Р Е Ш
Е Н И Е №
гр. Враца, 29.05.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд - Враца, V граждански
състав в публичното заседание на двадесети май през две хиляди и двадесета
година в състав:
Районен съдия: Калин
Тодоров
при секретаря М. Б., като разгледа докладваното от съдия
Тодоров гр. дело № 4482 по описа за 2019 г., за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по
предявени положителни установителни искове по чл. 422, ал. 1 във вр. с чл. 415,
ал.1 от ГПК вр. с чл. 240, ал.1 и ал.2 от ЗЗД, вр. с чл.79 и чл.86 от ЗЗД, вр.
с чл.9 ЗПК за съществуване на вземания по договор за потребителски кредит.
В исковата молба ищецът "БНП
Париба Пърсънъл Файненс” С.А. Париж, чрез "БНП Париба Пърсънъл Файненс”
С.А., клон България, гр. София, твърди, че с Договор за потребителски заем № ********
от 18.06.2018г. е отпуснал на ответника Е.А.Д. ***, паричен кредит в размер 655.09
лв., която сума е изплатена от кредитора по начина, уговорен в чл. 1 от
договора, с което е изпълнил задължението си по него. Поддържа, че ответникът е
удостоверил усвояването на посочената сума с полагането на подписа си в поле
“Удостоверение на изпълнението” и въз основа на чл. 1 от договора, за него е
възникнало задължението да погаси заема на 12 месечни вноски, всяка по 61.14
лв., които вноски съставляват изплащане на главницата по заема, ведно с
оскъпяването й, съгласно годишния процент на разходите - 23.42% и годишния
лихвен процент - 21.22%, посочени в параметрите по договора. Посочва, че
длъжникът е преустановил плащането на вноските по договора за кредит на
20.07.2018г., като към тази дата не е погасил нито една месечна вноска.
Изтъква, че на основание чл.3 от договора, вземането му е станало изискуемо в
пълен размер, тъй като кредитополучателят е просрочил две или повече месечни
вноски, считано от падежната дата на втората пропусната месечна вноска, и
ответникът е следвало да изплати остатъка по заема в размер 733.68 лв.,
представляващ оставащите 12 броя погасителни вноски към 20.08.2018г., към която
дата е станал изискуем в целия му размер. Твърди, че въпреки настъпилия падеж
на втората непогасена вноска, кредитополучателят не е изпълнил задължението си.
Поддържа, че към датата на депозиране на заявлението по чл.410 от ГПК в съда,
по кредита е настъпил падежа и на последната погасителна вноска по съставения
погасителен план, която е била на 20.06.2019 г., поради което вземането е
изцяло изискуемо на посоченото основание. Посочва, че ответникът дължи и
обезщетение за забава в размер на законната лихва от 59.38 лв. за периода от
настъпване на изискуемостта на кредита - 20.08.2018г. до 11.07.2019г. Изтъква,
че е подал Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК до
Районен съд - гр. Враца, въз основа на което е образувано гражданско дело №
2987/2019 г. и е издадена Заповед за изпълнение, която е връчена на длъжника
при условията на чл.47, ал.5 от ГПК, последвали са указания към заявителя да
предяви иск относно вземането си, поради което, на основание чл.415, ал.1, т.2
от ГПК, предявява настоящия иск за установяване на вземането си.
Моли съда, след като установи
изложеното, да постанови решение, с което да признае за установено по отношение
на ответника, че има вземане от Е.А.Д. в размер 655.09 лв. главница по кредита,
78.59 лв. възнаградителна лихва по договора и 59.38 лв. законна лихва за забава
за периода от 20.08.2018г. до 11.07.2019г., ведно със законната лихва от момента
на подаване на заявлението до окончателното изплащане на дължимите суми. Моли
също съда да му присъди разноските в заповедното производство и разноските
направени в хода на настоящото производство, вкл. юрисконсулстско
възнаграждение в размер 100 лева.
Ответникът Е.А.Д. ***, в писмения
отговор на исковата молба и в съдебното заседание, чрез назначения му особен
представител, оспорва предявените искове като недопустими, недоказани и
неоснователни и моли съда да ги отхвърли. Оспорва обстоятелствата, изложени в
исковата молба и факта, че ответника живее на посочения в исковата молба адрес.
