа; забавянето на българската граница поради снемането на обяснения от шофьора; създаденото напрежение от присъствието на чуждите лица сред групата; митническата проверка, които в съвкупност са довели някои от пътниците и до истерия. Свидетелите са били уморени. Обменяли са помежду си информация за своите възприятия и съждения, включително докато са били разпитвани неофициално и впоследствие - докато са чакали да бъдат разпитани официално.  Задавани са им въпроси, които биха могли да ги насочат към достигане и внушение на определени съждения и изводи. Всички тези фактори способстват за едно масово взаимно внушаване на възприятия, водещо до смесване на собствените такива с възприятията и което е по лошо - с предположенията на други лица. А веднъж внушени определени факти, обстоятелства и взаимовръзки, те трудно могат да бъдат отсяти от действителните възприятия.

Смесването на чужди и свои възприятия и внушения личи и от някои съществени особености в показанията на свидетелите на съдебното производство и на досъдебното производство, за които съдим от обстоятелствената част на обвинителния акт и от досъдебните показания на някои свидетели прочетени на съдебното следствие.

В обвинителния акт е посочено, че когато подсъдимият М. спрял автобуса в Одрин за да вземе свидетелите Ю., Х. и Х., той бил слязъл от автобуса и бил разговарял с тях. В този смисъл са и прочетените показания на свидетелката В., дадени на досъдебното производство.

В съдебното производство всички свидетели, включително В. са категорични, че шофьора не е слизал и че контакти между него и свидетелите Х. и Х. не е имало в нито един момент. Единственото изключение се съдържа в компроментирания разпит на свидетелката Х., която казва, че шофьорът им посочил къде да сядат. Тези показания противоречат на всички останали доказателства, включително показанията на свидетеля Х., поради което съдът не ги кредитира с доверие и намира, че те са част от установеното желание на свидетелката да услужи на обвинението. 

Освен, че се установи, че не е контактувал със сирийците, установи се и че подсъдимият  не е ставал от шофьорското място, а след като не е ставал е обективно невъзможно от мястото си в предната част на автобуса, ниско долу, да укаже на пътниците, качили се от задната врата, къде да седнат. Местата където да седнат сирийците им били посочени от свидетеля Ю., което не било трудно предвид на това, че тези места са срещу вратата и били единствените свободни. Някои свидетели дават показания, че свидетелката Р. е настанила новите пътници, което следва да се кредитира с доверие, доколкото тя е изпълнявала функциите на стюард на автобуса. Тя е насочила Ю., а той – Х. и Х..

Прави впечатление желанието да се разкрие пряк контакт между подсъдимия и сирийците, както с посоченото слизане за да ги посрещне и настани, така и с показанията на свидетелите И.Д.И. и Н. – полицейските служители, задържали сирийците. И двамата сочат, че видели подсъдимия в близост до сирийците. Н. дава показания, че видял сирийците да слизат от предната врата, а зад тях бил подсъдимият, като му направило впечатление, че само те слизали от предната врата при отворена задна, от която слизали всички останали, което именно го усъмнило. И. пък бил задържал сирийците в момента, в който излизали от гаража за митническа проверка, криейки се в прохода образуван между автобуса и стената на помещението. А веднага след това отивайки в предната част на автобуса, видял, че от прохода, но отпред излиза подсъдимия, от което прави извода, че именно той ги е извел. 

Показанията на свидетеля И. противоречат на всички останали доказателства по делото, поради което съдът не ги кредитира с доверие в тази част. Всички свидетели - пътници в автобуса, които имат възприятия за това къде и как са заловени сирийците са категорични, че са били заловени вътре в автобуса и са свалени от него от граничните полицаи. В този смисъл са и показанията на самите сирийци – свидетелите Х. и Х., ако биха били годни доказателства. Прави впечатление докладната записка на свидетеля И., съдържаща се в досъдебното производство /без същата да се цени особено, предвид показанията на свидетеля поставящи под съмнение наблюдателността му/, че бил открил сирийците на предната врата, а преди това подсъдимият вече бил слязъл от автобуса доколкото дърпал една от пътничките. Тоест, независимо дали сирийците са заловени на вратата или на седалките на автобуса, не се установи търсения контакт между тях и подсъдимия и в момента на задържането им.

В контекста на установеното качество на показанията на свидетелката Х., съдът не кредитира с доверие и показанията й, че подсъдимият й правил жестове и мимики, когато била задържана и докато била задържана. При наличие на десетки свидетели, включително полицаи при задържането, никой не сочи за такива контакти, включително и свидетеля Х.. Същото и в ареста – свидетелката е придружавана от полицейски служител, а подсъдимият е бил задържан заедно със свидетеля Х. и пак никой не е видял той да и прави знаци. А ако й е правил жестове, което не се установи, те могат да имат не само значение на “Мълчи. Не казвай, че аз съм те укривал”, а и значение на “Не лъжи, че аз съм те укривал”.

Някои нормални обстоятелства, които не биха направили никакво впечатление също са внушени между свидетелите, като факти доказващи вършена в автобуса престъпна дейност:

 Спускането на пердетата на автобуса: Някои от свидетелите сочат, че спускането на пердетата било странно. Че се спускали само техните или определени пердета. Така например свидетелката С. посочва, че било спуснато само нейното перде, множество пъти, а тази свидетелка седяла на предпоследния ред седалки, вдясно. Свидетелката С. в прочетените показания на досъдебното производство посочва, че били спуснати, незнайно защо пък само пердетата на нейния ред седалки и на задния ред, на който седели двамата сирийци. Този ред е отдясно около средата на автобуса, срещу задната врата. Това, че пердетата при местата на сирийците били спуснати сочи и свидетелката П., седяща на реда седалки зад тях и до която бил седнал свидетеля Ю., като свързва това с тяхното укриване. Но самата свидетелка П. посочва, без да осъзнава абсурдността, че в този момент и тя си е била спуснала сама пердето, очевидно за да не я грее слънцето. Именно тук се вижда ясно внушението, в резултат на което едно нормално състояние, се възприема за ненормално. Свидетелката си е спуснала пердето – това е нормално. Сирийците са си спуснали също пердето – това е ненормално. Други свидетели също сочат, че пердетата на автобуса били спуснати, включително при престоя на безмитния магазин. 

От горното може да се направи извод, че не просто някои, както са си внушили свидетелите, а голяма част или всички пердета са били спускани, при това някои - от самите пътници за да не ги грее силното слънце – едно нормално състояние при пътуване с автобус. Освен това, видно и от протокола за оглед на автобуса на досъдебното производство, автобуса и в момента на огледа на 10.09.2012 г. е със спуснати пердета. Ами напълно нормално е да са спуснати и целта е ясна - да се предпази обзавеждането на автобуса от увреждащото пряко греене на слънцето и да се съхрани по ниска температура в него. Напълно естествено е шофьора да спусне сенниците при престой, независимо дали на всяка седалка има скъпоструващ монитор или не.

Освен това видно от разпита на голяма част от свидетелите и въпреки специалните усилия на страните и съда да установят някаква странност, която да са забелязали при престоя на турския безмитен магазин, на тях не им е направило впечатление спускането на пердетата на автобуса.

Макар и да са компроментирани показанията на свидетелите Х. и Х., да обсъдим отново логиката на твърдението им, че когато спрели на турския ГКПП именно шофьора специално дошъл да им спусне пердето. Това някак не звучи логично. Автобусът  спрял на граничен пункт за извършване на контрол. Светло е, вижда се какво става през прозорците. В този момент автобуса е обект на наблюдение от турската гранична охрана и администрация, сирийците са седнали срещу задната врата на автобуса и изведнъж шофьора преминава през автобуса, което може да се види през прозорците и задната врата, отива при един от прозорците, на седалките до който седят двама души и спуска пердето. Това действие е толкова демонстративно и явно, че би направило впечатление на граничните органи. Ето защо, с оглед на цялостно установените по делото обстоятелства и липсата на логика, съдът намира, че тези показания на свидетелите Х. и Х. не следва да се кредитират с доверие. Съдът приема, че или още при качването им пердето си е било спуснато или самите свидетели са го спуснали, така както се установи, че са сторили и други пътници, за да не ги грее слънцето. В този смисъл са и показанията на свидетелката П., която сочи, че преди да се качат сирийците, пердето било вдигнато, тъй като никой не седял на тези седлаки, а когато се качили, те спуснали пердето. Възможно е и за да не бъдат видени, но няма данни инструкцията за това да са получили от шофьора, доколкото не се установи да са контактували с него.

Друго внушение, което можем да установим от разпита на някои свидетели /например И.И.И./, че едва ли не един от пътниците /установи се, че това е свидетелят Н.П./ е бил изгонен от автобуса на турския безмитен магазин. Установи се от показанията на свидетеля Н.П., че не е имало никаква “драма”. Той действително е искал да остане в автобуса, но му било казано, че ще се заключва и решил също да отиде в магазина. Не е имало никаква принуда или настояване за напускане на автобуса, съответно настояване от страна на свидетеля да остане в автобуса. Дори когато свидетеля слязъл в автобуса все още имало хора от групата, които не били слезли, както и сирийците. Тоест на едно напълно нормално състояние в резултат на масовата психоза са придадени особени характеристики. 

Друго внушение: Свидетелите сочат, че необичайно многократни слизали и се кавали в автобуса, някои дори сочат, че това станало повече от 10 пъти / например свидетелките С., П.П./.

От показанията на свидетелите обаче става ясно, че считаните от тях необичайни слизания от и качвания в автобуса имат разумни обяснения и са на брой шест.

Първото им слизане е на турския КППП – за паспортна проверка – какво странно има в това слизане?

Второто слизане е на турския безмитен магазин – слизането е било планирано. Някои от пътниците дори недоволствали, че времето за престой е малко.

Третото слизане е при скандала на турската граница. Тук няма данни всички пътници да са слизали и за разпореждане да слязат. Безпорно престоя е бил извънреден, продължителен и неприятен, но в него няма нищо сочещо на странност, включително на връзка с нелегално превозвани пътници.

Четвъртото слизане е на българския ГКПП за паспортна проверка – отново рутинно слизане.

Петото слизане е когато подсъдимит М., след снемането на обясненията му от свидетеля И., се е качил в автобуса за да го откара на митническа проверка. Действително при това слизане на част от пътниците, които се били качили, се създава впечатление за необичайност. Именно с това слизане обвинението свързва извеждането на сирийците от спалното помещение.

От показанията на свидетеля И. се установи, че той заедно с подсъдимия, брат му и свидетелките Р. и Р. са отишли при автобуса. Тоест през цялото време ставащото около и в автобуса е било под надзор на полицейски служител. Поставя се въпроса как този полицейски служител не е видял някакви необичайни и екстремни действия на подсъдимия, като например прескачане на седалки, а е видял, според показанията му, само някаква суматоха около автобуса. Защо не е влязъл в автобуса. Защо не е установил каква е тази суматоха.

Нима не е възможно подсъдимият действително да е помислил, че следва да закара автобуса до близко намиращо се помещение за проверка и след това да му е съобщено от полицейски служител, че трябва да качи пътниците за да ги откара с автобуса до друго помещение за проверка или просто да не разбрал какво да прави.

Във връзка с твърдението на някои свидетели, че видели подсъдимия да прескача седалките, движейки се към задната врата се поставят също въпроси.

Такива действия не са забелязани от полицейския служител И.. Поставя се въпроса защо подсъдимия не е отворил задната врата за да освободи автобуса по–бързо от пътниците, а след това да я затвори ако иска да върши нещо скришно, вместо така явно, драматично и акробатично да “прескача седалки”. Логичен отговор се дава от самия подсъдим, който сочи, че задната врата е била блокирала и е отишъл за да я отвори. А бързането може да се обясни и с изнервянето му от предходните събития на турската граница и контактите му с българските гранични власти. Освен това подсъдимият отишъл към задната врата докато в автобуса все още имало пътници, а предната врата останала отворена. Някои свидетели сочат, че подсъдимият размествал сакове /свидетелката В./, но нито един свидетел не сочи, че задния изход е бил препречен от такива. Поставя се въпроса дали това не е плод на поредно внушение. Дали разместването на чанти е станало в този момент или в помещението за митническа проверка, доколкото показанията на свидетелите са разнопосочни относно последователността на множество от събитията, а и въобще за осъществяването им.

Шестото слизане от автобуса е било вече в помещението за митническа проверка. В него също няма нищо необичайно освен, че вече всички са били изнервени, някои до степен на истерия. В този момент и подсъдимия е знаел, че в автобуса му има нелегални пътници. Той също е бил обхванат от паника, тъй като е съзнавал, че трудно би се обяснило тяхното присъствие в автобуса без неговото знание и съдействие. 

Напълно нормално е в паниката си подсъдимият да направи всичко възможно за да се разграничи от “опасните” пътници. Напълно нормално е поведението му при опита да успокои свидетелката Н., която се е разкрещяла и затичала неориентирано да търси мъжа си, който отишъл при полицейските служители за да ги информира за нелегалните пътници.

Въпросът е в кой момент подсъдимият е разбрал за сирийците. Този въпрос следва да се постави във връзка с други въпроси.

Безспорно в извършването на престъплението е участвал осъденият свидетел Ю.. Той дава последователни показания, че лично и сам е укрил сирийците в автобуса, като се е възползвал от опразването му от пътниците на турския безмитен магазин и на българския ГКПП. Обективно това е възможно. Не е ли възможно, когато всички са слезли Ю. да е настоял да остане в автобуса и да му е било позволено с оглед на познанството си с подсъдимия и брат му. При около 40 пътници не е ли възможно, когато всички са слезли Ю. да се е възползвал и да укрил сирийците и без да е настоявл да остане в автобуса.  По делото се постави под съмнение, че двамата са били укривани в моторното или сервизното помещение на автобуса, но дори и там е възможно да са били укрити именно от Ю.. Напълно възможно е и той да ги е изкарал от укритието им, когато автобусът фактически е бил без контрол и за известно време празен, докато пътниците са минавали паспортен контрол, а от подсъдимия са снемани обяснения от свидетеля И.. Не е ли възможно в момента, в който подсъдимия е дошъл за да закара автобуса на митническа проверка, сирийците да са били вече изведени от укритието и да са си седели спотаени на местата си, в тъмния по това време автобус, като едва при повторнота си качаване някои от пътниците да са ги забелязали, така както твърди свидетеля Ю.. И тези въпроси следваше да се установят и проверят чрез свидетелите Х. и Х., но тях ги няма, а разпитите им на досъдебното производство са компроментирани.

Във връзка с това прави впечатление, че никой от пътниците в автобуса не знае къде е бил Ю. по време на престоя при безмитния магазин. Свидетелите сочат единствено, че той е минавал паспортна проверка с тях и че се е намесил при кавгата на границата. Никой обаче не знае къде и какво е правил свидетеля  през останалото време и това е напълно естествено, освен ако някой не си постави за цел да го следи. Някои свидетели /свидетелката С./ дори сочат, че и той бил изчезнал по някое време, което сочи именно на това, че свидетелите не са регистрирали неотлъчно местонахождението на Ю. през цялото време на престоите на българска и турска територия.

От събраните доказателства категорично се установи, че когато автобусът спрял и в него се качили свидетелите Ю., Х. и Х., от същото място, но от предната врата се качил и брата на подсъдимия С.М.. Поставя се въпроса защо С.М. се е качил от това място, а не от центъра на Одрин, където е бил паркиран автобуса. Освен това дали автобуса не е спрял там именно заради С.. Някои пътници, както бе посочено по-горе били видели шофьора да разговаря извън автобуса с Ю., Х. и Х., което се установи, че не е истина, но не е ли възможно да са видели С.М., който също е бил там и за това да са се заблудили. Свидетеля Ю. сочи, че познавал С.М., но не сочи да е контакувал с него на спирката. Факт е също, че в един момент именно С.М. е преместил автобуса и според свидетелите това е именно на българския ГКПП. С.М. е имал пълен достъп до автобуса по всяко време, включително, когато е бил без контрол от страна на подсъдимия. А възможно ли е той да се е доверил на Ю. и да го е оставил сам със сирийците в автобуса? 

Подсъдимият е разбрал, че в автобуса има укрити лица. Въпросът е в кой момент? 

Със сигурност при придвижването от ГККП към помещението за митническа проверка вече е знаел – някои от пътниците са роптаели шумно. Но възможно е с оглед установеното той да е разбрал, че в автобуса му има укрити пътници и в по – ранен момент. 

Ако приемем, че свалянето на пътниците след снемането на обясненията му и “прескачането на седалки” е с цел да изведе сирийците от спалното помещение, не е или възможно той да е разбрал за тяхното присъствие малко преди това, когато са му казали, че автобуса ще бъде проверен. В този момент предстоящата проверка е станала достояние на брат му и свидетелките Р. и Р.. При отиване към автобуса са информирали пътниците, че отива на проверка. 

И тук обръщаме внимание на една особеност, подкрепяща тезата, че някой може да е казал именно в този момент на подсъдимия, че в автобуса са укрити нелегални пътници.

От показанията на свидетелите се установява, че когато подсъдимият дошъл при автобуса, им било разпоредено да се качат. Тези от пътниците, които били извън автобуса се качили. Този момент ясно е посочен и фиксиран от свидетелите Н. и Н.. Последната сочи, че съпругът й казал да не се качва и те останали извън атобуса. И тогава, изненадващо за всички, било разпоредено да слизат от автобуса. Именно в този момент, внезапно подсъдимият започнал да “прескача седалките” към задната врата, неизчаквайки дори, качените преди минута пътници да слязат. 

Няма логика в това поведение, освен ако в този момент, когато пътниците се качили в автобуса, който подсъдимия е щял да откара към мястото за проверка, някой, най - вероятно свидетеля Ю., е казал на подсъдимия, че вътре има укрити пътници и тяхното местоукриване.

В този момент подсъдимият е изпаднал в ужас. Реагирал е панически. Разпоредил  на пътниците веднага да слязат и неизчаквайки ги се затичал към спалното помещение, за да извади нелегалните пътници, надявайки се, че това ще го спаси, някак си, когато бъдат задържани неукрити.

Не е ли възможно това да се е случило? Явно, че е възможно.

А към този момент сирийците са били вече преведени през границата, престъплението е било осъществено, но от друг деец.

Това, че свидетелят Ю. и подсъдимият М. не посочват тази версия, не я опровергава.

Що се отнася до свидетеля Ю., известно е че най – добрия начин да излъжеш е да подкрепиш по - голяма част от очакванията на този, който лъжеш.

Освен това очевидно е, че той не иска да замесва по никакъв начин подсъдимия М., било защото действително подсъдимия до последно не е знаел за укритите сирийци, било поради разбиране, че трудно може да се обоснове неучастието на шофьора в укриването на сирийците.

 Що се отнася до подсъдимия, ако приемем, че в този момент е разбрал за укритите пътници, а не при тръгването към помещението за митническа проверка, неговата защитна версия почива именно на разбирането, че трудно може да се обоснове неучастието на шофьора в укриването на сирийците.

Сериозен въпрос поставящ под съмнение обвинението е и този за мотивите на твърдяното деяние.

Обвинението не твърди наличието на мотиви за извършване на деянието.

Всяко умишлено престъпление обаче се характеризира с определен мотив – причина, която инициира и обосновава деянието.

В конкретният случай съдът не може да разкрие какви са мотивите на подсъдимия М. да извърши това тежко престъпление, в което е обвинен.

Подсъдимият е женен с дете. Има добра работа при условия на пълна свобода, във фирмата на собствения си баща. Няма данни да е финасово затруднен. Действително престъплението, за което е осъден – държане на акцизни стоки без бандерол – цигари е икономическо престъпление, мотивирано от желание за бърза е лесна печалба. Но това престъпление няма нищо общо с престъплението, за което е обвинен по настоящото дело.

По делото няма данни на подсъдимия да е обещана или дадена облага за да извърши деянието.

Самите сирийски граждани, ако се абстрахираме от процесуалнато годност на показанията им, въпреки установеното желание да услужат на обвинението, също не сочат да са дали или обещали нещо дори на Ю., камо ли на подсъдимия.

Единствено осъдения свидетел Ю. посочва, че е получил 50 долара за това да закара сирийците до гр. Димитровград, като тези пари получил не от тях, а от посоченото от свидетеля лице Зеки, който го уговорил да заведе сирийците в България.

Във връзка с последното, прави впечатление, че свидетелите Х. и Х. са изключително пестеливи и уклончиви по въпросите как са се запознали и уговорили със свидетеля Ю., което отново поставя съмнение върху показанията им и поставя въпроса дали свидетеля Ю. не казва истината, за това, че непознато лице го е свързало случайно в Одрин със сирийците. Но и на този въпрос няма как да се отговори при липсата на основните свидетели, качеството и пълнотата на четените им показания.

 Излиза от горното, че подсъдимият не е имал икономически мотив да извърши престъплението, в което е обвинен.

Приятелски мотив? Няма данни двама с Ю. да са толкова добри приятели.

Хуманитарен мотив - да помогне на сирийски бежанци? Някак не звучи сериозно с оглед на установените факти, най – малкото и заради липсата на предварителен контакт и уговорка за начина на превеждането през границата. Дори свидетелите Х. и Х. не знаели, че ще бъдат укривани в автобус, което е в полза на версията на свидетеля Ю. за случайност на решението му за механизма на престъплението. Нещо повече свидетелите са пестеливи и по въпроса въобще знае ли ли са, че ще бъдат нелегално превеждани в България?

Мотив - непреодолимо желание да върши престъпления? Отново звучи несериозно.

Липсата на мотив за извършване на деянието също мотивира съда да приеме, че подсъдимият не е извършил престъплението, в което е обвинен.

Мотивиран от изложеното, съдът постанови присъдата си.

                                                                     

Районен съдия: