Р Е Ш Е Н И Е
№ 1260 07.10.2020 г. гр. Бургас
В ИМЕТО
НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - БУРГАС, XIX СЪДЕБЕН СЪСТАВ, на двадесет и четвърти септември две хиляди и двадесета година, в открито съдебно заседание
в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧАВДАР
ДИМИТРОВ
ЧЛЕНОВЕ:1.ХРИСТО
ХРИСТОВ
2.МАРИНА НИКОЛОВА
Секретар: В. С.
Прокурор: Христо Колев
като разгледа докладваното от съдия М. Николова
административно дело № 1759 по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
е по реда на чл.63, ал.1 от Закона за административните нарушения и наказания
(ЗАНН), във вр. чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК).
Образувано
е по касационна жалба на Агенция „Пътна инфраструктура“ - София срещу решение №
108 от 28.07.2020 г., постановено по НАХД № 237/2020 по описа на Районен съд – Айтос,
с което е отменено Наказателно постановление № 002624 от 11.12.2019 г., издадено от
Началник отдел „Контрол и правоприлагане“ в Национално тол управление (НТУ) към
Агенция „Пътна инфраструктура“ (АПИ) - гр. София, с което на Д.М.П., ЕГН: **********,
за нарушение на чл.139, ал.6 от Закона за движение по пътищата
(ЗДвП) и на
основание чл.179, ал.3 от ЗДвП е наложено наказания „глоба” в
размер на 2 000 (две хиляди) лева.
В касационната жалба се излагат твърдения, че оспореното решение е
незаконосъобразно, необосновано и неправило, като при
постановяването му не е взето предвид обстоятелството, че закупуването на
електронната винетка за товарен автомобил с рег. № А 8789 МА е чрез банков
превод. Твърди се, че „заплатена винетна такса“ не означава във всеки случай
наличие на активна електронна винетка. Отрича се възможността за приложението
на чл.28 от ЗАНН. Иска се обжалваното решение да бъде отменено, а по съществото
на спора - да бъде потвърдено наказателното постановление.
В съдебно заседание
касаторът, редовно призован, се представлява от
юрисконсулти К. и Л., които поддържат
подадената касационна жалба. Молят за потвърждаване
на издаденото НП и присъждане на разноски
Ответната страна – Д.М.П., редовно и своевременно призован, се представлява от адв.
Н., който оспорва касационната
жалба и представя разпечатка, от която е видно, че електронната
винетка е с начална дата на валидност 28.06.2019 год., т.е. двадесет и четири
часа преди съставянето на акта. Адв. Н. пледира
първоинстанционното решение да бъде оставено в сила.
Представителят на Окръжна прокуратура - Бургас дава заключение за правилност и законосъобразност
на първоинстанционното решение.
Административен
съд - Бургас, ХІХ-ти състав след като прецени допустимостта на жалбата и обсъди
направените в нея оплаквания, събраните по делото
доказателства и извърши проверка на обжалваното решение, съобразно разпоредбите
на чл. 218 и чл. 220 от АПК, намира за установено следното:
Касационната
жалба е процесуално ДОПУСТИМА като подадена в срока по чл. 211 от АПК, от
надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването по смисъла на чл. 210, ал.1 АПК.
Разгледана по същество и в пределите на касационната
проверка по чл.218 АПК, настоящият съдебен състав намира жалбата за НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения:
С
наказателното постановление, Д.М.П. е санкциониран за
това, че на 29.06.2019 г., около 10:10 часа, в качеството си на водач управлявал пътно превозно
средство с регистрационен № А 8789 МА, вид влекач, марка Скания, модел Р 420 ЛА
4Х2 МНА, категория N 3, собственост на „Бълнед“ ООД, по републикански път І-6, пътен участък
гр.Бургас - гр. Айтос на 472 км в посока гр.Айтос включен в обхвата
на платената пътна мрежа, като за ППС-то не е заплатена винетна
такса, съгласно чл.10, ал.1, т.1 от Закона за пътищата. Административно-наказващият орган е
приел, че е нарушена нормата на чл.139, ал.6 от Закона за движение по пътищата.
За да
постанови решението си Районен съд – Айтос е приел, че АУАН и НП отговарят на формалните изисквания на ЗАНН, като
материалната компетентност на административнонаказващия
орган следва от представените заповед № ЧР-НТУ-ЗЗ/23.01.2019 г. на Председателя
на УС на Агенция „Пътна инфраструктура“ и заверено копие от заповед №
РД-11-10/04.06.2019 г. на Председателя на УС на Агенция „Пътна инфраструктура“.
По същество на спора съдът е приел, че трето лице – работодател на жалбоподателя е подало искане
за заплащане на електронна месечна винетка и е привело по банков път сумата от
134 лв., заплатена на 27.06.2019г. в 10:42 часа, т.е. два дни преди
процесната проверка на водача, но предвид
необходимостта от обработка на данните за извършеното плащане, електронната
винетка била активирана в 14:26 часа на 29.06.2019г. При анализ на
тези факти, съдът е заключи, че оплакването на Д.М.П. за неправилното му санкциониране с обжалваното НП е основателно, тъй
като съгласно нормата, посочена от наказващия орган като нарушена, а
именно чл.139,
ал.6 от ЗДвП се изисква водачът на
пътното превозно средство да е заплатил таксата
по чл.10,
ал.1, т.1 от Закона за пътищата (ЗП), а не
да е активирал винетката. При тези мотиви съдът е отменил издаденото НП.
Така постановеното решение е правилно.
От
представения по делото доказателствен
материал, настоящата касационнна инстанция установи, а така е приел и РС-Айтос, че собственикът на автомобила, управляван от Д.М.П., е заплатил
винетна такса по чл.10, ар.1, т.1 от ЗП, която
обхваща и датата на извършване на проверката, а именно 29.06.2019г. След като
за този ден е платена винетна такса, то отсъства нарушение на чл.139, ал.6 от ЗДвП, което се санкционира на основание чл.179, ал.3, т.2 от същия закон. В
процесния случай се установява, че водачът на пътно
превозно средство с регистрационен № А 8789 МА, вид влекач, марка Скания, модел
Р 420 ЛА 4Х2 МНА, категория N 3, собственост на „Бълнед“ ООД, е санкциониран за това, че винетката която притежава
управляваният от него автомобил, не е била активирана, въпреки че таксата по
чл.10, ал.1, т.1 от ЗП е заплатена на 27.06.2019г. в 10:42 часа - два дни преди процесната
проверка на водача и че електронната винетка е с начална дата на валидност 28.06.2019 год.,
т.е. двадесет и четири часа преди съставянето на акта, видно от представената пред настоящата инстанция разпечатка. Както правилно е
посочил и РС-Айтос, законодателят в ЗДвП не предвижда санкция за активиране или неактивиране на винетки. Затова
обстоятелството, че в Инструкция за закупуване на е-винетка с банков трансфер,
която не е публикувана в Държавен вестник, а на сайта на Национално ТОЛ
управление се изисква определен ред и срок за активиране на електронна винетка, не води до извода, че лица, които са
заплатили такава винетка, но тя все още не е активирана, са извършили
нарушение. Постъпването на платената сума за винетка по сметката на
Националното ТОЛ управление е действие, което не е във властта на субектите, които плащат винетки. Затова и те не могат
да бъдат държани отговорни за активирането и съответно неактивирането на
винетки.
С оглед изложеното,
настоящият касационен състав приема, че възраженията в касационната жалба се
явяват неоснователни, а оспореното решение, като
постановено при правилно приложение на закона, следва да бъде оставено в сила.
Предвид изхода на спора искането на касатора за
присъждане на разноски се явява неоснователно.
Мотивиран
от гореизложеното и на основание чл.221, ал.2, предл. І-во АПК, във връзка с
чл.63, ал.1 ЗАНН, Бургаският административен съд,
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 108 от
28.07.2020 г., постановено по НАХД № 237/2020 по описа на Районен съд – Айтос.
РЕШЕНИЕТО е
окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1
2.