РЕШЕНИЕ
№ 69
гр. Горна Оряховица, 25.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ГОРНА ОРЯХОВИЦА, I СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и втори април през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Павлина Тонева
при участието на секретаря Ивелина Анг. Панова
като разгледа докладваното от Павлина Тонева Административно
наказателно дело № 20244120200146 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ Г. Н. А., обжалва Електронен фиш серия К №
4374264, издаден от ОД на МВР - Велико Търново, с който на основание чл.
189, ал. 4, във вр. с чл.182, ал. 2, т. 4 от ЗДвП му е наложено административно
наказание - глоба в размер на 300 лв. Поддържа, че при издаване на фиша са
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и нарушение на
материалния закон. Счита, че на основание чл. 11 от ЗАНН, чл. 80, ал. 1, т. 5 и
чл. 81, ал. 3 от НК електронният фиш е с изтекла „преследвателска“ и
„абсолютна“ давност, тъй като наказващият орган е узнал за нарушението и
установил нарушителя на 16.12.2020 г, а едва на 23.02.2024 г. е предприел
действия по налагане на санкции, чрез административно наказание – глоба.
Излага, че във фиша няма данни за обозначено техническо устройство, с
което да е заснето нарушението, изправно ли е било то и какво е било
неговото местоположение, спрямо посоката му на движение. Моли съда да
отмени електронния фиш.
Жалбоподателят не е намерен на посочените от него адреси, поради
1
което и на основание чл. 61, ал. 4, изр. 1 от ЗАНН съдът е дал ход на делото и
го е разгледал в негово отсъствие.
ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ НА МИНИСТЕРСТВОТО НА
ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ - ВЕЛИКО ТЪРНОВО, редовно призована, не
изпраща процесуален представител и не изразява становище по съществото
на жалбата.
РАЙОННА ПРОКУРАТУРА – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ТО - ГОРНА
ОРЯХОВИЦА, редовно призована, не изпраща процесуален представител и
не изразява становище по жалбата.
СЪДЪТ, след като прецени събраните доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:
На 16.12.2020 г. в 10:21 часа при км 153+343 на път I-4 бил заснет със
стационарна видео - радарна система „MultaRadar SD 580” с №
00209D33F1A0 лек автомобил „СААБ 9 3” с рег. № *********, собственост
на жалбоподателя Г. Н. А., движещ се в посока към град Варна със скорост
101 км/ч, възприета от контролния орган като такава от 98 км/ч, /след
приспадане на съответния толеранс, съобразно техническата характеристика
на техническото средство от 3 км/ч/, при ограничение на скоростта за извън
населено място 60 км/ч, обозначено с пътен знак В-26. Констатирано е
превишение от 38 км/ч. При това бил изготвен и снимков материал №
S0000820F001. За установеното с автоматизираното техническо средство
нарушение бил издаден обжалваният Електронен фиш серия К № 4374264.
Електронният фиш е връчен на Г. А. на 23.02.2024 г. , видно от
приложената на л. 14 разписка.
С пощенско клеймо от 28.02.2024 г. Г. А. депозирал жалба срещу
електронния фиш.
Изложената по-горе фактическа обстановка съдът установи, след като
прецени поотделно и в тяхната съвкупност приетите писмени доказателства,
подробно описани в протокола за проведеното съдебно заседание.
Въз основа на така установените факти по делото съдът достига до
следните правни изводи:
Електронният фиш е обжалван в срока по чл. 189, ал. 8 от ЗДвП.
Жалбата е подадена чрез наказващия орган от лице, което има право да
2
обжалва електронния фиш и е изпратена до компетентния съд, поради което е
процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Спазени са процесуалните правила за издаване на обжалвания
електронен фиш. Електронният фиш съдържа предвидените в нормата на чл.
189, ал. 4 от ЗДвП реквизити и е издаден по утвърдения от министъра на
вътрешните работи образец. Следва да се има в предвид, че в случая
разпоредбите на ЗАНН и по точно изискванията за съдържание на актовете за
установяване на административни нарушения и наказателните постановления
не намират приложение, доколкото в ЗДвП е предвиден специален ред за
ангажиране административнонаказателната отговорност на водачите на МПС,
посредством електронен фиш, при нарушение, установено и заснето с
техническо средство, в отсъствието на контролен орган и на нарушител.
Електронният фиш съдържа всички изискуеми реквизити по чл. 189, ал. 4 от
ЗДвП. В процесния фиш има данни за: териториалната структура на
Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено
нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на нарушението,
регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика, на
когото е регистрирано превозното средство, описание на нарушението
/включително наличието на ограничение на скоростта 60 км/ч, за извън
населено място, въведено с пътен знак В-26/, нарушените разпоредби,
размера на глобата, срока, сметката или мястото на доброволното й плащане.
В него не са посочени конкретен издател, информация за реда на обжалване,
дата на издаване, но такива реквизити не са предвидени в чл. 189, ал. 4 от
ЗДвП, поради което това не може да бъде прието за пропуск, тъй като в
случая нормата на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП се явява специална по отношение на
общото изискване на чл. 57, ал. 1 от ЗАНН за съдържанието на наказателното
постановление.
Видно от справките на л.12 и 13 от делото, електронният фиш е издаден
на 18.01.2021 г., т.е. 32 дни след посочената във фиша дата на извършване на
нарушението – 16.12.2020 г., съвпадаща с датата на неговото заснемане. При
това положение е спазен шестмесечния давностен срок по чл.34, ал.3 от
ЗАНН за издаване на фиша.
Неоснователно е твърдението на жалбоподателя, че наказващият орган
3
едва на 23.02.2024 г. е предприел действия по налагане на санкции, чрез
административно наказание – глоба. Както беше посочено по-горе
електронния фиш е издаден на 18.01.2021 г., а на 23.02.2024 г. е връчен на
жалбоподателя. Законът не регламентира срок, в който издаденият
електронен фиш следва да бъде връчен на лицето по чл. 188, ал. 1 или 2 от
ЗДвП.
Към датата на настоящото произнасяне не е изтекъл срокът на
абсолютната давност за административнонаказателно преследване, който
съгласно чл. 81, ал. 3, във вр. с чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК /ред. ДВ, бр. 26 от 2010
г./ е четири години и шест месеца и е започнал да тече на 16.12.2020 г. и към
настоящия момент не е изтекъл.
Предвид изложеното е неоснователно оплакването на жалбоподателя за
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила при издаване на
електронния фиш.
Обжалваният електронен фиш е законосъобразен и по същество.
От приложените към изпратената в съда преписка разпечатки от
видеозапис /л.8/, представляващи по смисъла на чл. 189, ал. 15 от ЗДвП
веществени доказателствени средства в административнонаказателния
процес, както и от данните от паметта на техническото средство,
възпроизведени на същия хартиен носител, се установява, че на 16.12.2020 г.
в 10:21 часа при км 153+343 на път I-4, на територията на община Лясковец,
извън населено място, лек автомобил с рег. № ****** се е движел със скорост
101 км/ч. Регистрационният номер на автомобила и данните от паметта на
техническото средство са ясно видими на изпратени разпечатки.
Видно от приетата като писмено доказателство схема на вертикалната
сигнализация и хоризонталната маркировка на път I-4 в участъка от км
151+000 до км 156+000 към 16.12.2020 г. /л.44-л.46/, посоченото във фиша
място на нарушението при км 153+343 в посока към град Варна попада в
зоната на действие на пътен знак В-26, поставен при км 153+300, с който е
въведено ограничение на скоростта от 60 км/ч. От същата схема се
установява, че посоченото място на нарушението при км 153+343 се намира
извън населено място, по посоката на движение на автомобила на 6 м след
мястото, на което е била монтирана стационарната видео - радарна система
„MultaRadar SD 580” /км 153+337/. Тези данни съответстват на изображението
4
върху разпечатката от видеоклипа, възпроизвеждащо заснетата задна част на
автомобила с поставената върху нея табела с регистрационен номер
ТХ9274ХМ. От друга страна, от данните в т.1.4 на методическите указания за
реда за работа със стационарна система „MultaRadar SD 580” /л.24–л.26/ се
установява, че дистанцията на измерване на тази система е от 1м до 99м.
Следователно намиращият се в момента на заснемане на нарушението лек
автомобил на позиция при км 153+343 на пътя е попадал в обхвата на
радарния сензор на стационарната видео - радарна система, разположена при
км 153+337. От схемата се установява и, че мястото на заснемане на
нарушението при км 153+343 е означено надлежно с пътен знак Е24 „Контрол
с автоматизирани технически средства или системи”, поставен при км
153+200.
От приетото като писмено доказателство предложение рег. № 366р-
2687/08.02.2017 г. от началника на сектор „Пътна полиция” при ОДМВР-
Велико Търново до директора на дирекцията /л.22/ и от данните на интернет
страницата на МВР, общодостъпна на адрес
http://www.veliko-tarnovo.mvr.bg/Paten_kontrol/default.htm, се установява, че
мястото при км 153+343 на път I-4 е било предварително оповестено като
място за осъществяване на контрол на скоростта със стационарна видео-
радарна система „MultaRadar SD 580” по реда, предвиден в Наредба № 8121з-
532 от 12.05.2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани
технически средства и системи за контрол на правилата за движение по
пътищата, издадена от министъра на вътрешните работи, обнародвана в
„Държавен вестник”, брой 36 от 19.05.2015 г.
Предвид изложеното следва да се приеме, че фактът на извършване на
нарушението е установен по несъмнен начин.
Видно от справката за регистрация на МПС на л.11 от делото,
жалбоподателят Г. Н. А. е собственикът на заснетия автомобил „СААБ 9 3” с
рег. № ******
В срока по чл. 189, ал. 5 от ЗДвП А. не е представил в ОД на МВР -
Велико Търново декларация с данни за различно от него лице, управлявало
собствения му автомобил по времето и на мястото, посочени в електронния
фиш /писмо на ОДМВР – Велико Търново № 366000-8235/05.04.2024 г. –
л.50/. Поради това и по аргумент от разпоредбите на чл. 188, ал. 1, изр. 1 и
5
изр. 2 от ЗДвП за извършеното с автомобила нарушение следва да бъде
ангажирана отговорността на Г. Н. А. в качеството му на собственик на това
моторно превозно средство.
Описаното в електронния фиш деяние е квалифицирано правилно като
административно нарушение по чл. 182, ал. 2, т. 4 от ЗДвП, като на А. е
наложено абсолютно определеното в закона по вид и размер
административно наказание за превишение от 31 до 40 км/ч - глоба от 300 лв.
Извършеното редуциране на фактически измерената скорост от 101
км/ч с 3 км/ч до приетата за установена скорост от 98 км/ч е в интерес на А.,
тъй като изключва възможните неблагоприятни за него последици от
допустимата грешка на измерване със стационарната видео-радарна система
„MultaRadar SD 580” /т.1.4 от цитираните по-горе методически указания на
л.24–л.26/. Така извършеното редуциране на фактически измерената скорост е
в съответствие с основния принцип в административнонаказателното право,
че наказание може да бъде наложено само тогава, когато нарушението е
установено по несъмнен начин. В процесния случай обсъжданото редуциране
води до промяна на правната квалификация на нарушението, тъй като
фактически измереното превишение от 41 км/ч попада в хипотезата на чл.
182, ал. 2, т. 5 от ЗДвП, а приетото за установено превишение от 38 км/ч
попада в хипотезата на чл. 182, ал. 2, т. 4 от ЗДвП. Ето защо в крайна сметка
решението на издателя на фиша да приеме за установена скорост на движение
на автомобила с 3 км/ч по-ниска от фактически измерената не се отразява на
законосъобразността на електронния фиш.
От приетото като писмено доказателство удостоверение 10.12.4888,
издадено от Българския институт по метрология /л.23/, се установява, че е
одобрен типът на стационарната видео - радарна система „MultaRadar SD
580”, с която е заснет автомобилът на жалбоподателя и е измерена скоростта
му. От протокол за проверка № 49-С-ИСИ/27.08.2020 г. /л.21/ е видно, че
използваната в конкретния случай стационарна видео - радарна система
„MultaRadar SD 580” с МАС № 00209D33F1A0 е преминала последваща
метрологична проверка, при която е установено съответствие с изискванията
за това средство за измерване.
Предвид изложеното по-горе съдът преценява като неоснователни
оплакванията на жалбоподателя, че извършването на нарушението не е
6
доказано по несъмнен начин, както и че обжалваният електронен фиш е
издаден в нарушение на материалния закон.
По изложените по-горе мотиви съдът приема, че обжалваният
електронен фиш е законосъобразен и следва да бъде потвърден.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Електронен фиш серия К № 4374264, издаден от
ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ НА МВР - ВЕЛИКО ТЪРНОВО, с който на Г. Н. А.,
ЕГН **********, с постоянен адрес гр. ******** е наложено
административно наказание - глоба в размер на 300 лв. /триста лева/ на
основание чл. 189, ал. 4, във вр. с чл. 182, ал. 2, т. 4 от ЗДвП.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд - Велико Търново в 14-дневен срок от съобщението до страните.
Съдия при Районен съд – Горна Оряховица: _______________________
7