Съдът, като прецени събраните по
делото писмени доказателства и заключението на вещото лице по назначената
съдебно-счетоводна експертиза, намери за установено от фактическа страна,
следното:
По делото е приложен Стандартен европейски
формуляр за предоставяне на информация за потребителските кредити от 18.06.2018
г., по който ответникът е кандидатствал пред "БНП Париба Пърсънъл Файненс”
С.А. Париж, чрез "БНП Париба Пърсънъл Файненс” С.А., клон България, гр.
София за отпускане на потребителски кредит, в който са посочени вида на
кредита, общия му размер, срока на погасяване, размера на месечната погасителна
вноска, общата сума, която следва да заплати кредитополучателя, лихвения
процент, годишния процент на разходите /ГПР/ и лихвата за забава.
Видно от представения по делото Договор
за потребителски кредит ********* от 18.06.2018 г., ищецът "БНП Париба
Пърсънъл Файненс” С.А., клон България" гр. София, в качеството на
кредитор, и ответникът Е.А.Д. ***, в качеството на кредитополучател, са
сключили договор за кредит при следните параметри и условия: обща цена на
стоките - 601, 00 лева; размер на кредита - 655, 09 лв.; месечна погасителна
вноска - 61, 14 лв.; брой погасителни вноски - 12; обща стойност на плащанията
- 733, 68 лв.; годишен процент на разходите - 23, 42 %; лихвен процент - 21, 22
лв.; застрахователна премия - 54, 09 лв. В обективирания в договора погасителен
план са посочени падежните дати на всяка от 12-те месечни погасителни вноски,
първата от които е с падеж 20.07.2018г., а последната - с падеж 20.06.2019г.,
размера на вноската и размера на оставащата главница. В поле "Финансирани
стоки и услуги" като тип на стоката е посочено "спално
обзавеждане" на обща цена 601, 00 лв.
В чл.1 от приложените
условия по договора за кредит е отразено, че кредитът по договора ще бъде
изплатен пряко на упълномощения търговски партньор и че извършването на плащането
по този начин съставлява изпълнение на задължението на кредитора да предостави
на кредитополучателя кредита, предмет на договора, съставляващ плащане от името
на кредитора и за сметка на кредитополучателя и създава задължение на
кредитополучателя да заплати на кредитора месечните погасителни вноски.
Съгласно чл. 3 от тези условия по договора, при забава плащането на една или
повече месечни погасителни вноски кредитополучателят дължи обезщетение за
забава в размер на действащата законна лихва. При просрочване на две или повече
вноски, считано от падежната дата на втората непогасена вноска, вземането на
кредитора става предсрочно изискуемо в целия му размер, без да е необходимо
изпращане на съобщение от кредитора за настъпване на предсрочната изискуемост.
Договорът
за кредит и условията по него са подписани от кредитополучателя и от
представител на кредитора на всяка страница.
Приложен е Сертификат за
застраховка "Закрила на плащанията Плюс" № ******** от 18.06.2018 г.,
с който се удостоверява, че застрахователите "Кардиф Животозастраховане,
Клон България" и "Кардиф Общо застраховане, клон България" срещу
заплащане на застрахователна премия се съгласяват да застраховат кредитополучателя
на кредит за покупка на стоки на изплащане Е.А.Д., съгласно приложените Общи
условия на застраховка "Закрила на плащанията Плюс". В сертификата са
посочени застрахователните покрития, застрахователната сума, срока на
застраховката, застрахователната премия и ползващите се лица. Сертификатът е
подписан на 18.06.2018г. от Е.А.Д. като застраховано лице и от застраховащия
/без да се посочва име/. Приложени са също и посочените в сертификата Общи
условия за застраховка "Закрила на плащанията Плюс" на
кредитополучателите на кредит за покупка на стоки на изплащане, също подписани
на всяка страница от застрахован и застраховащ.
Представена е и фактура №
********** от 18.06.2018г., издадена от "Южен ен" ЕООД, гр.София с
получател Е.А.Д. за сумата 601, 00 лв. с ДДС за закупуване на спално
обзавеждане, която е подписана от получателя.
Видно от приложеното ч. гр. дело
№ 2987/2019 г. по описа на ВРС, по заявление от 26.07.2019г., на основание чл.
