Решение по дело №11774/2020 на Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

гр.София,06.01.2022 г.

 В    ИМЕТО    НА    НАРОДА

Софийски градски съд, Гражданско отделение,ІV-"А"въззивен състав, в открито заседание на шести декември  през две хиляди и двадесет и първа година в състав:

                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ : СТЕЛА КАЦАРОВА                                                                   

                                              ЧЛЕНОВЕ : ГАЛИНА ТАШЕВА             

                                                            мл.с.МАРИЯ  МАЛОСЕЛСКА                                                    

при секретаря Цв.Добрева, като разгледа докладваното от съдия Ташева гр.дело 11774 по описа за 2020 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

 

 

        С решение от 07.03.2020 г. по гр.д. №43832/18 г., СРС, ГО, 57 с-в  ОТХВЪРЛЯ предявения по реда на чл.422 от ГПК иск от С.Д.Д. с ЕГН: ********** и с адрес: *** и със съдебен адрес:*** за признаване за установено спрямо М.М. М. с ЕГН: ********** *** /ново наименование на улицата ********/, че дължи по заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК от 13.07.2016г. по ч. гр.д. № 29620/2016г. по описа на CPC, II г.о., 57- ми състав, както следва:

-на основание чл.55 ал.1 предл.З вр.чл.87 и ал.2 от ЗЗД сумата от 8400,00 лв. /осем хиляди и четиристотин лева/, представляваща авансово платено възнаграждение по развален договор за изработка от 30.03.2016г..

ОСЪЖДА С.Д.Д. с ЕГН: ********** и с адрес: *** и със съдебен адрес:*** да заплати на М.М.М. с ЕГН: ********** сумата 1700 лв.разноски по делото.

Решението се обжалва от ищеца като неправилно,в нарушение на материалния и процесуалния закон.От заключението на СТЕ стойността на реално извършените СМР била 7782.93 лв.,а с доклада по делото било отделено като безспорно,че ответникът е получил сумата 8 400 лв.,т.е .той е получил без основание сумата 617.07 лв.и същата подлежи на връщане.Неправилно съдът кредитирал  количествено -стойностната сметка.Същата е частен документ,подписан само от ответника и няма доказателствена сила спрямо ищцата.Неправилен бил изводът на съда,че не е налице неизпълнение на сключения договор от страна на М.М..Дори и да са били извършени СМР,те са били некачествени и негодни,поради което е следвало да се премахнати и да се направят отново,затова следвало ответникът да върне полученото по разваления договор.

 

 

 

 

 

 

          Иска се от настоящата инстанция да отмени решението  и да се уважи иска .Претендират се разноски.

По въззивната жалба  е постъпил отговор,с който същата се оспорва.Претендират се разноски.

            Съдът, след като обсъди по реда на чл.236, ал.2 от ГПК събраните по делото доказателства и становища на страните, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Въззивната жалба  е подадена в срока по чл.259, ал.1 от ГПК от надлежна страна и е процесуално допустима, следва да бъде разгледана по същество .

На основание чл.272 ГПК съдът препраща към фактическите и правни изводи на СРС и те стават част от настоящите мотиви.За пълнота:

      Ищецът  иска връщане на сумата 8 400 лв. на основание чл.55 ал.1 вр.с чл.87 ал.2 ЗЗД,представляваща платено възнаграждение по развален договор за изработка от 30.03.2016 г.,поради неизпълнението му.

      Страните са спорили относно съдържанието на облигационното правоотношение по договора за изработка относно вида и обема на възложените строително-монтажни дейности в ап.********вх.А, УПИ II, ********долина, гр. София.

                Представен е писмен договор за извършване на строително-ремонтни дейности от 30.03.2016г. . Автентичността на подписа на ответника М. в цитирания договор за изпълнител и след ръкописно добавените подписи в ръкописното съдържание под № 2 са оспорени от ответника.В изготвената СГРЕ се установява, че подписите са положени от ответника.

                Договорът за строително-ремонтни дейности от 30.03.2016г. е подписан от страните по делото, в същия не се съдържат всички елементи от предмета на договора за изработка,  обективира само част от съдържанието на правоотношението между страните. В писмения договор има препращане към приложение № 1, който текст е задраскван, и на негово място е направена забележка написана саморъчно от ищеца  /която изрично е отбелязала, че поправката е направена от нея/ и където е посочено, че предмета на договора са „ремонтните дейности по количествена сметка с включени ВиК и ел. инсталации до финализиране на обекта,доколкото писменият документ е подписан от ответника, както и от обстоятелството, че всички свидетели  изрично посочват, че същия е имал задължение за полагане на ВиК инсталация и ел. инсталация като последната е правена именно от И.К..

Част от съдържанието на възложените СМР е ВиК и ел.инсталация в процесния апаратамент , въпреки че тези дейности липсват в количествената сметка представена от ответника с отговора на исковата молба - л.37 от делото.Въззивникът твърди,че същата не е подписана от ищцата,няма достоверна дата и съдът следвало да приеме,че е съставена за целите на производството. Действително - количествената сметка не е подписана от ищеца, но същата обективира съгласуваната воля на страните относно останала част от възложени СМР, тъй като саморъчно ищеца с писмена забележка в договор от 30.03.2016г. препраща към количествена сметка, а друга такава не е представена по делото, нито се твърди да има; от показанията на свидетеля Л.Ю.А., които кореспондират с останалите свидетелски показания, и които са преки такива относно воденето на преговори между страните, срещите, в които се уточнявали СМР, които следва да бъдат извършени, се установява, че на първата среща между страните ориентировъчно е посочено какво ищеца желае да бъде направено, като на втората среща през м.март 2016г. в апартамента, ответникът М. е представил и количествено-стойностна сметка пред ищеца, като е уговорено между страните поетапно плащане на съответните дейности ; Количествено-стойностната сметка, представена от ответника, напълно кореспондира с дейности, които да се извършат в апартамента, предвид неговото състояние към момента на водене на преговори и започване на работата от ответника, а състоянието на апартамента - за основен ремонт и необходимост от обособяване на два по - малки апартамента се установява от всички свидетели/.

Ирелевантно  е дали възложителят е предоставил проектите - за ВиК и електро части на ответника или конкретно е посочвал как и по какъв начин следва да бъдат изпълнени, съответно е предоставил възможност на ответника да изработи същите предвид крайния резултат, който е целял възложителя - обособяването на два апартамента и конкретно разположение на стаи, като същата носи отговрността за съобразяване/ не с одобрени или неодобрени проекти.Ищецът е възложил, съответно ответникът приел ,изпълнение на СМР в ап.12, състоящи се в дейности по количествено стойностна сметка на л.37 от делото, както и изграждане на електро и ВиК инсталация.

Спори се  доколко всички възложени дейности са извършени и какво е качеството на ремонтните дейности.От показанията на свидетелите  Г.и К., работели на обекта, се установява, че са извършвани дейности по изчистване и изхвърляне на отпадъци от апартамента, зидария и мазилки на стени, изграждане на водопровод в баня и кухня, изграждане и възстановяване на електрическа инсталация, изграждане на канал в баня, въдухопровод в баня, зидане на прозорци , направа на скро осветление , щендерна стена между двевна и кухня, направа на окачен таван,т.е. дейности изцяло включени в предмета на договора.

От заключението по СТЕ се установява, че всички тези дейности по количествено-стойностната сметка са извършени .Фактурите и касови бележки за закупени строителни материали съответстват и се отнасят към дейностите по количествено-стойностната сметка.

Свидетелката Д. посочва, че при посещението си в имота с оглед контрол дали дейностите се изпълняват съгласно направения от нея проект, не е констатирала нередности, като в едно от поредните й посещения е било в момента, в който работниците на ответника са полагали гипсокартон.

Относно стойността на протокол от 08.05.2016г. на л.10 от делото ,съдът правилно приел, че същият не е доказателство за некачествено извършена работа от страна на ответника.Ответникът не е присъствал при изготвянето му.Протоколът не е официален документ,не е установено,че констатациите са от техническо лице. Установено е качественото изпълнение на работата и в съответствие с възлагането - показанията на водения от ищеца свидетел Д. : „както беше начертан проекта в тази част, в която искаше да обитава го изпълниха точно така", като свидетеля заедно с ищеца е посещавала обекта именно с цел контрол на извършваните СМР. От показанията на останалите свидетели се установява, че ищеца постоянно е посещавала обекта и одобрявала извършените дейности, като е правила уточнения и давала указания кое къде иска да бъде разположено и които са били изпълнявани и именно в съответствие с уговорката между страните - поетапно изпълнение и плащане е извършвано такова.Одобряването на работата от поръчващия само по себе си обуславя невъзможността в последващ момент той да реализира отговорността на изпълнителя по чл. 265 от ЗЗД.

По възражението,че според заключението на СТЕ стойността на реално извършените СМР била 7782.93 лв.,а с доклада по делото било отделено като безспорно,че ответникът е получил сумата 8 400 лв.,т.е .той е получил без основание сумата 617.07 лв.и същата подлежи на връщане:При извършения оглед  вещото лице е констатирало,че са извършени дейности,които не могат да се установят с точното си количество,защото са скрити и не са попълнени в изготвената от него таблица.

По останалите възражения съдът препраща към мотивите на СРС.

Не се установиха твърдяните пороци на първоинстанционното решение,поради окето то като правилно и законосъборазно следва да бъде потвърдено.

На въззиваемата страна се дължат разноски,сторени в размер на 750 лв.Разноските са съобразени с минимума по Наредба №1/2004 за МРАВ и следва да бъдат присъдени.

 Водим от гореизложеното, съдът

                                                                   Р   Е   Ш   И :

           

             ПОТВЪРЖДАВА  решение от 07.03.2020 г. по гр.д. №43832/18 г., СРС, ГО, 57 с-в  

      ОСЪЖДА С.Д.Д. с ЕГН: **********  да заплати на М.М.М. с ЕГН: ********** сумата 750 лв.разноски по делото пред въззивната инстанция на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.

              РЕШЕНИЕТО  подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните.

           ПРЕДСЕД АТЕЛ   :

                                          

 

                    ЧЛЕНОВЕ:1.                                 

 

                                           2.