№ 12647
гр. София, 28.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 123 СЪСТАВ, в публично заседание на
четвърти октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:И.Г.М.
при участието на секретаря И.И.И.
като разгледа докладваното от И.Г.М. Гражданско дело № 20231110161610 по
описа за 2023 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Предявени са от /ФИРМА/ срещу С.О. обективно кумулативно
съединени иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 415, ал. 4, вр. ал.
1, т. 1 ГПК, във връзка с чл. 124, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ във
връзка с чл. 49 от ЗЗД за сумата от 693.19 лв. – регрес по щета № 0000- 1261-
20-200668 от 2020 г., образувана при /ФИРМА/ и иск с правно основание чл.
422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 415, ал. 4, вр. ал. 1, т. 1 ГПК, във връзка с чл. 124, ал. 1
ГПК във вр. с чл. 86, ал. 1, изречение 1 ЗЗД за сумата от 29.85 лв. –
обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за
периода на забавата от 30.12.2020 г. до 01.07.2021 г., включително.
Претендира се присъждане на законната лихва върху главницата за
периода от 02.07.2021 г. – на която дата е подадено заявлението за издаване на
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, въз основа на което е образувано ч. гр.
дело № 39117/2021 г. по описа на Софийски районен съд, 123 състав до
изплащане на вземането, както и на направените по последното заповедно
дело и в исковото производство разноски.
Ответникът – С.О., гр. София, чрез процесуалния си пълномощник
юрисконсулт Мартин Рунчев в писмен отговор на исковата молба от
1
29.03.2024 г. поддържа становище за неоснователност на предявените искове,
като излага съображения за това.
Софийският районен съд, II Г.О., 123 състав, като взе предвид събраните
по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, и обсъди
наведените от страните доводи, съгласно разпоредбите на чл. 235, ал. 2 от
ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявеният главен установителен иск е с правно основание чл. 422, ал. 1
ГПК, вр. чл. 415, ал. 4, вр. ал. 1, т. 1 ГПК, във връзка с чл. 124, ал. 1 ГПК във
вр. с чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ във връзка с чл. 49 от ЗЗД – регресен иск на
платилия застрахователното обезщетение застраховател, за причинените на
застраховано моторно превозно средство вреди, от възникнала и неотстранена
повреда на пътното платно – „необезопасена дупка на пътя, пълна с вода” в
*****, на територията на С.О., срещу ангажирания по силата на закона – чл.
31 от Закона за пътищата, чл. 48, т. 2 и чл. 52, т. 1 ППЗП с ремонт и поддръжка
на общинските пътища и на пътните възли и кръстовищата, както и частите от
тях, които са част от общинската пътна мрежа на територията на столицата –
С.О..
От приетите по делото писмени доказателства, в заверени от ищеца
преписи и от заключението на съдебната автотехническа експертиза, прието
от съда като неоспорено от страните и което съдът кредитира като дадено
вярно и безпристрастно от вещото лице В. Д., се установяват и съдът приема
за доказани в процеса твърдените в обстоятелствената част на исковата молба
обстоятелства, релевантни за предявения иск с правно основание чл. 422, ал. 1
ГПК, вр. чл. 415, ал. 4, вр. ал. 1, т. 1 ГПК, във връзка с чл. 124, ал. 1 ГПК във
вр. с чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ във връзка с чл. 49 от ЗЗД, поради което същият
следва да бъде уважен изцяло, със законните последици.
Настоящият съдебен състав не кредитира показанията на свидетелката Р.
П. Н., дадени в открито съдебно заседание на 04.10.2024 г., че на 11.02.2020 г.
не тя, а съпругът й е управлявал увредения при попадане в дупката на пътното
платно автомобил, тъй като свидетелката освен, че разпознава подписа си в
предявения й протокол за ПТП, където е вписана като водач на увредения
автомобил /въпреки предположението, направено от нея в открито съдебно
заседание, в смисъл: “Най – вероятно протокола за ПТП от 11.02.2020 г. ми е
бил предоставен от брокерката за подпис“/, същата е подала пред
2
застрахователя – ищец Уведомление № ********** от 11.02.2020 г. /лист 10 от
делото/, където от първо лице описва механизма на събитието – „движейки се
по улица „Дебър“ посока към Цар Борис попаднах в дупка и увредих
автомобила си“.
Възраженията на ответника С.О. са неоснователни.
Горното мотивира съда да уважи изцяло предявените иск с правно
основание чл. 422, ал. 1, във връзка с чл. 415, ал. 4, вр. ал. 3, предл. 1, вр. ал. 1,
т. 1 ГПК, във вр. с чл. 124, ал. 1 ГПК, вр. чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ във връзка с чл.
49 от ЗЗД за сумата от 693.19 лв. – регрес по щета № 0000- 1261-20-200668 от
2020 г., образувана при /ФИРМА/, ведно със законната лихва върху тази сума
считано от 02.07.2021 г. – на която дата е подадено заявлението за издаване на
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, въз основа на което е образувано
частно гр. дело № 39117/2021 г. по описа на Софийски районен съд, 123 състав
до окончателното й плащане и и иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр.
чл. 415, ал. 4, вр. ал. 1, т. 1 ГПК, във връзка с чл. 124, ал. 1 ГПК във вр. с чл.
86, ал. 1, изречение 1 ЗЗД за сумата от 29.85 лв. – обезщетение за забава в
размер на законната лихва върху главницата за периода на забавата от
30.12.2020 г. до 01.07.2021 г., включително.
При този изход на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът С.О.
следва да бъде осъден да заплати на ищеца /ФИРМА/ направените в
заповедното производство по частно гр. дело № 39117/2021 г. по описа на
Софийския районен съд, 123 състав разноски в размер на 25 лв. – платена по
сметка на Софийски районен съд дължима държавна такса и 50 лв. –
възнаграждение на един юрисконсулт, на основание чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. чл.
37, ал. 1 от Закона за правната помощ, вр. чл. 26 от Наредба за заплащането на
правната помощ; както и направените в исковото производство по настоящото
дело разноски в общ размер на 475 лв., от които 75 лв. – платена по сметка на
Софийски районен съд дължима държавна такса, 50 лв. – разноски за
възнаграждение на свидетел и 350 лв. – разноски за възнаграждение за вещо
лице, както и сумата от 100 лв. – за възнаграждение на един юрисконсулт, на
основание чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ, вр.
чл. 25, ал. 1 от Наредба за заплащането на правната помощ.
На ответника не се следват разноски и юрисконсултско възнаграждение, с
оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.
3
Мотивиран от гореизложеното, Софийският районен съд, 123 състав,
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че С.О. с адрес ***** ДЪЛЖИ на
/ФИРМА/ с ЕИК ******* със седалище и адрес на управление ****** сумата
от 693.19 лв. – регрес по щета № 0000-1261-20-200668 от 2020 г., образувана
при /ФИРМА/ – по предявения иск с правно основание чл. 422, ал. 1, във
връзка с чл. 415, ал. 4, вр. ал. 3, предл. 1, вр. ал. 1, т. 1 ГПК, във вр. с чл. 124,
ал. 1 ГПК, вр. чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ във връзка с чл. 49 от ЗЗД, ведно със
законната лихва върху тази сума считано от 02.07.2021 г. до окончателното й
плащане, както и сумата от 29.85 лв. – обезщетение за забава в размер на
законната лихва върху главницата за периода на забавата от 30.12.2020 г. до
01.07.2021 г., включително – по предявения иск с правно основание чл. 422, ал.
1 ГПК, вр. чл. 415, ал. 4, вр. ал. 1, т. 1 ГПК, във връзка с чл. 124, ал. 1 ГПК във
вр. с чл. 86, ал. 1, изречение 1 ЗЗД.
ОСЪЖДА С.О. с адрес ***** ДА ЗАПЛАТИ на /ФИРМА/ с ЕИК
******* със седалище и адрес на управление ****** сумата от 25 лв. –
направени в заповедното производство разноски за дължима държавна такса,
на основание чл. 78, ал. 1 ГПК и сумата от 50 лв. – възнаграждение на един
юрисконсулт в заповедното производство, на основание чл. 78, ал. 8 ГПК, вр.
чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ, вр. чл. 26 от Наредба за заплащането
на правната помощ; общата сума от 475 лв. – направени в исковото
производство разноски, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, както и сумата от 100
лв. – за възнаграждение на един юрисконсулт в исковото производство, на
основание чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ, вр.
чл. 25, ал. 1 от Наредба за заплащането на правната помощ.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред
СОФИЙСКИЯ ГРАДСКИ СЪД в ДВУСЕДМИЧЕН СРОК, считано от датата
на връчването му на страните, на основание чл. 259, ал. 1 ГПК.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4