Р
Е Ш Е Н И Е
№1958
гр. Пловдив, 09.11.2023 год.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ, ХХ състав, в открито заседание на единадесети октомври през две
хиляди двадесет и трета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИЧО ДИЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ХРИСТИНА ЮРУКОВА
МАРИЯ НИКОЛОВА
при секретаря Ваня Петкова и участието на прокурора Мирослав
Йосифов, като разгледа докладваното
от съдия Николова КАНД № 1991 по описа за 2023г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на Глава Дванадесета от АПК, във
връзка с чл.63в от ЗАНН.
Образувано е по касационна жалба, предявена от Министерство
на културата, чрез ст. юриск. Ш., срещу Решение № 1100/16.06.2023г.,
постановено по АНД № 5602/2022 г. по описа на Районен съд – Пловдив, с което е
отменено Наказателно постановление № НП-2/15.04.2022г. издадено от
министъра на културата, с което на К.А.З., ЕГН ********** на основание чл.221а,
ал.1 от Закона за културното наследство /ЗКН/ е наложена глоба в размер на 3000
лева, за извършено нарушение по чл.161, ал.1 от ЗКН.
Твърди се, че районен съд е приложил неправилно закона, като
решението е неправилно и издадено в нарушение на съдопроизводствените правила.
Изразено е несъгласие с извода на районен съд, че не е извършено нарушението
тъй като К.З. не бил възложител. Според жалбоподателя неправилно РС е счел, че
прокурорското постановление, въз основа на което е издадено процесното НП, е
следвало да бъде предявено на нарушителя. Несъгласие е изразено и по отношение
изводите на съда за изтичането на абсолютната давност. Иска се отмяна на
решението и потвърждаване на наказателното постановление. Претендира се
присъждане на разноски за две инстанции. В постъпили по делото писмени бележки,
процесуалния представител на жалбоподателя, излага подробни съображения по същество. Иска отмяна на
решението на районен съд и потвърждаване на НП.
Ответникът по касационната жалба – К.А.З., в
постъпил отговор по жалбата, изразява становище за
неоснователност на жалбата.
В с.з. процесуалния представител на ответника по касация – адв. А., поддържа
подадения отговор и излага подробни съображения по същество. Моли за присъждане
на разноски за тази инстанция.
Участвалият по делото прокурор, представител на Окръжна
прокуратура гр. Пловдив, излага становище за правилност и законосъобразност на
решението.
Касационната жалба е подадена в рамките на преклузивния срок
от лице, имащо правен интерес, за което съдебния акт е неблагоприятен, поради което
е процесуално ДОПУСТИМА. Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.
С обжалваното Решение № 1100/16.06.2023г., постановено по
АНД № 5602/2022 г., Пловдивски районен съд е отменил Наказателно
постановление Наказателно постановление № НП-2/15.04.2022г. издадено от
министъра на културата, с което на К.А.З., ЕГН ********** на основание чл.221а,
ал.1 от Закона за културното наследство /ЗКН/ е наложена глоба в размер на 3000
лева, за извършено нарушение по чл.161, ал.1 от ЗКН.
За да постанови този резултат Районен съд – Пловдив е приел,
че разрешението
за извършването на теренното проучване по закон е дадено до края на годината,
но не е отчетено, че процесното УПИ и извършваната в него едновременно изкопна
и спасително-проучвателна дейност, както от строителя по възлагане от „Пловдив
Билд 2016“ ЕООД, така и от екип археолози - паралелно е продължила повече от
уговорения период, поради технологични забавяния, необходими за утвърждаване на
доклади за откритията, преценка на разкритите артефакти и одобряване приключване
или продължаване на действията, като през цялото време на работа, артефактите
не са извозени, изместени или прибрани, така, че да може да се укрепи тази част
от обекта/старата сграда/, която касае именно проведените археологически
разкопки. В тази насока районен съд се е позовал на доклада на комисията по
чл.158а от ЗКН на 09.08.2017г. и на заповедната книга към 23.08.2017г. на Орлин
Танев. Направен е извод, че няма как
възложителят или строителя, да извърши тези действия /по събиране на артефактите/
без изричните указания на лицата, водещи спасителните мероприятия, които
въпреки наличие на опасност от компрометиране и на съседни сгради, отново
съставят доклад за продължаване на проучвателните дейности в обекта, макар и
към 23.08.2017г. вече приетите открития – артефакти не са изнесени от обекта.
