№ 173
гр. София, 10.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 14-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на седми февруари през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Ася Събева
Членове:Кристина Филипова
Даниела Христова
при участието на секретаря Росица Й. Вьонг
като разгледа докладваното от Кристина Филипова Въззивно гражданско
дело № 20221000502577 по описа за 2022 година
С решение № 261140 от 31.03.2022 г. по гр. д. № 9421/2016 г., СГС, І-1,
ОСЪЖДА ЗК "Лев Инс" АД да заплати Ф. Ч. Б., сумата от 200 000 лв.,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди, от ПТП на 29.07.2013
г., и сумата 38 734, 95 лв., представляваща обезщетение за имуществени
вреди, от които 4271, 50 лв. разходи за лечение, 11 400 лв. разходи за
рехабилитация в периода 09.08.2013 г. - 08.03.2015 г., 13 363, 45 лв. разлика
между получаваното обезщетение за нетрудоспособност и трудово
възнаграждение за периода 29.07.2013 г. - 23.07.2014 г. и 9700 лв. стойност на
мотоциклет "Кавазаки“ с ДК № *******, предпазна каска "SHOEI" и яке
"ALPINE", ведно със законната лихва от 29.07.2013 г. до изплащането, като
ОТХВЪРЛЯ иска по чл. 226, ал. 1 КЗ (отм.) за неимуществени вреди за
разликата до пълния предявен размер от 250 000 лв.
Срещу решението, в частта над присъдената сума от 60 000 лв. за
неимуществени вреди, е постъпила въззивна жалба от ответника ЗД „Лев
Инс“ АД. Оспорва изводите на съда, като поддържа, че присъденият размер е
изключително завишен, не е съобразен с принципа за справедливост,
обичайната практика на съдилищата, икономическите критерии, относими
1
към процесния спор. Твърди, че съдът не е изложил конкретни мотиви за
формирането на крайния си извод, както и че събраните доказателства не
установяват, че ищецът е претърпял неимуществени вреди от такова естество,
че да се налага обезщетяването им с определения от съда висок размер на
обезвреда. Счита, че пострадалият е напълно възстановен и то само година
след инцидента, както и че липсват доказателства за последващи усложнения.
Моли да се отмени решението в обжалваната част и да се присъдят разноски.
Срещу решението е постъпила въззивна жалба от третото лице помагач
Д. С. К.. Счита за нарушен принципа в чл. 52 ЗЗД, тъй като ищецът се е
възстановил за една година и е в стабилизирано състояние. Сочи, че към
момента на инцидента минималната работна заплата е била 310 лв., което е
критерии, подлежащ на съблюдаване. Намира още, че пострадалият е
съпричинил вредните последици, тъй като не е предприел действията,
визирани в чл. 20, ал. 2 ЗДвП (при опасност да намали скоростта или да спре),
а е реализирал друга маневра – отклоняване към осевата линия и навлизане в
насрещната лента. Моли да се отмени решението и да се отхвърлят исковете.
В два писмени отговора ищецът Ф. Ч. Б. оспорва жалбите както на
застрахователя, така и на третото лице помагач. Сочи, че К. не се е
съобразила с постановеното решение на наказателния съд, според което е
призната за виновна с наложено административно наказание, и няма
основание да обжалва осъждането на застрахователя да заплати обезщетение.
Счита, че решението на СГС е правилно и мотивирано и следва да се
потвърди, като изтъква, че възражението за принос е неоснователно, както и
че съдът е спазил икономическите критерии.
Въззивните жалби са подадени в срок, срещу валидно и допустимо
съдебно решение, преценено като такова в съответствие с чл. 269 ГПК.
Софийски апелативен съд при преценка на доводите на страните и
доказателствата по делото намира следното:
Предявени са искове с правно основание чл. 226 КЗ (отм.).
Ищецът Ф. Ч. Б. твърди, че пострадал при ПТП на 29.07.2013 г. (като
моторист), което било причинено от водача Д. С. К., призната за виновна и
наказана по административен ред. В резултат на инцидента ищецът получил
открито счупване на дясна раменна кост, многофрагментно счупване на
долния край на хумеруса, счупване на пета ходилна кост на десния крак,
2
счупване на четири ребра вдясно, разкъсно-контузна рана на десния лакът,
кръвонасядания и охлузвания по тялото и крайниците. Лекуван бил
оперативно (за поставяне на плаки и винтове на дясна ръка и дясно ходило),
след това претърпял още четири операции. Търпял трудности при
придвижването, имал нужда от чужда помощ в ежедневието, дълго не можел
да си служи с дясната ръка, имал ограничен обем в движенията на дясното
ходило. Твърди наличие на главоболие, болки в дробовете, остатъчно
ограничение в обема на движение на десния лакът, нарушена чувствителност
на пръстите на дясната ръка, която останала скъсена с около 3 см. и с трайно
функционално ограничение. Изтъква, че изпитвал болки в десния глезен,
изморявал се бързо, имал нарушение в паметта и концентрацията, което
довело до напускане на работа, страхувал се да пътува, преустановил
активната си спортна дейност, напълнял. Отделно от това сочи, че останали
големи загрозяващи видими белези. За неимуществените си вреди претендира
от застрахователя на гражданската отговорност на виновната водачка
обезщетение в размер на 250 000 лв. Като имуществени вреди претендира за
лечението си и консумативите сумата от 4271,50 лв., а за проведена в периода
09.08.2013 г. - 08.03.2015 г. рехабилитация - заплатената сума от 11 400 лв.
Изтъква, че преди ПТП заемал длъжност експерт по финансови и стопански
анализи с получавано трудово възнаграждение от 1949.58 лв., като поради
ползването на отпуск по болест за времето от 29.07.2013 г. - 23.07.2014 г.
получил по-ниско като размер обезщетение. Разликата от 13 363,45 лв.
претендира да му бъде заплатена. Отделно претендира да получи стойността
на увредения мотоциклет от 8800 лв., както и увредените предпазна каска
"SHOEI" и яке "ALPINE" на обща стойност 900 лв. Претендира законна лихва
върху обезщетенията от датата на ПТП и разноските по делото.
Ответникът ЗК „Лев Инс“ АД счита исковете за недопустими и
неоснователни. Счита, че ищецът е способствал за инцидента, тъй като се е
движел с превишена и несъобразена с пътната обстановка скорост, при
неспазване на странично разстояние от насрещно движещото се превозно
средство и предприета маневра за отклоняване към осевата линия с навлизане
в насрещната лента за движение. Твърди още, че не е използвана каска.
Трето лице-помагач на страната на застрахователя – Д. С. К. оспорва
исковете.
3
От събраните доказателства, преценени в съответствие с доводите на
страните във въззивното производство, се установява следната фактическа
обстановка:
Според влязлото в сила решение на наказателния съд процесният
инцидент от 29.07.2013 г. е настъпил поради виновното и противоправно
поведение на Д. К., която управлявайки автомобил е предприела "завой
наляво" и е нарушила чл. 50, ал. 1 ЗДвП, тъй като не пропуснала движещият
се по път с предимство, обозначен със знак Б1, мотоциклет, управляван от
ищеца.
По делото е приета САТЕ (и скица на л. 273), от която се установява, че
мотоциклетистът се е движел (с 50 км/ч) по път с предимство (сигнализиран
със Знак Б3) с общо четири ленти, по две за всяка посока с двойна
непрекъсната линия по средата, и осева прекъсната между двете ленти с едно
направление. В този път (в Т-образно кръстовище) отдясно се е вливал
второстепенен път (сигнализиран със знак Б1), по който се придвижвал
автомобила на К., със скорост от 11 км/ч. К. предприела маневра ляв завой.
Посочено е, че в зоната на кръстовището е имало паркирани МПС,
ограничаващи видимостта – същите се намирали в дясната пътна лента
спрямо посоката на движение на моториста, който по тази причини се движел
в лявата си лента. В кръстовището е настъпил удар между двете ППС, като се
установява, че към този момент мотоциклетът е бил под ъгъл т.е. той се е
опитал да се отклони вляво за да избегне удара с автомобила. Ударът е
настъпил на около 1,2-1,5 м. от двойната непрекъсната осевата линия в
насрещната лента, където се е озовал мотоциклета след предприетата
спасителна маневра. Вещото лице сочи, че мотористът не е намалил скоростта
(която и при удара е останала 50 км/ч), а е отреагирал със заобикаляне в ляво
на спрелият автомобил). Ищецът преминал през горната част на автомобила и
паднал на терена. Опасната зона за спиране на мотоциклетиста е била 36 м.
