Р Е Ш Е Н И Е
№..............от 20.03.2018г., гр.Кюстендил
В ИМЕТО НА НАРОДА
Кюстендилският
районен съд наказателна
колегия,
На двадесет и трети
февруари две
хиляди и осемнадесета година,
В публично заседание в
следния състав:
Председател:Чавдар Тодоров
Секретар:Зоя Равенска
като разгледа докладваното от съдия Тодоров Гр.Д №1839 по описа на съда за 2017г., и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.239 ГПК.
Подадена е искова молба от „Мобилтел” ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр.София, район Илинден, ул.”Кукуш” №1 против Й.Т.Б., с ЕГН **********, с адрес ***.Предявен е иск с правно основание чл.422 ГПК за установяване вземане на ищеца в размер на 487.73 лв.-неустойка предсрочно прекратяване на договор за далекосъобщителна услуга, ведно със законна лихва от датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК до окончателното изплащане.За това задължение, по ч.гр.д.№1184/17г. на КРС е била издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, възразено от длъжника, което наложило предявяването на настоящия иск.Претендират се и направените по делото разноски.
Към исковата молба са приложени: копие от фактура, договор за мобилни услуги и общи условия.
Съдът е изпратил препис от исковата молба ведно с приложенията на ответника, който в указания едномесечен срок не е подал писмен отговор. В първото заседание по делото ответникът не изпрати представител, не е изразил становище по предявените искове.
Съдът обяви делото за решаване, като прие, че са налице предпоставките на чл. 238, ал.1 от ГПК, след като: ответникът не е депозирал отговор, не се яви в първото по делото съдебно заседание и е налице искане от страна на ищеца по чл.238 ГПК.
Съдът, след като прецени, че са налице формалните предпоставки по чл. 238, ал. 1 от ГПК, счита, че следва да се произнесе с решение по чл.238, ал.1 ГПК.В този смисъл основателна е и претенцията за присъждане на направените в хода на настоящето производство деловодни разноски.
При този изход на процеса, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца и направените по делото съдебни разноски в размер на 410 лв., представляващи заплатена от ищеца държавна такса и адвокатско възнаграждение, от които 205 лв.-разноски по ч.гр.д.№1184/17г. на КРС и 205 лв. по гр.д.№1839/17г. на КРС.
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
Признава за установено по отношение на Й.Т.Б., с ЕГН **********, с адрес ***, че вземането по заповед от 28.06.2017г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, издадена по ч.гр.д.№1184/2017г. на КРС в полза на „Мобилтел” ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр.София, район Илинден, ул.”Кукуш” №1 в размер на 487.73 лв.-неустойка предсрочно прекратяване на договор за далекосъобщителна услуга, ведно със законна лихва върху главницата, считано от 27.06.2017г. до окончателното изплащане, съществува.
Осъжда Й.Т.Б. да заплати на „Мобилтел” ЕАД сумата от 410 лв., представляващи заплатена от ищеца държавна такса и адвокатско възнаграждение, от които 205 лв.-разноски по ч.гр.д.№1184/17г. на КРС и 205 лв. по гр.д.№1839/17г. на КРС.
Решението не подлежи на обжалване.
Райнен съдия: