№ 4454
гр. София, 13.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 157 СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:ЗОРНИЦА ИВ. ТОДОРОВА
при участието на секретаря КОЯ Н. КРЪСТЕВА
като разгледа докладваното от ЗОРНИЦА ИВ. ТОДОРОВА Гражданско дело
№ 20231110163326 по описа за 2023 година
Предявен е от ищеца Г. А. Н., ЕГН **********, с адрес: гр. София, кв. *******,
срещу ответника „Би Енд Джи Кредит“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: гр. София, ул. „Незабравка“ № 25, ет. 5, представлявано от Борис
Бонкин и Симеон Гетов, осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за
осъждане на ответника да заплати сумата 215,62 лв., представляваща недължимо
заплатена сума по нищожна клауза на чл. 9, ал.1 от Договор за потребителски кредит
№ ****** г., предвиждаща такса за бързо разглеждане, ведно със законната лихва,
считано от датата на подаване на исковата молба в съда - 17.11.2023 г. до
окончателното плащане.
Ищецът Г. А. Н. извежда съдебно предявените субективни права при твърдения,
че с ответника са сключили Договор за потребителски кредит № ********* от
03.02.2020 г. в размер на 1000 лв. В чл. 9 от договора било предвидено, че клиентът е
заявил желанието си искането му за кредит да бъде разгледано бързо, за което дължи
сумата от 227,89 лв., която сума се дължи наред с погасителните вноски. Твърди, че е
погасил изцяло предсрочно задълженията по договора, в това число и уговорената
такса за бързо разглеждане в размер на 215,62 лв. Сочи, че предявил иск за
прогласяване нищожността на клаузата на чл. 9 от договора за кредит, въз основа на
който било образувано гр.д. № 21970/2023 г. по описа на СРС, 48 с-в, което
приключило с Решение № 16889/19.10.2023 г., с което била прогласена нищожността
на посочената клауза. Поради изложеното предявява иск за връщане на сума от 215,62
лв., като платена при начална липса на основание – въз основа на нищожна клауза.
Претендира и законната лихва от датата на подаване на исковата молба до
окончателното плащане.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от
ответника Би Енд Джи Кредит“ ООД, с който признава, че по посочения договор за
кредит ищецът е заплатил такса за бързо разглеждане на основание чл. 9 от договора в
размер на 215,62 лв. Моли адвокатското възнаграждение на процесуалния
1
представител на ищеца да бъде определено в минимален размер.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и прецени събраните по
делото доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:
Между страните не е спорно, поради което тези факти са отделени като
безспорни е ненуждаещи се от доказване с доклада по чл. 140 ГПК, че между страните
е сключен Договор за потребителски кредит № ********* от 03.02.2020 г. в размер на
1000 лв.; в чл. 9 от договора е предвидено, че клиентът е заявил желанието си искането
му за кредит да бъде разгледано бързо, за което дължи сумата от 227,89 лв., а ищецът е
заплатил такса в размер на 215,62 лв.
Не е спорно и обстоятелството, че с Решение № 16889/19.10.2023 г., постановено
по гр.д. № 21970/2023 г. по описа на СРС, 48 с-в клаузата на чл. 9 от договора за кредит
е прогласена за нищожна.
При така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните
правни изводи:
За основателността на предявения иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД
в тежест на ищеца е докаже, че е заплатил на ответника претендираните суми на
основание сочените уговорки в договора за паричен заем, като и че сочената клауза е
обявена за нищожна с влязло в сила решение.
В тежест на ответника е докаже, че е получил претендираните суми на валидно
правно основание.
Предвид липсата на спор между страните следва да се приеме за доказано, че
страните са били обвързани от Договор за потребителски кредит № ********* от
03.02.2020 г., по силата на който на ищеца е предоставен кредит в размер на 1000 лв..
Доказано беше и обстоятелството, че в в чл. 9 от договора страните са уговорили, че
клиентът е заявил желанието си искането му за кредит да бъде разгледано бързо, за
което дължи сумата от 227,89 лв.
По делото беше доказано, че с влязло в сила Решение № 16889/19.10.2023 г.,
постановено по гр.д. № 21970/2023 г. по описа на СРС, 48 с-в клаузата на чл. 9 от
Договор за потребителски кредит № ********* от 03.02.2020 г., съгласно която,
клиентът е заявил желанието си искането му за кредит да бъде разгледано бързо, за
което дължи сумата от 227,89 лв., е нищожна. Съгласно разпоредбата на чл. 297 от
ГПК влязлото в сила решение е задължително за съда, който го е постановил, и за
всички съдилища, учреждения и общини в Република България, а според чл. 298 ГПК
същото влиза в сила между страните за същото искане и на същото основание.
Следователно съдът е обвързан от преценката на съдът, постановил решението по
установителният иск за нищожността на клаузата на чл. 9 от процесния договор за
кредит, поради което следва да се приеме, че същата е нищожна на посоченото в
решението основание.
Предвид прогласената нищожност на клаузата на чл. 9 от договора за кредит,
предвиждаща заплащането на такса за бързо разглеждане на искането за кредит,
престираното въз основа на тази клауза подлежи на връщане при начална липса на
основание. Между страните не е спорно, поради което следва да се приеме за доказано,
че ищецът е заплати в полза на ответника на основание нищожната клауза сумата от
227,89 лв., която подлежи на връщане. Въз основа на изложеното предявеният иск се
явява изцяло основателен, поради което следва да бъде уважен.
По разноските:
При този изход на спора право на разноски има само ищецът, като съдът не
споделя доводите на ответника, че не е дал повод за завеждане на иска. При паричните
притезания, каквото е и процесното и при положение, че вземането е възникнало преди
подаване на исковата молба и същото не е заплатено, то ответникът дава повод за
завеждането на иска. Ищецът е направил своевременно искане за присъждане на
разноски, съгласно представения списък по чл. 80 от ГПК в размер на 50 лв. за платена
държавна такса. Процесуалният представител на ищеца е направил своевременно
искане за присъждане на адвокатско възнаграждение за предоставената на ищеца
2
безплатна правна помощ. По делото е представен договор за правна защита и
съдействие, в който е уговорено, че услугата се предоставя безплатно, в която хипотеза
съдът определя размера на адвокатско възнаграждение, който не може да бъде по-
нисък от предвиденото в Наредба №1/2004 за минималните размери на адвокатските
възнаграждения. Следователно на Адвокатско дружество „Д. М.“, БУЛСТАТ
*********, с адрес на упражняване на дейността: гр. София, бул. „Александър
Стамобийски“ № 125-2, ет. 5, офис 5.3 следва да се присъди адвокатско
възнаграждение за предоставената от него безплатна правна помощ на ищеца в размер
на 480 лв., според материалния интерес на предявения иск и фактическата и правна
сложност на делото и дължимото ДДС.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „Би Енд Джи Кредит“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: гр. София, ул. „Незабравка“ № 25, ет. 5, представлявано от Борис
Бонкин и Симеон Гетов да заплати на да заплати на Г. А. Н., ЕГН **********, с
адрес: гр. София, кв. *******, на основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, сумата 215,62 лв.,
представляваща недължимо заплатена сума по нищожна клауза на чл. 9, ал.1 от
Договор за потребителски кредит № ****** г., предвиждаща такса за бързо
разглеждане, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата
молба в съда - 17.11.2023 г. до окончателното плащане.
ОСЪЖДА „Би Енд Джи Кредит“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: гр. София, ул. „Незабравка“ № 25, ет. 5, представлявано от Борис
Бонкин и Симеон Гетов да заплати на да заплати на Г. А. Н., ЕГН **********, с
адрес: гр. София, кв. *******, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата 50 лв. – разноски
за производство.
ОСЪЖДА „Би Енд Джи Кредит“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: гр. София, ул. „Незабравка“ № 25, ет. 5, представлявано от Борис
Бонкин и Симеон Гетов да заплати на Адвокатско дружество „Д. М.“, БУЛСТАТ
*********, с адрес на упражняване на дейността: гр. София, бул. „Александър
Стамобийски“ № 125-2, ет. 5, офис 5.3, на основание чл.38, ал. 1 от ЗАдв. сумата от
480 лв. – адвокатско възнаграждение за предоставена безплатна правна помощ на
ищеца.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3