При навлизането на автомобила в кръстовището мотоциклетът се е намирал
на 26,95 м от мястото на удара, поради което е заключено от експерта, че
ударът е бил непредотвратим – отстоянието не е било достатъчно за да може
ищецът да спре безпрепятствено преди стълкновението при движението си с
50 км/ч. Ако той се е движел с 39 км/ч е можел да спре. Изчислено е, че ако
мотористът е предприел спиране и скоростта към момента на удара е била 50
км/ч, то той се е движел преди това със скорост от 63,50 км/ч.
4
Според показанията на свидетеля-очевидец Н. Ш. моторът се движил с
нормална скорост и в създалата се ситуация опитал да заобиколи
препречилия пътя му автомобил, тъй като видял, че последният е спрял. Това
обаче го заблудило, защото автомобилът отново потеглил и в опита си да го
избегне моториста насочил мотора в друга посока, но се ударили.
Приета е ССЕ – л. 276 и л. 317, както и САТЕ по оценка – л. 315
Приетата КСМЕ е дала становище, че при ПТП ищецът получил
открито многофрагментно счупване на дясната раменна кост, счупване на
четири ребра (3,4,5,6) в дясно по мишичната линия, открито счупване на
олекранона на дясната лакътна кост, счупване на 5-та ходилна кост на
дясното стъпало, множество контузии, кръвонасядания и охлузвания на
тялото и крайниците, лезия /прекъсване/ на десния улнарен нерв. Травмите са
характеризирани като сложни по вид и трудни за лечение, тъй като са по
цялото тяло. Лечението е било оперативно - две костни операции на дясната
раменна кост и на дясната лакътна кост с наместване на фрактурите и
стабилизиране с различни по вид метални остеосинтези, а след около 10
месеца (13.03.2014 г. - 20.02.2015 г.) са извършени нови три операции по
изваждане на остеосинтезите, включително оперативно възстановяване на
прекъснатия лакътен нерв. Затруднени са били движенията на дясната ръка и
снагата за общо около 4 месеца, а възстановителния период и лечението са
били продължителни една година, а след първите 6 месеца е издадено и
решение на ТЕЛК (стр. 72 и сл.). Интензивни болки и страдания са търпени
през първите 2-3 месеца след инцидента и извършените поредни костни
операции, както и около 2 месеца по време на проведената рехабилитация.
Извън това време пострадалият е търпял периодично явяващи се болки в
зоните на фрактурите при обща преумора и при рязка промяна във времето
(студено и влажно), когато е бил принуден да ползва седативни и
обезболяващи средства. Наред с това през първите 2 месеца не е можел да
стъпва на десния си крак, а в продължение на 6 месеца поради увредата в
дясната ръка не е можел да си служи с нея и изпитвал затруднения при
самообслужването и в ежедневието, наложило активното му подпомагане от
близки. Според заключението на СМЕ към момента състоянието на ищеца е
стабилизирано, но с някои остатъчни явления. Установени са два големи
белега от проведените операции. Фрактурата на дясната раменна и лакътна
5
кост са зараснали окончателно, но движението на дясната лакътна става при
флексия /сгъване/ е с дефицит от 15 градуса и с намалена ротация на ръката с
10 градуса. Възможно е движенията да се възвърнат в пълен обем след
провеждане на усилена анестезирана рехабилитация. Констатирано е
"хлътване на табакерата" на дясната длан, като движенията на 4 и 5 пръсти на
дясната ръка вече са подвижни и имат добър обем на движенията, но са
забавени, както и сетивността в тези пръсти е намалена поради увредата в
лакътния нерв, които последици са трайни. Счупванията на ребрата са
зараснали окончателно и е възстановена дихателната дейност на белите
дробове. Счупената ходилна кост на дясното стъпало също е зараснала, като
движенията на ходилото са в норма, но с лек спад на напречния свод. Вещите
лица сочат, че рехабилитацията при ищеца е била изключително необходима
и проведена първоначално в болнични условия, а после в домашна среда с
рехабилитатор за продължителен период от време, който не може да бъде
времево прогнозиран. В о.з. (л. 339) е посочено, че 7 години след ПТП
ищецът не може да сгъва напълно 4-ти и 5-ти пръст и има нарушена
сетивност, което е траен ефект и не може повече да се подобри. Това според
експерта е постоянно разстройство, което засяга само захвата.
Св. Е. С. С., която към момента на събитията е била във връзка с ищеца
(преустановена понастоящем от март на 2018 г.) разказва, че след болницата
за пострадалия се грижели тя, сестра му и майка му, като това наложило да
живеят съвместно. Той не можел да се обслужва сам – за храна, тоалетна,
изпитвал страшни болки, можел да спи само на канапето, в опредЕ. поза под
силни болкоуспокояващи за около 2-3 часа. Останал на легло около 2 месеца
и не можел да ползва патерици, поради естеството на травмите си, а това
обусловило ползване на инвалидна количка. След първите операции
провеждал и ежедневни рехабилитации, а поради тежкото психическо
състояние му предписали антидепресанти. Ползвал болничен за една година,
след това платения отпуск и после го помолили да напусне (той бил ΙΤ-
специалист, бизнес анализатор към Microsoft), тъй като предстояли нови
операции. Около 4 години той имал трудности да си намери работа, като 2
години и половина бил ангажиран с операции и рехабилитации. Макар и да не
поддържали връзка вече, свидетелката има впечатления, че той изпитвал
силни болки, при промяна на времето, имал проблем с краткосрочната памет,
което било проблем за новата му работа в „АйБиЕм“. Това го правело ядосан
6
и тъжен, тъй като не се справял с работния процес. Имал проблем да работи с
клавиатурата и мишката с дясната ръка (която била водеща), напълнял с 25-30
кг, преустановил активните си спортни занимания по сноуборд, каране на
колело, кънки на лед, тренировки по айкидо, сега дори не можел да се върже
връзките на обувките. Ищецът имал огромни белези по дясната ръка от
рамото надолу, от които се притеснявал и винаги ходел с дълъг ръкав, дори на
морето. Свидетелката разказва, че познава Ф. от първи клас и катастрофата
му се отразила много тежко – той станал изнервен, депресиран, имал
самоубийствени мисли. Не можел да тренира, не можел да ходи повече от 15
минути без да почне да го боли, провеждал е само рехабилитация около 2
години, но я преустановил, защото му казали, че е достигнал до максимума на
възстановяване. Понастоящем имал нова връзка, а информацията за ищеца
свидетелката получавала от общи приятели.
Св. Х. Ч. Б., сестра на ищеца, разказва, че той претърпял шест операции,
както и че в него все още имало части от фиксиращите елементи.
Възстановяването било много тежко, той изпитвал силни болки, променил се
психически, не можел да се грижи за себе си, винаги ползвал помощ за
къпане и ходене до тоалетна от свидетелката, майка им и Е., ползвал
инвалидна количка. Разказва, че той имал проблеми с ежедневни дейности
(смяна на крушки, отключване на входната врата), тъй като не може да
„отвори и затвори“ ръката си. Потвърждава, че той бил спортно активен –
кънки на лед, каране на колело, сноуборд, айкидо, а сега не можел дори да
хване кормилото на колелото. Притеснявал се от белезите си и от интереса на
хората, какво се е случило с него. Според свидетелката той не се е
възстановил, напълнял с около 30-35 кг, очакванията му за хубаво бъдеще
след завръщането му в България не се осъществили, затворил се, станал
антисоциален, депресирал се. Твърди, че заради коронавируса го пуснали от
работа (в „Ай Би Ем“) и не можел от тогава насам да намери.
Св. А. В. Г., оказващ съдействие по отглеждане на кучетата на ищеца,
разказва, че има преки впечатления от възстановяването на Ф., тъй като
посещавал дома му всяка седмица. Рехабилитациите (масажи, иглотерапия и
пр.) продължили около 2 години в домашни условия, като след това
приятелката на Ф. го карала с колата до някакво студио (пояснява, че едната
ръка на ищеца била много сериозно увредена и той трудно шофирал).
Разказва, че процедурите били заплащани от пострадалия.
7
Няма спор, че водачът на лекият автомобил е имал застраховка на
гражданската си отговорност при ответника.
При така очертаната фактическа обстановка по спорните въпроси се
налагат следните правни изводи:
Пред настоящата инстанция не е спорно, че на 29.07.2013 г. е настъпило
ПТП, поради виновно и противоправно поведение на водач, чиято гражданска
отговорност е застрахована при ответника-застраховател. Според влязлото в
сила решение на наказателния съд (което е задължително за гражданския съд,
с оглед сходството му с присъдата по смисъла на чл. 300 ГПК) съдът приема,
че единствената причина, която е довела до инцидента е поведението на
водача К., която при "завой наляво" е нарушила чл. 50, ал. 1 ЗДвП, тъй като
не пропуснала движещият се по път с предимство, обозначен със знак Б1,
мотоциклет, управляван от ищеца. Не се доказа в хода на процеса последният
да е обективирал такова противоправно поведение, което да е способствало за
настъпването на произшествието – ищецът се е движел правомерно по
пътното платно, не е управлявал ППС с превишена скорост, не е извършвал
маневра, която да е била забранена. Вярно е, че той се е опитал да предприеме
спасително отклоняване на мотоциклета в ляво и това му поведение е щяло да
осуети инцидента, ако (както се установява от показанията на очевидеца)
водача К. не се е движела колебливо по платното – тя е била спряла, но
отново е предприела движение напред именно, поради което е настъпил и
удара с моториста. Застрахователят или третото лице помагач са носели
доказателствената тежест да установят, че спасителната маневра на ищеца е
била значим фактор за сблъсъка, както и да установят, че ако
мотоциклетистът е спрял или намалил скоростта, ударът е можел да се
избегне. Подобен извод не може да се възприеме за доказан от събраните
доказателства, тъй като САТЕ е категорична, че при установената скорост на
движение на ищеца, сблъсъкът е бил непредотвратим чрез аварийно спиране,
поради разстоянието между моториста и автомобила, което е било по-малко
от зоната, в която мотоциклетистът е можел да спре безпрепятствено. Следва
да се подчертае отново, че водачът на лекия автомобил освен извършеното
нарушение на правилата, свързано с отнемането на предимството, е имала и
колебливо поведение на пътя – както се изясни К. е предприела спиране, а
след това отново е потеглила, като по този начин допълнително е усложнила
пътната обстановка, като се е движела непредвидимо по траекторията си. По
8
този начин тя е въвела в заблуждение и самия моторист относно поведението
и посоката си на движение по пътя и така е създала допълнителна
предпоставка за ПТП. В този смисъл отклонението в ляво от моториста,
целящ избягване на сблъсъка по никакъв начин не е предпоставило процесния
фатален сблъсък.
С оглед казаното възражението за съпричиняване, поддържано от
третото лице помагач, се явява недоказано и неоснователно.
Няма спор, че ищецът е пострадал, като според приетата пред първата
инстанция експертиза той е претърпял сложни за лечение телесни травми в
различни анатомични области (дясна раменна кост, ребра, дясна лакътна кост,
дясно стъпало, прекъсване на десния улнарен нерв на ръката, мекотъканни
увреждания), които са лекувани, чрез неколкократни оперативни
интервенции. Лечението и възстановяването са отнели продължителен период
(една година за лечение, а рехабилитационните процедури са надхвърлили 2
годони), като понастоящем е налице трайна увреда (макар и не
инвалидизираща пожизнено) на захвата на дясната (водеща) ръка и на
движенията в областта на лакъта на този крайник. Същите са осезателно
смутени и влияят както на ежедневните битови дейности, така и на
упражняването на професията на лицето, доколкото същото е компютърен
специалист. Ищецът е имал периоди на силни болки и страдания, затруднения
в обслужването, съблюдавал е постелен режим на лечение, изпитвал е
затруднения при придвижването след това, ползвал е вкл. и инвалидна
количка, нуждаел се е от чужда помощ в ежедневието. Отделно от това са
налице данни, че останалите два големи следоперативни белега имат
загрозяващ ефект, което смущава ищеца.
При тези данни за да определи размера на обезщетението настоящият
състав взе предвид, че се касае до млад човек (35 г. към датата на ПТП), в
активна възраст, който е претърпял откъсване от обичайната си дейност,
драстична промяна на ежедневието за продължителен период на лечение и
рехабилитация, нарушение на трудовата дейност, ограничения в личен план
досежно упражняване на спортни и развлекателни дейности. Ищецът е
преживял болки и страдания, силен психичен стрес, притеснения и трудности.
Следва да се отчетат и подчертаят данните, че лечението е преминало през
многократни оперативни манипулации, оставили белези, наличните битовите
9
затруднения, неудобството от обслужването от близките и зависимостта от
тях. Ето защо като отчита времето на настъпване на инцидента (2013 г.),
обществено-икономическите условия към този момент и практиката на
съдилищата за обезщетяване на вреди от инциденти, настъпили в този
период, настоящият състав, при прилагане на принципа на справедливост
намира, че следва да определи обезвреда от 90 000 лв., съставляваща средна
работна заплата за страната за период над 10 г. (с оглед статистически данни
за средна работна заплата към датата на инцидента, възлизаща на около 640
лв.). За тази сума искът се явява основателен, като решението следва да се
отмени в частта, в която се присъжда обезщетение до 200 000 лв.
По отношение на имуществените вреди решението на първостепенния
съд не следва да се коригира, поради факта, че жалбата на третото лице
помагач в тази част е бланкетна (а застрахователят е обжалвал само
обезщетението за неимуществени вреди) . Няма никакви конкретни
аргументи или оплаквания относно събраните в тази насока доказателства,
нито възражения по тяхната преценка или досежно размера на уважената
претенция, съобразена с ангажираните по делото заключения на ССЕ.
Съобразно разпоредбата на чл. 269 от ГПК въззивната инстанция следи
служебно за валидността на обжалваното решение, за неговата допустимост -
в обжалваната част, а по останалите въпрос същият е ограничен от
посоченото в жалбата. В хипотезата на бланкетна жалба (както е в случая с
жалбата на третото лице помагач относно имуществените вреди) въззивният
съд е длъжен да следи служебно единствено за правилното приложение на
онези материално правни норми, които имат императивен характер и чието
нарушаване застрашава установения правов ред. (Тълкувателно решение № 1
от 9.12.2013 г. на ВКС по тълк. дело. № 1/2013 г., на ОСГТК на ВКС). В хода
на осъществяване на служебната проверка за валидност и допустимост на
обжалвания съдебен акт в частта, относно присъденото обезщетение за
имуществени вреди, настоящият състав не констатира наличието на
визираните в ГПК пороци, които да обуславят нищожност или недопустимост
на решението, нито че е допуснато нарушение на императивна материално
правна норма. Ето защо решението в тази му част следва да се потвърди.
Решението следва да се отмени в частта, в която застрахователят е
осъден да заплати такса и разноски към бюджета над 5 438,79 лв., разноски
на ищеца - над 222,93 лв., а по чл. 38 ЗА – за адвокат - над сумата от 4 392,05
10
лв. Ищецът следва да заплати на застрахователя допълнително разноски в
размер на 440,44 лв. За настоящото производство на застрахователят се
дължат разноски в размер на 2200 лв. за такса и 300 лв. за юрисконсултска
защита, а за процесуална защита на ответника от адв. И. - се дължи 1430 лв. с
оглед отхвърлената част на жалбата.
В останалата част, с която искът за неимуществени вреди е отхвърлен за
разликата над 200 000 лв. до 250 000 лв. решението е влязло в сила.
Воден от горните мотиви съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 261140 от 31.03.2022 г. по гр. д. № 9421/2016 г.,
СГС, І-1, в частта, в която се ОСЪЖДА ЗК "Лев Инс" АД да заплати Ф. Ч. Б.,
сумата над 90 000 лв. до сумата от 200 000 лв. , в частта, в която се осъжда
ЗК "Лев Инс" АД да заплати такса и разноски към бюджета на съда над
5 438,79 лв. до 9838,79 лв., в частта, в която се осъжда ЗК "Лев Инс" АД да
заплати разноски на Ф. Ч. Б. над 222,93 лв. до 413,42 лв., и в частта, в която се
осъжда ЗК "Лев Инс" АД да заплати на адв. К. И. на основание чл. 38 ЗА над
сумата от 4 392,05 лв. до сумата от 8222,05 лв., като вместо това
ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл. 226, ал. 1 КЗ (отм.) предявен
от Ф. Ч. Б., ЕГН **********, срещу ЗК "Лев Инс" АД, ЕИК *********, за
заплащане на обезщетение над сумата от 90 000 лв. до сумата от 200 000 лв.
за неимуществени вреди, получени от ПТП, настъпило на 29.07.2013 г. като
неоснователен.
ПОТВЪРЖДАВА решението в частта, в която се ОСЪЖДА ЗК "Лев
Инс" АД да заплати на Ф. Ч. Б. сумата от 90 000 лв., представляваща
обезщетение за неимуществени вреди, и сумата от 38 734, 95 лв.,
представляваща обезщетение за имуществени вреди.
В останалата част решението е влязло в сила.
ОСЪЖДА Ф. Ч. Б. да заплати на ЗК „Лев Инс“ АД разноски за двете
инстанции допълнително общо в размер на 2944,44 лв.
ОСЪДЖА ЗК „Лев Инс“ АД да заплати на адв. К. И. на основание чл. 38
ЗА възнаграждение в размер на 1430 лв. за настоящата инстанция.
11
Решението е постановено при участие в процеса на Д. С. К., трето лице
помагач на страната на ЗК „Лев Инс“ АД.
Решението може да се обжалва пред ВКС в месечен срок от
съобщението до страните, че е изготвено.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
12