410 ГПК, съдът е издал заповед за изпълнение на парично задължение № 1840 от 29.07.2019г.,
по силата на която ответникът в настоящото производство Е.А.Д. е осъден да
заплати на заявителя-ищец "БНП Париба Пърсънъл Файненс” С.А. Париж, чрез
"БНП Париба Пърсънъл Файненс” С.А., клон България, гр. София сумите: 655,09
лева главница по Договор за отпускане на потребителски заем ******** от
18.06.2018 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 26.07.2019г.
- датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в
съда, до окончателното й заплащане; 78, 59 лева - възнаградителна лихва,
начислена за периода от 20.07.2018 г. до 20.06.2019 г. и 59, 38 лева мораторна
лихва за периода 20.08.2018г. - 11.07.2019г., както и сумата 25,00 лева
разноски за платена държавна такса и 50 лева юрисконсултско възнаграждение.
Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника по делото Е.А.Д. при условията на
чл.47, ал.5 от ГПК и в предвидения в чл. 415, ал. 1 от ГПК едномесечен срок,
заявителят - ищец е предявил настоящия иск против длъжника-ответник по настоящото
дело.
От страна
на ответника не се твърди и не се ангажират доказателства да е заплатил на "БНП
Париба Пърсънъл Файненс” С.А., клон България, претендираните суми, предмет на
заповедта за изпълнение.
За установяване размера на
погасените и дължимите по договора за потребителски кредит суми по делото е
назначена съдебно-счетоводна експертиза, изпълнена от вещото лице Г.Л.. От
заключението на експертизата, което съда приема изцяло като обективно,
професионално и пълно, се установи, че с платежно нареждане от 19.06.2018г. "БНП
Париба Пърсънъл Файненс” С.А., клон България е превел на търговеца "Южен
ен" ЕООД, гр.София сума в общ размер 4387, 00 лв., в която е включена и
сумата 601, 00 лв. с ДДС с посочено основание "по фактура № ********** от
18.06.2018г.". Според заключението към датата на подаване на заявлението
по чл.410 ГПК няма постъпили никакви плащания от страна на ответника. Вещото
лице е изчислило размера на задълженията на кредитополучателя по договора за
кредит към датата на депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК в съда -
26.07.2019г. при условие, че е настъпила предсрочна изискуемост на кредита на
20.08.2018г. - общо 678,18 лв., по пера както следва: главница - 655,09 лв. и
договорна лихва за периода от 18.06.2018г. до 20.08.2018г. - 23,09 лв. Според
заключението размера на задълженията на кредитополучателя по договора за кредит
към датата на депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК в съда - 26.07.2019г. и
към датата на изготвяне на заключението при условие, че е не е настъпила предсрочна
изискуемост на кредита, е общо 733,68 лв., по пера както следва: главница -
655,09 лв. и договорна лихва за периода от 18.06.2018г. до 20.06.2019г. - 78,59
лв. Обезщетението за забава върху незаплатената главница за претендирания
период - 20.08.2018г. - 11.07.2019г., при условие, че е настъпила предсрочна
изискуемост на кредита на 20.08.2018г., е 59, 32 лв., а при условие, че не е
настъпила предсрочна изискуемост на кредита на 20.08.2018г., е 32, 60 лв. В
заключението вещото лице подробно и нагледно е отразило задълженията по пера,
сумите, падежите и периодите на начислените лихви.
При така изложената фактическа
обстановка, съдът приема следното от правната страна на спора:
С иска по
чл. 422 от ГПК се цели установяване на съществуването на вземане, реализирано
по реда на заповедното производство в хипотезите на подадено възражение от
страна на длъжника или когато заповедта за изпълнение е връчена на длъжника при
условията на чл.47, ал.5 от ГПК или когато съдът е отказал да издаде заповед за
изпълнение (чл.415, ал.1 ГПК). Целта на предявяването на установителния иск по
чл. 422 ГПК е да се установи със сила на присъдено нещо, че ищецът има
изискуемо вземане срещу ответника, като заповедта за изпълнение на паричното
задължение и решението по иска по чл. 422 ГПК съставляват двете кумулативни
предпоставки за издаването на изпълнителен лист.
За
уважаването на предявените искове по чл. 422, ал. 1 ГПК вр. с чл. 240 ЗЗД
ищецът трябва да установи по реда на пълното и главно доказване следните
кумулативни предпоставки: възникването, съществуването, изискуемостта и размера
на претендираните от него вземания, т.е. наличието на валидно облигационно
отношение между страните по делото, произтичащо от договор за потребителски
кредит, съдържащ валидни уговорки за заплащане на главница, възнаградителна
лихва и лихва за забава, по който кредиторът е изпълнил задължението си реално
да предостави на кредитополучателя заемната сума в твърдения размер; възникнало
в полза на кредитора изискуемо вземане срещу ответника за заплащане на
претендираните суми на соченото основание, размера на претендираните вземания
към датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение и
забавата на ответника да изпълни задълженията си по договора в срок.
С оглед
твърденията на ищеца за настъпила предсрочна изискуемост на кредита в негова
тежест е да установи факта на осъществяване на всички предпоставки по договора,
въз основа на които е възникнало правото му да обяви кредита за предсрочно
изискуем и надлежното уведомяване на длъжника преди датата на депозиране на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение, че упражнява правото си да
обяви кредита за предсрочно изискуем.
С оглед оспорването от ответника
на предявения иск в тежест на същия, съгласно чл.154, ал.1 от ГПК, е да докаже
недължимост на претендираните суми изцяло или отчасти, като установи изпълнение
на задълженията си по договора или да докаже наличието на правопогасяващи,
правоизключващи, правоунищожаващи или правоотлагащи факти и обстоятелства.
От
съвкупната преценка на писмените доказателства съдът намира за установено
наличието на валидно облигационно правоотношение между ищеца "БНП Париба
Пърсънъл Файненс” С.А., клон България и ответника Е.А.Д.. Процесният договор за
кредит е двустранно подписан и съдържа уговорки за всички съществени елементи
на договора за кредит, което налага извода, че е налице валидно възникнала
облигационна връзка между страните по договор за кредит.
По делото
няма спор, а и след служебна справка в публичния регистър на БНБ по чл. 3а
Закона за кредитните институции /ЗКИ/ се установява, че посоченият в договора
кредитор е регистриран като финансова институция по смисъла на чл. 3, ал. 2
ЗКИ, поради което може да отпуска заеми със средства, които не са набавени чрез
публично привличане на влогове или други възстановими средства. Така
констатираното обстоятелство определя дружеството и като кредитор по смисъла на
чл. 9, ал. 4 ЗПК.
От друга
страна отпуснатият кредит на ответника като физическо лице представлява
предоставяне на финансова услуга по смисъла на § 13, т. 12 от ДР на Закона за
защита на потребителите /ЗЗП/ и същия има качеството на потребител по смисъла
на чл. 9, ал. 3 ЗПК, както и по смисъла на § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП.
При тези
съображения и след извършен анализ на съдържанието на договора, настоящият
съдебен състав приема, че договорът е за потребителски кредит, чиято правна
регулация се съдържа в ЗПК, а по силата на препращащата разпоредба на чл. 24 ЗПК - и в ЗЗП.
Съгласно
разпоредбата на чл. 9, ал. 1 ЗПК договорът за потребителски кредит е договор,
въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на
потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга
подобна форма на улеснение за плащане. Законът въвежда императивни изисквания
относно формата и съдържанието на този вид договор, посочени в разпоредбите на
чл. 10 - чл. 12 ЗПК.
Разпоредбата
на чл. 21, ал.1 ЗПК предвижда, че всяка клауза в договор за потребителски
кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне изискванията на този закон е
нищожна, а според чл. 22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал.
1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9 ЗПК,
договорът за потребителски кредит е недействителен. Посочено е също, че за
договора за потребителски кредит се прилагат и чл. 143-148 ЗЗП (чл.24).
С оглед
императивния характер на посочените разпоредби, които са установени в обществен
интерес за защита на икономически по-слаби участници в оборота, съдът е
задължен да следи служебно за тяхното спазване и дължи произнасяне дори ако
нарушението на тези норми не е въведено като основание за отхвърляне на иска
/чл.7, ал.3 от ГПК (нова – ДВ, бр. 100 от 2019 г.)/.
При
извършената служебна проверка относно действителността на сключения между
страните договор за потребителски кредит, съдът намира, че същия не страда от
пороци, водещи до неговата недействителност в цялост и не противоречи на
изискванията на посочените разпоредби на ЗПК. Спазени са изискванията на чл.
10, ал. 1 ЗПК относно формата на договора, както и изискванията на чл. 11, ал.
1, т. 1-12 и т. 20 и ал. 2 ЗПК, поради което не са налице предпоставките на чл.
22 ЗПК за прогласяване недействителността на целия договор.
С договора
за кредит е постигнато ясно и недвусмислено съгласие относно размера на
предоставения заем, като всички елементи на договора са представени с еднакъв
по вид, формат и размер шрифт, който не е по малък от 12, посочени са също така
общият размер на плащанията, лихвеният процент по кредита и годишният процент
на разходите; в договора е обективиран и погасителен план, съдържащ информация
за размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски.
Изискването на т. 9а на чл. 11, ал. 1 ЗПК в случая не намира приложение, тъй
като с договора не е уговорен референтен лихвен процент, приложим за договори с
променлива лихва, какъвто не е настоящия случай.
Настоящият
състав на съда не констатира клаузи в договора за кредит, които да са
неравноправни, за да бъдат нищожни като накърняващи добрите нрави. Действителна
е клаузата от договора, касаеща размера на договорената възнаградителна лихва
от 21. 22%. Годишният лихвен процент /ГЛП/ е компонента, която се включва при
формирането на годишния процент на разходите /ГПР/, чийто максимален размер е определен в чл.19, ал.4
от ЗПК. В тази връзка, преценката за противоречие със закона следва да се прави
на плоскостта дали сборът на договорната лихва, ведно с другите разходи, не
надвишава фиксирания от законодателя максимален размер на ГПР. Към датата на
сключване на договора за потребителски кредит размерът на законната лихва е
10%, при основен лихвен процент, определен от БНБ 0% плюс десет пункта отгоре. Видно
е, че определеният в договора размер на годишния процент на разходите /ГПР/ от
23. 42 % не надвишава пет пъти размера на законната лихва, поради което поради
което посочената клауза не е нищожна поради противоречие със закона - чл. 19,
ал. 5 от ЗПК.
По същите
мотиви се налага изводът, че не е налице и някоя от хипотезите на чл. 143 от
Закона за защита на потребителите, тъй като клаузите не създават възможност за
облагодетелстване на кредитора за сметка на длъжника и това да го постави в
по–неравностойно имуществено положение.
По делото се установи и не е спорно, че кредитът е
усвоен изцяло от ответника-кредитополучател, чрез превеждане на сумата 601, 00
лв. с ДДС от "БНП Париба Пърсънъл Файненс” С.А., клон България на
търговеца "Южен ен" ЕООД, гр.София, който е продал на ответника стока
"спално обзавеждане" на същата стойност, за което е издал фактура №
********** от 18.06.2018г. Установи се също и не се оспорва от ответника
обстоятелството, че не е изпълнил задължението си да върне на ищеца получената
сума, чийто размер е установен в заключението на вещото лице. Налице е
неизпълнение на сключения договор за кредит по вина на кредитополучателя. В
конкретния случай неизпълнението на договора е във формата на пълно
неизпълнение - непрестиране на сумите за главница и договорна възнаградителна
лихва.
По делото
не се установи твърдяната от ищеца в заявлението и в исковата молба предсрочна
изискуемост да е обявена на ответника преди подаване на заявлението за издаване
на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК - 26.07.2019г., но в конкретния
казус този факт е без правно значение, тъй като крайният срок на договора е
изтекъл на 20.06.2019 г., при което и в съответствие с възприетото в ТР №
8/02.04.2019 г. по тълкувателно дело № 8/2017 г. на ОСГТК на ВКС всички вноски
по договора, включващи части от главница и възнаградителна лихва, са дължими и
следва да бъдат заплатени на кредитора.
От
заключението на вещото лице се установи, че размерът на задълженията на
кредитополучателя по договора за кредит към датата на депозиране на заявлението
по чл. 410 ГПК в съда - 26.07.2019г. и към датата на изготвяне на заключението
при условие, че е не е настъпила предсрочна изискуемост на кредита, е главница
- 655,09 лв., договорна лихва - 78,59 лв. и обезщетение за забава върху
незаплатената главница за периода 20.08.2018г. - 11.07.2019г. - 32, 60 лв.