На следващо
място в мотивите на съдебния акт е посочено, че възложител, който извършва
правни действия по осъществяване на инвестиционния проект - подаване на молби до съответните органи,
сключване на договори според изискването на ЗКН е не З., а представляваното от
него ЮЛ. Така е направен извод, че неправилно наказващия орган е определил
субектът на това административно нарушение по смисъла на чл.161, ал.1 вр.
чл.221а, ал.1 от ЗКН.
Районен съд
приел, че няма извършено нарушение по чл.221а, ал.1 вр. чл.161, ал.1 от Закона
за културното наследство, защото всички правни действия на възложителя преди
осъществяване на инвестиционния проект, се извършени именно, чрез спазване
изискванията за предварителни спасителни археологически проучвания, които
предпазват артефактите от унищожение или повреда, чрез сключване на необходимите
договори с органите по археологически контрол и наблюдение.
Съдът е приел,
че датата на извършването на твърдяното нарушение е 04.10.2017г., като в тази
връзка се е позовал на Констативен протокол входиран в Министерство на
културата с вх. на №45-00549 от
28.11.2017г. за констатиране при оглед на място на процесния обект, че е
изпълнена фундаментната плоча и кофражът на бетоновите стени на подземния етаж.
Направен е извод, че давностният срок по
чл.81, ал.3, вр. чл.80, ал.1, т. 5 от НК е изтекъл.
Решението е правилно.
Районният съд е събрал доказателства, обсъдил е фактите по
отделно и в тяхната съвкупност. Въз основа на правилно установени факти и след
преценка на всички събрани по делото доказателства, районният съд е направил
обосновани и съответни на материалния закон изводи, които се споделят от
настоящата инстанция и няма да бъдат преповтаряни.
В процесното НП е посочено, че е извършено нарушение по
чл.161, ал.1 от ЗКН, според която осъществяването на инвестиционни проекти
на физически и юридически лица в територии, за които има данни за наличие на
археологически обекти, задължително се предхожда преди началото на строителните
работи от спасителни теренни археологически проучвания, с които се установява
дали няма да бъдат засегнати или нарушени археологически обекти. Според
посочената санкционна разпоредба на чл. 221а, ал.1 от ЗКН, който осъществява
инвестиционни проекти в територии по чл. 161, ал. 1, изречение първо без
извършване на предварително археологическо проучване, се наказва с глоба в размер
от 1000 до 3000 лв., а на едноличен търговец или на юридическо лице се налага
имуществена санкция в размер от 5000 до 15 000 лв.
Неоснователно е възражението на касационния жалбоподател, че
в случая не е изтекла абсолютната погасителна давност с доводи, че последното
установено действие по реализиране на строежа е от 03.07.2018г. Правилен в тази
връзка е извода на районен съд, че е ирелевантно кога са извършени последните
СМР включващи
до етап на трета надземна железобетонна плоча, доколкото именно към 04.10.2017г.
артефактите са изгребани и унищожени с първото по констатация действие.
Съгласно, чл. 81, ал. 3 от НК, за да се изключи
наказателното преследване по давност, независимо от спирането или прекъсването
на давността, следва да е изтекъл срок, който надвишава с една втора срока,
предвиден в чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК - три години плюс една втора /година и
половина/ или четири години и шест месеца. Съгласно чл. 80, ал. 3 от НК този
срок започва от довършването на престъплението. Доколкото каза се в случая
нарушението е извършено на 04.10.2017г., то абсолютната давност е изтекла на
04.04.2022г. Т.е. административнонаказателната отговорност на сочения като
нарушител субект е погасена по давност и не може да му се наложи
административно наказание, което е абсолютно основание за отмяна на
наказателното постановление.
Ето защо, обсъждането
на останалите касационни оплаквания е безпредметно и не е необходимо излагането
на допълнителни мотиви.
Обжалваното пред касационната инстанция
решение на районния съд е валидно, допустимо и правилно, следва да бъде
оставено в сила.
Предвид изхода на спора и на основание чл. 63д от ЗАНН, в полза на ответника следва да
се присъдят разноски за настоящата инстанция в размер на 500 лева заплатен
адвокатски хонорар, съгласно договор за правна защита и съдействие от 09.10.2023г.
(лист 31 по делото).
Водим от горното, Съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 1100/16.06.2023г., постановено по
АНД № 5602/2022 г. по описа на Пловдивски районен съд.
ОСЪЖДА Министерство на културата да заплати на К.А.З., ЕГН **********, сумата в размер на 500 (петстотин) лева, разноски за
настоящата съдебна инстанция.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: