Р Е Ш
Е Н И Е № . . . .
гр. Велинград, 25.01.2019
година
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЕЛИНГРАДСКИ
РАЙОНЕН СЪД, V-ти граждански състав, в публично
заседание на двадесет и пети октомври през две хиляди и осемнадесета година в
следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАЛЕНТИНА И.ОВА
Секретар: Цветана Коцева
като разгледа докладваното
от съдията гр. д. № 899 по описа за 2016 година, за да се произнесе взе
предвид следното:
Искове по чл.108 от ЗС и чл.537, ал.2 от ГПК и чл.109 от
ЗС.
Производството
е образувано по искова молба на ищците Н.Г.Н. с ЕГН ********** ***; М.Н.Н. с
ЕГН ********** ***; И.Н.Н. с ЕГН ********** ***, чрез пълномощник К.Е.К. с
ЕГН **********,***, представлявани от
процесуален представител адв. Т.Г.З. от ПЗАК, със съдебен адрес ***, кантора №16,
против И.Г.К. ***; Б.А.Х. *** и П.Н.М. ***.
Ищецът
твърди, че регулационния план на гр. Велинград за недвижим имот пл.№2646 по
кадастралния план на гр.Велинград в кв.1631 е одобрен със Заповед № РД
14-03-163/13.10.1983 г. изменение на уличната регулация от 1985 г. и Заповед
№2074 от 21.12.2007 г. от МСА. Имотът е с обща площ от 506 кв. м. От имота са
образувани урегулирани парцела: УПИ № ХХХ-2646 кв.м. част от имот с пл. № 2646
с площ от 70 кв.м., в кв. 1631 по плана от 1983 год. на гр. Велинград отреден
за улица - тупик с осови точки: т.2281 А - 2281 Б. Взема се предвид, че
необходимата площ за изграждане на обект на социална инфраструктура - публична
собственост от 70 кв. м., площ от имот с пл.№ 2646 и общо площ от 506 кв.м.,
попада в направена и изменена през 1985 год. улица-тупик с о.т. 2281 А и о.т.
2281 Б.
В
исковата молба се сочи още, че с Решение № 415/27.11.2014 г. на Общински съвет
- Велинград, се одобрява ПУП - нов план за регулация на гр. Велинград, включващ
кадастрален район 505 и 506 по плана на гр. Велинград и по взетото решение се
изменят дворищно регулационните линии на имотите, за които не е приложена
действащата регулация, попадащи в кадастрални районен 505 и 506. Твърди се и че
улично регулационния план не се изменя.
Твърди се
още, че е допуснато нарушение от Кмета на Община Велинград, по дадените
указания в постановеното решение на Общински съвет- Велинград, а именно, че
улично регулационния план не се изменя, което включвало кв. 505 и 506 и улицата
тупик с основи т. 2281А и 2281 Б, осигуряваща достъп до ПИ № 2646, за който са
отредени парцели: УПИ №ХV- 2646 и № ХХХ-2646 в кв. 163А по плана на гр.
Велинград. Заявява се, че улицата тупик е публична общинска собственост за
осигуряване на достъп до ограничен брой урегулирани имоти и няма данни да е
взето решение от ОбС - Велинград за промяна на публичната собственост на
улицата – тупик. Заявява се и, че Заповед №1109/07.08.2014 год. на Кмета на
Община -Велинград е незаконосъобразна. Същата е била преди вземането на
решението на Общинския съвет - Велинград от 27.11.2014 г. и нямало данни за
постановено решение на Общинския съвет - Велинград, по направено искане от
Кмета на Община - Велинград, за промяна от публична в частна държавна
собственост, съгласно ЗОС, ППЗОС, ЗДС и ППЗДС. Освен това се твърди, че Заповед
№ 1109/07.08.2014 г. за изменение на регулацията за улицата - тупик, не е отговаряла
на изискванията на посоченото основание за изменение по § 8 , ал.2, т.3 от ПР
на ЗУТ и заповедта не била съобразена с Решение № 415/27.11.2014 г. Сочи се, че
реализираната улица с о.т. 2281 А и 2281 Б, осигуряваща достъп на ПИ № 2646 е
отредена за УПИ ХV- 2646 и УПИ № ХХХ-2646, кв.163А по плана на гр.Велинград,
като ПИ № 2646 е отчуждена част за улица тупик, която е реализирана с достъп до
основна улица ***с о.т.2281 А и 2281 Б по плана от 1983 г. съгласно изменението
на улицата тупик от 1985 година.
Ищците
твърдят, че неправилно улицата - тупик била с нанесен знак за общност „Z“, с
който е приобщен само към УПИ № ХХХ-2646 и е изменен номера на поземления имот
пл.№ 2646 с нов УПИ № XXX-8785 и в отредения парцел е включена площта на цялата
улицата тупик с топографски знак за общност.
Освен
това се твърди, че е допуснато нарушение по предходния кадастралния план с пл.
№ 2646, поставения знак за общност „Z“ от част на имот пл. № 2646 отреден за
улица -тупик по ЗКИР от 2001г. Наредба № 3 /2005 г. към ЗКИР, за съдържанието,
създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралния регистър.
Издадената Заповед № 1109/07.08.2014г. за изменение на регулацията улицата-
тупик, по § 8 ал.2 т.3 от ПР на ЗУТ била незаконосъобразна, съгласно представени
документи за съсобствеността върху ПИ № 2646 за отредените УПИ № №ХV-2646 и УПИ
№ ХХХ-2646 с достъп до улицата тупик за имота. Сочи се, че за ползването на
двата парцела бил осигурен достъп до незастроеното дворното място и също, че
след издаване на заповедта собствениците на УПИ ХХХ-8785 затворили вратата за
ползване на дворното място на УПИ № XV- 2646 от улицата- тупик и оспорвали
правото на преминаване и достъп до дворното място.
Твърди
се, че не е съобразена частта от имот пл.№2646 на съсобствениците наследници на
общия наследодател Г.Н.Н., а именно нот. акт № 147, т. II, д. № 663 /1966 г. за
собственост на В.Г.Х.и А.А.Х. върху ½ идеална част от дворно място
състоящо се от 500 кв.м. съставляващо УПИ № XXX- 2646 в кв. 1631 по плана на
гр. Велинград и нот. акт №117,т.IV, д.1227/ 1997 год. върху ид.ч от ПИ № 2646 с
площ от 230 кв.м. в кв. 1631 по плана на гр.Велинград. По така издадените
нотариални актове за имот пл.№ 2646 не била включена площта на улицата обслужваща
ПИ № 2646 за достъп до парцелите.
Ищците са
предявили и иск по чл.109 от ЗС и представят доказателства по представения
Нотариален акт 121/ 2015 год. за покупко-продажба, с който установяват, че са
собственици на УПИ № XV-2646, в който имот попада част от постройка от 43 кв.м.
на един етаж в кв.163.
Сочи се,
че собственици на ½ ид.ч. на парцел УПИ № XXX - 2646, 2629 по плана гр.
Велинград с Нотариален акт № 147 т.II, д.663 /1966 г. са В.Г.Х.и А.А.Х. и
общата площ на съсобствения парцел е 500 кв.м. по нотариалния акт. Част от имот
пл. № 2646, в който участвал в съсобствения парцел УПИ № XXX- 2629,2646 бил с
площ от 186 кв. метра. Със строително разрешение № 107 от 25.08.1992 г. на
Главния архитект на Община - Велинград било дадено разрешение да се построи
търговски обект / заведение/ с площ от 43.00 кв.м. в кв.163 парцел
ХХХ-2629,2646, като в последствие е била построена сграда-търговски обект
/заведение/ попадащо частично в УПИ № XV- 2646 в кв.163 „А” по плана на гр.Велинград.
Собствениците на УПИ ХУ-2646, кв.163 с площ от 230 кв.м. установили
собствеността си по Нотариален акт № 117, т.IV, д. 1227/1997 год. с който, чрез
покупко-продажба, прехвърлили имота на ищците. Ищците твърдят, че част от
сградата, която попадала в парцел УПИ № XV- 2646 в кв.163 „А „ им пречила да
упражняват правомощията си, правото да владеят, да ползват или да се
разпореждат с веща си. Фасадите на едноетажната сграда „търговски обект” били с
прозорци, витрини и врата, в частта с която попадала в имота на ищците и
достъпът до помещенията на масивната сграда на един етаж бил само от дворното
място от собствения на ищците УПИ № XV-2646. Покривната плоча на масивната
сграда част била преустроена на тераса с извършени строителни работи. Върху
бетонната покривна плоча на масивната едноетажна сграда били извършени
строителни работи: положени били терекотни плочи, дървени парапети и обшивки и
други съоръжения. Твърдят, че не е тераса и балкон съгласно техническите
нормативи. Заявяват, че изграждането й като тераса е в нарушение на
строителните правила и норми. Сочат, че същата няма изградени съоръжения, които
да хващат надпочвените води, мръсните води от почистването с измИ.е на терасата
и всичко се изливало върху двора на ищците, което пораждало състояние опасно и
вредно за живеещите в имота.
Твърди се
още, че покривната плоча, наречена „тераса”, не отговаряла на изискванията на
чл.87, ал.1 и ал. 2 от Наредба № 7/2003 г., а и по техническите норми не
представлявала балкон на жилищната сграда, както и не била „тераса”.
Ищците
твърдят, че ответниците са затворили вратата на ищците за достъп до дворното
място до парцел У ПИ XV- 2446 в кв.163 А, като в случая без правно основание
ответниците владеят част от имота с построената в него масивна сграда , както и
възпрепятстването на достъп до дворното място от улицата - тупик , като са
затворили вратата, която осигурява достъп до незастроеното дворно място.
Въз
основа на така очертаната обстановка ищеца Н.Н. е предявил срещу ответниците П.М.
и Б.А. искове по чл.108 от ЗС, чл. 54, ал.2 от ЗКРИ и чл.537, ал.2 ГПК, да се постанови
решение, с което:
1.Да се
приеме за установено, по отношение на ответниците П.М. и Б.А. , че ищеца Н.Г.Н.,
ЕГН-********** е собственик на 35 тридесет и метра, съставляващ ½
идеална част от дворно място с площ от 70
квадратни метра, представляващо част от ПИ № 2646 с отреждане на улица
тупик с ос.т. 2281 А и ос.т. 2281 Б /публична общинска собственост/ в кв.1631
по плана на гр.Велинград, находящо се
при граници и съседи: улица „Боров Парк „ с о.т. 2281 и о.т. 2281 А, УПИ № XVI –
2817, УПИ № XV- 2646, кв. 1631 по плана на гр.Велинград.
2. Да се
постанови решение, с което да се осъдят ответниците П.М. и Б.А. ОСИ да
предоставят на ищеца Н.Г.Н., ЕГН-********** правото на ползване върху този му
собствен имот.
3. Да
бъде отменен Нотариален акт № 82, т.1, рег.№ 852, н.д.№ 79/22.04.2016 г. на
Нотариус М. РА.а с рег.№ 650 на Нотариална камара и с район на действие РС –
Велинград, за собственост върху недвижим имот.
4. Да се
приеме за установено по отношение на ответниците П.М. и Б.А.ОСИ, че е допусната грешка на
кадастралния план, одобрен със Заповед № 1109/07.08.2014 г. на Кмета на Община
- Велинград, за изменение на приложената уличната регулация за улицата-тупик с
о.т. 2281 А и о.т. 2281 Б /публична общинска собственост/ в кв.163 1 с площ
общо 70 кв. м. от ПИ № 2646 собственост на общия наследодател Г.Н.Н., като
неправилно е попълнена и поставен топографски знак „Z“, с което площта на
улицата тупик е изцяло приобщена към имот УПИ № XXX- 2629,2645 с нов номер на
УПИ № ХХХ-8785 в кв. 1631 по регулационния план на Велинград по Заповед №
1109/07.08.2014 г., като ½ идеална
част с площ от 35.00 кв.м. е собственост на ищеца при граници и съседи на
приобщената с. о.т. улица тупик към УПИ № XXX- : улица ******* с о.т. 2281 и
о.т. 2281 А; УПИ № XVI - 2817 ; УПИ № XV-2646, кв. 163 1 по плана на
гр.Велинград.
Ищците М.Н.
и И. Н. са предявили против ответниците И.К. и П.М., иска по чл.109 от ЗС- да
се осъдят ответниците да премахнат незаконно изградения масивен строеж -
заведение от 43.00 кв.м., като част от търговския обект / заведение/, попадаща
частично в УПИ № XV-2646 в кв.163 „А” на ищците, както и да освободят достъпа
до дворното място, като възстановят предишното състояние на затворената
вратата, с което създадено състояние и действия се осуетява или ограничава
възможността на ищците М.Н.Н. и И.Н.Н., с Нотариален акт №121 т.П рег.№ 2338
н.д. № 310/09.11.2015 год. на Нотариус Г.Х.рег.№ 156 по рег. на Нотариална
Камара с район на действие РС – Велинград, да упражняват и ползват пълноценно
своето право на собственост, и достъпа върху дворното място от 230 кв. м.
застроено и незастроено с отредения УПИ № XV -2646 в кв. 163а по плана на
гр.Велинград. Претендират и разноските по делото.
В срока
по чл.131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника И.Г.К., чрез пълномощника
адвокат Д.К.. Излага съображения в няколко насоки, които са следните: На първо
място счита, че молбата е нередовна. Твърди, че ищецът И. Н.Н. се представлява
от пълномощник К.Е.К., с посочени ЕГН и адрес, но липсвали данни на коя от
предвидените в чл.32 от ГПК хипотези отговарял пълномощника. Сочи, че не било
представено пълномощно, съобразно изискванията на чл. 128, т.1 от ГПК. Заявява,
че преупълномощаването на адвокат не освобождавало пълномощника да се
легитимира като такъв на основание чл.33 от ГПК и съответно да удостовери в
какво качество същия е упълномощен. Посочва се също, че исковата молба била
нередовна поради обстоятелството, че не можело да се приеме да е налице
хипотезата на чл. 210, ал.1 от ГПК. Предявените с исковата молба шест иска били
между различни страни - първия и втория и третия и четвъртия иск /така както
били формулирани от пълномощника/ били предявени от Н.Г.Н. срещу Б.А.Х. и П.Н.М.,
а петия и шестия иск /така както били формулирани от пълномощника/ били
предявени от М.Н.Н. и И. Н.Н. срещу И.Г.К. и П.Н.М.. Такова съединяване на
искове закона не допускал. Счита, че предявяването на исковете с една молба от
различни ищци срещу различни ответници е недопустимо и същата следва да се
върне, тъй като не е било възможно да се приложи хипотезата на чл.210, ал.2 от ГПК
за разделяне на исковете.
По
основателността на иска, намира иска за неоснователен. Твърди, че ответника
владее еднолично построената през 1992г. в имот 2646, в кв. 163 па плана на
Велинград масивна сграда на застроена площ от 41 кв.м. Процесната сграда била
построена през 1992г. от майката на ответника. Същата била построена по
одобрени архитектурни проекти след изричното съгласие на Н.Г.Х.-собственик на
имот 2646, за който бил отреден парцел XV и Е.И.В., собственик на имот 2629, за
който бил отреден заедно с имот 2646 общ парцел- XXX в кв. 163 по плана на
Велинград. При извършване на строителството, както и дълги години след това -
до 2009г., никой не бил предявил претенции и оплаквания за местоположението й.
Твърди, че през 2009г. Н.Г. *** с жалба, твърдейки че сградата е незаконна и
същата попадала в неговия парцел по новия регулационен план. След направена
проверка на документите, Община Велинград му отговорила, че сградата е законно
построена и не са налице отклонения от строителните книжа.
Настоява
се на това, че с одобряването на
регулационния план през 2007г. парцела на Н.Г.Х. изменил своите граници, като
част от сградата попадала в очертанията му, но това не е било причина да се
счита, че сградата е незаконно построена и подлежи на премахване, тъй като тези
изменения на границите на парцела му били след построяването на сградата и не били
основание за премахването й. Твърдяното в исковата молба, че сградата не се
използвала по предназначение и входа на сградата бил само от към парцела на ищците
заявява, че е невярно. В тази връзка твърди, че сградата имала вход на
западната фасада, който вход се използвал от ответника без по някакъв начин да
пречил и смущавал ползването на дворното място на ищците. Твърди, че сградата
не се ползвала като кафе-аперитив от 2003г.
Оспорва и
твърдението на ищците от исковата молба, че надпочвените води от покрива на
сградата, които не бил отведени и се „изливат“ в двора на ищците, тъй като това
твърдение било невярно. Твърди, че покрива е направен с 3% наклон към жилищната
сграда в имота на ответника и надпочвените води естествено се оттичат в техния
двор, като около сградата в двора бил направен дренаж.
По
отношение на искът за премахване на масивната сграда, част от която попада в
имота на ищците и предявения иск относно това „да освободи достъпа до дворното
място, като възстанови предишното състояние на затворена врата“, счита същия за
неоснователен. Заявява, че ищците имат свободен достъп до притежавания от тях
имот, тъй като техния имот бил на уличната регулация, за разлика от имота на
ответника, който бил вътрешен и достъпа му се осъществявал от проход, който по
предходни планове е бил улица „тупик“.
Въз основа на всичките си твърдения взема становище, че предявените
искове счита за неоснователни и поради това иска тяхното отхвърляне.
В срока
по чл. 131 от ГПК е постъпил и отговор от ответника Б.А. Х., чрез адвокат Е.Б..
В него намира предявените искове са неоснователни, като и излага следните
обстоятелства: На първо място заявява, че се иска ищецът Н.Г.Н., да бъде
признат за собственик на 35 кв.м., представляващо ½ ид.част от дворно
място от 70 кв.м., което е част от ПИ № 2646, с отреждане за улица тупик /задънена/
с о.т.2281а и о.т.2281б в кв.1631 по плана на гр.Велинград, при посочени съседи
и да му бъде предадено правото да ги ползва, е неоснователен, тъй като ищецът с
нот.акт №117, том IV, дело №1227/1997г. бил признат за собственик на дворно
място от 230 кв.м., съставляващо парцел XV-2646 в кв.163 а, по плана на
гр.Велинград, а към настоящия момент съставляващ УПИ XV - 2646 в кв.1631, който
недвижим имот владеел в граници съответстващи на правата му. Обосновават се с
това, че с нот.акт №62, т.1, д. №82/1952г. Г.Н.Н. закупил 400 кв.м. от една
нива, цялата с площ 1.5 дка, находяща се в землището на гр. Велинград, кв.
Лъджене, местността „Бодниково блато“. В последствие със Заповед
№4326/06.08.1955г. бил утвърден улично
рег план, а със Заповед №3538/26.07.1957 год. бил утвърден дворищно рег.план на
гр.Велинград. Сочи, че по разписната книга на името на Г.Н.Н. били записани
собствени 400 кв. м., съгласно нот.акт №62, т.1, №82/1952г. от имот пл.№87, а
целия имот бил с площ 750 кв.м. За имот пл.№87 бил отреден в съсобствен по
регулация парцел XV-87, 86а в кв.163 с площ около 770 кв.м., както и съсобствен
по регулация парцел XXI -78,86,87 с площ 710 кв.м. А още, че с нот.акт №335,
том II, дело №603/1974г. И.А.У. и наследници Г. Н. били признати за собственици
по регулация на 112 кв.м придадени към парцел XV- 87, 86а в кв.163, придадени
от имот пл.№78 в кв.163, собственост на Е.М.Я..
Сочи и със
Заповед №РД-14-03-163/13.10.1983г. да е бил одобрен нов кадастрален,
регулационен и застроителен план на гр.Велинград, като по силата на този план
бил заснет имот пл.№2646 - идентичен с част от имот пл.№87 по предходния план с
нови граници и с площ около 500 кв.м. и за имот пл.№2646 били отредени: парцел
№ ХХХ-2629,2646 в кв.163 А, около 500 кв.м. и парцел №XV - 2646 в кв.163 А с
площ от 230 кв.м. Също така със същата заповед била обособена улица-тупик,
осигуряваща достъп до парцел № ХХХ-2629,2646 в кв.163 А. Ответника посочва и
Решение №67/28.11.1984 г. на ИК на Общински народен съвет – Велинград, с което
е одобрен Протокол на комисия, назначена със Заповед №1064/24.09.1984 г. , с
която е изместен тупика между парцел XVI-2817 и XV-2646. Твърди се, че
Комисията е счела, че по-голямата част тупика, че трябва да е за сметка на имот
пл.№2646, а по-малка за сметка на имот пл.№2817, като взема становище, че
улицата-тупик е станала с минимално допустимите размери, съответствал на
ползването му към този момент и се осигурявал достъп до второто жилище в парцел
№ ХХХ-2629,2646 .
Ответника
не оспорва, че ищецът и съпругата му са признати за собственици чрез
обстоятелствена проверка с нот.акт №117, том IV, дело №1227/1997 г. на недвижим
имот, находящ се в гр.Велинград, дворно място от 230 кв.м. съставляващо парцел
XV -2646 в кв.163 а, ведно със застроена в него къща на един етаж ,застроена на
92 кв.м., при съседи на парцела : улица от две страни, А. и И.У.и и В.Х., като В.Г.Х.и
съпруга й А.А.Х. са признати за собственици чрез обстоятелствена проверка с
нот.акт №147, том II, дело №663/1996 год. на ½ ид.част от дворно място,
цялото с площ 500 кв.м., съставляващо парцел № ХХХ-2629,2646 в кв.163 А . Освен
това се сочи, че със Заповед №2074/21.12.2007 г. на Кмета на Община Велинград
било одобрено попълване на кадастралния план с верните имотни граници на имоти
пл.№2629 и 2646 и със Заповед №1231/06.08.2008 г. било одобрено ЧИ на ПР, като
се обособили нови УПИ с нови площи съответно, а именно: УПИ № XXIX-2629, УПИ
XXX-2646 с площ 186 кв.м. и УПИ XV-2646 с площ 246 кв.м., поради настъпила
промяна на имотните граници между имоти №2646 и 2629.
Твърди
още, че границите между УПИ XXX-2646 и УПИ XV-2646 не били променени и
съответствали на границите такива каквито са били по одобрения през 1983г.
дворищно рег.план на гр.Велинград. А твърдението в исковата молба, че са
незаконосъобразни -Заповед №1109/07.08.2014г. и Решение №415/27.11.2014 г. на
Общински съвет Велинград било неоснователно. В тази връзка взема становище, че
Кмета на гр.Велинград бил одобрил допълване, поправка и оцифряване на
кадастралния план на гр.Велинград с кадастрални район 500,506,507 и 508 по
плана на гр.Велинград, съобразно правомощията му по § 4, ал.1, т.2 от ПЗР на
ЗКИР, съгласно приложено геодезическо заснемане. Твърди също, че нямало данни
заповедта да е била обжалвана, поради което Общинския съвет е одобрил ПУП - нов
план за регулация на гр.Велинград, включващ кадастрални райони 505,506 по плана
на гр.Велинград, на основание чл.134, ал.2, т.2 от ЗУТ, което било изцяло в съответствие
с разпоредбата на чл.16, ал.2 от ЗУТ, а и в случая не се касаело за прокарване
на нова задънена улица по смисъла на чл.81, ал.4 от ЗУТ.
Оспорва
като неоснователен и иска за допусната грешка на кадастралния план, одобрен със
Заповед №1109/07.08.2014 г. от Кмета на Община Велинград, поради поставяне знак
за общност, с което площта на улицата тупик била приобщена към УПИ XXX-2646,
нов УПИ ХХХ-8785, кв.1631 по плана на гр.Велинград.
Също така
оспорва като неоснователен и иска за премахване на незаконно изграден строеж -
представляващ масивна сграда, със застроена площ 43 кв.метра, и възстановяване
предишното състояние на затворена врата и по този начин се осигури достъп до
собствения на ищеца УПИ XV -2646. В тази връзка твърди, че ответника Б.А. Х.
бил наследник по закон на своята майка В. Г.Х., починала на 15.04.2002 год. и
баща си А.А.Х., починал на 02.01.2003 год. Освен това майка му В.Г.Х.била извършила
строителство на сграда въз основа на надлежно издадени строителни книжа, със
съгласието на Н.Г.Н. и Е.И.В.. Строителството било изпълнено съобразно даденото
строително разрешение и местоположение. Сградата била построена през 1992г. при
действието на плана на гр.Велинград от 1983 год., изцяло в съответствие с
издаденото строително разрешение и одобрени строителни книжа. Поради което не
се касаело за ненезаконен строеж по смисъла на чл.225 от ЗУТ.
В този
смисъл счита, че ответника не бил променял предназначението на изградения търговски
обект независимо от обстоятелството, че този обект сега не бил действащ, т.е.
не се използвал от собственика му по предназначение - за търговски нужди.
Обстоятелството, че върху покривната конструкция на сградата били положени теракотени
плочи, че тя имала поставен дървен парапет, не определяло сградата като
незаконна, а и не се касае до елементи по смисъла на чл.86 от Наредба №7/2003
год.Настоява се на това, че сградата е собственост на ответника и не било
необходимо ничие съгласие за поставянето на ограждащ парапет, чрез който е
обезопасена самата покривна конструкция, съгласно разпоредбата на чл. 93 от
същата наредба. Било невярно твърдението, че се събирали води от дъжд и сняг,
които се изливат в двора на ищеца, тъй кат наклона на покривната конструкция
бил в посока обратна на двора на ищеца и води не се изтичали в двора на ищеца.
Освен
това ответника оспорва искането за премахване на входната врата откъм улицата
тупик , като го намира за неоснователо, тъй като достъпа до УПИ XV-2646 бил
откъм улица *******, която уличната регулационна линия определила за границата на УПИ XV-2646 с
прилежащата улица. Твърди още, че не бил извършил и не извършва действия, чрез
които да пречи на ищците да упражняват правото си на собственост в пълен обем.
В срока
по чл. 131 от ГПК е постъпил и отговор от ответника П.Н.М., чрез адв. Е.Б.. В
него намира предявените искове са неоснователни, като и излага следните
обстоятелства: Обстоятелствата, на които се обосновавали предявените искове били невярно
интерпретирани, като се извличали основания, в противоречие с данните съдържащи
се в приложените към исковата молба писмени доказателства. Писмените
доказателствата, на които се обосновавал предявения от Н.Г.Н., иск да бъде
признат за собственик на 35 кв.м.,представляващо ½ ид.част от дворно
място от 70 кв.м., което е част от ПИ № 2646, с отреждане за улица тупик /
задънена/ с о.т.2281а и о.т.2281 б в кв.1631 по плана на гр.Велинград,при
посочени съседи и да му бъде предадено правото да ги ползва изкючвали ищеца като носител на правото
на собственост. Поради което искът бил веоснователен. В тази връзка излага правни
доводи, че при предявен иск за собственост ищецът следвало да докаже ,че му
принадлежи правото на собственост. Ищецът не само не доказвал, а напротив,
опровергавал, чрез въведените твърдения правната възможност претендираните 35
кв.метра да бъдат негова собственост.
От
представения с исковата молба нот.акт №117, том IV ,дело № 1227/1997 год. на
нотариус при РС- Велинград , с който ищецът и съпругата му били признати за
собственици на дворно място от 230 кв.м., съставляващо парцел XV -2646 в кв.163
а, по плана на гр.Велинград, а към настоящия момент съставляващо УПИ XV -2646 в
кв.1631, следвало единствено възможния правен извод, че е придобил и станал
собственик на парцел- съответно сега урегулиран поземлен имот, с приложена
регулация при посочени съседи от две страни улици.
Улицата
тупик била създадена и реализирана с плана на гр.Велинград от 1983 год.,
съотв.изменението през 1984 год. и мероприятието било реализирано. В противоречие
със собствените си твърдения, че улицата тупик е публична общинска собственост,
ищецът твърдал, че е собственик на част от същата улицата тупик. А в настоящия
случай не се касаело до прокарване на нова задънена улица по смисъла на
чл.81,ал. 4 ЗУТ.
При което
и представените писмени доказателства, изключвали легитимацията на ищеца, като
собственик на имота предмет на иска по чл.108 ЗС.
Разпоредбата
на чл.108 ЗС била императивна, поради което дори и да не било направено
своевременно възражение, ако събраните доказателства изключвали легитимацията
на ищеца като собственик на имота съдът бил длъжен да обезпечи приложението на
императивната правна норма.
Неоснователен
намира и иска за допусната грешка на кадастралния план, одобрен със Заповед
№1109/07.08.2014г. на Кмета на Община Велинград, поради поставяне знак за
общност, с което площта на улицата тупик - подробно описана - била приобщена
към УПИ XXX- 2646 /неправилно посочен в петитума на иска като УПИ XXX-
2629,2645/ ,нов УПИ ХХХ-8785 кв.1631 по плана на гр.Велинград.
Този иск
предполагал винаги наличност на два съседни имота, които към даден момент на
заснемане на кадастралната основа на действащ подробен устройствен план са били
собственост на различни лица. Активната материалноправна легитимация по този
иск предполагала ищецът да е бил собственик/правоприемник на собственика на
този имот към същия момент.
В исковата
молба подробно се развивали доводи за това, че улицата тупик-задъдена улица,
била общинска собственост. В противоречие със собствените си твърдения ищецът
заявявал, че е собственик на част от улицата тупик и поставения знак за общност
съставлявал грешка при заснемането на имота, вместо да бъде заснет като част от
ПИ 2646. Поставения знак за общност касаел правата на Община Велинград .Тя била
заинтересованото лице по смисъла на §1, т.13 от ДР на ЗКИР, като собственик да
установи ако има допусната грешка и да иска нейното поправяне. Ищецът не бил
материалноправно легитимиран да иска отстраняване на допусната грешка при
заснемане на кадастралния план, тъй като той не бил собственик на недвижимия
имот - улицата тупик , нито пък имал ограничено вещно право върху имота за
който твърдял, че при заснемането му е допусната грешка. Ищецът не бил и
заинтереовано лице и по смисъла на чл.131, ал. 2 от ЗУТ, тъй като не бил
непосредствено засегнат от предвижданията на ПУР
Настоява
се на това, че улицата „тупик“ - задънена улица се създавала за достъп до
урегулиран поземлен имот-парцел по ЗТСУ/отм/.
Нито при
първоначалното предвиждане, нито в по-късен момент, чрез създадената улица
тупик се било целяло да се осигури достъп до УПИ XV -2646 , тъй като този имот
имал изискуемото по чл.14,ал.4 от ЗУТ лице - изход към улица. Настоява се и на
това, че макар и неотносимо, но в духа на твърденията на ищеца, той бил
собственик на УПИ XV -2646 с площ 246 кв.м., което като квадратура съответствало
на правата му като наследник на Г.Н.Н., за което по -горе ответника изложил
фактическите си твърдения.
Неоснователен
намира и иска за премахване на незаконно, според ищеца, изграден строеж-
представляващ масивна сграда със застроена площ 43 кв.метра, и възстановяване
предишното състояние на затворена врата / неясно точно какво е искането/ като
по този начин се осигури достъп до собствения на ищеца УПИ XV -2646. В общо
формулиран петитум се касаело до два иска, като предмет на единия е премахване
на незаконен строеж , а на другия осигуряване достъп до УПИ XV -2646.
В тази
връзка твърди, че В.Г.Х.била извършила строителство на сграда въз основа на
надлежно издадени строителни книжа, със съгласието на Н.Г.Н. и Е.И.В., съгласно
писмени доказателства удостоверяващи законността на извършеното строителство-
Декларация от 11.08.1992 с нот.заверен подписи от Н.Г.Н. и Е.И.В., че са
съгласни В. Г.Х., съсобственик на парцел XXX, пл.№2646 и пл.№2629 да пристрои
откъм южната част постройка от 60 кв.м. ; Строително разрешение №107/25.08.1992
г.; Скица N9 892/04.08.1992 г. с виза от 15.08.1992 год. изд.от Община
Велинград, с които се позволявало строителство на търговски обект / заведение
/. Строителството било изпълнено съобразно даденото строително разрешение и
местоположение.
Обстоятелството,
че при одобреното ЧИ на ПР със Заповед №1231/06.08.2008 г. , когато се
обособявали нови УПИ с нови площи съответно : УПИ № XXIX- 2629 , УПИ XXX- 2646
и УПИ XV -2646 с площ 246 кв.м., поради промяна на имотните граници между имоти
№2646 и 2629 и част от сградата попадала в УПИ XV -2646, не променял характера
на построената сграда. Сградата била построена през 1992 г., при действието на
плана на гр.Велинград от 1983 г., изцяло в съотвествие с издаденото строително
разрешение и одобрени строителни книжа, поради което не била незаконен строеж
по смисъла на чл.225 от ЗУТ.
Ответникът
не бил променял предназначението на изградения търговски обект и
обстоятелството, че този обект сега не бил действащ, т.е. не се използвал от
собственика му по предназначение - за търговски нужди, не променяло законността
на изграждането, а подлежал на заснемане съгласно разпоредбата на чл.43,ал. 4
от Н-ба № 3/ 2005 год/отм. С ДВ бр.4/2017 г./ за създ. и поддържането на
кад.карта и кад.р-ри .
Обстоятелствата,
че върху покривната конструкция на сградата били положени теракотени плочи и
имало поставен дървен парапет, не определяли сградата като незаконна, а и не се
касае до елементи по смисъла на чл.86 от Наредба №7 /2003 год. Сградата била
собственост на ответника и поради това не било необходимо ничие съгласие за
поставянето на ограждащ парапет, чрез който била обезопасена самата покривна
конструкция, съгласно разпоредбата на чл. 93 от същата наредба. Невярно било
твърдението, че се събирали води от дъжд и сняг, които се изливат в двора на
ищеца, тъй като наклона на покривната конструкция бил в посока обратна на двора
на ищеца и води не изтичали в него. Покривната конструкция ответникът ползвал
по начин, по който не се нарушавал правата на ищците.
Искането
за премахване на входната врата откъм улицата тупик също било неоснователно, тъй
като достъпът до УПИ XV -2646 бил откъм улица „Боров парк", т.е. уличната
регулационна линия,която е определила границата на УПИ XV -2646 с прилежащата
улица. Поставянето на тази врата не касаело правата на ищците и не препятствало
достъпа им до собствения им имот. Само носителят на засегнатото право можел да
иска премахване на съоръжения, чрез които се препятствало осъществяване на правото
му в пълен обем. Ищецът не бил собственик на заснетия ПИ № 8785, за който било
отреден УПИ ХХХ-8785 в кв.1631 по плана на гр.Велинград. А щом като не бил
собственик на този имот нямал материалноправната легитимация да иска премахване на това съоръжение
- входна врата. Относно съдаването и последващото заснемане на улицата тупик
вече бил изложило по-горе доводите си относно принадлежността й .
Ответникът
твърди също, че по никакъв начин не бил извършил и не извършвал действия, чрез
които да пречи на ищците да упражняват правото си на собственост в пълен обем,
тъй като те имали регламентиран съгласно чл.14,ал. 4 от ЗУТ достъп до
собствения си имот - задължително лице /изход/ към улица.
По тези
съображения се иска отхвърляне на исковете, като неоснователни.
В о.с.з.
ищците чрез пълномощника си адв.З. са заявили, че оттеглят предявения иск по
чл.109 от ЗС, в частта и по отношение да бъдат осъдени ответниците да възстановят
предишното състояние на затворената вратата, с което създадено състояние и
действия се осуетява или ограничава възможността на ищците, да упражняват и
ползват пълноценно своето право на собственост, и достъпа върху дворното място.
Предвид това, след съгласие на ответниците, и на основание чл.232 ГПК
производството по делото в тази част е прекратено. Подържат иска по чл.109 от
ЗС в останалата част – за премахване на незаконно построено сграда –търговски
обект и иска уважаването им. Поддържат и
останалите искове Претендират и разноски.
В о.с.з. ответниците
Х. и М. , чрез пълномощника си адв.Бързанова, оспорват исковете, подържат възраженията
си.
В о.с.з.
ответника К., чрез пълномощника си адв.Калпазанова, оспорва исковете, подържа
възраженията си.
Във
връзка с възражението на ответника К., за нередовност на искова молба поради
липса на представителна власт на пълномощника на ищеца, съдът е предприел
необходимите действия – представено е пълномощно на адв. З. да представлява
ищеца И. Н. и последната изрично е потвърдила извършените от нено име до този
момент действия на адвоката.
По
възраженията на ответниците, свързани с недопустимо съединяване на искове от
страна на ищците, съдът вече се произнесъл и го е оставил без уважение с
определение четено в о.с.з. на 22.02.2018г., като е изложил подробни
съображения за това. А и към момента не намира причини да промени това си
становище.
Съдът,
като разгледа събраните по делото доказателства и с оглед на наведените от
ищеца доводи, намира за установено следното:
Страните
не спорят, а и от НА № 121/09.01.2015г. се установява, че ищците М. и И. Н.Н.
са собственици на имота: Дворно място с площ от 230 кв.м., представляващо УПИ XV
-2646 от кв.1631 по плана на Велинград, ведно с построената в него къща със ЗП
от 92 кв.м., като са придобили тази собственост чрез покупко-продажба от
дотогавашните собственици – Н.Г.Н. /първия ищец/ и съпругата му Ж.Н..
От същия
НА се установява, че при прехвърляне на собствеността дотогавашните собственици
– Н.Г.Н. /първия ищец/ и съпругата му Ж.Н. са се легитимирали като такива с НА
№117/06.06.1997г.
Видно от
въпросния НА №117/06.06.1997г. /л.31/ същия е издаден въз основа на
обстоятелствена проверка. С него е признато правото на собственост на съпрузите
Н.Г.Н. и Ж.Н. върху недвижим имот: Дворно
място с площ от 230 кв.м., представляващо УПИ XV -2646 от кв.163а по плана на
Велинград, ведно с построената в него едноетажна къща със ЗП от 92 кв.м., при
съседи –улица от две страни; А. и И.У.и и В.Х..
По делото
е представен от ищците и НА №62/1952г. за покупко продажба на недвижим имот,
видно от който собственика М. М.Л.е продала на Г.Н.Н. 400кв.м от собствената си
нива, цялата от 1500 кв.м., находяща се в землището на гр.Велинград, кв.
Лъджене, местността Бодниково Блато.
Страните
не спорят, а и от скица № 1017/28.09.2016г. се установява, че имот кад.№ 8785,
който е с площ от 270кв.м. и за който е образувано УПИ ХХХ-8785 от кв.1631 по
плана на Велинград, находящ се на адм.адрес ул.“Боров парк“ № 10 е собственост
на Б.А.Х.ва, наследници на В.Х. Ганчева и П.Н.М..
Не се
спори, а и от представените писмени доказателства: констативен НА
№147/14.05.1996г.; НА за дарение № 139/02.11.2007г. ; НА за доброволна делба №
44/16.03.2011г.; НА за дарение № 15/12.09.2011г.; НА за покупко-продажба №
4/27.12.2013г.; Констативен НА № 82/22.04.2016г., се установява следното: По
силата на констативен НА №147/14.05.1996г. са признати за собственици на
½ ид част дворно място с площ от 500кв.м., за което е образувано УПИ
ХХХ-2646,2623 от кв.163 по плана на Велинград към 1996г. - В.Г.Х.и А.А.Х.- и
двамата към момента вече починали.
От
представените удостоверения за наследници на В.Г.Х.и А.А.Х., се установява В.
да е починала 2012г и след смъртта си да е оставила за свои наследници съпруга
си А. Х. и синовете си И.К. и Б.Х.. При което и синовете са станали собственици
на по 1/12 ид част от имота, а съпруга на 4/12 ид част. А след смъртта през
2003г. и на А. Х., негов наследник по закон е сина му Б.Х.. Той е наследил от
баща си неговите 4/12 ид.части
В
резултата и по силата на ЗН, съсобственици на ½ ид част дворно място с
площ от 500кв.м., за което е образувано УПИ ХХХ-2646,2623 от кв.163 по плана на
Велинград към 1996г. са станали ответниците Б.Х. и И.К., съответно на 5/12 ид
част за Б. и на 1/12 ид части за И.от този имот.
В
последствие с НА №139/2007г. за дарение собственика Б.Х. е дарил на Р.И.В. 5/6
ид части от жилищна сграда – Къща на ЗП от 64 кв.м., построена в парцел кад. № 2646, означен като УПИ
ХХХ-2646,2629 в кв.163а по плана на Велинград, с площ от 500кв.м., без
собствеността върху дворното място.
В
резултата на доброволна делба извършена между Р.И.В. и И.К. с НА №44/2011г.
собствеността на построената в УПИ ХХХ-2646 с площ от 183квм. сграда - Къща на ЗП от 64 кв.м. е придобита
по следния начин: И.К. е станал собственик на Втори жилищен етаж, а Р.В. на
първи и тавански етаж, който отговарял на изискванията за жилище, ведно с
избено помещение на 8 кв.м. и друго избено помещение на 25 кв.м.ползвано за
гараж.. А за уравнение на дела И.К. е
изплатил на Р.В. 8000лв.
В
последствие с НА №15/2011г. за дарение Р.В. и съпругът й Д. са дарили на дъщеря
си М.В.-Х. своята собственост, а именно въпросните Първи и Тавански жилищни етажи
от горната жилищна сграда, ведно с двете избени помещения.
От своя
страна М.В.-Х. и съпруга й Б.Х. по силата на НА №4/2013г. продали на ищеца П.М.
първия редовен етаж от същата къща, ведно с избено помещение на 8 кв.м., както
и 1/3 ид част от дворното място в което е построена сградата, съставляващо УПИ
ХХХ-2646 от кв.163а, цялото с площ от 183квм.
Видно от
НА № 82/22.04.2016г. на основание наследяване и и покупко-продажба са признати
за собственици ответниците Б.А.Х. на 1/2 ид. част и П.Н.М. на 1/3 ид част от
имот кад.№ 8785, който е с площ от 270кв.м. и за който е образувано УПИ
ХХХ-8785 от кв.1631 по плана на Велинград.
Обстоятелството,
че ответниците- Б.А.Х. и П.Н.М. са собственици съответно на ½ и на 1/3
от дворното място за което е отредено УПИ ХХХ-8785 от кв.163а по плана на
Велинград с площ от 270 кв.м. се установява от горния Констативен НА. А се
установи също, че ответника И.К. е станал собственик по наследство на 1/12 ид
части от същия имот УПИ ХХХ-8785 от кв.1631 по действащия към момента план на
Велинград с площ от 270кв.м.
От
представеното Удостоверение изх.№844/13.11.2009г. издадено от Община Велинград
се установява следното: В обезсиления план на Велинград от 1957г. е съществувал
им. пл.№87 в кв.163 с площ по графични данни около 750кв.м. За този имот са били отредени следните два
парцела: 1. п. XV -87,86а с площ от 770 кв.м., в който като съсобствени са
влизали им.№87 и им.№86; 2. п. XХI -78,86,87 с площ от 710 кв.м., в който като
съсобствени са влизали им.78, им.№87 и им.№86.
В
разписна книга, като собственик на им.№87 бил записан Г.Н.Н. – за 400кв.м от
парцела, съгласно НА №62/1952г. А като собственици на им.86,86а били записани В.и
А. И. У.и и Е.И.В..
С
последващо изменение на плана от 1966г. /също обезсилен/, били променени
границите на п. XV -87,86а, като п. XV станал с площ от 950кв.м., а п. XХI д
площ от 530 кв.м.
През
1983г. бил одобрен нов кадастрален, застроителен и регулационен план, според
който им. пл.№ 2646 /идентичен с част от им.пл.87 по предходния план/ станал с
нови граници и площ от 500кв.м. За този имот били отредени следните парцели: 1.
п. XХХ -2629,2646 с площ от 500 кв.м., в който като съсобствени влизали им.№№
2629 и 2646, както и части от имоти №№2630 и 2643 и част от имот без
планоснимачен номер в североизточната част; 2.
п. XV-2646 от кв.163а, с площ от 230 кв.м.
Именно за
собствеността върху този последен парцел
XV-2646 от кв.163а, с площ от 230 кв.м. ищеца Н.Г.Н. и съпругата му Ж.Н.
са се снабдили с титул за собственост – описания по горе Констативен НА
№117/06.06.1997г.
От същото
Удостоверение изх.№844/13.11.2009г. се установява и следното: улицата „Тупик“,
осигуряваща достъп до УПИ XХХ -2629,2646 била предвидена още с плана от 1983г.,
а през 1985г. била променена. Със Заповед № 2074/21.12.2007г. било одобрено
попълване на верни имотни граници на имоти с пл.№№ 2629 и 2646. В резултата на
него със З-д № 1231/06.08.2008г. било одобрено ЧИ на ПР, като били обособени
нови парцели УПИ XХIХ -2629, УПИ XХIХ -2646 и УПИ
XV-2646 с нови площи, а именно: УПИ XХХ -2646 – с площ 186 кв.м.; УПИ XV-2646
– с площ 246 кв.м., дължаща на се на промяна на имотните граници между имоти
2646 и 2629. Границата между УПИ XХХ
-2646 и УПИ XV-2646 не била променяна от 1983г. и до момента.
От
представеното Удостоверение №103/08.03.2015г. се установява, че поземлен им.№
XХХ -8785 в кв.1631 по действащия план на Велинград е идентичен с част от
им.пл.№ 2646, за който е бил отреден парцел XХХ -2629,2646 в кв.163а по плана от 1983г.
и с улица „тупик“ с осови точки 2281а-2281б.
Видно от
Удостоверение № 154/20.03.2017г. на общ.Велинград -, улица „тупик“, осигуряваща достъп до УПИ XХХ -8785 в кв.1631 по действащия план
на Велинград е предвиден с плана от 1983г. и е за сметка на част от им. 2871 и
част от им.№ 2646. През 1984г. въз основа на Решение № 67/28.11.1984г. на ИС на
ОНС-Велинград е променено местоположението на тупика, като по-голямата част от
него е за сметка на им.№ 2646, а по-малката за сметка на им. 2871. В
последствие през 2014г. бил одобрен нов РП, с който улицата „Тупик“ оставала на
същото място.
Ищците са
представили и 3 бр. удостоверения за данъчна оценка касаещи имот УПИ
XV-2646 от кв.1631 –Велинград, видно от
които този имот е с площ от 249 кв.м., което съответства на площта му посочена
в Удостоверение изх.№844/13.11.2009г. според което той е с площ 246кв.м. след
попълване на верни имотни граници и одобряване на ЧИ наПР.
Според
представените от ищците Удостоверение № 514/28.08.2015г. и Удостоверение №
207/13.04.2016г. УПИ XV-2646 от кв.1631 –Велинград е с площ от 249км.м,
при съседи от север и запад УПИ XХХ -8785, от изток УПИ XХIХ -2629 и от юг улица
*******, като регулацията за него е приложена. А в УПИ-то е построена къща със
ЗП от 92 кв.м. по одобрени строителни книжа и строително разрешение, нанесена в
действащия план.
По делото
са приети основно и допълнително заключение по СТЕ, изготвени от в.л. С.Б.,
които съдът кредитира, като компетентни и безпристрастни.
Според
основното заключение по СТЕ- Процесният
имот /улицата тупик/ в момента представлява част от имот пл.№8785 с площ от 70
м2, попадащ в бившата улица тупик с осови точки 2281 А, 2281Б в кв.163А, по
плана от 1983/85 г; Този имот пл.№8785 е заснет и нанесен в кадастралния план
на гр.Велинград, допълнен и оцифрен със заповед №1109/07.08.2014г., като имотът
включва бившия парцел ХХХ-2646 и бившата улица-тупик. Същия имот пл.№8785,
включващ и процесната улица-тупи, е регистриран като собственост на н-ци на А.А.Х.
и В. Г.Х., на основание н.а. №147/1996 г и на П.Н.М., на основание н.а. №4/2013
г. Бившата улица-тупик с осови точки 2281 А, 2281Б по плана от 1983г., с площ от
70 м2 е показана за първи път като част от имот пл.№8785, с поставяне на знак
за общност, в кадастралния план, чието допълване и оцифряване е одобрено със
заповед №1109/2014 г. В настоящия момент по регулационния план от 2014г. вече
не е улица-тупик, а е част от парцел ХХХ-8785.
В
отменения кадастралния план от 1983г., действал преди плана от 2014г.,
процесният имот е бил част от имот пл.№2646, записан в разписната книга на Ж.Н.
и Н.Г.Н. - за парцел ХV-2646 от 230 м2, на
основание н.а. №117/1997 г. и на В.Г.Х.и А.А.Х. - за парцел XXX (1/2 от 500 м2),
на основание н.а. №147/1996 г. Освен тях бил
записан и П.М., като собственик на 1/3 ид.ч. от 186 м2, на основание
н.а. №4/2013 г и на 1-ви ет. от жилищна сграда, а И. К. - като собственик на
2-ри етаж на сградата.
В
документите за собственост на Ж. и Н. Н. и на В. и А.Х., респ. в документите за
собственост на н-ците на В. и А.Х., които се отнасяли до парцели ХV-2646 и
ХХХ-2646, не се включвала собствеността върху тази част от имот пл.№2646, която
попадала в улицата-тупик с осови точки 2281 А, 2281Б. В улицата-тупик попадала
тази площ от имот пл.№2646, която била извън границите на парцелите ХV-2646 и
ХХХ-2646 (по новия план от 2014г.), върху която посочените по-горе лица нямали
документ за собственост.
Собствеността
върху площта на имот пл.№2646, включена в бившата улицата-тупик с осови точки
2281 А, 2281Б (по плана от 1983/85 г), останала на наследниците на Г.Н.Н. (В. Г.ва
Х.ва и Н. Г.в Н. - по /2 ид.ч.), който е купил от М. Л. имота от 400 м2
съгласно н.а. №62/1952 г.
В действащия
кадастрален план от 2014г., както и в регистъра към него, собствеността върху
бившата улица-тупик, като част от имот пл.№8785 (в който била включена), била
отразена само като собственост на н-ците на В. и А.Х. и на П.М., но
собствеността им съгласно документите за собственост била само за парцелите,
отредени за имот пл.№2646, които не включвали улицата-тупик.
М.Д.В.-Х.
и Б.А. Х. продали на П.Н.М. (н.а. N94/27.12.2013г.) 1/3 ид.ч. от дворно място,
цялото от 186 м2, съставляващо парцел ХХХ-2646 в кв.163А, по регулационния план
на гр.Велинград, или те му продали част
от имот пл.№2646, която е в парцел ХХХ-2646. Не са продали частта от имота,
попадаща в улицата-тупик, поради което съдържанието на н.а. №82/22.04.2016 г,
съставен въз основа на писмени доказателства съгласно който бил признат П.Н.М.
за собственик на 1/3 ид.ч. от недвижим имот, означен върху скица като парцел
ХХХ-8785 в кв.1631, по регулационния план на гр.Велинград, с площ от 270 м2 (в
който парцел попадала бившата улица-тупик), влизал в противоречие с н.а. №4/2013г.
съгласно който П.М. е купил 1/3 ид.ч. от УПИ ХХХ-2646, целият от 186 м2 (в
който парцел не влиза улицата- тупик). Същото (в същия н.а. N°82/2016г.) се
отнасяло и за собствеността на Б.Х., признат като собственик на 1/2 ид.ч. от
недвижим имот, означен върху скица като парцел ХХХ-8785 в кв.1631, по
регулационния план на гр.Велинград, с площ от 270 м2 (в който парцел влизала
бившата улица-тупик). В заключението се сочи също, че за Б.Х. нямало представен
друг документ за собственост, но той бил наследил родителите си В. и А.Х.,
които съгласно н.а. № 147/1996г. са признати за собственици на 1/2 ид.ч. от
дворно място, цялото от 500 м2, в гр.Велинград, съставляващо парцел ХХХ-2646,
2629 в кв.163А, по регулационния план на гр.Велинград от 1983 г (в който парцел
не влизала площта на улицата-тупик).
В плана
на гр.Велинград от 1955/57г. имот пл.№2646 бил заснет като имот с пл.№87, който
в разписната книга бил записан на А.Н., но впоследствие бил записан като
собственик Г.Н.Н., на основание н.а. №62/1952г. За имот пл.№87 бил отреден
съсобствен парцел ХV-86а, 87 в кв.163, по регулационния план.
Отразяването
в действащия кадастрален план на гр.Велинград и регистъра към него на процесния
имот: улицата-тупик с осови точки 2281 А, 2281Б в кв.163 А, по плана от 1983/85г,
като част от имот пл.№8785, записан само на н-ци на В. и А.Х. и на П.М., не
отговаряло на собствеността му съгласно документите за собственост, които се
отнасят само до парцел ХХХ-2646 (преди това парцел ХХХ-2646, 2629) и не
включвали улицата-тупик.
Собствеността
върху улицата-тупик, като частта от имот пл.№2646 и извън парцелите, отредени
за него, била останала на наследниците на Г. Н. - В.Х. и Н.Н. - по 1/2 ид.част.
Процесната
сграда на допълващо застрояване, с площ 41 м2, попада в настоящия момент (по
плана от 2014 г) в два имота пл.№2646 - с площ от 18 м2 и в пл.№8785 - с площ
от 23 м2, респ. в парцелите, отредени за тях.Преди 2014 г (по плана от 1983 г)
е попадала изцяло в имот пл.№2646. но и в двата парцела, отредени за него - ХV-2646 и ХХХ-2646.
По
отношение на сградата –търговски обект в СТЕ е дадено следното заключение: Сградата
е разрешена и проектирана като търговски обект (заведение) на В.Х..На
15.08.1992 г е издадена виза за сградата, която да бъде с площ до 60 м2;
ситуирана е в парцел ХХХ-2646, 2629 на границата с парцел ХV-2646 - от юг и на границата
с имот,пл.№2629 - от изток.Изработен е проект за сграда, със застроена площ 43
м2 и размери 6 м/7.17 м.На В.Х. е издадено разрешение за строеж №107/25.08.1992
г на търговски обект (заведение), с площ 43 м2, в парцел ХХХ-2646, 2629, което
значи, че проектът е бил одобрен (разрешение за строеж се издава след
одобряване на проекта).
На място сградата е построена съгласно проекта, за който се отнася разрешението за строеж на проектираната сграда, което е предпоставка за законност, но спазвайки проекта, сградата е навлязла с 18 м2 в парцел ХУ-2646. защото при проектирането й с размери 6 м/7.17 м не е съобразено разстоянието на построената в парцел ХХХ-2646, 2629 триетажна жилищна сграда до регулационната линия с парцел ХV-2646, което средно е 3.5 м и сграда с дълбочина 6 м не може да събере в него, въпреки че в дадената виза и разрешението за строеж местоположението й е посочено в парцел ХХХ-2646. 2629 (в издадената виза местоположението й е ситуирано в парцел XXX. но в мястото на което е посочена, не се събира проектираната сграда ши съществува противоречие в документите).
Процесната
сграда на допълващото застрояване е дадена в издадената скица с виза от 1992 г
със застроена площ до 60 м2; застроителното петно, с което е ситуирана сградата
върху скицата, е с размери 3.50/3.50 м.Изработеният проект отговаря по
застроена площ на сградата на посочената площ във визата, защото е в
позволените граници - до 60 м2; размерите на сградата в проекта 6/7.17 м не
отговарят на размерите на застроителното петно, с което е ситуирана сградата на
дадената скица с виза.
Няма
данни за одобряване на проекта.
Местоположението
на сградата на място се отклонява от местоположението на застроителното петно в
скицата с виза от 1992г. по следния начин: дължината на сградата от 3.50 м във
визата, на място е увеличена до 7.10 м в източна посока, като е продължила
извън фасадата на жилищната сграда и е достигнала до границата със съседния от
изток парцел ХХIХ-2629 (по действащата в момента регулация)\ дълбочината на сградата от
3.50 м във визата, на място е увеличена до 5.93 м в южна посока, като е
преминала през южната граница на парцела и е навлязла в съседния парцел ХV-2646.
Към заключението е приложена скица от КК на гр.Велинград.Частта от процесната сграда, попадаща в имота на ищците с идентификатор 10450.502.1750 (идентичен с УПИ ХV-2646), в размер на 19.17 м2 (по цифров модел на КК), е оцветена с жълт цвят. Тази част от сградата в имота на ищеца представлява четириъгълник, с размери по фасадите на сградата: 7.10 м - цялата южна фасада - в имота на ищците, 2.20 м - по западната фасада и 3.31 м - по източната фасада; размерите са надписани върху скицата.
На място
няма видим наклон на покривната плоча на процесната сграда на допълващото
застрояване.
Представеният
проект отговаря на строителното разрешение №107 за търговския обект, което
разрешение е издадено по проекта.В строителното разрешение е вписано, че
обектът попада само в парцел ХХХ-2629, 2646, но проектът, така както е
изработен, не може да се събере само в него, защото дълбочината му от 6 м не
може да се побере в разстоянието от 3.5 м между жилищната сграда в парцела и
границата със съседния парцел на ищеца - XV-2646.
Част от
проекта излиза извън парцел ХХХ-2629, 2646, в който е проектирана сградата, а и
извън обхвата на дадената виза за проектиране, която се отнася само за парцел
ХХХ-2629, 2646, а и извън обхвата на същия парцел, за който е издаден
административния акт - разрешение за строеж №107.
Проектът,
който е приложен към писмения отговор, в мащаб 1:50, отговаря по площ на
дадената виза за проектиране, но размерите в проекта не отговарят на размерите
на ситуираното петно във визата.3а одобряването на този проект, за който е
издадено строителното разрешение, няма данни.
От
показанията на свидетелите Ж.Н. и Б.В. се установява следното: В имота на
ответниците Б. и И., имало построена сграда за заведение предишния собственик
-сестрата на Н.Н.. Тази сграда била построена така била залепена за гаражите
към къщата на ответниците, но половината от нея била в имота на ответниците Б.
и Иман, а другата половина в имота на ищците. Не ползвало заведението от почети
14 години, тъй кат от тогава не работело. Покрива на заведението бил направен
на тераса, а повърхностната водата от терасата се изливала в имота на ищците.
Свидетелита са дали показания и по отношение на поставена метална врата в
началото на бившата улица „тупик“ и непоследствено до улицата. Но тъй като в
последствие производството по делото в тази част е прекратено, то и не е
необходимо същите да се обсъждат.
Въз
основа на така установеното от фактическа страна съдът формира и правните си
изводи:
По иска
по чл.108 от ЗС.
Безспорно
се установява по делото, че ищеца Н.Н. и сестра му В.Х. са били собственици при
равни права от по 1/2 ид. части от дворното място, съставлявало имот пл.№2646
по отменения план от 1983г., който е бил заснет като имот с пл.№87 по
предходния план от 1957г. Установява се
също, че с плана от 1983г. е предвидено по регулация обособяване на
улица“тупик“ с осови точки 2281 А, 2281Б и площ от 70 кв.м., която е
разположена в границите на имот пл.№2646 и осигуряваща достъп до УПИ XХХ -2629,2646. Със същия план от този имот пл.№2646 са
образувани две нови УПИ-та, а именно: XV-2646 от кв.163а, с площ от 230 кв.м и
УПИ ХХХ-2646, 2629 в кв.163А с площ от 500кв.м. Като в квадратурата на тези
парцели не се включва площта на улица“тупик“.
Установява
се също, че ищеца Н.Н. и сестра му В.Х. са снабдили с констативни нотариални
актове за собственост върху новообразуваните парцели XV-2646 и УПИ ХХХ-2646 от кв.163А. Не се установява
обаче, в качеството им на собственици на по 1/2 идеални части от отредената за
улицата „тупик“ площ, като част от имот пл.№2646 и в качеството им на
провоимащи лица да са били обезщетени от община Велинград, респективно да е
проведна процедура за обезщетяване по реда на чл.94 и сл. от ЗТСУ, действащ към
този момент закон. При което и собствеността върху площта от 70
кв.м., отредена по регулация улица „Тупик“ се запазила такава каквато е била
преди отреждането направено с регулационния план от 1983г. С последващия нов
плана от 2014г. е изменена регулацията, както са образувани урегулирани парцели
XV-2646 и УПИ ХХХ-8785, като площта от 70 кв.м., представляваща
улица“тупик“ по отменения план е
придадена към УПИ ХХХ-8785. А това предаване е отразено в плана със знак „Z“, кото знак се използва за
означаване на общност между два имота по кадастър.
До
колкото ответникът П.М. е закупил с НА N94/27.12.2013г.) 1/3 ид.ч. от дворно
място, цялото от 186 м2, съставляващо парцел ХХХ-2646 в кв.163А, то той е
собственик и на толкова ид. части от дворното място отредено за УПИ ХХХ,
колкото са му продадени. Но не е придобивал собственост върху площта от улица
„Тупик“, която към момента на продажбата не влизала в площта на дворното място,
тъй като била с отреждане за улица. По идентични съображения ищците М. и И. Н.
не са станали собственици на площта от улица „Тупик“, тъй като те са придобили
собственост само върху площта на XV-2646, към която улицата тупик не се е
включвала.
По иска
по чл.108 от ЗС, вр. чл.124, ал.1 ГПК за собственост.
Въз
основа на установеното от фактическа страна и по изложените съображения, съдът
намира, че собствеността върху дворно място с площ от 70 кв.м., представляващо
бивша улица тупик по плана от 1983г. е останал съсобствена при равни права от
по1/2 ид.част между ищеца Н.Н. и сестра му В.Х., респективно нейните наследници
-синовете й И.К. и Б.Х..
Ето защо
и искът на ищеца Н.Н. да бъде признат за собственик на 35 тридесет и метра,
съставляващ ½ идеална част от дворно място с площ от 70 квадратни метра, представляващо част от ПИ №
2646 с отреждане на улица тупик с ос.т. 2281 А и ос.т. 2281 Б /публична
общинска собственост/ в кв.1631 по плана на гр.Велинград, находящо се при граници и съседи: улица
„Боров Парк „ с о.т. 2281 и о.т. 2281 А, УПИ № XVI – 2817, УПИ № XV- 2646, кв.
1631 по плана на гр.Велинград е основателен и като такъв следва да бъде уважен,
но само спрямо ответника Б.Х., тъй като само той е негов съсобственик, като
наследник на В.Х.. А по отношение на ответника П.М., за който не се установява
да е бил собственик на спорната част от имота то същия я владее без правно
основание. Всъщност като несобственик спорната част се владее и от ответника Б.Х.
без основание, поради което и искът за осъждането на ответниците П.М. и Б.А.ОСИ
да му предоставят правото на ползване върху този собствен имот на ищеца имот е
основателен и като такъв ще се уважи.
По иска
по чл.54, ал.2 ГПК за грешка в кадастралната карта, съдът намира следното:
Безспорно се установява по делото от представените скици за имоти на ищците и
ответниците следното: Видно от скица № 273/18.02.2009г. издадена въз основа на
плана от 1983г. в нея са нанесени имоти, за които са отредени парцели УПИ XV-2646 и УПИ ХХХ-2646 от кв.163А
и улица тупик с червена улична регулация, разположена по границите на XV-2646 и
им.2817 и достигаща до УПИ ХХХ-2646. В скица № 355/08.04.2016г. издадена въз
основа на плана одобрен през 2014г. Границите на УПИ XV-2646 и УПИ XVI ,
отредено за им.2817 са запазени. Запазени са като цяло и границите на бившото УПИ
ХХХ-2646, вече с индивидуализация УПИ
ХХХ-8785. Отразена е и имотна граница в новото УПИ ХХХ-8785, която съвпада с
регулационната граница на бившото УПИ ХХХ-2646 в посока към бившата улица
„тупик“, съществувал по предходния план. Поставен е знак „Z“ за общност между площта на
им. 2646, за
която е било отреден УПИ ХХХ-2646 и площта на бившата улица тупик, върху
имотната граница между двете.
Установи
се по делото, че площта на бившата улица „тупик“ е съсобствена в квоти по 1/2
ид. част между ищеца Н.Н. и ответниците Б.Х. и И.Калпазнов, като наследници на
тяхната майка В.Х..
По
смисъла на чл.54, ал.2 от ЗКРИ грешката в кадастралната основа е свързана с
неправилно заснемане на имотите или погрешно разчитане на данните по снимките
на заснемането. При заснемането в кадастралния план са от значение имотните, а
не фактическите граници. Имотни са границите, които отговарят на правото на
собственост, а фактически - които са материализирани на място. Ако в
кадастралния план имотът е заснет по неговите фактически, а не имотни граници,
има грешка в този кадастрален план, която подлежи на поправка по реда на чл.
53, ал. 2 от ЗКИР.
ЗКИР урежда кадастрални карти и кадастрални
регистри като технически категории, чрез които се индивидуализира конкретна
териториална единица. Евентуалните промени в тези основни данни, които могат да
настъпят в резултат на непълнота или грешка, могат да засегнат само физическите
компоненти на териториалната единица "поземлен имот", но не влияят на
юридическата категория "право на собственост". Съгласно чл. 77 ЗС
собствеността се придобива само по установените от закона способи, поради което
и промяната на посочените компоненти, поради грешка или непълнота в
кадастралната карта или в кадастралния план, не може да обуслови придобИ.е на
правота на собственост.
Основанието
на установителния иск по чл. 53, ал. 2 ЗКИР произтича от правото на
собственост, както и от интереса на неговите титуляри да се отстранят грешки в
кадастралния план към момента, в който той е бил одобрен, тъй като кадастралния
план е задължителна геодезическа основа на действащия устройствен план. Искът
по чл. 53, ал.2 от ЗКИР предполага наличие на два съседни имота, които към
момента на заснемане на кадастралната основа са били собственост на различни
лица. Активната материално правна легитимация по този установителен иск към
минал момент, предполага ищецът да е бил собственик на спорната част от имота
/улица тупик/ или правоприемник на собственика й, към същия момент.
За да се уважи предявеният иск, ищецът
следва да докаже собственически права върху процесната улица „тупик“ към
момента на заснемане на кадастралната основа. В кадастралната карта улица
„тупик“, съществувала по преходния план от 1983г. извън имотите на ищеца и
ответниците, а е отразена в новия план от 2014г. като отделен имот без номер. По
стария кадастрален план от 1957г. такава улица не съществувала, а е била част
от им. 2646. В новия кадастрален план от 1983г. е било предвидено отнемане по
регулация на част от имота за създаване на улица“тупик“. Тази регулация не е
приложена, тъй като не изплащано обезщетение на провоимащите собственици. Това
е коригирано с плана от 2014г., като площта на улицата тупик е върната към
поземлен имот, и като попадаща в имота на ответнците.
Ищецът не притежава документ за собственост
върху спорната площ отредена за улица „тупик“ и до момента, но такъв не са
разполагали и ответниците към момента на одобряване на кадастралната карта през
2014г. Отбелязването на знак за
принадлежност на площта на улицата тупик към имота на ответниците само по себе
си не създава право на собственост. Но от друга страна, въпросната улица е била
предназначена за обслужване на техния имот и ползвана от тях за тази цел. Никога
собствениците на съседния имот –ответниците не са владели улицата само за себе
си.
Дори да се приеме, че ищецът не загубил собствеността
върху земята отредена за улица тупик, то тази собственост не загубена и от
ответниците, които са я наследили по закон.
Ирелевантни са обстоятелствата дали Заповед
№ 1109/07.08.2014 г. за изменение на регулацията за улицата - тупик, отговаря
на изискванията на за изменение по § 8 , ал.2, т.3 от ПР на ЗУТ , тъй като не
се касае за публична общинска собственост и дали е съобразена с Решение №
415/27.11.2014г., тъй като няма данни, а не се твърди изменението на
регулацията да обжалвано от някоя от страните-тоест влязло е в законно сила.
Спорът се
свежда единствено и само до това да се установи има ли грешка в кадастралната
основа при заснемането на двата съседни имота, към момента на одобряването на
кадастралния план на гр.Велинград от 2014 г.
След като
ответниците са собственици на ½ ид част от бившата улица тупик, то и
поставянето на знак „Z“ за общност между
тази площ и имот с кад № 8785, е в съответствие с правилата за създаване на
кадастрални карти. Това е така, тъй като бившата улица тупик е осигурявала
достъп до същия имот, а и при създаването на кадастралните карти не се изследва
в детайли каква е съсобствеността на поземлените имоти и има ли други съсобственици
на поземлен имот. В този смисъл не налице грешка в кадастралната карта, която
да подлежи на поправяне, съобразно формираното искане на ищеца.
Друг е
въпроса, че според установената съсобственост би могло да бъде поставен още
един знак „Z“ за общност между същата тази площ на бившата улица тупик и имота
отреден за УПИ XV-2646, предвид това ½ ид част да е собственост на ищеца
Н.. Което обаче означава, че налице непълнота на кадастралната карта, а към
такъв иск настоящото производство обективно не насочено.
Ето защо
и искът по чл.54, ал.2 ГПК за грешка в кадастралната карта, изразяваща се в
неправилно поставен
топографски знак „Z“, с което площта на улицата тупик е изцяло приобщена към
имот УПИ № XXX- 2629,2646 с нов номер на УПИ № ХХХ-8785 в кв. 1631 по
регулационния план на Велинград е неоснователен и като такъв ще се отхвърли.
По иска
по чл.537, ал.2 от ГПК за отмяна на констативен НА № 82/22.04.2016г., с който на основание наследяване и и
покупко-продажба са признати за собственици ответниците Б.А.Х. на 1/2 ид. част
и П.Н.М. на 1/3 ид част от имот кад.№ 8785, който е с площ от 270кв.м. и за
който е образувано УПИ ХХХ-8785 от кв.1631 по плана на Велинград, съдът намира
следното:
Установи
се по делото, че ответника Б.А.Х. е станал собственик по наследство то
родителите си на 5/12 ид части от имот 2646 с площ от 500кв.м. Или е придобил
по наследство собствеността върху 208 кв.м. от този имот. Останалата част от
имота е придобита по наследство от брат му И.К., който не се разпореждал със
своята собственост. От така придобитата от него собственост той е продал
на ответника П.Н.М. 1/3 ид. част от УПИ XXX-
2646 с площ от 186кв.м. или е продал 62 кв.м.
Напълно
неясно според тези данни как е установено при съставяне на , НА № 82/22.04.2016г. че Б.А.Х.
е собственик на ½ ид. част от УПИ ХХХ-8785 от кв.1631 с площ от 270
кв.м., придобита от него по наследство от родителите му. Дори да е мислимо, че
е притежавал 5/6 от имота и е продал 1/3 от него на М. и по този начин е
останала собственик на ½ ид част от имот с кад.№ 2646, за който е било
отредено УПИ XXX- 2646 с площ от 186кв.м. , то е бил собственик на ½ ид
част от дворно място с площ от 186кв.м., а не на такова с площ от 270 кв.м., за
каквато площ е признат за собственик с оспорения констативен НА. Същото се
отнася и за ответника П.М., който е придобил собствеността върху 1/3 ид част от
имот с площ от 186кв., но не и от такъв с площ от 270 кв.м.
На
следващо място при наличие на данни, че границите и респективно площта на
бившото УПИ ХХХ-2646 от кв.163а за което регулацията е била приложена, са
идентични с тези на УПИ ХХХ-8785 от кв.1631, то се налага извода, че единствено
към неговата площ е прибавена площта от 70 кв.м., която е била отредена за
улица“тупик“ по стария план, а в момента по действащия план е приобщена към
новото УПИ ХХХ-8785.
И тъй
като се установи, че всъщност площта от 70 кв.м., която е била отредена за
улица“тупик“ по стария план е съсобствена между ищца Н.
и ответниците Х. и К., при равни права от по ½ ид част за всеки от тях, а
Б.Х. е наследил от родителите си 5/6 ид. част от нея и е продал 1/3 ид част на М.,
то и следва да се отмени въпросния констативен НА № 82/22.04.2016г. но само до
размера от 35кв.м., представляващи ½ ид. част от площта на бивша улица
тупик, предвиден в отменения план от 1983г. на гр.Велинград.
По иск по
чл.109 от ЗС, предявен от М. и И. Н. срещу И.К. и П.М. – за осъждането им да
премахнат незаконно изграден масивен строеж –заведение с площ от 43кв.м, тъй
кат попада частично в техния имот.
По делото
се установи, че извършен строеж на заведение от наследодателя В.Х. на
ответниците Б.Х. и И.К.. Не се установява в резултат на прехвърлителни сделки и
делба да е променяна собствеността върху това по вид допълващо застрояване. При
което и следва да се приеме, че тя е преминала по наследство заедно със
собствеността върху дворното място, при същите права на наследниците – 5/6 за Х.
и 1/6 за К..
От
заключение по СТЕ се установява, че за същата сграда има издадени скица с виза
за проектиране и строително разрешение, като преди това има подписана
декларация са съгласие от съсобствениците за построяване на такава сграда с
площ от 60 кв.м., а и същото се установява от представените в тази насока
доказателства. Установи се също, че със скицата за проектиране е предвидено
петно за застрояване, което да е разположено изцяло в дворното място на
строителя -В.Х.. Няма данни за одобрени
проекти, а на място сградата е изпълнена със ЗП от 43 кв.м., колкото е
по разрешението за строеж, но е разположена както в имота на ответниците,
наследници на В.Х.ва, така и в имота на ищците. Установи се също, че покривната
плоча на заведението е без видим наклон, а повърхностните води от нея се
изливат в имота на ищците. Освен това след построяването й върху покривната
плоча е поставен теракот и парапет и се използва за тераса от ответника П.М.,
което обстоятелство не и оспорено от ответниците.
Предвид
така установеното от фактическа страна съдът намира, че част от сградата от
допълващото застрояване – заведение е незаконно построена, тъй като е построена
извън издадената скица с виза и в имота на ищците. Незаконно построената част
от тази сградата, попадаща в имота на ищеца представлява четириъгълник, с
размери по фасадите на сградата: 7.10 м - цялата южна фасада - в имота на
ищците, 2.20 м - по западната фасада и 3.31 м - по източната фасада.
И тъй
като всяко незаконно строителство, представлява пречка за собственика на имота
да упражнява в пълен обем правата си на собственик, то искът по чл.109 от ЗС е
частично основателен и като такъв ще се уважи частично, като се осъдят
ответниците И.К. и П.М. да премахнат незаконно построената част от сградата
–заведение със ЗП от 43 кв.м., която част попада в имота на ищците, а именно четириъгълник,
с размери по фасадите на сградата: 7.10 м - цялата южна фасада - в имота на
ищците, 2.20 м - по западната фасада и 3.31 м - по източната фасада.
Предвид изхода на делото ищците имат право на разноски съобразно
уважената част от исковете, като са представили доказателства за направени
разноски в размер на общо 2250,0лв., съобразно списък по чл.80 ГПК, включващи
1700лв.- адв.възнаграждение, 300лв.- държ. такса и 250лв.- разноски за ССЕ.
Ищците са предявил общо 4 иска, от които част от иска по чл.109 ЗС е оттеглен,
а другата част и иска по чл.357 ГПК са уважена и частично, а иска по чл.54,
ал.2 ЗКРИ е отхвърлен. При което и на осн. чл. 78, ал.1 ГПК имат право на
разноски в размер на ½ от направените такива или от 1125,0 лв., която и
сума ще се осъдят ответниците да заплатят на ищците.
На основание чл.78, ал.3 ГПК ответниците имат право на
разноски по съразмерност с отхвърлената и прекратената част от исковете. По
делото ответниците са представлявани от адвокат и са представили доказателства
за направени разноски, съответно от: 900лв. от Б.Х. и 1500лв. от П.М., съгласно
списък по чл.80 ГПК, както и 200лв. от И.К.. С оглед изхода от спора-
прекратяване на производството по част от иска по чл.109 от ЗС и частично
уважаване на същия то ответника К. има право на разноски от 150лв., които ще се
осъдят ищците И. и М. Н. да му заплатят. Срещу ответника Х. са предявени от Н.
3 иска, като първия иск по чл.108 от ЗС е уважен изцяло, иска по чл.54, ал.2 от
ЗКРИ е отхвърлен, а този по чл.357 ГПК е уважен частично, то и този ответник
имат право на ½ от направените от него разноски или 450лв., която сума
ще се осъди ищеца Н.Н. да му заплати. Срещу
ответника М. са предявени от Н. 3 иска и от М. и И. Н. един, като първия иск по
чл.108 от ЗС е уважен изцяло, иска по чл.54, ал.2 от ЗКРИ е отхвърлен, тези по
чл.357 ГПК и чл.109 ЗС са уважени частично, то и този ответник имат право на
½ от направените от него разноски или 750лв., която сума ще се осъдя и
тримата ищци да му заплатят.
Мотивиран от горното съдът,
Р Е Ш
И :
Признава за
установено в отношенията между Н.Г.Н.
с ЕГН ********** *** от една страна и Б.А.Х. *** и П.Н.М. *** от друга, че Н.Г.Н.
с ЕГН ********** е собственик на 35
тридесет и метра, съставляващи ½ идеална част от дворно място с площ от
70 квадратни метра, представляващо част
от ПИ № 8785 в кв.1631 по действащия плана от 2014г. на гр.Велинград, кой то е
бил част от ПИ № 2646 с отреждане на улица тупик с ос.т. 2281 А и ос.т. 2281 Б по
отменения план от 1983г. по плана на гр.Велинград, при граници и съседи: улица *******, УПИ №
XVI – 2817, УПИ № XV- 2646 от кв. 1631 по плана на гр.Велинград, и ги ОСЪЖДА да й отстъпят собствеността и да
предаде владението на същия.
ОТМЕНЯ ЧАСТИЧНО, на
осн. чл.357, ал.2 ГПК, констативен НА № 82/22.04.2016г., с който на основание
наследяване и и покупко-продажба са признати за собственици Б.А.Х. на 1/2 ид.
част и П.Н.М. на 1/3 ид част от имот кад.№ 8785, с площ от 270кв.м., за който е
образувано УПИ ХХХ-8785 от кв.1631 по плана на Велинград, само до размера от
35кв.м., представляващи ½ ид. част от площта на бивша улица тупик,
предвиден в отменения план от 1983г. на гр.Велинград, като ОТХВЪРЛЯ иска за отмяна на целия нотариален акт и за разликата
извън горната площ, като неоснователен.
ОТХВЪРЛЯ иска по чл.54, ал.2 от ЗКРИ на Н.Г.Н. с ЕГН ********** *** срещу Б.А.Х. *** и П.Н.М. ***, за
установяване, че е допусната грешка на кадастралния план, одобрен със Заповед №
1109/07.08.2014 г. на Кмета на Община - Велинград, за изменение на уличната
регулация за улицата-тупик с о.т. 2281 А и о.т. 2281 Б, с площ общо 70 кв. м.,
като неправилно е попълнена и поставен топографски знак „Z“, с което площта на
улицата тупик е изцяло приобщена към имот УПИ № XXX- 2629,2645 с нов номер на
УПИ № ХХХ-8785 в кв. 1631 по регулационния план на Велинград по Заповед №
1109/07.08.2014 г., тъй като ½
идеална част с площ от 35.00 кв.м. е собственост на ищеца, при граници и съседи
на приобщената улица тупик към УПИ № XXX- 8785: улица *******; УПИ № XVI - 2817
; УПИ № XV-2646, кв. 1631 по плана на гр.Велинград, като неоснователен.
ОСЪЖДА на осн. чл.109 от ЗС, И.Г.К. *** и П.Н.М. ***, да
премахнат незаконно изградената част от масивен строеж - заведение от 43.00
кв.м., като част от търговския обект / заведение/, попадаща в УПИ № XV-2646 в
кв.1631, а именно частта от сградата с форма на четириъгълник, с размери по
фасадите на сградата: 7.10 м - цялата южна фасада - в имота на ищците, 2.20 м -
по западната фасада и 3.31 м - по източната фасада, като ОТХВЪРЛЯ иска за премахване на цялата сграда извън горната
незаконно построена част, като неоснователен.
ОСЪЖДА Б.А.Х. ***, П.Н.М. *** и И.Г.К. ***,
да заплатят на Н.Г.Н. с ЕГН **********
***; М.Н.Н. с ЕГН ********** ***; И.Н.Н. с ЕГН ********** ***, СУМАТА от 1125,0 лв. /хиляда сто двадесет и пет лева/ - разноски за производството.
ОСЪЖДА Н.Г.Н. с ЕГН ********** ***, да заплати на Б.А.Х. ***, СУМАТА от 450лв. /четиристотин и петдесет лева/ -
разноски за производството,
ОСЪЖДА М.Н.Н. с ЕГН ********** *** и И.Н.Н. с ЕГН ********** ***,
да заплатят на И. Г.К. ***, СУМАТА от 150,0 лв. /сто и петдесет
лева / - разноски за производството.
ОСЪЖДА Н.Г.Н. с ЕГН ********** ***, М.Н.Н. с ЕГН ********** ***
и И.Н.Н. с ЕГН ********** ***, да
заплатят на П.Н.М. ***, СУМАТА от 750,0 лв. /седемстотин и петдесет лева/
- разноски за производството.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред ОС Пазарджик в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:.......................................