Решение по дело №292/2013 на Окръжен съд - Силистра

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 16 януари 2014 г.
Съдия: Добринка Савова Стоева
Дело: 20133400500292
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 25 ноември 2013 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

  6

 

Силистра, 16.01.2014г.

 

 В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

Силистренският окръжен съд, гражданско отделение, в публично заседание на седемнадесети декември през две хиляди и тринадесета година като разгледа гр.д.№  292  по описа за  2013  година и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производство по чл. 258  и сл. от ГПК.

 

С решение №  173/10.10.2013г., постановено по гр.д. №  655/2012г. по описа на  ДРС, са отхвърлени предявените от З.С.И. *** искове за признаване уволнението й за незаконно и отмяна на Заповедта, с която е прекратен трудовият й договор, за възстановяване на заеманата от нея преди уволнението длъжност - “човешки ресурси” към направление „СУ” на Община Дулово, за заплащане на обезщетение поради оставане без работа поради незаконно уволнение в размер на месечното й трудово възнаграждение от 508 лв. за месеците, през които е останала без работа, ведно със законната лихва върху тази сума от 25.08.12г. до окончателното й изплащане. Осъдена е З.С.И. *** сумата от 360 лв. – направени от последната разходи за процесуално представителство.

Недоволна от решението, е останала З.С.И., която го обжалва в законоустановения срок. Счита, че решението е неправилно и незаконосъобразно, поради което моли съда да го отмени и да постанови друго, с което да уважи претенциите й. Претендира присъждане на деловодни разноски.

Ответната страна Община Дулово счита, че жалбата е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение. Претендира присъждане на деловодни разноски.

Съдът, като обсъди жалбите, доказателствата по делото и становищата на страните, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е частично основателна.

От представеното по делото трудово досие на ищцата се установява, че съгласно трудов договор от 10.02.06г. същата е била назначена в ответната Община, направление „Социални услуги”,  на длъжността “човешки ресурси”, като с допълнително споразумение № 52/09.04.12г. към този договор, във връзка с промяна на щатното разписание от 1.04.12г., тя е преназначена на същата длъжност с основно месечно възнаграждение от 400 лв. и допълнително възнаграждение в размер на 108 лв.

Видно от представената по делото заповед № 27/24.07.2012г. на директора на  направление „Социални услуги” към Община Дулово, трудовият договор на ищцата е прекратен едностранно  на осн. чл. 328, ал.1,т.3 КТ с посочена причина за прекратяването на правоотношението „намаляване обема на работа”.

Ищцата твърди, че не е налице намаляване обема на работа, тъй като количеството извършвана от нея работа съгласно длъжностната й характеристика, в качеството й на специалист „човешки ресурси”,  не е променено към момента на издаване на обжалваната заповед. Освен това, тя сочи, че е преназначена на същата длъжност с допълнително трудово споразумение от 09.04.12г. и само три месеца след това работодателят, приемайки че е намалял обема на извършваната от нея работа, я е уволнил.

В тежест на ответната страна е да докаже, че е налице намаление обема на извършваната от ищцата работа към момента на издаване на процесната заповед за прекратяване на трудовото й правоотношение. От ангажираните в хода на процеса доказателства, обаче, не може да се направи такъв извод.

По естеството си намаляването обема на работата представлява намаляване на производствената програма, на количеството на продукцията, обема на стокооборота, на обема на услугите. За да е налице намаляване обема на работа, това състояние трябва обективно, фактически да съществува към момента на уволнението и да се отнася към съответната дейност, реализирана чрез дадената трудова функция на длъжността, заемана от уволнения служител. В този см. и Р 703/11г. на ВКС, ІV г.о,  О 583/11г. на ВКС, ІV г.о., О 528/13г. на ВКС, ІV г.о.

По делото се установява, че едва след уволнението на служителката, със заповеди на работодателя и приемо-предавателни протоколи /стр.43-56/, е осъществена реорганизация, при която трудовите функции, осъществявани от уволнената служителка, са разпределени между други служители. Тази реорганизация обаче не установява основанието, поради което е уволнена ищцата – намаляване обема на работа, тъй като към момента на нейното уволнение обемът на работа й не е намален. Видно от посочените по-горе заповеди и протоколи, разпределението на досиета и другата документация, която е обработвала ищцата, на служители, заемащи други длъжности, е извършено след издаване на процесната заповед за уволнение, като до този момент   З.И. е извършвала тази дейност.

Предвид изложеното до тук, следва да се приеме, че  уволнението на ищцата не е осъществено по надлежния ред, тъй като не е налице основанието, на което е уволнена. Това налага извода за уважаване на иска за признаване уволнението й за незаконно и отмяна на заповедта, с която е прекратен трудовият договор, както и за възстановяване на З.И. на заеманата от нея преди уволнението длъжност.

Като  е  достигнал до обратен краен извод и е отхвърлил тези искове, ДРС е постановил неправилно решение по тях, което подлежи на отмяна в тази част.

СОС счита за необходимо да отбележи, че е напълно несъстоятелен поддържаният от процесуалния представител на ищцата довод за отмяна на уволнението поради неизвършен подбор от работодателя. Съдебната практика е категорична, че когато се съкращава единствена бройка, работодателят няма задължение да извършва подбор.

По иска за присъждане на обезщетение за оставане без работа поради незаконно уволнение:

В тежест на ищеца по този иск е докаже, че е останал без работа за срока, за който претендира присъждане на обезщетението.

Не само че липсват доказателства по делото за оставането на ищцата незаета по трудово правоотношение за периода, за който се претендира обезщетение по чл. 225,ал.1 КТ, но липсва и твърдение за това, както в   исковата молба, така и по време на целия процес, включително и в депозираните писмени бележки, независимо от изричното оспорване от ответника на този иск.

Ето защо, искът по чл. 225, ал.1 КТ подлежи на отхвърляне, като недоказан. Като е достигнал до същия краен извод по този иск, макар и по различни съображения, ДРС е постановил правилно решение по него, което подлежи на потвърждаване.

Предвид изхода на процеса пред настоящата инстанция, на отмяна подлежи решението на ДРС и в частта за разноските.

Община Дулово следва да бъде осъдена да внесе по сметка на СОС ДТ по двата иска – по чл. 344, ал.1,т.1 КТ и по чл. 344, ал.1,т.2 КТ , в размер на 50 лв. за всеки от тях, както и по 25 лв. за въззивно обжалване на всеки от тях, или общо в размер на 150 лв.

Съдът, съобразявайки уважената, респективно неуважената част от исковете, както и направените разноски от всяка от страните, като в договорите им за правна помощ не е отбелязано по отделно договорено възнаграждение за всеки по исковете, счита че разноски не следва да се присъждат на никоя от страните, а те да останат за сметка на всяка от тях така, както ги е направила.

Мотивиран от гореизложените съображения, СОС

 

 

                              Р   Е   Ш   И :

 

 

ОТМЕНЯ решение №  173/10.10.2013г., постановено по гр.д. №  655/2012г. по описа на  ДРС, в частта, в която са отхвърлени предявените от З.С.И. *** искове за признаване уволнението й за незаконно и отмяна на Заповед № 27/24.07.2012г , с която е прекратен трудовият й договор, за възстановяване на заеманата от нея преди уволнението длъжност - “човешки ресурси” към направление „СУ” на Община Дулово, както и в частта, в която е осъдена З.С.И. *** сумата от 360 лв. – направени от последната разходи за процесуално представителство, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:

 

ПРИЗНАВА ЗА НЕЗАКОННО УВОЛНЕНИЕТО на З.С.И. *** и отменя заповед № 27/24.07.2012г. на Директора на  направление „Социални услуги” към Община Дулово, с която е прекратено трудовото правоотношение между страните.

 

ВЪЗСТАНОВЯВА З.С.И. *** на заеманата от нея преди уволнението длъжност - “Човешки ресурси” към направление „Социални услуги” на Община Дулово.

 

ПОТВЪРЖДАВА решение №  173/10.10.2013г., постановено по гр.д. №  655/2012г. по описа на  ДРС, в останалата част.

 

ОСЪЖДА Община Дулово да заплати по сметка на Силистренски окръжен съд сумата от 150 /сто и петдесет лева/ - ДТ по производството.

 

 

Решението подлежи на обжалване при условията на чл. 280 ГПК пред ВКС  в 30-дневен срок от връчването му на страните.

 

                                                   

                                                         ПРЕДСЕДАТЕЛ:

                                                                    ЧЛЕНОВЕ: