О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

      

гр. София, 29.01.2021  г.

            СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,   VI състав, в закрито съдебно заседание на       януари през две хиляди двадесет и първа година, в състав:

 

             ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕТЪР ТЕОДОСИЕВ

          ЧЛЕНОВЕ: 1. ПЕТЯ ГЕОРГИЕВА

                          2. СВЕТОСЛАВ ВАСИЛЕВ

като разгледа докладваното от съдия Петя Георгиева ч. гр. дело № 13231 по описа на СГС за 2020 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл.538, вр. с чл.278 от Гражданския процесуален кодекс.

Образувано е по частна жалба от С.Г.З.  против Решение №196148  от 14.10.2020 г. по гр.дело № 44452/2020 г. по описа на СРС, ГО, 139 състав, с което е оставена без уважение молбата по чл.61, ал.2 ЗН за допускане приемането на наследство по опис с искане съдът да го отмени и по същество да допусне приемане на наследството по опис.

С жалбата се сочи, че районният съд неправилно приел, че правото му да приеме наследството по опис е погасено, тъй като не е подал молба за удължаване на срока за приемане на наследството в тримесечния срок и поради просрочване на молбата. Поддържа се, че срокът за приемане на наследството по опис обаче е процесуален може да бъде продължаван, дори възстановяван по реда на ГПК, и тъй като в случая са налице особени непредвидени обстоятелства попречили за спазването на срока, то съдът е следвало да разгледа и уважи подадената молба.

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, като взе предвид събраните по делото доказателства прие от фактическа страна следното:

Първоинстанционното дело е образувано по молба с вх. № 9005839/16.09.2020 г. на С. Г.З., с която заявява, че желае да приеме по опис наследството, останало от наследодателя му Г.С.З.,  починал на 25.03.2020 г., с последен постоянен адрес ***. В молбата и молбата-уточнение от 12.02.2020 г. се твърди, че молителят е узнал за смъртта на наследодателя – негов баща, на 27.03.2020 г. и иска продължаване на срока за приемане на наследството по опис, което е необходимо поради извършено завещателно разпореждане в полза неговата леля, накърняващо запазената му част. С молбата и в частната жалба се излагат твърдения, че поради влошено здравословно състояние на майката на молителя, продължителния възстановителен период и неговата ангажираност, той не е могъл своевременно да подаде молба за приемане на наследството по опис. С оглед на това молителят е поискал  продължаване на срока за приемане на наследството по опис.

С обжалваното решение съдът е оставил молбата без уважение, като е приел, че упражняването на гражданското субективно право на наследника по закон за приемането на наследството по опис е обвързан със срок - чл. 61, ал. 1 ЗН. Срокът по чл. 61, ал. 1 ЗН е преклузивен и материалноправен, тъй като е срок за упражняване на гражданско субективно право, което се упражнява чрез сезиране на съд и че материалният закон дава право за продължаването на срока, след преценка на съда - чл. 61, ал. 1, изр. 2 ЗН. Счел е, че правото на молителя в качеството му на наследник по закон да подаде молба за приемане на наследството по опис е погасено. При преценката дали предвиденият в чл. 61, ал. 1, изр. 1 ЗН срок е спазен и дали са налице предпоставки същият да бъде продължен по реда на чл. 61, ал. 1, изр. 2 ЗН, районният съд е  взел предвид, че срокът по чл. 61, ал. 1, изр. 1 ЗН за молителя не е започнал да тече на 27.03.2020 г. (датата на откриване на наследството), тъй като на 13 март 2020 г. с обявяване на извънредното положение в страната поради епидемия от коронавирус е спряно течението на сроковете - така чл. 3, ал. 1, т. 2 от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г. и за преодоляване на последиците, в първоначалната редакция. Съгласно § 13, ал. 1 ЗР на ЗИД на посочения закон от ДВ, бр. 34 от 09.04.2020 г., обаче сроковете по чл. 3, т. 1 и т. 2 относно „други срокове“ в досегашната редакция и по отменената т. 3, спрени от обявяването на извънредното положение до влизането в сила на този закон, продължават да текат след изтичането на 7 дни от обнародването му в „Държавен вестник“. Така срокът чл. 61, ал. 1 ЗН, който е преклузивен, а не давностен и е „друг срок“ по смисъла на § 13, ал. 1 ЗР на ЗИД, ДВ, бр. 34/2020 г., продължава да тече считано от 17 април 2020 г. Започналият да тече, считано от 17.04.2020 г. срок за молителя е изтекъл на 17.07.2020 г., тоест преди подаването на молбата с вх.№ 9005839 от 16.09.2020 г. Изложени са съображения, че молбата за продължаване на срока за приемане на наследството по опис по чл. 61, ал. 1, изр. 2 ЗН трябва да бъде подадена в първоначалния 3-месечен срок, което в случая не е сторено, поради което не са налице предпоставки за вписване на изявлението на молителя за приемане по опис на наследството по закон на Г.С.З.. В обжалваното решение съдът е изложил съображения, че спирането, продължаването и възобновяването на материалноправни срокове се подчинява на изричната уредба в специалния закон. За нея не важи уредбата на чл. 64 ГПК, която е приложима за процесуални срокове - т.е. за срокове по висящи съдебни производства.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, за да се произнесе взе предвид следното:

Съгласно чл. 61, ал. 1 ЗН приемането на наследството по опис трябва да се заяви писмено пред районния съдия в тримесечен срок, откакто наследникът е узнал, че наследството е открито. С оглед запазване интересите на недееспособните лица, на държавата и на обществените организации, обаче, ЗН изисква те да приемат наследството само по опис (чл. 61, ал. 2 ЗН), като за тях срокът по ал. 1, на чл. 61 ЗН не важи. Безспорно установено по делото е, че молителят има качеството на наследник по закон (син) на наследодателя З., който е подал молба за приемане на наследството по опис. Правилно и законосъобразно районният съд е отхвърлил искането му да продължи тримесечния срок и молбата за допускане на приемането  наследството по опис, приемайки че не са налице предпоставките на чл.61, ал.1 от Закона за наследството.  По въпроса относно характера на срока по чл. 61, ал. 1, изр. 1 ЗН, както и за вида на производството по чл. 61, ал. 1, изр. 2 ЗН и за приложимите в това производство правила е допуснато касационно обжалване и постановено Определение № 180 от 16.10.2020 г. на ВКС по ч. гр. д. № 3004/2020 г., I г. о., ГК, докладчик съдията Светлана Калинова, в което се приема следното: „Използвайки в разпоредбата на чл. 61, ал. 1, изр. 2 ЗН израза "този срок може да бъде продължен от районния съдия", законодателят не предвижда възможност за възстановяване на законно определения срок за заявяване на воля за приемане на наследство по опис. Правилата на Раздел II – "Възстановяване на срокове" от Глава седма ГПК не намират приложение в това производство.“

ВКС разяснява също, че след откриване на едно наследство призованите към наследяване лица могат да приемат същото направо или по опис, както и да се откажат от наследството, с оглед на отговорността която носят за наследствените задължения. Изявление за приемане на наследството по опис съгласно чл. 61, ал. 1, изр. 1 ЗН трябва да бъде заявено писмено пред районния съдия в тримесечен срок, откакто наследникът е узнал, че наследството е открито. В рамките на този срок призованото към наследяване лице следва да проучи състоянието на наследственото имущество (съотношението между активите и пасивите на същото), евентуално да предприеме действия по изготвяне на опис на наследственото имущество по реда на Глава 52 ГПК с такава цел, и да прецени според своя интерес дали да приеме наследството, да го приеме ли по опис или да се откаже от наследството.

Ако така определеният от закона срок за размисъл се окаже недостатъчен, призованият към наследяване може да поиска от районния съдия по местооткриване на наследството срокът да бъде продължен, в какъвто смисъл е и изречение второ на чл. 61, ал. 1 ЗН. Производството по чл. 61, ал. 1, изр. 2 ЗН е самостоятелно охранително производство, различно от производството по вписване на изявлението за приемане на наследството по опис, както и от производството по съставяне на опис на наследственото имущество. Целта на това производство е само и единствено извършването на преценка дали са налице предпоставките за продължаване на срока за запознаване със състоянието на наследственото имущество. Искането за продължаване на определения от законодателя тримесечен "срок за размисъл" следователно трябва да бъде отправено до съда преди изтичането на законово определения срок. Този извод следва от самия характер на срока и правните последици от неговото изтичане – с изтичането на срока призованият към наследяване губи правото да приеме наследството по опис и дори неговото заявление за приемане на наследството по опис да е било вписано в специалната книга на съда, то е непротивопоставимо на кредиторите на наследството в производство по установяване и изпълнение на наследствен дълг, както и на заветниците и надарените в производство по възстановяване на запазена част от наследството по чл. 30 ЗН. След като правото за приемане на наследството по опис, за чието упражняване е определен един срок, вече не съществува, не съществува и възможност срокът за упражняването му да бъде продължен.  С цитираното определение на ВКС е разяснено, че срокът по чл. 61, ал. 1, изр. 1 от сега действащия ЗН следва да бъде определен единствено като "законов срок за размисъл", определен за упражняване на правото за приемане на наследството по опис, като по реда на чл. 61, ал. 1, изр. 2 ЗН може да бъде определен и срок от съда.

С оглед на изложеното, Софийски градски съд напълно споделя изложените от първоинстанционния съд мотиви, че относно продължаването на срока приложение намират само разпоредбите на чл.61, ал.1 изр.2 от ЗН, не на ГПК респ. в същото производство не следва да се разглеждат обстоятелства, които са особени непредвидени обстоятелства по смисъл на чл.64, ал.2 ГПК и доводите в частната жалба са неоснователни. Срокът за приемане на наследството може да  продължен от районния съдия по реда на чл. 61, ал. 1, изречение второ ЗН, като преценката дали да бъде продължен, се извършва от районния съдия, до когото е отправено искането за вписване на приемането по опис, по негово вътрешно убеждение и при наличието на предвидените в закона предпоставки за това, като на съда, от когото се иска нов срок, е предоставена дискреционна власт - той може да продължи срока според важността на обстоятелствата, посочени от призования към наследяване. Докато относно срок даван от съда за приемане на наследството (напр. в хипотеза на чл.51 от ЗН), който също е преклузивен би могло да намерят приложение общите разпоредби на ГПК за продължаване или възстановяване, то те са неприложими в чл.61 ЗН. Правилото на чл.61, ал.1 ЗН е самостоятелно. Срокът е свързан не изобщо с възможността за приемане на наследството а само един от начините за осъществяване на тази възможност - изрично и по опис. Приемането на наследството по опис засягат правната сфера на кредиторите на наследството, както и на лицата, в чиято полза наследодателят се е разпоредил с имуществото си чрез завет или дарение, тъй като има за последица ограничаване отговорността на наследника по закон само до стойността на включеното в описа имущество, както и като дава възможност правото на възстановяване на запазена част от наследството да бъде упражнено от лицата по чл. 28 ЗН и спрямо заветници и надарени, които не са призовани към наследяване. Важните последици, които законът свързва с приемането по опис изискват бързо уреждане на приложението на откритото наследство и изясняване на отношенията с трети лица. С пропускането му се преклудира само този начин на приемане на наследството и ползването на преимуществата които дава на наследника, ограничавайки отговорността му за дълговете на наследодателя. Вж. в този смисъл: „Промени в наследственото право“, проф. Ц.Ц., Университетско издателство „Св.Климент Охридски“ София, 1994 г.

От изложеното следва, че подадената молба за продължаване на тримесечния срок за приемане на наследство, след изтичането му е просрочена и правото на наследника да приеме наследството по опис е погасено и не съществува, поради което правилно и законосъобразно районният съд е оставил същата без уважение и решението му следва да се потвърди.

Водим от горното, съдът

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ПОТВЪРЖДАВА решение №196148  от 14.10.2020 г. по гр.дело № 44452/2020 г. по описа на СРС, ГО, 139 състав, с което е оставена без уважение молба с вх. № 9005839/16.09.2020 г. от С. Г.З., ЕГН **********, за допускане приемането по опис на основание чл.61, ал.2 ЗН на наследството останало от Г.С.З.,  починал на 25.03.2020 г., с последен постоянен адрес ***.

Определението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд в едноседмичен срок от съобщаването му.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

    

          ЧЛЕНОВЕ:1.

                      

                             2.