Р Е Ш Е Н И Е № 178/10.4.2020г.
гр. Ямбол, ……2020 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ЯМБОЛСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданска
колегия в открито съдебно заседание на двадесет и седми
февруари две хиляди и двадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ГЕОРГИ Г.
с
участието на секретаря Ив.Г. като разгледа докладваното от съдия Г.Г.
гр. дело № 449/ 2019
г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е във втора
фаза на делбата.
В първото с.з. след допускане на делбата,
проведено на 16.01.2020 г., е направено искане от съделителя Д.П.Ч.,чрез пълномощника му адв.Г.-ЯАК,
съдържащо се в представената писмена молба, за възлагане в дял
на недвижимия имот-на сграда с идентификатор № *** и стопанска
постройка в близост до жилищната сграда с идентификатор № ***,построени в имот
пл.№ *** в кв.80 по плана на гр.Я.,въз основа на отстъпено право на строеж
върху държавно дворно място с площ от 217 кв.м. с идентификатор № ***находящо
се в гр.Я.,ул.“К.“ № ***,съставляващо парцел *** по плана на гр.Я.и на
подобренията в същото дворно място на осн. чл. 349 ал.1 от ГПК, което е
поддържано в хода на делото. Предявява и обективно съединени искове
по сметките. Иска се другите двама
съделители да бъдат осъдени да му заплатят сумата от 39 000 лв.,след неговото изменение съответстващи на квотите на
съделителите в съсобствения имот,като съделителите П.Т.Ч. и И.Д.Ч.,всеки един
от тях да му заплати сумата от по 9 750,00 лв.,съставляващи ¼ ид.ч.
от стойността на извършените подобрения в жилищна сграда с идентификатор № *** ведно
със законната лихва върху сумите,считано от датата на предявяване на иска,до
окончателното им изплащане.
Съделителя П.Т.Ч.,чрез назначения му особен представител
адв.П.Г.-ЯАК,не оспорва иска за възлагане на посочения недвижим имот с оглед
неговата реална поделяемост и обособяването на два реални дяла,като се оспорва
иска по сметки.
Съделителя И.Д.Ч.,чрез назначения й особен представител,
не оспорва иска за възлагане на посочения недвижим имот с оглед неговата реална
поделяемост и обособяването на два реални дяла, като се оспорва иска по
сметки,като неоснователен и недоказан.
Въз
основа на събраните по делото доказателства съдът приема за установено от
фактическа страна следното:
От
заключението на вещото лице инж.Ф.Д. по съдебно-техническата експертиза се установява, че дворното място,не е предмет на делбата с оглед на това,че е общинска
собственост и сградите в имота били построени с отстъпено право на строеж. В
имота били построени две жилищни сгради с идентификатор № *** със застроена
площ от 64 кв.м. по нотариален акт и 82
кв.м. по скица от КК на гр.Я.и жилищна сграда с идентификатор *** със застроена
площ 60 кв.м. по нотариален акт и 59 кв.м. по скица на КК на гр.Я. В имота била
построена и съществувала на терена стопанска постройка с идентификатор *** по
КК на гр.Ямбол,която не била описана в решението по допускането на делбата.
Всяка от построените в имота жилищни сгради била със самостоятелен вход за
достъп,с изграден санитарен възел,кухненска част и жилищно помещение,като
отговаряли на изискванията на чл.40,ал.1 ЗУТ за обособяване на самостоятелно
жилище,поради което всяка жилищна сграда,можела да бъде обособена като реален
дял. С оглед на това от имота можели да бъдат обособени два самостоятелни
имота,т.е. два реални дяла. Първи дял включващ жилищна сграда с идентификатор №
*** със застроена площ от 64 кв.м. по нотариален акт и 82 кв.м. по скица от КК на гр.Я.,плюс
½ ид.ч. от стопанската постройка с идентификатор *** по КК на гр.Я.,построени
в ПИ с идентификатор ***,с адрес гр.Я.,ул.“К.“ № *** и втори дял включващ
жилищна сграда с идентификатор *** със застроена площ 60 кв.м. по нотариален
акт и 59 кв.м. по скица на КК на гр.Я., плюс ½ ид.ч. от стопанската
постройка с идентификатор *** по КК на гр.Я.,построени в ПИ с идентификатор ***,с
адрес гр.Я.,ул.“К.“ № ***
Пазарната стойност на недвижимия имот в гр.Я.,ул.“К.“ № ***,представляващо
парцел *** по плана на града и подобренията в дворното място,включващи масивна
жилищна сграда застроена върху 60 кв.м. по нотариален акт и 59 кв.м. по скица,с
идентификатор ***и жилищна сграда застроена върху 64 кв.м. по нотариален акт и
82 кв.м. по скица,с идентификатор ***и двете построени в имот пл.№ *** по плана
на гр.Я.,въз основа на отстъпено право на строеж върху държавно дворно място с
площ от 217 кв.м.,с идентификатор ***,към датата на заключението на в.лице
инж.Ф.Д.,депозирано на 19.02.2020 г.,били на стойност 59 000,00 лв.,от
които извършено ново строителство на жилищна сграда с идентификатор ***.1,върху
основите на стара жилищна сграда,на стойност 39 000,00 лв.
Вещото лице инж.Ф.Д. сочи в заключението си,че претендираните от Д.Ч. за
подобрения видове СМР,представляващи присъщо-необходими строителни работи за
функциониране на процесния имот в масивната жилищна града с идентификатор ***.1,че
същия е съборил всички стени и покрива на сградата през 1999 г. и върху основите
бил издигнал нова конструкция с железобетонни колони и трегери,стени с тухлена
зидария,вътрешна и външна мазилка,прозорци и врати от алуминиева дограма,нови
подови настилки,изградил бил нова циментова плоча и покривна
конструкция-дървена,покрита с керемиди и е пристроил 18 кв.м. жилищна площ със
същата конструкция. Също така същия изградил нова ел.инсталация,нова
водопроводна мрежа,нов санитарен възел-баня и тоалетна с фаянсови плочки и
теракот,прокарана била отоплителна инсталация с бойлер в цялата сграда.
Също така в.лице посочило,че стойността на дяла за Д.П.Ч. от ½ ид.ч.
възлиза на 49 000,00 лв.,включващ 29 500,00 лв. плюс 19 500,00
лв. /стойността на ½ от 39 000,00 лв.-стойността на новото
строителство,извършено от Д.П.Ч. с което се е завишила стойността на целия
имот/.
Стойността на дяла за П.Т.Ч. от ¼ ид.ч. възлизала на 5 000,00
лв.,като от 14 750,00 лв. се изваждала сумата от 9 750,00 лв./
¼ от 39 000,00 лв.-стойността на ново строителство,извършено от Д.П.Ч.
с което се е завишила стойността на целия имот/.
Стойността на дяла за И.Д.Ч. от
¼ ид.ч. възлизала на 5 000,00 лв.,като от 14 750,00 лв. се
изваждала сумата от 9 750,00 лв./ ¼ от 39 000,00
лв.-стойността на ново строителство,извършено от Д.П.Ч. с което се е завишила
стойността на целия имот/.
Стойността на описания имот,без стойността на извършеното ново строителство
от Д.Ч. възлизала на 20 000,00 лв.,като ½ ид.ч. за Д.П.Ч.
-10 000,00 лв., ¼ ид.ч. за П.Т.Ч.-5 000,00
лв. и ¼ ид.ч. за И.Д.Ч.-5 000,00 лв.
Според вещото лице,след като извършило оглед на сграда с идентификатор ***застроена
върху 64 кв.м. по нотариален акт и 82 кв.м. по скица,и запознаване с описаните
в исковата молба подобрения,видове СМР,счита,че описаните по-горе не са
подобрения,извършени в сградата,а построяване на нова сграда. Не може да посочи
какво е било състоянието на съществуващата сграда,върху която била построена
новата сграда,като нямало информация и нямало как да бъде определена
пазарната й стойност. Единствената
информация черпила от описаното в исковата молба,че двете сгради са имали
еднакви стойности към съставянето на нотариалните актове от 1999 г.,като същите
са били в еднакво състояние и ако била останала старата сграда,тя щяла да бъде
в същото лошо състояние,в което била другата жилищна сграда с идентификатор ***.Вещото
лице заключило,че ако се приеме,че сградите били в еднакво състояние,същите
били с почти равни застроени площи,можело да се приеме,че биха имали еднакви
пазарни стойности от по 10 000,00 лв.
Според вещото лице,ако не са били направени претендираните
подобрения,пазарната стойност на сградата с идентификатор ***.,пазарната
стойност на имота щяла да е по-ниска от дадената в заключението,като стойността
на съществуващата стара сграда от 10 000,00 лв. се бил увеличил с
39 000,00 лв. и същата е определена на 49 000,00 лв.
Свидетеля Д.Т.Г.,първи братовчед на съделителите Д. и П. Ч.заявява,че са
израснали като деца заедно.Живял в тяхната стара къща,която определя като
първата две години и същата била кирпичена,в периода 1980 г.-1982 г. В другата
къща живял брат му на Д.,като не се сещал как се казва и бил баща на съделителя
П. и която правили за него. В старата кирпичена къща майката на съделителя Д.
живеела в една стаичка,като в същата живеел и Д. заедно със сина си,като в
последствие отишли да работят в гр.М. За майка си се грижел Д. след като се
върнал,той също бил там и помагал.Къщата била в много окаено
състояние,кирпичена,цялата била напукана и падала. На него доколкото му било
възможно я поддържал.Когато се върнал Д. се събрали приятели,като им казал,че
ще измаже северната стена на къщата.Като започнал да сваля мазилката и кирпича
паднал,като се наложило да го изхвърлят и да се прави стая,по стая, изграждал
стени,слагал трегери и плоча на всяка стая,като постепенно я подменил цялата.
Тази която изградил била на мястото на старата кирпичена къща на основите.Между
Д. и Т. не било имало спор кой в коя къща да живее,като не може да каже дали
между Д. и П. е имало такива спорове.
Свидетеля А.Т.А.,без родство със страните заявява,че познава Д. от както са
родени,като в последствие се запознал и с П.,като бил племенник на него и на Д..
От както се помнил,помнил старата къща. Новата къща ,където я правили за
племенника,я правил свако му за Т.Ч.,като
той я оставил за П.. Къщата в която живеел Д. я помнил от малък,като там
живеели майка му и баща му на Д.,с брат му Т..След това,като починали
родителите му Д. правил ремонт,но като взел да я прави се указало,че е кирпич.
Когато разбил мазилката видял,че е напукана и решил да я поднови.След това
малко,по малко вадил кирпича,като слагал и изливал бетон и трегери.На мястото
на старите основи,излял нови основи,които подсилил и обновил цялата къща. Измазал я,слагал дограми,като я подготвил
за малкия си син.В новото помещение имало баня за него и за сина му.П. не бил
участвал по никакъв начин в ремонта на тази къща.
На въпрос на особения представител на съделителя П.Ч.,адв.Г. свидетеля
отговори,че имота се намира в гр.Я.,на ул.“К.“ № ***.Там била основната
къща,които били две,като едната била старата-подновена в която живеел Д. и била
в началото на имота. В същия двор имало и друга къща,като майката на Д.
починала през 1996 г. и те тогава почнали да я оправят. Когато се прибрали от К.
имали квартиранти,като от 2000 год.
малко,по-малко Д. строял и то в продължение на 3-4 години. Съборил мазилката и
видял,че кирпича е напукан и трябвало да се поднови. Тогава подпрял покрива да
не падне,извадил кирпича от стената,слагал трегери и правил нови стени.Къщата
била направена за братовчед му,като П. не бил помагал с нищо.Тодор и П. не били
участвали в строежа на новата къща,нито със средства,нито с труд. П. последно
го видял на изпращането на брат му като войник,като през 2001 г.работил като ***
и тогава го бил виждал,защото жена му работила на един магазин. После като
завършили децата на П.,отишли да учат във Франция и той отишъл там.От 6-7
години не бил го виждал,като сградата на първата и другата къща не били
идентични,вътрешната къща била по-добра,защото била по-нова,като братовчед му
събарял старата,която била кирпичина.
На въпрос на особения представител на съделителката И.Ч.,адв.С., свидетеля отговори,че на времето
спорове са нямали П. и Д.,но на по-късен етап не знаел да са имали такива.
Въз
основа на горното съдът прави следните правни изводи:
Определените в ГПК способи за прекратяването на съсобствеността при
извършване на делба са четири :възлагане на неподеляемо жилище по реда на
отделните хипотези по чл.349 ГПК;теглене на жребий по чл.352 ГПК;разпределение
по чл.353 ГПК и извършване на публична
продан по чл.348 ГПК.
В първото по делото заседание след допускане на делбата искане за възлагане
на жилищна сграда с идентификатор ***и стопанска постройка с идентификатор ***по
КК на гр.Я.построена в ПИ с идентификатор ***,с адрес гр.Я.,ул.“К.“ № ***е
направил съделителя Д.П.Ч..
От назначената,изслушена и неоспорена съдебно- техническа експертиза по
делото се установи,че делбения недвижим имот е реално поделяем съобразно
страните и техните квоти. В настоящия случай съдът счита,че направената от
съделителя Д.П.Ч. за възлагане на
посочените по-горе жилищна сграда и стопанска постройка е неоснователна. В
случая съсобствеността е възникнала и е със смесен характер,предвид
първоначалното откриване на наследството и последвалата покупко-продажба на наследствените дялове,с които действия вече
съсобствеността е извън дадените с чл.349 ГПК възможности за възлагане.
Съдът счита,че делбата следва да се извърши,чрез разпределение по чл.353 ГПК. В настоящия случай се касае за общински дворно място,което не е предмет на
делбата,като сградите в същото са построени с отстъпено право на строеж. В
имота има построени две жилищни сгради,едната с идентификатор ***и другата с
идентификатор *** като в имота съществува и построена стопанска постройка с
идентификатор ***по КК на гр.Я.. Действително и съгласно заключението на в.лице
по допуснатата и приета експертиза,се установява,че недвижимия имот предмет на
делбата могат да се обособят два дяла- единият от тях е на стойност
49 000,00 лв. и другия от тях на стойност 10 000,00 лв. В настоящия
случай,ако идеята на законодателя е била за съставянето на равностойни по вид
дялове се прилага с нагласата за абсолютно изравняване,ще се достигне до
изключване на водещия принцип по чл.69,ал.2 ЗН за получаване на реален дял в
натура с парично изравняване на неравенството в дяловете. Публичната продан ще
лиши и тримата съделители от възможността да получат в свой дял поземлен
имот,който може да служи за задоволяване на жилищните нужди,затова този способ
за ликвидирането на съсобствеността в конкретния случай е непоходящ.
Непоходящ способ за извършването на делбата в настоящото дело ще бъде и
този по чл.352 ГПК. Тегленето на жребий в случая ще бъде много неудобно по
смисъла на чл.353 ГПК и т.5б на ППВС № 7/1973 г.,тъй като съделителя Д.П.Ч. е
извършил подобрения в жилищната сграда с идентификатор ***,с което е увеличил
нейната стойност с 39 000,00 лв.
Случаите,
в които съставянето на дяловете и тегленето на жребие се оказва невъзможно или
много неудобно, са изяснени в т.5 на ППВС 7/73. “Невъзможност” е налице, когато до делба са допуснати имоти, които
съществено се различават един от друг по площ, обем или стойност, а
същевременно частите на съделителите не са равни. „Неудобно”
е тегленето на жребий, когато може да породи значителни имуществени спорове
между съделителите. В случая е налице такова неудобство, тъй като съделителите владеят самостоятелно
двете жилища,в едното от които се ползва от съделителя Д.П.Ч. и е извършил подобрения в
него. Ползването на имота и извършването на подобрения в
него е един от критериите, определящ
наличието на „неудобство” за теглене на жребий, а съответствието на броя на самостоятелните жилищни обекти с броя на съделителите е пречка
за изнасянето им на публична продан, доколкото и при делбата на обикновената
съсобственост е приложимо правилото на чл. 69 ал.2 от ЗН всеки от съделителите
да получи реален дял (в този смисъл са задължителните за съдилищата Решение
№ 300/27.06.2011 г. по гр.д.№ 1040/2010 г., I г.о. на ВКС, Решение №
140/24.03.2011 г. по гр.д.№ 373/2010 г., I г.о. на ВКС, Решение № 74/25.03.2013 г. по гр.д.№ 744/2012 г., ІІ г.о., Решение
№ 102/19.07.2013 г. по гр.д. № 490/2012 г., I г.о., всичките
по чл.290 от ГПК). Съдът счита,
че всеки от съделителите следва да получи в реален дял дяловете от
поземления имот,още повече,че съделителя Д.П.Ч. владее жилищна сграда с
идентификатор ***. Това разпределение съответства на квотите в съсобствеността,
тъй като жилищата не са равни по площ, а съделителя Д.Ч. владее по-голямата
жилищна сграда с идентификатор ***построена в ПИ с идентификатор ***,с адрес
гр.Я.,ул.“К.“ № ***,като притежава и по-голяма квота, и изхожда от принципа, при формиране на дяловете да се създава най-малко неудобство. Прилагането на
последния принцип се гарантира от получаването от останалите двама съделители на жилищна сграда с идентификатор ***построена
в ПИ с идентификатор ***,с адрес гр.Я.,ул.“К.“ № ***. Съгласно горепосочената
задължителна практика на ВКС, фактическото
ползване е критерий за извършване на разпределение по чл. 292 от ГПК (отм.), защото
прилагането му води до това да не се създават значителни затруднения. Според ВКС смисълът на този критерий е, при извършване на делбата да се
зачете фактическото положение и да се прекрати съсобствеността с най-малко
разместване на имуществени блага и неудобства за съделителите и при отчитане на
интересите на всеки.
Тук следва
изрично да се изясни,че описаната от вещото лице стопанска постройка с
идентификатор ***.2 по КК на гр.Я.,също е част от предмета на
делбата,независимо,че изрично не е посочен в решението на съда по допускането й
в първата фаза. Касае се за несамостоятелна постройка,която е функционална част
от посочения поземлен имот и е негова принадлежност,без значение дали е описан
в документа за собственост,респективно в решението на съда по допускането й в
първата фаза на делбата. Тази стопанска постройка не би могла да има отделно
съществуване,извън посочения поземлен имот с
идентификатор ***,с адрес гр.Я.,ул.“К.“ № *** и върху нея не може да има
отделно право на собственост.
С оглед на
това в дял на Д.П.Ч. следва да се
постави на основание чл.353 ГПК,следния недвижим имот : жилищна сграда с
идентификатор ***със застроена площ от 64 кв.м. по нотариален акт и 82 кв.м. по
скица на КК на гр.Ямбол,плюс ½ ид.ч. от стопанска постройка с идентификатор
***.2,построена в ПИ с идентификатор ***,с адрес гр.Я.ул.К.№***
В дял
на П.Т.Ч. и И.Д.Ч. следва да се постави
на основание чл.353 ГПК,следния недвижим имот : жилищна сграда с идентификатор ***със
застроена площ от 60 кв.м. по нотариален акт и 59 кв.м. по скица на КК на
гр.Ямбол,
плюс ½ ид.ч. от стопанска постройка с
идентификатор ***.2,построена в ПИ с идентификатор ***,с адрес гр.Я.ул.К.№***
За уравнение
на дяловете съделителя Д.П.Ч. следва да бъде осъден да заплати на
съделителите П.Т.Ч. и И.Д.Ч. на всеки
един от тях сумата от по 9 750,00 лв.
По предявените обективно съединени искове по сметките
съдът приема следното:
В изпълнение на възложената в тежест на съделителя Д.П.Ч. доказателствена тежест да установи,че еднолично е строил
необходимите и полезни разноски във връзка с делбения имот,с което е увеличил
стойността му,както и стойността на останалите съделители,включително размера
им , в резултат на което при делбата му съделителите П.Т.Ч. и И.Д.Ч. получават дял с
увеличена парична равностойност, с което се обогатяват неоснователно с
превишението на получения от тях дял / всеки на стойност 18 000,00 лв. съобразно правата в съсобствеността/,
възлизащо на 9 000,00 лв. за всеки един от
тях, увеличено по размер на 9 750,00 лв. на основание чл.214,ал.1,изр.2-ро ГПК , съделителя ангажира писмени и гласни доказателства, както и експертно заключение
по съдебно-техническа експертиза/СТЕ/, неоспорено по реда на
чл.200,ал.3 ГПК.
Съгласно заключението на СТЕ вложеният труд, средства и материали за СМР
на жилищна сграда с идентификатор ***са довели до увеличаване на
стойността на недвижимия имот. Вещото
лице е изчислило,че стойността на извършените подобрения в имота/построена е
нова сграда/ са на стойност 39 000,00 лв.,като за достигане на този извод
е посетило на място имота и запознаване с така описаните в исковата молба
подобрения,видове СМР,като пазарната стойност на сградата с идентификатор ***и са определени в приложение № 1,неразделна част от експертизата.При
това положение съделителят -подобрител има право на вложените разноски или на
увеличената стойност на имота, съответстваща на дела на другите съделители, в зависимост от това дали същите са дали съгласие, противопоставили са се или не,както и дали са дали съгласие за това. Подобренията, които увеличават стойността на имота, и сумата за тях
съставлява задължение за цялата делбена маса, което трябва да бъде понесено от
всички съделители съобразно дяловете им. Съделителят-подобрител може да иска от другия съделител само сумата,
припадаща се на дела на последния, в случай, че подобрението съществува към
деня на устните прения, като при разпределение на реални дялове от имота,
припадаща се е онази сума за разноски или увеличената стойност на реалния дял,
в резултат на тези разноски, тъй като само такива ползват този съделител и го
обогатяват за сметка на съделителя -подобрител. В случай, че
другият съделител получава само паричната равностойност на дела си, то
вложените разноски или увеличението му се припадат като сума, която увеличава
стойността на дела, който притежава от делбената маса.
За извършените СМР на жилищната сграда с
идентификатор ***.1, според заключението са вложени разноски в размер
на 39 000,00 лв., в
резултат на което е увеличена стойността й в размер на 49 000,00 лв.Разноските, които вещото лице определя, са направени с оглед конкретното
предназначение на вещта, и представляват полезни разноски, тъй като увеличават
стойността на делбения имот. Разноските са установени да са вложени в жилищната сграда в съответствие
с посочените в исковата молба СМР по вид, количество и стойност.
Предвид, че в исковата молба ищецът твърди, че общата сума на вложените
от него разноски в съсобствения имот преди подялбата му възлиза на 39 000,00 лв., и за всеки от двамата съделители П.Т.Ч. и И.Д.Ч. следва да се приспадне сумата от по 9 750,00 лв.,съобразно кватите на съделителите.
До предявяване на исковете за делба и в периода,в който са извършени СМР
в посочената по-горе жилищна сграда,съделителя Д.П.Ч.,владее имота като собственик
на своите идеални части от ½ и като държател на идеалните части на
останалите съсобственици,които възлизат на по ¼.
Изхождайки от постановките в ТР 85/1968 г. на ОСГК на ВС и Постановление
6/1974 г. на Пленум на ВС, когато подобренията са извършени със съгласието на
останалите съсобственици, правоотношенията между тях се уреждат по реда на
чл.30,ал.3 ЗС; когато подобренията са направени при наличието на противопоставяне на
останалите съсобственици-по реда на неоснователното обогатяване по чл.59 ЗЗД, а когато подобренията са извършени без съгласието-по правилата за
водене на чужда работа без пълномощие- чл.60-62 ЗЗД.
От гласните доказателства се установява, че съгласие за процесните подобрения
не е дадено от съделителите П.Т.Ч. и И.Д.Ч.., както и, че същите не се
противопоставят на извършване на подобренията, при което отношенията между тях
и ищеца се уреждат по правилата на чл.60-62 ЗС, и конкретно по правилото на чл.61,ал.2 ЗЗД, тъй като подобренията са предприети от съделителя Д.Ч. и в собствен интерес, когато отговорността на ползващия се от
разноските е до размера на обогатяването, т.е. не повече от размера, с който се
е увеличил делът на всеки от останалите съсобственици.В тази
връзка са събраните и гласни доказателства,чрез разпита на свидетелите Д.Т.Г. и
А.Т.А.. От тях се установява,че съделителя Д.Ч. живее в жилищната сграда с идентификатор ***, като същия е съборил всички стени и покрива на
сградата през 1999 г. и върху основите бил издигнал нова конструкция с
железобетонни колони и трегери,стени с тухлена зидария,вътрешна и външна
мазилка,прозорци и врати от алуминиева дограма,нови подови настилки,изградил
бил нова циментова плоча и покривна конструкция-дървена,покрита с керемиди и е
пристроил 18 кв.м. жилищна площ със същата конструкция. Също така същия
изградил нова ел.инсталация,нова водопроводна мрежа,нов санитарен възел-баня и
тоалетна с фаянсови плочки и теракот,прокарана била отоплителна инсталация с
бойлер в цялата сграда,които направил в собствен интерес. В тази връзка липсват
доказателства останалите съделители да са одобрили тези действия,предвид,че
живеят извън страната,при което отношенията между същите следва да се уредят по
првилото на чл.61,ал.2 ЗЗД и отговорността на всеки един от тях е до размера на
обогатяването,представляващо увеличение на реалния дял.
Съгласно разясненията в т. II на Постановление №6/27.12.1974 г. на
Пленум на ВС подобрение на един имот е налице, когато вложените труд, средства
и материали са довели до увеличаване на стойността му.
Следователно
претенцията е основателна и като такава следва да се уважи.
Страните следва да заплатят
държавна такса за производството по делба съобразно стойността на дяловете.
По Тарифа за ДТ, които се събират
от съдилищата по ГПК, ДТ е равна на 4% върху стойността на дяловете.
Стойността на дяловете на страните са посочени по-горе –на съделителя Д.П.Ч. е в размер на 49 000,00 лв., т.е. ДТ за него е в размер на 1960, лв.,на съделителя П.Т.Ч. е в размер на 5000,00 лв.,т.е. ДТ за него е в размер на
200,00 лв. и за съделителя И.Д.Ч. е в размер на 5000,00 лв.,т.е. ДТ за нея е в
размер на 200,00 лв.
Също така съделителите П.Т.Ч. и И.Д.Ч., следва да заплатят ДТ за исковете по сметките в размер на 4 %,като всеки
един от тях следва да заплати сума в размер на по 390,00 лв.
По разноските :
На основание чл.355 ГПК,като разноските включват заплатените такси за
свидетели, вещи лица и др. съдопроизводствени действия
по повод ликвидиране на съсобствеността,като следва всяка от страните да поеме разходите относно събирането на
доказателства с оглед своите дялове.
С оглед факта, че само
съделителят Д.П.Ч. е заплатил депозита за вещо лице и депозитите за особении представители на съделителите П.Т.Ч. и И.Д.Ч. в общ
рамер на 2849, 00 лева, съдът счита, че следва да осъди останалите съделители П.Т.Ч. и И.Д.Ч. да заплатят на Д.Ч. следните суми, от направените разноски по делото,а имненно всеки един от тях сумата от по 1649,00 лв.
Само за
пълнота следва да се отбележи,че според правилото на 29,ал.3 ГПК,разноските за особен представител на лице
с неизвестен постоянен и настоящ адрес първоначално се поемат от насрещната
страна, респ. от ищеца съгласно чл.47,ал.6 ГПК. Заплащането им е продиктувано от необходимостта процесът да продължи, без
личното участие на ответника, но като се гарантират процесуалните му права,
поради което средствата за изплащане на
възнаграждението на лицето, назначено за особен представител, който не действа в личен интерес на всички
страни-съделители, а от името и за сметка на представлявания, като брани
неговите права. Разноските за възнаграждението на особения
представител по
естеството си най-много се доближават до тези за адвокатско възнаграждение. Поради това възлагането им между страните в делбеното производство
следва да е идентично с това на разноските за адвокатска защита. Те не
следва да се разпределят според специалното правило на чл.355,ал.1 ГПК,между всички съделители съобразно дела им, защото макар и да са необходими
за движението на делбеното дело, не са пряко свързани с предмета на иска за
делба, а следва да се понесат от представлявания /определение № 681/18.12.2015 г. по гр.дело № 5778/2015 г. на ВКС, III г.о./.
Правилата за присъждане на разноски по чл.78 ГПК,които включват и възнаграждение за един адвокат,намират приложение в
делбеното производство само във връзка с предявените претенции по сметки.Това
следва от редакцията на чл.355 ГПК и направеното с нея препращане към чл.78 ГПК.Съделителя Д.П.Ч. е заплатил адвокатски хонорар за развитието на цялото
делбено производство пред първата инстанция общо в размер на 600,00
лв.,съгласно договор за правна защита и действие. Според волята на упълномощителя представителната власт на адвоката
обхваща извършването на всички необходими правни действия до приключването на
производството. С други думи по делото липсват точни
данни каква част от адвокатския хонорар е заплатена за предявяване на исковете във връзка с предявените претенции по сметки и каква част е
заплатена за основното делбено производство.
За определянето на справедливия размер на дължимите от останалите
съделители разноски за заплатения от ищеца адвокатски хонорар съдът съобрази следното. При липса на изрични
указания каква част от хонорара е заплатен за основното производство и каква
част за присъединените искове съдът приема, че само сумата от
200,00 лв. от
хонорара е заплатена за претенциите по сметките, които имат подчертано
съпътстващ характер. Освен това въведеното фактическо
основание на исковете и направените процесуални усилия за обезпечаването му с
доказателства показва ниска степен на сложност да делото. Изложеното мотивира съда да приеме, че съделителите П.Т.Ч. и И.Д.Ч. следва да
заплатят на съделителя Д.П.Ч. само сумата
от 200,00 лв. за адвокатски хонорар на основание чл.78,ал.1 ГПК. За яснота следва да се отбележи, че останалата част
от адвокатския хонорар са
платени за самото делбено производство, а при него има особени правила за
разпределение на разноските, защото всички страни са едновременно ищци и
ответници. Затова всеки съделител понася направените от него разноски за адвокат.
Ето защо ЯРС
Р
Е Ш И :
ПОСТАВЯ в дял на основание чл.353 ГПК на Д.П.Ч., ЕГН **********
***,следния недвижим имот :
жилищна сграда с идентификатор ***със застроена площ от 64 кв.м. по нотариален
акт и 82 кв.м. по скица на КК на гр.Я.,плюс ½ ид.ч. от стопанска
постройка с идентификатор ***,построена в ПИ с идентификатор ***,с адрес гр.Я.,ул.“К.“
№ ***,при цена на този дял вразмер на 49 000,00 лв.
ПОСТАВЯ в общ
дял на П.Т.Ч.,ЕГН ********** и И.Д.Ч.,ЕГН
********** и двамата с постоянен адрес ***,следния недвижим имот: жилищна
сграда с идентификатор ***със застроена площ от 60 кв.м. по нотариален акт и 59
кв.м. по скица на КК на гр.Я., плюс ½ ид.ч. от
стопанска постройка с идентификатор ***,построена в ПИ с идентификатор ***,с
адрес гр.Я.,ул.“К.“ №***,при цена на този дял в размер на 10 000,00 лв.
ОСЪЖДА Д.П.Ч.,
ЕГН ********** да заплати на П.Т.Ч.,ЕГН ********** за уравнение на дела му
сумата от 9750,00 лв..
ОСЪЖДА Д.П.Ч.,
ЕГН ********** да заплати на И.Д.Ч.,ЕГН ********** за уравнение на дела й
сумата от 9750,00 лв..
ОСЪЖДА П.Т.Ч.,ЕГН **********, да заплати на Д.П.Ч., ЕГН **********, на основание чл. 61 ал.2 ЗЗД сумата от 9750,00 лв. за
подобрения в жилищна сграда с идентификатор ***със застроена площ от 64 кв.м.
по нотариален акт и 82 кв.м. по скица на КК на гр.Я.,ведно със законната лихва
върху сумата от 16.01.2020 г.,до окончателното им изплащане.
ОСЪЖДА И.Д.Ч.,ЕГН ********** , да заплати на Д.П.Ч.,
ЕГН **********, на основание чл. 61 ал.2 ЗЗД сумата от 9750,00 лв. за подобрения в жилищна
сграда с идентификатор ***със застроена площ от 64 кв.м. по нотариален акт и 82
кв.м. по скица на КК на гр.Я.,ведно със законната лихва върху сумата от
16.01.2020 г.,до окончателното им изплащане.
ОТХВЪРЛЯ предявените от Д.П.Ч., ЕГН
**********,претенции по чл.349 ГПК за възлагане на
делбени имоти : жилищна сграда с идентификатор ***със застроена площ от 64
кв.м. по нотариален акт и 82 кв.м. по скица на КК на гр.Я.и стопанска постройка с идентификатор ***.2,построена
в ПИ с идентификатор ***,с адрес гр.Я.ул.К.№***
ОСЪЖДА Д.П.Ч.,
ЕГН **********,да заплати
по сметка на ЯРС държавна такса за делбата в
размер на 1960,00 лв.
ОСЪЖДА П.Т.Ч.,ЕГН **********,да заплати
по сметка на ЯРС държавна такса за делбата и
претенциите по сметки в общ
размер на 590,00 лв.
ОСЪЖДА И.Д.Ч.,ЕГН **********,да
заплати по сметка на ЯРС държавна такса за делбата и претенциите по сметки в общ
размер на 590,00 лв.
ОСЪЖДА П.Т.Ч.,ЕГН **********,да заплати на Д.П.Ч., ЕГН
********** сумата от 1749,00 лв. съдебно-деловодни разноски.
ОСЪЖДА И.Д.Ч.,ЕГН ********** ,да заплати на Д.П.Ч., ЕГН
********** сумата от 1749,00 лв. съдебно-деловодни разноски.
Решението подлежи на обжалване в
двуседмичен срок от връчването на страните пред ЯОС.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: