РЕШЕНИЕ
№ 466
гр. Бургас, 16.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, X СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ДИМАНА Г. КИРЯЗОВА
ВЪЛКОВА
при участието на секретаря ИРИНА Т. МАНОЛОВА
като разгледа докладваното от ДИМАНА Г. КИРЯЗОВА ВЪЛКОВА
Гражданско дело № 20212120106693 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по повод предявената от „СТРОЙРЕНТ” ЕООД против
„БУЛРЕЙЛ“ ЕООД и Г. С. С. искова молба, с която се моли да бъде прието за установено, че
ответниците дължат солидарно на ищеца суми, присъдени със заповед за изпълнение по чл. 417 от
ГПК, издадена по ч.гр.д. № 2007/2021 г. на БРС, а именно: 4 254,04 лв. - главница, представляваща
част от присъдената със заповедта за изпълнение главница в размер на 4 754,04 лв., която сума
представлява част от главница в общ размер от 4 781,25 лв. по запис на заповед от 11.05.2020 г.,
ведно със законната лихва, считано от подаване на заявлението по чл. 417 от ГПК – 22.03.2021 г.
до окончателното изплащане на задължението, както и да бъдат присъдени на ищеца направените
разноски в исковото и в заповедното производство. В исковата молба се твърди, че на 11.05.2020 г.
ответникът „БУЛРЕЙЛ“ ЕООД е издал запис на заповед в полза на ищеца за сумата от 4 781,25 лв.
с падеж на плащане на 12.05.2020 г., като плащането на задължението по записа на заповед е било
обезпечено с поръчителството на ответника Г.С.. Твърди се също така, че на 07.04.2021 г., т.е. след
подаване на заявлението по чл. 417 от ГПК на 22.03.2021 г., е извършено частично плащане на
задължението по записа на заповед в размер на 500 лв., поради което искът е предявен за част от
главницата по заповедта за изпълнение, която е останала неплатена. В съдебно заседание не се
явява процесуален представител на ищеца, ангажирани са писмени доказателства.
Така предявеният установителен иск е с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. чл.
538, ал. 1 от ТЗ, вр. 463, ал. 1 и чл. 485, ал. 1 от ТЗ, като същият е допустим, предвид подадените в
срок възражения от длъжниците против заповедта за изпълнение по чл. 417 от ГПК.
1
В законоустановения срок по делото е постъпил отговор от ответниците, в който искът е
оспорен по основание и по размер. Твърди се, че между страните съществува каузално
правоотношение, във връзка с което е издаден процесния запис на заповед, а именно сключен
между „СТРОЙРЕНТ” ЕООД и „БУЛРЕЙЛ“ ЕООД договор за наем на движими вещи – вишка и
заваръчен агрегат. На следващо място се твърди, че по повод на този договор ищцовото дружество
е издало няколко фактури с получател „БУЛРЕЙЛ“ ЕООД, а именно: фактура №
**********/08.05.2020 г. на стойност 440,64 лв. с ДДС, фактура № **********/ 11.05.2020 г. на
стойност 76,80 лв. с ДДС, фактура № **********/22.06.2020 г. на стойност 907,20 лв. с ДДС,
фактура № **********/29.05.2020 г. на стойност 1875,84 лв. с ДДС и фактура №
**********/30.06.2020 г. на стойност 1 785,60 лв. с ДДС, задълженията по които са платени в брой
на ищеца. Ответниците твърдят също така, че горепосоченият договор за наем е единственото
основание за издаване на процесния запис на заповед и тъй като задължението по каузалното
правоотношение е погасено, то по записа на заповед не се дължи плащане. Моли се искът да бъде
отхвърлен и на ответниците да бъдат присъдени направените разноски по делото. С допълнителна
молба, подадена след срока за отговор, ответниците са заявили, че са платили в пълен размер
задълженията по образуваното изпълнително производство въз основа на издадения по делото
изпълнителен лист, поради което молят при условие на евентуалност искът да бъде отхвърлен на
това основание. В съдебно заседание не се явяват процесуални представители на ответниците,
представени са писмени доказателства.
След съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, доводите на страните и
разпоредбите на закона, съдът намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Видно от приложеното ч.гр.д. № 2007/2021 г. по описа на БРС, с издадената по това дело
заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК е
разпоредено „БУЛРЕЙЛ” ЕООД и Г. С. С. да заплатят солидарно на „СТРОЙРЕНТ” ЕООД сумата
от 4 754,04 лв., представляваща част от дължима главница в общ размер от 4 781,25 лв. по запис на
заповед от 11.05.2020 г., издаден от „БУЛРЕЙЛ” ЕООД и авалиран от Г. С. С., с падеж на
12.05.2020 г., ведно със законната лихва, считано от 22.03.2021 г. до окончателното изплащане на
задължението, както и 995,08 лв.- разноски по делото.
По ч.гр.д. № 2007/2021 г. на БРС е представен оригинал на запис на заповед от 11.05.2020
г., с който издателят „БУЛРЕЙЛ” ЕООД безусловно и неотменимо се е задължил да плати на
„СТРОЙРЕНТ” ЕООД или на негова заповед сумата от 4 781,25 лв., като е уговорен падеж за
плащане на конкретна дата, а именно на 12.05.2020 г. Съдът намира, че така представеният запис
на заповед е редовна от външна страна, тъй като съдържа всички задължителни реквизити по ТЗ.
Върху записа на заповед е обективирано и поето от Г. С. С. поръчителство, удостоверено с
неговия подпис, като е записано, че същият авалира задължението по записа на заповед при
условията, при което то е поето. По делото липсват доказателства за нередовност на поетото
поръчителство от външна страна, поради което следва да се приеме, че за поръчителя С. е
възникнало валидно задължение да отговаря за задължението по записа на заповед като неговия
издател.
Видно от представените по заповедното производство документи от ЧСИ Д. Н., за събиране
на присъдените в полза на ищеца със заповедта за незабавно изпълнение суми е било образувано
изп.д. № 20218040400419 по описа на ЧСИ Д. Н., като в изпратените до ответниците покани за
доброволно изпълнение е посочено, че дължимите от тях суми към 02.08.2021 г. са в общ размер от
2
7 856,08 лв.
Като доказателства по делото са представени копия на 5 фактури, издадени от
„СТРОЙРЕНТ” ЕООД с получател „БУЛРЕЙЛ” ЕООД през периода 08.05.2020 г. – 30.06.2020 г.,
на обща стойност 5 086,08 лв., като в тях е посочено, че сумите са дължими за наем на вишка и
наем на заваръчен агрегат, както и че плащането им ще е по банкова сметка.
Представени са и копия на 6 фискални бона, издадени от ищеца „СТРОЙРЕНТ” ЕООД,
четири от които са от 09.07.2020 г., а останалите два са издадени на 22.12.2020 г., като същите
удостоверяват плащане на суми за наем в общ размер от 3 500 лв., но не е ясно кой е платецът на
сумите, нито дали те имат връзка с горепосочените фактури.
Видно от представените по заповедното производство документи от ЧСИ Д. Н., за събиране
на присъдените в полза на ищеца със заповедта за незабавно изпълнение суми е било образувано
изп.д. № 20218040400419 по описа на ЧСИ Н., като в изпратените до ответниците покани за
доброволно изпълнение е посочено, че дължимите от тях суми към 02.08.2021 г. са в общ размер от
7 856,08 лв.
В хода на настоящото производство ответникът е представил преводно нареждане от
09.12.2021 г., с което „БУЛРЕЙЛ” ЕООД е платило по сметката на ЧСИ Д. Н. сумата от 8 021,85
лв. с посочено основание за плащането „изп.д. № 20218040400419”.
При така представените по делото доказателства съдът намира, че искът е недоказан и
неоснователен по следните съображения:
Съдът намира за недоказано твърдението на ответниците, че процесният запис на заповед е
издаден във връзка със съществуващо между страните каузално отношение, а именно договор за
наем на движими вещи – вишка и заваръчен агрегат. От представените от ответниците фактури
действително може да се направи извод за наличие на такъв договор между страните, но не и че
процесният запис на заповед е бил издаден именно във връзка с това тяхно правоотношение, тъй
като сумата по него не отговаря на сбора на сумите по представените фактури, нито по делото се
представиха други доказателства в подкрепа на това твърдение.
Не се доказа също така, че с плащанията, които са удостоверени с приложените фискални
бонове, са погасени задължения на ответното дружество по представените фактури, поради което
дори да се приеме, че процесният запис на заповед е издаден като обезпечение на негови
задължения към ищеца по твърдяното каузално правоотношение между тях, то по делото не са
налице доказателства за това, че всички задължения на ответното дружество към ищеца,
произтичащи от договора за наем на движими вещи, са били погасени.
Въпреки това съдът намира, че искът е неоснователен, тъй като по делото се доказа, че
„БУЛРЕЙЛ” ЕООД е погасило задължението си по записа на заповед чрез плащане в хода на
образуваното изпълнително производство за събиране на това вземане, поради което към момента
нито ответното дружество, нито ответникът - поръчител дължат на ищеца суми по този запис на
заповед, съответно искът по чл. 422 от ГПК е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
Мотивиран от гореизложеното, Бургаският районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от „СТРОЙРЕНТ” ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес
3
на управление: гр. С*****, р-н ************, против „БУЛРЕЙЛ“ ЕООД, ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление гр. Б*******, ул. ************* и Г. С. С., ЕГН **********, от
гр. Б******, ул. ****************, иск по чл. 422 от ГПК - за приемане за установено, че
ответниците дължат солидарно на ищеца сумата от 4 254,04 лв. (четири хиляди двеста петдесет и
четири лв. и четири ст.), дължима по запис на заповед от 11.05.2020 г., както и законната лихва
върху главницата, считано от подаване на заявлението по чл. 417 от ГПК – 22.03.2021 г., до
окончателното изплащане на задължението, което вземане е част от предмета на Заповед №
237/23.03.2021 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК,
издадена по ч.гр.д. № 2007/2021 г. по описа на РС-Бургас.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред БОС в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
Вярно с оригинала!
ИМ
Съдия при Районен съд – Бургас: /П/
4