В обобщение на изложеното,
настоящият съдебен състав намира, че предявените искове с правно основание по
чл. 422, ал. 1 във вр. с чл. 415, ал.1 от ГПК вр. с чл. 240, ал.1 и ал.2 от ЗЗД, вр. с чл.79 и чл.86 от ЗЗД, вр. с чл.9 ЗПК са основателни и следва да бъдат
уважени за сумите 655,09 лв. главница, ведно със законната лихва върху тази
сума от момента на подаване на заявлението в съда - 26.07.2019г., до
окончателното й изплащане, 78,59 лв. договорна лихва и 32, 60 лв. обезщетение
за забава върху незаплатената главница за периода 20.08.2018г. - 11.07.2019г.
Установителният иск с правно основание чл. 422, ал. 1 вр. с чл.415, ал.1 от ГПК, вр. с чл.86 от ЗЗД за обезщетение за забава за разликата над 32, 60 лв.
лева до пълния предявен размер от 59, 38 лева, е неоснователен и следва да се отхвърли.
По
отношение на разноските:
Съгласно
т.12 от Тълкувателно решение № 4/2013 г. от 18.06.2014 г. по т.д. № 4/2013 г.
на ОСГТК на ВКС, съдът, който разглежда иска, предявен по реда на чл. 422,
респ. чл. 415, ал. 1 ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на разноските,
направени и в заповедното производство, като съобразно изхода на спора
разпредели отговорността за разноските както в исковото, така и в заповедното
производство.
С оглед
изхода на спора право на разноски имат и двете страни. Ответникът се
представлява от особен представител, същият не е представил доказателства за
направени разноски и не е поискал присъждането на такива, поради което съдът не
следва да се произнася в тази насока.
От страна
на ищеца са представени доказателства за направата на разноски за държавна
такса в размер 125, 00 лв., за възнаграждение на вещо лице в размер 220,00 лева
и за възнаграждение на особен представител от 150,00 лв. и претендира
юрисконсултско възнаграждение от 100,00 лева. Общо разноските на ищеца в
исковото производство са 595,00 лева.
На
основание чл. 78, ал. 1 ГПК на ищеца следва да се присъдят разноски в размер 574,
91 лева, съобразно уважената част от претенцията в исковото производство.
В
заповедното производство по ч.гр.д. № 2987/2019г. на ВРС са направени разноски
от 25. 00 лева държавна такса и 50 лева юрисконсултско възнаграждение, като
съобразно уважената част от претенцията на ищеца следва да се присъдят разноски
в размер 72, 47 лева.
Водим от горното, съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение
на Е.А.Д., ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес: ***, че съществува
вземането на "БНП Париба Пърсънъл Файненс” С.А. Париж, чрез "БНП
Париба Пърсънъл Файненс” С.А., клон България, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, ж.к. "Младост-4" Бизнес Парк София,
сгр. 14, представляван от Д.Д. - зам. управител, по Договор за потребителски
кредит *****, сключен на 18.06.2018г., а именно: 655,09 лв. главница, ведно със
законната лихва върху тази сума от момента на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение в съда - 26.07.2019г., до окончателното й изплащане,
78,59 лв. договорна лихва и 32, 60 лв. обезщетение за забава върху
незаплатената главница за периода 20.08.2018г. - 11.07.2019г., които суми са
предмет на Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 1840,
издадена на 29.07.2019г. по ч. гр. д. № 2987/2019 г. на Врачански районен съд,
като ОТХВЪРЛЯ установителния иск с правно основание чл. 422, ал. 1 вр. с
чл.415, ал.1 от ГПК, вр. с чл.86 от ЗЗД за обезщетение за забава за разликата
над 32, 60 лв. лева до пълния предявен размер от 59, 38 лева, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА Е.А.Д., ЕГН **********, с
постоянен и настоящ адрес: ***, ДА ЗАПЛАТИ по съразмерност на "БНП Париба
Пърсънъл Файненс” С.А. Париж, чрез "БНП Париба Пърсънъл Файненс” С.А.,
клон България, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София,
ж.к. "Младост-4" Бизнес Парк София, сгр. 14, представляван от Димитър
Д. - зам. управител, направените по ч. гр. д. № 2987/2019 г. по описа на
Врачански районен съд разноски в размер 72, 47 лева, както и направените в
настоящото производство разноски в размер 574, 91 лева.
Решението може да се обжалва чрез Районен съд - Враца пред Окръжен съд - Враца
в двуседмичен срок от връчването на препис от него на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: