Р Е Ш Е Н И Е
№ 260106
гр. Пловдив 22.01.2021
г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД ПЛОВДИВ – ХVІІ н. с., в
публично заседание на девети октомври две хиляди и двадесета година в състав
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: ИВАН МИНЧЕВ
при участието
на секретаря СИЙКА РАДЕВА като разгледа докладваното от съдията АНД № 1235/2020
г. по описа на РС Пловдив – ХVІІ н. с., за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл.59 и
сл. от ЗАНН.
Обжалвано
е Наказателно постановление № 482596-F504122/06.12.2019 г. на И. Д. Директор на
Дирекция „Обслужване“ при ТД на НАП гр. Пловдив, с което на ГРАДСКИ
АРХЕОЛОГИЧЕСКИ МУЗЕЙ с ЕИК *********, със седалище гр. Хисаря, адрес на
управление гр. Хисаря ул. „Ал. Стамболийски“
№ 8, представляван от М.К.М. с ЕГН **********, е наложено административно
наказание имуществена санкция в размер на 1092.18 лева /хиляда деветдесет и два
лева и осемнадесет стотинки/ за нарушение по чл.180 ал.2 вр. ал.1 вр. чл.86
ал.1 и ал.2 вр. чл.102 ал.3 т.1 от Закона за данък върху добавената стойност /ЗДДС/
и чл.112 ал.1 от Правилника за приложение на Закона за данък върху добавената
стойност /ППЗДДС/ на основание чл.180 ал.2 вр. ал.1 от ЗДДС.
Жалбоподателят ГРАДСКИ
АРХЕОЛОГИЧЕСКИ МУЗЕЙ гр. Хисаря не се представлява в съдебно заседание от
процесуален представител. Чрез жалбата и допълнително уточнение се иска отмяна
на наказателното постановление като незаконосъобразно – с аргумент за допуснати
в хода на административното производство съществени процесуални нарушения.
Въззиваемата страна ТД на
НАП гр. Пловдив чрез упълномощения си процесуален представител – ст. юрк. В.П.,
прави искане съдът да потвърди процесното наказателно постановление като
правилно и законосъобразно. Претендират се разноски по процесуалното
представителство – за юрисконсултско възнаграждение.
Съдът като съобрази и
прецени доказателствата поотделно и в тяхната съвкупност прие за установено
следното:
Жалбата е подадена в срок и изхожда от лицето,
което е санкционирано, поради което се явява ДОПУСТИМА, разгледана по същество
същата е ОСНОВАТЕЛНА.
ГРАДСКИ АРХЕОЛОГИЧЕСКИ
МУЗЕЙ гр. Хисаря, представляван от М.К.М., е бюджетна
организация, второстепенен разпоредител с бюджет към Министерство на културата
на Република България, като реализира дейност по възмездно доставяне на стоки и услуги в два обекта в
гр. Хисаря – в самият Градски археологически музей в гр. Хисаря на ул. „Ал.
Стамболийски“ № 8 и на обект „Римски терми“ в парк „Момина сълза“ в същия град.
На 30.05.2019 г. от
страна на ГРАДСКИ АРХЕОЛОГИЧЕСКИ МУЗЕЙ гр. Хисаря било подадено в
ТД на НАП гр. Пловдив заявление – с вх. № 303911901384392 за
регистрация по ЗДДС. По повод на подаденото заявление от ТД на НАП гр. Пловдив
била възложена проверка на лицето жалбоподател, пряко с която проверка била
натоварена Й.Е.Т. – инспектор по приходите. В хода на възложената проверка били
изискани от ГРАДСКИ АРХЕОЛОГИЧЕСКИ МУЗЕЙ и проверени множество
документи и обяснения, въз основа на които се установило, че към 31.07.2017 г.
музеят е бил формирал от реализираната дейност по възмездно доставяне на стоки и услуги /от извършени
продажби на сувенири и рекламни материали/ облагаем съобразно чл.96
ал.2 от ЗДДС оборот в размер над 50000 лв., което задължавало с оглед на
изискването на чл.96 ал.1 от ЗДДС да подаде в срок до 14.08.2017 г. включително
заявление за регистрация по ЗДДС, но такова не било подадено своевременно. С
Акт за регистрация № 160421901498084 от 13.06.2019 г., връчен на 19.06.2019 г.,
ГРАДСКИ
АРХЕОЛОГИЧЕСКИ МУЗЕЙ гр. Хисаря бил регистриран по ЗДДС, считано от
19.06.2019 г. – датата на връчване на Акта за регистрация.
ГРАДСКИ
АРХЕОЛОГИЧЕСКИ МУЗЕЙ гр. Хисаря е вписан в Регистър БУЛСТАТ като културна
организация на основание ЗЗРК с ЕИК по БУЛСТАТ ********* и представлява лице по
смисъла на чл.42 от ЗДДС. На това основание редица от доставките, които лицето жалбоподател
извършва, не са облагаеми, а са освободени доставки, за които не се начислява
ДДС. Такива в условията на примерно, а не на изчерпателно, изброяване могат да
бъдат: - доставките по чл.42 т.1 б.Б от ЗДДС - продажбата на билети от
културни организации и институти по Закона за закрила и развитие на културата
за музеи, художествени галерии, библиотеки и театри; - доставките по чл.44
ал.1 от ЗДДС, сред които попадат доставката на стоки и извършването на услуги
от организациите по чл.39, 40, 41 и 42 /сред които е и настоящият жалбоподател/,
когато доставката е във връзка с прояви за набиране на средства, използвани за
тяхната дейност; - доставките по чл.49 ал.1 от ЗДДС, а именно на пощенски
марки, изобразяващи паметници на културата, продавани от музеите; - доставки
по чл.50 от ЗДДС.
Все в хода на проверката по
заявлението за регистрация по ЗДДС инспектор по приходите Т. установила, че за
периода 01.01.2019 г. – 31.01.2019 г., в който ГРАДСКИ АРХЕОЛОГИЧЕСКИ
МУЗЕЙ гр. Хисаря е следвало да бъде регистриран по ЗДДС,
ако бе подал своевременно заявление за това, предвид достигнатия към 31.07.2017 г.
облагаем съобразно чл.96 ал.2 от ЗДДС оборот в размер над 50000 лв., лицето
жалбоподател е реализирало облагаеми доставки на стойност 6553.10 лв., за които
съобразно чл.86 ал.1 и 2 от ЗДДС и в съответствие и с чл.102 ал.3 т.1 от ЗДДС и
чл.112 от ППЗДДС е следвало да начисли ДДС, но не е изпълнило това си
задължение в срока за това – до 14.02.2019 г. включително. Начисляването на ДДС
съобразно чл.86 ал.1 от ЗДДС се реализира като регистрираното лице, за което
данъкът е станал изискуем издаде
данъчен документ, в който посочи данъка на отделен ред, включи размера на
данъка при определяне на резултата за съответния данъчен период в
справка-декларацията по чл. 125 за този данъчен период, посочи документа по т. 1 в
дневника за продажбите за съответния данъчен период. Заради това и св. Т.
съставила на 12.08.2019 г. на ГРАДСКИ АРХЕОЛОГИЧЕСКИ МУЗЕЙ гр. Хисаря в
присъствието на представляващия музея М. акт за установяване на административно
нарушение – АУАН № F504122/12.08.2019 г. – за нарушение по чл.180 ал.2 вр. ал.1
вр. чл.86 ал.1 и ал.2 вр. чл.102 ал.3 т.1 от ЗДДС и чл.112 ал.1 от ППЗДДС – за
неначисляване на ДДС за данъчния период м. януари 2019 г. - 01.01.2019 г. –
31.01.2019 г. Нарушението е прието за извършено на 15.02.2019 г. Вписано в АУАН било
и че на
основание чл.67 ал. 2 от ЗДДС, когато при договаряне на доставката не е изрично
посочено, че данъкът се дължи отделно, приема се, че той е включен в
договорената цена, поради което размерът на данъка е определен по формулата,
разписана в чл.53 ал. 2 от ППЗДДС. Установяване на описаното в АУАН нарушение
било документирано с протокол по чл.50 от ДОПК с № **********/13.06.2019 г., а размерът
на неначисления в срок ДДС бил определен с протокол № **********/08.08.2019 г. АУАН № F504122/12.08.2019
г. бил подписан от жалбоподателя без възражения. Такива били подадени писмено в
срока по чл.44 от ЗАНН, но били приети от административно-наказващия орган за
неоснователни.
Въз основа на АУАН и
останалите материали по административната преписка било издадено атакуваното
наказателно постановление.
Както в АУАН, така и в НП
при излаганите по сходен начин обстоятелства на приетото за извършено към
15.02.2019 г. административно нарушение по чл.180 ал.2 вр. ал.1 вр. чл.86 ал.1
и ал.2 вр. чл.102 ал.3 т.1 от ЗДДС и чл.112 ал.1 от ППЗДДС нито
актосъставителят, нито административно-наказващият орган от каква дейност лицето
нарушител е реализирало облагаеми доставки на стойност 6553.10 лв., за да се установи
категорично, че стойността от 6553.10 лв. е именно по реализирани облагаеми
доставки, а не и от дейност по реализирани освободени по см. на чл.42 от ЗДДС
доставки.
Така изложената фактическа
обстановка съдът прие за безспорно установена въз основа на: показанията на св.
Б.Г., АУАН, възражение, протоколи, оправомощителни заповеди, акт за регистрация
по ЗДДС, уведомителни писма, справки, извлечения за стопанска дейност, дневни
финансови отчети, искания за представяне на документи и писмени обяснения,
удостоверения, опис, бюджет, решения на Общински съвет, план-сметка, правилник
за устройство и дейност, оборотни ведомости, удостоверения, заявление за
регистрация по ЗДДС.
Съдът прие показанията на
св. Г. за правдиви, обстоятелствени, съответстващи на писмените доказателства
по делото, неоспорени от страните.
При така възприетата и
изложена фактическа обстановка съдът прие, че ангажираната спрямо ГРАДСКИ
АРХЕОЛОГИЧЕСКИ МУЗЕЙ гр. Хисаря административна отговорност за нарушение
по чл.180 ал.2 вр. ал.1 вр. чл.86 ал.1 и ал.2 вр. чл.102 ал.3 т.1 от ЗДДС и
чл.112 ал.1 от ППЗДДС, което да е сторено на 15.02.2019 г. по отношение на
неначислен ДДС за данъчния период 01.01.2019 г. – 31.01.2019 г., следва да
отпадне, като издаденото наказателно постановление за такова нарушение бъде
отменено като незаконосъобразно. Като основание за този правен извод на съда е
приетото, че в хода на административното производство са допуснати съществени
процесуални нарушения, ограничили правото на защита на наказаното лице.
За да предизвикат целените
с издаването им правни последици, АУАН и НП, като писмено обективирани
волеизявления, следва да съдържат отнапред определен в закона минимален обем
информация, включително описание на нарушението, датата и мястото, където е
извършено, обстоятелствата, при които е извършено – съобразно разпоредбите съответно
на чл.42 т.4 и чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН. Основният съставомерен факт, който
следва да се прояви, за да възникне отговорността на жалбоподателя, е да се
установи, че за процесния период 01.01.2019 г. - 31.01.2019 г., същият е
извършил облагаеми доставки на твърдяната стойност, за които като е бил длъжен
не е начислил ДДС. Както се посочи и по – горе нито актосъставителят в АУАН,
нито административно-наказващият орган в НП са конкретизирали за какви и кои
точно облагаеми доставки се дължи ДДС, за да се направи проверка извършени ли
са през процесния месец действително доставки на стоки и услуги от наказания
субект, били ли са те облагаеми и дължим ли е бил данък добавена стойност за
начисляване от доставчика. А това нарушение
е съществено, доколкото ГРАДСКИ АРХЕОЛОГИЧЕСКИ МУЗЕЙ гр. Хисаря е бюджетна
организация и второстепенен разпоредител с бюджет към Министерство на културата
лице по смисъла на чл.42 от ЗДДС
и предвид на това част от доставките, които извършва, не са облагаеми, а са
освободени доставки, за които не се начислява ДДС. При липса на изложени факти
в АУАН и НП колко на брой, кога са извършени, от кой от ползваните търговски
обекти и най-вече какви са били по своето естество доставките, за които
наказващия орган твърди, че са облагаеми, то наказаното лице е поставено в
подчертана неяснота и следва да предполага кои са конкретните факти, които би
могло да оборва. Това положение е несъвместимо с правото на защита на
жалбоподателя, доколкото той разполага с възможност да се брани не само срещу
правните, но и срещу фактическите констатации на наказващия орган. С факта на
неконкретизиране в АУАН и НП на отделните доставки съдебната инстанция е
поставена в невъзможност да провери правилността на правните и фактически
изводи в АУАН и НП, че тези доставки са облагаеми и са на обща стойност 6553.10
лв. Напълно възможно е в доставките, счетени за съставомерни от
наказващия орган, всъщност да се включват такива, които по мнение на съда да са
освободени доставки по смисъла на чл.42, чл.44, чл.49, чл.50 от ЗДДС, но след
като липсва конкретизация на отделни доставки, то това е на
практика непроверимо. Съдът счита за нужно да посочи, че в
конкретния случай не става въпрос за празноти в процеса по доказване /на
ангажиране и представяне на доказателства/, а за пропуски при
отразяване на съставомерните факти в АУАН и НП. От това следва, че
пороците при описание на нарушението в АУАН и НП, липсата на
посочване в тях на съставомерните факти, каквито се явяват видът и
броят на извършените доставки, не могат да се преодолеят от съда на етап
съдебно следствие чрез събиране на доказателства. Отговорността на нарушителя
не може да бъде ангажирана въз основа на обстоятелства, които са разкрити в
хода на съдебното следствие, но които не са посочени в АУАН, защото
те не са надлежно предявени и респективно се явяват извън предмета на
доказване.
С оглед на така посочените
за допуснати в хода на административното производство съществени процесуални
нарушения атакуваното наказателно постановление следва да бъде отменено изцяло
като незаконосъобразно.
С оглед изхода на производството
на основание чл.63 ал.3 от ЗАНН вр. чл.144 от АПК вр. чл.78 ал.1 от ГПК в полза
на жалбоподателя могат да бъда присъдени извършените от него разноски в
настоящото производство за заплатено възнаграждение за осъществяване на
процесуално представителство от упълномощен от него процесуален представител
ако такова искане е сторено своевременно и ако доказателства за същите разноски
са представени. Въпреки това в материалите по делото липсва сторено от
процесуалния представител на жалбоподателя искане за заплащане на направените
от ответника разноски по настоящото дело – било в жалба, било в писмена
молба/становище или в становище на процесуалния представител на страната пред
съда, макар иначе безспорно да са представени доказателства за извършване на
такива разноски /фактура/, както и списък с разноските.
Съгласно т.11 от
Тълкувателно решение № 6/2012 от 6.11.2013 г. по тълкувателно дело № 6 по описа
за 2012 г. на ОС на Гражданска и Търговска колегия претенцията за разноски по
чл.80 от ГПК може да бъде заявена валидно най-късно в съдебното заседание, в
което е приключило разглеждането на делото пред съответната инстанция. Ето защо
съдът не следва по реда на чл.63 ал.3 от ЗАНН вр. чл.144 от АПК вр. чл.78 ал.1
от ГПК да присъжда разноски в полза на жалбоподателя.
Пак все с оглед на изхода
на производството – по отмяна на НП като незаконосъобразно не следва да се
присъждат и претендираните от процесуалния представител на въззиваемата страна
разноски – по процесуално представителство от юрисконсулт.
Мотивиран от горното РС
Пловдив ХVІІ н. с.
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Наказателно
постановление № 482596-F504122/06.12.2019 г. на И. Д. Директор на Дирекция „Обслужване“ при
ТД на НАП гр. Пловдив, с което на ГРАДСКИ АРХЕОЛОГИЧЕСКИ МУЗЕЙ с ЕИК *********,
със седалище гр. Хисаря, адрес на управление гр. Хисаря ул. „Ал. Стамболийски“ № 8, представляван от М.К.М.
с ЕГН **********, е наложено административно наказание имуществена санкция в
размер на 1092.18 лева /хиляда деветдесет и два лева и осемнадесет стотинки/ за
нарушение по чл.180 ал.2 вр. ал.1 вр. чл.86 ал.1 и ал.2 вр. чл.102 ал.3 т.1 от Закона
за данък върху добавената стойност /ЗДДС/ и чл.112 ал.1 от Правилника за
приложение на Закона за данък върху добавената стойност /ППЗДДС/ на основание
чл.180 ал.2 вр. ал.1 от ЗДДС.
Решението подлежи на
обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Административен
съд –Пловдив по реда на глава ХІІ от АПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п.
Вярно с оригинала!
Т.К.