№ 503
гр. София, 06.08.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО I ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично
заседание на деветнадесети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Петя Г. Крънчева Тропчева
Членове:Антон Н. Урумов
Слави Г. Славов
при участието на секретаря Цветанка Б. Делова
като разгледа докладваното от Антон Н. Урумов Въззивно наказателно дело
от частен характер № 20241100601244 по описа за 2024 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е по реда на глава XXI от НПК.
С присъда от 15.06.2023 г. на Софийски районен съд, Наказателно отделение, 7 състав по
НОХД № 12933 / 2020 г., подсъдимият К. А. К. е признат за виновен в извършено
престъпление по чл.130, ал.1 от НК, като на основание чл.78а, ал.1 от НК е освободен от
наказателна отговорност и му е наложено административно наказание “Глоба“ в размер на 1
000,00 ( хиляда ) лева. С така постановената присъда, на основание чл.304 от НПК, подс. К.
А. К. е признат за невиновен и е бил оправдан за извършено престъпление по чл.144, ал.1 от
НК.
На основание чл.45 от ЗЗД, подс. К. А. К. е осъден да заплати на С. Л. С. сумата от 2 000,00 (
две хиляди ) лева, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди, в
резултат на деянието по чл.130, ал.1 от НК, ведно със законната лихва ( считано от датата на
довършване на деянието - 14.08.2020 г. ), както и сумата от 80,00 лева ( представляваща
Държавна такса върху уважения размер на гражданския иск, платима по сметка на
Софийски районен съд ), като съдът е отхвърлил гражданския иск в останалата му част до
размера от 5 000,00 лева като недоказан.
На основание чл.189, ал.3 от НПК К. А. К. е бил осъден да заплати и разноските по делото.
1
Срещу така постановената присъда е постъпила жалба К. А. К., чрез адв. В. Г., с която се
иска същата да бъде отменена като несправедлива, непочиваща на събраните по делото
доказателства, постановена в противоречие и при превратно тълкуване на доказателствата.
Излагат се подробни доводи, че по делото не са събрани достатъчно доказателства за това
подсъдимото лице да е осъществило деянията, за които му е повдигнато обвинение. Твърди
се, че съдът е тълкувал едностранчиво показанията на свидетелите и страните по делото,
поради което възприел неправилно фактическата обстановка по случая. Иска се отмяна на
присъдата в осъдителната й част и оправдаване на подс. К. А. К.. Излагат се съображения за
наличие на предпоставките ма чл.9, ал.2 от НК и прилагане на института за
малозначителност. Не се правят искания за събиране на доказателства.
В закрито заседание, проведено на 06.03.2024 г., въззивният съд по реда на чл. 327 от НПК,
след проверка на материалите по делото прецени, че за изясняване на обстоятелствата по
делото не се налага разпит на подсъдимия, на свидетели и вещи лица.
В съдебно заседание пред въззивната инстанция, защитата на подс. К. А. К. – адв. В. Г.
поддържа жалбата. Счита съдебния акт на първата инстанция за несправедлив, постановен в
противоречие със събрания доказателствен материал и при превратно тълкуване на същия,
почиващ на предположения. В този смисъл твърди, че необосновано Софийски районен съд
е дал вяра единствено на свидетелските показания, които се припокриват с твърденията на
частния тъжител, като немотивирано не е дал вяра на друга част на доказателствения
материал. Навежда доводи за вътрешно противоречие в показанията на свидетелите и
частния тъжител, поради което защитата счита, че се внася съмнение в обвинителната теза.
Допълнително се сочи, че по делото са налице многобройни смекчаващи отговорността
обстоятелства. Моли за постановяване на оправдателна присъда.
Повереникът на частния тъжител и граждански ищец С. Л. С., адв. А. Г. моли въззивната
жалба да бъде оставена без уважение. Счита постановената присъда за правилна и
обоснована.
В правото си на последна дума подс. К. А. К. се присъединява към казаното от защитата си
и моли за постановяване на правилно решение.
СОФЙИСКИ ГРАДСКИ СЪД, като съобрази изложените от страните доводи и сам служебно
провери изцяло правилността на присъдата съобразно изискванията на чл.314 от НПК,
намира за установено следното:
За да постанови решението си, първоинстанционният съд е събрал всички относими към
предмета на делото доказателства, чрез показанията на разпитаните в хода на съдебното
следствие свидетели, съдебно - медицинска експертиза и другите писмени доказателства,
които е обсъдил внимателно и задълбочено.
Съобразявайки събраните по делото доказателства, Софийски районен съд е приел, че
подсъдимият К. А. К. е роден на ******* г. в гр. София, българин, български гражданин,
неженен, със средно образование, неосъждан, живущ в с. Мрамор, ул. “******* с ЕГН
2
**********.
Частният тъжител С. Л. С. и подсъдимият К. А. К. живеели на семейни начала от 2005 г.,
като от връзката им се родило дете - Е.К. А.а, родена на ******* г. Двамата обитавали къща,
находяща се в с. Мрамор, ул. “*******
През април 2020 г. частният тъжител С. С. и подсъдимият К. К. се разделили, като за
раздялата и двамата изтъкват една и съща причина - изневяра, но по вина на другия. На
адреса в с. Мрамор, ул. “******* останали да живеят подсъдимият К. К. и дъщеря му Е. А.а,
а частният тъжител С. С. се преместила временно в дома на родителите си, също в с.
Мрамор, на ул. “Мичур“.
На 14.08.2020 г., след 15:00 часа, частният тъжител С. С. и подсъдимият К. К. отново се
намирали в къщата в с. Мрамор, ул. “******* Частният тъжител С. С. дошла, за да приготви
багажа на дъщеря си, която се готвела да замине на летен лагер в с. Кранево. Докато
събирала багажа частният тъжител С. С. и подсъдимият К. К. започнали да си разменят
остри реплики. Подсъдимият К. К. карал С. С. по - бързо да събира дрехите на детето. По
същото време в двора на къщата се намирала свид. В. К.а - майка на подс. К. К., която
разговаряла със съседи. Тя чула разправията между двамата в къщата.
Внезапно, около 18:00 часа, подс. К. К. ударил с юмрук в лицето С. С., след което я хванал за
косата, съборил я и отново я ударил с юмрук и започнал да я влачи по земята. Частният
тъжител С. С. успяла да се отскубне и побягнала навън пред къщата, като в 18:06 часа
подала сигнал на тел. 112 от мобилен телефон *******, като през плач обяснила на
дежурния оператор, че била пребита от човека, с който живее.
По - рано през деня частният тъжител С. С. се била уговорила с приятелката си свид. Д.Г. да
се видят около 19:00 - 20:00 часа. Свид. Д.Г. по това време била приятелка на брата на С. С.
и знаела, че последната се намира в къщата на ул. “******* за да приготвя багажа на дъщеря
си. След побоя обаче, С. С. позвънила на мобилния телефон на свид. Д.Г. по - рано и й
обяснила, че “К. я е ударил и й разбил носа“. Двете се срещнали около 18:00 часа и свид. Д.Г.
възприела на улицата, че С. С. е “в кръв“. Последната провела кратък разговор със свид.
Д.Г., в който обяснила, че подс. К. К. я карал по - бързо да събира дрехите на детето, давал й
кратки срокове, изпокарали се и и той я ударил многократно. На тел. 112 в 18:41 часа и в
19:01 часа, от различни мобилни номера били подадени още два сигнала по повод
горепосочения инцидент от лица от женски пол, които не се представили, но изразявали
недоволство от липсата на линейка и от това, че инцидентът станал пред очите на майката
на К..
По така подадения по - рано на тел. 112 сигнал, дошла линейка на “Бърза помощ“, която
откарала С. С. в УМБАЛСМ “Пирогов“. Шофьор на линейката бил свид. Г.С., който
разпознал, че пациента, когото откарва в “Пирогов“, е именно частният тъжител С. С. -
дъщеря на неговия приятел Любомир. След побоя подс. К. К. откарал с автомобил свид. В.
К.а за гр. София.
В УМБАЛСМ “Пирогов“ бил издаден медицински лист № 084470 от 14.08.2020 г., сочещ, че
3
С. С. постъпила в лечебното заведение в 19:53 часа с анамнеза “побой“ и констатирана
“травма на носа“.
На 17.08.2020 г. на частния тъжител С. С. било издадено съдебно -медицинско
удостоверение № 227.08 / 2020 г., сочещо, че на С. С. било причинено счупване на носните
кости, кръвонасядания на лицето, дясната ръка и двата крака. Частният тъжител С. С. била
посочила, че й бил нанесен побой на 14.08.2020 г. от мъж, с когото живеела на семейни
начала.
Видно от заключението на изготвената в рамките на съдебното следствие съдебно -
медицинска експертиза ( СМЕ ), по повод на инцидента от 14.08.2020 г., в УМБАЛСМ
“Пирогов“, в 20:25 часа била проведена рентгенография, която установила счупване на
носни кости. В резултат на побоя, на С. С. били причинени кръвонасядания с малка давност
по носа, лявото и дясно бедро, капачката на дясното коляно и дясната предмишница, както и
драскотина на гърба, които й причинили болка и страдание, както и счупване на носните
кости, довели до временно разстройство на здравето, неопасно за живота. Травмата на носа,
като механизъм, можело да бъде получена в резултат на удар с или върху тъп предмет, както
и в резултат на посочения в тъжбата побой и директно контактно увреждане от удар с
юмрук. Останалите по - леки травми е могло да бъдат получени в резултат на влачене, за
което съобщава С. С. в тъжбата си.
Разпитана в съдебно заседание, свид. Д.Г. заявява, че С. С. често се оплаквала от подс. К. К.,
че щял да я намери и да я пребие. В различни разговори по телефона преди горепосочения
инцидент подс. К. К. заплашвал С. С., че ще я обезобрази и тя ще излезе от къщата на
инвалидна количка. Това свид. Д.Г. била чула лично, след като С. С. била пуснала разговора
с бившия си партньор на високоговорител.
С Решение от 22.08.2021 г. на Софийски районен съд, 139 състав, на основание чл.15, ал.1 от
ЗЗДН, против подс. К. К. била издадена заповед за защита, по повод актове на домашно
насилие от 06.08.2020 г., 10.08.2020 г. и 14.08.2020 г., с която заповед съдът задължавал подс.
К. К. да се въздържа от актове на домашно насилие спрямо С. С.. Горепосоченото решение
на Софийски районен съд било отменено с Решение от 14.11.2022 г. на Софийски градски
съд, който въззивен състав приел, че липсват установени актове на домашно насилие.
При така установената фактическа обстановка, съдът е приел, че с действията си подс. К. А.
К. е осъществил от обективна и субективна страна състав на престъплението по чл.130, ал.1
от НК, както и не е било установено осъществяването на възведеното с частната тъжба
второ обвинение за осъществено престъпление по чл.144, ал.1 от НК.
Въззивният съд в пълна степен споделя както фактическите констатации, направени от
Софийски районен съд, така и неговите правни изводи. Настоящата съдебна инстанция
изцяло подкрепя и направеният от първоинстанционния съд анализ на доказателствата по
делото. Освен, че анализът на доказателства е правилен и логичен, въз основа на него е
установено по един категоричен начин изложената фактическа обстановка, която Софийски
градски съд също така напълно споделя. В този смисъл не се споделят доводите, изложени в
4
жалбата на подсъдимото лице, че подс. К. А. К. е невиновен по повдигнатото му обвинение
по чл.130, ал.1 НК, с оглед на което постановената присъда, в така посочената част, следва
да бъде отменена като неправилна.
Въззивният съдебен състав намира, че първоинстанционният съд е събрал необходимите
доказателства за изясняване на обективната истина и в това отношение не е допуснал
процесуални нарушения, с които да е ограничил правата на страните да сочат доказателства.
Отделно от това Софийски районен съд в пълна степен е изпълнил задължението си да вземе
всички необходими мерки за разкриване на истината.
Районният съд не е допуснал процесуални нарушения и при обсъждането на събраните по
делото доказателства. Твърдението, че неправилно са кредитирани показанията на
свидетелите Д.Г. и Г.С., направено във въззивната жалба, съдът прецени за неоснователно.
Първостепенният съд е кредитирал с доверие показанията на посочените двама свидетели,
като е възприел техните показания по отношение поведението на подсъдимото лице спрямо
пострадалата, отправените обидни изрази ( показанията на свид. Д.Г. ), механизмът на
нанасяне на ударите и получените от тъжителката С. С. телесни увреждания ( показанията
на свидетелите Д.Г. и Г.С. ). Показания касателно механизма обосновано са поставени в
основата на фактическите изводи, преценени във връзка със заключението на съдебно -
медицинската експертиза. Ако защитата при аргументиране на въззивната жалба е имала
предвид некредитирането на показанията на свид. В. К.а, то лишаването от доверие на
свидетелстването на посоченото лице е правилно мотивирано, както предвид
противоречието на заявеното от този свидетел с еднопосочната информация, съдържаща се в
показанията на свидетелите Д.Г. и Г.С., така и предвид очевидната непълнота в разказа й по
отношение на начина на получаване на телесните увреждания на частния тъжител. В тази
връзка, несподелимо е и оплакването за едностранчиво обсъждане на доказателствения
материал, защото нито едно доказателство и доказателствено средство не е останало извън
вниманието на първоинстанционния съд, като процесът на формиране на вътрешното му
убеждение е ясно обективиран в съдебния акт.
Твърдението на защитата на подсъдимия, че е налице упражнено влияние от съдебния
състав при проведения разпит на посочените свидетели се явява голословно и неподкрепено
от приложените материали по делото. Същевременно, в атакуваната присъда се съдържа
внимателна и задълбочена преценка на доказателствените факти, изводими от показанията
на посочените свидетели Д.Г. и Г.С.. При подробен анализ и настоящата съдебна установи,
че те съдържат еднопосочна информация за това, че подс. К. К. първоначално се е държал
агресивно, като е искал С. С. бързо да събере дрехите на детето, след което е нанесъл удари
на същата, с което й е причинил травматичните увреждания. Изводимото от посоченото
гласно доказателствено средство е преценено като достоверно и във връзка със
заключението на СМЕ, според което описаните от свидетелите Д.Г. и Г.С. механизъм на
нанасяне от подсъдимото лице на удари в областта на главата, тялото и крайниците на
пострадалия частен тъжител има съответно потвърждение в заключението на вещото лице, а
това сочи на изясненост на механизма на деянието в тази му част.
5
Законосъобразно съдът е възприел и писмените доказателства по делото.
В обобщение настоящият въззивен състав не констатира нарушения в доказателствената
дейност на Софийски районен съд и в този смисъл възраженията от въззивната жалба,
поддържани от защитата на подсъдимата се явяват неоснователни.
На основата на така изяснената фактическа обстановка въззивният съд се солидализира с
изводите на първата инстанция, че подсъдимият К. К. е осъществил състав на повдигнатото
с тъжбата обвинение за извършване на престъпление по чл.130, ал.1 от НК.
От субективна страна, законосъобразно Софийски районен съд е преценил, че деянията са
били извършено от страна на подсъдимото лице виновно, при форма на вината пряк умисъл
за инкриминираното деяние.
Въззивният съд изцяло се солидализира с първата инстанция и относно наложеното
наказание, което е било наложено на основание чл.78а, ал.1 във вр. с чл.130, ал.1 от НК, като
подсъдимият К. К. е бил освободен от наказателна отговорност и му е наложено
административно наказание “Глоба“ в размер на 1000 ( хиляда ) лева, намирайки го за
справедливо и кореспондиращо с характера и тежестта на извършеното от подсъдимия
престъпление, с което ще бъдат постигнати и целите на наказанието съгласно чл.36 от НК.
Правилно са преценени и смекчаващите и отегчаващите вината обстоятелства относими към
настоящото съдебно производство.
Правилно от Софийски районен съд е бил определен и размера на гражданския иск уважен
от първата инстанция – 2 000,00 лева, който следва да бъде заплатен на гражданския ищец
по делото С. С., като обезщетение за претърпените неимуществени вреди в резултат на
престъплението. С оглед изхода на делото и на основание чл.189, ал.3 от НПК подс. К. К.
дължи да заплати разноските по делото, както и държавна такса за разглеждане на
гражданския иск и 5 лева за служебно издаване на изпълнителен лист - изводи, които са
напълно правилни и законосъобразни.
Първоинстанционната присъда е правилна и следва да се потвърди в частта й, с която
подсъдимото лице е било осъдено да заплати в полза на частния тъжител направените от
него по делото разноски пред първата инстанция. В тази връзка, доколкото по делото пред
настоящата съдебна инстанция са представени доказателства за направени разноски от
частния тъжител С. С. в размер на 800,00 лева и същите са били изрично поискани да бъдат
присъдени, подсъдимото лице К. К. следва да бъде осъдена да заплати същите, както и
сумата от 5,00 лева по сметка на Софийски градски съд, представляваща държавна такса за
издаване на изпълнителен лист.
При цялостната служебна проверка на присъдата, въззивният съд не констатира други
нарушения на материалния закон, съществени нарушения на процесуалните правила,
необоснованост или непълнота на доказателствата, поради което и намери, че присъда от
15.06.2023 г. на Софийски районен съд, Наказателно отделение, 7 състав по НОХД № 12933
/ 2020 г, следва да бъде потвърдена.
Така мотивиран и на основание чл.338 във вр. с чл.334, т.6 от НПК, Софийски градски съд,
6
Наказателно отделение, I въззивен състав
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА присъда от 15.06.2023 г. на Софийски районен съд, Наказателно
отделение, 7 състав по НОХД № 12933 / 2020 г.
НА ОСНОВАНИЕ чл.189, ал.3 от НПК ОСЪЖДА К. А. К. да заплати на С. Л. С.
направените от последната разноски пред настоящата съдебна инстанция в размер на 800,00
лева, както и на основание чл.190, ал.2 от НПК 5,00 лева Държавна такса за служебно
издаване на изпълнителен лист.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7