Р Е Ш E Н И Е
Административен съд-Перник,
в публично съдебно заседание проведено на двадесет и първи февруари през две
хиляди и двадесета година, в състав:
при съдебния -
секретар А. М., като разгледа докладваното от съдия Георгиева административно
дело № 684/2019 година по описа на съда, за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл. 145 и следващите от Административнопроцесуалния
кодекс /АПК/, във връзка с чл. 215, ал. 1 от Закона за устройство на територията
/ЗУТ/.
Образувано е по жалба на К.Т.К., с адрес ***
против заповед № 1429/10.09.2019г. на Кмета на община Перник. Със заповедта е
разпоредено жалбоподателката да премахне незаконно
изграден строеж: „***“, изградена в УПИ
ІV-****, кв. 49 по плана на гр. Перник, кв. „Църква“ с административен адрес
гр. Перник, ул. „Н. Островски“ № 6, представляващ
имот с идентификатор на имота №************ и с идентификатор на сградата №***************,
съгласно кадастралната карта на гр. Перник.
В жалбата се твърди, че заповедта е неправилна и се иска да се отмени.
В проведените съдебни заседания
жалбоподателката се представлява от пълномощникът й адвокат В.Б.,***. Поддържа
жалбата. Пледира същата да се уважи като се отмени обжалваната заповед. Заявява претенция за присъждане на разноски,
съгласно представен списък на разноските по чл. 80 от ГПК.
Ответникът по жалбата-Кметът на община Перник чрез процесуалния си
представител старши юрисконсулт Д. Е.*** оспорва жалбата и пледира същата да се
отхвърли като неоснователна. Излага доводи, че заповедта е издадена от
компетентен орган, в предписаната от закона форма и при спазване на
административно производствените правила. Материално правните разпоредби са
приложени точно, тъй като изградената тераса е строеж и за нея не са одобрявани
строителни книжа, нито е издадено разрешение за строеж. С оглед датата на
изграждане са неприложими разпоредбите на пар. 16 от ДР на ЗУТ и на пар. 127 от
ЗИД на ЗУТ. Прави искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, за
което представя списък на разноските по чл. 80 от ГПК. В указания срок депозира
писмени бележки.
Административен съд-Перник, в настоящия съдебен състав, след като обсъди доводите
на страните и прецени по реда на чл.
235, ал. 2 от ГПК, във връзка с чл. 144 от АПК приетите по делото писмени
доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:
По силата на
нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № ***, том І, дело № ****/2004г.
жалбоподателката е придобила собствеността на недвижимия имот, представляващ урегулиран
поземлен имот с площ от 372кв.м., за който е отреден парцел ІV-****, в кв. 49
по плана на гр. Перник, кв. „Църква“.
Същата е заявила
инвестиционно намерение за изграждане на жилищна сграда в УПИ ІV-****, в кв. 49
по плана на гр. Перник, кв. „Църква“. Издадена е виза за проектиране на 02.06.2004г.
от гл. архитект на община Перник за строителство при намалени отстояния откъм
съседния УПИ ІІІ-****, с оглед дадено изрично писмено съгласие на собствениците
на този имот. Съответно на 27.09.2004г. са одобрени от гл. архитект на община
Перник внесените проекти за изграждане на жилищна сграда. Гл. архитект на
община Перник е издал и разрешение за строеж № 290 от 13.10.2004г. въз основа
на одобрените проекти, издадената виза и нотариално заверена декларация за
съгласие.
В РОНСК-Перник с
вх. № П-659-18-1/378 от 11.12.2018г. е постъпила жалба от Х. С., с изложени
доводи за извършен незаконен строеж-масивна тераса в имот находящ се на ул. „***“
№***.
Жалбата е
изпратена по компетентност на кмета на община Перник, видно от писмо с вх. №
18/слу-5929 от 27.12.2018г..
На 19.02.2019г.
служители на община Перник, в присъствието на сигнализаторката С. и на К.К. са
направили проверка на място. Съставили
са констативен протокол № 1-18/СЛУ-8929 от 19.02.2019г., в които са описали
състоянието на обекта.
На 27.03.2019г. е съставен констативен акт № 2-18/
СЛУ-8929 от същата дата. От съдържанието на констативния акт се установява, че към законно изградено двуетажна жилищна сграда със сутерен, от северната страна е изградена тераса с размери
5.20/2.70м. Ширината на терасата е 2.70м. и същата навлиза в съседния УПИ ІІІ-**** с 1.70м. Дебелината на плочата е
0.20м. и е излята над стоманобетонна рамка, оформена от греди и три броя
колони. Плочата е захваната еркерно към стената на сградата, а от външния си
край е подпряна на 3 броя стоманенобетонни колони с размери 0.25/0.25м. и с височина
1.80м. Над терасата е изграден навес с наклон към УПИ ІІІ-****. Конструкцията
му е дървена, състояща се от греди, колони и ребра. Таванът е обшит с дървени
летви, върху които са положени керемиди. В констативния акт е обективирано и
онагледено извършеното строителство. Посочено
е, че за изграденото не са представени строителни книжа, както и че същото е
извършено без съгласие на собствениците на УПИ ІІІ-****, тъй като терасата
навлиза в този имот. Прието е, че осъщественото строителство е извършено без
строителни книжа, в нарушение на чл. 148, ал. 1 от ЗУТ и чл. 182, ал. 1 от ЗУТ.
Констативният акт е връчен на жалбоподателката на 04.04.2019г.. В указания срок
не
са постъпили възражения против констатациите посочени в акта.
Въз основа на извършените проверки и съставяне на
описаните по-горе протоколи, Кметът на община Перник е издал Заповед № 1429 от 10.09.2019г., с която е разпоредил да се премахне
незаконно изграден строеж: -„Покрита тераса към жилищна
сграда“, изградена в УПИ ІV-****, кв. 49
по плана на гр. Перник, кв. „****“, тьй като е
изградена без одобрен инвестиционен проект и без издадено разрешение за строеж,
съгласно чл. 148, ал. 1 от ЗУТ.
Законосъобразността на тази заповед е
предмет на съдебен контрол в
настоящото производство.
В
хода на съдебното производство се допусна, изслуша и прие съдебно-техническа
експертиза, изготвена от вещото лице Р.М..
Заключението на експерта,
ведно и с дадените устни уточнения към него като обективно, компетентно
изготвено и неоспорено от страните се цени. Въз основа на него се приема, че в УПИ ІV-****, кв. 49 по плана на гр. Перник, кв. „***“ е изградена двуетажна
жилищна сграда, като процесния строеж-покрита тераса е разположен от северната страна на сградата.
Терасата е с размери 5.20/2.70м. и е излята заедно със стоманобетонната плоча на първия етаж и
представлява едно цяло. Излиза еркерно от сградата и е подпряна на три броя
стоманобетонни колони. Покривната конструкция е дървена, покрита с керемиди. Монтирани
са улуци и водосточни тръби за отвеждане на дъждовна вода. За този строеж няма
издавано разрешение за строеж, както и няма издадена заповед за допълване на
издаденото разрешение за строеж. Изграждането на покрита тераса не е предвидено
в одобрените от главния архитект на община Перник проекти и няма отделно
издадено разрешение за строеж само за процесната тераса. Площта на терасата е
14.04 кв.м. и тази площ не е включена в РЗР на двуетажната сграда, съгласно
одобрените проекти. Според експерта с
изграждане на терасата е променена носещата конструкция и натоварванията в
сградата, тъй като цялата плоча на първия етаж се явява носеща конструкция.
Сградата е въведена в експлоатация, съгласно удостоверение № 50/07.03.2014г.
По искане на защитата на жалбоподателя се събраха
гласни доказателства. В качеството на свидетел по делото се допусна инж. Ц. Г.
Т., технически ръководител на строежа и съставител на техническият паспорт на строежа. От
показанията му се приема, че процесната тераса не проектирана, нито за нея са
одобрявани проекти. В хода на строителството, възложителката е поискала да се
изгради и процесната тераса, като не е
предприела процедура по одобряване на допълнителни строителни книжа. Под
ръководството на конструктора на сградата инж. Пешевски е изпълнена процесната
тераса. Свидетелят е категоричен, че в случая е трябвало да се пристъпи към
процедура по чл. 154 от ЗУТ, за изготвяне на допълнение към проекта, което да се одобри от гл. архитект
на община Перник и да се издаде заповед за допълване на разрешителното за
строеж. Тези стъпки са били необходими с оглед същественото изменение на
одобрените проекти.
При така установените факти,
настоящия съдебен състав на Административен съд-Перник като извърши по реда на
чл. 168, ал. 1 от АПК цялостна проверка за законосъобразността на оспорения
индивидуален административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК достигна
до следните правни изводи:
Жалбата е подадена в срока по чл. 215, ал. 4 от ЗУТ, от лице, адресат на
заповедта за премахване, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество е неоснователна.
Оспорената заповед е издадена от кмета на община Перник на основание чл. 225а, ал. 1, във връзка с чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ, според които
норма - кметът на общината или упълномощено от него длъжностно лице, издава
заповед за премахване на незаконни строежи от четвърта до шеста категория,
когато строежът се извършва в несъответствие с предвижданията на действащия
подробен устройствен план и без одобрени инвестиционни проекти и/или без
разрешение за строеж. Осъществения строеж е V-та категория, съгласно чл. 137,
ал. 1, т. 5, б. “а” от ЗУТ. С оглед на това заповедта е издадена от компетентен
орган и не са налице отменителни основания по чл. 146, т. 1 от АПК.
По правило производството по чл. 225 от ЗУТ
е служебно и не е необходимо органът да бъде сезиран за да дължи произнасяне,
както и същият има право на собствена преценка за образуване на производство и
за провеждане и приключване на процедурата с краен акт, подлежащ на оспорване.
Поради това дали има сигнал или жалба е без правно значение. В заповедта ясно
са обективирани изискуемите за акта реквизити, с оглед на което, по аргумент от
чл. 146, т. 2, във връзка с чл. 59, ал. 1 и ал. 2 от АПК, във връзка с чл. 225 от ЗУТ, следва извода, че при
издаване на обжалваната заповед е спазена установената форма.
Относно
съответствието й с административнопроизводствените правила настоящия съдебен
състав намира, че не са налице нарушения на същите. Разпоредбата на
чл. 225, ал. 3 от ЗУТ не изисква актът, с който се установява незаконно
строителство да се съставя в присъствие
на нарушителя. Единственото условие в закона е актът да бъде връчен на
заинтересуваните лица, като видно от собственоръчно отбелязване върху него същият е връчен на жалбоподателката.
В срока по чл. 225а, ал. 2 от ЗУТ не е подадено възражение. Няма нарушение на
процесуалните правила, което да обосновава отмяна на заповедта на това
основание. Административният орган е издал акта си, след като е изяснил
релевантни за случая факти, извършил е проверка на имота и е изпълнил
задължението си по чл. 36 от АПК. Спазена е процедурата по чл. 225а, ал. 2 от ЗУТ, като заповедта е
издадена въз основа на констативен акт, съставен от длъжностни лица от община
Перник, в който е констатирано незаконно строителство и респ. е онагледено
извършеното такова. Описани са й техническите му
параметри, по които реално няма спор между страните. Прието е, че извършеното строителство-изграждането на покрита
тераса към законно изградена двуетажна жилищна сграда е без разрешение за строеж. Отделно от това описанието в обстоятелствената част на заповедта напълно
съответства на констативния акт. В този
смисъл констативния акт има доказателствена сила за съществуването и вида на
строежа. Последните две обстоятелства не се оспорват от жалбоподателя, тъй като
не се отрича фактът на извършеното и констатирано строителство. Строителство
със същите параметри и начин на изграждане е констатирало и вещото лице. Въз
основа на изложеното се приема, че не са налице отменителни основания по чл.
146, т. 1, т. 2 и т. 3 от АПК.
Относно съответствието на оспорения административен акт с
материалноправните разпоредби следва да се отбележи следното:
Нормативно установените предпоставки за постановяване на заповед за
премахване по чл. 225, ал. 2 от ЗУТ са следните: наличие
на извършен незаконен строеж по смисъла на някоя от хипотезите, посочени в ал.
2 на същата разпоредба, който строеж да не е със статут на търпим строеж /§ 16
от ПР на ЗУТ/, както и въпросният незаконен строеж да не е узаконен.
Дефиницията на понятието
"строеж" - § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ, разгледана през призмата на
правилата и нормативите въобще за застрояване, уредени в ЗУТ, сочи, че строеж е
изпълнение на строително-монтажни работи, водещи до трайно и съществено
изменение на същността и характеристиките на имота /земя или сграда/ с или без
промяна в начина на ползването на имота.
В хода на
съдебното производство е указано на жалбоподателя, че доказателствената тежест
е негова и следва да ангажира доказателства, посредством, който да обори
констатациите на органа, в това число и като представи разрешение за строеж или
да докаже, че строежът е изграден в съответствие с разрешението за строеж. До
приключване на съдебното дирене не се ангажираха доказателства, които да оборят
изводите на административния орган. Не се представиха одобрени строителни книжа
и документи за процесната тераса. С оглед на изложеното следва да се приеме, че
доказателствената сила на констативния протокол не е оборена в настоящето
производство и същият е годно доказателство. Съдът кредитира заключението на
съдебно-техническата експертиза и отчита, че същата кореспондира с констатациите, обективирани в констативния
акт, относно вида, характера и
разположението на процесния строеж. Въз основа на описанието на изграденото,
начина му на изграждане и неговите характеристики се приема, че покритата
тераса представлява строеж. За
извършеното строителство не е представено разрешение за строеж, нито има
одобрен инвестиционен проект. Изградената тераса не е предвидена в одобрените
на 27.09.2004г. от гл. архитект на община Перник проекти и съответно същата не
се обхваща от разрешението за строеж на жилищна сграда с № 290 от 13.10.2004г..
Тези обстоятелства са установени със събраните в хода на административното
производство доказателства и са подкрепени и от заключението на вещото лице и
от свидетелските показания на техническия ръководител на обекта, а и по тях не
е налице формален спор между страните. Дори да се възприемат изводите на
експерта и на техническия ръководител на обекта касателно промяна на инвестиционното
намерение в хода на строителството и с
оглед на начина на изграждане на плочата
над сутеренния етаж, обхващаща и площта на терасата като едно цяло, при
което се променя носещата конструкция на двуетажната жилищна сграда, вида на
конструктивните елементи на същата и натоварванията на сградата то се следва
извод, че за изграждането й е било необходимо изготвяне и одобряване на
инвестиционен проект. Такъв инвестиционен проект не е одобрен. Това е така
защото след издаване
на разрешението за строеж изменения в одобрения инвестиционен проект в обхвата
на съществените отклонения по чл. 154, ал. 2, т. 5 от ЗУТ, се допускат по
искане на възложителя, придружено от нотариално заверено съгласие на
заинтересуваните лица по чл. 149, ал. 2,
въз основа на одобрен инвестиционен проект към издаденото разрешение за строеж.
Тези изменения се отразяват със заповед за допълване на издаденото разрешение
за строеж и се допускат преди реализирането им. Липсата
на такъв одобрен инвестиционен проект попада в обхвата на чл. 225, ал. 2, т. 2
от ЗУТ и го прави незаконен. Според чл. 137, ал. 3 от ЗУТ, изискването е строежите да се изпълняват в съответствие с предвижданията
на подробния устройствен план и съгласувани и одобрени инвестиционни проекти
при условията и по реда на закона.
Съгласно чл. 148, ал. 1 от ЗУТ строежите могат да се извършват само въз основа
на издадено по съответния ред разрешение за строеж въз основа на
одобрен технически или работен инвестиционен проект, когато такъв се изисква. Строежът не попада в изключенията посочени в чл. 147 и чл. 151 от ЗУТ. За
него се изисква одобряване на проект. Липсата на екезкутивна документация, е
ирелевантна за случая, тъй като изготвяне на такава е свързано и отразява единствено
несъществени отклонения от съгласуваните проекти от изпълнителя или от лице,
определено от възложителя, каквито не са налице в случая.
По делото
безспорно е установено, че строежът на покритата тераса с размери 5.20/2.70м. е извършен без разрешение за строеж и без одобрен
проект. Същият е незаконен строеж, по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ. Според
цитираната като правно основание на оспорваната заповед правна норма на чл.
225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ строежът е извършен без одобрени инвестиционни проекти
и без строително разрешително. Безспорно в случая, разпоредения за премахване
обект попада в определението на пар. 5, т. 38 от ДР на ЗУТ. От събраните в хода
на административното производство материали, приобщени като доказателства по
делото и такива ангажирани в съдебно производство се установява, че няма
одобрен инвестиционен проект за обект
„покрита тераса“ от главния архитект на община Перник за изградената тераса.
Процесният
незаконен строеж, изграден след 2004г. не може да се ползва от режима на търпимост
както по пар. 16, ал. 1 от ПР на ЗУТ, така и по пар.
127, ал. 1 от ПЗР на ЗУТ /бр. 82/2012 г. / и пар. 184, ал. 1 от ПР ЗИД на
ЗУТ, тъй като крайния момент на
изграждане на евентуален търпим строеж следва да е -до 31.03.2001г.
Горните изводи
не се разколебават и от удостоверение № 50 от 07.03.2014г. за въвеждане в
експлоатация на строеж: Жилищна сграда със ЗП 114кв.м и РЗП-242кв.м., издадено
от главния архитект на община Перник. От
същото се установява, че строежът-жилищна сграда е въведен в експлоатация въз основа на
изпълнението му в съответствие с одобрените на 27.09.2004г. проекти, в които не
е предвидена тераса. С оглед заключението на експерта площта на
терасата-14.04кв.м. не се включва в одобрената РЗП-242кв.м.. От нарочно направена справка в официалния
регистър на АГКК за имот с идентификатор
************ и с идентификатор на сградата №*************
се установява, че процесната
сграда е нанесена в КК на гр. Перник без процесната тераса. Показанията на
свидетеля Тужаров, че сградата е нанесена с терасата не се ценят.
Въз основа на
изложеното се налага извода, че административния орган правилно е приложил
материалния закон, тъй като строежът "покрита тераса", находяща се на
ул. „***“ № ***, в гр. Перник, в имот с
идентификатор ************ и с идентификатор на сградата №***************
по КК на гр. Перник е незаконен и не е
търпим, и като такъв, подлежи на премахване. Факт са всички законови
предпоставки за това. По отношение на оспорения административен акт не са
налице отменителни основания по чл. 146, т. 4 от АПК.
Обжалваната
заповед съответства и на целите на закона, сред които е и преустановяването и
премахването на незаконното строителство, а при издаването й не са засегнати
права и законни интереси в степен, надвишаваща целите на приложимия материален
закон. Не са налице отменителни основания по чл. 146, т. 5 от АПК.
Изложените в
жалбата доводи за спор за собственост между собствениците на УПИ ІІІ-*** и УПИ
ІV-*** и висящо съдебно производство по ГД № 2015/2019г. по описа на районен
съд-Перник са ирелевантни за констатирания в заповедта незаконен строеж.
Въз основа на
изложеното, при извършената съдебна проверка не се установиха отменителни
основания по чл. 146 от АПК. Оспорваната заповед е
издадена от компетентен орган, в предвидената от закона форма за
действителност, при спазване на административно производствените правила.
Позовава се на относимите правни основания и е съобразена с целта на закона. Жалбата
ще бъде отхвърлена като неоснователна.
При този изход
на спора, ответникът по жалбата има право на разноски. Същите са своевременно
поискани и са придружени със списък на разноските по чл. 80 от ГПК. Разгледана по
същество претенцията е основателна. Съгласно чл. 143, ал. 4 от АПК
жалбоподателят ще бъде осъден да заплати на ответника по жалбата юрисконсулско
възнаграждение в размер на 200лева, определено по реда на чл. 24 от Наредба за заплащането на правната помощ
във вр. с чл. 78, ал. 8 от ГПК.
Водим от изложеното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК във вр. с чл. 215 от ЗУТ, Административен съд-Перник
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата
на К.Т.К.,
с адрес *** против заповед № 1429/10.09.2019г.
на Кмета на община Перник.
ОСЪЖДА К.Т.К., с ЕГН **********,
с адрес *** да заплати
на Община Перник съдебни разноски в размер на 200.00 /двеста/ лева.
Решението може
да се обжалва от страните в 14 дневен срок от получаването му пред Върховен административен
съд на Република България.
СЪДИЯ:/п/